Благодарение на вирусите и инфекциите, които децата „носят“ от градината, родителите направо сме половин лекари. Или поне така се заблуждаваме. Затова е добре да се консултираме с истински специалисти, които не просто си мислят, че разбират медицината. За една от най-разпространите „чуми“ – стрептококовата инфекция – си говорим с педиатъра д-р Лора Бучукова.
Какво представляват стрептококите и какви видове съществуват?
Стрептококите са грам положителни бактерии. Могат да се разделят на групи по различни признаци.
Какви са симптомите при стрептококова инфекция в детския организъм?
Streptococcus pyogenes е главният представител на група А и е най-честият причинител на стрептококови инфекции. Той е причинителят и на една от най-често срещаните в детските заведения инфекции – скарлатината. Среща се предимно при деца на възраст от 1 до 9 години. Протича с ангина, температура и дребно-петнист обрив.
Характерна първоначална изява е и повръщането. Гърлото е силно зачервено, езикът е първоначално обложен с бял налеп, след което става ярко червен (малинов език). Бузите са червени, характерна е бледостта около устата. Появява се ситен ярко червен обрив по шията, тялото и крайниците.
Други инфекции, които причиняват стрептококите, са възпалителни процеси на респираторния тракт – ринити, ларингити, бронхити, стрептококова пневмония, стрептококова ангина, възпаление на средното ухо (otitis media), остеомиелит – възпаление на костта и костния мозък, стрептококов менингит, стрептококов сепсис и възпалителни заболявания на кожата.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво е лечението при децата и защо обикновено без антибиотик не минава?
Тъй като това е бактериална инфекция, обичайното лечение е антибиотично. Добре е да се направи изследване с антибиограма, за да се назначи антибиотик, към който стрептококът е чувствителен. Поради сериозността на гореизброените заболявания антибиотикът може да бъде избегнат само при носителство без клинична изява, например в гърлен секрет. Според съвременните препоръки носителството не е показано за антибиотично лечение.
Как може да навредят стрептококите на детския организъм, ако не се вземат мерки навреме?
След преболедуване от инфекция със стрептокок от група А не се изгражда имунитет. По тази причина е възможно често боледуване и при липса на лечение са възможни усложнения под формата на нефрити – възпаление на бъбреците, артрити – възпаление на ставите, които са късни усложнения и могат да доведат до трайни последствия.
Другите видове стрептококи могат да доведат до ранни усложнения под формата на системни инфекции – сепсис, менингит остеомиелит, които протичат много тежко.
Има ли някакъв вид превенция, чрез който ако не да са защитени напълно, поне по-рядко децата да боледуват от такъв тип инфекция?
В имунизационния календар е включена стрептококова ваксина, която е срещу Стрептококус пневмоние – един от видовете стрептококи, причиняващ чести инфекции на горните дихателни пътища при децата, отити и пневмонии. Ваксината включва 15 различни типа на бактерията, но, за съжаление, те са много повече и по тази причина дори и при ваксинираните деца, ние я откриваме често в носен секрет, секрет от ухо или храчки. Все пак ваксинираните деца боледуват много по-леко.
Абсцесът на гърдата е болезнено натрупване на гной в гърдите, причинено от инфекция. Засяга предимно жени, които кърмят.
Абсцес на гърдата може да се образува, ако сте имали инфекция на гърдата (наречена мастит) и не сте се излекували.
Според обобщение на научната литература за 2020 г. лактационният мастит се среща при 2–3% от кърмещите жени, 5–11% от които могат да развият един или повече абсцеси.
Ако човек не се лекува от мастит, инфекцията може да унищожи тъканите, позволявайки да се образува под кожата торбичка, която да се напълни с гной. Кърмачката може да я почувства като бучка. Това е абсцесът на гърдата.
Лактационните абсцеси обикновено се появяват поради инфекция със Staphylococcus aureus и стрептококови бактерии. Ако не се лекуват, може да стане опасно за жената, трябва да се диагностицира навреме и да се назначи лечение.
Ако подозирате, че имате абсцес на гърдата или имате симптоми на мастит повече от 24 часа, трябва незабавно да бъдете прегледани от лекар.
Често мастит с усложнение абсцес се развива през първите 3 месеца след раждането, но може да се появи до 2 години по-късно.
Абсцеси на гърдата могат да се образуват при всяка жена, но е по-често при хора със затлъстяване и такива, които пушат.
Болката в гърдите, зачервяването, повишената температура и системните грипоподобни симптоми са ясни признаци на инфекциозен мастит. Когато абсцесът на гърдата, не е свързан със запушен канал и задържано мляко, той е резултат от комбинация на бактерии, които се развиват там, където не присъства кислород (в червата например).
Симптомите на абсцес най-често включват болезнена, зачервена и топла гърда, бучка или подуване на гърдата. Ако имате болка в гърдите и/или болка при кърмене отново може да се подозира абсцес, но нерядко болките са и по други причини.
Възможно е също да имате висока температура и да се чувствате зле, отпаднали, уморени и с треска. Ако бебето изпуска зърното, ако не изтича мляко, също бъдете нащрек. Може да се появи също гадене, повръщане и силно главоболие.
Понякога става дума за по-лека инфекция (мастит), която обаче също изисква медицинска грижа. Ако симптомите ви не започнат да се подобряват в рамките на 2 дни след започване на лечението с антибиотици, назначени от лекар, отново се обърнете към него.
Избраните антибиотици включват пеницилини, устойчиви на пеницилиназа (диклоксацилин или еритромицин), цефалоспорини, сулфонамиди и клиндамицин. Курсът е 10-14 дни.
Всички лекарства трябва да бъдат предписани от лекуващия лекар. Минимално количество от тези антибиотици се отделя в млякото и се счита за безопасно да продължите да кърмите, докато ги приемате.
Клиничното подобрение обикновено се появява в рамките на 24-48 часа: зачервяването намалява, температурата и болката в гърдите отшумяват.
Чрез ултразвуково изследване ще бъде установено със сигурност дали страдате от абсцес. Понякога може да се назначи и биопсия на бучката. Лекарите обикновено използват аспирация с игла, ако майката кърми или ако бучката е по-малка от 3 см.
Ако дренираният абсцес остави голяма кухина, ще трябва да се постави превръзка, за да помогне за дренажа и заздравяването. Тогава няма да можете да кърмите от тази гърда, но можете да продължите от другата.
Парацетамолът или ибупрофенът могат да помогнат за облекчаване на болката. Майката може да използва и топъл компрес, за да успокои възпалението.
Събраната гной в гърдата може да се изтегля няколко пъти и да се наложи да се връщате в болница. Обикновено можете да се приберете вкъщи още същия ден с антибиотици, които да приемате у дома.
Абсцесът трябва да се излекува напълно за няколко дни или седмици.
Още подробности за лечението ще намерите тук.
Продължете да храните бебето си с двете гърди, ако можете. Това няма да му навреди и може да помогне на гърдата да се излекува.
Опитайте да изцеждате мляко от гърдите си с ръка или помпа, ако кърменето е твърде болезнено.
Някои майки погрешно отбиват бебетата си, когато развият мастит или получат абсцес. В повечето случаи кърменето трябва да продължи по време лечението, тъй като го подпомага и предотвратява ново задържане на кърма.
Съществува и възможност да прекратите напълно кърменето от засегнатата гърда, но да продължите да кърмите от здравата колкото дълго желаете.
За да избегнете мастит и усложнения като абсцеси, уверете се, че гърдите ви не се препълват. Маститът се появява най-често, ако дълго време сте имали твърде много мляко. Затова следете производството на кърма и не допускайте то да става неспирна силна струя, от която кърменето да ви тежи, бебето да напълнява рязко или да има повече от нормалния брой изхождания и често пълни мокри памперси.
Ако нямате твърде много мляко, но все пак получавате мастит, е важно да не пропускате кърмения или да не правите големи паузи между тях.
Също така носете дрехи, които не са плътно прилепнали към гърдите, и внимавайте за тесните презрамки на раниците за бебеносене например. Опитайте се да не спите по корем и избягвайте оказването на натиск върху гърдите ви.
Ако забележите бучки или възпалени места, лекувайте ги незабавно, за да не се усложнят.
Поддържането на форма и доброто здраве също помагат за предотвратяване на мастити и абсцес. Разходки, слънце и упражнения ще помогнат за излекуването. През първите дни от заболяването, когато симптомите са подобни на тежък грип, все пак е добре да лежите и да почивате.
Нанасянето на овлажнител върху зърната може да им попречи да се напукат, да възпрепятства навлизането на бактерии в тялото и съответно да се причини мастит. Можете да обтривате леко зърната и с кърма. Мийте ръцете си добре, когато кърмите бебето.
Правилното кърменето също може да ви предпази от абсцес.
Ето някои основни моменти:
Абсцесът е сериозно болестно състояние и страдащата жена има нужда от разбиране и подкрепа от околните. Кърмещата майка трябва да почива, докато боледува. Помощта в домакинството е добре дошла в такава ситуация, за да се спестят излишни усилия за майката. Бебето може да спи отделно, но е добре да бъде кърмено всеки път, когато поиска. Изключителното кърмене е пътят към здравето и на майката и на бебето.
Кърмещата майка може би ще има нужда и от болкоуспокояващи. Задължителни са сънят и силната храна. Най-важното е да не се спира да кърменето, за да не рецидивира абсцесът.
Топъл компрес на гърдата преди кърмене или изцеждане на кърма стимулират притока на кръв и отпускат гладката мускулатура, което от своя страна може да помогне на млечния поток.
Студените компреси след храненето на бебето могат да намалят възпалението и подуването.
Възможно е да има намаляване на количеството мляко в засегнатата гърда в дните след лечението на абсцеса. Това е заради затрудненото излизане на млякото от гърдата, но с по-често кърмене ще се коригира производството на кърма.
Млякото от засегнатата гърда може да има солено-кисел вкус, който да не се нрави на бебето в първите дни, и то да го плюе или изобщо да отказва да суче от тази гърда. Изцеждайте се, докато засуче без проблеми. Млякото ще се възстанови и на вид, и на вкус.
Детската кашлица е кошмар за всеки родител, но когато сме поне минимално информирани за различните видове кашлица, се чувстваме и по-уверени в подхода си.
В този текст, който идва с подкрепата на ZANO, сме събрали препоръки от лекар – педиатърът д-р Таня Андреева, и кратко описание на типовете кашлица, за да сте малко по-спокойни, когато чуете детето да кашля.
ZANO пък ще са до вас в процеса на профилактика и лечение на инфекциите на дихателните пътища с техния най-малък, безшумен и ефективен инхалатор, с помощта на който детето ви ще премине през това предизвикателство спокойно и леко.
Всеки родител е преживявал момента, в който детето му пипва някой вирус и за първи път се разболява малко по-сериозно. Изведнъж от него започват да излизат ужасяващи кънтящи звуци, които звучат сякаш кашля не дете, а някаква огромна машина.
Понякога кашлицата може да продължи със седмици и много родители се чувстват виновни, че не знаят какво точно да предприемат, за да я спрат.
Разбира се, че първото, което трябва да направим, е да заведем детето на лекар, но отделно от това е добре да се информираме малко по-задълбочено по темата.
Кашлицата звучи различно според типа респираторно заболяване и понякога можем да се ориентираме има ли причина да се притесняваме или можем да изчакаме с лекарския преглед до следващия ден.
От Майко Мила се допитахме до доктор Таня Андреева, детски ревматолог и педиатър, за да разберем има ли как да различаваме типовете кашлица макар и да не сме лекари.
„Кашлицата е защитен рефлекс на организма и механизъм за очистване на дихателните пътища. Има различни видове кашлица но в най-общият случай родителите я определят като влажна и суха. Аз бих добавила и лаещата (кънтящата) кашлица при ларингит, която е спешно състояние при бебетата и малките деца. Тя се дължи на стичащ се секрет от носа. Случва се при на пръв поглед "безобидна суха кашлица" детето да е с бронхиолит и дори да се наложи болнично лечение“, обяснява д-р Андреева.
„Важно е да се потърси лекар, когато кашлицата влошава общото състояние на детето - стане честа и пристъпна, наблюдаваме учестено или шумно дишане, хлътване на междуребрията, висока температура, както и когато кашлицата продължава повече от 5-6 дни, дори и състоянието на детето да е добро. При всички случаи на кашлица инхалациите с физиологичен разтвор и поставянето на детето в седнало положение ще подобрят моментното състояние“, ни каза още тя.
По думите на д-р Андреева средата на живот безспорно се е променила много последните 50 години - големите градове са пренаселени, а въздухът е значително по-мръсен. Отдалечили сме се от природата и сме се затворили в апартаментите. Урбанизацията, прекалената стерилност в съвременните жилища, липсата на контакт с природа и животни са само част от предпоставките за увеличаване на алергичните заболявания, от една страна.
От друга страна, децата, а и ние, възрастните, прекарваме почти целия ден в тесни, затворени пространства. В детските градини и училищата децата са по 25-30, затворени в една стая по 8-9 часа дневно и в комбинация със замърсения въздух на големите градове това води до чести дихателни инфекции.
За да сме малко по-подготвени и информирани по темата с детската кашлица, направихме и кратко описание на различните ѝ типове, така че, когато детето се разболее, да можете с „просто ухо“ да разберете за какво става въпрос:
Както името само говори, това е кашлица, която звучи като лай, и е последното нещо, което искаме да чуем от детето ни. Уви, някои вирусни инфекции водят до възпаление на ларинкса и трахеята, откъдето идва и този звук при кашляне.
Понякога кашлицата се успокоява през деня и се влошава вечер, а също така се случва да се чуе и „свирене“ при поемане на дъх. Такъв тип кашлица се успокоява от свеж въздух или пък от топла баня – заради парата.
Тя обичайно е съпроводена с хрема, възпалено гърло, насълзени очи и липса на апетит. Причината често е настинка. Може да продължи до 2 седмици, а лечението е свързано с прочистване на носа и взимане на мерки за овлажняване на въздуха в помещението, в което стоите.
Тя е от най-досадните и неприятните типове, защото може да продължи дълго, а и се случва детето да се буди от нея. Понякога се дължи на астма, заради която се образува мукус в белите дробове, но не е задължително това да е причина в 100% от случаите. Случва се и да е някаква алергия.
При тази кашлица със сигурност трябва да направите консултация с лекар, за да се установи дали става дума за астма и ако да – да се предприеме съответното лечение.
Това е т. нар. пертусис или коклюш – заразна бактериална болест, засягаща дихателните пътища. Симптомите включват кашляне по над 20 пъти за едно вдишване, както и трудност при поемане на дъх и издаване на странен звук при вдишване. Това състояние налага моментална лекарска намеса и хоспитализация.
Ако детето е болно повече от седмица и сякаш се влошава, кашлицата става все по-влажна, а дишането му е бързо, много е вероятно да става дума за пневмония – вирусна или бактериална. Обикновено педиатрите могат да я диагностицират с преслушване, но е добре да се направи и рентгенова снимка и да се предприеме съответното лечение.
И за финал д-р Андреева припомня, че при всички инфекции на горни и долни дихателни пътища инхалацията е лесен и безопасен метод, чрез който без излишни лекарства да се помогне за овлажняването и възстановяването на лигавицата, а когато се налага – и с медикаменти за лечението на самото заболяване (но задължително предписани от лекар).
При инфекции на горни и долни дихателни пътища инхалациите с физиологичен разтвор облекчават състоянието и подпомагат оздравяването и са един незаменим помощник на родителите.
Голямо облекчение за родителите е, че по-малко деца се заразяват с Covid-19 или поне не го карат толкова сериозно, колкото възрастните. Експертите се опитват да проучат причините за това още от самото начало на пандемията и ново изследване по въпроса може би хвърля малко светлина, пишат Parents.
Публикуваното наскоро в Science проучване от изследователите в лондонския институт “Франсис Крик” показва, че повече деца, отколкото възрастни имат изградени антитела от други прекарани коронавирусни инфекции (семейството вируси, които причиняват настинките). Те може би дават известна протекция и срещу SARS-CoV-2 – вирусът, причиняващ Covid-19. Специфичните антитела, които учените проследили, имали “62-процентов пик между 6 и 16-годишна възраст”, пишат авторите на проучването.
Какво всъщност означава това? Центърът по контрол и превенция на заболяванията в САЩ описва антитебалата като “протеини, които помагат да се преборят инфекции и може да осигурят защита срещу повторно разболяване”. Това проучване показва, че хората имат налични в кръвта си антитела от предишни болести, които са способни да се прикачат към специфичната шипова структура, характерна за коронавирусите.
“Има няколко проучвания, които се опитват да открия защо някои хора, особено деца, се справят добре и се възстановяват с малко или без симптоми, когато са заразени със SARS-CoV-2”, казва д-р Бетси Херълд, завеждащ отделението по педиатрични инфекциозни заболявания и вицепрезидент по проучванията в Детската болница в Монтефиоре.
“Една от възможностите, отбелязана в изследването, е вече съществуващ имунитет за други коронавируси, които споделят някои сходства със SARS-CoV-2, да осигурява някаква защита.”
Друго проучване, също публикувано в Science малко по-рано през годината, има подобни резултати.
Д-р Стивън Дж. Еледж, професор по генетика в медицинския факултет на Харвард, който е част от това изследване, обяснява пред Ню Йорк Таймс, че възрастните може да се разболеят един-два пъти годишно, одкато децата може да се разболяват и 10-12 пъти през годината, което ги излага на повече антитела срещу коронавирусите за по-голям период от време.
Необходими са повече проучвания, за да се устави със сигурност дали тези антитела имат потенциална защитна роля и срещу новия коронавирус.
“Трябват ни още изследвания, за да разберем с по-голяма категоричност дали запаметеният имунен отговор срещу други коронавируси изгражда известно ниво на защита. Трябва да изследваме тези причини, както и разликите в иммуния отговор на вирус, което може да обясни защо някои хора, особено деца, са сравнително безсимптомни и се възстановяват без някакви сериозни последствия”, отбелязва д-р Херълд.
Учените изследват и други причини защо децата обикновено изкарват по-леко Covid-19 от възрастните. В друго проучване на учените от Колежа по медицина “Алберт Айнщайн”, Детската болница в Монтефиоре и университета “Йейл”, от което д-р Херълд също е била част, не открива никакви разлики в антителата срещу коронавирусите, които имат деца и възрастни.
“Открихме, че децата, които като цяло се възстановяват по-бързо от инфекции и са били изписани от болницата само след няколко дни, имат различен имунен отговор на вирусите в сравнение с възрастните”, казва д-р Херълд. “Нашите открития предполагат, че децарт може би притежават по-ефективен вроден имунен отговор, който може би ги предпазва от развитието на по-сериозни белодробни заболявания, асоциирани с Covid-19 при възрастните.
Вроденият имунитет, както се обяснява в проучването, се получава, когато “имунните клетки отговарят по-бързо на патогени от всякакво естество” и е по-силен по време на детството.
Независимо какво показват проучванията на този етап, родителите трябва да продължат да вземат необходимите предпазни мерки и за себе си, и за децата си.
Един от големите въпроси, които вълнуват майките на момчета, наред с „Аз каква свекърва ще бъда?“ и „Мога ли да живея в дом без мебели, в които синът ми да се удря, докато тича като разгонен хипопотам?“, е въпросът как да се справим с пениса на детето и в частност:
„Трябва ли ние да забелваме пениса на момчето и кога да се случи това?".
Майките на момичета могат също да прочетат този текст. Първо, за да злорадстват, че имат момичета. И второ, за да знаят през какво са минали майките на бъдещите им зетове.
Защо изобщо говорим за това? Защото момчетата се раждат с така наречената вродена фимоза, което представлява непълно отделяне на вътрешния слой на препуциума – това е тънката кожа, която покрива главата на пениса от главичката на члена. Това не е здравословен проблем, нито аномалия, а нормалната физиология при над 90% от момчетата.
Тук няма едно категорично мнение.
Според част от педиатрите, препуциумът предпазва развиващият се пенис от изпражнения, бактерии и други вредни патогени, предпазва от обезчувствяване и кератинизиране (загрубяване на кожата) и намалява риска от инфекции на уринарния тракт. Те смятат, че в процеса на растеж на детето кожата сама ще се отдели от главичката. Този процес при някои момчета може да отнеме много години, а при други става почти отведнъж. Причината е. че хормоните играят важна роля в изменението на тъканта на препуциума. И не е ненормално, ако процесът не е завършен до края на пубертета.
Според друга част от педиатрите, обаче, aко пенисът не се забелва, съществува риск от локално възпаление в пространството между главичката и препуциума. Там се натрупват мъртви клетки от епитела, които при децата се наричат перлички, а при възрастните – смегма. Те представляват бялата консистенция, която се вижда при забелване на пениса на детето. Този секрет е добра среда за развитието на инфекции, особено когато момчето още няма навика да си мие ръцете преди да използва тоалетна.
Една от причините ЗА забелването е да се почисти това пространство и да се предотврати бъдеща инфекция (или поне да се намали рискът от такава). Това не значи еднократно забелване, а редовно забелване и почистване.
Незабелването на пениса на момченцата в ранна възраст може да доведе до фимоза, т.е. - стеснение на препуциума (фината кожа, която покрива главата на пениса). Фимозата не позволява свободното и безболезнено „заголване” на главата на пениса. Това се случва при много малък процент (1-2%) от момчетата на 18 години и се нарича истинска фимоза, която е различна от физиологичната, нормална фаза от развитието на пениса.
Фимозата се открива най-често по повод на проблеми при секс. Тогава пациентът изпитва болка или има проблеми със заголването на гланса. Всъщност тези мъже винаги са имали трудности със заголването на главата, но проблемът става по-осезаем едва при първите сексуални контакти. Лечението на истинската фимоза е хирургично – циркумцизия (circumcisio) от латински circum – около и caeder – режа. Народното ѝ име е обрязване.
Педиатрите, които подкрепят идеята за ранното и постепенно забелване, са на мнение, че е най-добре още от първия месец, при всяко къпане на момченцето да се забелва главичката с леко подръпване и областта под главичката да се почиства само с вода, без сапун. Системният упражняван натиск улеснява преодоляването на слепването. Когато това се случва постепенно, за бебето няма стрес и болка. Същото важи и за родителя, който е спокоен, че детето му не страда.
Някои родители и педиатри подхождат по малко по-радикален начин чрез рязко забелване. Обикновено това се случва някъде около 8-мия месец на бебето, когато по решение на родителя или на педиатъра главичката рязко се забелва с едно-две резки движения, което е изключително болезнено и стресово за малкото бебе и често води до разкъсвания и инфекция.
Педиатрите, които са категорично против насилственото отлепване на препуциума от главичката, съветват да оставите момчето на възраст между 1 и 3 годинки да преодолее фимозата и самичко да забели пениса по време на играта за опознаване на тялото си. Ако това обаче не стане и препуциумът продължава да покрива почти изцяло главата на пениса, е необходимо да се потърси намесата на специалист. Той ще помогне за премахване на фимозата. Така тя няма да бъде причина за усложнения – както инфекции, така и сексуални проблеми в бъдеще.
Ако отглеждате момче или повече момчета, със сигурност ще ви се наложи да избирате какво да направите. Нашият съвет е да се допитате до педиатъра, на който имате доверие, или да потърсите мнение на уролог. Така може да се запознаете с аргументите „за” и „против” (например мненията за забелване на експерти в по детска хирургия към МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“).
