Неведнъж Йоргос Лантимос изследва човешкото падение. Прави го категорично и радикално още с ранните си филми „Кучешки зъб“, „Убийството на свещения елен“, „Омарът“. И за трите гръцкият режисьор пише сценария с Ефтимис Филипу. След далеч „по-смирените“ „Фаворитката“ и „Клети създания“ двамата отново работят заедно в „Благи деяния“.
„Благи деяния“ (Kinds of Kindness) извежда темите за властта и контрола като свързващото помежду им е липсата на любов, свободна воля и човечност. Актьорите и в трите части са едни и същи, като разместват местата си във всяка история. Историите нямат нищо общо помежду си, освен може би песента в началото на филма Sweet Dreams (Are Made of This) на Eurythmics.
Маргарет Куали, Хонг Чау, Джо Алуин, Уилем Дефо, Ема Стоун, Джеси Племънс, Мамуту Ати, Джо Алуин и Хънтър Шейфър излизат на екран. Всички образи, с изключение на героя на Племънс, са лишени от емоционалност. Репликите се произнасят семпло и декларативно, лицата са безизразни.
В първата част героят му покорно изпълнява волята на своя шеф, като служебните задължения се точат не просто 24 часа в денонощието, а подчинението му придобива тревожен нюанс със заплашителни размери.
След като се оставя да му бъде диктувано какви да са всекидневните му навици като това как да се облича, каква да е диетата му, кога да прави секс със съпругата си, играта загрубява. Стига се до това дали изобщо да има деца и дали да остави някой да живее, или да умре.
Още не сме свършили, скрол надолу
Лантимос представя хладнокръвна картина на съвременния индивид, погълнат от корпоративната зависимост. Човешките ценности са напълно заличени в една отровна реалност, позволяваща да оцелеят само претръпналите.
Във втората част героя на Племънс е полицай, чиято жена (Ема Стоун) оцелява при корабокрушение. Жанрово сюжетът включва елементи на трилър с подозрението, че завърналата се съпруга може да не е истинската. В третата двамата актьори са кукли на конци, напълно отдадени на на гуруто на секта, в чийто образ е Уилем Дефо.
Лантимос чопли съвремието и неговата токсичност грозно, отблъскващо и жестоко. Като лешояд, надвиснал над животински останки, режисьорът не се вълнува дали зрителите ще понесат това, което им се поднася. А персонажите, загубили усещането да са хора, бродят като кукли на конци из една непоносима реалност.
Маниерно смазващ и суров, филмът е провокативно егоцентрично упражнение по стил, в което няма да харесате никой от персонажите. Може да изберете да се включите в това дистанцирано и нехуманно наблюдение или спокойно да си го спестите.
„Аз правя простички филми – целта е да са толкова ясни и гъвкави, че да бъдат разбираеми и без превод, дори от бабите в китайската провинция. Това е моята стратегия – оставям образите да говорят.“
Думите са на може би най-известния финландски режисьор Аки Каурисмаки, чиито истории са еднакво високо ценени от зрители и критика навсякъде по света.
Героите му са симпатични недодялани непрокопсаници, които трудно се справят в живота, но пък в никакъв случай не губят гордостта си. И докато живеят усамотено, почти мизантропски, неусетно се надушват и намират помежду си. Затова и филмите на Каурисмаки често се възприемат за романтични. Също и за комедии, тъй като режисьорът обира всякакви емоционални мимики от лицата на актьорите и през почти неподвижните им изражения пресъздава контрастно дълбоката емоционалност на героите.
Така се случва и в последния му филм „Паднали листа“, който взе наградата на журито в Кан, а сега е част от програмата на София Филм Фест. Актрисата, изпълняваща главната роля – Алма Пьойсти, бе сред гостите на фестивала и разказа как става това умело въведение в тихия свят на самотниците на Каурисмаки.
Алма Пьойсти израства в традициите на театъра, тъй като баба ѝ и дядо ѝ са актьори, а баща ѝ е театрален режисьор. Само майка ѝ е далеч от сцената, тъй като е журналистка. Първият ѝ спомен от сцената е, когато, като малка, гледа как една жена, която Алма добре познава, се превръща в костенурката Касиопея от книгата „Момо“ на Михаел Енде. Оттогава Алма възприема сцената като вълшебно място и актьорите я запленяват.
Отнема ѝ около 20 години, за да сбъдне мечтата си и да влезе и тя в театъра, а от около четири години вече се снима и в киното. Сред филмите с нейно участие е и българо-финландската копродукция „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов, където Алма играе бившата съпруга на Малин Кръстев.
Влиза в образа и на Туве Янсон (финландската писателка, автор на поредицата за мумините) в „Туве“ на Зайда Бергрот. С този филм и с „Четирима непораснали възрастни“ на Селма Вилхунен Пьойсти влиза в образа на жени, които имат революционно за времето си разбиране за любовта.
„Туве е родена през 1914 г. Тя казва, че за нея не е важно дали се влюбва в мъж, или жена, а обича конкретния човек“, разказва Алма.
Героинята ѝ Юлия от втория филм пък е депутатка, щастливо омъжена за свещеник. Но в даден момент разбира, че съпругът ѝ има любовница. Героинята ѝ изпада в тежка криза, докато не решава да „отвори“ брака си и да си позволи също да има интимни отношения с друг човек, като преминава през серия тежки емоционални състояния. И в двата случая персонажите на Алма излизат извън стереотипната представа за любовна и семейна връзка.
Напълно се бои от камерата. Възприема я като рентген, който ще покаже вътрешностите ѝ и ще докаже, че не е добра актриса. Преломният момент настъпва по време на снимките на „Туве“, когато операторката Линда Ваксберг ѝ казва: „Хайде заедно да изследваме и да се опитаме да разберем коя е героинята ти, и те моля да ми позволиш да се приближавам, колкото се може повече към теб с камерата. Заедно ще изследваме коя е тя“.
Това напълно променя възприятието на Алма за камерата. Тя вече не е външно враждебно нещо. Оттогава всеки път, когато се почувства несигурна по време на снимки, си представя, че Линда е зад камерата.
Още не сме свършили, скрол надолу
И в двата филма „Туве“ и „Четирима непораснали възрастни“ актрисата много разчита на екранните си партньори – „Трябва да си позволиш да бъдеш отворен към хората, с които играеш, за да се случват нещата“, казва тя.
Един ден Алма получава обаждане от финландската звезда режисьорът Аки Каурисмаки, който я кани на обяд. Мисли си, че ще падне от стола. По-късно разбира, че е избрана да изиграе и главната роля в неговия нов проект.
„Той е жива легенда. Не съм си и представяла, че ще участвам в негов филм“, казва тя. Това преживяване се оказва и пътуване във времето, като се запознава с методите на снимане на Аки, които вече почти никой не ползва. Режисьорът снима само на лента. Това е една от причините да създава своя собствена естетика, която отличава творчеството му.
По време на обяда, на който присъства и Юси Ватанен – екранният ѝ партньор в „Паднали листа“, Аки им съобщава, че предпочита да работи без репетиции и прави само по един дубъл. Първоначално Алма мисли, че това е част от неговото странно чувство за хумор, но съвсем скоро става ясно, че режисьорът е напълно сериозен.
После се разбрало, че ако някой епизод не се получи добре, ще се направи втори дубъл, разбира се. Ако е катастрофално – ще има и трети, но всъщност това накарало екипът да е изключително концентриран, тъй като никой не искал да е този, който е оплескал всичко за втори дубъл. Така по-голямата част от „Паднали листа“ е заснета на един дъх.
Режисьорът им казва да не четат много-много сценария. Актрисата все пак го прави и осъзнава, че е много поетичен и в същото време смешен. Също така е кратък, а всичко, което ѝ трябва се намира вътре. „Като актриса не изпитах потребност да привнеса нещо свое. Трябваше по-скоро да махна слоевете от себе си и да се явя пред камерата в съвсем чист вид.“
Алма разказва още неща от снимачната площадка. Това, че Каурисмаки не ползва монитор, а стои с екипа до камерата и усеща реално каква е ситуацията. Също така смесва професионални актьори и натуршчици и именно тази смесица допринася за специфичния ефект в неговото кино.
„Винаги съм се чудила как намира тези натуршчици, които със своя опит придават усещането за самота, копнеж, за онези дълбоко човешки аспекти от живота. Аки Каурисмаки е като художник, който рисува с човешки лица. При него има много искреност и честност в представянето на актьорската игра. Тя е обрана, минималистична, без жестове и мимики. Но точно това позволява да се вникне в сърцето на човека и да се придаде движението на сърцето, а не на лицето. По този начин се получава тази изключителна искреност, честност“, казва актрисата.
За този метод Пьойсти допълва, че за нея като актриса текат същите процеси въпреки ограниченията в изражението ѝ. Това не означава, че на вътрешно ниво не се случва същото, каквото и при по-експресивните ѝ роли. Това е вид предизвикателство, което ѝ допада.
Харесва ѝ да изследва колко малко може да покаже, докато казва изключително много. „Лесно е да добавяш с изражението си. Трудното е да отнемаш“, казва тя.
Тя възприема Каурисмаки като човек, който създава приказки от своя собствена вселена, а в същото време е любопитно как хора от цял свят успяват да почувстват и разберат този негов интимен свят.
С „Паднали листа“ Алма обикаля много държави, тъй като филмът има множество награди и номинации. „Това е, което прави изкуството“, казва тя.
Участието ѝ отваря врати към нови проекти, но актрисата все още се чувства като турист в собствения си живот и не успява да навакса случващото ѝ се. Озовава се в Северна Норвегия да снима филм. Посещава фестивал в Морелия, Мексико. Стига и до Япония.
В София актрисата е топло посрещната. Още на летището ѝ подаряват мартеница, която още носи на ръката си. „Усетих, че това е щедро място. Дърветата цъфтяха, слънцето грееше. Тъкмо пристигам в България, а вече усещам, че имам приятели“, казва тя.
И въпреки че участва във филма на Тонислав Христов „Добрият шофьор“, така и не е идвала до този момент у нас. Участва в още една българо-финландска продукция – късометражния филм на Павел Андонов „Синя нота“. Готова е отново да участва в български проект, но уточнява, че в киното нищо не е ясно до последно.
Алма споделя и че именно тук, в деня на рождения ѝ ден, посажда дърво в столичен парк. Това се оказва още една причина да идва в България. Не само да вижда приятелите си, но и да наглежда дървото си.
