Едва ли посещението при зъболекар е любимо преживяване за когото и да било. Има хора, които макар и отдавна да са пораснали, още не могат да преодолеят страха от стоматологичния кабинет, но всъщност в днешно време това съвсем не е задължително да се свързва със стрес и неприятни емоции.
Запознанството със зъболекаря е добре да стане, когато децата навършат година – с появата на първите млечни зъби.
„Обикновено те са долните резци в средата, обяснява д-р Инна Атанасова. На тази възраст при едно дете може да са пробили само два зъба, но може да има и осем. Не очаквам някой от младите ми пациенти да има патология, но именно тогава създаваме първата връзка помежду си и изграждаме доверие. Показваме им, че при нас съвсем не е страшно, а дори може да е и приятно. Общо взето тези срещи са най-вече за запознанство с родителите и да им се обясни как да се грижат за зъбите, които са налични в устата.
Оценяваме каква е слюнката. Виждаме каква е захапката, юздичките на езика и на устната, като е много ценно децата да свикват с това посещение и да не го свързват с нещо страшно и драматично. Накрая получават и изненада и чакат с нетърпение определеното време, за да дойдат пак при нас на профилактика“, казва зъболекарката.
В кабинета на Инна е пълно с детски рисунки. Подарени са ѝ от нейните пациенти, които също никога не си тръгват от кабинета ѝ с празни ръце. Още докато чакат за прегледа, имат възможност да рисуват, за да не скучаят. По време на самия преглед вниманието им е привлечено от филмчета, които се гледат от зъболекарския стол и най-важното:
„Естествено, че е важно детето да е спокойно на стола, казва тя – но дори веднъж да му кажа, че няма да усети нищо, а то усети – връзката се губи. Да, този път може да го задържа и направя съответния зъб от началото до край, но неприятната изненада ще остане в съзнанието на детето и то ще я помни, дори да е само на една година“.
Затова и зъболекарката предпочита да поговори с него, да му обясни в детайли на неговия език и всичко, което го очаква. „Случвало ми се е да правим пломба в чакалнята или да сложим някакъв медикамент, колкото да задържим положението. И децата като виждат, че не се отказвам, в един момент ми разрешават да работя“, допълва тя.
И въпреки че в повечето случаи пациентите на Инна Атанасова са здрави, има случаи, при които от съвсем малки се появяват проблеми. Оказва се, че много малки деца имат кариеси на млечните зъби и те се образуват още при появата им. В такива случаи положението бързо може да стане драматично, тъй като един болен зъб изключително бързо предава проблеми на следващите.
Най-младият пациент на зъболекарката е едва на 10 месеца. Има и други, които идват с болни зъби на около година и няколко месеца. Вече са с болки, а когато едно дете изпитва раздразнение, работата с него се оказва още по-сложна.
Зъболекарката има методи и в такива ситуации. Освен обичайните с пускане на любимо филмче, тя показва кабинета на пациента си, за да не се чувства в непозната обстановка. Детето вижда как се движи стола нагоре и надолу. Разглежда инструментите, с които ще се лекуват зъбите му, а Инна има и скрит жокер – случвало ѝ се е да му дава същия набор инструменти и на него и то да „лекува“ зъбите на родителя си, докато тя се грижи за неговите.
Още не сме свършили, скрол надолу
Голяма част от нейните колеги препоръчват пълна упойка, за да бъдат излекувани зъбите при такава крехка възраст. Вариантът наистина изглежда удачен, но след около половин година често се появяват нови кариеси и тогава се налага детето да се приспи за втори път. Това се получава, защото някои от зъбите имат нужда да постоят с лекарство, преди да бъдат окончателно затворени.
„За да се случи истинското биологично лечение, трябва да мине време. Не може да приспиваме децата през две седмици. Така ги правим абонати на пълната упойка. Всеобщата анестезия – колкото и да е кратковременна и да се бърза да се излекуват зъбите в по-кратък интервал, изключва жизнените показатели на децата. Когато препоръчвам нещо за дете, първото нещо, което мисля, е дали бих го причинила на моето“, казва специалистката.
Разказва за казус с пациент, на който трябва да се направи хирургична интервенция. „Имаше допълнителен зъб, който открихме в небцето, а той му пречеше да пробият постоянните зъби“.
Пациентът е от по-новите ѝ и няма особено доверие на зъболекарите. Все пак майка му се наема да поговори с него, да прочетат специална книга за зъбите и след 13 дни, когато трябва да се състои операцията, момчето е готово. Идва супер спокойно и се държи по-съдействащо, отколкото, когато са му правили пломбите.
Затова и зъболекарката смята, че най-важната роля за улесняване на процеса, е в родителите. Ако те са спокойни, ако не са излъгали децата за това, което им предстои, но също така не са ги и наплашили, нещата ще се случат далеч по-гладко.
Причината за поява на ранен детски кариес е, че при някои деца още във вътреутробното развитие не им е достигнало някой минерал, витамин, за да се развият зъбите – обяснява Инна Атанасова. Отделно млечните зъби са с много по-крехка структура, с по-крехък емайл, защото са създадени да стоят по-малко време, за да ни служат в устата“.
Причините за кариес на ранното детство може да се дължи и на дълго кърмене или приспиване със сок. Похапването на нещо вкусно като банан или друг плод след измиването на зъбите, също може да съдейства за появата на кариеси. „Имах пациент, който до 5-годишна възраст нямаше кариеси и за половин година се сдоби с четири пулпита, защото всяка вечер е похапвал плод преди да заспи“, разказва Инна.
Затова е важно винаги процедурата преди заспиване да завършва с измити зъби или глътка вода. Дори при дълго кърмените деца може да се създаде този навик. Когато те са големи, но още са привързани към кърменето, може да им се обясни, че глътка вода преди унасяне е необходимо. Тя ще намали PH в устата. "Проблемът е, че като заспим не отделяме слюнка и няма как да се неутрализира киселинността в устата, а именно тя много бързо унищожава емайла", уточнява специалистката.
„Казваме на децата, че отиваме на зъболекар, но с уточнението, че няма да боли. Същите думи ли използваме като ги водим на сладкарница? Единственото, което детето би чуло е думата „боли“. Понякога родителят предава своите собствени страхове от детството си върху детето, а това съвсем не му помага", казва Инна Атанасова.
Затова е ценно да съобщаваме за посещението при зъболекар като нещо съвсем естествено, без да му придаваме особена важност. Разбира се и без да спестяваме информация, но и да не преувеличаваме.
Ако самите ние не знаем как да подходим, може да оставим зъболекарят да обясни какви ще са усещанията по време на работа със зъбите и какво ще следва.
Грижата за зъбите е добре да се започне с пробиването на първите зъби. Тогава родителите със специален напръстник със силиконови власинки може да прави масаж на венеца. Важно е зъбите да се търкат механично, без паста, за да може, ако се е задържало нещо, дори бебето да е само на мляко – кърма или адаптирано, да не се образува плака.
С порастването грижата с миенето на зъбите продължава като децата се учат да ги мият качествено. Вече може да се открие и паста за зъби, която оцветява плаката в зелено и така се вижда, ако нещо не е добре измито. Реално вече няма зона, която да убегне да не бъде почистена.
През 2019 г. Инна Атанасова е на обучение в САЩ, където се впечатлява колко вредна храна ядат децата там. В същото време те нямат кариеси, тъй като има прецизна профилактика.
„Лечението в Щатите е скъпо и обикновено се покрива от застрахователни фондове. Но ако детето не е посетило зъболекарския кабинет през четири месеца, за да му бъде почистена плаката, и след това се появи кариес, родителите сами плащат за лечението на зъбите“, разказва зъболекарката.
Така вижда как майка с три деца ѝ се налага да плати над 4 хиляди долара за четири кариеса, при това на млечни зъби.
„Хареса ми държавната политика да се плаща за профилактика, а не за лечение. Това е нещо, което трябва да се промени у нас, не само при грижата за зъбите, но и за здравето ни по принцип“, казва тя.
По учебник – на всеки шест месеца децата трябва да посещават лекарския кабинет за профилактичен преглед. Все пак, по време на активната смяна на зъбите, когато млечните се разклащат, а постоянните пробиват, рискът от кариес се засилва. Затова в тези моменти е хубаво срещите да стават по-често – на четири месеца.
Добра практика е, че у нас вече се покриват шестите зъби при децата, които обикновено са едни от най-развалените в устата на родителите. „При възрастните в повечето случаи са с огромни пломби, или са мъртви, с импланти, а може и изобщо да ги няма. В днешно време практиката е да се покриват, за да бъдат предпазени".
Най-важното за доброто сътрудничество между зъболекар и пациент, според Инна Атанасова е честност, искреност и търпение. Тя работи и с деца със специални потребности и е наясно колко чувствителни са децата по принцип и колко е силна интуицията им.
Нищо не трябва да става на всяка цена. Случвало ѝ се е да дойде някой малък пациент и да се види, че не е в настроение да му се направи зъб. Тогава зъболекарката само си говори с него и го чака да дойде друг път, който при спешност може да е на следващия ден. Подобно предложение успокоява детето и следващата среща протича далеч по-гладко.
