fbpx

Все повече се говори за емоционална интелигентност и все по-сложно е в настоящата ситуация да мислим колко е важно да отглеждаме емоционално интелигентни деца. Просто защото трябва да мислим за хиляди други непредвидени неща, свързани със здравето ни, образованието на децата и справянето с всичко, което идва на талази, без да пита.

Но емоциите и възможността ни да ги разбираме и да боравим с тях са част от механизмите ни за справяне в най-различни житейски ситуации и колкото по-емоционално интелигентни сме, толкова по-добре – и за нас, и за околните.

Как обаче да научим децата си да говорят за емоциите си и да знаят, че няма "лоша" емоция, че е ок да си ядосан или тъжен, че е нормално някой отсреща да изпитва нещо подобно? Трудна работа е, ако се захванем да го правим като хората, и за нея си има специалисти. За щастие един от тях – психотерапевтът Маргарита Апостолова, разработва изключително ценен ресурс, който може да е в помощ на много родители, педагози, психолози, но най-вече – на децата.

Говорим за изключително сериозния и изчерпателен "Дневник на емоциите", който е част от дейността на Маргарита Апостолова в център Менталика. Ресурсът е разделен на две части, като първата от тях изисква активното участие на възрастен, а във втората детето може да бъде оставено да попълва дневника си на ежедневна база или когато преживява силна емоция.

Първата част въвежда детето в света на емоциите и му помага със знания, които да го превеждат през определени ситуации, научавайки за основните емоции, както и помагайки му да намери своето място в средата – семейство, училище, приятелски кръг. Тя прилича на лексикон, доста приятна за попълване е и изисква отделяне на около час на ден в рамките на 5 дни.

Във втората вече е редно да поканим детето да се изрази. Съветът на Маргарита е това да стане с рисуване, което би могло да помогне на детето да разбере и преодолее емоцията.

Настоящият "Дневник на емоциите" е подходящ за възрастовата група 5 – 12 години и може да бъде свален от този линк. Необходима е само имейл регистрация. Пробвайте, не е страшно. Най-много да разберете нещо повече и за себе си.

Според проучване децата, които растат в райони, където има повече зеленина, имат по-високо ниво на интелигентност и са с по-малък риск от развитие на негативни поведенчески прояви, пише The Guardian.

Анализът на учените е върху повече от 600 деца на възраст 10-15 години и показва, че само 3% повече растения в квартала, в който израстват, може да гарантира IQ над средното. Ефектът се наблюдава и в по-богати, в по-бедни райони.

Вече има достатъчно убедителни доказателства, че зелените пространство подобряват най-различни аспекти от детското когнитивно развитие, но това е първото проучване, което изследва конкретно нивото на интелигентност. Причините за подобно повишаване на резултатите все още не са ясни, но вероятно има връзка с по-ниски нива на стрес, повече игра и социални контакт или с по-тихата среда.

Повечето IQ точки са от огромно значение за децата, които се намират по-близо до долната граница на средните нива на интелигентност, където дори малко повишение прави голяма разлика, казват учените.

"Има все повече и повече доказателства, че зеленината се асоциира с по-добре развити когнитивни функции като памет и способност за задържане на вниманието", казва Тим Наурот, професор по епидемиология на околната среда в университета Хаселт в Белгия, където е проведено изследването.

"С проследяването на IQ-то изследването дава по-стабилно клинично измерение, на което да се стъпи. Струва ми се, че хората, занимаващи се с градоустройство, трябва да обърнат повече внимание на осигуряването на зелени пространства, защото е изключително важно да се създаде оптимална среда, за да може децата да развият пълния си потенциал."

Изследването, публикувано в журнала Plos Medicine, използва сателитни снимки, за да измери нивото на озеленяване в различни квартали, включвайки паркове, градини, улични дървета и друга растителност.

Средният резултат бил IQ 105, но учените открили, че 4% от децата в райони с по-малко зеленина имад под 80 точки, а на местата с повече растителност нямало деца, които да имат по-малко от 80 точки.

Ползите от повече зеленина, които се отчитат в градските райони, не показват разлики в предградията или в селските райони. Наурот предполага, че това се дължи на факта, че там така или иначе има достатъчно зеленина, от която се възползват всички деца, живеещи там.

Измерени са също и поведенчески затруднения като ниско ниво на внимание и агресивност чрез стандартна скала, където средният резултат бил 46. В този случай само 3% повече зеленина показва две точки по-малко по тази скала.

Изследователите са взели под внимание финансовото състояние и нивото на образование на родителите, за да изключат идеята, че семействата, които имат повече възможности, имат и повече достъп до зелени пространства.

Знае се, че по-високите нива на замърсяване на въздуха също пречат на детското развитие, но този фактор също се изключва като обяснение.

Според учените по-ниските нива на шум и стрес и по-големите възможности за физически и социални активности могат по-добре да обяснят по-високите IQ резултати.

Д-р Матю Уайт, специалист по психология на средата в Ексетърския университет във Великобритания, който не е бил част от екипа, също подкрепя качеството на изследването.

"Винаги подхождам предпазливо към термина "интелигентност", защото има проблемна история и неуместни асоциации", казва той. "Но ако не друго, то това изследване може да ни помогне да видим, че интелигентността не е на всяка цена вродена, а може да бъде повлияна от околната среда, и ми се струва, че това схващане е много по-здравословно."

Вече сме говорили за невероятни модели за социализация на деца не просто със специални, а с много сериозни образователни потребности. Спомнете си прекрасната исландска история Ари, който не ходи и не говори - но завършва гимназия, от която разбрахме какво значи цялото общество да е въвлечено в грижата за "по-различните деца". Или пък Алиса в страната, в която се гордее със себе си, в която Рени Маринова напомни, че на родителите у на все още не им се полагат усилия да научат едни деца да приемат други деца. Днес още една майка влиза в обувките на друга, питайки защо когато в детската градина има дете със затруднения в общуването, сериозно мнозинство от родителите не правят опит да помогнат, а дезертират.


Не мога да мълча. Не искам. Особено когато става въпрос за бъдещето на едно дете. И не само - става въпрос за ценностите и емоционалната интелигентност, с които растат всички наши деца.

Едно дете е „виновно“, че е малко по-различно; “виновно“ е, че се нуждае от малко повече внимание; „виновно“ е, че иска да бъде разбрано, подкрепено и обичано. Дете, което иска да ходи на градина и да участва в детските тържества, като моето и вашето. Но не се чувства прието.

В градината, която моето дете посещава, има дете, което не успява да се впише - не се справя с правилата, наложени от учителите, има известни затруднения в общуването и обучението.

Разбира се, като естествена последица се появяват недоволството и оплакванията от родители на други деца от групата, изказват се мнения и за проява на агресия от това дете към техните, което води и до напрежение сред учителите.

В опит да се „помогне“, детето се мести от една група в друга. Естествено, ситуацията там се повтаря, за да не кажа - задълбочава. От едната група, недоволството се прехвърля и ескалира в другата.

Провеждат се родителски срещи, започват остри нападки срещу това дете и майка му, етикетиране на семейството и много „квалифицирани“ и „доброжелателни“ съвети как трябва да се гледа това дете. Нито един от съветите не включва ангажимент от страна на детското заведение. Не и тази градина.

Не знам как се чувства тази майка. Мога само да подозирам, защото и аз съм майка. Знам обаче как плаках, след като детето ми пресъздаде разговори и ситуации в групата с това дете, като накрая заключи, че то е „лошо“.

Поговорихме си за всичко това. Не знам дали разбра всичко, което казах, но аз го казах и ще продължавам да го казвам: че такива деца не са „лоши“. Те просто имат нужда от повече прегръдки и внимание. Като всички.

Имах възможност да разговарям с тази майка и да наблюдавам за кратко детето ѝ на площадката. То дори не се опита да посегне на моето. А тя не е „лош“ или безотговорен родител. Прави всичко по силите си, за да помага на детето си. И просто се надява другите да проявят разбиране, малко повече усилия и желание то да бъде част от групата. В тази градина.

Но ситуацията не се подобрява. Напротив, стигна се дотам, че съвсем случайно станах свидетел на думи на майка, която е готова да търси адвокат, който да защити правата на нейното дете от това „другото“. Не повярвах на чутото.

Хора, това дете не е престъпник, от когото да се защитавате. То е дете. На има-няма 4 години.

Засрамих се. Много. Това дете може да е нейното, моето, вашето. Ние възрастните трябва да поискаме да се справим и да помогнем, а не да дезертираме, обвиняваме, сочим с пръст и заклеймяваме.

Къде е емоционалната интелигентност, за която толкова много се говори в последните години, на която искаме да научим децата си. Няма как да я предадем, след като ние не я притежаваме.

Мисля си, дали някой от тези родители, които търсят защита, е поговорил с детето си за тяхното другарче от групата. Дали е обяснил нещо, дали е поздравил родителите му. Само една майка е подкрепила „другата“ майка. Само една!

Не знам как станахме толкова душевно осакатени и деградирали, та да търсим „защита“ срещу ДЕТЕ.

Децата са основна грижа на държавата и обществото. Така е записано в Конституцията на България. Защо тези думи ми се струват лишени от всякакъв смисъл и тежест?


Още:

Емоционалната интелигентност е една от темите, които предизвикват горещи дискусии, особено щом стане дума за деца. И това е напълно основателно - всички сме виждали възрастни хора, които не могат да управляват емоциите си, агресивни са, избухливи са и не знаят как да уважават личното пространство на другите около тях.

Когато се сблъскаме с такива възрастни индивиди, си казваме - "ако от дете беше научен/а да разбира и да си управлява емоциите, нещата сигурно щяха да са различни".

Разбира се, всеки има и своя характер, който привнася някакъв нюанс в изразяването на емоции, но, все пак, важно е хората да можем да ги управляваме, както и да разбираме емоциите на другите - това води до по-добри междуличностни взаимоотношения, по-голяма способност за разрешаване на конфликти и по-силен лидерски капацитет. И, въобще, до по-хубав, смислен и пълноценен.

Затова целият този процес трябва да стартира от ранна детска възраст.

Надяваме се този текст да е полезен, особено при справяне с кризите и тръшкането на детето ви.

Скорошно немско проучване разкрива, че децата, които притежават цялостно разбиране за емоциите си (или са развили т. нар. „емоционална интелигентност“), са по-способни да се концентрират и да останат фокусирани си в учебна среда. Накратко, изграждането на емоционален „речник“ помага на децата да се справят с предизвикателствата и успехите си.

Емоционалната интелигентност е умение, което всички притежаваме до една или друга степен. Повечето възрастни могат да разпознаят и определят емоциите, които изпитват в даден момент, и да използват различни инструменти, за да насочат мисълта си към корекция на външните реакции на тези чувства. Като възрастни, ние рядко осъзнаваме тези си умения. Не си спомняме времето, когато не сме знаели как да си поемем дълбоко дъх, когато сме ядосани, да потиснем сълзите си или да махнем с ръка на груб коментар.

Това е така, защото някъде по трасето са ни научили на „емоционална интелигентност“.

Това не е вроден рефлекс и децата не се раждат научени на емоционална интелигентност. Затова е необходимо да бъдат научени как да се справят с чувствата си. Макар всеки етап от живота на детето да е важен, за едно подрастващо дете е изключително важно да се научи да разпознава своите емоции и да ги управлява.

Започнете с определяне на всяка емоция, научете детето да идентифицира чувството, да го назове. Детството е пълно е непрекъснато променящи се емоции. Детето ви може в момента да изглежда напълно щастливо и доволно, и в следващата минута да избухне в рев. Разбирането на емоцията и кое я подбужда помага на детето да се научи какво да прави, когато емоционалното му състояние се промени изведнъж.

Малкото дете знае, че изпитва физически усещания и когато започне да говори, то може да ви каже кога е гладно или иска да спи. Но назоваването на емоциите е много по-сложно и много деца се нуждаят от помощ, за да идентифицират какви чувства изпитват.

Когато децата имат визуална асоциация с емоцията, тя вече не е така абстрактна и то по-лесно запомня чувството, и може да го назове. Използвайте филма “Inside Out” („Отвътре навън“), това е страхотно помагало да научите детето да прави асоциации за определени емоции.

Когато детето изпитва много силна емоция, използвайте момента да я назовете. Кажете му, например, че детето изглежда щастливо и знаете това, защото се усмихва и смее с глас. Обяснете му, че „щастие“ се изпитва, когато например малкото му братче споделя играчката си с него. Когато детето е ядосано, обяснете му, че излежда ядосан, защото (примерно) не му разрешавате да се катери на оградата и виждате, че е ядосан, защото плаче и се е намръщил.

Обяснете му, че е окей да е ядосан, когато не може да прави нещо, което иска и че вие също се ядосвате понякога, но че безопасността е важна и причината да не му разрешавате да се катери е собствената му безопасност. Това е важно послание, което се запечатва в главата на детето и му казва, че е нормално да изпитва чувства и емоции.

Детски терапевти съветват родителите на тръшкащи се деца да опитат следния метод, наречен на английски L.E.S.S. (от Listen, Empathize, State the emotion and Stop). Ако детето се тръшка на касата в магазина например, клекнете до нивото на лицето му и го попитайте точно какъв е проблемът, ако, разбира се, това е възможно.

Изслушайте неговата гледна точка за проблема. След това покажете съпричастност, като му кажете (например), че разбирате колко му е трудно да изчака спокойно, защото му е скучно, тъй като и на вас понякога ви доскучава. След това назовете емоцията, която изпитва детето: то е ядосано на вас, защото чакането на касата отнема много време. Спрете дотук. Оставете детето да каже каквото има нужда да сподели още и продължете нататък. Това може да не е решение на точно този случай, но с времето детето ще се научи да изразява гласно какво изпитва преди да изпадне в истерия и да запоне да се тръшка, което значи, че ще можете евентуално да го избегнете.

Признайте емоциите на детето. Също като възрастните, децата имат нужда от разбиране и признание. Вслушайте се в детето, когато то ви споделя за своите чувства, без значение колко маловажни или нелепи може да ви се сторят на фона на житейските ви проблеми. Признайте емоциите на детето, валидирайте начина, по който се чувства, и му покажете, че е НОРМАЛНО да изпитва емоции. Вместо да предлагате решение на проблема, общувайте с детето, говорете си с него, покажете му, че разбирате проблема му и му дайте възможност да седне насаме със себе си и да изпитва въпросната емоция известно време.

„Прави каквото аз правя“ е сентенция, която никога не трябва да забравяте, когато сте с детето си – то копира и прави това, което правите вие. Детето трябва да види от вас позитивен модел за контролиране на емоции.

Ако вместо това то вижда как неговият родител беснее вкъщи като разярен бик, чупи посуда и псува, то ще приеме за нормално да реагира по същия начин, когато изпитва яд или несигурност.

Ако крещите като обезумели по съседите, които вдигат шум между 2 и 4 следобед, детето ще възприеме за норма това поведение и ще се научи да реагира така, когато усети някакъв дискомфорт.

Когато изпитвате силна емоция пред очите на детето си, седнете и му обяснете какво чувствате и как ще се справите с това, как ще постъпите, за да се успокоите.

Например, ако нещо в деня ви не върви по план, вместо да крещите и да се изнервяте допълнително, обяснете спокойно на детето, че сте ядосана, сърцето ви бие учестено и лицето ви е горещо. Кажете, че ще си поемете дълбоко въздух и ще броите до 10, преди да направите каквото и да е.

Не омаловажавайте чувствата на детето си.

Много е лесно да подхлъзнете детето по кривата на предразсъдъка, че „момчетата не плачат“, „не се дръж като момиче“, „нищо ти няма, я се стегни!“ или че „това не е истинска причина за плач“. Така учите детето да не вярва на собствените си чувства и себеусещане.

Да не говорим, че го учите на предразсъдъци към момчетата и момичетата, които много трудно се отучват и пречат за успешни и равнопоставени взаимоотношения между половете.

По същия начин е абсолютно погрешно да накажете детето, защото се е тръшкало. Да го пратите насила в стаята му, където да се успокоява самичко, няма да го успокои и да му обясни защо се е чувствало фрустрирано. Напротив – това е урок, че го оставяте само да се оправя сам с тези големи и страшни емоции, които бушуват вътре в него.

Когато човек потиска емоциите си, те вече не се поддават на съзнателния му контрол.

Контролът на емоциите и емоционалната интелигентност не са неща, които едно дете развива самó. Емоционалната интелигентност на всяко дете е общ сбор от собствения му опит и наблюденията му как възрастните се справят със емоциите си и как реагират към неговите емоционални нужди. Ако още днес започнете съзнателно да влагате усилия да изграждате емоционална интелигентност във вашето дете, няма да повярвате колко позитивни резултати чакат и вас, и него.

cross