fbpx

Бебетата са дебели, плешиви и издават нечленоразделни звуци. И са най-милото и сладко нещо на света. Какво, обаче, се случва в главичките им и каква е причината за звуците, които издават? Ето 11 факти за бебешкия мозък, които всеки родител трябва да знае - ние ги научихме от сайта Livescience.com.

Всички бебета се раждат преждевременно

Ако не беше ограничението в размера на таза на жената, бебетата щяха да продължат да се развиват в утробата значително по-дълго - или поне така смятат биолози. Тазът трябва да остане относително тесен, за да поддържа тялото на жената изправено, което възпрепятства по-дългото оставане на бебето в утробата. За да мине през родовия канал на майката, мозъкът на новороденото трябва да е една четвърт от размера на този на възрастен човек. Заради това някои педиатри наричат първите три месеца от раждането на бебето "четвърти триместър" на бременността - така те подчертават колко безпомощни и лишени от социални умения са бебетата на този етап. Първата социална усмивка, например, обикновено се появява, когато бебето вече е на възраст 10-14 седмици, а първата фаза на привързаност, според учените, започва около петият месец на бебето. Някои еволюционни биолози смятат, че новородените са социално неспособни и имат нарочно дразнещ плач, така че родителите да не се привързват към бебето, докато не премине повишената вероятност то да умре в първите седмици. Разбира се, плачът е и начин бебето да получи вниманието, от което се нуждае, за да оцелее.

Реакцията на родителя развива бебешкия мозък

Докато има бебета, ще има и родители. Мозъкът на бебето е еволюирал, за да използва реакцията на този, който се грижи за него, и по този начин да се развие. Префронталният кортекс на новороденото – зоната, участваща в изпълнителната функция (най-просто казано - мисловната дейност), до голяма степен не е волева, така че притеснения, че бебето се разглезва или че се нуждае от дисциплиниране, са неоснователни в този ранен етап от развитието му.

Вместо това новородените разбират какво е глад, самота, дискомфорт и умора, както и какво е усещането, когато тези болки са облекчени. Родителят или човекът, който се грижи за бебето, може да спомогне за този процес, като откликва на потребностите на бебето.

Не че бебето не може да бъде научено да не плаче. Всъщност, всички бебета, без значение колко грижовни са родителите и колко отзивчиви, преминават през пиков период на плач около 46-та гестационна седмица (повечето бебета се раждат между 38 и 42 гестационна седмица).

Според нефро-антропологът и автор на „Еволюция на детството“ (изд. Belknap, 2010) Мелвин Конър някои ранни вопли са свързани с физическото развитие, като той отбелязва, че във всички култури пикът на бебешкия плач е еднакъв, независимо кога е родено бебето. Това означава, че бебе, родено преждевременно в 34 гестационна седмица, ще плаче най-много, когато навърши 12 седмици, а бебе, родено в 40 гестационна седмица, ще достигне пика на бебешкия си плач 6 седмици след раждането.

Смешните физиономии и звуци са важни

Когато бебетата имитират изражението на родителя, това отключва емоцията и у тях самите. Така смята Алисън Гропник в книгата си „Философското бебе“ (изд. Farrar, Straus and Giroux, 2009). Това помага на бебето да надгради вроденото си разбиране за емоционално общуване, което обяснява защо родителите показват на бебетата си преувеличено щастливи или тъжни лица, с което им помагат да имитират изражението. Бебешкият език е друга привидно инстинктивна реакция, която изследователите са открили, че е от решаващо значение за детското развитие. Неговата музикална и леко преувеличена, бавна структура, подчертава ключовите компоненти на езика, което помага на бебето да научава думи.

Бебешкият мозък расте като еволюция на стероиди

Мозъците на новороденото човешко, маймунско и неандерталско бебе са много по-близки, отколкото ще бъдат някога при зрели индивиди.

След раждането човешкия мозък расте бързо, нараства повече от два пъти, като достига 60% от размера на възрастен мозък още преди първия рожден ден на детето. До детската градина мозъкът достига пълния си размер, но не спира да се развива, докато детето е в средата на 20-те си години. Дори и след това мозъкът никога не спира да се променя, за добро или за лошо.

Според някои учени промените, които настъпват в развиващия се бебешки мозък, са отражение на човешката еволюция, продължила милиони години.

Фенер, вместо светкавица

Бебешкият мозък има много повече нервни връзки, отколкото този на възрастен човек. Бебетата също така имат по-малко инхибиторни невротрансмитери. В резултат на това възприятията на реалността у бебето са по-дифузни (или по-малко фокусирани), отколкото при възрастните. Те са смътно наясно с почти всичко, което е разумна стратегия, като се има предвид, че все още не знаят какво е важно. Оттам идва и сравнението на бебешките възприятия с фенер, който разпръсква еднаква светлина до другия край на стаята, докато възприятията на възрастния са по-скоро като фенерче със светкавица, което съзнателно се фокусира върху конкретни неща, без да обръща внимание на фона от подробности.

С израстването си бебетата и мозъците им минават през процес на "съкращаване", в който невронните им мрежи стратегически се оформят и усъвършенстват благодарение на натрупания опит. Това им помага да подредят света си, но прави по-трудно да приемат нововъведенията и да откриват постижения, като отпечатък от лице върху пюре от спанак.

Изследователите смятат, че творчески насочените хора са запазили някои способности да мислят като деца.

Учене чрез гукане

Бебетата се фокусират, макар и само за момент, благодарение на начина, по който възприемат света като фенер, който осветява цялата стая еднакво. Когато се фокусират, обикновено издават звук, с който показват интерес. Гукането или изненаданото писукане е бебешката версия на израза "съсредоточено чело“ или „повдигната вежда“ – и двете изражения показват готовност за учене на нови неща. Амбициозните родители следят за тези сигнали. Единственото нещо, за което със сигурност знаем, че помага да бебетата да стават по-умни, е говоренето от страна на родителите. Най-добрият диалог се получава, когато възрастният отговаря или реагира в рамките на паузите между гукащите звуци.

Има такова нещо като „твърде отзивчив“ родител

Някои родители приемат съвсем буквално изследванията за готовността на бебето да учи, което то показва чрез гукане, и като орли започват да кръжат над бебето в очакване на всеки следващ звук. Но когато бебетата получават реакция в 100% от случаите, те се отегчават и разсейват. Още по-лошо - научаването става много „деликатно“. Наученото няма да е трайно още при първия път, когато не получат реакция веднага.

Когато се водят от инстинкта си, родителите откликват на около 50-60 процента от гукащите сигнали на бебето. В лабораторни условия изследователи са открили, че ако родителят се отзовава на максимум до 80% от сигналите на бебето, се постига максимален резултат за научаване на нови неща. При по-честа отзивчивост научаването на нови неща намалява.

Родителите по естествен път създават границата на откликване на бебешкия повик, като реагират постепенно по-рядко на звуци, които бебето прави многократно (например „ееее“) и по-често на звуци, които напомнят на част от дума (например „да“). По този начин бебето започва да сглобява като пъзел устройството на звуците в езика.

Образователните DVD-та, филмчета и клипове са безмислени

Макар че още от раждането си бебето се научава да плаче в интонацията на майчиния си език, скорошни изследвания подчертават важността на социалната реакция като съществена за способността на едно дете да научи език.

Бебетата разделят света на неща, които им отговарят, и такива, които не го правят. А нещата, които не им отговарят, не ги учат. Записът не може да следва реакциите на бебето и затова образователните филмчета за бебета са неефективни.

Ако искате да помогнете на бебето си да расте умно, изхвърлете флашките и видео клиповете, и започнете да си играете с него.

Бебешкият мозък може да се преумори

Потребността им от човешко общуване не значи, че трябва да бъда гъделичкани денонощно до припадък.

Бебетата задържат вниманието си за кратко и лесно биха могли да бъдат свръх-стимулирани. Затова понякога единственото общуване, от което имат нужда, е да се успокоят. Това става чрез полюшкване, затъмняване на светлините или нежно притискане към тялото на ръчичките и крачетата, които бебетата още не са се научили да контролират. Способността не само да се успокояват, но и да спят, особено през нощта, може да повиши възможността да придобиват нови умения, специално при децата на възраст 12 месеца и по-големи.

Милички и малко глухички

Бебетата са с несъвършен слух, заради което собственият им плач не ги дразни толкова, колкото дразни възрастните.

Децата не могат да отделят и различат глас от заобикалящ шум, като възрастните. Това обяснява защо бебета могат да спят дълбоко насред тълпа от хора или до работеща прахосмукачка, както и защо детето не ви чува как го викате от края на детската площадка.

По същата причина, ако около бебето винаги работи телевизор или се чува музика, за него ще е много по-трудно да отдели гласовете от заобикалящия фон – заради което и по-трудно ще научи език. Бебетата не могат да се научат да говорят от радиото или видео клипчета (виж по-горе).

Макар че бебетата обикновено обичат музиката, учените съветват музиката да е съпровод на някакво действие, а не заобикалящ фон.

Бебетата се нуждаят от много повече, отколкото мама и татко

Макар учените да изследват обикновено отношенията между децата и родителите им, немалко изследвания показват, че за гледането на дете се иска цяло село, както се казва във фолклора. Според изследване, публикувано в медицинския журнал Monographs of the Society for Research in Child Development през 1995 г., децата се развиват най-добре, когато около тях има най-малко трима възрастни, които да го окуражават и да му вхъхват спокойствие.

Учените препоръчват детето да прекарва време с други възрастни, различни от родителите му – баба, дядо, възпитател, семеен приятел, леля, бавачка – това помага на детето да усвои различни лицеви изражения и увеличават способността му да възприеме различни гледни точки.

Бебетата започват да използват мисловния процес на възрастните за дешифриране на емоциите на другите, когато навършат 7 месеца, показват резултатите в друго скорошно изследване.

cross