fbpx

Национална застъпническа кампания в подкрепа на хора, които нямат адресна регистрация и не притежават документ за самоличност, стартира преди дни. Данни от различни изследвания показват, че голям брой от хората в България нямат адресна регистрация и не притежават документ за самоличност, което на практика ги прави „невидими“ - оттам и името на проекта „Невидимите, които виждаме“.

По данни на МРРБ от 2020 г. хората в България без постоянен адрес са общо 81 360. Става дума за лица, задължени да заявят постоянния си адрес, които не са го направили. От тях българските граждани са 75 406, а чужденците – 5 954. Според българското законодателство, без да са налице тези две неща, нито един български гражданин не може да ползва каквито и да било услуги.

В най-голяма част това са хора от най-бедните и уязвими групи, сред които има и много бременни жени и млади майки на деца до 3 години. Липсата на документ за самоличност е бариера да ползват жизненоважни за тях здравни и административни услуги, както и социални придобивки за себе си и детето.

В допълнение към това липсата на документи води и други ограничения - на граждански, политически и социални права; невъзможност за здравно осигуряване, образование, обучение, придобиване на собственост, сключване на брак, гласуване, семеен живот и наследяване.

Проблемът освен личен обаче е и обществен, защото така държавата се лишава от работна сила и от данъкоплатци, освен това се маргинализира значителна обществена група и се създават предпоставки за увеличаване на криминогенни прояви и социално напрежение. Като резултат идва и увеличаването на неравенството в обществото.

Елиминирането на проблема с адресната регистрация и личните документи ще доведе до повишаване на качеството на живот на хората от уязвимите групи, а превръщането на невидимите жени, майки и деца във видими ще доведе до ползи за цялото общество.

Как държавата адресира проблема?

От 2012 г. в България функционират Общински комисии за адресна регистрация (ОКАР), които се занимават със случаите на хора без документи. Комисиите са упълномощени да проучат всеки отделен случай, да установяват фактите и да съставят констативен протокол за издаване на удостоверение за постоянен адрес. Практиката обаче показва, че комисиите не работят по най-ефективен начин и проблемът остава нерешен.

Затова застъпническата кампания ще работи за анализиране на причините за проблема и намеране на решение чрез различни дейности - преглед на сегашния статут на комисиите; постигане на разбиране какво трябва да се подобри; проучване на необходимостта и приемане на подзаконов акт/наредба от МРРБ, регламентиращ ясно отговорностите и правомощията на Комисиите, за да се подобри ефективността на работата им.

Кампанията се провежда в рамките на проекта „Невидимите, които виждаме“, който пък е част от по-голяма инициатива за подобряване на майчиното и детско здраве „С грижа от 0 до 3“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, „Отворено общество“ и „Портикус“.

Основната цел на „Невидимите, които виждаме“ е повишаване на възможностите бременни жени и майки с деца до 3 г. от засегнатите групи да получават адресна регистрация и документи за самоличност. Водеща организация по проекта е Фондация „Фонд ИГА“, а партньори са сдружение „Хаячи“ и сдружение „Инициативи за равни възможности“.

От години България е сред страните с най-много жертви на трафик на хора, като голяма част от тях се трафикират с цел сексуална експлоатация. Безкрайната сериозност на ситуацията изисква и сериозни мерки, но преди всичко изисква комуникация на проблема, така че пълна информация за него да стигне по най-достъпния начин до потенциалните жертви. 

А истината е, че жертва може да е всеки. “Това на мен няма как да ми се случи” е реплика, която няма място тук, защото е опасна. Тя е обезоръжаваща, притъпяваща инстинкти и вкарваща в примамливо удобно спокойствие. За съжаление има как да се случи и се случва. Затова и ГДБОП заедно с Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) и с подкрепата на EMPACT стартират кампанията за превенция на трафика на хора Blind Betting.

Кампанията е дело на творческия екип на агенция New Moment New Ideas Sofia, а видеото към нея е режисирано от Валери Милев. Този изцяло български продукт ще бъде разпространен в 26 европейски страни. Кампанията ще се развива на два етапа – първият засяга страните, от които обикновено са жертви на трафик на хора, каквато е и България, а вторият се фокусира в страните дестинации, където трафикантите използват жертвите си. 

Основното послание на кампанията е, че не бива да се “играе на сляпо” и да се доверяваме на хора с гръмки обещания, защото колкото и добър живот да ни обещават, то той не си струва рискът. “Не залагай съдбата си на карта” е основният призив на информационните и визуални материали, които съпътстват кампанията, допълнен с основния визуален елемент – двойствена дама купа, специално нарисувана за комуникирането на проблема.

ГДБОП и НКБТХ предупреждават, че начините човек да попадне в капана на сексуалната експлоатация са много. Затова обръщат внимание на някои основни фактори. Нито един от тези признаци не гарантира, че непременно, че човек е в опасност от трафик на хора с цел сексуалната експлоатация, но ако някой използва повече от един от описаните елементи, сигнализирайте за потенциален риск:

  • Засипва ли те с нереалистични обещания за по-светло бъдеще?
  • Предлага ли ти работа в модни агенции, клубове, ресторанти, хотели или другаде, с нереалистично високо заплащане?
  • Иска ли твои провокативни снимки или клипове?
  • Предлага ли ти пътувания в чужбина или в друго населено място, без дори да се познавате от дълго време? 
  • Реагира ли агресивно, когато не правиш това, което иска?
  • Иска ли твоя лична информация и данни?
  • Настоява ли близките ти да не бъдат информирани за отношенията и бъдещите ви планове?
  • Обещава или ти прави скъпи и луксозни подаръци?
  • Избягва ли да споделя лична информация за себе си?
  • Не ти споделя произхода на финансите си и къде живее?
  • Избягва ли да те запознае с негови приятели и роднини?

Ако вие или ваш близък сте в опасност, незабавно сигнализирайте на полицията. Ако сте в чужбина, се обърнете към българското представителство в страната, дори и да нямате документи или да не разбирате езика. 

Ето и някои важни контакти за България:

Единен европейски номер за спешни случаи 112 (напълно безплатен, набира се без код)

Национална комисия за борба с трафика на хора – тел. + 359 2 807 80 50 (работно време: от понеделник до петък, от 9:00 до 17:30 ч.), e-mail: office@antitraffic.government.bg

Местни комисии за борба с трафика на хора в градовете:

Благоевград, тел.: + 359 73 86 77 77, e-mail: blagoevgrad@antitraffic.government.bg;

Бургас, тел.: + 359 885 532 692, e-mail: burgas@antitraffic.government.bg;

Варна, тел.: + 359 52 820 748, e-mail: varna@antitraffic.government.bg;

Велико Търново, тел.: + 359 62 619 222, e-mail: vturnovo@antitraffic.government.bg;

Монтана, тел.: + 359 96305 471, e-mail: montana@antitraffic.government.bg;

Пазарджик, тел.: + 359 34 402 241, e-mail: pazardjik@antitraffic.government.bg;

Плевен, тел.: +359 889 789 255, e-mail: pleven@antitraffic.government.bg;

Пловдив, тел.: +359 32 622 136, e-mail: plovdiv@antitraffic.government.bg;

Русе, тел.: + 359 82 841 918, e-mail: ruse@antitraffic.government.bg;

Сливен, тел.: + 359 44 611 336, e-mail: sliven@antitraffic.government.bg

Национална телефонна линия срещу трафика на хора, фондация „Кампания А21“ – 0800 20 100

Страниците на Националната комисия: www.antitraffic.government.bg и www.antitraffic.bg

Майка съм на дете, чийто баща загубихме. На детето беше отпусната месечна пенсия, която аз от 4 години получавам на гише в кварталния пощенски клон. Не особено голяма, защото таткото ни почина млад, с малко трудов стаж. Но добре, че не разчитам на нея, а имам нормална работа, която ни издържа. Месечната заплата пристига по картата ми винаги навреме, на определена дата, без закъснение и без съмнения кога точно (разбира се, от международна фирма).

Пенсията обаче ни е отпусната и често очаквам малката сума да допълни бюджета, защото детето ми е вече ученик, а това са си неговите пари, от баща му, които неизменно държа да използвам само за негови нужди, а те вече не са малко.

Как я получавам? На второто или третото ходене минимум, защото не е ясно, кога ИМА ПАРИ.

Предполага се, че това трябва да е в рамките на работното време на пощенския клон, според график за изплащане, който е изготвен според годината на раждане на пенсионираното лице.

В графика за изплащане на пенсии, чинно закачен на вратата на пощенския клон, няма дата за получаване на пенсия за починал родител. Има дати – от 7-о до 20-о число всеки месец, когато са изредени годините на раждане на всички пенсионери по старост и болест.

Графикът завършва с: родени след 1956 - до края. Възможно е, разбира се, от Български пощи да ми кажат, че за получаване на пенсията на детето, трябва да използвам последната дата 20-и, тъй като и детето, и баща му са родени след 1956 г. Но не е точно така.

Ако 20-и е твоята дата, това нищо не значи. Важното е да уцелиш момента, в който „ИМА ПАРИ“. В интерес на истината, когато тези пари ги има, пощенските служителки не са ми отказвали изплащане, стига да не е през първите няколко дни.

Така или иначе, трябва да ИМА ПАРИ. А има познайте кога – сутрин, когато има и достатъчно пенсионери, които могат да чакат НА ОПАШКА. Пари има и когато излязат сметките за парното, защото тогава много пенсионери от едното гише за пенсии, отиват на другото да си платят съвестно сметката.

Пари обаче няма точно на 7-и и няколкото дни след 7-и – тогава трябва да има за най-възрастните.

Ако до 20-и си ходил 2 или 3 пъти, защото не може да се разкарваш до пощата всеки ден, за Бога, и е НЯМАЛО ПАРИ, чакаш другия месец, защото си изпуснал момента, когато е имало (ПАРИ и ОПАШКА).

Цитирам съвет: „Идвайте след 15-ти, 16-ти, защото, като са ни малко парите, трябва да има за най-старите“.

И така – получаването на пенсия се издига в месечен ритуал по сноване до пощенския клон, за да уцелиш щастливия момент да ИМА ПАРИ или пощенската служителка да се сети, че вече те е връщала поне веднъж и да се смили да задели от този дефицитен ресурс.

На въпроса ми какво да направя, след като не ми е удобна тази система, получавам отговор, че може да си избера друг клон или да ходя в събота. Но защо ми е да си избирам друг клон, след като те са ми най-близкият и като в другия клон системата е абсолютно същата?

И защо ми предлагат да идвам в събота, когато опашката е още по-голяма и парите свършват още по-бързо, вместо като майка, която отглежда сама детето си, работейки, да отида поне в почивните дни в парка.

Защо тези пари не са на разположение ВИНАГИ в работното време на пощите? На всяка дата? Предполагам, за да не се налага в клоновете да се оперира с големи суми – все пак сме стабилна държава…

Българската държава не се интересува, какво може да направи за гражданите си, на които ДЪЛЖИ тези суми. А лесно може да им ги предостави за ползване по един разумен начин. Например на дебитна карта? О, не! Ако детето е под 18 години, повечето български банки отказват да му открият разплащателна сметка, защото нямало лична карта и те нямали право. Можело било да се открие сметка, но не разплащателна, а спестовна, от която детето да тегли след навършване на 18. Или можело, ама майката, за да тегли суми, ѝ трябва съдебно решение. Колко прогресивно!

НО имало митични български банки, които можело да открият сметка. Запитване в 5 банки в квартала опровергава този слух. Обаждам се в НОИ. Надявам се, че след 4 години, може пък нещо да се е променило и искам съвет. Госпожата е много любезна и изчерпателна. Потвърждава, че имало такива банки, просто трябва да открия някоя - за съжаление, тя няма право да ми препоръчва конкретна.

Отново обикалям 3 банкови клона. В два от тях ми предлагат нова услуга за деца навършили 7 години. В една не са изобщо сигурни дали може, но обясняват, че можело да се ПРОБВА с акт за раждане, но трябвало да им донеса решение от НОИ за отпускане на пенсия.

Подозирам, че има такова издадено, след като получаваме пенсия, но, честно казано, не съм особено сигурна къде е, тъй като обстоятелствата около многото документи и уреждането им от този период ми се губи.

Питам защо им е решение от НОИ. Трябвало да имат ОСНОВАНИЕ да открият сметка. Желанието на майката, която отглежда детето, което получава пенсия, явно не е достатъчно основание…

Значи, за да ПРОБВА банката да открие сметка на детето (доста хипотетично ми прозвуча служителката), аз трябва да се разкарам два пъти до НОИ, за да получа документ, който, според мен, никак не касае банката, и би трябвало да може родителят да декларира произхода на сумите и банката да знае откъде ѝ пристигат всеки месец.

Е, не. Скоро детето навършва 7 и ще се възползвам от услугата на една от 2-те прогресивни банки в района, които не ми искат свидетелство за девственост на прабаба ми!

А ако става въпрос за по-малко дете? И населено място, в което има една или николко банки? И на майката ѝ предстои да ходи още 18 години до пощенския клон, често с детето за ръка, да чака на опашка, най-често в работно време (защото те и пощенските служители излизат в почивки – всички едновременно) и накрая да се обяви, че парите за днес свършили… Да дойдем утре по-рано – разбирай сутрин, когато има, какво? – ОПАШКА!

Тази система е абсурдна, унизителна и нечовешка. Не само за възрастните хора, които са си броили стотинките до датата за получаване на пенсии, а после са докретали до пощенския клон на -15 или +35 градуса, за да почакат на опашка и да им кажат, че парите са свършили. Пенсионерите поне имат опция да получават пенсията си по карта от всяка банка. Друг е въпросът срещу какви такси за теглене и обслужване. Доста са тези, които предпочитат да спестят тези суми и да чакат всеки месец пред пощенския клон, по график, сякаш парите са купони за хляб и олио и не може прости финансови операции да са уредени по удобен и евтин начин. Иначе аз съм съгласна да отделям за сметка и теглене, но нямам избор.

Написах това не заради себе си. Ако никой не говори за този проблем, ще има още десетки майки, които се разхождат по пощенски и банкови клонове ежемесечно, в продължение на години, в студ и пек, с деца за ръка, за да пребъде това велико достижение на цивилизацията – ОПАШКАТА в Българските пощи!!!

Човек трябва да се радва на малките неща – като това, че разходките ни в София вече ще минават без стресиращото търсене на пункт или търговец за продажба на карти за градския транспорт (а какво да говорим за финтовете в самото превозно средство, за да стигнем до шофьора с очакване някой да регистрира очевидния намек, че просто искаме да пътуваме законно).

От тази седмица дневната и нощната карта за всички линии на столичния градски транспорт вече могат да се купят и ползват чрез мобилен телефон. Нужно е само се регистрирате на сайта www.sofia.mpass.bg.

Ще кажете, че такива приложения други градове вече отдавна имат. Няма как обаче да подминем услугата на фона на софийската офроуд инфраструктура, която рядко е на страната на гладкото пътуване на майки с бебешки колички, лутащи се по подлези и между мързелуващи по тротоарите автомобили и чудейки се кой път да хванат.

Сега, след като за пореден път си починем на някоя пейка в парка, можем да му отпуснем края и да си купим удобна дневна онлайн карта за цялата градска мрежа.

Цената на картите е същата - 4 лв. за дневна и 2 лв. за нощна. За плащането се предлагат два начина - чрез банкова карта или чрез мобилен оператор.

Потребителят получава QR код, който служи за валидиране на картата и се сканира на входа на метростанциите. При проверка в наземен транспорт се показва на контрольора.

Може да купите картата непосредствено преди да ползвате градския транспорт - нужни са 45 секунди за валидиране, зареден мобилен телефон и, разбира се, собствената ни памет накъде отиваме.

Преди да загреете за ваканцията с евъргринй текстовете С 3 (три) деца на море – изживяването в цифри и Почивка с деца. Наръчник за оцеляване, вижте тази невроятна история на Величка Стоева за един изчезнал портфейл с всичките пари за морето. И помислете пак кое е по-сложно: с деца на море или с деца без море?

____________________

Сатурновата дупка е голяма дупка, ей... Да станеш в събота сутрин, да си купиш прясно набрани череши от бабата в квартала, да хапнеш черешките, да си потърсиш портфейла (защото само на череши не се живее) и – няма го.

Там да са всички лични документи и карти. И джобните за морето. Почвам да обикалям квартала и Сатурновата дупка се отваря под формата на късмет - намирам 15 лв., чакам да ги върна на някой или се надявам да са следа към моите малко повече от 15 лв.

Продължавам да обикалям и сега от Сатурновата дупка излизат двама полицаи. Питам за помощ, молят леко да се дръпнем от това място, за да не помислят ромите от близкото гето, че аз съм подала сигнала, на който са били...

Дръпвам чак до детската площадката, за да играя с детето. Докато се ядосвам на тъпата ситуация, внезапно осъзнавам защо парите наистина нямат значение. Падам зверски, държейки детето в ръце. Кошмар - то започва да плаче, аз още повече.

Ставаме, добре сме, с охлузвания – детето по-малки, аз доста по-големи. 8-9-годишно момиченце идва да ни попита как сме и от умиление се разплаквам още по-силно.

Прибираме се вкъщи да промием раните и нервите – с кислородна вода и 10-годишно в капачка, за кураж!

Ще поемаме към РПУ да уведомявам държавата, че не съм съхранявала отговорно и добросъвестно личните си документи. Разбираме се, любезен дежурен полицай ме уверява, че няма нужда да пиша и обявявам нищо – глобата е една и съща за откраднати или изгубени, утре направо да идвам да вадя нови.

С накуцване – напред към следващата цел. В мола всяка дама, която се разминава с мен, гледа с изцъклени очи раната. Ей сега ще си я прибера вкъщи да я промия с още една капачка 10-годишно, само да си заявя нова карта. Любезни са в банката - 10 лв. за това, 2.50 за друго, ама нали ще ходим на море...

Прибираме се, пак промиваме раните и нервите, когато телефонът изпищява: „Здравейте, да сте губили нещо днес?“ О, чудо... Портфейлът е в съседния вход, хората го намерили подхвърлен, куцам по-бързо и внимавам, защото нося вино и ракия, да са здрави!

Всичко е там - снимките на децата, картите, дафиновият лист и люспата на шарана за късмет.  Само парите ги няма, ама важното е да сме живи и здрави, и съседите - също.

Нека и някой друг да си има джобни за морето!

Всички ние, които имаме деца, имаме също и купища складирани играчки в цялата къща. Без значение колко пъти ги прибираме и колко специални кошове, рафтове, кутии и етажерки да имаме за играчките на децата, всеки ден губим битката срещу разхвърляните по пода и мебелите детски вещи. Това положение особено се обостря по време на празници, когато децата се сдобиват с нови и нови ирачки от близки, баби, дядовци, лели и приятели, често и от нас самите.

Подаръците са чудесно нещо! Стига да не се твърде много. А знаем, че са твърде много, когато вече почти не виждаме пода и пускането на прахосмукачка в детската стая е като сложна мозъчна операция.

Идат празници и детските оченца са вперени в календара в очакване на подаръците. В Huffington post намерихме чудесни идеи какво да подарите на детето или децата, което НЕ Е играчка. 

1. Уроци. Музика, танци, езда, рисуване — уроците са прекрасен начин да насърчите детето да следва интересите си и същевременно да му покажете, че внимавате какво харесва и го окуражавате да прави неща, които му харесват.

2. Членска карта или ваучер. За музей, библиотека, ски училище, читалище и т.н. Това е чудесен семеен подарък, защото много млади семейства обичат да прекарват свободното си време заедно, но понякога може да им е трудно да си позволят членство или участие на цялото семейство.

3. Абонаменти. Някога всички се абонирахме за любими списания, помните ли? Децата са си деца и също обичат да се абонират за нещо специално. Проверете за кое списание или литература можете да го абонирате, така ще насърчите и детето да чете интересни за него неща.

4. Събития. Билети за кино или театър, концерт, спортно събитие или фестивал са чудесна изненада за детето! Така то ще очаква събитието с нетърпение, а и подаръкът ще го радва и на по-късен етап от празничната дата, на която сте го поднесли.

5. Занимания. Мини голф, боулинг, каране на кънки. Това е супер забавно за детето! А голяма част от това е и че сте заедно, докато се забавлявате. Децата обичат да прекарват време с възрастните и се радват, когато виждат, че и вие се забавлявате редом с тях.

6.  Рецепти и съставки. Повечето деца обичат да готвят, или поне им е интересно да експериментират в кухнята. Да опекат нещо или да приготвят нещо специално заедно с родителите си е чудесен начин хем да прекарат весело с вас, хем да научат някакво полезно умение. Разпечатайте лесна рецепта, съобразена с възрастта на детето, купете съставките и насрочете дата за семейно готвене.

7. Майсторене. Децата си падат да майсторят разни неща с ръцете си, защото влагат цялото си творчество и въображение. В кутия съберете всякакви пособия и инструменти за майсторене и потърсете идеи в интернет за сглобяване или майсторене на неща (най-лесно е да търсите DYI в Гугъл).

8. Пособия за рисуване и изкуство. Сложете в кутия забавни и интересни пособия за рисуване или скулптура, които детето не е използвало преди. Просто посетете някой специализиран магазин за художници и там ще ви помогнат да сглобите такава кутия. Детето ще се зарадва, защото това провокира въображението му!

9. Ваучери. Направете плик с карти-ваучери, които могат да бъдат "похарчени" по всяко време. Ваучерът трябва да е за нещо, което детето харесва. Пробвайте с "кино вечер с пуканки", "игра на баскетбол с мама или татко", "седни и почети книга с мен", "можеш да си легнеш половин час по-късно" и подобни.

10. Купон за ресторант (предплатен от вас обяд или вечеря с предварително подбрано меню). Обяд или вечеря, сладолед, горещ шоколад, кекс - каквото детето харесва! Нека детето избере кого да покани, може да е мама или татко или друг близък човек, може да е дори учител или друг човек, с когото иска да прекара повече време.

11. Театрален костюм. Можете да подарите един или два различни театрални костюма, може да комбинирате и с намерен в интернет сценарий за кратка пиеса или да подберете костюм от любим на детето филм. Два костюма и аматьорски театрални умения гарантират часове забавления за детето!

12. Книги. Разберете какви книги или тематика е интересна на детето, какво би го заинтригувало. Ако не сте сигурни, консултирайте се с продавач в книжарница и купете няколко различни детски книжки, подходящи за възрастта на детето.

13. Дрехи. Когато детето има ограничен брой дрехи, обикновено се радва на нова дрешка. Не подарявайте просто дреха или такава, каквато на вас ви харесва - изберете нещо, което подхожда на стила и вкуса на детето. Това значи супер герои, Хари Потър, магически герои и т.н.

14. Снаксове/храна. Ако детето обича да си хапва, определено ще се зарадват на тази идея! Не подарявайте джънк и вредна храна. Подарете домашно приготвено любимото им ястие или специална вечеря с най-вкусните храни, които детето обича.

15. Пособия за занимания на открито. Ако обичате да прекарвате време сред природата, може да е страхотна идея да подарите на детето негова собствена въдица, градински инструменти за деца или някакъв инструмент, който детето да сложи до вашите инструменти.

16. Часовник със стрелки. Много деца днес не познават аналоговия часовник, или им отнема много време да разберат колко часа показва, затова предпочитат цифровите часовници. Ако му подарите готин и удобен аналогов часовник със стрелки, това ще накара детето да се научи да познава часа. Важното е часовникът да е як!

17. Игри и пъзели. Игрите и пъзелите са чудесно занимание за децата, когато трябва да стоят вкъщи. Това е и добро упражнение да се научат да пазят тишина и същевременно да не скучаят, а още по-хубаво е, че пъзелът развива мозъка и уменията им за разрешаване на казуси. Игрите са най-добрият учител на едно дете. "Монополи" например помага на децата да развият математическите си умения. За малки деца игрите за запаметяване са чудесна идея.

18. Календар. Повечето деца искат да знаят какво се случва, кой ден е, колко дни остават до Х ден. Често децата искат да знаят какъв е планът за деня, редът, по който се случват планираните неща, по кое време ще дойдат гостите, в кой ден приятелчето им ще гостува с прeспиване и други.

Ако сте от по-спонтанните типове хора, които правят всеки ден различни неща, следенето на програмата може да е фрустриращо за детето ви. Затова му подарете собствен календар, в който да си напише учебната програма, срещите, личните уговорки с приятели и т.н. И когато ви попита "Кога...", просто му посочете собствения му календар, за да могат да впише събитието, от което се интересува, или да види за кога е насрочено. Това ще му даде увереност за контрол на собственото време.

Можете дори да насрочвате "спонтанни дни без планове" в календара, за да знаят децата, че в определения ден нещо ще е по-различно от обичайния график. А децата определено обичат изненадите и спонтанните идеи, така че ще чакат този ден с нетърпение!

Днешният ни текст е роден след един друг, доста размирен в последвалите го коментари текст по темата защо жените взимат фамилиите на съпрузите си. Разказът ще ви покаже какви главоболия понякога може да създаде смяната на фамилията и то години наред. Разбира се, не всеки среща подобни трудности и късане на нерви, но пък който ги срещне - не ги забравя!

***********************************************

Когато се зажених за пръв път, бях много млада. Наложи ми се, защото в „онези времена“ не можеше да си живееш с човека просто така, както сега. Милицията имаше нещо против. Социалистическото общество имаше нещо против. На тях им трябваха „...здрави клетки, с които да гради демографски стабилно,щастливо и съзидателно социалистическо бъдеще“. Това, последното, съм го запомнила силно. То как да забравиш подобни глупости, с които те посипват високопарните лелки с прически като козунаци в гражданското!

Та по онези времена изразът „на семейни начала“ хич не беше добре приет. Наред с медицинското и задължителното точене на кръв, възникна въпросът за смяната на фамилното име.

И ето тук почва интересното.

Моята фамилия всъщност е псевдоним на дядо, който беше писател. Единствено нашето семейство я има. Аз съм последната, родена с тази фамилия, момчетата са с фамилиите на бащите си. Пък и самата фамилия е интересна - Бурин. От буря идва, защото дядо на фронта бил много „кротък“ и колегите му - фронтови репортери, му я зашили, така да се каже. И от Алексови сме се превърнали в Бурин. Тогавашният ми мъж по фамилия е Натов.

Хич не звучи социалистически! Ама хич! Но не това ме възпря да си сменя фамилията.

Просто исках да си нося името като последната родена с това име. Не им беше приятно на сватовете, но го приеха. Изключително свестни хора.

Минаха години и ние с първия ми мъж се разделихме. По взаимно съгласие. След развода нямах досадни проблеми с институциите, защото нямах промяна на името.

Но човек и веднъж да се жени и разведе, винаги може да сбърка втори път. Че някои го правят и трети!

Дълги години живеехме с моя втори човек „на семейни начала“. Полицията не я интересуваше. Вече демократичното ни общество също не го интересуваше с кого живея в брак или без. В един момент обаче решаваме да се ожениме. Отново наред с медицинското свидетелство и точенето на кръв възниква въпросът за смяната на фамилното име.

Както писах по- горе, аз ужасно държах на моето си „бурно“ име, но защото (по обясними причини) не можех да поднеса на човека като подарък за сватбата „най-ценното, което една девойка притежава“, жертвах най-ценното, което бях успяла да запазя - уникалното си име.

И така се сдобих с популярната фамилия Боковаа. Сещате се кои са „онези“ Бокови, с какво са печално известни - като се почне от дядото, та през дъщерята и сина, та се стигне до покойните внуци.

Е да де, ама „онези“ не са моите, ако ме разбирате за какво говоря. Т.е., има съвпадение на фамилните имена и толкоз. И никакви, ама никакви дори и далечни роднински връзки. Както и да е, преглъщам аз злобните забележки на непознатите, но се появява един друг и много по-досаден проблем...

И той е деклалирането на новото име по институции, кабинети, банки и учреждения. О, неприятност, о, бюрократичен ужас! Всички пълномощни, които имам от роднини, заминали в чужбина, мигновено стават нищожни, не мога да изтегля един лев, трябва да се сменят лична карта, паспорт, книжка и пр. Да се изваждат едни пари, да чакаш едни месеци. Въобще - безтегловност и нерви с неясен срок.

По съвет на семейната адвокатка отидох при нотариус и си извадих един документ, в който декларирах и се заклевах пред същия този, че Биляна Климентова Бурин и Биляна Климентова Бокова са едно и също лице. И ако предоставям невярна информация - ще си понасям последствията пред Члена на закона.

С тази хАртия успях да се оправям някакси, докато ми излезе новата лична карта, а това беше цяла одисея, защото тогава пък беше онзи скандал със смяната на личните карти по нов образец и подменянето им от целокупния гурбетчийски народ, който се беше завърнал от чужбина, за да виси пред гишетата на районното по местоживеене от тъмно до тъмно.

Принтерите не работеха изправно, мазни типове се предреждаха, други истерици правеха скандали, атмосферата в паспортните беше като в мъжки фитнес вечер. Само като си представих, че същото трябва да го премина и в КАТ, просто си приложих пълномощното, че съм едно и също лице и към шофьорската книжка.

Така си прекарах безметежно около 5 години, докато не си наложих най-накрая да взема категорията „А“  за мотоциклет, защото ми писна 20 години да карам голям мотор с книжка за мотопед.

Та плащам си аз курсовете, карам полигон напред-назад, охлюви, осморки, ускорявам, спирам в пясъка, обикалям конуси, и така, в игри и закачки, идва денят за изпит пред инспектора.

Стоим строени - 19 младежи и аз. Инспекторът чете по имена. Идва ред и на моя милост да яхне мотора и да покаже майсторство на полигона.

Да, ама не.

“Бурин!“

„Аз съм Бурин", казвам.

„Как може? Та вие те жена!“

“Ами да, на мъж ли ви приличам?“

Тоя почва да се нерви. Гледа свидетелството за правоуправление, гледа
и мен.

„Бурин, дайте си личната карта!!“, чувам и подавам картичката, на която пише Бокова.

„Аааа, това тук не сте вие. Вие сте дошла да вземете книжка за някой друг!“

„Ама не е така! Вижте, аз имам пълномощно, ЕГН-то е едно и също, ето аз съм, и на снимките съм все аз! И баща ми е един и същ!“

„Това с бащата винаги е спорно. Не може! Щом не са еднакви личната карта и документа за самоличност, хич не ми се правете! Кръгом и обратно!“

И така моя милост изкара нередовно още няколко сезона с мотора, без да спира на полицаите по пътищата на страната.

Накрая дойде време за подмяна и на книжката, нямаше вече накъде, та „новото“ ми име фигурираше и там. Като се явих за трети път на изпит за „А“ категория, нямах никакви проблеми и след 24 години нередовно каране на мотоциклет гордо отпътувахме с мъжа ми към Черна Гора да се повозим.

А навиците да не спирам на вдигната полицейска палка с мотора ми донесоха интересни преживявания в тази прекрасна балканска страна. Но това е една друга история.

Ваша Биляна Климентова. Бокова. По баща- Бурин.

cross