fbpx

Във връзка с повишената заболеваемост от коронавирус при децата от Министерството на здравеопазването уточняват, че родители на деца, върнати от детска градина заради карантина, имат право на болничен лист, пише dnews.bg.

И още - родителите на ученици до 14 години, които не посещават училище поради въведените противоепидемични ограничения, имат право на месечна целева помощ. Те могат да кандидатстват за нея, ако са в неплатен отпуск, защото не могат да работят от дистанция, нямат възможност да ползват платен отпуск и не са в болнични.

Друго условие за отпускане на помощта е средният доход на член от семейството да е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата, което се равнява на 975 лева.

За да получи помощ от държавата, доходът на семейство с едно дете не трябва да надвишава 2925 лева, а на семейство с две деца доходът не трябва да е по-висок от 3900 лв.

Помощта за семейства с едно дете е 650 лева, а за семейства с две или повече деца 975 лева.

От 11 януари лицата с потвърден Covid-19 у нас подлежат на задължителна изолация за период от 10 дни, считано от датата на потвърдителното лабораторно изследване, пише dnews.bg.

Всички близки контактни на доказан случай на коронавирусна инфекция подлежат на 7-дневна карантина, считано от датата на последния им контакт с потвърдения случай.

Това нарежда министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова със своя заповед, издадена днес, 11 януари.

Директорът на съответната регионална здравна инспекция може да отмени предписанието за поставяне под карантина на близко контактно лице, при положение че то има поставена бустерна доза ваксина срещу Covid-19.

Условието е лицето да предостави по електронна поща отрицателен резултат от проведено след 72 ч. от датата на поставяне под карантина PCR изследване. Карантината се отменя до 24 часа от представяне на документа.

Със същата заповед се отменя условието за задължителна 14-дневна изолация след изписване от лечебно заведение.

Издадените към момента на влизане в сила на заповедта предписания за изолация и карантина се преустановяват след изтичане на посочения в тях срок.

Управата на британски зоопарк беше принудена да скрие 5 африкански сиви папагала (породата е по-известна с името Жако) от очите на посетителите, защото птиците псували ужасно, пише Huffpost.

Lincolnshire Wildlife Park осиновили папагалите преди няколко седмици и ги поставили под карантина заедно.

По време на престоя им заедно птиците се научили една друга как да псуват и кълнат и го правели доста често, както казва Стив Никълс, управителя на парка. 

"Всеки път като минавах покрай тях, ми викаха "дебела п…а”, казва Никълс пред CNN.

Той споделя, че папагали с мръсна уста далеч не са екзотика в неговата работа.

“През последните 25 години сме вземали папагали с пиперлив език и сме свикнали.

От време на време имаме някой, който псува, и винаги е ужасно забавно. На мен специално ми е адски смешно, когато псуват наоколо.

Обаче по някакво стечение на обстоятелствата в една и съща седмица прибрахме цели 5 псуващи папагала, които бяха карантинирани заедно, и накрая се оказахме с цяло помещение пълно с кълнящи птици

И колкото повече псуват, толкова ти е по-смешно, което ги кара да псуват още.” 

Според Никълс псуващите птици звучали като “клуб на стари строителни работници, които псуват и се смеят през цялото време”. 

Макар Никълс и другите служители на зоопарка да мислят папагалите за забавни, се наложило да ги приберат, защото децата чували какво говорят.

Всяка птица била преместна в различна група и Никълс казва, че планът е да ги сложат в различни райони на парка, за да може, когато псуват, поне да псуват поотделно, а не 3-4 от тях да избухват едновременно.

Никълс много се надява псуващите папагали да научат по някоя и друга мила дума от новите си приятели по клетка. Защото алтернативата е ужасяваща.

“Ако те научат останалите на лошите думички, накрая ще имам 250 псуващи птици и въобще не знам какво ще правя”, казва той пред BBC.


https://maikomila.bg/%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%83%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b1%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b7%d0%bd%d0%b0/

Още в началото на извънредното положение Тихомир Рангелов ни писа за уроците по човешко общуване по време на пандемия, които бихме могли да научим от Нова Зеландия и по-конкретно от лидера ѝ Джасинда Ардърн. Оттогава все си мислим дали подходящото говорене за проблема е част от решението му. Вероятно да, ако се имат предвид резултатите на Нова Зеландия.

Днес в Майко Мила! е Ина Тонева, която преди време в текста си "Корона, ciao" ни разказа за психологическите аспекти на това да си болен. Днешното продължение по темата е свързано точно с поднасянето на посланията – какво се случва с теб, докато чакаш в изолация потвърждение, че си здрав, и как те кара да се чувстваш информацията от официалните платформи. На първо време те карат да се замислиш какво всъщност значи "човечност" и защо сякаш липсва в официалните послания.


Хуманност. Тази дума ме преследва напоследък. Проверявам значението ѝ, за да бъда възможно най-конкретна откъде произлизат притесненията ми. Из нета откривам синонимите на хуманен и значението: "човеколюбив, състрадателен, отзивчив, милостив...".

Защо се закачих за тази дума? 

Обяснението е просто. Преди известно време ме посетиха от РЗИ, за да ми връчат предписание относно Изолация в домашни условия (ковид, де). Честно казано много се зарадвах, че черно на бяло научих докога продължава моята изолация, но се зарадвах и по още една причина – че го получих едва наскоро.

Ако това ми се беше случило седмица по-рано, определено щях да затъна още по-дълбоко. В предписанието, написано в строго соц стил, подробно е описано (без особени чувства) препоръките, които трябва да спазвам:

  • да огранича движението в къщата си до минимум;
  • да не се храня на едновременно с моите близки;
  • да стоим/ спим в отделни стаи и минимум на 1,5 м разстояние и по възможност да съм възможно най-дълго с маска;
  • всякакъв секрет да бъде изхвърлян в полиетиленов плик в кош за отпадъци, използван само за целта, произведен от материал, позволяващ лесно почистване и снабден с капак.

И така нататък... Сиреч, да се превърна в болнично заведение. Просто текст, казвам си. Ясно е, че всичко трябва да бъде подробно написано, да пазим хората около нас, да бъдем отговорни.

И все пак в главата ми вече мига червена лампичка. 

Реших отново да посетя информационния сайт www.coronavirus.bg като човек със свободно време и в очакване на резултатите от секрета си. Сайтът не изглежда зле, лесно ми е да откривам информация и затова ми допада. Избирайки секцията АЗ СЪМ и конкретизирайки Лице под карантина (да вметна, че има разлика между карантина и изолация: карантинираните са тези, имали нещастието да живеят с болен, останалите болни сме в изолация), не откривам нова и съществена информация, която вече да не съм прочела.

Погледът ми хванаха обаче две информационни клипчета, които реших да изгледам.

По принцип се дразня на постоянно мрънкащи хора, но, казвам ви, в случая изпаднах в стрес. Ужасно клипче с жена, която ми се кара, нареждайки бъдеще без особена надежда. В тези клипчета информацията пада безмилостно върху остатъка от психиката ми, описвайки как ако съм болна, мога да си вземам храната пред вратата на помещението, в което съм изолирана; ако имам домашен любимец, веднага трябва да го предам на някого (???); когато ползвам тоалетната – дезифенкция след всяко ползване (добре, че нямам респираторни проявления)...

Лампичката, която мигаше, вече изригна.

Болните хора се нуждаят от грижа. И без това не е трудно да се почувстваш напълно изолиран и вреден за околните. Тук обаче моите разбирания явно ми пречат, тъй като медицината би следвало да бъде хуманна. В тези описания, наподобяващи стройната подготовка на реч на партиен член, човечността липсва.

Аз явно съм някакъв мечтател, но този вирус, превръщайки се в толкова социално значим проблем, би следвало да се бори не само симптоматично, но и с хуманност. Вярвам, че зад възстановяването стои грижата за духа на човека. Заплахите, казани с назидателен тон, не помагат, напротив даже.

Сега, след като минаха няколко месеца от началото на пандемията, може би би могло да бъде преразгледано посланието към хората. Да, вирусът съществува. Да, не бива да се подценява. Да, хора умират. Да, не се държи като познатите вируси от своето семейство. Да, трябва да сме отговорни. Да, страшно е да си болен от вирус с не добре изучено още проявление и форми. 

Посланието обаче следва да бъде хуманно. Необходимо е да има доза успокоение и утеха за болните хора, особено след като лечение няма. Размахването на пръст и убеждаването как, по възможност, да изчезна и да се появя на този свят отново след 14 дни – като ми мине, ме ужасяват.

Психологическият ефект на изолацията е убийствен. На хората, болни от ковид, следва да бъде предоставен телефон, на който да могат да получат психологическа помощ. Какво ли би му било на човек с единствен приятел неговия домашен любимец, когато му се наложи да го "предаде" (дори не коментирам факта, че това няма как да се случи така просто)? Да, в инфомацията, разпространена от СЗО, присъстват единични случаи на заплаха за домашните любимци, но е указано да не ги целуваме, да пазим, колкото е възможно, дистанция, защото можем да ги заразим. Има разлика между двете послания, нали?

Аз, като собственик на домашен любимец, и то доста възрастен екземпляр, силно се притесних. Не стига, че оглеждах със съмнение всяко кихане на мъжа ми, ами реших, че убивам и кучето. Естествено, когато ме тормози проблем, търся решение. Свързах се с ветеринарния лекар, който ми обясни, че няма нужда да се притеснявам и за кучето. Доколкото разбирам, коронавирусните инфекции явно присъстват отдавна при животните, но те били в друго проявление, по-скоро стомашно. Не влизам в подробности, защото не съм специалист, а и не е нужно. Нужно ми беше да знам, че не съм толкова „радиоактивна“ за съществата, които обичам.

Нуждата ми беше да има човек, към когото да се обърна, когато не се чувствам добре. Някой, който да ми донесе чай или изслуша тревогите ми. Нужда да бъда човек сред човеците. Дори и изолирана.

Елена Стоянова ни изпрати аналогията си между карантината и майчинството и ни накара да се посмеем, дори в трудната ситуация. Трябва да признаем, че има известни прилики, стига да впрегнеш чувството си за хумор в разпознаването им.


За една определена обществена група това, което се нарича извънредно положение, всъщност е обичаен начин на живот. Всеки, който е минал през майчинството, не може да отрече, че случилото се напоследък донякъде му е познато. И че всяка уважаваща себе си майка е била на мястото на Щаба, дори все още да не го е осъзнала. 

За неразбиращите ще онагледя по какво точно майчинството прилича на извънредно положение по време на пандемия и най-вече – по какво се различава.

ГРИПОПОДОБНИТЕ СИМПТОМИ

Основният белег на изминалата кошмарна за всички ситуация се характеризира с какво – с грипоподобни симптоми. Какъв мислите е ужасът в живота на всяка майка – ГРИПОПОДОБНИТЕ симптоми, които придружават клетото родителско ежедневие и еженощие поне по няколко пъти в годината.

Именно тогава всяка майка влиза в ролята на Щаба и започва отчаяно да поставя на домашните си мерки, които срещат остра и болезнена съпротива по всякакви направления: миене на ръце, пиене на чай, поставяне на инхалатор на гърчещ се в октоподски шпагати пациент, постелен режим, нарушаван ежеминутно и денонощно!

Има и преследване на пациента с различни видове илачи, изписани и неизписани от лични лекари, прочетени в интернет, набрани от северен склон и топени 2000 години в специална отвара и препоръчани от най-високата трибуна в майчинската вселена – форума на БГ Мама!

В обречената си нощна битка със сополите и температурата безпомощната майка е готова на всички медицински експерименти. Така тя – в отчаяно търсене на несъществуваща истина – неволно става част от вечната война между майките хомеопатки и привърженичките на нурофена и антибиотика

С други думи, борбата с вирусните инфекции за една обикновена майка е нещо съвсем обичайно. Само дето в случая с короната нещата май излизат дори от непобедимия по принцип майчински контрол и налагат извънредни мерки. В какво се изразяват те? В СОЦИАЛНА ИЗОЛОАЦИЯ!

СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ

И така стигаме до втората основна характеристика на майчинството, а именно СОЦИАЛНАТА ИЗОЛАЦИЯ. Но защо – ще се зачудят мнозина, за които в продължение на година или дори две основното забавление и гвоздей на седмицата не е било посещението на кварталния магазин и дрогерия.

Да, уважаеми, разходката до магазина, особено без количка, се превръща в тръпката, с която сте очаквали петък вечер, рождения си ден и може би дори сватбата си! Напускането на дома, особено без гореописания малък пациент, е празник, който всяка майка познава добре. Факт е, че в обичайна ситуация нищо не възспира младата майка от посещение на парк, ресторант или кафене, които до скоро бяха забранени. Но тези социални преживявания, така бленувани от всеки в майчинство, обикновено имат клет и жалък завършек.

Например: смяна на памперси във въздуха; успокояване на врякаща количка насред ресторант; препъване и крещене след прохождащия пациент; скандали с недоволни клиенти, обезпокоявани от кални ръце, които бъркат в обяда им; изгубване на дете с колело и търсене часове наред в парка; плащане на милиони счупени пепелници и чаши от кафенетата; зомбиране на пациента с мобилен телефон за триминутен разговор с приятелка, приключващ със седемчасова истерия след отнемане на устройството.

Списъкът продължава дотам, че дори най-смелата и готова на всичко за социални контакти майка осъзнава, че е далеч по-лесно да НЕ излиза, или, ако го прави, да го направи сама, на 2 метра от хората, по възможност с маска и очила, за да остане неразпознаема за други майки, заблудено търсещи социален контакт. Познато, нали? 

И все пак, има една единствената разлика между познатата ни вече ситуация и майчинството, която прави живота на всеки в родителски режим особено болезнен. Това е фактът, че за всички останали той, животът, си тече съвсем нормално. С ходене на работа, посещение на кина, театри, барове и ресторанти и необезпокоявани разходки. Само дето сега всички попаднаха в трапа. И съм убедена, че няма майка, която поне малко да не е злорадствала тайничко, че най-сетне – дано да е за малко – но половината свят беше в майчинство! 

Изглежда, че майките са се занимавали повече с децата и са вършели повече от домашните задължения по време на карантината, сочи ново проучване, цитирано от BBC. В него се казва, че в домакинствата, в които има двама работещи родители, жените са вършели повечето домашни задължения и са отделяли повече време за децата.

Институтът за икономически изследвания и Лондонският университетски колеж са интервюирали 3500 семейства. Изследователите установили, че майките можели да работят едва един час, без да ги прекъсват, в сравнение с бащите, които работели необезпокоявано средно по 3 часа.

"Майките вършат повече неща вкъщи и се занимават повече с децата, отколкото бащите, при едни и същи работни ангажименти", казва Луси Крафтман, икономист изследовател в Института. Тя добавя, че това важи и за семейства, в които двамата родители работят, и за такива, в които и двамата са в отпуск или са освободени от работа.

"Единствените домакинства, в които майките и бащите споделят задълженията и грижите по децата по равно, са тези с баща, освободен от работа и все още работеща майка", казва тя.

"Майките в тези домакинства обаче, работят средно по 5 часа на ден, в добавка към същото количество домашна работа като партньора им."

Пола Шеридан (коуч, собственичка на компанията Unwrapping Potential) работи с жени професионалисти и казва, че "почти навсякъде" нейните клиентки са тези, които планират менюто вкъщи, правят графиците и се занимават с материалите за обучение на децата заедно с още десетки други задачи.

"В момента аз докарвам парите вкъщи и в същото време съм човекът, който спира да работи, за да приготви обяд и вечеря, защото той изобщо няма да се сети", ѝ споделила нейна клиентка.

Друга ѝ казала: "Мъжът ми е в отпуск и въпреки това работните ми обаждания винаги са прекъсвани от децата, задаващи въпроси, докато татко си гледа Нетфликс."

Шеридан смята, че различният подход към домакинските задължения и отговорностите по децата трябва да започне още по време на майчинството. Само 2% от младите майки и бащи споделят възможността да си вземат отпуск за гледане на дете. И това поставя жената начело в създаването на рутина и в ученето как да бъде родител – обикновено на принципа проба-грешка, казва тя.

Да си родител включва редица неща – да си осигурил храна на масата, да сготвиш, да се грижиш за децата. И с порастването им вече започваш да се занимаваш и с други задължения – трябва да следиш извънкласните им дейности и да си сигурен, че ще отидат на рождените дни на приятелите си с най-подходящия подарък.

"Изобщо не говорим за мъже срещу жени", казва Шеридан. "Партньорът в повечето случаи няма и идея, че всички тези неща се случват, защото никога не му се е налагало да ги прави."

Майките продължават да са тези, които организират времето на децата и докато са в локдаун или карантина, добавя тя. И в резултат на това те работят необезпокоявани едва една трета от времето, в което работят спокойно мъжете, докладват от Института за икономически изследвания и Лондонския университетски колеж.

Преди карантината майките са работели необезпокоявано около 60% от време, в което работят бащите.

"Рискът е в това локдаунът да доведе до още по-голяма разлика в заплащането между половете", отбелязва Алисън Андрю от Института. Но пък колежката ѝ Соня Крутикова посочва лъч надежда, че карантината и работата от вкъщи могат да доведат до по-балансирано разпределяне на задълженията вкъщи.

"Средностатистически в момента бащите са удвоили часовете, в които се грижат за децата, в сравнение с времето преди кризата", казва тя. "Това може да доведе до известни промени в поведението на бащите, на майките, на децата и на работодателите, що се отнася до ролята на мъжете в семейството."

Скъпи наши приятели,

Онзи ден в интернет пространството започна да циркулира съобщение от Българо-гръцката търговска камара, което ни донесе гълъба на мира и щастието под формата на информация, че от първи юли Гърция отваря границите си за нас. Мигом всички ние, замаяни и щастливи, препатили след месеци изолация, дигитално обучение, липса на елементарни молове и места за културни развлечения, си представихме, че ще можем да натъркаляме изнурените си тела с напрегнати мозъци по трите ръкава на Халкидики в опит да възстановим чувството за мир, нормалност и щастие. Че съвсем скоро ще бъдем подхранени от удивителните витамини и минерали, с които са пълни коктейлите, калмарите, октоподите и безплатните шезлонги на южната ни съседка. 

Новината мигом се появи във всички женски групи, чатове и индивидуални стени. Разнесе се всеобщо въздихание на облекчение и, както отбеляза една моя приятелка, „Таман планирахме почивка в България и се чувствахме доста клето.“ Но се започнаха възторжени планове, огледи на къщи и хотели и мерене на бански

Да ни бяха казали, че

ще ни раздадат по 5000 лева на калпак, нямаше така да се зарадваме. 

Броени часове след радостната новина Министерството на външните работи излезе с една голяма секира под формата на кратко обръщение към нацията и обяви информацията за фалшива. Министърът на туризма Николина Ангелкова добави още болка към фрустрацията на средния българин като съобщи, че условието за 14-дневна карантина остава и който е решил да си хапне два калмара, трябва да предвиди две седмици отпуск, за да стои затворен у дома, плащайки високата на цена на удоволствието почивка в Гърция. 

Това предизвика огромен, опустошителен гняв у гражданите на републиката. Повечето коментираха с краткото и наситено „Няма да ви стъпим!!!“. Обръщенията „Тъпанари“, „Нещастници“, „Пълни идиоти“ наситиха социалния ефир. Възмущението беше толкова голямо, че мнозина обявиха, че са готови да протестират и блокират улици, само и само да стигнат до заветните гръцки плажове.

Звучи като глезене и каприз, но не е. 

Не е престъпление да кажем, че българинът цени почивката на море почти толкова, колкото живота и здравето си. И няма как да го упрекнем. Почивката е здраве, живот и радост. Но за пореден път виждаме, че България – страна с море, златни пясъци, слънце и природа – не може да осигури това щастие на този изстрадал член на средната класа. 

Защо ли? Ами защото се погрижихме последните 20 години да пребетонираме това клето Черноморие с грозота. Да го нафлякаме с огромни тулупести хотели, грозни къщи, грозни заведения, бактерии във водата. Да свържем Несебър със Слънчев бряг, Бургас, Равадиново, Смолян, Враца и Лом. Да наблъскаме милиарди ужасяващи кръчмета, които се озвучават от противна музика, и да прецакаме всеки възможен къмпинг с грозота. 

Били ли сте, приятели, в гръцко село на морето? Ми то е… село.

Ниски къщи, плажове, ресторантчета и ред.

Зехтинът е зехтин, рибата – риба, морето – море, селяните – селяни. И не че няма магазинчета за китайски рокли, магазинчета за пластмасови боклуци и повсеместна посредственост, но гърците са постигнали нещо невиждано. Да има къде да паркираш, да има къде да се разходиш, къде да играят децата. И най-вече къде да усетиш, че си на почивка

Да си натопиш хляба в салатата, да усетиш дърветата и шума на морето. Да се почувстваш нормален човек. 

Аз не обичам да ходя на море. Ще кажете „Как е възможно?“ Ми, възможно е. Има и такива хора. Особени и кисели. Предпочитат да си седят в града и да се мусят. Това не значи, че не ходя на море. Дори обичам Созопол, макар да предпочитам да ходя пролет и есен. Но борбата на българското Черноморие да си починеш, е огромна. 

Да речем, че отидеш в еквивалента на обикновено гръцко село в България. Да речем Ахтопол или Равда. 

Първо, трябва да игнорираш ужасяващата архитектура от кошмарни къщи, малки грозни хотели с бедни стаички, блъсканицата от коли, липсата на зеленина, западащата инфраструктура, отвратителната храна, липсата на всякаква култура на туризъм. По брега на морето те чакат титанични мастодонти от бетон, а пред тях – негостоприемни плажове със свръхскъпи пластмасови съоръжения, на които да се излегнеш.

Никой не ти носи фъстъчки с бирата.

Никой не го е еня дали ти се слуша това, дето гърми от уредбите, няма никакъв достъп за хора с увреждания и накрая се връщаш със стомашен вирус, който се равнява на карантината след посещението в Гърция. Ол инклузивите ни са пословично неприятни и досега се чудя кой се навива да ги ползва.  

Всички заклети къмпингари, които не са нито бедни, нито смотани, предпочитат да изсипват хиляди левове, само и само да идат на истински къмпинг в държава, в която хората не са забравили предназначението на къмпингите. 

Не казвам, че в България няма и хубави места.

Има, разбира се, но те са малко и изключително скъпи в сравнение с това, което предлага съседката ни.

Този текст не цели да каже нещо ново. Само да посочи, че българинът има право, след като се е бъхтил цяла година, да се почувства добре. И търси това свое право. Никой не си мисли, че на българина му липсва патриотизъм. Просто критериите му за добро и качествено преживяване стават обективни и с тях е редно да се съобразим, когато размишляваме за България като туристическа дестинация. В този смисъл, България е провал като морско изживяване и е по-добре да се насладим на планинска почивка, отколкото да идем и да се мъчим по бетоните. 

Слава Богу, за хора като мен все още има места тук, които бих посетила. Но е много трудно да ги препоръчам, без да ми е свито сърцето. Затова разбирам всички, които негодуват. Почивката за семейството е от първостепенно значение и това е достатъчен плод за размисъл. 

Затова ви желаем чудесна почивка и бъдете здрави! 

Докато топлото време ни кани навън и някак си си мислим, че връщането към "старото нормално" е неизбежно, повечето учени, социолози и лекари са силно скептични, че това ще се случи скоро. Тоест, вероятно разхлабването на мерките ще продължи, само че до следващата карантина, в която отново ще ни се наложи да живеем. СЗО предпричат втора вълна на заболяването през есента или зимата и изглежда това преживяване действително ще е по-скоро маратон, отколкото спринт.

Саийда Шабаз се опитва да погледне на карантината точно като на маратонско бягане, а не като на нещо, което предстои да свърши всеки момент. Тя споделя, че животът ѝ в първия месец коренно се различава от плановете и представите ѝ какво точно ще прави, докато има "цялото време на света" вкъщи.

Истината е, че разочарованието е голямо, когато си си представял, че ще въртиш баници и кексове, докато преподаваш на децата по всичко, вършейки си работата с левия крак, но се оказва, че едва ставаш от леглото и най-голямото постижение за деня е сресването. Картинката става още "по-приятна", когато към това се добавят постовете на изключително продуктивните ни приятели, които не спират да ни обливат от социалните медии.


Когато започна карантината, имах бая завишени очаквания към себе си. Щях да съм си вкъщи през цялото време! Чудесно! Ще има толкова много време за всички неща!

Теоретично, да, има време. Толкова много време. Първоначално да съм "кралицата на карантината" беше топ цел в списъка ми, а сега основен приоритет е просто да успея да се окопитя достатъчно, за да мина и през този ден. Колкото и да ми се иска да съм онази жена, която се справя велико, изглежда не мога да събера нито енергията, нито куража, които се изискват, за да съм именно нея. И макар че това ме наранява до известна степен, полека-лека се уча, че е в реда на нещата.

Гледам в социалните медии как приятелите ми се справят страхотно. Една приятелка успява да изпече целия хляб на света, да се грижи за децата си и да напише хиляди думи на ден. Други организират засукани учебни занимания за децата си у дома. Трети готвят на поразия все едно са жури в "Мастършеф". Убедена съм, че някой е успял и да превърне двора си в забавно бягане с препятствия, катерушки и всякакви други забавления за децата. Аз не правя нито едно от изброените неща.

Дните ми изглеждат така: храня детето за закуска и после пак си лягам. Минималният ни апартамент е осеян с играчки. Има дни, в които детето ми не си съблича пижамата. Пауър Рейнджърс е саундтракът на сънищата ми. Разбира се, има и добри дни, в които си мисля, че мога да правя някакви неща, но през повечето време търча на автопилот даже повече от обикновено.

"Абсолютно нормално и разбираемо е да се чувствате зле и изгубени по времето на тази първоначална промяна", пише д-р Айша Ахмад в chronicle.com. Повечето от нас са под карантина едва от месец. И въпреки че това изглежда като неприлично много време (естествено, че е!), в по-голямата картинка всъщност е адски малко. В момента никой не знае колко точно ще трае всичко това. Повечето от нас се подготвят за месеци вкъщи. И когато погледнеш по такъв начин, един месец не е толкова много. Да се опитваш просто да оцелееш през този месец е не само нормално, но и здравословно. Това ще е маратон, а не спринт.

Обикновено не изпитвам страх, че пропускам някакви страхотни неща, които се случват на другите. Харесвам си малкото балонче и си съществувам в него доста щастливо. Но тази карантина ме превърна тъкмо в такъв човек. Изведнъж започнах да завиждам на всеки, който не е на броени минути от пълния разпад, както съм аз. Което, разбира се, ме вкарва още по-дълбоко в спиралата на тревожността, че не правя достатъчно с времето си, че не съм достатъчна за хората в живота ми. Все едно съм някаква черупка на нормалното ми Аз, но черупка на личността, която ми се иска да бъда. Цялата ситуация ме кара да съм още по-зла към себе си. И това се превръща в един порочен кръг.

Извън всичко хубаво, което правят, в момента социалните медии са нещо ужасно. Разбира се, че е чудесно да сме във връзка с приятелите си. Но когато виждаш как постоянно постват какво правят, е много лесно да се хванеш на уловката да се сравняваш със своите далеч "по-продуктивни" приятели. Но не е здравословно. Всеки се справя с големите промени по различен начин. Някои хора пекат кексове, докато други се борят да станат от леглото. Всъщност тук няма грешен отговор. Както съветва д-р Ахмад, "игнорирайте всеки, който поства "продуктивно порно" в социалните медии в момента."

Времето ми щеше да е разпределено между четене на книги, свършване на работните задачи на време и грижа за развитието на сина ми. Е, мина месец и почти нищо от това не се случва. Или поне нищо, свързано с личностното израстване. Фокусът ми се разпада. Макар че искам да правя неща като например да прочета нова книга или да си предам задачите преди крайния срок, просто не мога. В постоянна мъгла съм и едва карам ден за ден.

И като се чувствам така, никак не ми е трудно да се хокам. Сърцето ми се къса пред поста на поредния приятел, който е направил перфектен хляб с квас. Отчаяно искам да съм човекът, който си мислех, че ще бъда в началото на всичко това. Да цъфтя, вместо едва да оцелявам. Опитвам се да съм поне малко търпелива към себе си. Знам, че не всяка от нас ще е "кралицата" на карантината, макар и много да ни се иска. Може и да е трудно за преглъщане, но си е напълно в реда на нещата просто да оцелееш и този ден и да го сметнеш за постижение.

Изключително важно е да си дадеш време да минеш през разочарованието и травмата, с която се налага да се справяме всички. Единственият начин да постигнем "карантинните" си цели (или поне да се доближим до тях) е да се отървем от всички предварителни схващания, които имаме за продуктивността. Промяната в съзнанието е ключова за промяната в живота. В момента скърбя за всички неща, които очаквах. Когато човек още си мисли за тези неща, няма как да мине психически към новото нормално.

Но другото важно нещо е истински да почувстваш тази промяна. Лесно е да пробваш и да се преструваш, докато най-накрая го улучиш, когато усещаш, че потъваш. Обаче това не оправя нещата, защото продължаваш да потъваш. Единственият начин да изплуваш е да бъдеш честен със себе си и с останалите. Тъкмо сега трябва да приветстваме автентичните преживявания.

Когато се натъкнете на "продуктивно порно" в социалните медии, което ви кара да се чувствате неадекватно, спомнете си това: много е лесно да споделяш хубавите моменти. Да покажеш невероятната домашно приготвена вечеря, но да скриеш тоновете несгънато пране, което си седи така от три седмици. Вие виждате само мъничък продуктивен слитък от нечий живот, не и по-голямата (а вероятно и доста по-разхвърляна) картина.

Естествено, че искате хората да мислят, че се справяте чудесно – но това в момента изобщо не е важно. Голямата разлика между това да се преструваш на кралица на карантината и действително да бъдеш така идва от възможността да се подготвиш в дългосрочен план.

Засега ще се постарая да спра да се мъмря, задето не се придържам към графика, който сама си зададох. И какво ако не мога да чета точно сега? Скоро ще мога. И вместо да си мечтая да изпека перфектния хляб, може би най-накрая ще го направя. Добре, де, няма, но само защото в момента няма откъде да се намери брашно и мая. Но ще направя зверски добре едни бисквити с шоколадови парченца, за които намерих рецепта.

Днес, утре или следващата седмица – напълно нормално е ако единственото, което успявате да направите, е да станете от леглото и да нахраните всички вкъщи. Ако сте внимателни към себе си, рано или късно ще избухнете.

Това е едно почти любовно обяснение, когато съпругът ти е системен администратор и сте се озовали във вихъра на извънредното положение. Милена Спасова ни го споделя.


Когато си в карантина, главата ти е изпушила от лекции, писане на курсови работи, редова работа с ученици и учители, и даже не можеш да се скараш с мъжа си, както трябва, защото децата непрекъснато са си вкъщи, ти се налага да използваш креативни методи за справяне със стреса. Едновременно с това трябва да овладееш най-спешните ангажименти, които всячески се опитваш да прехвърлиш на онзи човек, който в болест и здраве и т.н. се е врекъл да ти бъде верен, но странно защо това никога не се отнася до домакинските задължения.

Искам да споделя с всички обръщението ми към него в една сутрин от извънредното положение. Важно е да се спомене, че той е системен администратор, който в момента се дипломира в някакви вече неразбираеми за мен компютърни езици, звучащи ми на моменти извънземно – аз все пак съм си прост училищен психолог, какво разбирам от тези неща…

Бележка:

„Мило, благодаря ти, че вчера пое администрацията на кухненския панел имам само два булетпойнта:
• Триенето на кеша на браузъра (миенето на чиниите) трябва да става поне по веднъж на ден, защото се пълни и затруднява сърфирането (децата няма в какво да си сложат супа);

• Изчистването на рисайкъл бина (изхвърлянето на кофата) можеш да го правиш на излизане, защото ботовете (котката) вече се опитват да влязат в системата и от там (разхвърля боклуци, когато е гладна). Обичам те! Рипортът на сървъра (сексът) си остава в 23:30, дотогава би трябвало да съм направила архива на данните (да съм приспала децата).”

Говорим много ЗА хората, разболели се от коронавирус, но не говорим СЪС тях. Ето, ние от Майко Мила! се свързахме с един от българите в статистиката, която чуваме всеки ден. Той е с доказан положителен тест за COVID-19 и реши да ни сподели как се е заразил, как се е чувствал и какво се случва в момента с него, както и някои други мисли, докато спазва карантината си. Авторът пожела да запази анонимност и ние уважаваме това.


Отдалече планирана сватба в средиземноморска провинция, малко чудене преди заминаване в края на февруари – в доброто време преди истерията, но – нали няма да сме по големите градове?

Така си беше. В кръчмата в селото за 10 евро ни дават всичко най-вкусно, плюс две гарафи вино, щото ни се радват като на първите щъркели – дотолкова е провинция.

Красотата на южна пролет, леко вали, ярък слънчев ден за супер веселата сватба в старо имение. Незабравимо, добре че сме там! Два дни още из провинцията, самолет, терминал посред нощ, трескави погледи – половината зад маски. Безмълвен митничар без мимика, безмълвен таксиджия, дъжд за разкош, петгодишният е на пастет.

На следващия ден дамата лежи, спи. "Изморено ми е", казва. То не е за чудене – толкова добре прекарахме, че и половината тяло да ми се беше парализирало, нямаше да се впечатля. Петгодишният извършва всичко, за което е създаден. Не е на детска, защото сме разумни.

На следващия ден дамата вече функционира на 80-90%, двойно за петгодишния, аз имам нужда да спя май повече от нормалното, нещо ми се вие главата.

След ден-два обаждане от Испания: "Абе, вие как сте, защото половината сватба е светнала положителен?" Иха-а-а-а, значи и ние може да сме в играта! Решава се: в понеделник, в зависимост от ситуацията, ще видим как да се действа. Петгодишният е здрав като козел, иска да взриви бункера.

Два-три дни леко виене на свят за мен. 37.5С на моменти. Нещо като кашляне. Дамата клони към екстра, леко покашля, козелът нещо е кисел едната вечер – отбеляза 37.2С. Медикаменти не се приемат.

Понеделник, ден 7 от пристигане и изолация –

проба за мен при изключително любезните и добре организирани и от-до маскирани във ВМА. Рецепта с витамини и трахизан, попълване на формуляр с всичко, което знам за себе си.

На следващия ден, по телефона: "Вие сте положителен, много съжалявам." Аз обаче въобще не съжалявам – много тъпо щеше да е да карам нещо друго, искам от модерното. Ясно е, че всички у дома сме с вирус – целуваме се, но като свърши карантината ще се тестваме за антитела, защото само аз съм с доказан плюс.

Дамата се опитва да се разтревожи в някакъв момент, но петгодишният е вдигнал летвата и не позволява волности извън плана му. Още два-три дни ми е тъпо, спане по никое време, вдигам – свалям до 37.7С, кашляне и после - край. Тези неща обикновено ги карам работно.

В първите дни само от БДЖ не ми се обадиха да ме разходят по материала от формуляра. Справям се отлично, първо - защото аз съм го писал, второ - защото съм си го снимал. Сега всички сме екстра и очакваме края на карантината, който се отдалечава с наближаване на последната дата - точно като в Параграф 22.

Zoom вечери, приятели носят храна на 3-4 дни, оставят торбата, пазят се да не ги наплюем, смеем се. Преди пет дни полицаят, който ме кара да се показвам на прозореца, ми вика:

"Извинявай, грешка е станало, ти си бил до 23-ти."

На следващия ден дойдоха и взеха първа от две евентуални отрицателни проби, втори път не се появиха - някой от мозъците бил отменил упражнението.

След три дни от РЗИ дойдоха и подписах "Предписание за поставяне под карантина" за 14 дни, които изтичаха - познайте - на следващия ден. В момента с мен поддържа връзка изключително адекватна дама от ВМА - много ѝ благодаря!

Толкова за организацията. Ще си спазим 28 дни, каквато е истината в момента, защото чета заповедите на сайта на Министерството и знам, че РЗИ работи по стари, а и не ми се занимава с милиция и затвори.

Работно: бизнесът ни е международен шоубизнес и е пълно чао, вероятно ще издържим няколко месеца, преди да изядем първите гълъби и да се науча да дера котка.

Какво да споделя?


– Без паника - няма нужда от притеснения. Най-вероятно да не разберете нищо от вируса, особено децата.

– Трябва разум – да пазим възрастните.

– Пазете свободата си. В момента безсилието на управлението се изражда в забрана на всичко и в безумни заповеди по всякакъв повод.

– Спазвайте правилата разумно и избягвайте всеки риск да попаднете в затвора за глупост, например защото сте говорили с двама приятели на входа на парка.

– И емпатия трябва. Поставете се на мястото на възрастните хора - може би за тях разходката в парка е близко до всичко на този свят и не са ни молили да ги спасяваме с доноси и с глоби. Вероятно и за влюбените, дето сладко се целуват, това да е много по-интересно от общественото благо.

Нещо важно: засега няма формулирана цел и желан резултат - след три месеца всичко да е ок, например, или, който премине, е готов за "нормалния" живот и общество.

И да сте преминали вируса без проблем, за вас важат същите ограничения, глоби, затвор.

Тоест - така маскирани и по домовете може да я караме завинаги, защото вирус ще има винаги.

Та, поставете си ваша, собствена цел, няколко даже, и гледайте да не забравите свободата си, иначе язък за венците пред паметниците, салютите и дрънканиците.

Усмихвайте се много и се пазете от пророци, от тъжни, плашещи чиновници и от други глупости!

До скоро в кварталната градинка,
Вашият вирус.

cross