fbpx

Връщането на всички деца в клас очевидно не може да се случи с двуразовото тестване заради бавното пристигане на тестовете. Това заяви пред bTV просветният министър Николай Денков, цитиран от dnews.bg.

По думите му пристигат между 2 и 3 пъти по-малко тестове, като тези бройки стигат само за децата от 1. до 4. клас.

"През последните дни имахме няколко разговора с министъра на здравеопазването. Беше казано, че трябва да се промени заповедта, така че да се върнат учениците в клас. В момента се търси най-безопасният вариант", каза Денков.

Образователният министър коментира, че е обсъдено най-късно до вторник, 7 декември, всички деца да се върнат в клас.

"Искаме с наличните тестове да осигурим връщането на всички ученици. Това означава тестовете, които се правят в момента или да се разредят - да се правят един път в седмицата, или да отпаднат изцяло, така че да има за тъмночервената зона", посочи той.

Денков заяви, че за големите ученици не е проблем да се тестват с обикновени, а не с щадящи. Точният брой на необходимите тестове обаче остава неясен заради съгласието на родителите. Той посочи, че не трябва да се намалява учебният материал заради онлайн обучението, а трябва да се осигури допълнително време за децата, които по-трудно се справят.

На въпрос защо децата могат да отидат на ресторант или в мол, но не и в училище, Денков заяви, че това трябва да се попитат здравните власти. "В момента, в който взеха това решение - ние бяхме в епидемичен взрив. Разбирам тяхното желание да блокират епидемията, но не разбирам защо в последните 10 дни аз се почувствах самичък в опита да се върнат обратно децата", каза Денков.

По думите му няма чуваемост, че връщането в клас трябва да стане бързо: "Грешката, която направих, е, че се предоверих, че ще има тестове. Трябва да има механизъм, в който, когато се обсъждат образователни теми, да има представител на МОН в МЗ".

Ресорният министър обясни, че се е почувствал като в капан - от една страна е имало заповед за тестване на учениците, а от друга - липса на тестове. По думите му след среща при премиера Стефан Янев се очаква решение по темата днес или утре.

Той уточни, че се обсъжда следващата учебна година да започне по-рано. Коментират се все още различните варианти.

Денков заяви, че по-трудният вариант е да се удължи настоящата учебна година. Образователният министър посочи, че не е получил все още покана да остане на поста в редовен кабинет.

От 31 май (понеделник) се възстановяват присъствените занимания в училищата за всички ученици от пети до единадесети клас, предава dnews.bg.

При повишена заболеваемост сред ученици или учители директорите могат да предлагат преминаване към обучение от разстояние в електронна среда.

Това предложение трябва да е предварително одобрено от над 50% от родителите. Необходимо е и съгласуване с обществения съвет и приемане от педагогическия съвет в училището. След приключване на тази процедура се уведомява регионалното управление на образованието.

Предложението се изпраща до министъра на образованието и науката, който взима окончателното решение. Не е необходимо разрешение от министъра, когато по преценка на директора към дистанционно обучение преминава отделна паралелка от училището.

Остава възможността със заявление родители да пожелаят децата им да продължат да се обучават в електронна среда и след 31 май. Срокът за преминаване към обучение от разстояние ще се съобразява с епидемичната обстановка в училището.

Тъй като присъственото обучение е изключително важно за постигане на заложените образователни цели и социализацията на учениците, желателно е по възможност дистанционните занятия да не продължават повече от 10 учебни дни.

"Само 5-и и 9-и клас от днес няма да бъдат в училище. Може да се преосмисли дали от следващата седмица, или най-късно от 1-ви юни да не се върнат всички ученици. Не мисля, че ще се получи по-голямо струпване. Големите ученици свикнаха с дистанционното обучение, което не е добре. По-малките ученици - 5-и, 6-и и 7-ми клас, си харесват присъственото обучение." Това коментира пред БНТ Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование, цитиран от dnews.bg.

По думите му има дефицити, които са се натрупали при отделни предмети, затова е добре да се направи изходно ниво, с цел те да бъдат наваксани. Според Асен Александров няма проблем с оформянето на срочните оценки.                           

"На бала ти си без маска, танцуваш, на една маса си с приятели, докато на матурата си доста по-изолиран, в стая с до 5 души си. На матурите карантинираните ученици ще бъдат в отделна стая. 99,9 процента е вероятно да бъде и един в стаята, тъй като само 10 ученици са били карантинирани и само 5 са с коронавирус. За цялата страна в едно училище да е повече от един е малко вероятно", допълни Асен Александров.

Той добави, че квесторите трябва да бъдат с маска и да са ваксинирани или прекарали болестта.

"Матурите след 10-и клас трябва да се проведат. По 10 души в стая, дезинфекция във всяка класна стая. Тази година матурите ще бъдат по-спокойни, защото сме по-подготвени", заяви Асен Александров.

"Контактуваме със служебното правителство, няма да правят промени с начина и графика на провеждане на матурите. До седмица ще уточним малки детайли относно завършването на учебната година", каза още Асен Александров. И си пожела тази учебна година да се завърши присъствено и да се освободим от психологическото напрежение.

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до образователния министър Красимир Вълчев, в която поиска редуциране на материала по български език и литература и по математика, обхванат в изпитите от Националното външно оценяване за учениците от 7 клас, както и за Държавните зрелостни изпити на учениците от 12 клас, пише dnews.bg.

На 10 декември 2020 г. в онлайн форум по проблемите на дистанционното обучение, организиран от омбудсмана, министър Вълчев заяви, че министерството мисли в посока да съкрати част от материала в изпитите за 7 и 12 клас. До момента обаче няма никаква яснота, което допълнително внася напрежение сред децата и родителите им.               

В препоръката си Ковачева отново настоява и МОН да отмени матурите и през тази учебна година за учениците от 4 и 10 клас. 

Поводът за поредната препоръка на обществения защитник са множеството жалби, подписки и петиции, в които родители и ученици изразяват тревогата си заради недостатъчно пълноценното усвояване на учебния материал по време на дистанционното обучение, съпътствано и с намалени часове.

Те посочват, че от 95 дни през изминалата учебна година, учениците от 6 клас са учили присъствено едва 22 дни, а през настоящата учебна 2020/2021 година присъственото обучение на учениците от 7 клас от началото на учебната година е едва 33 дни към март 2021 г., като подобна е ситуацията и с учениците от 12 клас.

„Гражданите посочват, че учениците месеци наред се обучават в електронна среда от разстояние и това се отразява на тяхната подготовка, като усвояването на част от материала е недостатъчно задълбочено и няма как той да бъде наваксан“, подчертава Диана Ковачева.

Омбудсманът акцентира в препоръката си, че към институцията, която представлява, всеки ден продължават да постъпват жалби от ученици, родители и представители на граждански и родителски организации, които искат отмяна на матурите през тази учебна година след завършването на 4 и 10 клас.

Те се аргументират с факта, че учениците не са усвоили пълноценно нужните знания и умения, тъй като дълго време са били в дистанционна форма на обучение, а и няма как да компенсират пропуснатото учебно съдържание. Обръщат внимание, че и към момента присъствените учебни занятия във всички училища в цялата страна са преустановени до края на месеца заради усложнената епидемична Covid обстановка.  

„Бих искала отново да подчертая, че като национален омбудсман съм запозната с трудностите, с които учениците, учителите, а и родителите, се сблъскват при провеждането на обучението от разстояние в електронна среда. За всички ни е ясно, че то не може да замени пълноценно присъственото обучение и да осигури необходимото високо качество на образование“, категорична е Диана Ковачева.

Според нея сегашната ситуация отново затвърждава изводите, че искането за отмяна на матурите е абсолютно основателно, защото децата се нуждаят от подкрепа и възможност да покажат знанията си в нормални учебни условия, а не в момент, когато има сериозен риск от зараза.

Водещ критерий за прием в първи клас в общинските училища в София остава уседналостта, пише dnews.bg. 

В първа група попадат децата с постоянен или настоящ адрес в прилежащия район на училището, които не са променяни над 3 години преди датата на класирането. В нея влизат и тези с брат или сестра до 12-годишна възраст, които учат в същото училище, независимо от адреса.

Втора група са децата с постоянен или настоящ адрес в района на училището от 1 до 3 години, а в трета група са тези с адреси, непроменяни през последната година. В четвърта група пък попадат децата, които живеят извън прилежащия район на училището към деня на класирането.

Когато децата от една група са повече от обявените места в план-приема на дадено училище, те се класират по допълнителни критерии. 

Според тях най-много точки – 6 се дават за деца с 50% трайни увреждания или с един или двама починали родители.

5 точки получават деца от многодетни семейства, близнаците и тези с адрес в район, граничен на прилежащия на училището.
4 точки са предвидени за кандидат-първокласник с брат или сестра над 12-годишна възраст в същото училище, както и за завършилите подготвителна група в него.

3 точки са отредени за децата от приемни семейства или осиновените. В случаите, когато броят на кандидатите, отговарящи на еднакви условия, е по-голям от броя на свободните места, кои ще бъдат приети, ще определя жребий.

Децата могат да кандидатстват за приемане в неограничен брой училища, но електронната система ще ги класира само в едно от тях според реда на желанията. След всяко класиране ще се публикуват списъци, а родителят ще получава информация по електронната поща. Той ще трябва да запише детето си в указаните срокове, в противен случай мястото остава свободно за следващо класиране.

Графикът на дейностите ще се изготвя за всяка календарна година и ще се публикува на сайта на системата до 30 март. Регистрирането и кандидатстването ще се извършват по електронен път.

Проектът за Система за прием в първи клас в София е качен за обществено обсъждане под формата на писмени консултации на сайта на Столичната община. Предложения, коментари и становища могат да се подават до 1 март.

Това обяви днес в интервю за Нова телевизия министърът на образованието Красимир Вълчев. Той посочи, че ще разчита на лекарска преценка в зависимост от хроничното заболяване, което има дадено дете. Според него е рисково решението да се оставя единствено в ръцете на родителите, тъй като това може до доведе до много висок процент ученици, които няма да посещават училище.

Предвижда се застрашените деца да може да учат в електронна среда заедно със съучениците си, които са в реалната класна стая. Ученикът ще "присъства" в часовете чрез електронно устройство, което е различно от дистанционната форма на обучение.

Вълчев обясни, че ще се търси дистанциране между децата от отделните паралелки, а не вътре в самия клас, което ще е трудно изпълнимо и няма как да се очаква учениците да спазват съвсем стриктно препоръчаната дистанция.

В случай на заболяло дете целият клас ще преминава в електронна форма на обучение.

Все още няма информация дали децата, в чиито семейства има хора, попадащи в рискови групи при заразяване с COVID-19, също ще могат да участват електронно в клас, за да се намали опасността за здравето на близките им.

Помолихме учителите да ни пишат и да ни разкажат как се чувстват в тази необичайна ситуация на преподаване. Жасмина Панайотова, учителка на втори клас, реши да ни сподели какво се случва с нея и нейните ученици.


Добре, имам цели 20 мин до ПС (педагогически съвет), който ще е виртуален, продължителен и мъчителен. Във Viber имам само 48 непрочетени съобщения, това нищо не е, ще ги отметна, докато колегите имат думата.

Нямам самочувствието и претенциите да съм говорител на всички учители. Най-малкото работя в частно училище (хоп - 70 % спряха да четат!), но и ние сме под шапката, закрилата и опеката на МОН. И аз работя с деца, и аз комуникирам с родители, и аз като всички учители съм просто човек, жена, майка (на две момчета, ученици). Имам страхотен клас, най-умните, чаровните, старателните ученици са моите. Супер свестни родители, подкрепящи до безкрайност колеги и директори – пощадена съм!

Дотук с общите приказки, сега по-детайлно да видим какво стана през последните 4 седмици.

Стана тя каквато стана!

Аз бях готова, мислех си, една седмица преди да се наложи да стартираме дистанционното обучение. Къде от паника и стрес, къде от далновидност си въртях в ума този сценарий с идеята, дори и да не ни го спуснат, да го предложа пък аз на родителите – да не се притесняват и те, че и аз, да си направим уроци по Skype... Друг път ще се доверявам повече на интуицията си, защото се надцених.

Учениците ми са втори клас, от две години водя усилена пропаганда и борба да им направя офлайн живота интересен, да ги науча да играят, да работят, да се стараят, да скучаят дори, но да не търсят все на хляба мекото и на живота лекото. Стигнахме дотам, че дори децата си измислиха девиз на класа „Ако е лесно, не е интересно!“ Велики са!

И сега, какво? Хайде пред мониторите. "Е не", казах си, "няма да стане!" Писах на родителите как биха искали да действаме. Единодушно и задружно стигнахме до извода, че децата са малки, не могат да седят по 6 часа пред мониторите, не е и нужно. Необходимо е да не спират да работят по малко, не прекалено, да не губят мотивация и желание и да продължим да си бутаме в нашата посока – повече четене, писане, работа с тетрадки, учебници, помагала и много, много проекти за разтуха и веселба.

Един от проектите на класа, воден от Жасмина Панайотова

Дотук добре, ама как да стане това. Нали знаете, че детето не идва с ръководство за употреба, дистанционното обучение също не дойде с такова. И в този повечето колеги направиха това, което могат, преценявайки всеки според децата си, дисциплината, динамиката в класа и възможностите си. Директорите помагаха кой с каквото може, борейки се с купища документации и изисквания от МОН, РУО, ХЕИ и НДК... За последното не съм сигурна, но така се усещаше.

А родителите... Тука вече морето се раздели на две. Първите три дни като новогодишна заря избухнаха почести, благодарности и хвалебствия и ние, учителите, сякаш повярвахме, че най-накрая ще ни разберат. Но уви, всяко чудо за три дни! Толкова отне да се започнат претенциите и жлъчните коментари, поне следейки социалните мрежи.

Аз, както казах, съм пощадена, но и при мен се усети напрежение и изнервяне. И как няма?! Всички сме затворени, несигурни, стресирани, и да, всички работим. Но нашата работа не е като вашата. Защото аз не мога да си позволя да застана пред децата и да си показвам чувствата, те не са виновни и си чакат учителката, която познават. За да ги грабне, да ги разсмее, да държи здраво контрола, за да се чувстват сигурни и защитени, дори и през Zoom.

Аз трябва да съм пример. Аз трябва да светя, за да се отрази в душите им светлината ми и да запали пламъчето. Много е просто: не можеш да научиш каквото и да е от някого, когото не харесваш...

Трудно е, тежко е, непосилно е на моменти, но си струва. Когато свърши това и се видим в клас, съм сигурна, че ще забравя на секундата денонощната работа, подготовката на уроците, комуникацията с родителите, попълването на документацията... заради децата, защото накрая всички се раздаваме заради тях.

Това, което ни сполетя, беше цунами след земетресение, още се учим да плуваме в мътни води и ще броим щетите тепърва. Но важното е да сме живи и здрави!

"Емпатия" идва от старогръцката дума ἐμπάθεια, което е различно от συμπάθεια, откъдето пък произлиза "симпатия". Разликата между двете думи е в емоционалната им същност. Емпатията е способността да съпреживееш чувството на другия човек, да се поставиш на негово място и да видиш света с неговия поглед, а симпатията е изразът на загриженост за някой друг. Най-общо казано, едното е съпричастност, а другото съчувствие. Много често двете думи се бъркат една с друга, а още по-често пък изобщо не ги и използваме активно в отношенията си с останалите, защото някак сме "обръгнали" и закоравели.

С цел да не се случва точно това в датските училища "Klassens Tid" или "Часа на класа" е превърнат в урок по емпатия, разказва The Danish Way. Часът е веднъж седмично и е включен в задължителната учебна програма на децата от 6 до 16-годишна възраст още от 1993 г., пише Educate Inspire Change.

В тези часове учениците се събират заедно в спокойна обстановка, за да обсъдят заедно всеки един проблем, който някой от тях може да има, като идеята е класът заедно да намери решение. Проблемите са всякакви – лични проблеми или конфликти между определени деца или училищни групи; нещата, които се обсъждат, може да са свързани с училището, но може и изобщо да нямат връзка. Класът дебатира заедно с преподавателя какъв би бил най-добрият начин, за да се реши казусът. Учителят помага на учениците си като им показва как истински да слушат и разбират другите. Ако няма нищо за обсъждане, децата просто се събират заедно и си почиват.

Часът на класа е възможност да бъдеш чут, да разкажеш за проблема си и да получиш признание и подкрепа. Най-важното, което децата научават, е взаимното уважение и това, че може да се говори за всичко без страх.

Датската психотерапевтка Айдън Сандал обяснява, че в Дания емпатията се преподава по два начина: с работа в екип и с колаборативно учене. В 60% от училищните задачи децата са окуражавани не да са най-добрите сред съучениците си, а да изграждат и подобряват уменията на останалите деца, които не са достатъчно надарени или не успяват към момента да проявят способностите си.

Американската писателка и културолог Джесика Александър обяснява колаборативното учене така: "Дете, което има математически талант, няма да стигне далеч, ако не се научи да си сътрудничи със съучениците си, защото ще има нужда от помощ по другите предмети. Това е чудесен урок за децата още от най-ранна възраст, защото никой не живее живота си сам." И добавя: "Така се изграждат умения да изпитваш емпатия, които по-късно се засилват, когато внимаваш за начина, по който другият човек възприема информацията, и когато успееш да се разходиш в чуждите обувки, за да разбереш как точно се случва процесът на учене."

Учебната година ей я къде е и ние влизаме в нея с един откровен текст на Мая Цанева, която се престраши да ни сподели какво я ужасява във факта, че синът ѝ съвсем скоро ще бъде първи клас.

Аз съм майка на 6-годишно момче и ме е страх от първи клас. Всъщност имам време да се справя със страховете си или да изперкам, защото той ще влезе официално в клас едва след година. Но призракът на миналото ми на ученичка и сянката на опасенията ми на майка и мислещ човек вече са надвиснали зловещо над мен.

Мая, ученичката

Ако съм напълно честна, нямам нито лоши, нито добри спомени от първи клас. Помня, че ме мъчеше изписването на ченгелчета и завъртулки, с четенето се справих, но не понасях стола. В трети или в четвърти клас смених училището, после още едно, за кратко пях в хор… Мъките ми станаха тежки, когато математиката, физиката и химията влязоха с шут в живота ми, но това е друга тема.

Това, което ме преследва като лош сън от тези години, е усещането за постоянно състезание за оценки с другите деца, за престиж и т.н. Аз нямах проблеми със самите оценки, като изключим ужаса от първата двойка по физика или химия, а с надпреварата, която потискаше по-срамежливи деца като мен самата. Имах и имам малформация на ръката, която ме превърна в обект на подигравки сред съучениците ми най-запомнящо се в четвърти и в седми-осми клас. Преживях го тежко, но се справих благодарение и на подходящи учители.

Снимка: pixabay.com

Освен това бях и виден карък, така че познайте дали не си тръгнах наистина облекчена от гимназията. Ще кажа само, че целият ми клас отнесе наказание, защото ме изостави на разходка в град в чужбина, а аз си намерих млад италиански полицай и се прибрах в лагера с полицейска кола. Сега ми звучи забавно и се гордея с постъпката си, но тогава не беше приятно. Въпреки това съм благодарна, че имах учители, които ми помогнаха да си намеря мястото, дори и то да е понякога леко ръбесто. И най-вече проявиха търпение към моите странности.

Мая, родителят

Днес имам прекрасно дете, което е чувствително и любознателно. Понякога трудно води своите битки и се отказва лесно, но пита много и търси отговори на въпросите си. Държи на правдата, а тя е дефицитна стока.

Накратко, почти виждам себе си, в комбинация с пъргавия ум и неспирно говорене на баща му, за когото това е професионално изкривяване. Има потенциал за голям успех или за пълен провал в училище, в зависимост от това на какви учители и среда ще попадне. Или ще яде много бой, или ще е социопат, или кой-знае – президент/председател на класа, ако има такова нещо.

Снимка: pixabay.com

Проблемът е в това, че аз, родителят Мая, почти излизам от уравнението на отношенията му със съучениците, защото това не е площадката за игра. 

В училище се закаляват характери. Дали ще стане жертва на тормоз или той самият ще наранява? Как ще се справи със сблъсъка „богати-бедни“, ще прави ли достойни избори, ще лъже ли? Ще осъзнава ли разликата между малките битки и големите победи? Ще бъде ли кариерист, или ще намери своето призвание? Има още една година да му помогна да научи как да се справя с тези изпитания, и най-вече, че в училище 2+2 невинаги е равно на 4. След това само ще се надявам да бъде добър човек и да не загуби жаждата си за знания. 

Призраците от първи клас от бъдещето

Около мен има родители на ученици в началните класове от около две години. Разказваме си нещо като вицове. Например как на бизнес презентация две майки от по-задните редове решават задача по математика от помагало за 2 клас. Когато шефът ги хванал, и той влязъл в заверата и екипът стигнал до отговора с помощта на начална учителка приятел.

Или как петима родители пишат домашно по български език за морфологичен анализ или спорят за дублетните форми на дума, като накрая, освен че звънят на БАН, намират и речник от 1982 г. и последно издание, за да сравнят правилата. А после първи клас не бил първи курс в университета...

Но докато това се разказва с усмивка, с лека паника извиква въпросът за избора на училище и подготовката на първокласника. Държавно или частно образование? Дали районното училище си струва? Ако не знаете отговора на този въпрос, питайте случайните минувачи покрай оградата на школото, които надничат какъв е дворът, дали децата играят или се бият, дали наоколо се размотават странни типове. Дори и да не ги виждате, те са във фейсбук и говорят за това. Някоя връзка за иновативното училище отвъд булеварда? А за класа на г-жа Пешева? А чухте ли за промяната в класацията по успех на малките матури?

Връща се и болезненият спомен за молебените пред екрана на компютъра преди да излязат заветните точки за влизане в ясла или детска градина. Този път предстои повторение на опашката за мляко от детските ни години, но пред желаното училище. Какъв родител си, ако не си пред вратата на лелеяното школо в три часа след полунощ!

Моите кошмари вече започнаха, спестявам и за всички тетрадки, помагала, подвързии, моливи и гумички от списъка с 30 позиции без униформата и екипа за физическо. Мисля, че нямам право на помощ за първолак, затова следя зорко промоции на раници, на спортни екипи, маратонки и каквото там се купува за един ученик. Възнамерявам да наема и ремарке за чантата му, за всеки случай.

Снимка: pixabay.com

Но 15 септември ще отмине, ще дойде време за ваканция, и … честито! Край на детската градина през лятото! Здравейте, летни школи, лагери! Сбогом, спестявания! Дано бабите имат желание и възможност да вземат внучето за по една-две седмици през дългите месеци от май до септември, защото без тях то е обречено на лято в апартамента извън отпуската на мама и татко. За наше и за тяхно съжаление вече не сме във времената на летни ваканции от поне месец като в „Синьо лято“. Ех, синьо лято… Там не правеха диктовки, нали?

А ученическите ваканции не са леки не само за децата. Не познавам родител, който с желание да натиска детето си да чете или да му прави диктовки и да учи таблицата за уморение, както казва Пипи. И за нас това е мъчение. Връща ни във времето на уроците по пиано или по английски например през юни, докато другите ритат на двора. Да, и на нас не ни е било лесно, но сме оцелели.

И накрая, стигаме до най-големия ми кошмар – сблъсъкът с образователната система по принцип и изобщо. Както показва опитът на други бивши ученици, малко от тях изпитват удоволствие да учат стихчета, да преразказват приказки, да решават логически задачи, каквито никога не сме виждали като малки, а още по-малко да се чудим дали оценките на децата ни не са всъщност оценяване на нас самите.

Аз нямам спомен майка ми да е писала домашни с мен, но доколкото разбирам, дори и след занималня, пак се решават задачи, и то семейно. 

Ще си купя гинко билоба или друго хапче за стимулиране на паметта, та дано си спомня как се обясняват уравнения и защо не запомних и една дата или формула през цялата гимназия… Ще се чудя защо научих повече за световната история, за вселената и ботаниката от научно-популярните филми, енциклопедии и книги извън клас, а не от учебниците… И ще се моля детето ми да е в мир с образователната система или поне в примирие. А аз ще си пия редовно витамините за мозъчна стимулация и ще се надявам да попадна на учители, които да са ми съюзник за любознание. Заради детето ми и заради самата мен. Но засега много ме е страх. А вас?

След няколко ултрамаратона по пресеченото трасе на образователния пазар, Деница Гроздева ни гостува, за да повдигне темата "избор на училище за първи клас". И за да предупреди, че дори да се насочите към някое от частните училища в София, трябва да започнете тренировката доста рано (ама вие, не детето!)

Синът ми, живот и здраве, трябва да е ученик тази есен. Не е задължително, защото точно направи 6, но от градината тръгна с предния набор. По този повод от около година правя леки проучвания. Разпитвам, чета и уж следя. В средата на декември реших, че е време да се заема сериозно със задачата. И циркът започна.

Клоним към частно училище, защото кварталното не ни устройва, а нямаме 3 години уседналост, където са така наречените елитни училища.

Първото, което ми казват всички с опит, е, че най-важното е госпожата да е добра и средата да е здравословна. Но освен да хвърлям боб, не знам как мога да разбера това за училището на съседната улица. Може би не съм достатъчно находчива.

И решихме, че ако позатегнем коланите, можем да се справим. А и вече частните училища не са синоним на мутри, както беше навремето.

Тръгвам да ги проучвам и се оказва, че съм закъсняла. Приемите, записванията за тестовете и интервютата са започнали. Разбрах, че има сигурно над 30 частни училища в София и, разбира се, всички са на майната си! Четенето на форуми само задълбочи кризата.

Получих паник атака и разревана се обадих на приятелка, чието дете е ПУК в едно от най-популярните училища. Да е жива и здрава - сподели ми сдъвкана информация, която би ми отнело седмици да събера.

Попитах я откъде знае всичко това и тя каза, че цяло лято това била правила. Поуспокоих се, но за малко.

Оказа се, че да изсипеш две торби с пари не е достатъчно. Не се знае дали ще ти приемат детето. Най-търсените училища приемат между 16 и 18 деца, а желаещите са над 100.

Почнах да правя таблици, да сравнявам и да обмислям идеята да се изнесем на квартира. Ребусът и за таксите е сложен - униформи, храна, зелени училища, бембени училища, транспорт и още и още. А двор имат ли? А басейн? А логопед? Джъмп математика или сметала?

Толкова неща трябва да се вземат предвид, че идеята да напуснеш работа и да почнеш хоумскулинг някак почва да ти се струва привлекателна. Чудиш се как сме изкласили, като сме учили в училища, избрани от родителите ни - според критерия дали трябва да пресичаш улица, или не. За бога, мен даже брат ми ме е записал в училището, без да каже на нашите. Но времената са други.

А локацията! Всемогъщата царица, която обръща играта. С едно-две изключения, всички частни училища са по Яворов - в полите на Витоша. Ние живеем до големия пръст на левия ѝ крак. Детето ни трябва да прекарва средно по 2 часа на ден в някакво микробусче, което гори диаманти, защото такса транспорт си е перо. Милата му клета майчица ще трябва да става преди кокошките, за да го буди и приготвя. Нямам търпение! Да, знам, че има майки героини, но аз не съм от тях!

Има едно в центъра, но днес детето ми беше с още стотина бъдещи първокласници на изпит и май не се е справил добре. 6-7 годишни деца на изпити. Логически задачи, роботи в лабиринти и цифрови вериги. Реве ми се, честно ви казвам. Чувствам се подтисната и провалена.

А една от майките получила следния въпрос от сина си след изпита: "Мамо, ще ме обичаш ли още, ако не съм се справил?" А върху него не са били стоварени никакви очаквания. Като цяло нагласите са "Дай да видим, ако стане - стане."

Защо е всичко това? Какво ще правят в 4-ти клас? Знам, че знаете. Ще ходят на курсове за СМГ. А кога ще играят? Кога ще се смеят на смешки за пръцкащи котета и ще си ожулват коленете? И не го казвам, защото гроздето е кисело, а защото не ми се струва редно.

Другата седмица ще обикаляме пак. Има чудесни места. С усмихнати и начетени дечица, отдадени преподаватели и родители, които не са на ръба на нервна криза. И хората все повече търсят такива места и са склонни на компромиси.

Стискайте ни палци да намерим правилното училище! Темата е необятна. И, без да ви плаша, ако детето ви е минало втора група в детската градина, не знам какво чакате!


Не пропускайте:

cross