Любимата ни канадска майка ветеран Дарина Рангелова ни разказва какво е да родиш в Онтарио, Канада. Можем единствено да ви предизвикаме да откриете десетте (или колкото са там) разлики.

Първото нещо, което ми направи силно впечатление, е, че се смята за доста необичайно, дори съмнително, ако родилката няма никой близък за подкрепа по време на раждането. Допускат се до трима души, а сега в пандемията – само един. И това не се смята за “услуга” и не се плаща. Всъщност, цялото раждане е безплатно. Да, здравната система се издържа от данъците ни, но на всяка жена, независимо от финансовия ѝ статус и дали е плащала данъци, едно раждане ще бъде напълно безплатно. В Онтарио не се плащат здравни осигуровки и всеки има достъп до здравни услуги.

Преди и по време на "нормално" раждане може да се яде и да се пият течности. Клизма не се прави, защото се смята, че усилва болките.

Секциото е по медицински причини, не по желание. Неофициално съм чувала, че някои доктори склоняват да напишат диагноза, без да има такава, за да се извърши секцио по желание на жената.

Възрастта сама по себе си не е рисков фактор за "нормално" раждане, ако жената е здрава. Аз родих "нормално" на 40 години и никой не е смятал бременноста или раждането за рисково. Както и едно секцио не води задължително до следващо.

Бебето не се мие след раждането, само се забърсва и веднага се дава на майката – кожа до кожа. Ако майката не е в състояние, се дава на бащата отново кожа до кожа. Голи до кръста мъже с бебета не са рядкост в тукашните родилни отделения, особено ако майката е след секцио и има нужда от почивка. Препоръчва се бебето да се къпе веднъж седмично и да не се маже с нищо.

Свиждания могат да се правят цял ден без ограничение на броя хора, а бащата или друг близък може да остане през нощта, ако родилката не е изписана. По време на пандемия свижданията са съобразени с мерките за безопасност и са само от един човек.

Не може да се внасят балони при родилките и бебетата, но – убийте ме – не помня защо.

Можеш да си вземеш плацентата, ако ти трябва за нещо.

Никой не ти се кара, ако решиш да не кърмиш.

Всички манипулации на бебето, като вземане на кръв например, се извършват пред майката или поне с нейно разрешение.

При нормално протекло раждане, без усложнения, майката и бебето се изписват още в същия ден. При секцио докторът преценява според състоянието на родилката колко време ще остане в болницата.

Бебето се изписва задължително в кош за кола и се интересуват дали знаеш как да го ползваш. Ако не – сестрата обяснява. Нямам представа обаче какво се случва, ако нямаш такава и не можеш да си купиш, но съм сигурна, че имат решение.

След като в Перник програма за превенция от насилие, в това число и сексуално, беше прекратена в едно от училищата, където се преподаваше, заради фалшиви сигнали относно случващото се в час, отново зажужахме като в кошер по темата за сексуалното образование. Дарина Рангелова - нашата любима майка, живееща в Канада, реши да ни сподели набързо как изглежда то в Онтарио. Ами прочетохме и не можахме да видим нещо страшно. Вижте и вие да не би нещо да пропускаме.

Мине се не мине време и отнове се завърта темата как сексуалното образование е вредно и нанася травми. В Канада винаги е имало сексуално образование, но в провинциите програмите са различни.

През 2015 г. решиха да осъвременят програмата, която не е променяна от 1998-а. И тогава тук настана възмущение как ще се показват снимки на полови органи на малки дечица. Имаше протести главно от емигранти, идващи от консервативни общества, от мюсюлмански общности, от бордовете на католически училища и хомофоби. Много от тях спряха децата си от училище. Правителството разпечата брошури за емигрантите на родните им езици – много от тях не говорят английски, а съдят по това какво са чули от някой. Материалите обясняваха програмата и хората имаха уверение от властите, че ако не им харесва, са свободни да си запишат децата в частни училища. И всичко утихна.

Аз не съм преминала през "мелачката" сексуално образование, но моите деца имат такова. Програмата в Онтарио се казва Health and physical education (Здравно и физическо образование). Състои се от 4 модула: здравословно хранене, лична безопасност и предпазване от травми, растеж и развитие и употреба и злоупотреба с вещества. Синът ми Тони е 4 клас и наскоро учили за вредата от цигарите. Аз съм пушач и ме побърква да ми обяснява и да ме кара да ги отказвам. Ако не бяха учили, сега нямаше да ме тормози.

Сексуалното образование е в модула Растеж и развитие. В малките класове учат частите на тялото, видове семейства, човешкото развитие от бебе до възрастен. В първи клас Тони научи, че никой няма право да го докосва по private parts (интимните части) и трябва да съобщи на някой, ако това се случи. Да, казват им истинските имена на частите, но във всекидневието се използва private parts.

Реалното сексуално образование започва от 6 клас, когато и започват да обясняват за физическите и емоционалните промени през пубертета, за менструацията, за полово предавани болести, хомофобия, стереотипи...

От 8 клас учат какво е сексуална ориентация, полова идентичност и разликите между тях, както и за романтичните отношения, поемане на отговорност и съгласие за сексуален акт. В гимназията им предоставяха безплатно презервативи и имаше дни, в които идваше сестра, и всеки ученик, ако желае, може да попита каквото го притеснява, но се срамува да го сподели с родителите си.

В университетите сексуалното образование продължава, макар и не под формата на предмет. Организират събития и игри като основното е, че сексуалният акт трябва винаги да е доброволен. НЕ значи НЕ. Също, че не СРАМНО да се говори за секс и не е СРАМНО да кажеш предпочитанията си на партньора.

За съжаление, когато спечелиха консерваторите в Онтарио, върнаха старата програма от 1998 г. и разрешиха на децата, чийто родители не са съгласни да им се говори за "секс и гейове", да не влизат в тези часове.

Точно тези, които имат най-голяма нужда, именно защото семействата им са много консервативни, а Канада е либерална. Тук еднополовите бракове са разрешени и всеки трябва да го приеме, колкото и да не им харесва.

Познавате Дарина Рангелова с много смайващи текстове, сред които Едно българче в една обикновена канадска гимназия и Първокласник в Канада. Днес тя продължава своята канадска образователна поредица, провокирана от бурно коментирания текст на Мая Цанева с Извинение за (не)извинените отсъствия за лимита от 10 отсъствия по домашни причини, на които имат право децата в детските градини у нас.

Прочетох текста на Мая Цанева за отсъствията в детската градина и се шашардисах. Не е да не съм гледала дете в България, знам че се искат бележки, но не знаех, че е стигнало до такива висоти. Със съмнителен успех и с чудесни предпоставки за корупция и измами.

Видях и коментари за „белите“ страни - как там има сурови глоби за всяко отсъствие и как от 4-годишни тръгват на училище. Сигурно е така, всяка страна си има нейните начини. Но да ви кажа как е в една друга „бяла“ държава.

В Канада също тръгват на 4 г. на училище, с тази разлика, че си е като детска градина и не е задължително. Задължителното образование е от 6 до 17 г.. Стане ли на 18, може да напусне без никакви последствия. (Така е в Онтарио, не знам дали е същото в другите провинции).

Няма ги понятията извинени и неизвинени отсъствия. Те просто са отсъствия. И когато се налага детето ти да отсъства, просто се обаждаш по телефона и оставяш съобщение.

Много пъти ми се е случвало децата ми да не се чувстват добре и да ги оставя вкъщи за всеки случай, без да се е налагало посещение при лекар. Никой не ми е искал бележка. Тони рядко боледува и е отсъствал максимум три поредни дни по болест. Никой и не ми е искал бележка, че е оздравял и не е контактен със заразно болен и там каквото още може да се поиска.

Като сме пътували за България, съм „изяждала“ част от началото или края на учебната година, за да удължа престоя ни (в Канада лятната ваканция е два месеца). В такъв случай, на по-дълго отсъствие съм попълвала формуляр с данни от кога до кога няма да го има и причината. Дори не съм ходила лично, пращат ми го по детето и той го връща. Никой не ми е правил проблем.

Реших обаче да видя колко отсъствия максимум може да има, за да завърши годината. Или кога и как следва да има санкции. Да, след четири години се сетих да проверя, но по-добре късно, отколкото никога. Добре, че са тези дискусии във Facebook. И със сигурност, догодина ще му броя дните и ще съм по- внимателна с отсъствията при пътувания.

За децата от 1-ви до 10-и клас няма заложени параметри. Според индивидуалната ситуация е . Но… По закон учебните дни за една учебна година в Канада не може да са по-малко от 194 (тази година са 196). И ако ученик е натрупал 19 дни отсъствия, започва да се води „постоянно отсъстващ“. Което е риск за отпадане от училище и се взимат мерки. Първо от съветници и директор на училище, а ако няма промяна, вече се уведомяват социалните.

Това доста ме притесни, защото в последната report card на Тони имаше 17 дни отсъствия. След това е имал някакви единични дни на неразположение и седя една седмица без да ходи на училище, докато се местихме. Т.е., минал е 19 дни както и да го погледна. По-голямата част са от престоя в България.

Като се замисля, предишните години също вероятно е имал над 19 дни отсъствия, защото пак взимах от учебната година, за да можем да пътуваме до тук. Но никога не съм имала проблем. Та това имам предвид като индивидуално подхождане към случая - училището е уведомено, че ще пътуваме, през останалото време Тони отсъства за по ден или два, когато нещо не му е добре, не е боледувал дълго, т.е. няма опасност от отпадане.

С други думи, надвишили сме дните, след които детето се води с риск от отпадане, но предвид, че става дума за пътуване (естествено, че знаят, че сме емигранти и коя ни е родната страна), а през останалото време си е редовно, значи не е спирано умишлено и няма риск.

Вероятно при над седмица боледуване ще бъде изискана бележка от лекар. Както казах, на нас не ни се е случвало повече от 3 поредни дни. Притеснението е само ако има риск да отпадне детето от училище, а не точно колко ще е отсъствало и колко ще е пропуснало.

В дискусиите в България, хората си задават въпросите какви ще са санкциите, какво ще им направят, ако детето не ходи на предучилищна или на училище. До колкото разбрах нищо, освен да спрат детските, ако въобще получават. Поправете ме, ако греша.

За Онтарио. В закона пише, че до 12-годишна възраст родителите носят отговорност детето да ходи на училище. Ако родителите не го пускат, могат да ги съдят за това, че детето не ходи. Това, разбира се, след като са се изчерпали всички други начини - със съветници, директори, разговори - и не се е стигнало до резултат.

От 12 до 15-годишна възраст вече самото дете може да бъде съдено за това, че "кръшка" от училище - пак след изчерпване на другите методи за връщането му в образованието. Може да бъде осъдено на глоба до $1000, на пробация до 1 година, като по време на пробацията трябва редовно да посещава училище и ако я наруши (не по болест) може да бъде осъдено до 30 дни затвор.

През 2015 г. най-големият училищен борд в Онтарио (TDSB) е имал 167 случая на деца, дадени под съд за „бягане“ от училище. Не знам с какви наказания са завършили делата.

Интересното е, че навършат ли 16 години, не подлежат на обвинение „бягане“ от училище и не могат да ги съдят. Не знам, защо е така, не намирам логика. Единственото, което открих е, че на 16 г. могат да избират къде да живеят, т.е. могат да напуснат родителите си и дома си напълно законно, ако въобще има връзка. Все пак образованието е задължително до денят преди да станеш на 18.

Докато за по-малките класове отсъствията нямат особено значение (имат знанията), то за 10-12 не е така. Ако детето е отсъствало 20% от учебното време, дори да си е взел изпита по дадения предмет, може да не му се признае кредита. Тук пак се работи индивидуално, като след 10% отсъствия се свързват с родителите и се действа в зависимост от ситуацията. Какво имам предвид - ако детето не иска да ходи на училище "щото така", ще му отнемат кредита. Но ще търсят начин да го върнат в училище. Ако пък семейството е бедно или има болен и детето е ангажирано с това и това е причината за отсъствията, вероятно няма да му вземат кредита (ако има нужният успех) и пак ще се търси начин да го върнат в училище.

Има дискусии, че този начин на наказание е остарял и не дава резултати. На мен направо страшно ми звучат тези санкции. След 6-и клас скача процентът на „бягащи“ деца от училище, когато са вече по-независими и „бунтари“. Идеята обаче е да се премахват санкциите и да се търсят причините за бягствата. Въпреки че няма законови промени все още, някои бордове въвеждат алтернативни и гъвкави учебни програми за децата в риск от отпадане от училище.

И нещо много важно, обратното на това в България. Тук не може да се изключи дете, заради отсъствия. Та нали то точно това иска - да не ходи на училище.

Целта е да не отпадат деца от училище и за това не може да бъде санкционирано с изключване. За агресия може, за отсъствия НЕ.

Още:

След чудните истории Първокласник в Канада и Едно българче в една обикновена канадска гимназия, любимата ни Дарина Рангелова ще ни разкаже и колко "обикновено" протичат коледните празненства в канадските училища.

Всяка година по това време чета из нета как в България коледните тържества в училище стават все по-пищни. А тази година разбрах, че на първолаци им правят тържество с DJ в нощен клуб, макар и през деня.

Да не говорим за подаръците за деца и за учители - невероятни суми прочетох. И всичкото това разточителство на фона на добре известния ни стандарт на живот.

За 10 години толкова много са се променили нещата в посока все по-голяма комерсиализация и показност. За всичките години в училище на детето ми в България нито веднъж не е имало коледно тържество ИЗВЪН училището, а сега дори правят завършването на детска градина в ресторант!

Завършването на детето ми на детска градина също беше малко в повече, но поне беше в Националния исторически музей. След това децата играха на детската площадка и разгледаха самолетите. Предвид, че някои деца е възможно никога да не бъдат заведени, това си е плюс, което ме подсеща, че не съм водила другото си дете там.

Ето как се отбелязва Коледа в училище в това така комерсиализирано канадско общество.

Общо взето целият месец е подвластен на Коледа, украсяват си стаите, имат разни пижамени дни, базари с благотворителна цел и всякакви такива неща. Тази година децата в цялото училище събират играчки и ще ги дарят на организация, която ще ги раздава на бедни семейства.

Коледният дух е изцяло и в учебния процес. Тази седмица ще правят джинджифилова къщичка, която после ще изядат, но това всъщност е урок по математика!

Докато правят тестото, ще трябва да измерват продуктите. За мерки и теглилки мисля, че учиха миналата година, но може би преговарят, не знам, защото както знаете в канадските училища няма учебници.

Ако има някакво тържество, то е за цялото училище, провежда се в салона и не е повече от час. Иначе, обикновено последния учебен ден си правят „купон“ в стаята. Може да гледат някой коледен филм, или да пеят коледни песни, да се занимават с разни други игри. Родителите изпращаме по нещо за почерпка. Обикновено има списък какво да се прати и родителите се отбелязват кой какво ще прати - плодове, сирене и солени и сладки бисквити са стандартните неща.

Интересното е, че нещата които се правят като курабии и сладки, държат да са домашно направени, а не купени. И не искат сертификат и проба от лаборатория, а само написано какви са съставките на съответните курабии, за да не го яде дете, което ма алергия към някоя от съставките. Децата с алергия тук са добре обучени, предполагам и в България де, то си е необходимост.

Моите деца нямат алергии, но, не знам как става, децата, които имат, сами си казват. При малките сигурно си е проблем. Просто тук ми направи впечатление, когато на рожден ден на Тони, който ставаше на 6, едно също 6-годишно детенце дойде и ми каза, че има алергия към пеперони. Родителят като го доведе, нищо не каза, явно разчита, че детето си знае. Стана малко тъпо, защото това е любимата пица на Тони, но в крайна сметка той много добре разбра и сам предложи за всички да е вегетарианска, което си е урок по емпатия! Аз пък доста бях изненадана от факта, че някой е алергичен към салам!

Да се върнем на Коледата. В детска градина/училище децата не получават подаръци от дядо Коледа, това си е за вкъщи. За учителите също не ми е известно да се събират пари за огромни подаръци. Който иска подарява, но е нещо символично. Та вместо те да получават подаръци, в училище децата изработват нещо за подарък за семейството си.

Това е - учат ги и да дават, не само да получават.

Дарина Рангелова е споделяла с нас не само вдъхновяващи истории за образованието в Канада (Едно българче в една обикновена канадска гимназия), но и други гледни точки за живота там, като например колко струва записването на дете в ясла (Да имаш дете е адски скъпо. Навсякъде!). Сега тя разказва колко струва отглеждането на дете изобщо. И числата са наистина смайващи.

Колко струва да отгледаш дете в Канада? Краткият отговор е – адски много. По-конкретният е 13,366 долара на година. Или 253,947 долара от 0 до 18 г.

Изчислението е средно, направено от MoneySense Magazine за 2015 г. Средният доход на семейство за 2016 г. е бил 87,688 долара на година. В момента най-ниската ставка в Онтарио е $14 на час.

Разбира се, разходите варират сериозно от провинция до провинция, от град до град, че и от семейство до семейство. 

За най-големи разходи се броят: жилище, храна и childcare (ясла, градина, бавачка). Да уточня, че под графата жилище се има предвид, дали ще се налага преместване в по-голямо и съответния разход, произтичащ от това. Младите двойки без деца обикновено живеят в едностаен апартамент и с появата на дете е логично да се нуждаят от по-голямо жилище. 

За 2015 г. СРЕДНИЯТ наем в Канада за двустаен апартамент е бил $962, като за Торонто числото е $1100, а за Монреал $750. Така че, разликите са сериозни. Има значение и училището - колкото по-добро е то, толкова по-скъп e кварталът (децата се записват само според адресната регистрация).

Относно храната, изчисленията показват, че месената сума за изхранване на дете между 14-18 г. е $311 за момче, а за момиче - $223 (т.е. момичетата ядат за близо 100 долара по-малко на месец).

В посочените в началото изчисления обаче, не са взети под внимание направените спестявания за колеж/университет, както и "пропуснатият" доход (ако единият родител остане вкъщи да гледа детето). Също и евентуалните "детски", които биха получавали. Те се изчисляват на база дохода от данъчната декларация и възрастта на детето. Колкото по-голямо става детето, намаляват. Мисля, че максимумът, който може да се вземе за дете на месец, е около $500.

Най-големият разход си остава грижата. В Канада майчинството е една година. След това, до 4-годишната възраст на детето, всеки се оправя както може, защото няма държавни ясли и градини.

Това е най- ужасният етап откъм финансовата част и аз се намирам точно там, освен, че имам и един студент и едно дете в училищна възраст. Няма по-малоумно планиране на деца от моето, просто защото не ми е хрумнало да планирам.

Има всякакви лицензирани и нелицензирани центрове, детегледачки, домашни центрове, но всичко това е доста скъпо и по-високо от разхода за наема/ипотеката - средно $1600 на месец,
Както забелязвате, месечната сума за ясла може да е по-висока от наема/ипотеката..

Цената зависи и от възрастта на детето. В лицензиран център в нашия район цените са следните: $56 на ден за дете от 1 до 1,5 г., $53 - до 2.5 г. $47 - до 4 г. Други домашни варианти могат да се намерят до $35 на ден.

Дори единият родител да си остане в къщи, пак не е добре, защото тогава се губи един доход. Има хора, които плащат 13-15 000 на година само за ясла/градина – сума, която превишава целия среден разход за дете.

На 4 години децата тръгват на предучилищна, където всичко е безплатно (говоря за Онтарио). Училището обаче е от 9:00 до 15,30 ч. и доста години се налага да плащаш за гледането му преди или след училище, където също плащаш на час.

Разбира се, много хора решават да работят на половин ден или само няколко дни в седмицата. Тогава детето се дава на daycare само в дните, в които родителят е на работа. Всичко обаче е договорено предварително - кои точно дни и от колко до колко детето (и родителите) ще ползват услугата. И неприятното е, че се плаща, независимо дали детето има уважителна причина да не се възползва от грижата, включително по време на доста от празниците.

За голям разход се броят и първоначалните покупки около новороденото. Но тук вече наистина зависи от културата на семейството - нещо, което смятат за напълно задължително едни, за други е глезотия.

Сред извънкласните занимания едно от най-евтините е плуването - около 500 долара на година (два пъти седмично по 30 минути). Хокей - около $1600 на година. Това са сумите, ако детето спортува само за кеф – амбициите за развитие в спорта излизат много по-дебело. Заниманията с изкуства не са по-евтини. Наивно си мислех да запиша детето си на пиано, ей така, за музикална култура, но реших, че не мога да си го позволя. Значи, ако детето ходи на две неща или пък две са децата, никак не е весело като добавим и транспорта.

Не са за подценяване и разходите за брекети, ако се наложат – около $7 500!

Едноседмичен летен лагер излиза средно 700-1000 долара.

Според изчислението, най-скъпо е отглеждането на дете до 2-годишна възраст, предполагам заради разходите за пелени и адаптирано мляко. Най-евтино - от 15 до 18 г.

Където и да е, все е скъпо, так че гледайте това изчисление да си го направите преди да имате деца, за да сте подготвени. Все пак, има и добра новина. С появата на дете, разходите за ресторанти, барове и други глезотии рязко намаляват!

Още от Дарина Рангелова:

Какво научих от майките на София

Възпитава ли училището?

Днес отново ни гостува Дарина Рангелова, която се подвизава далеч на север, в Онтарио, и не спира да споделя с нас различните аспекти на живота там, което адски ни радва. Причината да напише днешния си разказ е недопустимата случка отпреди няколко седмици, когато майка на дете със специални образователни потребности е била помолена то да не участва в тържеството в градината по повод Международния ден на жената. Споделихме разказа ѝ с вас в текста Няма дете, няма проблем. Дарина решава да пише на учителката на сина си, за да попита какво правят те там, в Канада, когато някое дете има нужда от специално внимание и занимание, както и при проблеми с поведението, каквито е имало и нейното дете. Ами, във всеки случай не ги набутват в ъгъла – а просто дават шанс всекиму. Сигурни сме, че има и много други държави по света, където децата със специални нужди са третирани като личности - чакаме да доживеем това да се случи и тук.

***

Получих въпроси какво се прави тук с децата с проблемно поведение. Тъй като не съм съвсем наясно, писах имейл на учителката на Тони със запитване относно обучението на деца със специални образователни потребности или просто с проблеми в поведението.

Децата бяха във ваканция, така че не очаквах отговор преди първия учебен ден, още повече, че имейлът е служебен. След два дни получих отговор с извинение, че чак сега го вижда, защото е била на посещение на възрастния си баща. Пишеше, че не може да отговори на въпросите ми и ще ги препрати на учителката, която е в този ресор. И в неделя получих имейл с отговорите.

Честно, доста се впечатлих от това, че... че просто отговориха на въпросите ми през почивните си дни.

И така, ето какво ми е написала учителката:

„Обикновено всеки случай първо се разглежда индивидуално, няма общ протокол, стремим се всяка програма да задоволява индивидуалните нужди.

Въпрос 1: Какво се случва, ако ученик не желае да учи и не постига минималните образователни стандарти?

Отговор: На първо място ние вярваме, че децата желаят да учат, когато материалът и програмата са базирани на техните индивидуални нужди. Понякога отнема време и се налагат многократни обследвания от различни специалисти, докато стане ясно какви са индивидуалните нужди на детето.

Въпрос 2: Има ли „специални“ класове или индивидуални асистенти?

Отговор: Има специални занятия, насочени към индивидуалните нужди, като поведение, социални или емоционални нужди, проблеми с ученето и т. н. Всеки борд е различен в начина, по който предлага подобна подкрепа. Нашият борд ще предостави асистент, ако детето има нужда от помощ, също ако има проблем със самодисциплината и може да нарани себе си или другите.

Въпрос 3: Какво се случва, ако ученик е агресивен и родителите не съдействат? Какви санкции се прилагат?

Отговор: Отново всичко е индивидуално. Ако е достатъчно тежко провинение, може да се отстрани от училище за един, два или няколко дни. Може дори да се изключи от училище.

Въпрос 4: Има ли санкция „преместване“ в друго училище?

Отговор: Не можем да преместим ученик без съгласието на родителите.

(Това не е точно така, но аз съм задала въпроса по този начин, тъй че отговорът е коректен. По-надолу ще поясня.)

Въпрос 5: Кое мислите, че е важно за децата със специални образователни потребности и как се интегрират те?

Отговор: Зависи от нуждите на учениците. Има напълно интегрирани, полу-интегрирани и частично интегрирани. Нашата мисия е да им помогнем да бъдат независими, колкото се може повече.“

Разбира се, не всичко ми се изясни и потърсих програмите на сайта на Министерството на образованието. Тук поне всичко лесно може да се намери. Както стана ясно и от имейла, за децата със специални образователни потребности се изготвят индивидуални програми и се интегрират в различна степен, в зависимост от възможностите им.

По-интересното за мен бе какво се прави и как се санкционират децата с чисто поведенчески проблеми. Прилага се прогресивна дисциплина.

Знаете, че Тони имаше проблеми с поведението. В началото, още като не знаеше английски език, положението беше тежко. Всъщност нищо кой знае какво не е правил по българските „стандарти“. Гъделичкаше децата доста грубо, буташе ги, веднъж хвърлил нечия шапка в локва. За тези неща непрекъснато ми се обаждаха, тъй като те нямаше как да се разберат.

След като забраних на Тони да докосва децата, той започна да плюе. Тук вече ни извикаха на среща, като искаха и двамата с баща му да отидем. Присъстваха учителката, психологът и директорът. Казаха, че това не може да продължава така, има оплакали се родители, и следваща санкция ще е отстраняване от училище за по ден – два. Предвид ситуацията, че Тони беше в стрес от преместването и невъзможността да говори на английски, ни влязоха в положението и проявиха търпение.

Предложиха разни стратегии, например да му дават някакви карти, като награда за добро поведение. След като проговори езика, нещата доста се подобриха. Но недостатъчно.

В първи клас посещаваше занятия за овладяване на емоциите и позитивно поведение. Тогава се ядосах, че не са ме питали, а направо получих писмо. В крайна сметка осъзнах, че това е само в негов интерес, защото той наистина не умее да изразява емоциите си.

Тази година не посещава такива занятия, въпреки, че ми се щеше, но учителката преценява. Засега няма оплаквания. Имаше само едно – замерил с обувка едно дете и то се стресирало. Много ми стана смешно, защото ако беше в което и да е българско училище, едва ли щяха да ме уведомят за такава незначителна случка.

Какво се случва обаче, ако няма подобрение и детето тормози другите?

Отстраняване – за леки провинения до 5 дни, за по-тежки - до 20 дни. Това си е наказание и за родител. Все пак, ако детето е под 12 г. трябва да го гледа някой. Ако ученикът е отстранен за повече от 5 дни, се прави индивидуална програма, академична, за да не изостава с материала, и такава за коригиране на поведението, според случая. Отстраняването за самите деца е срамно.

Тони не е стигал до отстраняване. Но той някак сам взе решение да не е насилник. Повлиян от средата, предполагам. Помня първата година, веднъж, като го взимах и чаках до шкафчетата, едно момиченце от класа му дойде и ми каза, че Тони се държи неприемливо. Въобще не можах да реагирам, толкова неудобно се почувствах. Едно дете на 5 г. ме засрами.

За побой, притежание на оръжие и други, ученикът може да бъде изключен. Първо се отстранява, защото директорът няма право да реши сам. Директорът предлага на борда (училищата се управляват от борд), свиква се среща, на която се разглеждат всички гледни точки. Родителите и ученикът също присъстват и могат да се защитят. Бордът решава дали да бъде изключен, и ако да – дали само от това училище или от всички, управлявани от борда. Както отстраняването, така и изключването може да се обжалва.

Ако е изключен само от конкретното училище, просто го записват в друго. Това реално е „преместване“ в друго училище. Ако обаче е изключен от всички, бордът трябва да предостави академична програма и задължително програма за работа относно поведението, пак според случая. Има и разни срещи с родителите. Ако ученикът изкара успешно програмата, може да се върне в училище. Това е обаче, ако ученикът е съгласен и съдейства. Ако не – си остава изключен и отпада от образователната система.

Не знам какъв процент отпадат от училище, но има възможност, ако след няколко години се осъзнаят, да си завършат средното образование. Към борда има центрове за алтернативно обучение за хора над 18 г., отпаднали от училище и решили все пак да го завършат. Аз ходих на един курс там - струва $25 на година и можеш да учиш каквото си искаш, а за тези, които искат диплома за средно образование, си има и задължителни предмети - както си е в едно истинско училище за средно образование.

Дарина Рангелова, написала супер популярния текст Едно българче в една обикновена канадска гимназия днес е в Майко Мила! с още един текст за училището. Грозната случка от едно българско училище, в което учителка накара първокласници да стоят прави и с вдигнати ръце, а после да ú целуват ръка, е накарала Дарина да разсъждава върху твърдението на много българи, че училището не възпитава и че възпитанието е за у дома! Дали това е така и как канадското училище е повлияло положително върху възпитанието на нейния син, ще разберете от този текст сега!

******************************

Хиляди пъти съм попадала на мнения, че на училището не му е работа да възпитава. Децата са там да учат. Възпитанието вкъщи. Това, разбира се, от родители в България.

Искрено се ядосвам и съм наясно, че няма как да обориш тези родители, защото не искат да чуят чуждо мнение.

Особено след поредната случка в българско училище. Тази случка, за която всички сте чули. Учителка наказала първокласници да се изправят и за стоят с вдигнати ръце, после да клечат и накрая да ú целуват ръка. Самата случка не ме шокира особено. Защото знам, че насилие под най-различни форми, от учители над ученици, се случва непрекъснато в България. А и не само в България - случва се навсякъде по света. Ключовата дума обаче е „случва“, а не е норма.

Това, което ме шокира от последвалите дискусии, са реакциите на хора (предполагам, че голяма част са родители) и реакцията на отговорните органи или липсата на такава (или поне това, което беше представено от журналистите).

Значи, много хора в дискусиите, които проследих, се изказаха, че нищо кой знае не е станало. И любимото ми - как и те били наказвани, пък виж, станали хора! Отново се вижда огромният праг на търпимост към агресията в България. И то към собствените ни деца. Просто невероятно!

Оправданията, че това били неуспешни ролеви игри, ще ги подмина. Просто са нелепи. От журналистите след разразяването на скандала разбрах, че скоро ще решат (не знам кой) какво ще е наказанието за тази учителка.

Което значи, че нямат представа какво да правят. Аз ще им кажа - тези педагози трябва да бъдат съдени и завинаги да им се отнеме правото да работят с деца. Подозирам, че просто ще ги уволнят и ще си намерят работа в друго училище. Обаче мина повече от месец и няма никаква информация от нито една медия какви мерки и санкции са предприети. Както винаги, вече не е интересно.

Та, сега на въпроса - възпитава ли училището? И то след като има ролеви игри за определяне на това кой е послушен и кой - не? Самият факт, че се използва думата “послушен”, е доста показателен.

Да, българското училище възпитава децата да бъдат послушни. Толкоз.

И канадското училище възпитава. Възпитава в емпатия, респект, добро поведение, взаимопомощ. И има занимания специално в тази насока. Постоянно.

В имейлите, които получавам веднъж седмично от учителката, задължително е описано какво са правили за добри маниери или за помощ на другарче и т.н. Съвсем целенасочено се работи по този въпрос.

Когато отидох на родителска среща с учителката на Тони, веднага започнах с това, че знам че той е по-агресивен и т.н. Учителката ме гледаше учудено и каза, че няма такова нещо. Каза, че е много мил и възпитан! Понякога ставал раздразнителен и изнервен и тогава имал нужда да я гушне! Имали много добра връзка помежду си!

Нали се сещате, че мигах известно време. Просто защото знам какво е 2-ри клас в България и никога не ми беше хрумвало, че може да има и човешко отношение към дете с проблем. Всъщност, отдавна знам, но не спирам да се изненадвам, че индивидуалноста и темперамента на детето тук имат значение. Никой не иска да ги направи по калъп.

Мисля си, че ако Тони беше в България, не само никой нямаше да го гушне, когато стане раздразнителен, но и щеше да понася наказание след наказание. Тук лека-полека го насочват как да се владее, кое е добро и лошо, и така достигнахме до момента, когато той сам е поискал да помага на други деца. Поискал е сам да бъде bus boy! Да води по-малко дете до автобуса му. Той е решил да се грижи за някого... Ето, че училището играе огромна роля във възпитанието.

Веднъж се върна от училище и каза, че не иска да е bully. Не ми стана ясно защо беше взел това решение, дотогава си беше точно такъв, но е факт, че вече не се смята за такъв и не съм имала оплаквания. Вкъщи непрекъснато сме говорили на тази тема, но мисля, че заслугата е на училището. Защото там Тони видя и изпита какво е да си bully. Така са го наричали децата и не са искали да играят с него. И надявам се е разбрал, какво е да си жертва на bully.

И сега, във втори клас, макар да играе по-грубо, знае докъде е границата. Тони никога не е ставал свидетел на агресия в семейството, за да се държи агресивно - мантрата, която се пее в България “Ами то от родителите гледа!”

Но ето че го правеше. . Имаме някакви подозрения за причините - те не са защото е виждал такова поведение, а защитна реакция, защото не може (или не иска) да изрази притесненията си и никой не го разбира.

И с всяка година виждам как той започва да овладява емоциите си, благодарение на училището. Още нещо, с което училището смятам че участва във възпитанието, е спортът. Освен редовните занимания по “физическо” в салона или навън, има зимни и пролетни спортни дейности.

И те не са по желание! Провеждат се в учебно време. Първо има занимания по ски. После имат посещения на кърлинг, хокей, йога, плуване. Занманията зависят от възрастта, разбира се – точно тези спортове ще практикува Тони тази година и с няколко посещения, естествено, нищо няма да стане, но това не е и целта.

Целта е запознаване с различни спортове. Нали се сещате, че няма да го заведа да пробва кърлинг или най- малкото няма да мога да го заведа да опита всички спортове, които се предлагат в нашия град. Но ако след тези посещения ми каже, че му харесва кърлинг или друго, и иска да тренира, защо не? Спортът, под най-различни форми, е изключително застъпен в канадското училище и да, аз смятам, че той също е част от възпитанието.

Водила съм разговори с разни хора, които ми обясняват, че канадците просто са лицемерни.

А пък българите си казвали всичко така, както си е!

Ами... въпрос на възпитание... и на училище.

Дарина Рангелова влиза силно, по понеделнишки, чак от другия край на света, с няколко сравнения за това как се приема агресията в училищата в България и в Канада. Ама не че в Канада няма агресия - има! Но има и адекватно отношение, мерки и превенция. А тук какво има? Има търпимост, затваряне на очи и гледане на шамарите като на нещо съвършено естествено, защото "и ние едно време отнасяхме по един зад врата, пък ето - станахме хора".

***************************************

Образованието в България ми е болна тема и следя, доколкото мога, какво става и най-вече - „реформите“. Попаднах на едно предаване, в което темата беше превенция на агресията в училищата. Гости бяха родител, психолог и експерт по нещо. Докато обсъждаха какво трябва да се направи, за да спре това избиване в училищата, ми направиха впечатление две неща.

Едното е, че се говореше само за санкции и второто, че никой не дефинира какво точно включва агресията в училище, та малко така... останах с впечатление, че е според ситуацията.

И второ -  никой не спомена тормоза между учениците. Щом няма удар, значи всичко е наред. А пък за тормоз от учител към ученик никога, ама никога не съм чула да се говори.

А има такъв тормоз. От Теди знам, че учителите също обиждат ученици.

Това, което установих в този момент е, че агресията в България и в Канада се възприемат по коренно различен начин.

Това лято, докато бях в София, водех децата в един парк и там засичах групи деца от различни занимални. Наблюдавах ги. Децата бяха между 7-12 години (по моя преценка) и си се държаха съвсем нормално. Не видях да правят глупости или да се държат лошо.

Учителките или пазителките (честно, не вярвам да са педагози) обаче се държаха отвратително. Винаги бяха едни крясъци от рода на "На вас кой ви каза да ходите там бе!" (децата бяха мръднали 10 м встрани, за да са на сянка); "Сега ще се обадя на майка ти и повече няма да идваш тук. Какво ще те правят тогава?"; "Айде, тръгвайте, че ми писна от вас".

Децата обаче изобщо не се впечатлиха от тези реплики. Значи са свикнали. И щом за едно 10-годишно дете е нормално да се отнасят така с него, какво да очакваме когато стане на 20 години? Да бъде мил и любезен млад човек?

Споделих видяното и чутото с няколкото родители в парка, с които се познавам. Нито един не го прие като нещо нередно. Напротив, започнаха да обясняват как децата били толкова невъзпитани, че учителите нямали избор - ако трябва, да ги бият.

За стотен път чух и как училището не възпитава. А и едно време на тях самите им се било случвало да отнесат по един зад врата, пък виж - станали хора. Аз лично имам съмнения за последното. А децата... щом са невъзпитани, учителите ще ги възпитат.

Последно, училището възпитава или не?

Моите спомени от училище и спомените на Теди от неговото училище можем да обобщим така:

"Аз (учителят) съм шефът, а вие нямате думата, защото сте деца".

Значи, излиза, че да се държиш с едно дете неуважително, заплашително, унизително и агресивно (и четирите форми ги видях в парка от пазител към дете) не е никакъв тормоз. Вероятно е възпитание.

Опитах се да си представя същото в Канада или пък да споделя в парка с някоя майка, че един плесник зад врата е с възпитателна цел. Не можах да си го представя. Ето, затова казвам, че агресията на двете места се възприемат по различен начин.

Прагът на търпимост към агресия в България е много, ама много висок.

Което не значи, че в Канада няма агресия и тормоз. Има. Погледнах статистиката и видях такива ужасяващи проценти, че ми стана лошо. Но като се загледах, в статистиката влизаха неща, които в България изобщо не се броят (като плесник зад врата или псувня).

Канада има закон срещу тормоза в училищата, с точни дефиниции. Ще спомена накратко какво е описано в него.

Вербален тормоз - обиди, подигравки, заплахи

Социален тормоз - изолация от група, разпространение на клюки, публично излагане

Физически тормоз - бутане, ритане, плюене, неприлични жестове

Кибертормоз - всичко гореописано в онлайн среда

На база на този закон всяко училище е длъжно да има Кодекс на поведение, който е публикуван на сайта на училището. В този Кодекс ясно е описано какво е неприемливо поведение, кое се наказва с отстраняване от училище и кое - с изключване.

Ето и някои от нещата, за които отстраняват (от 1 до 20 дни, имат си скала кое провинение колко дни отстраняване заслужава) - заплаха за побой, псуване на учител, притежание на алкохол или чупене на вещи в училище под влияние на алкохол.

Изключване от училище следва при притежание на оръжие, физическо насилие, довело до травма, нуждаеща се от лечение, даване на алкохол на малолетен.

Толкова за санкциите.

В този Кодекс е описано и какво се очаква от учителите. Едно от тях е "да помагат на учениците да работят в пълния си потенциал и да развият уменията си за самооценка".

Предлага се и помощ на жертвите на тормоз, както и на тези, упражняващи тормоз. На децата, упражняващи тормоз (например моят син във втори клас) се гледа на тях като на деца, които страдат и на които трябва да им се помогне.

В случая тормоза, упражняващ сина ми, е бутане и удряне. Заради това той посещава упражнения за изразяване и овладяване на емоциите в училище.

За сравнение, поведението на сина ми в България беше същото. Виждах, че е по-агресивен и много пъти съм питала в детската градина за поведението му. Отговорът винаги беше, че е в рамките на нормалното. Е, в Канада поведението му беше определено като неприемливо.

Погледнах някои български училища, които също имат Етичен кодекс, със съвсем резонни неща в него. Само че всички знаем, че не се спазват.

Погледнах и новата стратегия на МОН, в която има нелоши неща, като обучение за действие в случай на инцидент, психолози, и почти нищо за превенция.

Онтарио също изготвя нова стратегия заради увеличаващите се случаи на тормоз. С тази разлика, че се набляга на начините да се помогне на децата и причините, довели до поведението им, а не на санкциите.

Това, което е най-важно тук, е позитивната училищна среда.

Децата от началния курс излизат на всеки 40 минути да тичат и поиграят навън или в салона (в стаите и коридорите тичането е забранено). Тоест, хората са наясно, че едно 8 годишно дете не може и не бива да стои цял ден на едно място.

Ученето е под форма на игра и всяко дете има право да се усамоти, ако се почувства изнервено. И, да - учителите разговарят с тях и ги възпитават.

И въпреки че канадските деца в началния курс нямат учебници, домашни и не са заковани на чинове, в новата стратегия се застъпва извеждането на учебния процес колкото се може повече извън класните стаи.

Учителите са длъжни да докладват на директора всеки случай на агресия или тормоз. Това включва и псувни. Навсякъде в училищата висят плакати Report bullying с обяснения към кого и как да се обърнат децата, ако станат жертва или свидетели на тормоз.

Както вече казах, основното в стратегията е Позитивна Училищна Среда. Питах Теди каква е училищната среда в България.

А той ми отговори: "Ужасно негативна! Направо отвратителна!"

Дарина Рангелова скоро ще има собствена рубрика в Майко Мила, тъй като започва да покрива с текстове всякакви сегменти от живота, а почти всеки неин текст предизвиква вълна от коментари. Разбира се, започваме с Аз не кърмя и не ме е срам от това, след това споменаваме С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!, продължаваме с култовия разказ За ревящото бебе и други демони, проследим живота на бременната в Канада с Какво е да си бременна в Канада? Ами, нищо особено! и завършим с последния ѝ хит Едно българче в една обикновена канадска гимназия. И след като всички прочетохме за гимназията, време е да научим и какво е да си първокласник в Онтарио - много е хубаво, да знаете! Текстът е много полезен и в светлината на случая с починалото момиченце в 52 ОУ в София, във връзка с който публикувахме текста Училището днес – всички са жертви!

*****************************

Днес искам да ви разкажа за училищната система в Канада. Тук децата тръгват на 6 години в първи клас, а за 4 и 5-годишните има предучилищна занималня, но тя не е задължителна. В първи клас няма програма с часове, а само блокове. Има определен материал, който трябва да се вземе, но учителят преценява кога и как ще го преподаде, като учителите са насърчавани да бъдат креативни.

Една от учителките на Тони ми разказа, че тя и още няколко от колегите ѝ са били за една година на обмен в в училище в Австралия по някаква програма, и след това, връщайки се обратно в Канада, сами решават дали могат да приложат нещо от видяното там в техните часове, както и да го покажат на колегите си.

Учебният ден започва в 8:40 с химна и децата стоят неподвижно, където и да се намират в момента.

В първи клас няма учебници. Не знам дали имат тетрадки или пишат на листове. Образованието в Онтарио е безплатно и не се купува нищо (в Квебек обаче не е точно така). Понякога се казва на родителите, че който желае, е добре дошъл да дари моливи или някаква такава дреболия. По-често обаче искат да пращаме опаковки, кори от яйца и други подобни, с които правят разни неща.

Децата се учат да пишат и да четат, но не с отделни букви и ченгелчета. Тук методологията е друга и учат да четат и пишат направо цели думи и изречения. Запаметяват ги, като си помагат с картинки. Понякога пишат думи с клечки или нещо друго. Смятат с доброто старо сметало или с различни предмети. Наскоро учиха за формите и децата ги изработваха в 3D вариант с клечки и едни меки бонбони (marshmallow).

След това по Технологии едно дете заснема друго дете на видео с наличните им айпади, и обясняват кой какви форми е направил. За обем и тегло пък всяко дете трябваше да занесе 100 бр. от някакви дребни предмети (монети, копчета, бонбони, памучни тампончета) и сравняват всичко донесено.

Децата имат занятия и по изкуства, като учителите често им дават да опитат да свирят на различни музикални инстументи. Последно имаха урок за африканските инструменти и гост-музикант. Измислят си театрални постановки, като освен актьори, някои от децата са и сценарист и режисьор. Стаята им е достатъчно голяма, така че да има място за масите и столовете, както и кът с екран и място за дейности на пода.

Въобще, принципът е око да види, ръка да пипне.

Домашни няма. Най-много да изпратят някой лист с думи или изречения, които трябва да се преговорят. Или нещо по математика, но винаги под формата на игра. Веднъж седмично ходят в библиотеката на училището, за да си вземат книжка за вкъщи.

През есента бяха заведени и в гората, като част от урока им за растенията, имаха и посещение на ферма, откъдето всеки се прибра с по една тиква. Изненадах се като разбрах, че фермата не е истинска ферма, а е създадена само за посещение на ученически групи.

В двора на училището имат място, където садят зеленчуци и когато реколтата беше готова, сготвиха супа, като от родителите се искаше да изпратим по детето купичка и лъжица. Готвенето стана с помощта на ученици от 6 клас.

Много често големите ученици се ангажират да помагат на по-малките. Например, на обяд ходят да им помагат с отварянето на кутиите за обяд. Други пък от големите помагат на малките при отвеждането им до автобусите, след като свършат училище. Не знам точно как ги разпределят кой къде ще помага, но това си е част от учебния процес и децата го приемат съвсем естествено.

Излизат на двора поне 3 пъти на ден, където имат пързалка и всичко, което има една детска площадка. Спират да излизат, ако температурата е под -19. Всички вътре в училище се преобуват с други обувки, което особено през зимата е доста практично.

Получих писмо, че ще имат 10 урока по ски в учебно време. Това в началото доста ме учуди, но нямах нищо против, тъй като нито плащам, нито трябва да правя нещо. Училището си има ски, а децата така или иначе ходят със ски екипи на училище.

Уроците бяха от 13,30 до 15 часа на една поляна с баирче до училището, като родители-доброволци помагат за уроците. Училището свършва в 15:15 часа.
Когато уроците по ски свършиха, ми пратиха един лист с различни дейности, от които трябваше да избера едно задължително, тъй като пак са от 13:30 до 15 часа и няма учебни занятия. Имаше плуване, готварство, танци и т.н. Тони си избра боулинг. Имаше 5 посещения на избраното, като учителите се качват с децата на автобуси и ги карат.

По някое време имаше и родителска среща, която става по следния начин: записваш си час, срещата е лична и продължава 10 минути, след което влиза следващият родител.

Отсъствия не се пишат. Трябва само да се обадиш за колко време ще отсъства детето, тъй като голяма част от децата пътуват с училищни автобуси и тази отчетност е заради безопасността им.

Получих и едно писмо, с което ме уведомяват, че Тони ще посещава "Зоната". Това са занятия със специалист за овладяване на емоциите. Отново са в учебно време и те си го водят, аз нямам ангажимент. Подразних се, че никой не ме е питал. Обаче след това се замислих - какво пък има да ме питат.

Виждат проблем и имат решение.

Аз самата знам, че Тони има този проблем, а не знам как да се справя. Понякога става агресивен, а и със сигурност пречи и влияе на другите деца. И не, никой не му е поставил диагноза „хиперактивен“ и не му дават хапченца. Тези занятия/упражнения са за всички деца, които проявяват агресия, автоагресия и въобще тези, които не могат да изразят какво ги тревожи, плаши и т.н.

След всичко описано е ясно, че няма опасност Тони да натрупа академични знания в първи клас, но пък е гарантирано, че ще получи страхотно отношение, внимание и ще му бъде забавно, тъй като тук с децата се отнасят като с деца.

Дарина Рангелова е сред абсолютните любимци на Майко Мила. Почти всеки неин текст предизвиква вълна от коментари, като започнем от Аз не кърмя и не ме е срам от това, минем през С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!, след това и страхотният текст За ревящото бебе и други демони и завършим с последния ѝ хит Едно българче в една обикновена канадска гимназия. Днес тя ще ни разкаже какво е да си бременна и родилка в Канада, а ние ще седим и ще цъкаме, и ще викаме "Лелее, глей кви неща има по света!".

*****************************

Когато си направих домашен тест и разбрах, че съм бременна, по стар български обичай изчаках известно време преди да отида на лекар. Щото, нали, трябва да може да се види на ултразвука!

Отидох при личния ми лекар с благата вест. Посещението се оказа дълъг разпит как са протекли предишните ми бременностти и раждания, усложнения, тегло на бебетата, специфики относно здравословното ми състояние и т.н. Взеха ми кръв и урина, но ултразвук - йок.

За моя изненада докторът ми каза, че при нормална и нерискова бременност се правят два или три прегледа на ултразвук, а запис на тонове не се прави, ако няма причина за това.

Предвид преклонната ми възраст от 39 години докторът ми даде направление за скрининг за хромозомни аномалии, който да направя между 11-та и 14-та седмица и ми каза, че ще се видим пак, когато вляза в 4-ти месец. Това изследване се прави на жени над 35 г., самият преглед на ултразвук беше около час и половина и веднага след това ми беше взета кръв. Във втория триместър пак ми взеха кръв и с това се изчерпа скринингът за хромозомни аномалии (поне при мен, тъй като резултатите показваха нисък риск).

В общи линии, прегледите са веднъж месечно, в седми и осми месец - 2 пъти месечно, а в 9-ти месец са седмични, като всеки път протичат по следния начин: даване на урина, измерване на тегло, измерване на кръвно, измерване на корема и малко приказки. Не са ми предписвани витамини или каквито и да е добавки!

Вагинален преглед не съм имала през цялата бременност, вагинална микробиология се взима в девети месец.

Като казах, че тук правят по 2-3 ултразвука, нямах предвид, че не може повече. При мен в 9-я месец се наложи 2 пъти седмично преглед на ултразвук и запис на тонове, тъй като бебето беше малко и докторът имаше съмнения, че не може да се храни, а аз отказвах индуциране.

Изпрати ме и на консултация с акушер-гинеколог. Тук ще отбележа, че ултразвуковите прегледи се правят от техник и резултатите се изпращат на доктора ми по електронен път. Техникът няма право да коментира с мен какво вижда!

Никога не съм ходила някъде за резултат от изследване, още по-малко пък да ми го дадат на хартия. Всички резултати разбирам от доктора, който ми ги показва на компютъра си, когато съм на консултация.

Малко се дразнех, че не мога веднага да си разбера резултатите, а трябва да чакам до консултация, но така пък отпада варианта сама да си разчетеш изследванията, да направиш консултация в някой форум и, полу-откачила, да си поставиш диагноза.

Правилото е, че ако има някакъв проблем с изследванията, лекарят ще ми се обади по телефона.

Жената има 2 варианта за проследяване на бременността: личният лекар или midwife, но не и двете едновременно. Midwife няма точен еквивалент в България. Това е акушерка, но акушерките в болниците не са midwife.

За да стане midwife, човек учи 4 години в университет и първата година след завършване практикува само с опитна midwife. Midwife са в отделна клиника и нейната работа е да проследява бременността. Също както доктора има право да назначава рутинните изследвания и прегледи на ултразвук. Има право обаче да проследява само нормални, нискорискови бременности, и при поява на усложнение е длъжна да се обърне към лекар, а когато е необходимо, бременната се прехвърля при лекар.

Midwife е единственият медицински специалист, който е обучен и има право да води раждане извън болница. Жената може да избере три варианта за раждане - вкъщи, в център за раждане и в болница. Ако жената е над 35г , но е здрава, няма пречка да избере midwife и да ражда вкъщи, ако желае.

Сам по себе си фактът, че жената е над 35 г., не прави бременността рискова.

Ако раждането е вкъщи или в център за раждане, midwife няма право да слага упойка или медикаментозни обезболяващи. Може да ползва хомеопатични продукти или разни практики, като масажи и т.н.

По време на домашно раждане присъстват две midwife, които имат необходимото оборудване в случай на усложнение, докато родилката бъде транспортирана до болница.

Жена, избрала midwife, може също така да реши да ражда в болница. Midwife работят в тандем с болниците, които предоставят и на двете всичко необходимо - може да се сложи упойка от анестезиолог, а midwife може да поиска консултация с доктор, ако смята, че има опасност от усложнения. Разбира се, при реални усложнения, доктор поема родилката.

След като бебете се е родило вкъщи или център, midwife се грижи първите 24 часа за майката и бебето, прави преглед и необходимите тестове на бебето (ако има някакви съмнения, трябва да го транспортира в болница), след това ходи на посещение 3 пъти първата седмица, после - веднъж седмично, в продължение на 6 седмици, като оказва помощ за всичко, за което майката има притеснения, включително кърменето.

След този период, бебето се поема от личния лекар на семейството (не от педиатър).

Не бъркайте midwife с дула. Дулата няма медицинско образование – тя може да присъства на раждането и да оказва емоционална и физическа помощ на родилката, но няма право да се намесва в процеса.

Аз избрах личният ми лекар да проследи бременността, както и да родя в болница, но след раждането ми предложиха, ако желая, първите седмици у дома да идва сестра, в случай, че имам някакви притеснения. Раждане, изследвания и всички прегледи на ултразвук (колкото и да са те), и въобще каквото се налага, е напълно безплатно, независимо дали жената е избрала доктор или midwife, включително и посещенията от сестра след раждането, ако желаеш такава. Дула не се поема от здравната каса.

Аз отказах у нас да идва сестра - нали уж съм вече опитна (не че не бях забравила всичко). Консултациите на бебето ги прави личният лекар, като поради ниското тегло на моето бебе бебето лекарят поиска първата седмица да го заведа веднъж, а след това консултациите са веднъж месечно.

Сигурно се чудите как се води новородено на консултация. Ами, тук животът не спира, защото се е появило бебе - няма забрана за излизане и разни дивотии с постепенно свикване на бебето на балкона по 5 минути.

Новородените се разнасят навсякъде, независимо от сезона – аз ходих на пазар с тридневно бебе. Нищо му няма, почти на 7 месеца е и досега не е боледувало, дори и хрема не е имало.

Ето това е моят опит като бременна, родилка и майка на новородено бебе в Канада. Нито за момент не съм почувствала отношение като към болна или нещо кой знае колко специално и смятам, че такава трябва да е нормалната практика.

МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!