fbpx

В Майко Мила много обичаме хляб. Толкова го обичаме, че веднъж в Италия Красимира изяде шест панерчета печен хляб и после три дена ѝ беше лошо.

Гледаме обаче да не прекаляваме с него системно и винаги сме се чудили как издържат на божествения аромат на прясно изпечен хляб хората, които работят в пекарни, хлебарници и всякакви други храмове на топлия хляб.

Съдбата реши да ни отговори на този и други въпроси, срещайки ни с един от майсторите, които правят хляба в BILLA. Няма как да не сте усещали примамливата миризма на закуски и всякакви тестени печива, когато влизате в магазините от веригата – тя идва от BILLA Пекарна, където всеки ден се произвеждат десетки видове хляб и хлебни изделия.

Какво е да си майстор-пекар, който всеки ден в продължение на години твори тестените съвършенства в BILLA? Какво се изисква, за да направиш хубав хляб, кой е любимият хляб на българите и още много други въпроси задаваме днес на Георги Кацаров, а ние ви съветваме да прочетете отговорите, хапвайки си вкусен, топъл хляб. Ние така направихме и ни беше много хубаво.


Хлябът ли е любимата и неотменно присъстващата храна на масата на българите?

По наши наблюдения за повечето българи хлябът винаги ще си остане част от менюто и едно от най-обичаните неща за хапване. А за тези, които го избягват в основния му вид, BILLA е насреща, за да предложи по-здравословна алтернатива.

Много често жените са тези, които се грижат за храната вкъщи и имат водеща роля при пазаруването и избора на продукти. Особено при семействата с деца фокусът се прехвърля върху това какви продукти се избират за семейното меню.

Майките са добре информирани, интересуващи се от новостите и са с претенции към качеството – именно те са чести клиенти на магазините на BILLA.

Любовта към хляба ли доведе до проекта BILLA Пекарна, а не BILLA Млекарна например?

Разбира се. Професионалните пекари в BILLA имат много динамични дни и мисълта, че дават нещо вкусно на хората всеки ден, е голям стимул за тях. Знаем, че дните им са напрегнати, но пък крайният резултат винаги е налице и е страхотен.

Самият факт, че вадим пресен хляб на всеки 30 минути подсказва колко бързо клиентите ни изкупуват нашите творения. Това ни зарежда и дава смисъл на всичко.

Как се приготвя хлябът в пекарните на BILLA? Какви са отличителните му качества и предимства?

BILLA пекарна дава възможност на клиентите да избират между 45 вида хляб и закуски всеки ден. Всеки месец пък създаваме абсолютно ново и уникално предложение.

Целта ни е много висока – да се доближим до изискванията за вкус, вид, форма и грамаж и на най-взискателните почитатели на хлебните изделия. А що се отнася до предимствата, те също са доста: 

  • печивата са пресни и свежи, изпечени на място и излезли от фурната на всеки 30 минути. Съобразяваме видовете печива с часовете от деня – сутрин, разбира се, има повече закуски, така че човек да може да дойде при нас преди работа например и да открие най-вкусния старт на деня си
  • всички печива са замесени и опечени от професионални пекари – с качествени съставки и отношение към продукта
  • осигуряваме наистина много и вкусни предложения, така че да откликнем на всяко изискване и потребност. Различните видове хляб са замесени с брашна, подходящи за всякакви режими и предпочитания – от традиционния любим бял хляб до по-здравословни и нискокалорични алтернативи, обогатени с комбинация от семена и фибри.

Да правиш хляб не е лесна работа. Какви хора правят хляба в BILLA и къде са усвоили този майсторлък?

BILLA инвестира в повишаване на квалификацията на своите кадри. До този момент сa сертифицирали над 270 пекари съвместно със Съюза по хранителна промишленост, който обединява научно-техническите специалисти от целия отрасъл, и МОН.

Професионалното обучение акцентира върху най-новите тенденции и тънкости в производството на качествен хляб и хлебни изделия, а пекарите излизат от него с умения, които правят така, че BILLA Пекарна да предлага продукти с много високо качество. Така BILLA затвърждава водещата си позиция на супермаркет, гарантиращ на своите клиенти високо качество на добра цена.

Има ли на какво да се учи българският потребител при избора си на хляб? Как изглежда качественият и вкусен хляб?

Имаме един образ и представа за качествения хляб, който се познава от първата хапка- Той трябва да е пресен и топъл, с мека сърцевина отвътре и хрупкава коричка отвън. Независимо от рецептата, по която е приготвен, дали е традиционен бял хляб или някакъв по-модерен тип, всеки хляб, изпечен в BILLA, сам по себе си е „най-добър“.  

Кой е най-купуваният и търсен вид хляб в BILLA Пекарни?

Както казахме, предлагаме над 45 вида хляб и закуски, а всеки месец създаваме и ново уникално предложение, което клиентите могат да намерят под името „Хляб на месеца“. А що се отнася до най-търсения хляб или хлебно изделие, не бихме могли да сведем избора до един-единствен такъв.

Белият хляб с маслини например е една от най-старите рецепти на BILLA Пекарна. Той се произвежда вече 13 години и продължава да има огромен брой верни почитатели.

Можем да отличим и някои други изделия, които са идеални за комбиниране с домашно приготвени ястия – тиролски хляб с ръжена закваска, фокача, селски на табан, типов хляб или със семена. Багетата, чабатата и земелът са сред най-предпочитаните хлебни изделия за хората, които искат да си правят домашни сандвичи.

Все повече хора водят здравословен начин на живот и първото, което изключват от менюто си, е хляба. Без хляб обаче трудно се живее, той е наслада и за душата освен за тялото. Какво можете да им предложите на тях? Имате ли хляб без глутен например?

Истина е, че вкусът и предпочитанията, както и нуждите на клиентите, се променят в годините. Все по-често те търсят по-здравословни алтернативи – дали поради типа живот, който водят – например свързан със спорт и нуждата да поддържат калориен баланс. Други пък имат здравословни причини – някакви хранителни непоносимости например. За щастие, имаме предложения за всички тях.

Разбира се, не по-малък е броят на хората, които обичат традиционния хляб и неговите вариации, и са клиенти на BILLA Пекарна заради пресния бял хляб, който могат да намерят там всеки ден. 

Не можем да наречем тези разлики „сблъсък на поколенията“, а по-скоро разнообразие във вкусовете и потребителската кошница. Радваме се, че все по-често клиентите ни се доверяват и разнообразяват трапезата си и с новите рецепти, които им предлагаме.

Както споменахме, стремим се да разнообразяваме асортимента с по-голям набор от здравословни алтернативи на традиционните рецепти, в отговор на търсенето на клиентите. В пекарната прясно изпечените по-здравословни предложения съдържат комбинация от две или три брашна, различни от бялото - сред които най-често, ръжено и царевично.

Хлябът има ли сезонност, има ли предпочитани типове през зимата и лятото например?

Хлябът присъства постоянно на българската трапеза и рядко различните видове се характеризират със специфична сезонност, но е редно да кажем, че времената са изпълнени с предизвикателства.

BILLA Пекарна, заедно с щандовете за плодове и зеленчуци, Секция „Деликатеси“ и топла витрина, е част от активността „Прясно и безопасно“, която се характеризира със засилени мерки за сигурност и безопасност.

Това означава, че подготовката и съхранението на продуктите се осъществява в обособена зона, която едновременно ги защитава и поддържа свежи. Всички работни помещения и плотове подлежат на регулярна дезинфекция. Пресните тестени изкушения са разположени на рафтове с безопасни плексигласови врати.

В допълнение, всички служители носят защитно облекло, а всички клиенти могат и е препоръчително да използват безплатните найлонови ръкавици, за да изберат и вземат своя продукт.

Нашият апел към тях е първо да разгледат и изберат, а след това да вземат любимия си продукт от BILLA Пекарна, поставяйки го в защитна опаковка. За да осигурим висока хигиена, сме предоставили на клиентите още щипки и опаковки както за вземане, така и за пакетиране на продуктите.

Откъде добивате брашната, от които се произвежда хлябът в BILLA пекарна?

Хлябът и хлебните изделия, които приготвяме, са замесени само с качествени съставки, с брашно от добра реколта зърно. Ползваме брашно от различни мелници, както и различни закваски. Голяма част от вложените продукти са с български произход, дело на родни производители.

Кой е хлябът на този месец и защо избрахте него?

Хлябът на месец декември е бял хляб със семена и закваска. Ние постоянно следим потребителските предпочитания, за да адаптираме хлебния си асортимент към изискванията на хората. 

Хлябът на месеца невинаги е нов за потребителите – по-често е дори добре познат, сред най-често избирания вид от всички предложения. 

Какво е хлябът за BILLA?

Хлябът за нас, пекарите в BILLA, е призвание. За нас няма разлика между приготвянето на хляб за нашите семейства и за хората, които идват при нас като клиенти. Обичаме професията си и смятаме, че това е причината нещата да се получават толкова добре. Виждаме същия заряд и в колегите и някакси е приятно да знаеш, че работиш с хора, които не са тук по принуда. Това се отразява и на печивата, които правим за клиентите, а впоследствие на целия им ден. 

Който боядисал яйца - боядисал, който месил козунаци - месил, трансферният прозорец е затворен. И тази година, като всяка друга, интернетът е пълен с яйца и козунаци, с които този път си мерим на кого повече му е скучно по време на домашната самоизолация. Вероятно именно заради нея в клуба на хората, правещи козунаци, се включи и вашата Елисавета, която омеси козунак за първи път, и той взе, че стана. Което е притеснително за всички, които я познават, защото тя истински, искрено и непреодолимо МРАЗИ да готви.


Където и да отворя, чета, че ще излезем от кризата по-добри и по-сплотени и това ме учудва премного, защото аз самата с всеки изминал ден ставам все по-кисела, нещастна и… тъпа.
Ходя с развлачени дрехи, блъскам вратите на стаите, чистя с озлобление и режа марули с жестокост.

Готвя.
А мразя да готвя. 

Простирам, подреждам и мисля за самоубийство. Но как да се обеся? Децата ще отворят банята, ще започнат „За какво ти е това въже?“, „Може ли ние да те обесим?“, „Може ли и ние да се обесим също?“, „Искам да пишкам!“.

В пика на депресията ми, когато искам да лежа на пода и да дъвча килима, а именно четвъртък, внезапно се сещам, че трябва да се боядисват яйца и да има козунак. Излизам да купя яйцата, децата ме дърпат, пищят и реват, чакаме на опашка, за да влезем на пазара, чакаме на опашка за козунак, на опашка за яйца. Купуваме всичко, мъкнем, те се заливат с айран. Започвам да се чудя защо са разпънали Исус. Не е ли трябвало просто да го оставят затворен вкъщи с четири-пет деца, ако са искали да се откаже от Бог.

Но да не прекалявам, разбира се. Прибираме се. 

Козунакът, който съм купила, е отвратителен.

Ма толкова отвратителен, че плюнах на земята и размахах юмрук по посока на пекарната.

И тогава си викам „Защо АЗ не направя козунак?“ Е, така, за първи и последен път в живота си. И без това съм затворена като плъх, нека се изправя срещу най-голямото предизвикателство в религиозната кулинария, а именно козунака.

Каква феминистка съм аз, ако не съм успешна във всичко. Да изкарвам пари, да вдигам щанги, да ходя на 12-сантиметрови токчета, да уча по математика дигитално, да пиша книги, па да излизам на сцената на зала 1 на НДК – всичко това го мога. А козунак мога ли? Не. Правила ли съм? Не. Как да се обеся преди да ми се е вдигнал козунака? Кой ще плаче за такава като мен?

От друга страна си викам, че това с козунаците е твърде немодерно и някои хора могат да решат, че съм смотана. Но пък кой знае?

Ако Бионсе направи козунак, може да стане модерно.

Решавам да бъда българската Бионсе и се заемам.

Първата ми работа е да оповестя решението си в групата „Положението е Майко Мила“, където има 9000 забавни жени, които тутакси започнаха да ми се подиграват, но и да ми дават рецепти, защото женската природа е такава – двулична. Започвам да чета рецептите и си викам „Боже, как два часа, бе? Няма ли някой козунак, тип омлет, който да бухне за 12 минути?“ Няма.

Трябва да разточвам и да чакам да бухне. На мен нищо не ми е бухвало никога като изключим задните части. Но си викам, почнала си Елисавета, нещастнице, давай.

Вадя машина за хляб, за да си омеся тестото. Искам да ви кажа, че аз тая машина за хляб никога не съм я докосвала. Не знам как работи и не разбирам защо съществува, но мъжът ми дойде с нея и откак сме заедно, седи в един плик на хладилника. Не мъжът ми, машината за хляб. 

Започвам да чета упътването. Оказва се, че просто трябва да сложа едни неща и да пусна да се върти. Еми, добре. Пускам, върти. Вадя. Сплитам на плитки и слагам в тава.

Не вярвам, че ще стане нещо. Нали в готвенето трябва да вложиш любов и внимание, а

аз съм вложила депресия, омерзение, скука, трагедия и хаос. 

След двайсет минути козунаците са червени, бухнали и красиви, а аз съм втрещена. Обзема ме вълнение. Истинско вълнение.
„Елисавета, ти си жена от плът и кръв“, си викам и в очите ми напират сълзи. Усещам кръвта на прабабите и прапрапрабабите ми във вените си, всичко българско и родно ми домилява, кухнята ухае на уют. 

Но депресията ме настига и се свличам на стола. Ужасена съм от успеха си. Никога не съм искала да правя успешни козунаци. Надявах се да не станат, за да кажа „Ето, това не е за мен.“ Но напук на всичко те взеха, че станаха. Реве ми се.
Сядам на дивана и главата ми висва между краката. Дъщеря ми идва и ме прегръща, усещайки трагедията. Започва да ме гали по главата и да ми говори успокоително

„О, мамо, не се притеснявай. Един ден ще се събудим, няма да има коронавирус и ще излезем. Навън ще е хубаво, ще се срещаме с хора, клубовете ще са отворени и ще стоим по ресторанти цяла седмица.“

Какво умно деветгодишно дете, си викам, и подсмърчам. Така е. Един ден ще излезем навън и веднага ще влезем в клубовете, ще работим, ще се блъскаме в трамвая и ще ходим на кино.
Дотогава козунаците ми ще бухват и депресията ми заедно с тях. 

Но пък и кой знае. Може от кризата наистина да излезем по-добри. В козунаците, в чистенето и в математиката за трети клас. Това ще се види. 

Мили и невероятно готини хора, участвали в конкурса „Мама и аз готвим“, който провеждаме заедно с издателство РИВА - оказа се, че сте толкова много, че ни отне известно време да подберем само пет от вашите супер разкази в думи и картинки, и да ги публикуваме за радост на всички, които ни четат!

Искаме да благодарим на тези, които ни писаха и споделиха личните си истории от кухнята – страхотни сте, на някои от разказите много се смяхме (ще ги прочетете по-долу), а вкусотиите, които правите заедно с децата си, ни причиниха чудовищен ГЛАД!

Изказваме и специални благодарности от Красимира към Теодора Петрова, която е разяснила какво означава йероглифът „с. л.“, а именно - „супена лъжица“, а не например "сто литра".

И така – дойде време да обявим победителите. В следващите редове ще прочетете историите на петимата наградени участници, ще видите техните снимки и рецептите на това, което се вижда на снимките!

Пожелаваме на всички чудно хубаво лято и много кулинарни творения – а победителите да очакват куриера, който ще им донесе книгата „Мама и аз готвим“!

***************************

Йоан и майка му Рали

Изпращам ви един разказ в картинки, който реализирахме преди четири години с моя тогава по-малък син. Отидохме да живеем в Аскона (Швейцария) и представете си - там заварихме средиземноморски климат и много слънце! Това беше първото сладко в живота ми приготвено просто, защото в мястото където живеем в двора живееше и една смокиня (стара баба, подпряна с пръти в ъгъла на двора), която реши през август да се скъса да ражда смокини.Тогава направихме и сладкото, като това наше първо приключение го снимах за приятелите ми от Фейсбук.

Обичаме да готвим заедно, но по-скоро да приготвяме нещата за ядене, защото това мое дете сигурно е дете от минал живот на Лидия Ковачева: дай му зеленчуци без сол и без зехтин - просто нарязани в една чиния, и не го търси... добре, че отидохме в държава близо до Италия, че прояде следолед (до 5-годишна възраст отказваше!)... и шоколад.

За съжаление, ние сме наематели там, където живеем, и тази година много страдахме, когато хазяинът еши и отряза бабата смокиня...а както може би знаете сладко от хортензии не става!

****************************************************

Павлина Симеонова

Мили ми Майки Мили! Общо взето, уча децата си да готвят от чист егоизъм.

Още от съвсем малки знаят, че в събота и неделя сутрин мама не се буди, освен ако не си мноооого, ама мнооогоо гладен или при друг природен катаклизъм. Спя леко и ставам рано. По моите виждания 8,30 е нормално време за ставане, виж, 7 часа, когато те стават, не е нормално. И те от малки знаят да мажат филии и да ползват микровълновата.

Една сутрин обаче (Явора е била на 4 г., а Тодор на – 2,5 г) чувам шушукане и суматоха в кухнята. Казвам си - „Аха, ще ме изненадват нещо!“ и търпеливо си доспивам, докато.... тадаааам:

„Мамо, ела имаме изненада, направихме закуска!“.

Влизам в кухнята и о, потрес!. На масата подредени чинии, салфетки, прибори, едно листо от палмата сложено във ваза, а в чиниите сипано по лъжица от отпадъците от предишната вечер, които бях изсипала в една тенджера да изхвърля. Обаче се постарали децата! Съжалявам обаче случая не е документиран.

На по-късен етап забелязах как всичко, в чието приготвяне са взели участие, е много вкусно и се изяжда без мрънкане. И мама захитря! Седя си като диригент на диванчето, пийвам си кафенцето и казвам кое как става (е, и помагам, когато е нужно). Вярно, че става бавно и закусваме по обяд, но пък те се забавляват, учат се, трупат спомени, а аз си пия кафето и им се радвам. Ама на 4 години бил малък да чупи яйцата - айде бе! Ама на 5 години не можела да се оправя с миксера - само гледайте! И дори месенето - с малко помощ докато стане компактно тестото, им се получава.

В момента Явора е на 12 г., а Тодор на 10 г. и спокойно ги оставям да експериментират в кухнята. 8 март 2016 г. ми показа, че мога да им се доверя напълно. Прибирам се от работа и по стълбите разпилени листенца от рози, следвам пътечката, минавам през кухнята, където забелязвам нещо не както трябва в мивката, но следвам листенцата, отварям вратата на трапезарията и там ме чакат балони, свещи, букет и крем карамел, достоен за Мастър шеф. И като ревнах, ама не от щастие (от щастие по-късно ревнах), като си помислих как са горили карамел и са вадили тавата с вряла вода и какво е можело да стане! Та от рев не документирах съвършено гладкия, без нито една шупла и с прекрасен златист карамел крем, който бяха направили, гледайки клипче в интернет!

После видях, че кухнята ми прилича на малък Бейрут!

А последната ми гордост е баницата на Тодор. Видя, че я почвам и каза „Искам аз!“

Ами, добре - сипах си вино, седнах и казвах кое след кое следва. Баницата стана У-НИ-КАЛ-НА! Обаче сега ще ви дам рецептата за кекса.

Разбивате 3 яйца с 5 супени лъжици захар. Добавяте 2 чаени чаши смлени орехи, 1 пакет натрошени бисквити (става с всякакви) и 1 чаена чаша брашно. Добавяте 2/3 чаена чаша олио, 2 чаени чаши прясно мляко (става и с вода) и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат, угасена с 1 супена лъжица оцет. Разбърквате хубаво, печете и......ни споменавате с добро.

И накрая малко черен хумор - „Добрите майки оставят крем по бъркалките, по-добрите майки дават на децата да ги оближат, а най-добрите майки първо изключват миксера). (тук май ще възникне дебат).

 

*******************************************

Зиная Енчева

Казвам се Зиная Енчева и заедно със сина ми, Георги Енчев, сътворихме страхотен десерт - специално за Вас. Надявам се снимките да могат да Ви убедят в това колко хубав се получи.

Ползва се бутер тесто, което се разточва, а след като е готово, шоколадът се поставя в единия му край. Загъват се краищата, нарязани на лентички. Отгоре се намазва с яйце Пече се за 15 минути на 200 градуса.

**********************************

Теодора Петрова

Много сме развълнувани да ви изпратим едно от нашите съвместни творения в кухнята. Ние сме Борис (6.5 г.) Теди и Лъчо (няма значение колко години) и понякога готвим заедно. Любимо ни е да правим заедно торти, палачинки, коледни курабии. Тривиалните неща, като кисело зеле със свинско, ги готви обикновено Теди.

Веднъж направихме тримата заедно торта "Естерхази", която Борис видя в едно кулинарно списание и поиска да пробваме. След като пекохме блатове до откат и бъркахме два вида крем, и отделно глазура, сглобихме тортата и се оказа, че имаме "ситуация" - почти пълен провал! Кремът ни стана много рядък, защото Борис каза, че не иска да слагаме в крема орехи, както беше по рецепта. Всичко се разпльоска, но някакси я закрепихме, докато влезе във фризера, и той си свърши работата. После грозна - не грозна, си я изядохме. Но за сметка на вида, уверявам ви, беше много вкусна.

Но, нека да преминем към конкурса. Сега ви изпращаме сушито, което направихме заедно, защото по неведоми пътища се оказа, че нашето балканско дете, захранено с кюфтета, боб и супа топчета, изведнъж сподели, че е голям почитател на сушито. Знаете може би, че децата на тази възраст постоянно си правят класации - този приятел ми е на първо място, еди-кой си на второ и така... Честичко Борис ни пита кои са любимите ни цветове (на първо, второ и трето място), кои детски филмчета и прочие. Имахме разговор, в който той ни попита, ако попаднем на необитаем остров и имаме право да изберем само 3 храни, които можем да ядем до края на живота си, какво ще изберем.

Ние си изрецетирахме любимите неща, вкарвайки, разбира се и леко образователно-здравословен елемент в предпочитанията. И каква изненада! Като попитахме Борис кои три храни би избрал, той каза: суши, шоколад и млекце с мед и канела (това пие вечер преди заспиване). Извинете, ако изглеждаме от тези много модерните, био-вегански фамилии. Точно напротив, ядем си съвсем нормално, без кой знае какви отклонения, но ето - случва се и в най-добрите семейства... детето ни се оказа почитател на империалистично-ексцентричното ястие "суши".

Но стига приказки, хайде по същество. Прибрахме се и решихме дружно - ще участваме в конкурса. Какво ще готвим? - суши.

Противно на нагласите на незапознатите, суши се прави много лесно. Само трябва да имате няколко по-изчанчени продукти. Ето продуктите и начина на приготвяне:

1 пакет кори от водорасли Нури (продават ги във всеки по-голям супер)

250 г. ориз за суши

Оризов оцет - 2 с. л. (тук за корифейките от Майко Мила! пояснявам: това значи "супена лъжица") – ХАХАХА, КРАСИМИРА СЕ СМЕЕ С ГЛАС!!!

1 с. л. захар

1/2 с. л. кристална сол (морска, хималайска, обикновена - каквато имате. Имате основание за притеснение, единствено, ако на пакета “Сол” е в мн.ч. - има вероятност да са Соли за вана). И внимавайте с 1/2-та!

Около 250-300 г. пушена сьомга, която нарязвате на ивици с приблизителна дебелина от 1 см.

1 краставица, обелена и нарязана на дълги, тънки ивици

Няколко лъжици топено сирене "Филаделфия" - това е извън класическата рецепта, слагам го, за да стане сушито по-сочно и ароматно

Соев сос (аз предпочитам светъл)

Уасаби

Евентуално маринован джинджифил на лентички (продават го в буркан в по-големите супери)

Как се приготвя?

Сварява се оризът според указанията на кутията. Няма да ви губя времето - можете да четете. Само уточнявам, че аз не правя онези сложни процедури, описани в началото: да се измие, отцеди за 1 час в гевгир и пр. Направо го слагам да се вари, както е описано. Готовият ориз почива малко под затворен капак, след което го отваряме, за да изстине. Разбъркваме в малък съд оризовия оцет, захарта и солта и заливаме с тях ориза.

Разбъркваме добре (спецовете казват - с дървена лъжица. Напук съм пробвала и с метална - нищо не се променя!). Филаделфията може да я разредим в съотношение 1:1 като я разбъркаме много добре на каша с вода. Така става по-лесна за намазване вътре в рулцата, иначе е много твърда.

Слагаме едно листо Нури с лъскавата част надолу. Разпределяме по него възможно най-тънък пласт ориз. Голяма мацаница е, защото оризът за суши е много лепкав. Аз се спасявам от това, като честичко мия лъжицата с вода, за да не ми залепва. В единия край слагаме лентички сьомга, лентички краставица и малко Филаделфия.

След това навиваме стегнато (със или без бамбукова рогозка, аз лично не използвам). За да не се разпадне, крайчето на рулото може да остане свободно от ориз и да се намаже леко с вода, от която нурито залепва.

Изчакайте готовите рула да "починат" около 15 мин. Нарежете с остър нож на шайби, дебели колкото ви харесва и подредете в табла или чиния.

Хапнете със соев сос, уасаби и лентички джинджифил (ако обичате люто).

Приятен апетит!

Ако ви се иска да опитате това суши, но смятате, че има опасност да настъпи Трета световна война при опита ви да го приготвите, можете да ни се обадите, ние ще обмислим дали да не ви поканим на гости!

 

****************************************

Райна Атанасова

Изпращам снимки на Васил (на 3 години и половина), който забърква яйчената смес за козунак. Винаги е готов да помага, особено щом има копчета за натискане!

Изпращам и рецептата като снимка, защото Васил има 8-месечна сестричка, на която ѝ растат зъби.... вярвам, че ще ме разберете!

Днешният пиниз е резултат от опита на една личност с елементарни инстинкти за самосъхранение, опитваща се всячески да избегне битовите си задължения поради уморителния и изтощаващ живот на майка и работеща жена.

Eто нейния опит:

1. Не боядисвайте 506808 яйца! Яйцата са като мартениците - постоянно някой носи десетки и накрая оставате с огромно количество чукнати яйца, които трябва спешно да се изядат с козунаци, агнешко, майонеза, зелена салата, сладко от круши, кюфтета, препечен хляб, мусака и каквото изобщо имате налично. Боядисайте 12. А и децата трябва от малки да се научат да се чукват скромно и без да се разпищолват.

2. Опитайте се да не ги боядисвате вие - обадете се на приятелка с деца в съзнателна възраст (удобно е, ако и вие имате такива деца), които все още се тресат в синдрома "Том Сойер" и им кажете "Леле, деца, искате ли да боядисвате яйца?". Те скачат щастливо, вие ги заплашвате със страшни наказания, ако омажат нещо, слагате два вестника, 5 буркана и ги оставяте. През това време пиете кафе с приятелка.

3. Козунак месете само ако имате много силна нужда от това. Ако искате да скокнете в 4 часа сутринта и да омесите 35 кила козунак, бухнал до 7-я етаж, ние няма да ви спираме. Но ако нямате силно желание, в никакъв случай не се впускайте. Само ще се уморите и изнервите. Купете си козунак. Давайте. Ние сме с вас. А и фурните трябва да живеят от нещо.

4. Агнешкото е проста работа. Сложете бутчето във фурната. Сложете малко вода, сол и фолио. Оставете го за 4 часа. После сложете пресни картофи. Накарайте мъжа си да направи салата и да изчисти чесъна. Излезте от къщата, докато всичко това се случва. На разходка примерно.

5. Гостите не са това, което бяха. Ако имате гости за Великден, които са дошли да ви изядат агнешкото, да ви наронят черупки от яйца и да ви изморят, колкото и да ги обичате, ги включете в овладяването на празника. Няма нищо лошо в това гостите да помагат в сервирането, отсервирането и миенето на чинии или слагането им в миялната. По филмите хората го правят, значи можете и вие.

6. Поспете си. Животът е кратък. Поспете и се порадвайте на почивката

7. Бабите само чакат сигнал от вас. Вижте какви налични баби имате и егоистично ги ангажирайте с нещо, както винаги. Странно е, но те обикновено се радват, защото са супер и ни обичат.

Извод:

А всъщност ... можете да имате един съвсем алтернативен Великден. Боядисайте 6 яйца от кумова срама, стегнете си багажа, идете на почивка в Италия или в някой чудесен курорт. Чукнете се с яйца, прегърнете се с хората в Италия/курорта  и се оставете на хубавите пролетни дни да ви завлекат на дъното на мързела, безхаберието, щастието и разнообразието.

Ваша Елисавета, която отива да пие кафе при приятелка

cross