Текстът е създаден с подкрепата на Proxiad SEE.
Знаем колко е важно човек да се чувства на мястото си и по принцип в живота, и когато говорим за работа. Сред точните колеги, с правилната мотивация, с ясната представа къде се намираш, защо си там и с какво можеш да допринесеш. И това става още по-важно, когато вече си родител. Като родители все по-рядко можем да си позволим да правим компромиси с работното си място (с политиката, с атмосферата, с екипа…). От една страна, защото времето ни вече се измерва по друг начин – часовете, прекарани с детето, са приоритет. И от друга, защото ние самите вече сме други – иска ни се да се представяме по-добре, по-достойно, да сме по-добър пример за децата си. А ще се съгласите, че да си слагаш работната шапка с неудоволствие и да демонстрираш неудовлетворение от кариерното си развитие не е особено добър пример.
По тази причина ви представяме различни компании, за които parent-friendly е по-скоро философия, отколкото брандинг. Една от тях е Proxiad SEE.
Proxiad SEE е водеща ИТ компания, специализирана в услуги, покриващи целия жизнен цикъл на създаване, поддържане и развиване на софтуерни продукти. Част е от френската група Proxiad SEE, оперира в България и Северна Македония и има седалища в София, Пловдив и Скопие. Със своите над 250 специалисти Proxiad SEE предлага иновации в здравеопазването, финансите, както и транспорта и логистиката, комуникациите и др.
Понякога терминът parent-friendly се среща в обявите за работа, но стои някак служебно. В компании като Proxiad SEE, за които parent-friendly не е само задължителен атрибут в описанието на длъжността, нещата изглеждат точно, както си ги представяме – с много гъвкавост, с възможност за развитие, с уважение към времето и приноса на всеки в екипа.
На първо място е щедрата хибридна политика на работа. „Щедра“, защото отчита продуктивността и и добре свършената работа, а не броя часове, прекарани в офиса. А те, между другото, са сведени до минимум. В Proxiad SEE изискването за посещение на офиса е за едва два дни в месеца. През останалото време всеки може да избере къде е по-продуктивен – вкъщи или в офиса.
Както на повечето места, хоумофисът навлиза в Proxiad SEE по време на пандемията. Тогава се оказва, че продуктивността не само че не спада, а дори се повишава. Колегите имали повече време за работа, по-малко стрес и по-добър баланс между професионалния и личния си живот. Затова компанията взела стратегическо решение: няма връщане назад.
Хоумофисът спестява всички онези всекидневни драми и дилеми, които неизбежно трябва да решават повечето родители. Няма ги безкрайните пътувания напред-назад из града, защото детето трябва да се вземе от градина/училище, които са близо до вкъщи, но не и до офиса (после защо имало задръствания). Детето не е последно в двора и няма укорителни погледи от учителките, че пак не сте се класирали да го вземете в 18:00 часа. Не се налага да се правят сложни семейни планове и уговорки кой ще го гледа, когато пак е със сополи и не може да отиде на градина.
Но удобството на хоумофиса не би било пълно без реална гъвкавост на работното време. Защото ако някой те иска пред компютъра плътно от 09:00 до 18:00, няма особено значение дали работиш от вкъщи, от офис или от Луната.
В Proxiad SEE отчитат това и предлагат на служителите си именно такава гъвкавост в работното време. В повечето екипи в компанията съществува опция да започнеш работния ден час-два по-рано и съответно да го приключиш по-рано. Можеш да разпределяш работата си по такъв начин, че да успяваш според собственото си ниво на продуктивност да отмяташ ангажиментите си, без да страда нито времето със семейството, нито работата на екипа.
Сега, сигурно става ясно, че и ние в Майко Мила сме фенове на хоумофиса. Знаем, че има хора, които могат да изкажат доста аргументи против, и в това няма лошо. Но и за нашия екип в годините се доказа, че вариантът за работа от вкъщи е по-печеливш, защото носи повече спокойствие и удовлетворение.
Случвало ли ви си е на интервю за работа да ви питат дали имате планове да раждате в следващите 5–6 години? В една истинска parent-friendly компания вместо този безумен въпрос ще получите серия от екстри, които да ви накарат да се чувствате спокойно по време на бременността. В Proxiad SEE можете да разчитате на допълнително здравно осигуряване, включващо наблюдение на бременност и покриващо до 1000 лева разходи, свързани с раждането. А след като родите, при вас ще пристигне специален бебешки пакет с органични дрешки и аксесоари.
Калина, която е бранд мениджър на Proxiad SEE, ни разказва как след като е родила, в болничната стая я чакал букет. Благодарила на мъжа си за цветята, а той реагирал странно: „За какъв букет говориш?!“.
Когато отворила Viber групата с колегите, Калина разбрала, че те стоят зад този жест. Но подобно отношение не е изключение и на ниво компания. В тази фирма жените по майчинство не преустановяват комуникацията си с колегите, не отпадат подаръците им за годишнина в екипа, за Коледа, не спира и допълнителното здравно осигуряване.
Майките са интегрална част от екипа на компанията и продължават да използват всички придобивки, полагащи се на останалите служители.
Мария Кръстева, която е в Proxiad SEE от 2019 г., си спомня първия ден при връщането ѝ на работа след майчинството и колко топло е посрещната от мениджъра на екипа. Тук отваряме скобата, че всички майки във фирмата минават през опресняващи тренинги и презентации за настъпилите промени в компанията по време на тяхното отсъствие. (За да не се чувстват като Голямото пиле в онова популярно меме.) „Още по-приятно и подпомагащо за адаптацията ми бяха фирмените партита и другите събития, които организира компанията. Чувствам се добре и спокойна“, казва Мария.
Proxiad SEE е място с широко отворени врати за децата. Освен че получават подаръци за всяка Коледа и 1 юни, от компанията организират пикници, вечер с настолни игри, кино прожекции, разходки в парка, куизове, благотворителни инициативи, подходящи за деца (като например засаждане на дръвчета на Витоша). По-големите са участвали и в друг тип събития като обучение по първа помощ и Legion Run.
Няколко пъти в годината се организират семинари по теми, полезни за цялото семейство – финансова грамотност, психическо здраве, здравословно хранене. А в началото на септември за пръв път се провежда и семинар за ефектите от екранното време върху децата.
Не е нещо необичайно, особено в летните месеци, да се види групичка деца, отдали се на игра, удобно разположени в релакс зоната в офиса. Знаете как е – ваканции, сборни групи в детските градини… И децата предпочитат да отидат на работа с мама и тате, където явно не е скучно, а тъкмо обратното.
В Proxiad SEE често питат служителите си от какво имат нужда и компанията се вслушва в исканията им. Вследствие на тези анкети вече няколко пъти са разширявали обхвата на допълнителното здравно осигуряване и в момента хората в екипа разполагат с един от най-пълните пакети, включително за стоматологични и офталмологични процедури, както и достъп до психотерапия през платформа за психично здраве. Компанията предоставя на всеки служител до пет безплатни психотерапевтични консултации за годината.
Ивана, която е старши специалист „Човешки ресурси“ ни разказва и за едно друго забавно предложение, дошло от колега. Идеята му била да направи открит урок по кайт сърфинг за останалите от екипа. Компанията му дала картбланш и даже било организирано специално събитие. На него колегата обяснил абсолютно всичко за спорта, като сам заснел видео и показал нужната екипировка. И така намерил съмишленици за каране сред колегите си.
Фирмата организира и два тиймбилдинга годишно с по две нощувки на море и планина. Поема и разходите по програми за професионално развитие, обмен на знание, сертификации и обучения. Имат и вътрешна система за бонуси на база различни допълнителни дейности. Споменахме вече и че раздават подаръци за различни поводи през годината, ваучери за храна на стойност 125 лв., както и отстъпки в различни магазини.
Ако трябва да опишем какви са хората в Proxiad SEE, няма да можем, защото не пасват на определен стереотип. „Освен че са слънчеви и лесно приобщаващи се“, както ни ги описва Калина. „9% са Gen X, 71% са милениали, а 20% са Gen Z“, допълва тя. Без значение от кое поколение са, компанията постоянно търси хора, с които да разшири екипа си. Може да следите за свободни позиции и да кандидатствате за тях тук в сайта на фирмата.
А тя е на българския пазар от 20 години. Расте уверено и може да се похвали с подходяща култура и за хората, които искат да се учат, и за професионалистите, които вече са се развили и имат нужда от спокойна и стабилна среда. Това потвърждава и бившият първи стажант в компанията и настоящ технически ръководител Кирил Атанасов, който попада в Proxiad SEE директно от студентската скамейка на Техническия университет.
Кирил споделя, че причината да остане толкова време във фирмата (14 години), са хората. „Това е компания, в която можеш да работиш със страхотни хора, да научиш много, да се развиваш и да израстваш в приятелска атмосфера“, казва той.
И на нас това ни звучи като добра причина да си някъде. Особено на място, където никой изключва човешкото и където всички са наясно, че да имаш дете, умора, нужда от глътка въздух не те прави по-малко професионалист. Напротив. Може би това е новата суперсила: да работиш, без да оставяш живота си на пауза. А когато една компания го разбира, няма нужда от лозунги. Просто оставаш. И растеш. Като човек, не само като служител.
Текстът е създаден с подкрепата на Proxiad SEE.
Proxiad SEE предлага услуги, покриващи целия жизнен цикъл на създаване, поддържане и развиване на софтуерни продукти. Партнират си с клиенти в сферата на финансовите услуги, здравеопазването, телекомуникациите, procurement и др.
През 2022 г. създават два иновативни софтуерни продукта: Desk Buddy – хибридна система за управление на работното място, и GROW – софтуер за управление на производителността. Две години по-късно, като част от Proxiad SEE, стартира новото дружество Proxiad Health Tech, в чиито рамки вече работи и екип от ИТ специалисти и биомедицински инженери.
Proxiad SEE е част от Proxiad Group, заедно с 1300 ИТ професионалисти във Франция, България и Северна Македония.
Материалът е създаден с подкрепата на SAP Labs България.
Вече ви разказахме за човешкото лице на технологичната компания SAP. Решихме обаче да подкрепим личните впечатления с конкретна история на двама души, за които изборът на професионален път се оказва и избор на партньор в живота. Валентина и Георги Вълканови, както се досещате по общата фамилия, са семейство и имат две деца. Запознават се именно в SAP, докато са в Германия, и оттогава са заедно – и един с друг, и с фирмата.
И двамата са завършили висшето си образование в Германия. В края на втората година от обучението си в Германия, позната на Георги, която тогава работи в SAP, му предлага да кандидатства за нейната позиция и да поеме студентския ѝ договор, тъй като ѝ предстояло да сменя екипа в същата фирма. Георги приема да се пробва, но „малко на шега“.
„Тогава дори не знаех всъщност колко голяма компания е SAP, колко глобална фирма е. Беше 2005 г. Пробвах се и приех договора“, разказва той.
Валентина също се среща със SAP за първи път в Германия и уточнява, че двамата със съпруга ѝ не са типичен пример за хора, работещи в компанията, тъй като са започнали в локацията майка, а след това се връщат в родната си страна. Когато завършват образованието си, те си идват в България. Тук Валентина успява да се прехвърли в отдел със същата дейност като в Германия. Георги прекъсва работата в SAP за около 10 месеца, но след като се освобождават подходящи за него позиции в България, се завръща триумфално, както казва сам.
Георги започва като работещ студент*, който прави всичко. Днес е development support. Тоест, работата му е свързана с това да помага на програмистите в отдела. Още по-точно – прави предварителен анализ на проблемите, които след това се изпращат към конкретния екип.
Валентина пък е автор на техническа документация. „Децата ни това казват – че мама пише документация и участва в много срещи. И ако трябва наистина да обясня работата си на малки деца, ще е нещо такова: когато се купи малко роботче например, вместо тате да се чуди сам как да го сглоби, играчката си има документ, в който е описано. Този документ го прави мама и в него е описана всяка стъпка от сглобяването.“
Валентина и Георги имат две деца – на 6 и на 8 години – и от септември вече и двамата ще са ученици. Те не само са ходили в офиса на майка си и баща си, но си имат и лично изрисувани баджове и даже предпочитана стая. В нея служителите на компанията могат да провеждат работни срещи, а децата им да си играят.
Най-любим обаче им е фитнесът. Там децата са свободни да пробват различните уреди, разбира се, под наблюдението на възрастните.
В офиса на SAP има и зона за забавление, където се играят тенис на маса, джаги, има PlayStation. Но ще ви изненадаме ли, ако ви кажем, че децата харесват много и принтерите. Изобщо, при добро въображение офисното пространство може да се окаже по-вълнуващо от всеки детски център.
Валентина разказва, че компанията организира различни събития, които са насочени към децата. Например – по време на междусрочната ваканция тази година, която беше цял един ден, всеки работещ в SAP е можел да запише детето си на целодневно събитие по рисуване, програмиране на квантови компютри и химични експерименти.
На Коледа децата правят сурвачки, за 1 март – мартеници, яйца за Великден. Организират се и представяния на детски книги и куклен театър – децата на семейство Вълканови са присъствали на подобни събития и явно им допадат, щом са ги посещавали неколкократно.
След като станем родители, малко или много променяме концепцията си за работата. Децата ни имат нужда от време, от грижи, от присъствието ни и в един момент приоритетите се разместват. Не по-малко важна е и финансовата стабилност. За Валентина и Георги това, че са станали родители, променя много други неща, но не и избора на компания.
„Никога не съм мислила да сменям работодателя. Преди да стана майка, познавах условията за родителите в компанията. Знаех за разбирането към нуждите им, защото те са по-специфични и имаме нужда да си гледаме децата, когато са болни. Налага се да си вземем болничен понякога или да работим с тях от вкъщи. Компанията ми дава това, от което един родител има нужда – стабилност, за да може човек да бъде спокоен. Да има време и за децата си, и за личния си живот, и за работата, и за забавления, и за каквото му хрумне“, казва Валя.
Разликата между двете ѝ деца е година и девет месеца и даже е успяла между двете майчинства да се върне за три месеца на работа. „Имах нужда мозъкът ми да започне да работи отново, вместо да е само на гу-гу, га-га“, казва тя.
След тези три месеца работа Валентина освежава ума си, чувства се професионално полезна и после се завръща към майчинството.
Предизвикателство за двамата родители е било оставането по домовете по време на Covid-19. Към този момент едното от децата вече се е научило да се катери по дивана, съответно редовно има цицина някъде, а само месец след началото на пандемията Валя се връща обратно на работа, но… от вкъщи. В този период и тя, и Георги получават толерантност от колегите си. Никой не им е правил проблем, че не са на работа точно от 9:00 до 18:00. Мениджърите им дават възможност да разпределят професионалните си ангажименти – докато децата спят следобеден сън, или вечер, след като си легнат. И до ден днешен служителите на компанията се радват на гъвкавост в работното време, за да организират достатъчно добре дните си професионално и лично.
И макар да е регламентирано, че и бащите могат да ползват болничен и свободни дни за гледане на децата, в повечето компании тежестта пада традиционно върху майката. Е, явно в SAP не е екзотика бащите да се грижат за децата си. И като доказателство за това е и една от социалните придобивки в компанията – фирмата предлага платено бащинство извън двете седмици, поети финансово от държавата.
За Георги това е фирма, която не се страхува в офиса ѝ от време на време да тичат и крещят деца. Валя добавя шеговито: „Контролирано, разбира се.“
Преди няколко години в SAP е имало хелоуински партита за децата и Георги си спомня с усмивка „една глутница деца, която тичаше по етажите и събираше бонбони.“ Според него parent-friendly компаниите гледат на семействата не като на бреме, а като на обогатяване на цялата фирмена култура.
„Защото хората с деца мислят по различен начин, виждат живота по различен начин и реагират различно в различни ситуации. Вероятно имат по-голяма емпатия, тъй като се грижат за деца. Съответно тези хора би трябвало да са ценени във всяка една компания“, обобщава още Георги.
За Валя parent-friendly са компаниите, в които нямат проблем по време на онлайн среща да се появи някоя детска ръчичка и да помаха. Хората реагират с усмивка, отнема 10 секунди, за да се почувства детето щастливо, че се е появило пред камерата, и след това работата продължава. Тоест, става дума за разбирането, че децата са неизменна част от живота ни.
Така например при Валя и Георги се е случвало по време на онлайн среща, освен да помахва ръчичка, да се вижда малка глава, дете да се катери по тях, да показва играчка на всички участници в срещата… Понякога се забравя и микрофонът включен и всички получават така добре познатия „съвет“ „Внимавай, ще се пребиеш!“.
И нещо много важно. Когато децата не са вкъщи, защото са болни или целият свят е затворен, обикновено са на детска градина или училище. В тази връзка една от важните социални придобивка в SAP, от която семейство Вълканови са се възползвали, е финансовата помощ за частна детска градина. Във фирмата може да се кандидатства за определена сума, с която да се подпомага таксата за градината.
И понеже големите компании са големи живи организми, винаги има база за усъвършенстване на политиките и добавяне на нещо ново и полезно. Валентина и Георги имат някои предложения.
„Може би ставаме малко нахални, нали? Но заради политиката на компанията искаме още и още.“, шегуват се Вълканови.
А ето някои от техните идеи, които може да си „наберете“ и да се опитате да реализирате и във вашите екипи:
Отговор на въпроса Георги вижда в мотивацията да се раждат повече деца. За него е важно компанията да осигури спокойствие на хората с деца.
Валентина допълва, че от значение е стабилността, която усещаш в професията си. Според нея повечето от нас изчакват да са финансово добре и едва тогава да имат деца. „Ние имахме късмет още преди децата да сме в SAP и да имаме тази стабилност.“
Двамата предизвикват мениджърите във всички компании в България да се замислят какво може да се направи, за да бъдат родителите по-спокойни в офиса. И когато заедно разсъждаваме защо политиките в SAP са толкова отворени към родителите, двамата стигат до извода, че вероятно нещата стоят така, понеже компанията е германска. Казват, че те самите са с немско мислене и затова възприемат този модел на свързаност и отношение един към друг в рамките на офиса.
И реално се оказва, че колкото повече компанията мисли за теб в лично качество, толкова повече мислиш и ти за нея като професионалист. Ключов момент при избора на Валентина и Георги да продължат да работят в SAP е тъкмо балансът между работа и личен живот. „Когато съм на работа, работя на 100%, а когато си почивам, си почивам на 100%.“
*Работещ студент, или Werkstudent, е специална форма на договор за работа в Германия, която позволява на студентите да работят при много нисък данък към държавата.
Материалът е създаден с подкрепата на SAP Labs България.
SAP работи с над 440 000 клиенти в 180 страни, повече от 105 000 служители в 140 локации по света, и има над 50-годишна история. Развойният център в София, SAP Labs Bulgaria, е едно от ключовите подразделения на компанията, където близо 2000 професионалисти работят по теми, свързани с облачни технологии, и имат основен принос в разработката на облачната платформа на SAP – SAP Business Technology Platform, както и редица бизнес приложения.
Информация за всички отворени работни позиции в компанията можете да откриете на специалната кариерна страница на SAP Labs България.
Текстът е създаден с подкрепата на Paysafe.
В свят, в който изборът на работодател все по-често се прави с много ясната мисъл за личния ни живот – защото вече знаем, че професионалното развитие е само част от пътя към щастието – все повече ще се отличават компаниите, които поставят хората си в центъра на всичко, което правят.
Място в предните редици на такива компании, опериращи у нас, заслужено заема Paysafe. С над 1400 служители в България Paysafe е глобален лидер в областта на разплащанията, но това, което я прави желано работно място, е културата на работа и възможностите за развитие, които предоставя.
В този текст разказваме какво представлява работата в Paysafe, като я гледаме през призмата на родители. Защото тогава семейните ти приоритети пренареждат бързо и останалото – като в едно малко кубче на Рубик, където всичко е свързано помежду си.
От това, което успяхме да разберем в разговори със служители от компанията, в Paysafe не си падат особено по празни лозунги за корпоративна култура. Вместо това ще срещнете истински усилия да се създаде среда, в която всеки се чувства ценен. „Хората, които работят тук, не са просто колеги – те са екип, на който можеш да разчиташ“, споделят от компанията.
Това, което насърчават и търсят, е съмишленици, които отговарят на четирите основни ценности на Paysafe. А те, ако трябва да бъдем честни, си звучат съвсем като общочовешки ценности, а не като продукт, щампован от корпоративната машина.
Ето ги и тях:
Откритост: Прозрачност в комуникацията и свобода да споделяш идеите си.
Иновация: Насърчаване на креативността и намирането на нови решения.
Смелост: Активно участие във всеки аспект на работата и регулярно споделяне на мнението си и предоставяне на обратна връзка.
Фокус върху резултатите: Ясно поставени цели и подкрепа за постигането им.
Тези принципи водят екипите в Paysafe във всекидневната им работа. И се прилагат постоянно и навсякъде – от начина, по който се водят срещите, до политиките за обратна връзка и вътрешно развитие.
В Paysafe има внедрен хибриден модел на работа, който съществува още преди дните на пандемията, когато всички работехме от офиса. Тук работната седмица се разпределя между 3 дни в офиса и 2 дни работа от вкъщи. Тази структура е внимателно балансирана, за да отговори на нуждите както на бизнеса, така и на служителите.
Няма точно определени дни за работа в офиса. Всеки екип ги избира сам. Това помага да се запази усещането за сплотеност, без да се ограничава личната свобода.
И няма какво да се лъжем, за родителите тази гъвкавост е особено ценна. „Когато децата ми имат нужда от мен, мога да остана у дома, без да се чувствам виновна. Paysafe разбира, че семейството и работата не трябва да се изключват взаимно“, ни разказва майка на две малки деца, която работи в компанията.
Има един особен момент, след като станеш родител, когато, освен за всички 8400 неща дневно, все повече започваш да мислиш и за това как ще изглеждаш в очите на детето си като професионалист. Ще се гордее ли с теб? Ще каже ли някой ден „А пък аз искам да стана като мама/тате“? И това е напълно нормално. Защото всички искаме да бъдем по-добра своя версия заради децата си – да знаем повече, да можем повече, да сме по-стабилни и удовлетворени.
За част от нас това минава през смяна на работното поприще или желание за израстване в кариерата.
В Paysafe вярват, че развитието вътре в компанията трябва да е достъпно за всеки. Вътрешните кариерни движения са увеличени с 39% само за една година.Това, от една страна, е доказателство за ангажимента на компанията към изграждането на кариерни пътеки. Служителите често започват на една позиция и постепенно израстват или се преместват в различни отдели, придобивайки нови умения и опит. Но от друга страна, е показателно за доверието, което всеки един от заетите в компанията ѝ гласува. И това доверие е свързано с осъзнатия избор, че можеш да намериш своя нов път вътре в компанията.
В допълнение към всичко това Paysafe предлага регулярни обучения и коучинг, както и програми за менторство, които помагат на служителите да разширяват професионалния си хоризонт. Така личното развитие и професионалното израстване вървят ръка за ръка и хората с право се чувстват като част от нещо по-голямо.
Нито едно работно място от 21. век, което цени хората си, не може да си позволи да е просто работно място. То трябва да еволюира до общност, която да създава свои вътрешни мрежи. А тези вътрешни мрежи са обединителните нишки между хора със сходни интереси или житейски ситуации.
В Paysafe в глобален мащаб има създадени няколко такива мрежи, като най-популярните в българския офис на компанията са:
Тези мрежи създават уникална динамика в компанията. От онлайн срещи с вдъхновяващи лектори до събития като семейни пикници и четене на приказки за лека нощ за децата на служителите – все преживявания, които свързват хората на много по-дълбоко ниво. Едно от събитията, организирани от Families@Paysafe, в началото на учебната година например е било дискусия с участието на психолог за това как да се справим с адаптацията на децата в яслата и детската градина.
Малките общности вътре в голямата общност знаят от какво имат нужда техните членове и се стараят да са полезни. Това сработва обаче само когато има усещане за обща мисия и споделени ценности.
Paysafe предлагат социални придобивки, които, освен че са бонус към заплатата, в същността си са и реална грижа към идентифицираните нужди на хората в компанията. Част от тях са:
Кандидатстването за работа е организирано така, че да бъде максимално прозрачно и удобно. Първата стъпка е опознавателен телефонен разговор, в който кандидатите научават повече за ролята, за която кандидатстват, както и за компанията. Следват интервюта, които често включват срещи с членове на екипа – процес, който подчертава важността на съвместимостта. Тоест не попълваме един екип просто защото ни трябват хора, а го попълваме така, че тези хора да работят хармонично.
Компанията също така дава обратна връзка на всички кандидати – детайл, който не е за подценяване в днешната конкурентна среда.
Paysafe е един от големите работодатели в страната ни и постоянно има отворени позиции, които могат да бъдат разгледани в кариерната страница на компанията. Профилите, които се търсят са разнообразни, но най-често има отворени позиции за софтуерни инженери с Java, счетоводители, специалисти обслужване на клиенти с английски език и много други.
За финал ще се върнем към началото, за да си кажем още веднъж, че все по-малко от нас търсят работно място, на което да „прекарват“ в несвяст времето си от 9 до 5 пет дни в седмицата. На съвременния човек във всеки аспект от живота му е необходима общност, за която да се хване и да се държи здраво. Защото имаме нужда и от подкрепа, и да подкрепяме. Имаме нужда да останем свързани помежду си, за да се почувстваме като част от нещо по-голямо. Само тогава успехът се усеща истински силно.
Текстът е създаден с подкрепата на Paysafe.
Paysafe Limited ("Paysafe") (NYSE: PSFE) (PSFE.WS) е водеща платформа за разплащания с богат опит в обслужването на търговци и потребители в световния развлекателен сектор. Основната цел на компанията е търговци и потребители да се свързват и осъществяват трансакции безпроблемно, благодарение на водещи за индустрията продукти в сферата на обработването на плащания, дигитални портфейли и онлайн кешови услуги. С над 25-годишен опит в областта на онлайн плащанията, годишен обем на трансакциите от 140 млрд. долара през 2023 г., и 3200 служители в 12 световни локации, Paysafe свързва бизнеси и потребители чрез 260 платежни метода в над 40 валути по целия свят. Решенията на Paysafe, предоставяни чрез интегрирана платформа, са насочени към трансакциите през мобилни устройства, аналитични данни в реално време и интеграция между плащанията в търговските обекти и онлайн плащанията.
Песента за технологичните компании с човешки лица се пее от известно време и на мнозина от вас може и да е леко дотегнала като дженерик летен хит по радиото. По тази причина може да ви се струва, че фразата „технологична компания с човешко лице“ е леко празна от съдържание и дрънчи на кухо, докато завива от булевард „Страхотна нова работа“ към улица „Искахме да стане хубаво, ама стана като всеки път“.
За някои работодатели това може и да важи – обещания за супер работна атмосфера, които тотално се разминават с реалността. За щастие, има и много други, които успяват да създадат култура на работа, заради която хората избират да останат и да се развиват в техните компании с години.
Скоро в Майко Мила се срещнахме с част от екипа на SAP Labs България и от всичко видяно и чуто останахме с впечатлението, че това е едно доста добро място за работа и развитие, особено ако си родител. Това впечатление леко премина към разочарование от личната ни недалновидност, че навремето не сме се ориентирали професионално по-правилно. Но в крайна сметка не можем всички да сме ИТ специалисти (макар и в момента да има сериозен глад тъкмо за такива кадри).
Днес ще ви разкажем малко за работата в SAP Labs България с фокус върху нещата, които я правят parent-friendly компания.
Преди всичко ще въведем набързо и с леко притеснение (заради чуждицата) термина parent-friendly. В случая го съотнасяме към работно място, което е отворено и ангажирано към и със нуждите на работещите в него родители без оглед на пола им или на възрастта на децата им.
Parent-friendly могат да бъдат наречени компании, в които достатъчно добре се разпознават и идентифицират нуждите на родителите в екипа и им се дава възможност да се развиват като професионалисти, без това да пречи на семейната им динамика.
Това на практика означава, че никой не те гледа накриво, че в 17:00 трябва да си пред училището, за да си вземеш детето. Или че понякога ти се налага да отсъстваш, когато то боледува.
Тези неща звучат като аксиоми – разбира се, че всички правим така. Но тъжната истина е, че не, не всички правим така и има много изследвания в подкрепа на този факт. Има и проучвания, които се концентрират върху причините защо е ценно да се създава parent-friendly атмосфера на работното място. Сред най-важните причини са тези – по-голяма ангажираност и лоялност от страна на служителите и привличане на топ таланти.
Според някои изследвания компаниите, които променят политиките си с оглед на по-добър баланс между професионален и личен живот (parent-friendly компаниите са точно такива), свидетелстват за намаляване на текучеството на кадри с 25% и за покачване на продуктивността на служителите с 85%.
По отношение на текучеството например в SAP Labs България могат да се похвалят с едни нищо и никакви 4–5%, което е доста под средното за индустрията. С други думи, хората намират причини да останат.
SAP е създадена през 1972 г. под името Systemanalyse Programmentwicklung. Основана е от петима души, които залагат в нея визията си за свят, в който бизнесът е дигитално свързан и работещ все по-добре и по-добре. Оттам и девизът на компанията Help the world run better and improve people’s lives („Помагаме на света да работи по-добре и подобряваме живота на хората“). Днес с тази философия в компанията работят над 105 хил. служители в целия свят.
SAP стъпва в България преди близо 25 години. В началото започват 60 души. Днес служителите на компанията у нас са над 1600 и се увеличават постоянно. На българския пазар SAP предлага цялото си портфолио от продукти, a екипите в развойния център SAP Labs България разработват ключови решения за компанията като облачната платформа SAP Business Technology Platform, приложения за устойчивост и глобализационни услуги, решения в сферата на изкуствения интелект и сигурността.
Още не сме свършили, скрол надолу
Когато казваме, че една фирма е човеколюбива, демократична и ориентирана към хората, трябва много да внимаваме. Ако тези думи стоят единствено някъде из сайта и сред корпоративните политики на компанията, без да ги виждаме реализирани на практика, те се превръщат в бомба със закъснител. Тъкмо тя може да взриви с лекота иначе грижливо построения корпоративен ред.
В SAP Labs България става ясно, че в самия дух на компанията е заложено тя да е ориентирана към родителите. Един любопитен факт: наскоро всички екипи, работещи на наша територия, се обединяват в собствен офис на една и съща локация. Новото място е съобразено с нуждите на всеки – има фитнес, зали за събития и срещи и… детска стая. Да, в компанията има специален детски кът, защото децата са добре дошли – да се разхождат, да играят, да бъдат покрай родителите си, когато по една или други причина не могат да са на детска градина или на училище.
Сам по себе си детският кът не е нещо революционно, но е много силен знак, с който компанията гарантира, че е напълно наясно, че животът на хората има различни измерения. И фактът, че отделя специално пространство в новия си офис тъкмо за едно от тези измерения, е показателен. Подкрепен е и от постоянните активности, които се организират за децата на работещите в SAP – тържества за 24 май и Коледа, куклен театър, срещи с писатели и много други.
SAP е и сред първите компании в България, които въвеждат допълнителна грижа за родителите, като всеки месец им предлагат частично финансиране на таксата за детска градина на децата им. И още примери: когато една служителка излезе по майчинство, техническото оборудване – лаптоп, телефон и всичко друго, си остава при нея. По този начин ѝ се дава възможност сама да прецени доколко и как иска да остане свързана с компанията, работата и колегите си в периода на по-интензивно отглеждане на детето. Също така през първата година от майчинството дамите, работещи в компанията, запазват и всички придобивки за транспорт и/или личен автомобил, които са ползвали преди излизането в този отпуск.
Помислено е и за бащите и изобщо за партньорите в еднополови двойки – всеки от тях има право на допълнителни 10 дни отпуск за отглеждане на дете. А всички служители на компанията ползват не 20, а 30 дни годишен отпуск. Това само по себе си подобрява баланса между професионален и личен живот с едни десет допълнителни дни време за семейството.
Готовността на компанията да обръща сериозно внимание на добруването на хората, които работят в нея, личи и от възможността всеки да разпределя времето си за работа, както намери за добре в часовете между 6:00 и 22:00. Единственото условие е половината от стандартния осемчасов работен ден да се падне между 9:00 и 18:00.
Ако отворите кариерната страница на SAP, ще видите, че в момента за България са обявени над 150 свободни позиции. Практически се търсят ИТ професионалисти във всички специалности, на всякакво кариерно ниво, с профил и умения в разнообразни технологии и програмни езици.
Подборът на кадри трае около месец и в него се включват колеги от компанията, които работят на същата като търсената позиция, или са част от въпросния екип. По този начин се стимулира двустранната комуникация – от една страна, кандидатът представя себе си, а от друга – добива впечатления директно от потенциалните си бъдещи колеги за атмосферата и динамиката в конкретния екип.
Дори и кандидатът да не бъде одобрен, екипът по подбор се интересува от преживяването му по време на интервютата, за да надгради работата си в тази посока.
Сред основните преимущества на компанията е, че е глобален лидер и като такъв предлага изключително много възможности за развитие на локално и глобално ниво. Когато възможностите в даден екип се изчерпат, се насърчава поемането на нова роля в различна организация или проект, а при желание – защо не и в друга държава, като условие е отворената и навременна комуникация със собствения мениджър.
Развойната дейност на компанията в България е много успешна и интензивна. Тук например е създадена облачната платформа на SAP. Част от бизнес приложенията също се разработват в София. В допълнение е важно да се каже, че служителите стават част от глобалната програма на SAP за патенти и всеки нов продукт или услуга, без значение в кой офис на компанията и от кого е разработен, може да бъде патентован от създателя си.
Все по-важно за повечето от нас става да знаем, че компанията, в която работим, подкрепя смислени инициативи и вижда корпоративната социална отговорност като реален инструмент за положителна промяна, а не просто като задължителен елемент на високата фирмена култура.
В SAP всеки служител има право на свободен от работа ден, който да посвети на доброволчество. То може да е физическо (многократно служители на компанията са помагали на каузата ни Оле Мале) или пък със знания. Последното е много добре застъпено в компанията, защото част от хората, работещи тук, водят курсове във Факултета по математика и информатика на Софийския университет напълно доброволно. Служители от компанията организират и програмата „Роботика за България“, която вече 9 години разпалва интереса на учители и ученици от цяла България към роботиката и STEM науките.
Добрите компании отдавна не гледат на хората като на ресурс, който можеш да изчерпиш и да се преместиш на „следващото находище“. Затова в контекста на здравословната работна среда все по-малко ще си говорим за „човешки ресурси“ и все повече просто за хора, които работят нещо, в което са добри; нещо, което няма нужда да превзема цялото им същество и свят, за да се прави качествено. Защото ние, хората, сме многоизмерни създания и съвсем спокойно можем да имаме всичко – и хубаво работно място, и качествен личен живот. Който ви казва, че не става, просто не е попаднал където трябва.
Материалът е създаден с подкрепата на SAP Labs България.
SAP работи с над 440 000 клиенти в 180 страни, повече от 105 000 служители в 140 локации по света, и има над 50-годишна история. Развойният център в София, SAP Labs Bulgaria, е едно от ключовите подразделения на компанията, където над 1600 професионалисти работят по теми, свързани с облачни технологии, и имат основен принос в разработката на облачната платформа на SAP – SAP Business Technology Platform, както и редица бизнес приложения.
Има една много готина рубрика в scarymommy.com – „Попитай MWLTF“ („Попитай майката, която обича да прави секс“). Всичко е много анонимно, заради което и искрено. В нея разни хора питат, а колумнистката Пенелопе – писателка и обучаващ се специалист по психично здраве, разнищва наболели въпроси за майчинството, секса, романтиката, интимността и приятелството.
А темата, която ни направи впечатление и решихме да споделим с вас, е как се променят отношенията в семейството покрай появата на децата и последвалата промяна във финансовата независимост на единия от партньорите.
Когато се запознахме със съпруга ми, бяхме повече или по-малко равностойни по отношение на приходите ни. Аз работех като консултант на свободна практика. Той работеше в областта на технологиите и имаше работа от 9 до 5, като всеки от нас получаваше приблизително еднаква месечна заплата.
Продължих да работя и след раждането на първото ни дете, но година след появата на второто светът беше обхванат от глобална пандемия и грижата за децата, която винаги е била предизвикателство, стана невъзможна.
Тъй като на неговата работа разчитахме за здравните ни осигуровки и придобивки, беше логично да спра да работя, докато нещата се нормализират. Което означаваше, че за повече от две години той стана единственият работещ в домакинството.
Вече и двете ми деца са на училище, а аз започнах да възстановявам кариерата, която изоставих.
Като цяло съпругът ми е съпричастен и ме подкрепя. Той оценява професионалната жертва, която направих за семейството ни, и ми го казва.
Също така казва, че няма нищо против да се придържам към работа на половин работен ден, при положение че основно аз се грижа за децата. Казва и че няма против да работя, колкото искам, и че можем да коригираме разходите си в съответствие с това.
Сами разбирате, че е страхотен човек. Което прави това, което ще ви кажа, още по-странно.
По някаква причина по времето, когато спрях да работя и той стана основният „издържащ семейството“, установих, че вече не искам да правя секс с него.
Сексуалният ни живот винаги е бил динамичен и задоволителен, дори по време на бременността и след раждането на първото ни дете.
Една приятелка предположи, че може би съм депресирана и депресията причинява спад в либидото. Но не мисля, че това е причината.
Струваше ми се, че нещо специфично свързано с връзката ни. Макар че все още не разбирам каква е причината.
Възможно ли е да се чувствам инфантилизирана от тази нова икономическа зависимост от съпруга ми, или дори да му се сърдя за това? Може би. Предполагам, че въпросът, който ме интересува най-много, е защо усещам, че професионалният ми живот и либидото ми са голямо, объркващо тресавище, в което затъвам? Адски съм объркана.
Скъпа „Адскиобъркана“,
Латинският термин „либидо“ буквално означава сексуално желание или похот и думата обикновено се използва така, както Вие самата го използвате – за да опишете общия интерес на човека към сексуална активност.
Но ето какво: когато Зигмунд Фройд превръща тази дума в крайъгълен камък на психоаналитичната теория, той я разширява, за да я отнесе към цялата инстинктивна психическа енергия, прилагана в съзнателна дейност.
Мислете за него като за енергията, която ни кара да търсим секс. Да, но също така и за нещото, което ни помага да станем от леглото сутрин, да продължим по пътя на кариерата, да напишем роман, да се заемем с ново хоби или да преследваме друга страст или занимание в света.
Говоря от опит. След като децата ми се родиха, реших да си взема няколко години почивка, за да се съсредоточа върху грижите за тях. Това имаше финансов смисъл за мен и за тогавашния ми съпруг и не съжалявам изобщо. Няколкото години обаче се превърнаха не просто в няколко, а в цели шест.
Още не сме свършили, скрол надолу
В края на този период любовният ми живот беше толкова вълнуващ, колкото бинго вечер в пенсионерския клуб. След това една съвкупност от случайни обстоятелства се вплетоха, за да съживят затъващата ми кариера.
Трябваше да си купя нови дрехи и да си оформя веждите. Трябваше да пътувам, да се срещам с нови хора и да си спомням как да говоря за неща, различни от упътване как се ходи до тоалетна.
Нищо от това не беше свързано точно със секса, но каквото ще да е, бях шокирана, че съм по-възбудена, отколкото бях от десетилетие. Очевидно е, че не такъв е опитът на всяка работеща жена, но това беше моят опит. И подозирам, че обратното може да е в сила за Вас.
Тъй като Вие и съпругът Ви сте започнали връзката си със сходни нива на ангажираност към професионалния и личния живот, логично е внезапната промяна в тази динамика да дестабилизира потока на сексуална енергия във връзката Ви.
Въпреки това, което ни казва попкултурата, не е необходимо всички да правим секс през цялото време, за да бъдем здрави, щастливи и добре приспособени.
Либидото естествено е на приливи и отливи. Но ако приливът започне да се превръща в застой, тогава може би е време да помислите за пренасочване на част от психическата си енергия от семейния уют към света, за да видите как това ще промени нещата.
Фактът, че намирате съпруга си за съпричастен и подкрепящ, подсказва, че това, което изпитвате, може би не е белег за проблем във връзката ви, а нещо като либиден житейски преход. Преходите могат да бъдат трудни и страшни. Но те могат да донесат и възможности за по-дълбока интимност и израстване.
Източник: scarymommy.com
Като милиони майки по света, Сандра Бълок винаги е възприемала и кариерата, и майчинството си изключително сериозно, пише Scary Mommy.
Съвсем наскоро актрисата заяви, че натиска пауза на актьорската си професия, за да се посвети изцяло на двете си деца - Луис (12) и Лейла (10).
Суперзвездата казва в свое интервю за Entertainment Tonight, че почивката от кариерата ѝ ще е за неопределен период от време и че прави този избор в името на семейството, а и на нея самата.
“В момента не знам колко време ще продължи. Имам нужда да съм на мястото, на което се чувствам най-щастлива”, казва носителката на Оскар. “Възприемам работата си изключително сериозно и когато работя, се посвещавам на това 24/7.
А сега просто искам 24/7 да съм с децата и семейството си. Ето къде ще съм известно време.”
“Ще задоволявам всяка тяхна нужда”, казва с полушеговит тон Бълок. “Ще управлявам социалния им календар.”
Тя споделя още и че се старае да опази децата си живи и здрави - заедно с всички останали деца в квартала. “Всички родители ме знаят като лудата с пандемията”, казва Бълок. “Но и знаят, че децата им ще се приберат без Covid, когато са били на гости вкъщи.”
Стотици хиляди жени се отказаха от кариерата си по време на пандемията - някои по необходимост, а други заради променени приоритети.
Бълок осиновява Луис през 2010 и Лейла през 2015 г. и се грижи за тях заедно с партньора си Браян Рандал. През годините актрисата е едно от активните популярни лица, които дават гласност на проблемите около осиновяването.
Снимка: Gage Skidmore/flickr
Дано си давате сметка, че възможните отговори на въпроса “Какъв искаш да станеш, като пораснеш?” вече клонят към безкрайност. Но и да си даваме сметка, пак не е много ясно, защото истината е, че дори не знаем какви може да станат децата ни. Просто на много от професиите на бъдещето още не им е дошъл редът.
Бърз поглед към това толкова вълнуващо и динамично бъдеще предлага онлайн форумът "Умни професии за умно бъдеще”, който ще се проведе на 22 януари (събота) напълно безплатно с начало 10:30 и с предварителна регистрация тук.
Събитието е организирано от Шнайдер Електрик и включва няколко панела, които ще са интересни на деца и родители от всякакви възрасти (да, и родители от всякакви възрасти). Идеално е и за малки ученици - от 1 до 4 клас, и за гимназисти, които се чудят накъде да поемат.
Първият панел е с модератори Вената и Никича от професионалната инфлуенсърска организация The Pact. Гости ще са Мишо Стефанов от Мини Машини и Иво Бонев от Технократи, а всички заедно ще си говорят за уменията на бъдещето, какво ги мотивира, за какво мечтаят и как си представят един бъдещ инженер. Децата ще имат възможност да участват в анкети, да задават въпроси в чата както и да разсъждават и отговарят на интересни казуси.
Вторият кръг разговори вероятно ще е по-интересен за по-големите деца, защото ще се говори за кариерно развитие. Гости са Ангел Георгиев от платформата за обучения и кариерно ориентиране Знам.бе, Мария Петрова от nPloy, които също знаят как да свържат хората с тяхната професия, консултантът по намиране на таланти в Mercer Стела Юлзари и директорът на завода на Шнайдер Електрик Мария Топчийска.
Този панел е с начален час 11:30 и ще открехне вратата към най-важното: от какви специалисти и съответно специалности ще имаме нужда в бъдеще и кои ще отпаднат, защото няма да има къде и за какво да се прилагат.
В третия панел от 13:00 до 14:00 ще се говори за градовете на бъдещето. Какво значи “умна сграда”, как ще изглеждат фабриките на бъдещето, какви ще са градовете ни. Участници ще са основни играчи от отбора на Шнайдер Електрик в България - Мария Топчийска, Калоян Георгиев и Димитър Манков, с модерация от Йонко Чуклев, който е заместник-председател на Управителния съвет на Професионалната асоациация по роботика и автоматизация (PARA).
Последният панел също звучи много интересно и безкрайно подходящо едновременно и за родителите, и за децата. В "Животът е работа или работата е живот?” от 14:00 до 15:00 часа ще се говори за баланса между работа и личен живот, как нашата кариера се отразява на професионалното ориентиране на децата, какво е бърнаут и как никога да не ни се случи наистина и още много полезни и важни неща, за които е време да си говорим все повече.
Участници в дискусията са генералният директор на Шнайдер Електрик Радо Кошков, журналистът Миролюба Бенатова и психологът Младен Владимиров заедно с Анна Цолова като модератор, но и в ролята ѝ на опитен журналист и обучител по публично говорене.
Последното - с говоренето - е особено важно, когато се явяваме на интервю за работа. Какво да правим и какво да НЕ правим на интервю за работа е една от работилниците към четвъртия панел, за която можете да се запишете във формата за участие във форума.
Другата работилница е пряко свързана с инженерната работа и как се създава цялостната интеграция на всички системи, за да се постигне и подобри т.нар. Industry 4.0.
Ако искате да прекарате малко полезно време, посветено лично на вас, или пък да споделите тези хем полезни, хем приятни моменти с децата - малки или по-големи, записвайте се и се зареждайте пред компютрите в събота, 22 януари за “Умни професии за умно бъдеще”. Току-виж и ние разберем какви искаме да станем, като пораснем.
Както вече ви разказахме, в София Тех Парк тече страхотната инициатива Базар на професиите, която запалва децата на възраст между 8 и 16 години да си изберат професионална пътека и да започнат да я следват. Днес е денят за посещения на организирани ученически групи, но утре е ред за такива като нас - родители с подопечните им деца, които искат заедно да получат малко ориентация и вдъхновение за бъдещето.
Нашите приятели от Българската мрежа на глобалния договор на ООН, които са организатори на събитието, ни дадоха едно рамо с акценти от утрешната програма, а ние сме искрено благодарни, защото с толкова богат лекционен панел не може да се смогне без организация.
Вече писахме как е организиран базарът, но за задните редове казваме пак: щандове, на които специалисти от близо 20 компании ще представят своята работа, и презентации на над 40 професионалисти от най-разнообразни области на кариерното развитие, които ще ни подкокоросват през половин час какви да станем, като пораснем. Уточняваме, че ще е през половин час, защото времето, отделено на всеки лектор е толкова - да няма неразбрали.
Щандовете отварят в 10:00 и ако сме навреме, можем да направим едно бързо кръгче, преди да влезем на лекцията на Марин Трошанов в 10:30. Марин е автор на трилогията романи „ЛАМЯ ЕООД“ и ИТ специалист. Той ще ни разкрием как се плува в бурните води на информационните технологии, докато създаваш мрачни фентъзи трилъри. Бива го с децата и това го знаем още от 2017-2018 година, когато стана един от най-популярните участници в програмата “Писател назаем” на “Аз чета”, която срещна гимназисти със съвременни български писатели.
Даваме си половин час почивка и в 11:30 отиваме да слушаме Ганчо Ганчев, професионален астроном, астрофизик и фотограф, който ще ни смае с мащабите на работното си място - Космоса, и ще ни изстреля сред звездите, където е вперен погледът му по цял ден.
С голям интерес бихме чули и презентацията на лейтенант Иванка Димитрова, която очакваме да ни покаже, че военната служба не е запазена територия само за мъже, а пък Людмила Павлова и Кристина Канинова ще говорят за медиацията като професия.
С лекцията на Елена Анастасова от Parentrain.me "Разбира ли ме тийнейджърът? А аз разбирам ли го?" ще отметнем и полезното за нас като родители, надявайки се да имаме една идея повече представа как да подобрим или скрепим отношенията си с децата, за да сме по-добри майки и бащи, а не просто дуднещи глави.
Мария Янкова, програмен директор Образование в Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), ще разкаже какво означава да си защитник на правата на детето. Нейната мисия е всяко дете да познава и отстоява своите права. Изключително важна професия и много благороден избор за кариерно развитие - заслужава си да я чуем, ако можем.
Хората с една от най-готините професии - летенето, ще бъдат представени от Йордан Колев, професионален пилот на Боинг и Еърбъс, но и писател, който ще открехне малко вратата към пилотската кабина, за да видим какво става и в предната част на самолета. Неговата презентация е от 15:30.
Вдъхновяваща с таланта и отдадеността си на работата е и композиторът и пианист Мария Каракушева, която ще ни вземе от залата и със силата на музиката ще ни метне на петолинието, за да видим света през нейните очи на музикант. Винаги е ценно да разберем как се култивира талантът.
Та така, светлото бъдеще не е пред нас, както казват, а е до нас и го държим за ръка - остава само да го запалим по нещо интересно, за да грейне, а Базарът на професиите е идеално място да направим тъкмо това.
“Какъв искаш да станеш, като пораснеш?” За да имаме пълното право да задаваме този въпрос и да очакваме адекватен отговор, а не предложения в посока към Луната тип “спайдърмен”, “картоф”, “полицейска кола” и “обувалка” (чували сме ги, не са произволни), не е лошо да заведем децата на Базара на професиите, организиран за пети път от Българската мрежа на глобалния договор на ООН. Базарът е чудесен ориентир в морето от нови и традиционни професии, които децата може да подхванат, и е идеалното място да си измислиш вдъхновение и мотивация за бъдещето.
Ще се проведе в два дни – петък и събота (22-ри и 23 ноември), в София Тех Парк, началото е в 10:00, входът е свободен, а подходящата възраст е 8-16 години. Петъкът е отреден за ученически групи и е с предварително записване ето тук. В събота сме добре дошли всички и това, което ни очаква, е плътна програма с лекции и базар с интерактивни щандове на професиите.
За обход на щандовете ще ни е необходим около час, за лекциите ще ни трябва малко повече. Те по същество са едни вдъхновяващи срещи с още по-вдъхновяващи хора, практикуващи професии из цялата палитра на възможностите за кариерно развитие. Ще ни говорят геолог, писател, програмист, специалист киберсигурност, експерт човешки ресурси, енергетик, учител, фотограф, композитор, биолог, пилот... И още много.
Лекционният панел започва в 10:30 и е подреден в 12 блока по половин час всеки, разделени в зали Мечта и Вдъхновение в София Тех Парк. Това означава, че няма как да присъстваме едновременно на лекцията на архитекта и на тази на биолога, освен ако не можем да се клонираме – в противен случай приоритизиране му е майката. Някои от лекциите се припокриват в двата дни, но повечето са различни, така че ако детето е минало през Базара с класа, хич не пречи да се разходите и на следващия ден и да чуете някои от другите интересни професионалисти заедно.
И нищо не се знае – след някоя и друга година най-вдъхновените посетители може да се завърнат на Базара като лектори.
Преди да стана майка и да започна да мисля за нова кариера се занимавах с маркетинг и комуникации. Бях подплатила опита си с дипломи от САЩ и Дания, както и години работа в Ню Йорк.
След като синът ми проходи, проговори и започна да си слага обувките наобратно с изключителна компетентност, аз самата се замислих в каква посока искам да поема. Вече с две деца, промяната вкъщи беше налице и ме караше да мисля и за промяна в кариерата.
Магазин за детски дрешки? Всички сме си го мислили. Исках нещо ново и интересно, с гъвкаво работно време и по възможност - преносимо през граница. Не бях сигурна какво, но трябваше и да плаща добре.
Обмислях различни варианти, но беше мъжът ми, който предложи ИТ – смяташе, че ще ми е мнооого интересно. Направо се обидих. "Искам нещо креативно. От колко години сме женени? Аз в ИТ? Не ме ли познаваш?"
Само за да му докажа, че не е прав, реших да взема няколко урока онлайн. И после още няколко. И май всъщност е интересно. И май всъщност е креативно. Виж какво направих днес - кликни тук!
И така започнах да взимам курсове онлайн и да гледам YouTube - каквото намеря. Започнах да уча основните неща, които ми трябваха, за да построя уебсайт.
Първият опит беше доста семпъл. Направих си уебсайт, после убедих един приятел да направя и неговия – безплатно, разбира се - само ако ти хареса, ще го ползваш (още го ползва). Това не се случи за 3 дни - отне ми месеци в учене и писане на код, докато гледах и 2 малки деца.
Реших да не казвам на никого за резкия кариерен завой. Хората питаха - как са децата, как е да си домакиня? А аз отговарях: Добре е - днес ще готвя пиле.
Така де - дори не ги лъжех - много от уроците сравняваха писането на код с рецепта за готвене - имате продукти, имате инструкции - направете нещо. В началото нещата не се получаваха много вкусно, но постепенно развивах умения и започвах да "готвя" по-добре.
Когато децата вече ходеха на градина без да се конкурират кой ще се разболее по-бързо, реших че е време да си намеря работа. Беше ме страх. Дали ще успея? Жена съм, не съм на 20 и нямам предишен опит в ИТ индустрията. Въоръжена с новото си портфолио от уебсайти се подготвих за битка.
Но ми отне точно един ден, за да намеря първата си работа в ИТ. И аз не очаквах. Дори не бях приключила с изпращането на определената квота от СВ-та за деня, когато телефона звънна.
Търсим си джуниър човек - искаш ли да минеш през офиса да поговорим?
Джуниър? В крайна сметка колко често могат да те наричат "джуниър", като си на 30 и няколко. Започнах веднага.
Трудно беше и още е трудно - работата е динамична, постоянно учиш нови неща. Откакто съм в ИТ сферата, минаха няколко години и имах възможност да работя като frontend developer, да стана мениджър на проекти, после да сменя работата и отново да се завърна към фронтенд-а.
Като девелопър понякога си фрустриран, понякога си екзалтиран. Свикваш с ритъма на това да се чувстваш глупав и гениален в рамките на 3 минути (последователността варира).
Развитие е дума, която чуваш постоянно.
Тъй като в ИТ често можеш да си работиш и от вкъщи, децата вече са свикнали с черния екран на мама, пълен с редици на пръв поглед несвързани неща. Обяснявам им как строенето на уебсайт е като строенето на Лего. Имаш модел и всеки строи различна част от него. Понякога се чудите как точно да построите нещо. Може би липсва част и всички се включват да я търсят, за да продължи строежът. Най-накрая трябва да напаснете всичко и да стискате палци да не се срути. Голяма радост е като проработи!
Харесва ми да им обяснявам, а дъщеря ми вече използва детски програмни езици (scratch): „Мамо, виж какво направих - кликни тук…“
Много родители вече са записали децата си на програмиране, но ако сте майка (или пък татко), в които също се прокрадва идеята за ново начало в ИТ, ето ви няколко от моите причини "ЗА":
✓ Креативност на работното място - много хора мислят за ИТ като за скучна индустрия, но е точно обратното - дава ви много място за творческо мислене
✓ Толерантност - един от най-големите ми страхове беше как ще бъда приета. Разбрах, че хората не само те приемат, но и са готови да ти помогнат
✓ Гъвкавост - като майка се нуждая от гъвкавост в работното време и повече ваканция, което е факт в новата ми професия
✓ По-добро заплащане - тук няма нужда от коментар
✓ Професия без граници - занаят, който можеш да вземеш навсякъде с теб или да работиш с хора от цял свят
✓ Малки, големи и още по-големи - в светът на ИТ може да намерите различни по култура и размер компании - от фрийленсъри и малки старт-ъп-и до глобални корпорации - изборът е ваш
Аз направих моя избор и откакто смених професията си, вече няколко майки са ме питали за съвет и насоки как да преминат към ИТ. С удоволствие споделям своя опит и им помагам в първите им стъпки в областта на информационните технологии.
Николет Йенсен работи като Frontend Developer в Accenture Bulgaria
