fbpx

Ще е изтъркано да започнем с това, че Covid-19 ситуацията се оказа голямо предизвикателство за всички нас, но така си беше. Затворени вкъщи, много скоро разбрахме колко ни липсва животът навън – приятелите, гостите вечер, градинките, пълни с деца, които до съвсем скоро ни се струваха ужасно скучни. Въобще, залипсваха ни хората – близки и далечни. Колеги и роднини, които гледахме само през екрана на компютъра. И си рекохме, че ще е добре да си имаме приятели у дома, с които да си общуваме и да говорим, и кой друг ако не зелените ни саксийни приятели?

Почти всеки от нас има по един листен съквартирант, чиято история обаче често остава скрита въпреки огромните ползи, които носи този зелен другар, затова ние сме тук да ви разясним какъв неоценим гражданин имате вие на прозореца.

Снимка: Анна Симова, #моятзеленприятел

Знаехте ли, че отглеждането на няколко зеленчука и малко билки вкъщи помага за справяне с всеобщи глобални проблеми като климатичните промени, замърсяването на въздуха и разхищението на храна? Бързо свикнахме да намираме всичко необходимо на пазара и не се замисляме колко ресурс е необходим за отглеждането и транспортирането му и колко вреди носи изхвърлянето на храна.

Тъжната истина е, че 53% от хранителния боклук по света идва от домакинствата, т.е. от домовете ни и храната, която изхвърляме от вкъщи. Освен че това е огромно разхищение и хабене на полезни ресурси, често този отпадък не се изхвърля правилно и попада в депата, където гние – процес, характерен с отделянето на вредни емисии, влияещи негативно на качеството на въздуха и климата.

Връзката между производството и разхищението на храна не спира до нашето участие като отделни домакинства – за създаване на повече и по-мащабни селскостопански площи често се изсичат гори, с което влияем на биоразнообразието в много региони и на качеството на въздуха като цяло. И макар някои от тях да са на другия край на света, резултатите пропътуват стотици километри и стигат чак до най-близката детска площадка, парка и градината пред блока.

Въпросите за климата рядко присъстват на масата и се радваме, че един от положителните ефекти последните месеци е именно засилващият се интерес на общността към отглеждането на билки, подправки и цветя в домашни условия – защото големите неща започват от мъничките действия вкъщи.

Снимка: Мария Петрова, #моятзеленприятел

Когато сами отглеждаме своята храна, макар и на балкона, когато откъснем малко подправки от саксийките на перваза, започваме да гледаме по съвсем различен начин на зелените ни приятели. И нека си го признаем – чувстваме се далеч по-спокойни, когато знаем откъде идва храната ни. Да не забравяме и онези неядливи цветя и растения, които се грижат за чистия въздух вкъщи и естетическия вид на жилището, а също така и за положителните емоции и настроение. Все пак друго си е, когато в хола мирише на пролет, нали?

Ние имаме нужда да виждаме растенията като част от семейството – онзи малък зелен приятел, за когото заедно избирахме подходяща саксийка и правилното място на перваза, и грижите, за когото ни сплотяват като семейство. А както препоръчахме, най-добре е да му дадете едно чудесно име, така че съвсем да си станете близки. А той в замяна на вашето приятелство, ще осигури по-чист въздух, както у дома, така и навън.

Така решихме да дадем глас на #МоятЗеленПриятел да разкаже своята история. 

Снимка: Екатерина Кобакова, #моятзеленприятел

Стотици от вас ни писаха и ни изпратиха снимки на другарчетата с листа. Кои бяха домати, кои бяха мушката, кои са от разсада на баба и кои идват от далечни екзотични страни - няма значение. Оказа се, че ги имате премного, макар повечето да сте градски хора, и ние премного се радваме.

Радваме се, че макар често да нямате възможност да готвите и макар да живеете предимно хай-тех живот, намирате време за малко парченце природа и общуване с нея.  Това са стотици от вас, които допринасяте за положителната промяна - по-зелени балкони, по-чист въздух, по-благоприятно влияние върху климата. Защото, в крайна сметка, всички споделяме един общ дом.

Затова решихме да наградим един от вас на случаен принцип, защото не е възможно човек да подбере от всички тия красоти. И ето я нашата разкошна победителка, която ще получи всякакви такъми да си раззелени дома още повече.

Снимка: Христина Хаджийска, #моятзеленприятел

Тя се казва Христина Хаджийска и ни е написала: "От ляво на дясно - разсада с любимите люти чушлета, една роза, която незнайно как оцелява вече половин година, мента, босилек, чубрица и любимия магданоз, който тъкмо остригах."

Ние с Красимира магданоз не ядем, но всичко друго ни е по вкуса, особено лютите чушки. 

Много се радваме, че се запознахме с вашите зелени приятели. Грижете се за тях, а те ще се погрижат не само за вас, но и за всички нас на тази единствена наша планета. 

Грета Тунберг, за добро или лошо, накара целия свят да говори за нея. В своя коментар за The Irish Times Дженифър О’Конъл се опитва да си обясни защо момичето е толкова дразнещо за някои хора и какво може би стои зад част от реакциите срещу нея.


Защо Грета Тунберг е толкова дразнеща? Как е възможно едно 16-годишно момиче с плитки, което се е посветило на (не бихме го нарекли) злокобния, авторитарен сюжет за спасяване на света от гибел, да предизвика такъв невъобразим гняв?

Миналата седмица тя пусна туит, че е пристигнала в Ню Йорк след двуседмично презокеанско пътешествие: “Най-накрая съм тук. Благодаря на всички, които дойдоха да ме видят в Плимут, и на всички, които ме посрещнаха в Ню Йорк! Сега ще си почина няколко дни и в петък ще участвам в протеста пред ООН”, написа тя, малко преди с готовност да даде пресконференция на английски. Да, вторият ѝ език.

Думите ѝ незабавно бяха посрещнати с артилерийски огън от язвителни забележки за привидна добродетелност и от хапливи коментари за тричленния екипаж, който трябва да лети, за да прибере яхтата.

Струва ни се, че няма нужда да го обсъждаме, но изглежда някои хора все още не са схванали, затова ще разясним малко: пътуването на Тунберг беше акт на протест, а не свещена заповед или инструкция към всички останали. Като всички други протестни актове и този е измислен така, че да има символно и провокативно значение. За тези, които не схванаха идеята – а те сериозно не я схванаха – тя сподели нечий друг туит като “приятелско напомняне”, че: “Няма нужда да изкараш две седмици на лодка, за да вземеш спешни мерки срещу климатичните промени. Достатъчно е да правиш всичко, което можеш, с когото можеш, за да промениш каквото можеш.”

Една от причините, заради които тя предизвиква такъв гняв, е очеизвадна. Климатичните промени са ужасяващи. Амазонската джунгла гори. Саваната също. Части от Арктика и те. Нивото на Световния океан се покачва. Има много повече опустошителни бури, горски пожари, засушавания и наводнения. Отрицанието е далеч по-лесно от сблъсъка с ужасяващата истина.

В допълнение го има и това, че не обичаме да ни карат да се чувстваме зле заради личните си житейски избори. Такава е човешката природа. Затова се подиграваме на веганите. Затова гледаме с подозрение тези, които не пият по партита. И ако нещо може да те накара да се чувстваш зле заради житейските си избори – докато се прибираш вкъщи след третата ти за сезона миниекскурзия в Европа с нискотарифна авиокомпания – то това определено ще е слабичко момиченце, подложило се на двуседмично размятане насам-натам из Атлантика с кофа “Само по голяма нужда, моля” като белег за върховен лукс, само и само за да каже нещо за климатичните промени.

Дори за човек, който прекарва много време в Туитър, част от критиките, отправени към Тунберг, са изненадващи. Това е едновременно най-жестокият и най-нелепият тормоз на детската площадка. Консервативният австралиец Андрю Болт, който отрича климатичните промени, я нарече “дълбоко объркана” и “странно влиятелна” (използването на “странно”, предполагаме, не е случайно). Бившият спонсор на британската Партия на независимостта (UKIP) Аарън Банкс написа в Туитър: “Странни инциденти с яхти се случват през август...” (“странно” – като по-горе). Брендън О’Нийл от списание Spiked я нарече “милениалски особняк*” (и този път подборът на думи не е случаен) в материала си, който по неприятен начин описва “монотонния ѝ глас” и “вида на апокалиптична заплаха в очите ѝ”.

Но кой е истинският ненормалник – активистът, чиято решителност без чужда помощ започна мощно глобално движение за промяна, или мъжът на средна възраст, който се подиграва на дете с Аспергер, скрит зад екрана на компютъра си?

И това, разбира се, е истинската причина, поради която Грета Тунберг е толкова дразнеща. И не могат да го признаят дори пред себе си, затова я осмиват. Истината е, че ги е страх от нея. Клетниците са ужасени от нея като човек и от това, което олицетворява – младост, решителност, промяна.

Тя е част от поколение, което не може да бъде сплашено. Няма как да я подчинят група тролове. И това, което виждаме в очите ѝ, не е точно ужаса ѝ пред апокалиптичната заплаха. Този поглед всъщност казва "Ти нямаш значение."

Присмиват ѝ се с детински обиди, защото само с това разполагат. Нямат идеи. Не могат да уязвят позицията ѝ, защото тя има науката (и Дейвид Атънбъроу) на своя страна. Не могат да спечелят дебата с убедителната сила на собствените си аргументи, защото ги пробутват с преуморен цинизъм, а не с младежка страст. Могат да я заливат с подигравателни туитове и горещи блогпостове, но няма да получат реакция, защото, честно казано, тя има по-големи тревоги на главата си.

И това не означава, че трябва да приемаме всичко, което Тунберг казва, безропотно. Тя е идеалист, толкова е млада, че все още вижда света в черно и бяло. Но имаме нужда от гласове като нейния. Трябва да чуем какво има да ни каже, без да спираме да обръщаме внимание и на по-въздържаните гласове, които не са съгласни с нея.

Защо Грета Тунберг е толкова дразнеща? Заради това, което олицетворява. В ера, в която демокрацията е заплашена, тя намеква за спешната нужда от нов вид власт, събирателство между младостта, хорския протест и неопровержимата наука. А за най-шумните ѝ хулители тя олицетворява и още нещо: гледката на собственото им неизбежно падение, устремило се към тях.

*в оригиналния текст думите са freakish, freaking и weirdo, бел. ред.

Те смятат, че хората не трябва да имат деца. Кои са антинаталистите - и доколко са готови да прокарат идеите си? Джонатан Грифин разказва за BBC


"Не би ли било по-добре просто да се пробие една дупка в повърхността да земята и да се приключи с всичко?"

29-годишният Томас живее в източната част на Англия и въпреки че идеята му да взриви света е нещо като мисловен експеримент, той е сигурен в едно нещо - хората не трябва да имат бебета, а нашият вид постепенно трябва да изчезне.

Това е философия, наречена антинатализъм. Идеята датира още от древна Гърция, но напоследък получава огромен тласък от социалните медии.

Във Facebook и Reddit има десетки антинаталистични групи, някои с хиляди членове. В Reddit, r/antinatalism има близо 35 000 членове, a една от десетките такива групи във Facebook има повече от 6000.

Те са разпръснати по света и имат най-различни причини за своите вярвания. Сред тях са опасенията относно генетичното наследяване, нежеланието децата да страдат, концепцията за съгласие, притесненията за пренаселването за Земята и за околната среда.

Но всички те са обединени в желанието си да спрат човешкото потомство. И макар да са крайни движения, някои от техните възгледи, особено тези, които касаят климатичните промени, все повече проникват в основни дискусии.

Макар да не е антинаталист, херцогът на Съсекс наскоро заяви, че той и съпругата му Меган Маркъл планират да имат максимум две деца, поради опасения за околната среда.

Антинаталисти на теория и практика

Томас не бил чувал за антинатализъм, преди някой да използва термина, за да опише възгледите си по темата в коментари в YouTube преди няколко години. Оттогава той е активен антинаталист във Facebook група. Това му осигурява интелектуална стимулация и място, където да тества своите умения да води дебат. „Мисля, че е страхотно - обсъждаме реални проблеми, свързани с живота“, казва той и допълва, че някои от дискусиите са доста бурни".

Но страстта му към антинатализма не е само теоретична. Томас вярва, че целият човешки живот е безцелен и се е опитал да се подложи на вазектомия, но не е получил разрешение от NHS (Националната здравна служба на Великобритания). Лекарите от NHS могат да откажат да извършват операции по стерилизация, ако смятат, че процедурата не е в най-добрия интерес на пациента.

Идеята на Томас да пробие дупка в земята (той си представя голям червен бутон, който би сложил край на човешкия живот с едно натискане) - всъщност е много противоречива поради

ключов антинаталистичен принцип: съгласието

Казано по-просто, идеята е, че създаването или унищожаването на живота изисква съгласието на човека, който ще се роди или умре.

Кърк живее в Сан Антонио, Тексас. Той казва, че си спомня разговор с майка си, когато е бил само на 4 години. Тя му казала, че да имаш деца е избор.

"Няма никакъв смисъл за мен да вкарам доброволно в този свят някой, който няма никаква потребност това, за да страда и да умре", казва той. И споделя, че още в ранна възраст се е превърнал в антинаталист. Той се противопоставя на създаването на човешкия живот, защото никой от нас не е бил изрично попитан дали иска да бъде тук.

"Ако всеки човек е дал съгласие да влезе в играта на живота, тогава аз лично нямаше да имам възражения срещу това", признава той. „Зависи от съгласието или липсата на такова.“

Концепцията има и своята обратна страна. Проблемът с този голям червен бутон, който ще затрие човечеството е, че много хора се радват на живота - и не всички биха се съгласили с всичко това да приключи. Вместо това Кърк и повечето антинаталисти призовават хората да спрат да раждат - доброволно.

Има една особена тема в антинаталистичните групи. Те често осъждат хората, които имат психични проблеми, за това, че имат деца. Една публикация например включва скрийншот от пост на друг потребител, който споделя, че има биполярно и гранично личностно разстройство, както и непрекъсната тревожност. Антинаталистът е добавил коментар: "Този индивид има две деца. Тревожа се за тях".

„Имал съм шизофрения и депресия“, обяснява Томас. „Депресията е характерна за моето семейство. Мисля, че ако имам деца, има голяма вероятност те също да изпаднат в депресия и да не харесват живота си.“

Той също така се оплаква, че общността на антинаталистите често е неправилно етикетирана. "Хората започват да ни обявяват за откаченяци и психари", казва той. Истината, според него, е много по-сложна.

Как спасяването на земята стана основен аргумент на антинаталистите

Антинаталистичните аргументи през последните години са подхранвани от все по-големия фокус върху околната среда и потенциално опустошителните ефекти от изменението на климата.

Ако се съди по публикации в антинаталистичните групи, очевидно има голямо припокриване между техните идеи и екологична активност.

"Мисля, че е егоистично да имаш деца в този момент", добавя Нанси от Филипините, която е веган, не употребява пластмасови продукти, бори се за правата на животните и е инструктор по йога. "Истината е, че децата, които се раждат, създават повече разрушения за околната среда.", казва тя.

Във група във Facebook, наречена "много-гневни-антинаталисти", се споделя петиция, чиито автори се надяват тя да стигне до ООН. Заглавието ѝ е „Пренаселеността е корен на климатичната катастрофа - спрете раждаемостта в световен мащаб сега". Засега петицията има 27 000 подписа.

Идеята за въздържане от раждане на деца, за да се помогне на околната среда не е нова. Във Великобритания благотворителна организация, наречена Population Matters, предлага това от години, въпреки че не се води за антинаталистчна. Възгледите ѝ са в полза на устойчивостта на човешката раса, а не на нейното изчезване...

„Нашата цел е да постигнем хармония между човешката раса и планетата, която сме щастливи да обитаваме“, казва Робин Мейнард, директор на групата. "Ако има по-малко деца в света и по-малочислени семейства, можем да имаме много по-устойчиво население."

Но дали нарастващото население непременно ще доведе директно до екологична катастрофа? Според кореспондентката на BBC Стефани Хигарти, която се занимава с въпроси, касаещи глобалното население, това е сложен въпрос, защото е доста трудно бъдещето да се предвиди.

"Според научните прогнози, поради икономическото развитие и въпреки спада на глобалния коефициент на плодовитост, населението в света вероятно ще достигне около 11 милиарда до края на века", казва тя. „Дали планетата може да издържи това или не - не знаем."

По думите ѝ е много трудно да се предвиди колко хора може да издържи планетата, защото всичко е свързано с консумацията. "И това означава консумация на всичко: въздух, вода, храна, изкопаеми горива, дърва, пластмаса - списъкът е дълъг", казва тя и добавя: "Ясно е, че някои от нас консумират много повече от други. Семейство с 10 деца в страна като Бурунди ще консумира средно по-малко от тричленно семейство в Тексас.

"Има толкова много фактори, които ще се променят през следващото десетилетие и следващия век, че не можем да прогнозираме в момента."

Колко безобидни са антинаталистите все пак?

Въпреки нихилистката реторика в антинаталистичните групи, в тях няма индикации, че представляват реална заплаха - никой в ​​тези онлайн общности не заплашва с убийство или насилие.

В дебатите обаче има ужасно груби прояви. Някои редовно обиждат родителите - наричайки ги „развъдчици“. Други обиди са насочени директно към деца.

"Винаги, когато видя бременна жена, първото ми чувство е отвращение", пише един потребител.

Но това не означава, че всички антинаталисти мразят децата, според тези, говорили пред BBC.

„Бих казала, че аз лично харесвам децата и тъкмо защото ги харесвам, не искам те да страдат“, казва Нанси. "Може би появата им в света би ме радвало, но възможната заплаха е толкова огромна, че просто не съм сигурен, че си заслужава."

В някои антинаталистични групи пък потребителите намекват, че бебетата не трябва да се раждат в конфликтни зони, ако има голям шанс за увреждания или пък от хора с ниски доходи. Понякога реториката залита към темата за селективното възпроизвеждане - или евгениката...

Антинаталистите, с които BBC говори, имат смесени чувства към тези идеи.

"Какви са мотивите им да имат дете?", казва Томас, попитан дали е загрижен за раждането на деца в разкъсани от война райони. "В такава държава има по-малка надежда, че нещата ще се обърнат."

Той е по-толерантен към раждането на деца в домакинства с ниски доходи. "Стана ясно, че нямам намерение да имам деца… но мисля, че можете да бъдете щастливи и в район с ниски доходи."


Още:

Вече няколко месеца десетки хиляди ученици от Европа, САЩ и Австралия продължават да „бягат“ от училище, за да протестират срещу климатичните промени, следвайки посланието на шведката Грета Тунберг към световните политически лидери „Искаме паника, все едно къщата ви гори. Не празни надежди“.

Миналия петък, на 22 февруари, деветокласничката Грета избяга за 26 път от училище, за да протестира в Стокхолм с верните си съмишленици. В същото време в Париж протестиращите бяха над 5000. В Англия преди 10 дни повече от 10 000 деца излязоха по площадите, за да изразяват своето разочарование от бездействието на по-старото поколение по отношение на въздействието на климата върху околната среда. Бяха смъмрени от политици и общественици да се връщат в класните стаи, учителите им също бяха обвинени.

Как да възпитам децата в правилните ценности, когато те са такава рядкост сред възрастните им „кумири“?, пита по този повод учителят Ричард Ръсел. Уроците, които възрастните можем да научим от децата обаче, се простират отвъд климатичните промени, пише той в жестокото си есе за Гардиън.


Протестът на децата срещу климатичните промени е поредната битка в безкрайната културна война. Левите от политическия спектър ги аплодират за смелия морален отпор и – не без основание – определят стачката като доказателство, че децата се държат повече като възрастни, отколкото възрастните.

Политическото дясно пък реши да смъмри протестиращите и да ги прати обратно в класните стаи – от говорителя на Тереза Мей до един журналист, който оцени поведението на децата като причина за повишаване минималната възраст за гласуване на 21.

Дотук всичко беше предвидимо. Но после в отговор връхлетя вълна от оскърбителни коментари. На учителите, които „подкрепят този протест, трябва да се отнемат всички права и те да бъдат пратени да работят в солниците“, написа до журналиста Тоби Йънг Йънг и неговите 107 000 Twitter последователи актьорът Джеймс Пюрфой.

На фона на всичките тези разногласия, не бихме могли да обвиним нито едно дете, без значение какво мисли за стачката, за желанието му възрастните да спрат да спорят и да се държат уважително едни с други.

Кой би могъл да кори децата за недоверието им към нас, възрастните, когато виждат пропастта между думите и действията ни?

В техните очи това сигурно изглежда като една мащабна игра на „Саймън каза“, чиято цел е Саймън да прави точно обратното на инструкциите, които дава. Сякаш на обществено равнище им казваме, „Прави каквото ти казвам, а не каквото правя аз“.

Затова се запитайте дали, ако бяхте млади хора, бихте могли да се доверите на възрастните да се справят с най-голямата заплаха пред човечеството, когато същите тези възрастни – дори учителите като мен – са такива безочливи лицемери?

Учим децата си да се отнасят с другите така, както биха искали другите да се отнасят с тях, но депутатите ни най-редовно се държат като хлапета в пясъчника, които си разменят груби думи и подигравки.

На път за работа надуваме клаксоните и крещим вулгарно по другите шофьори. Сипем обиди по противниковия футболен отбор и бясно крещим на безсилния служител в кол центъра, когато сме недоволни от нещо. Децата ни са свидетели на всичко това.

Онзи ден смъмрих учениците си за дето се подиграха със злощастието на свой връстник. Говорихме, че нямат право да карат другиго да се чувства зле, и ги помолих да си представят как биха се почувствали те в чуждите обувки. Само няколко часа по-късно самият аз се смеех на Джеръми Корбин, който се подигра на транспортния министър за поредния му гаф. Депутатите, а и всички ние, се наслаждаваме на подобни неща. Много успешни комици са изградили кариерите си върху остроумното мачкане на други

Но лицемерието ни не спира дотук. Като родители, роднини и учители, ние учим децата, че грешките са нещо хубаво – доказателство, че правим опити, и възможност за трупане на опит и познания. Но когато от нас се очаква да приложим тези уроци на практика, далеч не сме толкова милостиви. Развяваме грешките – обективни или не – на политици, бизнес лидери, спортисти и колеги като доказателства, че са некадърни, небрежни или неподходящи за поста си.

Учудвате ли се, че малцина от нас умеят да поемат отговорност за издънките си, когато реакциите са толкова безмилостни? Замислете се колко рядко се случва да чуете от някого, „Съжалявам, сгреших“.

Затова е трудно да събереш необходимата дързост да застанеш пред цял клас млади хора и да им кажеш да пораснат и да поемат отговорност за действията си.

В моята класна стая общуването по двойки е задължителен елемент от повечето учебни часове. Поощрявам децата да споделят мнението си с другарче и дори се упражняваме в ефективно слушане. „Слушайте, за да разберете, а не за да отговорите“, непрекъснато им повтарям. Защото така правят възрастните, нали?

Колкото повече се замислите за дълбочината на нашето лицемерие, толкова по-мрачна става картинката. „Физическото насилие никога не е решение“, казваме на децата си. А във филмите, музиката и спорта насилието е издигнато на пиедестал.

„Хубаво е човек да е различен“, повтаряме, а живеем в монолитни ехо стаи, пресичаме улицата, за да не се разминем с някой „странен“ тип, и се присмиваме на всеки, който направи нещо необичайно на обществено място.

„Знанието е сила“, учим ги, а специалистите биват иронизирани и унижавани на всяка крачка. Умните са зубъри, а често и обекти на подигравка.

И всичко това ни отвежда до най-голямото лицемерие – мантрата, че трябва да работим усърдно, за да сполучим. Трябва ли децата ни да вярват в това, когато толкова много доказателства подкрепят обратната теза?

Да, съществуват вдъхновяващи примери, известни и безизвестни. Но социалната мобилност намалява и немислими богатства се съсредоточават в ръцете на шепа хора, а с възхода на расизма и тесногръдието в западния свят, човек трябва да е ужасно лековерен, за да се съгласи, че усърдният труд е единственото условие за успех.

Може би, само може би, ако възрастните започнем да практикуваме това, което проповядваме, децата ни няма да изпитват нуждата да стачкуват и ще могат да се съсредоточат върху собственото си бъдеще.

Но в настоящия затънал в лицемерие и бездействие свят на възрастните се радвам, че вместо да слушат родителите си, все повече млади хора искат да бъдат чути.


Снимка: Greta Thunberg/Facebook

Превод за "Майко Мила!": Александра Антонова


По темата:

Малка, срамежлива, оцеляла от тежка депресия. Така Ню Йорк Таймс описва 16-годишната Грета Тунберг, която от няколко месеца пропуска училище в петък. За да протестира срещу неглижирането на климатичните промени пред Парламента в Стокхолм и за да засрами световните лидери и всички, на които не им пука.

Хиляди деца от Европа, САЩ и Австралия също "бягат" в петък от училище, следвайки лозунга ѝ "искаме паника, все едно къщата ви гори, а не празни надежди".

Шест швейцарски младежи са пътували 26 часа с влак, за да потърсят подкрепата ѝ за петицията им за по-строг швейцарски закон за въглеродните емисии. Един италиански учен ѝ казва, че му напомня на него като млад активист. Жени от група за борба с тютюнопушенето ѝ подаряват тениска, разказва още журналистката Соними Сенгупта от Ню Йорк Таймс за срещата си с Грета.

"Цялото това внимание е страхотно. Това означава, че хората са те чули", споделя момичето. "Но понякога е доста досадно да ти кажат:

Във вас младите е надеждата. Вие ще спасите света! Мисля, че би било полезно, ако и вие (възрастните) ни помогнете малко."

Такава е Грета. Огорчена, откровена, иронична. Тя напомни отново за себе си и каузата си миналия петък, когато кабинетът на премиера Тереза ​​Мей обяви бягството за протест от училище във Великобритания като разсейване, което „губи от времето за учене". Грета бързо отвърна в Twitter: „Политическите лидери загубиха 30 години в бездействие. И това е малко по-лошо. "

Източник: Greta Thunberg/Facebook

Миналият петък беше 25-ия, в който Грета изрази гражданско неподчинение и не отиде на училище, за да протестира срещу климатичните промени пред Парламента.

През всички тези петъци тя вдъхнови огромни ученически демонстрации по света, предизвика дебат за това дали децата трябва да пропускат часовете за протести, свързани с климата, и привлече тролове и скептици, които започнаха да съставят конспиративни теории кой печели от Грета.

"Последните шест месеца бяха странен контраст", казва тя. Защото била принудена да говори, да говори много - нещо, с което не е свикнала.

"През целия си живот бях невидимото момиче в ъгъла, което не отронва и дума. От ден на ден хората все повече ме слушат. Това е странно. И много трудно."

Грета Тунберг не съвсем случайно е активист.

Тя е по-голямата сестра в семейство с две деца, израснала е в Стокхолм. Учи пиано, балет и театър. Справя се добре в училище. Подобно на много деца, гледа образователни филми за топенето на леда в Арктика, съдбата на полярните мечки и морските бозайници, живеещи в океан от пластмаса. За разлика от много други деца обаче, тя не могла просто да махне с ръка.

"Започнах да мисля постоянно за това и станах много тъжна. Всички тези кадри стояха в главата ми."

После изобщо не я интересували нещата, които вълнуват повечето деца – джаджи, дрехи и пр. - спомня си баща ѝ. "Мисля, че беше много изолирана и много самотна", каза г-н Тунберг пред Ню Йорк Таймс.

На 11 години Грета изпадна в дълбока тревожност. Спира да ходи на училище. Спира да яде. Спра и да расте. Говори само със семейството си, а в училище - само с учителката си Анита фон Беренс.

"Преди моят собствен свят беше много голям - бях съвсем сама", спомня си тя. Сега този свят става все по-малък, а реалният все по-голям." Грета добавя, че сега е по-щастлива: "Имам смисъл. Има нещо, което трябва да направя."

Източник: Greta Thunberg/Facebook

Остава по-дребна за възрастта си, заради недохранването по време на борбата с депресията. Не се смее много, не говори или „казвам само това, което е необходимо“. Предпочита компанията на възрастни и животни пред деца на нейната възраст.

Справянето с депресията отнело месеци. Грета казва, че това, което я е накарало да се чувства по-добре, е че е била чута - първо от родителите си. Тя ги принудила да спрат да ядат месо. След това да станат вегани, което те също направили, като изключим това, че майка ѝ Малена Ерман "продължава да се промъква до сиренето - но нощем, за да не я видя", споделя Грета.

Най-важната ѝ победа била през 2016 г., когато убедила майка си да спре да лети със самолети, което било голяма битка, защото г-жа Ерман е известна оперна певица в Швеция, чиято кариера е зависима от непрекъснатото пътуване. За решението да спре да лети г-жа Ерман разказва в книгата, която с мъжа си пишат за това как детето им ги е променило...

"Един от плюсовете да имаш известна майка е, че добре познавам медиите и как работят", казва Грета.

В петък, 20 август 2018 г., когато книгата на родителите ѝ излиза, тя сяда пред шведския парламент. Мълвата се разпространява бързо. Скоро я канят на конференцията по въпросите за климата на ООН, получава покана и за Световния икономически форум в Давос, Швейцария, където заявява на бизнес лидерите, че техният финансов успех е „дошъл с немислима цена“ за планетата.

Грета, от своя страна, е предупредила майка си да не се присъединява към нея на протестите. Казва, че не иска някой да си мисли, че майка ѝ я е подложила на това.

Само веднъж, когато се сблъсква с журналисти, които искат да я интервюират след изявленията ѝ в Давос, тя замръзва. Както и преди, думите ѝ се изплъзват.

Днес, казва тя, мисли внимателно за всичко, което прави - какво носи, какво казва, с кого се свързва във Facebook. Внимателно подхожда към профилите си в социалните мрежи. Например, публикува снимка, показваща как се връща от Давос с влак, което привлича вниманието върху участниците в конференцията, пътуващи с частни самолети.

Понякога публичната ѝ роля ѝ носи нежелано внимание. Разследване на вестник Svenska Dagbladet твърди, че името и снимката на Грета са били използвани за събиране на средства за старт ъп. (Г-н Тунберг казва, че семейството не е било информирано; основателят на проекта, Ингмар Рентжог, отрича пред Ню Йорк Таймс името на Грета да е използвано за набиране на капитал.)

Това подтиква Грета да напише дълъг пост във Facebook, заявявайки, че действа независимо и че нито тя, нито семейството ѝ приемат пари.

Грета завършва 9 клас и обмисля дали да не си вземе едногодишен "отпуск" от училище, за да продължи активистката си дейност на пълно работно време.

На въпрос дали ще отиде в Ню Йорк през септември за срещата на върха на ООН по въпросите за климата, ако бъде поканена, Грета каза, че със сигурност няма да лети.

Но може да отиде до там с кораб. За да остави по-малък въглероден отпечатък върху планетата.

Източник: Greta Thunberg/Facebook
cross