Виковете от домашното насилие обикновено излизат от пределите на дома. И тогава вече са обществена отговорност. Да подминем крясъците е като да имаме спасителен пояс и да гледаме как някой се дави пред очите ни, вместо да подадем пояса и да спасим живота. Специалисти, които работят директно с претърпели насилие хора, казват, че на жертвите им е необходимо време, за да осъзнаят колко токсичен е станал животът им. Но това често включва и този на децата им. И във времето, в което удряният и унизеният човек още не е стигнал до прозрението за дефекта от болката, съседите, близките, роднините са онези, които могат да изиграят ключова роля, за да секне насилието по подходящ начин. Не с последния дъх на жертвата. А с подаване на сигнал, който да запази много следващи вдишвания и издишвания в спокоен ритъм.
Фондация „Будителките“ започна кампания с финансовата подкрепа на Българския фонд за жените и Европейския съюз, чрез която да отпуши гражданското чувство на съседа и онзи близък, който случайно е чул или съвсем съзнателно му е споделено, че „нещо става в дома на семейство Петрови“. Преслава Фентам-Флетчър, директор „Развитие“ на Фондация „Будителките“, разкрива повече за смисъла от подаването на сигнали. С нея правим и профил на насилието и се питаме има ли протекция към него – както обществена, така и политическа?
Близките и роднините са хората, които могат да са на първа линия в прекъсването на домашното насилие. Преслава Фентам-Флетчър цитира данни от проучване на SafeLives, според което 79% от хората, които претърпяват някакъв вид домашно насилие, първо споделят за случващото се с някой познат.

Преслава Фентам-Флетчър. Снимка: Личен архив
Идеята на кампанията е близките да бъдат образовани, а информацията да ги провокира да бъдат активни, и да оказват подкрепа на нуждаещите се. Защото, както Преслава отбелязва, ако 79% от пострадалите от домашно насилие първо разкриват на приятел, колега или роднина, то тези, които бъдат подкрепени от съответния приятел, колега или роднина, имат много, много по-голям шанс да излязат от ситуацията на насилие.
Статистика, обобщена от запитване в затворена Фейсбук група на фондацията, създадена именно за подкрепа на претърпели насилие, показва, че 50% от оцелелите споделят, че благодарение на такава подкрепа са успели наистина да напуснат връзката си.

Защото напускането на връзката отнема много време. Това е един процес. Знаем също така, че една жена например се връща поне 7 пъти при насилника си, преди да направи финалното решение да си тръгне.
Но идеята на кампанията е и всъщност да овласти хората и те да знаят, че има начин, по който да помогнат. Целта е да се повиши чувствителността на обществото и да спрем да толерираме насилието, добавя Флетчър.
По думите ѝ последните промени в Закона за защита от домашното насилие позволяват на всеки човек да сезира районния съд с молба за незабавна защита. Това може да е роднина или познат. На много места обаче това прилагане на закона не се случва, обобщава Преслава, тъй като липсва информираност към институциите как да прилагат нормативната уредба.
Тя определя промените като ефективни, но ако не всяка институция знае какво да прави, например – ако полицията и социалните работници не знаят как да разпознаят насилието, ефективността се обезсмисля.
„Държавата абдикира. Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие, който се учреди, за да се занимава с тази тема, все още не е свършил много голяма част от работата си. Нужно е създаването на координационен механизъм, който обяснява на полиция, на социални работници, на медицински заведения, на прокуратура как да работят. За да могат те да дадат максималната защита на пострадал от насилие“.
С Преслава коментираме и тенденцията, че в малките населени места в България често се забелязва една протекция на насилника. Тъй като в селото, или в много малкия град, обикновено хората се познават, ако този, който упражнява насилие, е близък или дори приятел на някой от органите на реда, е възможно да му се размине.
В такъв случай, от „Будителките“ съветват да се обърнем към Главната дирекция на Националната полиция и да подаваме сигнал и там, за да може да се направи разследване на място в даденото полицейско управление. В противен случай, жертвата на насилие е възможно да получи отказ и да преживее пореден страх за себе си и живота си.
„Хората не споделят, защото ги е срам. Администрираме най-голямата група във Фейсбук за хора, засегнати от домашно насилие – Не си сама – Заедно срещу насилието – в нея вече има над 10 000 души. И има едно чувство за срам, когато човек се намира в такава ситуация, и това е причината хората да не се отварят за споделяне. Другата причина е семейството. В България много по-голямо внимание се отделя на това да се съхрани семейството, отколкото да се говори за индивидуалното щастие на някой човек. Тоест, имаме да преодоляваме стереотипи“, казва Преслава Фентам-Флетчър.

Тя определя насилието като един много постепенен процес. Случва се когато един човек отнеме увереността на друг, самочувствието му, както и много постепенно неговата автономност, за да стигне дотам, че да го отделя от близки, от роднини и от приятели.
Целта на екипите, като този на „Будителките“, е да покаже на уязвимия човек, че той има ресурси в самия себе си, и може да направи лека-полека своето напускане от възела на токсичната връзка.
Целта на насилието е да вземе контрола над другия човек в отношенията. И когато един човек живее в насилническа връзка, този контрол се отнема постепенно и систематично, обяснява Преслава. Принудителен контрол се случва, когато насилието се развива във времето, абсолютно отнема силите и достойнството на един човек и неговата самостоятелност. Това е един много дълъг процес. Хората, които подават сигнали, са вече много дълбоко в него, добавя тя. Червените флагове за насилието са най-различни и резултатът от тях не е винаги под формата на физически наранявания:
От фондацията напомнят, че ако дете е свидетел на някоя от тези форми на насилие у дома, то става директна жертва.
В търсене на психопрофила на насилника Флетчър обяснява, че често става дума за харизматични и много образовани хора. Защото насилието не дискриминира и не се случва само на определен тип хора. Може да засегне всеки, независимо от пол, социално състояние, религиозна принадлежност или професия.
Още не сме свършили, скрол надолу
Причините за широките мащаби на домашното насилие в България Преслава вижда в патриархалното общество. Тя отбелязва, че все пак не е изолиран проблем само за нашата страна. Част от решението според нея е още в детската градина и в училище да се говори за това какви са нашите лични граници и какво не бива да толерираме като отношение към нас. Както и кои са признаците на насилието. Изграждането на социални и емоционални умения всъщност е превенция срещу агресията.


Флетчър отговаря бързо: „За да има, държавата трябва да се активира тук.“ Тя вижда решението в реалното заработване на Националния съвет за защита и превенция от домашното насилие. Така един потърпевш би трябвало да получи психологическа подкрепа. Хората, които не могат да си позволят платена юридическа помощ, имат право на безплатен адвокат, като Националното бюро по правна помощ има клонове във всеки град, където хората могат да се обърнат за помощ.
Няма държавна безплатна психологическа помощ, но много организации съдействат. Денонощно работи и горещата телефонна линия за пострадали от насилие. „Будителките“ също непрекъснато консултират хора в групата във Фейсбук.
Процесът на възстановяване и социализиране на хората е много важен. Но пък и както казваме с тази кампания, близките играят изключително важна роля тук за стъпването на краката, за това да могат да подкрепят, да бъдат до уязвимите. Защото хората, когато са пострадали от насилие, се намират в много остра криза, когато се обърнат към нас и те дори понякога не си спомнят, че имат брат или сестра, или приятел, към когото могат да се обърнат.
Преслава Фентам-Флетчър казва, че държавата е заложила и друг механизъм за справяне с проблема: курсове за насилници, където те могат да разберат как да се справят с агресията. Тези курсове обаче все още са само думи в документи. Въпросният национален съвет не се е събирал за тази година нито веднъж. Не са обявени средствата, които трябва да се отпускат на организации, за да се работи по програмите за защита от насилие.
Ние сме в един застой. Чувстваме, че държавата абдикира. Затова искаме с тази кампания да овластим народа.
Как можем да помогнем всички – още инфомация ще намерите в сайта на фондацията ТУК.
Започва 12 сезон на благотворителната инициатива #steniskanabala, която осигурява стипендии за студенти без родители, като помага на сираци или полусираци да продължат своето образование.
Тази година главно място в инициативата заема всеки един човек, независимо дали е настоящ, бъдещ и бивш абитуриент, дали е представител на голяма международна компания, или на малка фирма. Сега организаторите от Moto-Pfohe в партньорство с DHL Express България и Български червен кръст ни дават възможност за още по-голямо забавление, като персонализираме своята #steniskanabala и така дадем шанс за бъдеще на млад човек.
Няма значение какви сме – ученици, учители, родители, каузата е отворена за всеки, който иска да я подкрепи. Достатъчно е да отидете на steniskanabala.bg и да си поръчате някой от наличните дизайни или да измислите свой. Между другото, можете да си поръчате дори и тениски с надпис „Положението е МАЙКО МИЛА!“ (защото положението е точно такова).


Целта на организаторите е да припомнят смисъла на каузата: повече ученици и родители с персонализирана тениска – повече стипендии за висше образование за млади хора без родител. А тениската може да я носите, където пожелаете – на изпращането, на плажа или в парка.
Организаторите се фокусират върху вниманието на 12-класниците, завършващи училище, и към голямото добро, което могат да направят с малко усилие. Всичко това, докато се забавляват. Каузата подкрепя някого почти като тях – с когото делят училищен двор и амбиция, мечта и воля за по-добро бъдеще чрез образование. Така че ако имате абитуриенти покрай вас, бързо им вкарайте идеята да си поръчат персонализирани тениски за целия клас.
В кампанията вече се включи цял клас абитуриенти от Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“, както и ученици от училище „Иван Вазов“, град Вършец.


В инициативата ще се присъединят и много от известните лица на България, харесвани от младите хора, за да бъдат пример за поколенията, които ги следват. Линкове с тениските с техен дизайн ще се разпространяват в социалните им канали и феновете им ще могат директно да си купят от сайта на #steniskanabala. Кой ще подкрепи каузата ще разберете, ако следите сайта на каузата и социалните мрежи с хаштаг #steniskanabala във Facebook и в Instagram.
Активният период на кампанията вече започна, а официалното ѝ закриване ще бъде през октомври, в началото на студентската учебна година.


#steniskanabala всяка година доказва, че дарителите може да са всекидневни герои, които просто влизат на сайта и си купуват тениска, както и големи корпорации. С тази обща подкрепа през 2024-та бяха събрани общи над 107 хил. лв., които бяха разпределени сред 33 първокурсници и 8 отличници. През годините досега се е събрала обща дарена сума от над 710 хил. лв., стигнали за над 330 стипендии за първокурсници и отличници. Ето тук можете да прочетете регламента за кандидатстване за стипендия и да насърчите някое дете да се включи.
А от вас очакваме да си поръчате най-яките персонализирани тениски и да ни пишете, за да ни се изфукате.
Има стъпки, които можем сами да предприемем, за да се предпазим от болести, за които не искаме и да чуваме. Като ракът на дебелото черво например. Статистиката сочи, че това е вторият най-често срещан рак при жените и третият най-разпространен при мъжете.
Начинът да се тестваме за коварното заболяване е много лесен и безболезен. А сега и безплатен. В момента тече програма за безплатно тестване на хора между 50 и 74 години. Кампанията „Заедно срещу рака на дебелото черво“ е организирана и обезпечена от фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Ако вие или ваши близки попадате във възрастовия диапазон, обхващащ кампанията, не се колебайте да се изследвате. След навършени 50 години се счита, че опасността за развитието на подобно заболяване е по-висока. Затова и специалистите препоръчват тогава да се започне с редовните прегледи.
Тази година в кампанията се включват повече от 300 лаборатории в цялата страна.
Още не сме свършили, скрол надолу
За изследването е необходимо предоставянето на фекален материал с големина на грахово зърно, поставен в чист контейнер.
В това видео има подробни инструкции как точно се взима пробата.
Тя се носи в най-близката лаборатория, партнираща на кампанията. На сайта на инициативата са показани всички лаборатории, включили се в кампанията.
Изследването с фекален тест цели да открие дали има наличие на кръв във фекалиите – евентуален знак за полипи или тумор. При положителен тест диагнозата се уточнява с допълнителни ендоскопски изследвания, тъй като наличието на кръв в изпражненията може да се дължи на други фактори.
Специалистите предупреждават: ако заболяването е открито навреме, още докато е локализирано в органа, преди да е настъпил процесът на инвазия към съседни тъкани и органи, 5-годишната преживяемост е със сигурност 90%. Ако има разпространение в околните тъкани или регионални лимфни възли, 5-годишната преживяемост спада до 71%. При разпростанение в далечните органи, 5-годишната преживяемост спада на едва 14%.
Можете да се информирате за всичко, свързано с изследването, на сайта на инициативата – testvai.bg, където има и безплатен национален номер 0800 202 80, на който ще ви съдействат при необходимост от допълнителна информация.
Ако бъде диагностицирано навреме, заболяването е лечимо. Сами разбирате, че за това „навреме“ от особено значение е скринингът. И сега няма оправдания, че е трудно, болезнено или скъпо. Не е нито едно от трите.
Може би най-честният отговор на въпроса „Какво е да си родител“ е: „Друго“. Не е нито по-хубаво, нито по-лошо. Просто е друго.
Станеш ли родител, се отваря една паралелна магистрала, по която тръгва животът ти. Той не спира, противно на разпространеното схващане, а започва да се движи много по-интензивно. Платната на магистралата стават повече и най-забавното е, че трябва да стъпиш на няколко от тях едновременно. Тук правилникът за движение не важи. Като цяло не важат никакви правилници, защото те се изковават на момента и са различни за всяко семейство. Освен това неизбежно ще сбъркаш.
Това е първото и най-важно нещо, което трябва да знае всеки човек, качил се на скоростния път към родителството: спокойно, грешки ще има. И освен това винаги ще си виновен за нещо. Дали сам ще се обвиняваш, дали детето ти, или обществото – чувството за вина е верен спътник на повечето родители.
Изискванията към съвременните родители са толкова много, че е практически невъзможно да покриеш всички. (Да не говорим, че част от тях взаимно си противоречат.) Затова може би един от най-важните съвети, който може да се даде на всеки млад родител, е „Води се по детето“. Децата са самостоятелни личности още от момента на тяхното раждане и затова най-естественото нещо е да се отнасяме към тях като към такива. А също и да избягваме да подхождаме „по калъп“ и с предварително зададени параметри, защото това, което работи при едно дете, не означава, че ще сработи при друго. Иначе казано, връзката родител – дете е нещо строго индивидуално и тя може да е различна дори вътре в рамките на семейството. Тоест подходът към две деца в едно семейство може да е коренно различен и всеки от родителите да има свой стил на общуване с децата.
Една от сериозните житейски ситуации, в които родителите със сигурност чувстват вина, е тормозът в училище. От една страна, си виновен, ако детето ти е жертва, защото не си му дал механизми да се защити. От друга страна, си виновен, ако детето ти е насилник, защото не си му дал механизми да се справя с емоциите си по друг начин, различен от тормоза. Едновременно искаме да отгледаме чувствителни, емпатични и разбрани деца, но в същото време не трябва да са прекалено крехки и впечатлителни, добре е да могат да се защитят и да имат смелост да се заявят.
Но как да говорим с децата си за този феномен училищния тормоз? Преди всичко може би е добре да изясним сами за себе си какво попада в дефиницията за тормоз, защото, съгласете се, в 90-те години, когато повече от нас, днешните родители, бяхме деца, никой не говореше за това, вероятно защото на никого не му правеше впечатление.
Според УНИЦЕФ могат да бъдат използвани следните три характеристики, за да се опише какво е тормоз или да се окачествят някакви действия като такъв: намерение, повторни прояви и сила. Тормозещият възнамерява да причини болка или чрез физическо насилие, или чрез обидни думи или поведение и прави това многократно.
Тоест, не скачайте като попарени веднага щом чуете, че детето ви се е спречкало със съученик, защото А) може да не става дума за тормоз, а за обикновено неразбирателство между връстници, което в крайна сметка е част от израстването, и Б) без да искате, можете да ескалирате нормална житейска ситуация в нещо, което тя няма потенциала да бъде, като по този начин попречите за нейното адекватно решаване и съдействате за заклеймяването на единия като жертва, а на другия като насилник.
Тук е важно да се отбележи, че няма лоши деца. Има деца с недобро поведение. Едно дете може да се превърне в насилник, защото е жертва на тормоз вкъщи или живее подтискано от някаква сериозна емоционална травма, каквато несъмнено е болест или загуба на близък.
Има и един друг аспект. Когато реагираме прекалено бурно и емоционално на някакъв разказ на детето, от който си вадим прибързано изводи, можем да нарушим доверието помежду ни и то да се откаже да споделя. Най-хубаво би било, ако успяваме да намираме точните въпроси, а не просто да „подпитваме“ по любимия родителски модел. Ако детето е жертва на системен тормоз в училище, по всяка вероятност ще се затвори и вглъби. Възможно е да има и физически белези – синини, одрасквания или скъсани дрехи, загубени вещи и пр. Когато е в такава деликатна ситуация, то вероятно няма да иска да говори, дори по принцип да е разговорливо и общително. Една от възможните причини за това е срам. Другата много вероятна е страх. Срам от самия факт, че е жертва, и страх, че ако се предприемат някакви действия, тормозът ще се задълбочи.
И тук е голямата ни роля като родители. Трябва да се опитаме да създадем семейна среда, в която няма срам и страх. Когато те отсъстват, има място за любов. И само тогава детето се чувства истински защитено, сигурно и разбрано. Как бихте могли да организирате средата вкъщи – и като физическо пространство, и като емоционален свят, който споделяте като семейство, зависи изцяло от индивидуалната семейна динамика. Може да имате специално кътче, в което всеки от вас знае, че седне ли, ще има кой да се сгуши до него и да предложи времето, разбирането и топлината си, за да си споделите или да си помълчите – както ви е по-удобно. Може да си измислите специален предмет – плюшена играчка, одеялце, възглавничка, за които всички да сте наясно, че вземе ли ги някой, то той има нужда да говори. Защото, хайде да си го кажем честно, понякога е много трудно да кажеш „Имам нужда да поговорим“.




Житейският опит показва, че е твърде малко вероятно изслушвани и емоционално обгрижвани деца да се превърнат в насилници. По същия начин деца, които знаят, че имат здрава и сигурна връзка с родителите си, са много по-способни да се защитят и да сигнализират, ако станат обект на тормоз в училище.
Да, факт е, че най-уязвимите деца са изложени на по-голям риск от тормоз. Това често са деца от маргинализирани общности, от бедни семейства, деца с различна полова идентичност, с увреждания или мигранти и бежанци. Но ако на едно дете му се показва (и казва!), че е обичано, самочувствието на истински обичан човек, с което то би преминало през подобни травмиращи ситуации, ще му помогне да излезе от тях по-лесно, а и да ги разпознава, за да се опълчва на несправедливостите спрямо негови приятели и съученици.
Точно по този начин, опълчвайки се срещу тормоза в училище, двама канадски дванадесетокласници от Беруик, Нова Скотия успяват да поведат световно движение преди повече от 17 години. Всичко започва от една най-обикновена розова тениска. С нея се появява облечен на първия учебен ден деветокласникът Чък Макнийл. Изборът му на облекло предизвиква подигравки и става причина за тормоз. Свидетели на този тормоз стават Дейвид Шепърд и Травис Прайс, които решават, че на следващия ден ще се появят с 50 розови тениски и ще ги раздадат из цялото училище. По този начин успяват да покажат на детето, станало обект на тормоза, че го подкрепят и не само̀, а на тормозещите – че постъпката им е меко казано нелепа.




Тази изключително простичка, но особено оригинална идея се превръща в ежегодно събитие – „Ден на розовата фланелка“, към което в годините се присъединяват хиляди училища по целия свят. Част от световното движение става и ИКЕА, които също имат кампания за деня на розовата фланелка, като същевременно подкрепят и усилията на УНИЦЕФ и МОН, обединени в програмата „Стъпки заедно“, чиято основна цел е превенция на тормоза в училище.
УНИЦЕФ и ИКЕА си партнират успешно вече години наред, създавайки програми за промяна в училищната среда. ИКЕА България се включва като партньор на „Стъпки заедно“ още през 2019 г., обособявайки специални пространства, където децата се чувстват уверени да споделят и генерират идеи за подобряване на училищния климат в 5 пилотни училища в България под надслов „За по-добра игра. Заедно.“. В тях учениците могат да общуват помежду си в сигурна и безопасна среда. Към края на 2022 г. по програмата „Стъпки заедно към училище без насилие“ близо 3000 ученици от 1 до 12 клас са взели участие в работилници за развиване на социално-емоционални умения, като част от тях са преминали специално обучение за „миротворци“, за да помагат на свои връстници.
Още не сме свършили, скрол надолу
Тази година ИКЕА България подкрепят дългогодишната си инициатива за превенция на тормоза в училище и със специална илюстративна онлайн кампания. По този начин поставят фокус и върху домашната среда, тъй като тя е основополагаща за развитието на детето и, както вече споменахме, е онова сигурно пространство, в което то трябва да знае, че може да получи безусловна подкрепа. В кампанията „Положението не е розово, но може да бъде“ се споделят няколко основни стъпки в посока качествено общуване и спокойна атмосфера у дома.
Част от кампанията е и 7-годишната Бояна, която илюстрира по свой начин основните послания в кампанията. На 28 февруари нейните рисунки ще бъдат разположени в детските стаи на шоурума на магазин ИКЕА София и ще препращат към информация за инициативата, насочвайки вниманието на посетителите към проблема и възможните стъпки за неговото разрешаване. В знак на съпричастност, служителите на магазина ще бъдат облечени със специални розови фланелки, отново изрисувани от младата художничка.
Ако се чудите как да започнете разговор с детето си по темата „тормоз в училище“, можете да използвате кампанията на ИКЕА и да направите една бърза разходка из магазина, концентрирайки се в шоурума с детските стаи. Със сигурност информацията за инициативата би могла да стане претекст за един такъв разговор.
А ако по някаква причина в главата ви звучи „Това на моето дете не може да му се случи“, ще ви „зарадваме“ със следната информация на МОН, според която само през учебната 2022–2023 г. случаите на физически и вербален тормоз над деца са над 3300, а от национално представително проучване на УНИЦЕФ става ясно, че всяко второ българско дете е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Това практически би могло да означава, че не са рядкост случаите, в които жертвите на насилие (и в дома, и в училище) сами се превръщат в насилници. А това, ще се съгласите, се нарежда сред най-големите страхове на всички родители, и то напълно основателно.
Този текст е създаден с подкрепата на ИКЕА България.
Днес в рубриката ни „Жените могат всичко“ ви представяме Ваня Тодорова – собственик на конна база „Ахил“ и председател на фондация „Можем заедно“, чиято кауза са семействата на деца с увреждания. И по-конкретно – възможността да се събират средства за различни терапии, от които да се възползват децата с различни възможности, за да не лежи тази грижа изцяло на плещите на родителите.
Подобна терапия е хипотерапията или конната терапия, в която активно участие вземат конете. От години Ваня се занимава с хипотерапия в конна база „Ахил“ и работи с деца с различни нарушения и увреждания. „Центровете с квалифицирани специалисти в България се броят на пръсти, а е много важно да ги има, за да може все повече деца със специални потребности да се възползват от лечебното въздействие на конете“, казва Ваня. И добавя, че в конна база „Ахил“ идват и много деца с типично развитие – за първа среща с кончета, за кратка или по-дълга разходка, както и за приятно прекарано време сред природата. „Общуването с конете ги учи на отговорност, дисциплина и съобразяване с друго живо същество. Всички обитатели на конната база – коне, кучета, котета, зайчета – обичат децата и с удоволствие приемат ласки и лакомства“, казва Ваня.


Разказваме ви за Ваня и нейната работа, не само защото е важна, а защото тя и екипът ѝ имат нужда от помощ, за да запазят конната база и да продължат да развиват дейността си. „При създаването на конната база взехме под наем терена, на който е изградена, изцяло със собствени средства и усилия. От миналата есен собствениците на имота решиха, че искат да го продадат. Това ни постави в много затруднено положение, защото обявената сума за продажба е много висока и ние не можем да се справим без помощ.“
Ваня и екипът ѝ решават, че ще купят имота. Само че банката ще отпусне кредит, само ако успеят да съберат пари за самоучастие. В момента тече кампанията „Да спасим конна база „Ахил“ с цел да се съберат тези средства. До момента са се включили над 140 индивидуални дарители и необходимата сума е почти събрана. Остават още около 10 000 лв. Но освен тях, разходите по отглеждането на шест коня никак не са малки. Както ни разказа Ваня, всяко животно има нужда от поне 300 лв. месечно, за да е в добро физическо и психическо състоние. Към това се добавят всички текущи разходи, които има подобна организация. „За нас е важно и да облекчим семействата финансово, затова те плащат само 50% от пълната сума за конна терапия, а останалата част се стараем да осигурим чрез благотворителни кампании, базари и участие в различни програми“, споделя Ваня.


А ето как можете да подкрепите конна база „Ахил“:
По банковата сметка на фондация „Можем заедно“
IBAN: BG15FINV91501217270025
Чрез DMS BAZA на кратък номер 17 777 за всички мобилни оператори
Чрез PayPal: foundationtwc@gmail.com
Или с купуване на някой от специалните календари на конна база „Ахил“, за които можете да разберете повече тук.
Вижте какво още ни разказа Ваня за любовта си към конете и децата и за страхотната си работа.
Казвам се Ваня Тодорова и съм собственик на конна база „Ахил“ и председател на фондация „Можем заедно“. След дългогодишна практика като преводач срещата ми с конете ме насочи по един съвсем нов път на развитие – пътя на лечението и подобряването на състоянието на децата със специални потребности. Преди пет години завърших и магистратура по специална педагогика с квалификация по ерготерапия, курсове за терапия, асистирана от коне в Чехия и Италия, както и различни курсове и обучения, свързани с детското развитие.
Първата ми среща с конете беше преди 10 години, когато заведох дъщеря си, тогава на 12 години, да помага в една конна база. Реших и аз да се кача на кон, за да опитам. След този опит последва серия от уроци по езда и смятам, че стигнах до едно прилично ниво. Но не това беше решаващото. Усетих сама колко невероятна е срещата с тези прекрасни животни и как самото общуването с тях може да намали стреса, умората и да омаловажи всекидневните ни грижи.
Когато се запознах с конете, самата аз преминавах през труден период и мога отговорно да кажа, че те ми помогнаха много. Тогава се зароди и идеята за конна база – място, където всеки може да се откъсне от всекидневието и да се наслади на приятно прекарано време сред природата.


Децата със специални потребности винаги са били обект на моето внимание, макар и да не съм имала пряк допир с тях. След първите няколко години на работа в конната база започнах да се интересувам от конната терапия и от начина, по който въздейства на деца и хора с увреждания. В много страни тази терапия е част от рехабилитационната програма на хората със специални потребности. В България е непозната, може би заради малкото места, където се провежда, и липсата на квалифицирани специалисти. Това ме накара да премина през различни курсове и обучения, за да съм запозната с различните състояния и да съм максимално полезна.
Конната терапия не е езда в традиционния смисъл – единствената прилика е, че върху коня има човек. При нея се използва триизмерното движение на гърба на коня, когато той ходи, и температурата на тялото му, която е по-висока от човешката. Чрез този вид стимулация се укрепва мускулатурата, тялото става симетрично, въздейства се върху кости, стави и сухожилия, подобряват се балансът и координацията. Най-важното е, че всичко се случва по приятен и забавен начин за децата, като игра, а знаем, че децата учат и се развиват чрез играта.
Конете са много социални животни и общуват с нас чрез езика на тялото, което е много полезно за децата с разстройство от аутистичния спектър, при които социалното общуване е един от дефицитите.
Друго въздействие при конната терапия е върху дишането – то става равномерно, което влияе върху слюноотделянето, преглъщането и артикулацията при невербалните деца.


Досега съм работила съм с повече от 60 деца, като почти половината от тях ни посещават вече пет години. Както при всяка терапевтична работа, важното е да има постоянство и натрупване, за да се постигне положителен ефект.
Децата, на които помагаме, са с разстройство от аутистичния спектър, умствена изостаналост, двигателни увреждания и нарушения, синдром на Даун, синдром на Рет и други редки генетични синдроми, сензорни, говорни, артикулационни и поведенчески дефицити, както и хиперактивност.
При конната терапия работим едновременно, както върху основното увреждане, така и върху съпътстващите. Например, при дете с аутизъм работим върху двигателното развитие, социалното общуване, очния контакт, поведението, артикулация и др.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всяко дете има изработен терапевтичен план с краткосрочни и дългосрочни цели, които следваме и коригираме при нужда, за да постигнем желания ефект. При някои деца резултатите не закъсняват, при други отнема повече време, но основната цел, както при всяка терапевтична работа, е те да станат по-самостоятелни, по-социални и адаптивни, за да могат да се справят по-лесно в живота, който е пред тях.


Смятам, че съм намерила своето призвание. Дойде на по-късен етап от живота ми и съм благодарна, че се случи. Работата е отговорна и напрегната, но ми носи истинско удовлетворение. Целият ни екип преживява заедно със семействата и най-малкия напредък в развитието на детето. Случвало ни се е невербално дете с аутизъм да каже първа думичка; дете, което ходи хванато и за двете ръце, да започне да ходи, като се държи само за едната; дете, което не говори, да се опитва да вокализира, докато е върху коня и аз пея любимата му песен. Примерите са много.
Често вечер след работа си почивам и си правя равносметка на деня. Спомням си откъде сме тръгнали с определено дете и сега то колко е напреднало и колко добре се справя. В такива моменти си давам сметка колко съм щастлива да имам около себе си конете и всички хора, които ни търсят и ни помагат.
Оле Мале е социалната кауза на Майко Мила. Това може би го знаят повечето от вас. Вероятно по-малка част обаче си дават сметка, че Оле Мале всъщност не е благотворителна организация, защото ние не просто даряваме средства на родителите на деца с увреждания, с които работим. Това, което правим, е, че осигуряваме възможност на тези родители да работят. По същество Оле Мале е социално предприятие.
В българското законодателство дълго време липсваше определение за социално предприятие, сигурно защото в годините назад законодателят не си е представял, че хора от уязвими социални групи не биха искали социални помощи, а работа. Е, от опита ни с родители на деца с увреждания можем да кажем, че едно от нещата, което искат те, е именно възможност за работа. И за щастие днес социалните предприятия в България не са екзотика.
Но да се върнем на това какво на практика представлява социалното предприятие. То, въпреки че не е стопанско лице (фондация Майко Мила, под чиято шапка е Оле Мале, е нестопанска организация), развива стопанска дейност, която има изразен социален ефект за различни групи хора – подобрява жизненото им равнище, осигурява заетост, предоставя различни услуги, съдействащи за социално включване, и т.н. От години нашата кауза е свързана с това да даваме възможност на майки (а вече и на бащи) на деца с увреждания да работят, т.е. нашето социално предприятие работи в посока заетост.
В Оле Мале, освен родителите на деца в увреждания, са постоянно ангажирани трима души, които се грижат за творческата част, маркетинга и логистиката. Те измислят продуктите, които да се изработват, закупуват материали за тях, предоставят ги на родителите, с които работим, инвентаризират и качват готовата продукция в онлайн магазина, грижат се за поръчките и доставките, обслужват корпоративни клиенти, участват на базари и изложения.
Когато наближи кампания – за Коледа, за 1 март, за Великден, обикновено имаме нужда от доброволци, които да ни помогнат в слагането на 500 етикета на текстилни лалета, опаковането на 3000 мартеници или броенето на стотици коледни играчки. Изключително сме благодарни на всички хора, които се отзовават на нашите молби за доброволческа помощ.
Истината обаче е, че за да продължи да расте и да се развива, Оле Мале има нужда от доста повече от доброволческа подкрепа. Желанието и смелите ни планове са социалното ни предприятие да разшири подкрепата си и към други уязвими групи – самотни родители, майки бежанки, хора с увреждания. Това означава, че трябва да измисляме постоянно нови и вълнуващи продукти, които те да изработват, а ние да предлагаме в онлайн магазина си през цялата година – не само кампанийно около празници. Това ще даде необходимата устойчивост, от която имат нужда не само каузата ни, но и хората, които тя обслужва.
В Оле Мале трябва да сме подготвени за всякакви ситуации. Понякога се случва така, че голяма поръчка не може да бъде завършена от родителя, който я е поел, защото се оказва, че времето, с което разполага, се е променило – например състоянието на детето му, за което се грижи всекидневно, се е влошило.
Нашата основна мисия като социално предприятие в услуга на родители на деца с увреждания е преди всичко да ги подкрепяме. Затова няма абсолютно никакво значение какви допълнителни средства и усилия ще са необходими, за да завършим поръчката. Целта е клиентът да остане доволен и отново да поръча от Оле Мале и от този родител. Ето за такива ситуации ни трябва устойчивост, а тя е пряко свързана с финансовата обезпеченост на предприятието и с възможността да разшири своята дейност.
Искаме да продължим да подкрепяме родителите, с които работим, и да сме още по-полезни за тях: с по-голям екип, който да се грижи за още повече поръчки, клиенти и бенефициенти; с повече продукти, които да предлагаме целогодишно; с повече социални групи, на които да помогнем.
За да задвижим това колело, чиято скорост ще ни даде възможност да изпълним плановете си за Оле Мале, имаме нужда от вашата подкрепа.
Ако разпознавате каузата на Оле Мале като своя, можете да се включите в благотворителната кампания, организирана от нашите партньори и приятели eBag, и да направите дарение за Оле Мале през тяхната платформа. Става много лесно: влизате на сайта им, добавяте в количката си ваучер с размер на дарение по ваш избор и той се сумира към другата ви поръчка. Напомняме, че минималната поръчка през сайта на eBag е на стойност 30 лв.
Благодарим ви сърдечно и нямаме търпение да сбъднем с ваша помощ всички смели цели, които сме си поставили, за да бъде Оле Мале устойчиво и сигурно място, осигуряващо спокойствие и независимост на родителите, които подкрепяме.


В Майко Мила вярваме, че качественото здравеопазване не е привилегия, а право на всички граждани. Затова мислим, че всяка малка крачка към подобряване на здравната система в България и в помощ на болниците, лекарите, медицинските сестри и всички други здравни работници е ценна и необходима.
По тази причина инициираме кампания в подкрепа на интензивното отделение в СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, по-известна още като Педиатрията.
Това отделение разполага с шест интензивни легла, които трябва да бъдат сменени със съвременни, отговарящи на изискванията и нуждите както на пациентите, така и на лекарите.


Повечето от нас не могат да си представят как точно трябва да изглежда едно такова легло, но е добре то да може поне да се повдига автоматично и да се регулира в седнало, полуседнало или друг тип положение, подходящо за пациента, без да се налага детето, което е в обективно тежко състояние, да бъде местено, подпирано или да извършва някакво действие.
Новите реанимационни легла са избрани от отделението и са с всички функции за движение, които трябва да имат по стандарт.


Иска ни се да купим още и четири перфузора. Това са вид инфузионни помпи, които са нагласени към нуждите на всеки пациент и директно вливат назначените му лекарства в точна доза и за определено време.


Към това ще добавим и един брой пациентен монитор с IBP модул и безжичен модул. Този монитор е с всички необходими функции за реанимационно наблюдение и ще бъде свързан с новия монитор майка (също дарен наскоро с очаквана доставка). Това ще позволи на екипа на интензивното отделение да има видимост върху показателите на децата, настанени в отделението, докато приемат нов пациент например. Наличието на такава система за мониториране е стандарт за оборудване в интензивно отделение.
Общата стойност на цялото оборудване е 30 868 лева с ДДС.
- 6 броя реанимационни легла с матраци на обща стойност 13 680 лева с ДДС
- 4 броя перфузори на обща стойност 10 560 лева с ДДС
- 1 брой пациентен монитор с IBP модул и безжичен модул на обща стойност 6628 лева с ДДС
Сметката, по която можете да превеждате дарения, ако имате желание да се включите в кампанията и я намирате за смислена, е следната:
IBAN BG54FINV91501217550235
Титуляр: фондация „Майко Мила“
Основание: За Педиатрията
И за да не си мислите, че днес сме се събудили и самосиндикално сме решили да събираме някакви пари, е добре да знаете следното:
- тази кампания е по идея на майка на дете, хоспитализирано в същото отделение неколкократно, и тя самата е регистрирала всички тези необходимости, обсъдила ги е с екипа на отделението и с управата на болницата в лицето на д-р Благомир Здравков, директор на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, и е получила потвърждание, че отделението има нужда от тях;
- нашият екип също е провел разговор с директора и се уверихме, че това оборудване ще улесни както работата на лекарите, така и лечението на децата.
За да стане всичко по максимално лесен начин, в мига, в който съберем пари за някой от трите вида оборудване, ще правим поръчка през фондация „Майко Мила“ и ще го доставяме в болницата. На Педиатрията няма да бъдат превеждани никакви средства, тъй като това ще забави изключително много процеса по поръчка и закупуване на посоченото оборудване.
Леглата за интензивна грижа за деца в София, където идват случаи от цялата страна, са изключително малко. Възможностите се изчерпват с местата в интензивното отделение на Педиатрията, реанимацията в Пирогов и тази в Трета градска. Ясно е за всички, че тези отделения трябва да бъдат обезпечени по най-добрия възможен начин – и като персонал, и като оборудване.
С тази кампания се опитваме да набавим малко, но пък необходими неща. Ако се съберат повече пари, те отново ще бъдат разходени за оборудване на интензивното отделение в Педиатрията и ще отчетем всеки разход.
Благодарим ви за вашата щедрост, съпричастност и подкрепа. Надяваме се един ден, когато имаме национална детска болница – замислена, изградена и оборудвана по съвременните медицински стандарти, да не се налага да правим кампании, децата да получават най-адекватното лечение и грижа, а лекарите да работят в максимално комфортна и обезпечена среда. Дотогава е добре да сме заедно във всякакви каузи, които ще подпомогнат лечението на децата ни и всекидневните дейности на лекарите и целия медицински персонал.
Кампанията ни за коледни подаръци #самсъмсидядоколеда продължава!🎅 Днешната ни награда е много полезна - курс по английски език.🤓 Защото без английски не може. То може, ама ще сме много изгубени в превода. 📖Сега вече нямате оправдания, че не ви стига времето, защото по авторската система за ускорено учене на английски на Център за езици и култура Part Time нивата се минават за нула време.
Ако изгледате това видео и ни напишете в коментар под поста във Фейсбук колко точно отнема завършването на едно ниво по английски в Part Time, можете да си спечелите ваучер за онлайн курс по английски за ниво B1 или B2 на стойност 999 лв. Теглим победителя на 30 ноември. Гуд лък и грейт съксес!
В страна като България, в която сме свикнали да оправдаваме всякакви безумия с безобидното “тука е тъй”, да работиш за осъзнаване и подобряване на човешките права звучи леко научнофантастично. Понятия като “дискриминация”, “права на децата”, “права на жените”, “достъп до здравеопазване, образование, информация” за повечето хора сигурно звучат отвлечено от всекидневното правене на неща, за да оцелееш.
Истината е, че наличието и спазването на всички права и свободи, които имаме, е гарант за това, че ще живеем по-добре - едни с други и в цялост, като общество. Тъкмо за да подчертаят колко са важни човешките права и борбата за тях, Български хелзинкски комитет (БХК) започва нова кампания - “Усилието за правата на един е ключът за правата на всички”, която съвпада с 30-ата годишнина на организацията.
Целта на кампанията е да ни припомни, че човешките права не са абстрактно понятие, а най-стабилният гръб, стоящ зад човешкото ни достойнство и даващ ни сили и мотивация да се изразяваме, защитаваме, сдружаваме, образоваме, информираме и т.н.
На специално създадена страница на сайта на БХК има разгледани 17 основни теми в сферата на правата на човека, които засягат всички нас, или се отнасят конкретно към маргинализирани, уязвими групи като например хора с увреждания, бежанци, представители на етнически и религиозни малцинства и др. Всяка тема е разгледана подробно с обяснение какво представлява съотвеното човешко право, как трябва да го пазим, към кого да се обърнем, ако смятаме, че то е нарушено за нас или за някого около нас, плюс полезни връзки и телефони, където това е възможно.
Подобно малко по-детайлно разглеждане на понятията и даване на информация за всичко, което стои зад тях, осигурява знание и увереност, които мнозина от нас нямат, защото, както вече казахме, “тука е тъй”. Тука ще е както си го направим. А познаването и опазването на човешките права е основата, върху която трябва да градим.
Снимките горе и тези, които ще видите по-надолу в този текст, може и да ви се струват като декор за филм, разказващ някаква постапокалиптична и/или следвоенна история, но всъщност са кадри от дома на Таня от София и 17-годишния ѝ син Петър. Таня страда от множествена склероза и има ТЕЛК с 95% инвалидност. Тя е абсолютно обездвижена. Единственото движение, за което все още отговаря сама, е частичната подвижност на едната ѝ ръка. Интелектуално Таня е абсолютно съхранена и с пълно съзнание възприема ужаса, в който се налага да живее с детето си.












Тя е на 55 години, живее в кв. Люлин и освен Петър, има и голяма, 33-годишна дъщеря, както и 80-годишна майка, работещ пенсионер, живееща в друг град. И двете жени ѝ помагат финансово, но тази помощ е крайно недостатъчна.
Да, състоянието на жилището, в което живеят майката и синът, определено е проблем. Но нещата са по-дълбоки.
От години Таня се бори с община “Люлин”, за да ѝ бъде назначен личен асистент. Позволете ни кратко отклонение: удивителен е фактът, че много често се налага да използваме думата “бори” във връзка с работата на институции, които са създадени само и единствено с цел да са полезни за хората. Та, борбата явно е безмилостно жестока, но все пак тече комуникация. Има служителка в социалната служба към община Люлин, отговаряща за подобни казуси, която е напълно запозната със случая, но въпреки цялата му сериозност не успява да помогне и до ден-днешен.


Когато Петър става на 17 години, решава да кандидатства, за да стане личен асистент на майка си. Жената от общината изпраща фирма за установяване на условията, в които момчето ще работи. Въпросната служителка е била много пъти в дома им и знае точно какви са проблемите.
В един момент става ясно, че фирмата проверява тока, но се оказва, че има проблем с електрическата инсталация, дават предписание да се оправи и заявяват, че след това ще издадат решение. На следващия ден от общината изпращат отговор, че условията в жилището не са безопасни за работата на Петър и затова няма да бъде назначен. Хората от въпросната фирма твърдят, че нищо не са подавали като документ към общината.
Средата явно не е подходяща за работа на непълнолетен, но той безгрижно може да продължи да си живее в нея. Защото то работата е едно, а живеенето съвсем друго, нали така...










Таня все пак е имала личен асистент за няколко месеца през 2021 г. Асистентът трябвало да напусне по лични причини през август. Тогава Таня се обадила в общината, за да прекратят договора. Потвърдили са, че ще го направят. Впоследствие се оказва, че договорът не е прекратен, но нито асистентът е получил пари за август, нито Таня е получила добавката си, която ѝ се дължи, ако не ползва личен асистент. Пари няма, а жената в общината твърди, че не е уведомена за прекратяването на договора.
Таня продължава да има нужда от личен асистент, а апартаментът все така се нуждае от спешен ремонт и подмяна на инсталация и електроуреди. Междувременно Петър учи и се явява на изпити в края на учебната година, тъй като не посещава училище, за да е с майка си. Доходите, с които разполагат Таня и синът ѝ, се формират от финансовата помощ от дъщеря ѝ и майка ѝ плюс пенсията на Таня от 600 лв., добавката за чужда помощ – 110 лв., и 123,90 лв. – добавка интеграция.
Твърдите месечни разходи възлизат на:
- 300 лв. за жена, която я обгрижва всеки ден (обличане, къпане)
- 700 лв. за жена, която помага в домакинството (пазаруване, чистене, готвене)
- 200 лв. пелени за възрастни
- 300 лв. рехабилитатор (които са крайно недостатъчни, защото в случая на Таня има нужда от много повече посещения и работа)
- лекарства
- сметки
До момента семейството няма никакви задължения и всички сметки са плащани навреме. Дори са си сложили слънчев колектор, за да не ползват услугите на Топлофикация.
Очевидно от спешен ремонт на жилището, в което живеят. По първоначални сметки той би излязъл около 40 000 лв., в това число и уреди, мебели, посуда и специален матрак, възглавница и други консумативи, подходящи за човек в състоянието на Таня.
Хубавото в тази история е, че покрай Таня и Петър има добри хора, които са готови да им помогнат и да отделят време, за да се организира и следи извършването на целия ремонт. Остава да се съберат пари за него. Ще сме много благодарни, ако имате възможност да се включите в кампанията за набиране на средства, като дарите или споделите за случая на Таня и Петър.
Фондация Майко Мила открива специална дарителска сметка, която ще бъде отворена само и единствено за средства, предназначени за тази кампания. При достигане на сумата кампанията ще бъде преустановена и отчетена, като ще споделим с всички вас как са разходвани средствата и какъв е резултатът от ремонта. Всички неразходвани за ремонт и подобрения в дома средства ще бъдат инвестирани в качествена рехабилитаторска грижа и необходими прегледи за Таня.
Дарителска сметка за Таня и Петър:
IBAN BG57FINV91501217589272
BIC/SWIFT код: FINVBGSF
Титуляр Фондация Майко Мила
Благодарим ви за добротата и щедростта и си позволяваме да го направим предварително, защото знаем, че сърцата ви са си точно на мястото.