Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
Цяла България е в шок от разследването на журналистката Тина Ивайлова, от което става ясно, че семейството на четиригодишно момиченце от град Каблешково е подало информация и жалби за системен тормоз над детето от учителка в детска градина „Радост“ в града. Родителите на детето твърдят, че тормозът е всякакъв, в това число има и съмнения за сексуално насилие.
Разследването на Тина можете да видите тук:
За целите на този материал ще преразкажем по-долу някои съществени моменти от разследването на Тина Ивайлова:
Преди седем месеца Петя – майката на четиригодишното дете, забелязва промени в поведението на по-малката си дъщеря. Детето упорито отказва да посещава детската градина, има тревожност, кошмари, проблеми със съня, виждат се наранявания по ноктите. Тогава майката започва да я разпитва и разбира, че госпожата в групата – Мариета Герова, била ударила две момчета, а нея била бутнала по коремчето, за да седне на столчето. Но това е само началото на историята, за съжаление.
Госпожа Герова често повтаряла на майката: „Тя ми е любимка, много е красива. О, днеска колко си красива! Всеки ден е много красива. Всеки ден специални комплименти, гушкания. Беше ми неудобно от другите деца“, спомня си Петя. Такива коментари е имало и при първото оставяне на детето за следобеден сън в групата, допълва майката. „Сутринта казвам на Герова, че ще остане за следобеден сън, подготвила съм пижамка, всичко, и тя ми отвръща: „О, много се радвам. Много жалко, че днес не съм цял ден. Ех, утре съм цял ден.“ Думи, които никой родител не предполага, че в случая са червени флагове.
Семейството забелязва странни следи по ноктите на ръцете на детето. Според тях не е от удар. А дъщеря им, освен че не иска да посещава детската градина, отказва да излиза и от вкъщи. И с множество разговори и въпроси какво не е наред в градината, детето проговаря:
„Нали няма да кажеш на Герова?“, попитало то, и разказало, че: „я удря с юмрук в корема, в главата, дърпа ѝ ушите, устните, удряла я през ръцете, извивала ги, дърпала пръстите на краката…“
След признанията на детето, Петя пуска жалби. След като вече е започнало да споделя, момиченцето признава пред майка си и за счупените нокти, които по негови думи са наранени от госпожа Герова. Петя води дъщеря си на преглед в „Съдебна медицина“ в Бургас, а Мариета Герова веднага излиза в болничен. В съдебномедицинската експертиза е потвърдено, че на детето му е причинена болка и „получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава в описателната част, от действието на твърди предмети с ограничена повърхност, каквито могат да са и човешките пръсти.“
Детето първо разказва на майка си подробно какво се е случило и как след това е имало кръв. „Каза ми, че госпожата я е натиснала с ръка между краката. Имала е кръв. После я е заболял коремът“, разказва Петя. Показва и малка раничка в интимната област. По думите на детето, всеки път това се е случвало в тоалетната, най-често докато другите деца спят.
Момиченцето твърди също, че лелята от тяхната група неведнъж е ставала свидетел на посегателствата срещу нея. Дори е изпирала бельото ѝ. Към днешна дата, както се вижда във видетото, леля Иринка не си спомня това. При срещата с журналистката Тина Ивайлова тя отказва да коментира, като обяснява, че нищо не е видяла и чула, докато е била на работа.
Момиченцето е прегледано и от екип от гинеколози, които са установили разкъсване на химена.
Учителката Мариета Герова категорично отрича всички твърдения за системен физически тормоз и сексуално посегателство.
Според прокуратурата: „Не са налице доказателства относно извършване на сексуално насилие по отношение на детето, както и извършване на блудствени действия с него. Има разминаване в медицинските заключения относно блудствените действия. Документи, предоставени от семейството преди разследването, получени от частни прегледи, установяват разкъсване на химена на 4-годишното момиченце.“
Назначената от разследващите медицинска експертиза обаче опровергава това. Затова е взето решение за назначаване на втора независима съдебно-медицинска експертиза, която все още не е готова.
Според разследващата журналистка Тина Ивайлова обаче нещата не са точно така. Тя заявява в свой пост във Facebook следното: „На брифинг районният прокурор на Бургас Мария Маркова е излъгала, че по делото за детската градина в Каблешково няма приложени съдебно-медицински документи, които показват наранявания по половите органи на детето. Направила е и внушения, че медицинските документи, представени от родителите, били противоречиви и „частни“. Нито са частни, нито противоречиви. Съдебно-медицинските документи са издадени от Съдебна медицина в УМБАЛ – Бургас“.
Към това твърдение Ивайлова прилага снимки на експертизата.
Тя дава и още фактологията, като обяснява, че сигналът за случая е подаден през март. Според Тина разпитът на детето в т.нар. „синя стая“ е проведен три месеца по-късно. След още три месеца е назначена психиатрична експертиза.
„Темповете на работа на наблюдаващия прокурор са „завидни“, въпреки „приоритетното разследване“, за което говори Районният прокурор. „Приоритетно“ вероятно е с днешна дата, заради сигналите, подадени до Главния прокурор, не само от екипа ни“, пише Тина.
Тина Ивайлова споделя още, че разполага със записи на детето, в които то разказва „брутални неща“. И допълва, че може да ги предостави на експерти, които да установят дали едно 4-годишно дете може да си съчини подобни разкази.
Предстои втора част от разследването на журналистката.
Междувременно, без да сме сигурни какво точно се случва, всички ние като родители и като част от това общество се запитахме какво правим, ама какво РЕАЛНО правим, за да няма насилници, които да работят с децата в детските градини и яслите. Всъщност, каквото и да е развитието по този случай, много хора са склонни да вярват на семейството, точно защото повечето от нас са се сблъсквали с агресия и напълно неприемливо отношение от персонал в детските заведения – дали към собственото ни дете, или към чуждо. Малко ли записи и скрити камери, поставени от родители в дрехи и играчки на деца, излязоха в последните години, на които се чува вербална, а понякога и физическа агресия? И какво последва? Нищо. Някой е уволнен и след време спокойно си намира работа в друга детска градина или ясла, защото просто персонал няма.
„Крайно време е – не, крайно време беше преди 10 и 20 години, сега е въпрос на оцеляването на стотици деца – да се създаде регистър на работещите с деца“, пише в свой пост във Facebook Пламена Николова, която е ръководител на направление „Ранно учене“ във фондация Rise България. Според нея на хора, които са извършили сериозни дисциплинарни нарушения и тежки престъпления спрямо деца, трябва да се отнема възможността да практикуват професии, пряко свързани с работа с деца. „Чувството на безнаказаност и липсата на реални последствия превръща тези хора в още по-големи хищници, а в момента няма какво да ги спре да търсят място, където да се скрият и да продължават с насилието над деца под една или друга форма – дали физическо, или психическо, или и двете“, казва още Пламена.
За Майко Мила тя коментира, че най-шокиращото е, че всички ние дълбоко в себе си (може би не толкова дълбоко) знаем, че подобни случаи има. Може би не толкова често в детската градина, но със сигурност в институциите за деца, лишени от родителска грижа, в училищата, в интернатите, в много семейства. „Очите ни са насила отворени за неща, от които имаме навика да отвръщаме поглед като общество. Като това, че системното насилие над деца често се прикрива всячески от другите възрастни в един затворен колектив“, казва още Пламена Николова
„Големият въпрос, който стои от десетилетия пред системите, работещи с деца, е как закрилата да се прилага на ниво хора, на ниво персонал. Кой да има достъп до децата, с какви нагласи и в какво психично състояние са хората, които влизат в занималните и класните стаи, в домовете, в спортните зали, в болниците? В момента няма никакви механизми, които да възпрепятстват дори хора с доказани нарушения в една детска градина да продължат работата си в съседната, или учители, упражнили насилие над дете, да се преместят в друго училище“, коментира тя.
Говорим по темата и с Александър Миланов – клиничен социален работник в болница „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Работи с пациенти с онкологични заболявания, техните семейства и медицински екипи, като специализира в кризисни интервенции, психоонкология и психосоциална подкрепа. Активно участва в проекти за защита на децата и застъпничество за уязвими групи.
„За насилие над дете в институционална среда трябва да имаме пропаднали контролни механизми, игнорирани предупредителни сигнали и най-тревожното за мен – култура на мълчание и бездействие. В такива случаи рядко имаме само един лош човек. Почти винаги има хора, които са забелязали промени в поведението на детето, видели са неадекватни действия на колегата, чули са сигнали от други деца и са решили да мълчат, да не усложняват нещата.“ И допълва, че тази толерантност е форма на съучастие.
Според Миланов това, което обществото нарича сексуално насилие, всъщност е патологичен акт на власт, контрол и деградация, при който има сексуално поведение. Самият сексуален елемент, според мен, не е цел, а е инструмент за унижение и подчинение. Става дума за преживяване на сексуално удовлетворение от самата идея за безпомощност и зависимост.
„Проникването (с пръсти, предмети или полов контакт) е акт на символично унижение, чрез който възрастният утвърждава своята власт и абсолютното подчинение на жертвата. И не на последно място, трябва да говорим и за садистично преживяване на сила, като причиняването на болка и страх не е страничен ефект, а част от преживяването.“
За личност с антисоциални черти именно страданието на другия е основният източник на удоволствие. Това може да се разглежда като като резултат от дефицит на емпатия, липса на вътрешни задръжки и дълбока травматична история или деформации в сексуалното развитие. Разбира се, подобно поведение може да се разглежда и като крайна форма на дехуманизация. Телеснота нахлуване не е просто физическо посегателство, то е послание, че детето няма граници, не е защитено и е изцяло под контрол, обяснява социалният работник. Той допълва, че когато има данни за телесно увреждане в гениталната област, промяна в поведението, симптоми на страх, тревожност или регресия, не може да се изключи възможна сексуална и физическа травма, независимо дали тя може да бъде юридически доказана.
„Психиката на едно дете не функционира по логиката на съдебния процес, тя реагира на преживяното, независимо дали то ще бъде квалифицирано като блудство в съдебната зала. Дори и ако не се намери сексуален мотив, поведението може и трябва да бъде разглеждано като сексуализирано насилие или злоупотреба с власт чрез телесно посегателство с унижаващ характер. В такъв контекст сексуалният елемент не е непременно водещата цел, а инструмент за контрол, подчинение и „премазване“ на жертвата.“
В контекста на случилото се, Миланов допълва, че: „говорим за тежка психопатология. Жените, които извършват сексуално насилие, обикновено имат сериозни дефицити в емпатията, в границите и в начина, по който възприемат другия човек. При някои от тях става дума за повторение на собствена травма, те самите са били жертви на насилие и подсъзнателно възпроизвеждат динамиката, в която са били поставени. При други има тежки личностови разстройства, при които другият не е субект, а средство за удовлетворяване на патологични потребности.“
Още не сме свършили, скрол надолу
„Както казах, има и случаи, в които сексуалното насилие не е мотивирано от влечение, а от нужда за контрол, власт или унижение. При тези жени сексуалният акт е само инструмент, а е начин да обезличат, да разрушат, да се почувстват силни там, където се чувстват слаби. Това е и причината травмата за детето да е толкова дълбока. Насилието от страна на жена, особено ако тя е била в ролята на възпитател, учител или обгрижващ, руши не само усещането за сигурност, но и базовата вяра в това, че светът е предвидим и защитен.“, каза още Миланов.
