fbpx

Историята на Виолета Йорданова е обратното на онези случки, в които хората в градския транспорт се чудят дали тази жена е бременна, или просто дебела, за да преценят дали да ѝ отстъпят място. Какво имаме предвид? Ами то май не може да се обясни, затова по-добре прочетете, за да се убедите сами в абсурдността на ситуацията.


Човек и добре да живее, в един момент така се случват нещата в живота му, че комфортът му бива нарушен от нещо новo, но и някак познато, ревящо и, на дадения  етап, с пълна невъзможност за артикулация и способност за качествен и конструктувен диалог.

Малко предистория

Когато си качила излишни килограми покрай пандемията и стремително правиш опити да ги свалиш, но все нещичко не ти достига, защото известен сладкарски цех е пуснал нов вид торта, която, видиш ли, била много “гадна”, но ти, въпреки непрестанните си вътрешни борби да не я пробваш, го правиш и някак на  душата ти става едно меко, приятно като кадифе - точно като името на проклетата торта. И това кадифе започва така добре да обгръща душата, а после и тялото ти… Ден, след ден, буквално всяка сутрин. 

Но съдбата си знае работата и понякога обича да ти поднася изненади, за да те вкара в релсите, от които стремително си дерайлирал.

Поредна сутрин ставам с идеята да спазя традицията за закуска с тортичка и кафенце, но днес нямало така да започне моята рутина.

Значителен дискомфорт в стомашната област и абсолютен отказ за каквато и да е храна обхващат тялото ми.

И така 4-5 месеца в моя живот нямаше тортичка, нямаше нищо калорично, само тук-таме някой варен геврек и вода с лимон. Можело да се отслабва, значи.

Тази диета беше безотказна - 9-месечна.

За около 5 месеца гадене бях свалила всичките излишни 7 кг, че даже и два отгоре. Коремът така и не ми личеше. Започнах да си мисля - има ли бебе, няма ли? Макар видеозоните да показваха едричък мъжки екземпляр, коремът ми видимо беше лекичко преял, нищо повече.

Като ме питаха приятелки как съм се вталила така бързо, веднага им препоръчвах “9-месечната диета на Вили”. Следваха интересни погледи, след това смях, защото аз съм чревоугодник и иронията е, че съм била най-слаба по време на бременността ми с първото и второто ми дете. 

На шега и на майтап минаха тези девет месеца. Разбира се тази бременност имаше и своите притеснителни моменти, но те се забравят бързо.

Та, появи се малкият човек, уж щял да е много едър, а всъщност видимо кльощавичък и грозноватичък.

Второ дете е, все пак знам за какво става въпрос, отдъхвам и очаквам неговата разкрасителна метаморфоза след месец. Помня, че тогава добиваха що-годе човешки вид малките ни естествени продължения.

Предвид това, че имам по-голяма дъщеря, която е истинска фурия, престоят ми в болницата си беше курорт.

Прекрасна стая, чудесна съквартирантка и най-близката ми приятелка в съседната стая, с която родихме през един ден. Какъв по-готин късмет от това!

Аз - умряла от глад, свалила още килограми след раждането, обикалям коридорите на отделението и чакам с нетърпение храната, която ще ни дадат. Останалите девойки, изморени или с болки, ме гледат озадачено и сигурно си мислят, че не съм в добра психическа кондиция. 

Мина тридневният период, изписаха ни, с което свърши и моят курорт. 

Звучи странно, но вече съм вряла и кипяла и знам какво следва като се прибера вкъщи. Безсънни нощи, плач и т.н.

Наясно сте за какво говоря.

Положението отвсякъде си е “Майко мила!”

Влязохме в някаква наша си рутина. Мина периодът вкъщи и дойде време за първата разходка.

Декември - първи дни на започващ студ. Слагам малкия тигър в количката и излизаме на разходка дружно, цялото семейство. Голям кеф - вече съм навън и имам 2-3 часа, в които да глътна различен въздух.

Виждаме един, след това втори съсед. Усмихва ни се и подминава. После още една съседка, която се спира и пита как сме, но не поглежда към количката и отминава.

На следващия ден вървя по тротоара и отново я виждам, тя бърза да ме пресрещне и идва до мен с плаха стъпка, видимо озадачена, ме пита:

- Здравей, мила, може ли да те попитам нещо?”

Отвърнах: “Разбира се!” 

Тя с леко притеснение зададе своя въпрос, който, уверена съм, я е замъчил още от вчера:

- Дете ли си взехте? Момче или момиче?

В първия момент не разбрах точно какво ме пита. Трябваха ми няколко секунди, след което се засмях с цяло гърло и казах, че не сме си го взели, а съм си го износила с доста коремни и безсънни мъки. А дори и да го бях осиновила, с голяма гордост и удоволствие щях да го съобщя, защото за това се иска сърце, и то голямо.

Последва втори въпрос:

 А с червена коса като сестра си ли е?

- Не. Явно някъде по трасето рецесивният ген е спукал гума и не е могъл да се придвижи, за да удари стремително и неговите космени фоликули. Скучновато светлокестеняв е и бащата е същият - отвърнах аз с леко намигване.

Жената не успя да разбере моя майтап и смутено се извини. Пожела ми хубав ден и продължи по своето направление.

В следващите дни на няколко пъти ми се налагаше да обяснявам, че това дете е мое, а отсреща ми казваха “Че кога го роди?! Теб бременна не сме те виждали!” 

Та така завърши моята 9-месечна супер успешна вталяваща диета. С още едно  съкровище, което да ми опъва нервичките, и доста излишни килограми, останали в миналото.

За всички дами, които се колебаят дали да я приложат, нека пробват. Ако ефектът не е като при мен, поне ще се сдобият с едно от най-смислените неща, на което сме способни.

Бебетата се раждат с най-различно тегло и ръст, много рядко това зависи от теглото и ръста на родителите. Има майки, родили големи деца, които след като станат възрастни, с нищо не са по-различни – нито са по-дебели, нито по-високи от наборите си.

Дребните и по-леки бебенца бързо застигат и често надминават други по-едро родени. Децата, дори по-леки и дребни, са здрави и би следвало да се хранят нормално, без да се тревожите за теглото в първия месец.

Тегло при раждане

Теглото, което е прието за средно у нас, е между 3,2 и 3,8 кг. Най-често момченцата водят пред момиченцата със 100-200 грама и няколко сантиметра. Разбира се няма правила и норми, просто статистика.

Ако бебето се е родило с тегло над 3 до 4 кг, достатъчно е да наддава с 20-30 грама дневно. Пак уточняваме, че това е само средна цифра – бебето си има индивидуалност и започва да я показва още през първите дни.

От 4500 грама тегло за новородено и нагоре е добре да се следи за бързо покачване на килограмите през следващите месеци. Има случаи, когато тези килограми са признак на някакво заболяване или патология в развитието. Все пак говорим за изключително редки случаи.

С порастването на вашето бебе темпът на наддаване ще бъде важен показател за цялостното му здраве и развитие. Педиатърът ще следи теглото, дължината и размера на главата и гръдния кош при всеки преглед, за да определи дали бебето ви напредва както трябва.

Кои фактори влияят върху теглото на бебето?

Теглото на вашето новородено се определя от много фактори. Може да са генетични – тегло и ръст на всеки родител. Продължителност на бременността – бебетата, родени преди термин често са по-малки, а тези след може да са по-големи от средното.

Начинът на живот и храненето по време на бременност също са от значение. Пушенето, пиенето на алкохол или приемането на наркотици могат да повлияят на развитието на детето в утробата и на теглото на бебето при раждане.

Здравословни проблеми на майката по време на бременност – диабет, гестационен диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и затлъстяване могат да повлияят на теглото на вашето бебе.

Броят на бебета в утробата - многоплодните бременности повече могат да повлияят на теглото на бебетата в зависимост от това колко място трябва да споделят.

Ред за раждане – смята се, че първородните са по-малки от техните братя и сестри, но това не е правило.

Медицински проблеми като вродени дефекти и излагане на инфекция по време на бременността също могат да повлияят на теглото на новороденото.

Когато бебето не наддава нормално, това може да е сигнал за недохранване или здравословен проблем.

Невъзможността на бебето да наддаде е проблем, защото това може да повлияе на способността му да достига важни етапи в развитието му и да има неблагоприятно въздействие върху имунната му система.

Ако имате диабет или гестационен диабет, може да родите и по-едро бебе. Бебетата с тегло над средното може да изискват допълнителна медицинска помощ, за да се гарантира, че нивата на кръвната им захар се поддържат в нормални граници.

Вашето бебе може също да тежи повече от средното, ако наддавате повече от препоръчаното по време на бременност. Това е една от причините, поради които е важно да поддържате здравословна диета, докато сте бременна.

Бебета с ниско тегло

Съвсем мъничките бебета, т.нар. недоносени или с тегло при раждането под 2,5 кг се оставят под медицинско наблюдение още в родилния дом. Често ако теглото е много ниско, се поставят в кувьоз, в които се поддържат необходимите за тях температура, ниво на кислород и др. 

Когато покачи теглото си, бебето се изписва, а семейството се заема с храненето, което ще трябва да следи с голямо внимание. Ако бебето не бъде изписано заедно с майката, тя може да изцежда кърмата си и да я дава на медиците, които да хранят с нея детето, докато то стабилизира теглото си.

Бебетата нямат сукателен рефлекс до 32 гестационна седмица. Затова родените много рано първо получават мляко през сонда в стомаха.

Въз основа на степента на недоносеност през първите няколко седмици наддаването на теглото може да е същото, каквото биха натрупали, ако все още са в утробата.

Недоносените бебета растат и наддават по-бързо, отколкото доносените бебета. През първата година мерките на недоносените бебета се следят не от действителната им дата на раждане, а от коригираната спрямо предполагаемия термин на майката.

Много недоносени бебета настигат доносените по теглото до първия си рожден ден. Някои може да не наваксат и до 18-24 месеца.

Килограми под или над нормата не означават наднормено или поднормено тегло през целия живот. Не означават и че има нещо нередно с вашето бебе. За лекарите е важно да проследяват килограмите с течение на времето - като темп на покачване и процес.

Изследванията показват, че новородените здрави бебета обикновено губят част от родилното си тегло в първите дни след раждането. Това се дължи до голяма степен на допълнителните течности, с които се раждат. Те бързо ги елиминират и в резултат на това олекват.

Бебетата започват да наддават малко след това. Грамовете, които са загубили при раждането, обикновено се възвръщат в рамките на две седмици.

Увеличаване на теглото

Проучвания показват, че има точно определени периоди на бързо напълняване, т.нар. скок в растежа – често срещани в ранните месеци. Точно преди или по време на този скок растежа, бебето ви може да е по-нервно от обикновено. То също може да яде повече (ако е на кърма, така си увеличава количеството, което ще му трябва за новото тегло) и/или да спи повече или по-малко от обикновено.

След скока на растежа може да забележите, че дрешките вече не му стават. 

Ще има и периоди, в които бебето задържа теглото без наддаване.

Не е необходимо всеки ден да го мерите на кантара, освен ако не ви е препоръчано друго от лекар или консултант по кърмене. Но обикновено от тегленето всеки ден няма особено полза, защото резултатът зависи от часа, в който слагате детето на везната, от апетита му в момента и от какво ли още не.

Това обаче не значи, че не трябва изобщо да следите теглото на новороденото. Докато е много малко, го слагайте на везната веднъж седмично, а когато поотрасне – веднъж месечно.  

Увеличаването на теглото на бебето през първата година е впечатляващо – за 12 месеца обикновено детето утроява теглото, което е имало при раждането.

През първите няколко месеца момчетата обикновено наддават повече от момичетата. Повечето бебета удвояват теглото от раждането до към 5-месечна възраст.

Възраст и тегло

Всяко дете има собствен ритъм. В крайна сметка само вашето бебе би могло да ви насочи към броя хранения, от които се нуждае. Съществува обаче ориентировъчно правило, което показва колко са дневните хранения при новороденото до към двумесечна възраст, и кога да се намали броят им.

Много е просто: когато бебето тежи 4 кг, са му нужни 5 хранения; когато бебето тежи 5 кг, са му нужни 4 хранения.

Тъй като това е само ориентировъчно, трябва се съобразите с особеностите на вашето дете.

На деветмесечна възраст повечето бебета все още се будят гладни към пет-шест часа сутринта, което предполага, че е добре детето да има поне пет хранения в денонощие. В противен случай интервалът между отделните хранения ще бъде все още твърде голям и бебето няма да издържи.

Когато започне да се буди по-късно сутрин (към седем или осем часа), е време да минете на четири хранения – приблизително на всеки четири часа. Но има бебета, които продължават да се будят нощем и да искат да ядат. Нормално е да бъдат хранени, докато се нуждаят от това.

Средното наддаване на тегло всеки месец е както следва:

от 0 до 3 месеца – 900 грама

от 3 до 6 месеца – 750 грама

от 6 до 9 месеца – 600 грама

от 9 до 12 месеца – 450 грама

Изключително кърмените бебета често наддават по-бързо през първите 6 месеца, след което забавят темпото. Понякога по-тежките бебета започват да пълзят и прохождат по-късно от другите.

Важно е да следите дали бебето ви е в рамките на здравословното тегло. Това може да им помогне да поддържат нормално тегло по-късно. Ако е необходимо, педиатърът ще съобрази темпа на растеж на вашето бебе с хранителния му режим.

Ако бебето трудно наддава и нямате достатъчно кърма, може да ви се препоръча допълващо хранене с адаптирано мляко.

Това е Милена, която може да вдига тежко. Ама много тежко. И го прави в олимпийски стил с изхвърляне и изтласкване, защото тренира вдигане на тежести. Не е спряла да "вдига тежко" и по време на бременността си и даже тогава е имала съвсем добри резултати.

Милена се определя като мечтател, човек на ръба, експериментатор и идеалист. Работи като IT, а сред любимите ѝ занимания са спортът и готвенето. Днес в рубриката ни “Жените могат всичко” ви представяме именно нея, защото смятаме, че е вдъхновяваща с труда и постоянството си, а и с това че може да дърпа стотина кила тяга, докато е бременна. Следим я в Mom & Weightlifting.


Как ви привлякоха олимпийските щанги?

Започнах преди около 5–6 години случайно. Беше изблик на спортна злоба. Мъжът ми, който тогава ми беше гадже, се беше зарибил и гледаше постоянно клипчета, опитваше движения в залата и т.н.

Не намирах този спорт за особено привлекателен, но не приемах той да може да прави нещо, което аз не мога. Така започнах да се бутам между шамарите и да се уча наравно с него. Е, надминах го, влюбих се в спорта и той се превърна във важна част от живота ми!

Каква е разликата между вашето вдигане на тежести и вдигането, което повечето от нас практикуваха във фитнеса, когато имаше фитнеси?

Аз тренирам изключително олимпийско вдигане на тежести – движенията изхвърляне и изтласкване. Дотолкова се бях запалила, че с мъжа ми движехме доскоро две зали, в които се тренираха различни спортове, включително и вдигане на тежести. 

По стечение на обстоятелствата точно преди планираната ми сватба останах без зала, но намерих начин да продължа да тренирам. Малко след това забременях. Истината е, че през последните години все имаше обстоятелства, които ми пречеха да гоня високи цели и да отдам наистина време на тренировките, но по-важното е, че така и не се отказах и продължих да се развивам, съобразявайки се с обстоятелствата. 

През тази толкова особена година на карантини, се оказа, че наистина трябва да съм креативна на макс. Родих сина си Алексей през февруари и веднага почнах да правя планове как ще тренирам. През март вече бяхме закотвени вкъщи, та нямах много избор. 

Въпреки това ми се роди идеята да тренирам лятото на двора на нашите, за да може те да гледат Алекс, докато тренирам. Получи се да ви кажа – добре, че баща ми ми се връзва на акъла. Сега след като пак няма зали, измислих дори по-голяма „магария“ – тренирам в хола на нашите.

Как изобщо се “осмелявате” да влизате в толкова мъжки спорт? Не ви ли е казвал някой нещо подобно? И какво всъщност са ви казвали, когато е ставало дума какво тренирате? 

Доста години се занимавах с бойни спортове, така че за хората не беше кой знае каква изненада, че тренирам щанги. Разбира се, майка ми постоянно ми обяснява как това е абсурдно и ще си докарам какво ли не и как не може жена да вдига тежести. Тя, разбира се, знае, че няма да я послушам, но си е нейна работа да ми го повтаря. Мъжът ми ме подкрепя.

Добре, а никой ли не ви е казвал, че бременните не трябва да вдигат тежко?! Кажете ни, Милена, за вас какво е “тежко” в буквален и преносен смисъл? 

Като разбрах, че съм бременна, първата ми мисъл беше „Край, повече няма да тренирам с това желязо“. През третия месец от бременността бях две седмици на обиколка по Адриатика – нещо като меден месец, и не тренирах, свиквах с новото ми състояние и се примирявах. 

През това време бях обсъдила притесненията, които имах, с треньора ми и решихме, че все пак стресът ще е твърде голям, ако спра да тренирам изобщо, и просто ще го караме много леко. Успях да намеря и моя си лекар, който някак ме подкрепи с тренировките или може би не знаеше точно какво тренирам, и нещата почнаха да се случват. 

През тези 9 месеца спрях да гоня високи цели и постижения. Исках да се чувствам добре, да бъда в движение и да имам енергия. За учудване на всичките тренировките ми се получаваха доста добре и напредвах сериозно. Чувствах се силна, във форма, в настроение и най-вече спокойна. Можех и сама да си връзвам връзките на обувките до последно! Отдавам тези положителни усещания именно на факта, че не промених коренно начина си на живот по време на бременността и тялото ми не се наложи да премине през допълнителния стрес и от подобна промяна.

През цялата си бременност ли вдигахте тежести? Имаше ли момент, в който спряхте?

Тренирах точно до датата на термина ми, като преносих 7 дена. 

Сега да питаме дежурното “А какво казаха хората?” и започваме с “хората” по домовата книга: мъжът ви, лекарят ви, треньорът ви, майка ви, момчетата в залата? 

Мъжът ми ме подкрепяше, защото виждаше сам резултата и колко добре ми се отразява. Родителите ми ги пазех малко настрани, защото знаех, че ще се притеснят много, още повече че аз съм недоносена и майка има своите основателни притеснения. 

Хората в залата много ми се кефеха. Някои в началото бяха скептични и мислеха, че поставям себе си и бебето в ненужен риск, но с времето се убедиха, че тренирам напълно осъзнато и контролирано. Сигурна съм, че на доста хора им беше интересно как и кога ще родя и дали няма да ми изтекат водите в залата.

Получавали ли сте критики и кофти подмятания?

Най-често чувах „Ще родиш в залата, момиче, спри се“, а аз пък взех, че преносих.

Да си поговорим за рекорди и постижения преди и след детето. Колко може да носите и колко може да не спите?

Докато бях бременна кляках и дърпах тяга със 100-ина кила без грам напъване. След като родих, 40 кг ми тежаха. За моя радост, Алекс си спеше, нямаше колики и като цяло е чудно бебе. В началото ми даваше нужното време да се възстановя и да тренирам. 

Сега, разбира се, няма спирка и е доста по-голям зор. Винаги като ми се отдаде възможност, го мятам на баща му. Най-голямото ми постижение е, че той е супер самостоятелен и активен и мисля, че му давам добър пример. Признавам си, че съня не си го давам и правих какви ли не схеми да може максимално да се наспивам. От ден 1 си спи в неговата стая, а при нощното кърмене го вземах при мен и докато си хапва, аз спях. Проявата на креативност е задължителна. Когато съм преуморена, просто не тренирам, а се опитвам да поспя повече.

Приличат ли си по нещо щангите и отглеждането на дете? 

Със сигурност. Най-малкото 3 кг бебе рязко става 6, 8, 10 кг и почва да си тежи. На моменти ми е много по-леко да вдигам щанги, отколкото да приспивам Алекс. Гърбът ми е постоянно схванат и бицепсът ми расте всекидневно. Направо гледането на дете си е като да си профи щангист.

Колко пъти тренирате седмично и как успявате сега, когато залите са затворени? 

Тренирам колкото мога. Целта ми е да се движа всеки ден – разтяжки, мобилност, свободни тежести, щанги. Невинаги успявам и понякога ми се отразява това, че не мога изцяло да контролирам времето си, но пък осъзнавам, че тази първа година на Алексей няма да се върне и искам да изживея с него каквото мога. 

Важно е да не спирам да тренирам и да се движа, но съм се заредила с търпение и съм сменила приоритетите си. За всичко има време. Тренирам от вкъщи, от хола на нашите или навън.

Има ли някакъв съвет, който искате да дадете на жените, които никога не са си и помисляли да пробват с щангите?

Щангите не са за всеки, но аз не познавам човек, който да е тренирал олимпийски щанги и да не се зарибил. Те са пристрастяващи и освен че тестват физиката и психиката, развиват мобилност и гъвкавост и на мен лично ми помогнаха със стари травми. 

Определено от всички спортове, които съм тренирала, този е най-щадящият. Знам, че звучи странно, но е така. А дали е женски или мъжки спорт – не знам. Жените са доста издръжливи – бременността и раждането го доказват, така че въпросът остава отворен. 

Важно е, като при всеки спорт, да се тренира с треньор професионалист, който да те научи да изпълняваш правилно движенията и да направи целесъобразни програми. Каквото и да тренираме, трябва да сме осъзнати, да изпитваме удоволствие и да се учим постоянно. Движението е здраве, особено в такива времена.


Чували сме всякакви митове относно кърменето: че напълняваш, че отслабваш, че яденето и пиенето на странни неща засилват кърмата, че ако застанеш на челна стойка ще потече по-добре (последното може и да е вярно, не сме го пробвали…).

Всичко е чудесно, стига да не виси като Дамоклев меч над главата на току-що родилата жена и да я притиска в и без това стресираното ѝ всекидневие на родител на новородено. 

Тук консултантката по кърмене и нутриционист Кристал Каргъс говори по една от задължителните точки: отслабването след бременност и до каква степен то е обвързано с кърменето.


Години наред жените биваха убеждавани в твърдението, че най-ефективният начин за отслабване след раждане е кърменето. Или едва ли не, че най-добрата причина, поради която може да се кърми, е за да отслабнеш.

Крайно време е да се каже, че това е глупост: инструмент на културата на диетите, манипулиращ жените по време на един от най-уязвимите периоди в живота им – физически, ментално и емоционално.

Истината е, че това твърдение вреди на майките по доста притеснителен начин.

Вместо да се концентрират върху възстановяването след раждането, новите майки са заринати с фалшиви обещания, процъфтяващи на гърба на собствената им уязвимост.

Чувала съм прекалено много истории от майки, които са кърмили, но не са видели очакваното сваляне на килограми. И това ги е накарало да се чувстват провалени или да си помислят, че нещо не е наред с телата им. 

Виждала съм и майки, които изпитват истински трудности с кърменето, но въпреки това мислят, че трябва да минат през болката и дискомфорта на всяка цена, защото вярват, че това е единственото, гарантиращо им сваляне на килограмите след бременността.

От много време насам жените са съветвани да кърмят, за да отслабнат. А това не само че създава илюзии около самото кърмене и тялото на току-що родилата жена, ами и разсейва майките от истински важното след раждането. 

Да не говорим, че този мит около кърменето създава деспотичен и нереалистичен стандарт за телата на жените след раждане.

Когато се опитваме да убедим току-що родилата жена, че трябва да кърми, за да отслабне, ефективно изпращаме към нея посланието, че тялото ѝ не е достатъчно добро такова, каквото е.

Представете си какво би било да кажете това в прав текст на жена, която току-що е родила? 

Да прокараш тази идея за отслабване пред новата майка означава да я поставиш под огромен натиск да свали килограмите от бременността - послание, което е възприето от всички току-що родили жени благодарение на културата на диетите.

Нима родилките нямат за какво друго да се тревожат извън добавеното напрежение от това, че тялото им е в друг размер?

Не е ли и без друго пропастта между очаквания и реалност достатъчно дълбока в този период, за да изсипваме на главите на новите майки и допълнителни нереалистични стандарти?

Познавам страшно много жени, които преждевременно се принуждават да започнат тежки тренировки или диети в отчаян опит да покрият стандартите за тялото на новата майка. 

И всичко това докато телата и психиката им са под истински стрес.

Работила съм с току-що родили жени с разкъсани шевове след секцио, защото са започнали да тренират прекалено рано, както и с такива, които имат проблем с кърменето, защото не ядат достатъчно, или пък други с психически проблеми, отключени заради стрес покрай фигурата им.

Това не е нормално.

Важно е да нормализираме промените в тялото, през които минават жените по време на бременност и след раждане, за да се противопоставим на тираничните стандарти, обричащи новата майка на провал. 

Трябва да се противопоставим и на пропагандата около отслабването и кърменето. Така телата на жените ще имат “пространство”, за да правят това, което трябва.

Нека да сменим фокуса и да помогнем на новите майки да се оправят, да почиват и да се възстановят.

Помага ли кърменето да отслабнем – какво казват учените

Според проучвания има някаква връзка между кърменето и отслабването, но резултатите са противоречиви. Това може да се дължи и на разлика в качеството на провеждане на самото изследване.

От 6 наблюдателни проучвания, в които промяната в теглото след раждане е пресметната, а не измерена директно, едно показва връзка с кърменето, казва се в научната статия Impact of breastfeeding on maternal nutritional status, публикувана в PubMed.

6 от 7 изследвания, в които промяната в теглото е измерена, показват по-голяма загуба на килограми или мазнини при жени, които кърмят по-дълго, по-точно между 3 и 6 месеца. 

Резултатите от по-качествените изследвания се покриват и с тези от две експериментални проучвания, проведени в Хондурас, които показват, че продължителността на кърменето влияе на загубата на тегло.

Макар че явно кърменето засилва загубата на тегло след раждане, ефектът е относително малък и може и да не бъде засечен в изследвания без адекватни статистически възможности, с неточни данни или не отчитат ексклузивността и/или продължителността на кърменето. 


https://maikomila.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82%d1%8a%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%b4%d1%83%d1%80%d0%b0%d0%bb/

Някак си естествено продължаваме темата с ненужните коментари за външния вид, подета от Надежда Данабашева в "Аз съм Надя и съм дебела", с този текст на Дарина Рангелова. (Хвърлете по едно око и на някои от другите ѝ текстове в Майко Мила!, които винаги четем с удоволствие: "Не харесвам деца, но имам такива"; "Скъпо дете, излизаш ми $13 хиляди на година"; "Писмо до една българка от Министерство на завръщането".)

Този път Дарина разказва за живота си на слаба жена с цел да напомни, че никога не е добра идея да се говори за външния вид на хората – без значение дали го правим от загриженост, или от любопитство. Защото всички имаме огледала и знаем как да ги използваме, нали...


Този текст е в подкрепа на текста на Хера или просто с цел хората да спрат да се бъркат, където не им е работа.

Наясно съм, че “дебелите” са в по-неизгодна позиция от “слабите”, но и ние понасяме разни забележки. Може би не чак толкова, де.

“Ти не ядеш ли?”
“Ще изчезнеш”
“На диета ли си?”
“Вземи яж повече”
“Да не си болна?”
“Много малко ядеш”

Ами дразнещо е. И слабите имаме огледало.

Някъде около 20-годишна възраст започнах да слабея. Не съм била дебела, но имах закръглени форми. След като родих първото си дете, отслабнах драстично. Да, знам, ще кажете “Умри, кучко”. Обаче бях грозно слаба, не се харесвах. Ходих на лекар – нищо ми няма. 

Опитвах да кача, закрепих се в някакъв момент. При мен има някакъв феномен: след всяко раждане отслабвам повече, отколкото съм била преди да забременея. Раждала съм три пъти.

Знам, знам – “Умри, кучко!”.

Опитвала съм да ям повече тестени храни. Имах период, в който ядях по един шоколад на ден, и нищо.

Знам, знам – “Умри, кучко!”.

Храня се разнообразно, мъжът ми готви божествено. Ям много месо, риба и зеленчуци. На сладкиши и шоколад отдавна не налитам, нямам потребност. Така като го написах, май излиза, че се храня доста здравословно. Единствено, че плодове ям много рядко. Не ми се ядат, няма шанс да ям нещо, което не ми се яде.

Защо съм слаба?

Нямам представа, но за част от причините подозирам.

Когато съм под стрес, не ям.
Когато някое дете е болно, не ям.
Когато съм притеснена, не ям.
Когато съм тъжна, не ям.
Когато съм депресирана, не ям.

Не мога да ям насила.

Но пък пуша.

Знам какво ще ми кажете: "Спри цигарите и ще надебелееш". Ама не ми казвайте какво да правя! Не искам да спирам цигарите, харесва ми да пуша. Много обичам да пуша. 

Знам и че има хранителни режими за напълняване. Не мога да ги спазвам, нито пък искам.

Някак си с годините установих, че се храня веднъж на ден – вечер. Просто не съм гладна през деня. Дали вследствие на това приемам и много малко количество. Нямам проблем да ям и през деня, но не обичам да се храня сама. Ако имам компания, ще хапна и на обяд, но пак няма да е много, просто нямам място. Никога не съм преяждала, а не е да не обичам вкусна храна. Даже обичам да ям. Наскора разбрах, че всъщност това ядене веднъж на ден се наричало фастинг (fasting).

Сега съм на 44 години, с три деца и тежа 48 кг.

Знам, знам – “Умри, кучко!”.

Чувствам се добре, имам енергия, нищо не ме боли. Приех се такава, каквато съм. Единствено съжалявам, че гърдите ми изчезнаха и свалих няколко размера. А какви прекрасни гърди имах, ех... Но, така или иначе, едва ли щяха да останат същите, може би щяха да са като печени чушки. А сега всъщност даже си ги харесвам. Вече не ми пука и се шегувам с това, че съм твърде слаба.
Е, понякога и дразня, де, забавлявам се.

От известно време съм спокойна, нямам стрес и започнах да огладнявам и през деня. Мисля си, че може пък и да успея да кача две кила и да стигна 50. 

За мен лично, стресът е големият бич – било в посока ядене, неядене или нещо друго.

Гледайте си живота, опитайте се да не задавате нетактични въпроси и да коментирате външния вид. Все пак всички имаме огледала.


Надежда Данабашева е тук, за да каже на всички притеснени за нейното тегло да не се тревожат - виждала се е в огледалото и знае всички последствия. Знае също така и че е малко обидно да преценяваш хората само по това дали са дебели, или не. Нейният текст няма за цел да нормализира свръхтеглото, а да напомни, че килограмите са си нейни - няма нужда някой друг да ги носи вместо нея, и че понякога едното желание да не си дебел не е достатъчно. Между другото, това важи и за всичко останало.


Здравейте, казвам се Надя и съм човек със свръхтегло. Популярна съм цял живот като „Надя, бе, дебелата Надя“.
Пиша този текст с надеждата да хвърля малко светлина по въпроса за това какво е да си човек със свръхтегло. Започваме с първото прозрение, което вероятно ще шокира някой от вас.
Аз знам, че съм дебела.

Всъщност всички дебели хора знаят, че са дебели.
Аз например знам, че съм дебела много отдавна, понеже съм такава от дете. Още от ученическите ми години ми беше напомняно постоянно, в случай че забравя, че съм „свиня“, „прасе“, „мазно прасе“, „дебело прасе“ от всякакви случайни хора.

Милата ми майка, която е прекрасна жена и си мислеше, че го прави за мое добро, постоянно ни обясняваше (на мен и сестра ми, доскоро също от хората със свръхтегло), че сме „дебели“ и че трябва да спрем да „плюскаме“ (цитирам я жената дословно).

Та не ви го споделям това, за да ми съчувствате. Пораснах, ожених се за най-красивото, елегантно и умно момче в града, имам кариера, деца и прекрасен живот. Просто искам да разберете, че, ако случайно съм пропуснала да се погледна в огледалото и да установя, че съм дебела, имаше достатъчно хора в живота ми, които ежедневно ми го напомняха.

Обаче …
Очевидно светът и хората, които не са със свръхтегло, не разбират това, че ние знаем истината за себе си, и се опитват по всевъзможен начин да ни обяснят как точно трябва да си помогнем.

Стигаме до следващото прозрение за тази вечер (защото ме осени музата да пиша след полунощ): да, ние сме чували за всички диети.

Jon Stewart Mind Blown GIF - Find & Share on GIPHY

Сигурна съм, че ви разбих с тази информация. Изненадващо за всички сме чували за кето, Аткинс, нисковъглехидратни диети, холивудски диети, протеинови диети, лечебен глад, суровоядство и какво ли не. Оставете това, знаем и за калориите, даже сме опитвали да ги броим. Освен всичко друго, запознати сме, че движението е здраве, трябва да се спортува, да се движи човек, да върви, да ходи на фитнес, да плува, да играе футбол и каквото там е вашата лична страст.

И за да не говоря от множествено число, щото аз съм човекът със свръхтегло в тази история, ще се опитам да ви обясня какво се случва в главата ми. Не ме съдете много.

  • Поздравявам и високо адмирирам всичките ви приятели, роднини, близки и членове на семейството, които са свалили ХХ килограма за ХХ време и са се погрижили за проблема. Празнувам техния успех с фанфари и фойерверки. Не, не искам да говоря с тях. Не, техният успех си е техен и няма никаква корелация. Не, техният успех не ме мотивира, депресира ме.
  • Не, това, че съм дебела, не ме прави щастлива.
  • Познавам чувството, когато искам да седна да пия кафе, но да не мога да го направя във всяко заведение, защото се притеснявам, че пластмасовият стол няма да ме издържи.
  • Не намирам дебелите хора за по-красиви, по-изтънчени или по-желани. Не, не искам всички останали да са дебели. Не ги намирам и за по-грозни или по-неприятни. Смятам, че са просто хора.
  • Познавам и чувството когато стана, столът да стане с мен, защото подлакътниците са се впили в дебелия ми задник.
  • Познавам чувството мисловно да избирам възможно най-краткия маршрут между точка А и точка Б, защото не ми се върви.
  • Познавам чувството да се задъхвам, след като мина 20 метра.
  • Познавам чувството да се оглеждам постоянно къде да се подпра и да се облегна, докато чакам права.
  • Познавам чувството да искам да изчезна, когато седя в самолета и се опитвам някак си да събера телесата си по възможно най-компактния начин и да не преча на пътника до мен (никакъв късмет няма тоя човечец). Да не смея да дишам. Да не смея да мръдна.
  • Познавам чувството на лека погнуса в очите на случайни хора, ей така, тая пък как се е разпуснала. Не ги обвинявам хората, просто казвам, че мога да разпознавам укора в очите им и леко намръщената физиономия.

Защо го пиша всичко това ще ме попитате сега. Защото водя безкрайни разговори с интелигентните си приятели. Които искат да помогнат, обаче го правят по възможно най-безумния начин.

Какво предлагам да не правите

Не ме питайте „Ама ти само салатка ли ще ядеш?“ с едно учудване все едно като съм дебела задължително на всяко сядане трябва да изям 6 кила свински пържоли с пържени картофи, заляти с майонеза. Противно на очакванията, понякога всичко, което искам, е просто една салата.

Не ми казвайте как работи тялото ми. Не го сравнявайте с вашето тяло. Разбирам и оценявам информацията, че с воля можете да си наложите да не ядете сладолед или хляб, разбирам, че е било лесно и елементарно да свалите последните 4 кг, които са ви мъчили.

Разбирам, че сте започнали да ходите на фитнес и това ви е помогнало да свалите последните 2 кг, за да постигнете идеалното за вашия ръст тегло. Аз имам да свалям 80 кг. И уверявам ви, моето свръхтежко тяло категорично функционира (или не функционира) така, както функционира вашето.

Не ми обяснявайте, че всичко е въпрос на желание и воля. В смисъл, не съм дебела, защото ми е било самоцел. И ако беше въпрос на желание и воля, нямаше да го водим този разговор в главата ми.

Наясно съм, че дебелите хора са под огромен риск да се разболеят от диабет, да имат високо кръвно налягане, да получат инсулт, инфаркт или просто да умрат от смърт. Живея с този риск всеки ден, и колкото и да е странно, знам за него. И се страхувам като всеки един нормален човек, че един ден ще се наложи да се сблъскам с тези проблеми. И не, това не променя нито факта, че съм дебела, нито начините да спра да съм дебела стават по-лесни или достъпни за мен.

Защо съм дебела?

Защото за мен храната е живот.
Вие празнувате с шампанско. Аз празнувам с ядене.
Вие тъгувате с плач или викане. Аз тъгувам с ядене.
Вие се справяте със стреса като бягате десетки километри или блъскате във фитнеса. Аз се справям със стреса като ям.
Стресът изисква ужасно много ядене.

Когато нямам храна у дома, изпадам в паника. Ако отворя хладилника и в него няма храна, изпитвам панически ужас, че ще огладнея и няма да има какво да ям. Ами ако се почувствам тъжна? Ами ако се почувствам гладна? КАК ТАКА НЯМА ДА ЯМ?

Да, разбирам, че нещо дълбоко психологически не е наред, но реално съм стигнала до момента, в който, ако ме попитате дали да спра да ям, или да ми отрежете дясната ръка, вероятно за остатъка от живота си ще се науча да пиша и да ям с лявата.

Да, знам, че не го разбирате. Да, знам, че ме съдите. И да, това е по-силно от мен, точно както е алкохолът за алкохолиците или наркотиците за наркозависимите. Което не ви пречи да съдите и тях, де, просто исках да дам един бърз паралел.

Дебела съм, защото не съм намерила механизма да не съм.

Какво може да направите

Ако не ме познавате, моля ви, опитайте се да не ме съдите по моята дебелост. Противно на очакванията съм приятен за разговор човек, умна съм, имам отговорна и интересна работа, имам поносимо чувство за хумор. Мога да ви разкажа много и интересни истории, мога даже понякога да ви дам адекватен съвет.

Ако ходите с мен, не ме карайте да ви се моля да спрем, за да си поема дъх. Като виждате, че ставам червена и почвам да пуфтя като товарен влак, моля ви, спрете за миг. После ще минем още 20 метра. И още 20 метра.

Не ми се сърдете, че не искам да дойда с вас на концерт или на бар. Множеството хора ме карат да се чувствам ужасно некомфортно, усещането, че преча на всички около мен и че им дишам кислорода, ме ужасява.

Не ме съдете.

Светът е ужасно неуютно място за дебелите хора.
Не ми подхвърляйте ехидни забележчици от сорта „Купи ли си много ядене сега?“. Знам, че се опитвате да провокирате чувство за вина. Това, което постигате, е, че се чувствам виновна и, както е обяснено по-горе, аз вината я изяждам. На момента гледам да я натъпча и да я покрия с пластове храна, да я погреба под хиляди калории, които да ме накарат да забравя, че съм дебела.

Докато не огладнея пак.

П.С. Тая дума… дебел. Колко е лесно просто да я подхвърляме наоколо, сякаш това е всичко, което човек представлява.

Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода БАНКЯ, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. БАНКЯ ще бъде до нас през целия период на проекта и ще се грижи за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. Заедно ще ви разкажем много любопитни факти за водата – колко да пием на ден, за какви процеси в тялото ни отговаря , защо е важна за здравето, за красотата и дори за доброто ни настроение.


Не е ли вредно жените да вдигат тежко? Сигурни сме, че всяка жена наоколо поне веднъж в живота си е била предупредена да внимава с вдигането на тежко да не вземе да се "изсипе" (както и да си представяме въпросното изсипване). Live to Lift влизат в играта с тежестите, за да ни помогнат малко да се ориентираме можем ли да вдигаме тежко и ако да – защо ни е.

Какво значи: “Не вдигай тежко?”

Често при контузии, някои заболявания, проблеми с опорно-двигателния апарат или бременност препоръката е “не вдигай тежко!” Подобна препоръка идва най-често от лекарите и… хората в интернет. “Какво точно значи “тежко”?”

Две момичета – два сценария!

Запознайте се с Вели и Вили. В даден момент от живота си Вели клякаше със собствено тегло по време на тренировка, а Вили клякаше с 50 кг щанга на гърба си.

Въпросът към вас е – коя от двете дами вдига тежко? Ако сте заложили на отговорът, че Вили кляка с 50 кг повече тежест, защото Вели кляка без допълнителна тежест, не е вярно. 

Ако имахте възможността да видите как кляка всяко от момичетата по-горе, без да виждате коя с каква тежест и дали изобщо кляка с тежест, щяхте да заключите, че Вили кляка със собствено тегло, а Вели най-вероятно има поне 500 кг на гърба си.

Това е истинската история на Вели и Вили. 

Вели дойде при нас, за да се стегне и да подобри времената си на тичане. На първото си клякане [със собствено тегло], не успя да се изправи, просто нямаше мускулната сила да преодолее гравитацията върху собственото си тяло.

В същото това време Вили правеше повторения с щанга над 100 кг на гърба си. Т.е. клекът със собтвено тегло за Вели беше над 100% от възможностите ѝ, а клекът с 50 кг за Вили беше дори под 50% от възможностите ѝ.

С други думи Вели кляка с тежко, а Вили – не.

Ако получите съвет „да не вдигате тежко“ от човек в интернет, можете директно да пратите въпросния човек да се пързаля.

Ако получите подобен съвет от медицинско лице и особено от такова, към което сте се обърнали за професионален съвет и помощ, задължително изчакайте пояснения.

“Какво точно значи “тежко”?”

В много случаи лекарите обичат да се застраховат. Имайте предвид обаче, че и конкретиката може да бъде подвеждаща.

“Не вдигай повече от 5 килограма!”

Ама как? От земя ли? Над глава ли? За бицепс ли? Или от лежанка? А на лег преса може ли? Това са различни движения, които натоварват по коренно различен начин опорно-двигателния апарат.

Както видяхме от примера с Вили и Вели – 5 кг за един могат да бъдат десетки пъти по-тежки от 50 кг за друг. Затова, вдигайте на 50% … 25% … 10% от възможностите си! Научете се да клякате, да вдигате предмети от земята и да се навеждате с хубава техника. Научете се да дишате с корема, да го стягате и отпускате. 

Това е.

Успех с вдигането!

Постоянно си говорим как и колко трябва да отслабнем. Изобщо, концепцията за хармонична фигура в главите на повечето от нас е увенчана от едни килограми, които ни се премрежват пред погледа като мираж в пустинята, и ги гоним цял живот. Но понякога, ако вземем, че ги стигнем, се оказва, че не се чувстваме по-добре. Тъкмо обратното. Защо е така обясняват нашите партньори от Live To Lift, които много ги разбират килограмите.


Умът ни може да вярва, че здравето и добрата кондиция може да не са чак толкова важни и в следствие от това килограмите ни да започнат да катерят настървено към трицифрена стойност.

От друга страна, умът ни може да вярва, че за да бъдем привлекателни, килограмите трябва да се намират около тези, които сме били, когато сме били в пети клас. Когато говорим колко е “добре” да тежи един човек, има само един-единствен фактор, с който трябва да се съобразяваме – здравето! Това важи особено за жените. 

Колко трябва да тежи една жена?

Когато става въпрос за килограми, думичката “трябва” е една от най-неуместните. Нека вместо това да поговорим за това колко е добре да НЕ тежи една жена, т.е. нека говорим за долната граница.

Защо?

Множество изследвания показват, че както наднорменото, така и поднорменото тегло могат да доведат до редица здравословни проблеми и са рисков фактор за здравето и живота ни. Поднорменото тегло обаче води до много по-сериозни проблеми и по-важното – много по-бързо, отколкото наднорменото!

Почти всички формули за нормално тегло варират между умерено неточни и пълни глупости. За да можем да преценим дали определени килограми не са прекалено малко за една жена, е нужно да сме запознати със следните фактори:

  • какъв % от килограмите са мазнини
  • какъв % са активни тегло (т.е. мускули, кости, сухожилия, органи, кръв и т.н.)
  • как са нивата на силата и кондицията
  • в норма ли са кръвните изследвания
  • как са нивата на енергията
  • колко често се разболява

Т.е. ако сега отидете на консултация в Live To Lift с едно измерване, няколко теста и кратко интервю с два-три въпроса, ще разберете дали е добре за вас и вашето здраве да сте на настоящите си килограми.

Ето една проста формула, с която горе-долу да се ориентирате. Тази формула важи при около 90-95% от хората.

И тя е следната: (тегло в килограми) ≥ (Ръст в сантиметри) – 115

Формулата ще рече, че не е препоръчително да тежите по-малко килограми от ръста си в сантиметри минус 115. Това значи, че ако сте висока 175 см, е препоръчително да не падате под 60 кг: 175 -115 = 60

Внимание!

Ако тежите: (ръст в сантиметри) – 115 = (тегло в килограми) (+/-1-2кг)

и смятате едно или повече от следните:

  • трябва да отслабнете
  • искате да махнете мазнини от корема
  • искате да си стегнете дупето,

значи 100% имате нужда поне малко да заякнете и да качите поне 2-3 кг активно тегло.

В сравнение с жените под въпросната граница, тези над нея имат отчетливо повече тонус и енергия, телата им са съществено по-оформени вместо кльощави, имат повече сила и кондиция, което им позволява да се наслаждават на живота повече, и имат по-високо либидо.

Повечето слаби дами в над 90% от случаите имат нужда да качат малко активно тегло, да свалят малко мазнини и да повишат силата си, за да имат повече енергия, да са в по-добро здраве и да живеят пълноценно.

Да се грижиш за това да си във форма е нещо чудесно и всеки от нас е добре да го прави.

Има обаче хора, които изпадат в крайности - едни превръщат грижата за тялото в някакво робство, в което са валидни само няколко правила, а всичко друго е вредно и грешно.

Други пък тотално се отказват от грижата за себе си и живеят по силата на най-малкото съпротивление.

Днес с Lazar Radkov ще говорим за въпросните крайности и как да намерим златната среда, за да се радваме на този живот! #силатавтеб

Много често хората търсят професионален инструктор, за да свалят мазнините от конкретна част от тялото. Обикновено тя е коремът, краката (дупето) или ръцете (по-рядко), и ако в момента се разпознавате в това описание на партньорите ни от Live to Lift, продължавайте да четете и надолу.

При от 95% от тези хора, които смятат, че имат „проблемна зона“, всъщност става дума за следното:

Или човекът има много мазнини навсякъде и особено много мазнини на мястото, от което иска да свали,

Или човекът има много мазнини на мястото, от което иска да свали, и не забелязва колко много мазнини има и на останалата част от тялото си

Преди тези хора да мислят, че трябва да свалят мазнини от въпросната „проблемна зона“, е нужно да изпълнят няколко условия:

  • Да следват железен и смислен хранителен режим,
  • Да спортуват редовно, смислено и достатъчно здраво
  • Да спят и почиват като царе, за да имат ресурс за предните две.

С други думи - имат нужда да свалят мазнини навсякъде преди да се концентрират върху конкретна „проблемна зона“.

Защо съществуват „проблемите зони“ ?

Проблемните зони не че не съществуват, просто не са толкова разпространени, колкото на повече хора им се струва.

Истината е, че жените по-често смятат, че имат „проблемна зона“. Жените по-лесно забелязват „проблемната зона“, вместо да установят, че цялостно имат нужда да подобрят формата си.

Много по-лесно е да се оправдаем пред самите себе си с „проблемна зона“, вместо да си признаем, че имаме нужда свалим цялостно мазнини по цялото тяло, да влезем във форма и да започнем да се грижим по-добре за себе си.

Повечето хора, които смятат, че имат една „проблемна зона“, всъщност имат колекция от „проблемни зони“, но или не го знаят, или не искат да го признаят пред себе си.

Не е „проблемна зона“ дупето, ако смятате, че имате много мазнини по бедрата и/или дупето, но нямате плочки по корема. Както и ако смятате, че имате много мазнини по корема, а нямате релеф по ръцете и краката, то коремът НЕ е проблемната зона.

Ако имате много мазнини по ръцете, а вместо релеф по корема и краката имате мекичко, то и ръцете НЕ са проблемна зона.

Ако смятате, че имате прекалено много мазнини само на едно място по тялото си, първо се погрижете да се храните смислено и адекватно за нуждите и състоянието си, да се движите достатъчно и да тренирате така, че тялото ви да влиза в се по-добра кондиция и да спите и почивате толкова, че осигурявате нужния ресурс за предните две точки.

Това ще доведе в сваляне на мазнини навсякъде, тоест – и от „проблемната зона“!

Успех!

cross