fbpx

Днес говорим за непоисканите съвети, които много често отиват непремерено и несправедливо към хората, които най-много обичаме, или към такива, които никак не го заслужават. Най-малкото защото им е достатъчно трудно и без нашите напътсвия.

За опитите за забременяване, загубите и трудните разговори ни разказва авторката на този текст, която предпочита да остане анонимна.


„Като дойдат децата и животът свършва.“

Тази реплика често я чувах в тийнейждърството си и за да не свърша по този начин, гледах да забавя момента с децата. Забременях, докато отлагах за „по-натам“.

Не така се случиха нещата със сестра ми, чувала същата мантра с години. Мина през поне три клиники за репродуктивно здраве и Х на брой специалисти. Още беше в началото на 30-те си години. Със съпруга ѝ си направиха всички необходими изследвания и стана ясно, че е добре да се ориентират към инсеминация и ако не стане – да се хвърлят в дълбокото с инвитро процедури.

Първият лекар сестра ми смени, тъй като се сблъска челно с въпроса: „Защо се сещате чак сега?“.

Все едно от нея зависи кога ще си намери партньор, с когото иска да споделя родителство.

При втория лекар нещата не изглеждаха по-различно откъм подобно отношение, но пък и сестра ми вече с повече „опит в занаята“ сякаш беше имунизирана за подобен род забележки.

Клиниката беше голяма, носеше ѝ се славата на пълна със специалисти, които знаят как да съдействат. След два неуспешни опита на инсеминация, дойде ред и на инвитрото. Опитите бяха отново в същата болница. Два ембриона се развиха добре и единият беше прехвърлен в сестра ми. Тя вече го обичаше. Говореше му, все едно е реално бебе.

Опитът се оказа неуспешен.

Последваха още няколко подобни процедури, смяна на клиники... Всеки път всичко започваше с вълнения и надежди и контрастно завършваше с поредната регистрирана загуба.

Загуба – точно това е думата. Всеки нероден ембрион сестра ми и нейният мъж възприемаха като загуба на дете.

Беше ми непосилно да наблюдавам през колко тежък период преминават. А моята „подкрепа“ се състоеше в това не просто да съм опора за сестра ми, но и да ѝ давам от онези непоискани съвети, от които тя със сигурност нямаше нужда.

  • „Защо не си осиновите?“ – каква класика!
  • „Може да е за по-добро“ – кое точно?!?
  • „Защо не заминете и да се успокоиш?“ – все едно това става ей така, между другото и хоп, детето се появява.

Съвсем неусетно влязох в образа на мама.

И макар да не повтарях нейните ужасни наставления за безопасен секс по време на тийнейджърството, които никой млад човек не иска да чува от родителите си по този начин, думите ми звучаха все така нелепо.

Зачудих се доколко тези съвети да не вземем да забременеем, докато „не му е дошло времето“, са останали в нас и продължават да работят на този по-късен етап – срещу нас.

Поне регистрирах собствената си безпомощност, заради която реагирам толкова тъпо с човека, когото много обичам и чувствам най-близък. И се зачудих как точно на нея не ѝ спестявам глупостите, които сигурно е чувала от кого ли не.

Никой не ни учи как да даваме реална подкрепа, да бъдем емпатични, без да прекрачваме една важна граница с хората, колкото и близки да са ни те.

Помните ли клипа на Енигма на Return to Innocence, в който с обратен кадър козите вървят назад или пък яйцето се прибира в черупката си? Сигурно всеки е искал да върне времето за нещо. Аз бих лишила сестра ми именно от тези моменти.

Виждам я как обожава моето дете и в същото време тъгува за своето неродено.

Как приема новината за поредните приятели и познати, които чакат бебе. Как вижда децата на познатите си, които растат, влизат в детска градина, училище, университет.

Откровено си говорихме за това, че се радва за тях и в същото време колко я боли за нея.

По света процентът на успеваемост във висококачествените центрове за инвитро оплождане е около 60. Гаранция няма при никого. Самата процедура съвсем не е щадяща и всеки, захванал се с това, е приел, че може да има последици и рискове.

У нас процентът на успеваемост е значително по-нисък – около 20.

Това, което може да спестим на близките си, тръгнали по този сложен път, е да не ги заливаме допълнително със съвети, от които те не само нямат нужда, но направо им вредят.

Спрях с идеята за „перфектни“ разговори със сестра ми. Признах, че не ме бива в това и че се опитвам да осъзная през колко дълбоки емоции преминава. Казах ѝ, че би била чудесен родител. И че ще съм до нея в решението да продължи с опитите или да спре.

Сурогатното майчинство е опция за много семейства, които се борят от години с безплодие и проблеми със забременяването. То е възможен избор и за еднополовите двойки, които искат да имат деца. 

В България сурогатното майчинство не е регламентирано, макар че има текстове в Наказателния кодекс, според които износването на дете с цел предаването му за осиновяване е наказумо. В много страни по света то е забранено със специално законодателство. 

В други е разрешено, но под условие да не се получава материална облага за него и да не се рекламира. А има и такива места, на които то е напълно разрешено включително с всички финансови аспекти.

В Европейския съюз няма единно отношение по въпроса на сурогатното майчинство и всяка държава решава как да третира подобни отношения според ценностите, разбиранията и законодателството си. 

Смятаме, че разговорът за сурогатното майчинство е важен и следва да бъде проведен. Интересно ни е да научим какво мислите и вие по темата.

Тук ви показваме няколко известни лица, които по една или друга причина са избрали сурогатството за своя начин да посрещнат децата си на този свят. 

Ето ги и тях:

Ким Кардашиян и Кание Уест

Третото и четвъртото дете на вече разделената звездна двойка Кардашиан-Уест са родени от сурогатна майка.

Ким е споделяла многократно за усложненията от първите си две бременности. С първата е имала прееклампсия, заради която е родила в 34 седмица. И двата пъти е била с плацента акрета - когато плацентата е захваната твърде здраво за стените на матката. Понякога това състояние налага оперативно отстраняване на цялата матка.

След като е посъветвана от лекарите да не забременява повече, Кардашиян и Уест решават да продължат с децата, но със сурогатна майка. Появата на Чикаго и Псалм чрез сурогатство Ким описва като “най-големия подарък”.

Кристен Уиг и Ави Ротман

Комедийната актриса Кристен Уиг и съпругът ѝ имат близнаци, родени чрез сурогатна майка в началото на 2020 г.

Актрисата споделя, че са правили опити за забременяване с инвитро процедури 3 години, преди да се решат на сурогатство. За нея периодът на борба с безплодието е донесъл само “стрес и болка”.

Алек и Хилария Болдуин

Алек Болдуин и съпругата му Хилария имат шест деца. Последно към семейството им се присъединява Мария Лусия, родена през март 2021 г. И това е само 6 месеца, след като Хилария ражда Едуардо. 

Алек и Хилария не потвърждават, но и не отричат ползването на сурогатна майка. По всички сметки обаче личи, че е било точно така. Просто двете бременности се засичат.

Сара Джесика Паркър и Матю Бродерик

Паркър и Бродерик са родители на три деца - момче и две момичета близначки. Момичетата са родени от сурогатна майка през 2009 г. 

Брат им е по-голям. Актрисата забременява, докато снима пети сезон на “Сексът и градът”. Джеймс се ражда през 2002 г. Седем години по-късно се появяват близначките Табита и Марион с помощта на сурогатна майка. 

Сара Джесика Паркър споделя, че след раждането на сина ѝ са започнали проблемите ѝ с безплодието. 

Джими Фалън и Нанси Джувонен

Двете деца на популярния водещ са родени със сурогатна майка. Двойката е говорила доста за проблемите си със забременяването в течение на годините.

Двамата споделят, че са опитвали да имат дете в продължение на пет години. След това прибегнали до инвитро процедура и сурогатна майка и за двете им дъщери, родени с година и половина разлика.

Тайра Бенкс и Ерик Асла

През 2016 г. моделът Тайра Бенкс и тогавашният ѝ партньор посрещат на бял свят сина си Йорк, роден от сурогатна майка.

Двамата се решили на тази крачка след едногодишно лечение на безплодие и няколко неуспешни инвитро процедури. 

Елън Помпео и Крис Айвъри

Звездата от “Анатомията на Грей” и съпругът ѝ имат три деца, две от които са родени с помощта на сурогатна майка.

Помпео неколкократно публично е изказвала благодарност и признание към жената, която е направила това за нейното семейство.

Джордж Лукас

https://www.instagram.com/p/CZpXl1tqnn9/?utm_source=ig_embed

Създателят на “Междузвездни войни” има четири деца с много голяма възрастова разлика. Най-малкото е на 9, най-голямото вече никак не е дете, защото е на 41.

Първото му дете е осиновено заедно с първата му жена. Като самотен баща Лукас осиновява второто и третото си дете. 

А четвъртото е родено от сурогатна майка по времето на брака с втората му съпруга.

Никол Кидман и Кийт Ърбън

Кидман има четири деца. Първите две са осиновени заедно с Том Круз, докато двамата са женени.

През 2008 г. Никол Кидман ражда дъщеря си Съндей от настоящия си съпруг Кийт Ърбън. Две години по-късно се появява и втората им дъщеря - Фейт Маргарет, този път с помощта на сурогатна майка.

Актриса, модел, певица и риалити звезда с четири брака зад гърба си (един от които с холивудския актьор Силвестър Сталоун) и майка на четири деца - момчета. До миналата година, когато на 54 датчанката роди петото си дете - Фрида, след 16-годишен брак с Матиа Деси.

За опустошително неуспешните инвитро опити, за късането със Силвестър Сталоун и Холивуд, за годините в алкохолизъм и какво е да си майка на 55 Бриджит Нилсен разказва пред Гардиън.

„През цялото време повтарях: Ще пробваме, докато не останат повече ембриони“, казва Бриджит Нилсeн, която миналата година роди дъщеря си Фрида на 54-годишна възраст след инвитро оплождане.

От предишните си бракове Бриджит има синове, които вече са на 23, 25, 28 и 34 години.

Повече от десетилетие тя и петият ѝ съпруг Матиа Деси правят неуспешни опити за бебе, но не се отказват, „въпреки че инвитро оплождането не е процес, който всеки може да понесе“, споделя Бриджит. „Наблъскани сте с лекарства. Много е скъпо. Хормоните се отразяват по различен начин на различните жени… Всеки път си мислите, че сте забременели, но репликата отсреща е "Съжалявам." Партньорът, с когото сте, трябва да е в битката толкова, колкото сте и вие. Трябва да останете здраво стъпили на земята и да сте наясно, че ако сте по-възрастни, шансовете са против вас."

Бриджит и Матиа за първи път виждат сърцето на Фрида след петата седмица от бременността и тя започва да ходи на преглед всяка седмица. „Лекарят ми каза: Ако бях на ваше място, нямаше да кажа на никого, докато не вляза в 27-а седмица.“ Така че тя запазва бременността си в тайна, дори от майка си.

"Все още получавам много писма от жени, признателни за това, че съм им вдъхнала смелост", казва Нилсен за светлата страна на реакцията към решението ѝ да стане майка на 54 години. Тъмната са медиите, отразили раждането на дъщеря ѝ с квалификации като „смешно“ и „ужасно“.

Бриджит споделя, че с мъжа си, който стана баща за първи път, са щастливи с битката, през която са минали, че са много влюбени и в прекрасни отношения - и не се вълнува от коментарите. Продължава обаче да се чуди защо хората не се впечатляват от всички онези мъже, които стават бащи на 60, 70, 80! "Наскоро видях Джеф Голдблум, който току-що беше станал баща за втри път на 64 години, и му казах: Джеф! Как си, стари татко?

Що се отнася до Фрида, тя може би ще каже: Мамо, каква старица си..., но аз ще ѝ кажа: Фрида, аз съм най-добрата майка, която някога си имала.“

За датчанката Нилсен необичайното е обичайно. Растейки (на години и височина) в Копенхаген, тя носела корсет, за да коригира сколиозата си (изкривяване на гръбнака) и ортопедични обувки, защото десният ѝ крак бил по-дълъг от левия.

При ръст 1,85 м била толкова кльощава, че носела три чифта панталони. Децата в училище я наричали „жираф“.

Имала намерение да бъде библиотекарка като майка си, но е забелязана от кастинг агент и става муза на дизайнера Хелмут Ланг.

Професията модел идва с неочаквани рискове. През 1981 г., например, цели 12 часа е заложник с още 40 души в малка стая на летището на Сейшелските острови (след като група мъже правят опит за преврат). „Мога да усетя миризмата и сега - барутът, жегата и влажността“, спомня си Нилсен, на която фотографът изкрещява „Къде беше досега, по-дяволите?!“, когато се връща след бягството си на снимачната площадка…

„Мъжете са ужасни“, казва Нилсен, спомняйки си кариерата си на модел. „Те си мислеха, че ако ти купят цветя или питие в някакъв клуб, ще се приберат с теб вкъщи. Мисля, че ситуацията сега е същата и че мъжете едва ли ще се променят. Някои от тях са прекрасни, други се държат като животни..."

В автобиографията си Нилсен описва себе си като франкещайн създание на двама мъже, заради които в следващия си живот не би искала да e модел или актриса. "Бих искала да бъда певица или... моето куче", каза тя.

Модният агент Джон Казабланкас изобретява образа ѝ, кълцайки и изсветлявайки косата ѝ (а след това, казва Бриджит в книгата си, я водел до хотелската стая, за да може тя да изрази благодарността си).
Филмовия продуцент Дино де Лорантис я откара в Холивуд, за да играе в неговия фантастичен епос „Червена Соня“, в който тя прави своя филмов дебют като варварка, отбягваща мъжете с репликата
"Никой мъж не може да ме има, освен ако не ме победи в честна битка." Продуцентът дава и ново име на скандинавката – от Гите, тя става Бриджит.

Кадър от "Червената Соня", 1985 г.

Тази нова самоличност я кара да се поддаде на буйното алтер его, за което тайно жадувала, и ѝ дава увереността да плати 20 долара на пиколо, който да даде телефонния ѝ номер в хотелската стая на Силвестър Сталоун, въпреки че и двамата по това време са в брак с други хора.

Сталоун се развежда. Нилсен напуска първия си съпруг и малкото си дете. В рамките на една година най-високо платеният актьор в Холивуд и най-впечатляващата нова звезда се обвързват.

На корица на Playboy, 1987 г.

„Беше ужасен брак“, признава тя. Сталоун е почти два пъти по-възрастен от нея и по-скоро би гулял с батальона си от бодигардове, отколкото да заведе 22-годишната си половинка на танци. Най-безценният подарък на Сталоун е ролята на Людмила Драго, руската съпруга на Иван Драго (Долф Лундгрен), в режисирания от него филм „Роки IV“.

Семейство Сталоун на корица на Vanity Fair, 1985 г.

За съжаление, след това Холивуд не намира място на ъгловатата блондинка, извисяваща се доста над най-известните актьори. "А след развода със Силвестър всички ме гледаха все едно съм злодей", казва Нилсен, чиито нови връзки папараците започват да преследват ожесточено. Била толкова ядосана, че нарязва зелената си карта и се мести в Европа за почти две десетилетия, работейки като певица. Жени се още два пъти, ражда още три деца и прави няколко филма, с които се гордее.

По време на четвъртия си брак Нилсен започва да пие. Колкото и да е странно, риалити форматите се оказват нейното спасение. Започва с участие в датския BIP Big Brother и после прекарва години в напиване в ефира на други тв предавания. Картинката не е хубава, но ѝ позволява да види пристрастяването си и да поеме отговорност за възстановяването си.

Когато се обвързва със сегашния си съпруг Матиа, всички наоколо се смеят, защото той е на 25, а тя на 40. „Винаги жената плаща за тези шеги“, казва Нилсен.

Успешният инвитро опит съвпада с обаждане от Холивуд. Миналата година продуцентите на "Крийд II" (филмът, който представя развитието на сагата "Роки") я молят да възкреси Людмила Драго и тя казва "да". Тогава е бременна в осмия месец с Фрида и участва в сцени с престрелки. „На снимачната площадка Силвестър и аз заровихме томахавките“, казва Нилсен. Той беше в американския си ъгъл, аз бях в руския. Държахме се професионално и всичко беше наред."

Може би Холивуд е готов за завръщането ѝ, надява се Нилсен. "Вселената на Marvel сега е отворена за много неща, в които се вписвам добре", казва тя.

Засега обаче е посветена изцяло на Фрида. "Ще трябва да я защитавам с всички сили. Но искам да ѝ вдъхна увереност, искам тя да пътува, да бъде самостоятелна и да има отговорности; да има малко от възпитанието, което аз имах."

Да бъдеш майка в 50-те си години определено има ползи, казва тя: „Чувствам се окрилена да имам бебе сега, защото нямах представа какво правя, когато родих на 20.

"Работете първо, пътувайте първо, обичайте първо", казва Бриджит.

"Но не забравяйте, че не е нужно да чакате да станете на 54."

По темата:

https://maikomila.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-20-30-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-40-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/

Диляна Данчева е тук след вчерашния текст на Ангелин Балсамаджиев Пичове, правете деца! , предлагайки ни един наръчник с реплики, които да спестим на хора, които правят опити за деца!

Вчера прочетох един много готин текст за бебеправенето и надеждата. И четох, и се смях, и леко подсмръкнах.

След това направих и грешката да се зачета в коментарите отдолу – и беснях, и съсках, и малко крещях (много малко).

Та за това реших да надраскам един простичък наръчник КАКВО ДА НЕ КАЗВАМЕ НА ДВОЙКА, КОЯТО СИ Е ПРИЗНАЛА (абсолютно неразумно), ЧЕ ПРАВИ ОПИТИ:

-- Много ви моля, не казвайте "А бяхте ли при…" (тук се попълва името на произволно избран, модерен в момента доктор, знахар, астролог, оракул, поп, ходжа и каквото се сетите).

Ако хората искат да разкажат – изслушайте ги. Ако случайно попитат точно вас за някой доктор – кажете си впечатленията.

За специалистите по черна, бяла, пурпурна и цикламена магия – замълчете. Като сте се прекарали вие, защото имате нужда да вярвате в нещо, не е сега моментът да прецаквате и други хора да хвърлят пари за амулети и вълшебни китки. Измамници много, а хората в нужда са особено уязвими.

-- Не им разказвайте за кумата на братовчедка ви от Гулянци, независимо дали историята е с щастлив, или дълбоко нещастен край.

Ако милата Братчедка е забременяла от 28-ия опит, а хората са едва на втория ин витро опит, това ще им подейства като леден душ. Идеята още колко пари, нерви и сили трябва да налеят в тая работа, може да ги накара тихо да си пореват в ъгъла.

А ако ги и нямат, може да им се доще да се гръмнат и да мислят за всяка процедура като за „сега или никога“ и да се почувстват още по-безпомощни и обречени.

Ако пък така и не е забременяла женичката, обаче, видиш ли, са си осиновили чудно детенце… Не знам!? Сериозно!? Дори когато го пиша, ми иде да крещя. Тия две работи са толкова различни, колкото спътник и комета, че нямат място в едно изречение.

Прехапете си езика и МЪЛЧЕТЕ! Всички знаем за чудото на осиновяването и то е дълбоко личен акт, в който вие и вашия нос нямате място!

-- Не им давайте знахарски съвети

Значи, накиснат магданоз в зехтин, увит в тензух и заврян във вагината може да е причина за възпаление, но едва ли точно за разсад за бебе.

Същото се отнася за захарче под възглавницата, кръв от костенурка в супата, крило от прилеп в чая и сатър в жабката.

-- Ааа, след първото инвитро си купила бебешка обувка? НЕ ТРЯБВАШЕ. Носи лош късмет, нали знаеш?

Значи, ако изхвърлянето на бебешка обувка ми направи тръбите рязко проходими/изпари проблема с хормоните/елиминира имунния отговор на тялото/направи мъжа ми фертилен и т.н., обещавам да изхвърля не само въпросната обувчица. Ами и да си изхвърля всички мои обувки, обувките на мъжа ми, галошите на вуйна ми и лубутена на комшийката. Честно!

-- Успокойте се и всичко ще бъде наред!

Имаше една много готина картинка с текст „Никой в историята на човечеството не се е успокоил, защото някой кретен му е казал да го направи.“

Когато се бориш за бебе, когато правиш секс по график, мериш вагинална температура, стоиш с краката нагоре, пазиш диета, пиеш лекарства, бият ти инжекции, точат ти кръв като на вампир, а медицинското ти досие гони по дебелина "Война и мир" и ти не просто си го наизустил, но и вече го цитираш компетентно като специализант по акушерство и гинекология с профил ендокринология, да си спокоен не е много точно определение на състоянието на духа, в което се намираш.

По-скоро приличаш на дресирана лабораторна маймуна, която е едновременно заразена с бяс, шизофрения и синдром на Турет.

Това със спокойствието си го минал преди около десет лекарски кабинета и е значело, е какво толкова – има време пък и сексът е забавен.

След десетия кабинет си по-скоро !(@$*#%^#%^#%$ Какво ми има? Защо? Защо аз? Защо той? Моля те, Господи! По дяволите!...

Единствения начин да се успокоиш е да си включиш диазепам венозно. И морфин за притъпяване на болката. И може би съвсем малко валериан – за аромат, нали.

Та, хора, моля ви,
НЕ КАЗВАЙТЕ ТЕЗИ НЕЩА!

П.С. Не съм минавала по този път, минава го мое много мило и много близко същество, което, за разлика от мен, проявява все още търпение и разум и не разкъсва със зъби хората с тъпи съвети. Обичам я!


Още по темата:

https://maikomila.bg/%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0-%D0%BD/

Темата за репродуктивните трудности не е чужда на Майко Мила! – вече споделихме с вас няколко трогателни разказа, като „Една щастлива инвитро история“, „Инвитро процедурите в България. Игра на надежда и мълчание.“ и „Моите недоносени бебета, моите малки герои“. Сега своята история споделя Виолина, която веднъж успешно е преминала инвитро процедурата и дори е била донор на яйцеклетки, а днес пред нея стои ново предизвикателство – да зачене втори път. Силно се надяваме краят и на тази история да бъде щастлив!

******

Майко мила!

Това може би беше първото, което си помислих веднага след излизане от кабинета на докторката... Или може би второто, веднага след „Ами сега накъде?“.

Та, историята отначало, ама накратко, че да имаме време и за изводите, съветите и правилата, към които е добре да се придържаме, влизайки в „битката“ за така желаното дете!

24-годишна, млада, красива и умна, среща млад, но не чак толкова красив и умен младеж, и желаят да създадат семейство. Започва се ходенето по лекари, лапароскопия за отстраняване и на двете маточни тръби.

Първо инвитро – успешно. Роди се Тя – моето малко фъстъче, както сама желае да я наричам днес. Вече 7-годишна.

В рамките на 5 години след нейното раждане опитахме още няколко пъти – 2 пъти финансирано от Центъра за асистирана репродукция, приключващи с положителен кръвен тест, но не и последваща бременност.

Тогава вече знаех за това, че има много жени, които всъщност чакат своя донор. Донор на яйцеклетка. Защото те нямат свои, въпреки че има и около 25 – 30-годишни момичета.

И реших – ще стана донор! Ще разделим сумата за медикаментите, непосилна ми е иначе. И ще даря – ще има за нея, ще има и за мен. Така и стана, дарих!

Ей, да знаете само какво хубаво му става на човек! Знам, че ще има и много които няма да ме разберат – тази лудата, дето ѝ става хубаво, след като е дарила част от себе си, за да гледат чужди хора детето ѝ.

Но този разказ не е за тях.

Та, дарих. Чувството на удовлетвореност сигурно малко хора го знаят. И на щастие – неописуемо. Защото и аз бях бременна. Чаках момченце. Обаче сърчицето му спря в 12-та гестационна седмица.

Спонтанен аборт. Мисед аборт. Все тая кой как ще го нарече. Изключително добре описано в статията 10 неща, които научих от спонтанните аборти.

Последваха добре познатите чувство на саморазруха, празнота, караници и не чак толкова неочакван развод. Държа да кажа, че не съжалявам за нищо, най-малко за развода.

Сега съм щастлива, приела пораженията, загубите, развода. Срещнах моя Човек, който ни обожава с моята 7-годишна фъстъчка. И започнахме да мечтаем. Докато не чухме – изчерпан яйчников резерв, стойности на Анти-Мюлеров хормон – по-ниски от 0,5...

Шах, ама с пешката! От позицията на донор ставаш човекът, който се нуждае от донор! Отчайващо се нуждае от донор!

Да, де, ама се нуждая аз.

Ами той?

Той какво ли ще каже, какво ли мисли? Би ли го приел? Би ли минал по този път с мен? Би ли го обичал? Би ли се грижил за това дете, което няма да е съвсем негово? Хаос от мисли, въпроси, самообвинения, самосъжаление.

А отговорът е тъп и прост.

Той ме обича. Разведена. Обича дъщеря ми. Която съвсем не е негова и дори не е станал свидетел и участник в бременността и раждането. Нито пък в отглеждането ѝ през първите ѝ 6 години. Но я обича и иска най-доброто за нея. И за мен.
Сега ни предстои избор на пътя, имаме няколко пред нас. Ще го изберем заедно. И по който и от всички пътища да тръгнем, аз знам едно – Той ще ме държи за ръка. Дъщеря ми - също.

На него мога да кажа само „Благодаря ти! Обичам те!

А на непозната жена с огромно сърце, която би станала донор (някак така и не я харесах тази дума) на отчайващо бленуващите за дете, като мен пък, не съм сигурна какво бих ѝ казала.

Ще е нещо между:

1. Благодаря!

2. Ти си най-великодушният човек на света!

3. Бъди благословена!

4. Всичко се връща!

5. Не знам как бих живяла без теб!

6. Ти не си донор на биологичен материал. Ти не просто даряваш живот! Ти ме караш да вярвам в доброто!

7. Нека светлината, която ти ми даде, се върне при теб, поне трикратно!

8. И още хиляди все още неподредени фрази, въртящи се в главата ми. Неподредени, но в една посока – всичко най-най-най-добро за тази свята жена!

Аз вярвам, че тя е там. Аз вярвам, че ще извървим пътя, отреден ни за да стигнем до така желаното бебче. Аз знам, че той е Моят Човек. Аз знам, че дори и пътят да не завърши с желаното бебе, то поне ще имам много поводи да вярвам в доброто. Че добро все още има в много от нас, и си го носим, и чакаме то самò да излезе.

Аз вярвам в чудеса и имам мечти, които дори медицината не може да ми вземе! 

В Майко Мила! темата за инвитро процедурите е обсъждана вече неколкократно - имали сме няколко щастливи история, една от които така и озаглавихме Една щастлива ин витро история. Другата е малко по-сложна, но пак завърши добре - Моите недоносени бебета, моите малки герои. Сега е моментът обаче да публикуваме и история, която все още не се е увенчала с хубав завършек. Това е текст, написан от един мъж, който много иска той и съпругата му да имат дете, но животът невинаги ни дава наготово това, което искаме, нали? Пътят на това семейство минава през няколко инвитро процедури, а Кирил Гурбетов сега ще ви разведе по него съвършено откровено - без излишни емоции. Просто истината за инвитро процедурите в България.

*****************

Животът е това, което се случва, докато правим планове за него. Рано или късно човек достига до това прозрение по време на земния си път. Планираме в кое училище и университет ще учим, какво и къде ще работим, кога и за кого ще се оженим и дори кога ще имаме деца.

Истината е, че това да се срещнем, да се влюбим и да станем семейство не беше по план, а по-скоро магическо стечение на много обстоятелства, които само провидението можеше да планира. Оттам насетне животът и плановете бяха в наши ръце. Или поне така си мислехме. В началото.

В България има 33 лечебни заведения, в които се прави инвитро. За 2015 година са направени 10 566 инвитро процедури. Резултатът е 2499 деца.

20% успеваемост.

В България цари мълчание по темата за инвитро.

От една страна хората изпитват може би срам и неудобство да говорят за това. От друга страна клиниките мълчат за своите резултати. Тази статистика е поискана от clinica.bg, но у нас официална публична статистика и прозрачност няма. Уви, това не е случайно. За мен 20% успеваемост е трагедия за процедура, която струва между 5 и 10 хиляди лева. Колкото повече неуспешни опити, толкова повече постоянни клиенти. За сравнение, в съседна Турция при жени до 35 г. успеваемостта е 60-65%. Това също не е случайно.

Нашата игра на надежда и мълчание 

След 6 прекрасни години връзка и романтично предложение, се оженихме като в приказка през лятото на 2013 година. Всъщност ние отдавна бяхме семейство, но пък какво е едно семейство без дете. Това също беше в плановете ни за живота. Мечтаехме да се случи възможно най-скоро след сватбата, тъй като искахме да сме млади родители.

6 месеца по-късно подозирахме, че е възможно да има проблем.

Преди да стане 1 година неуспешни опити се обърнахме към репродуктивна клиника, за да си направим все пак някакви изследвания, в случай че нещо не е наред. Жена ми си прегледа тръбите и всичко останало, проследяваха наличието на овулация, а аз си направих спермограма, според която всичко изглеждаше наред. Може би беше стрес.

Препоръчаха ни инсеминация. Това е процедура, при която семенната течност се „инжектира“ в жената в най-подходящия ден и час, в случай че има проблем тя да достигне до правилното място. Процедурата е около 400 – 500 лв.

Резултат нямаше.

През втората година си направих изследвания в друга лаборатория, за да получа второ мнение. Резултатът беше лош. Факт е, че трябваше да го направя при отвратителни условия, след като минах през две силно казано момичета на гише „Информация“, тъй като космите на ръцете на едната и мустаците на другата бяха по-дълги и гъсти от моите. Дали това пък не обясняваше недобрите резултати…

Инвитро: Началото

Своевременно се записахме за консултация в една от най-известните клиники за репродуктивни проблеми - „Щерев”. Попаднахме при д-р Х, чието име не заслужава да бъде дори споменато в тази статия, тъй като целта ми не е черен PR. Целта ми е да помогна с информация на колкото се може повече хора, които поемат по този път.

Доктор Х беше много груб, рязък и лаконичен. Направихме нова разширена спермограма по Крюгер (над 200 лв., за разлика от обикновената, която е 30-50 лв.), в резултат на която лекарят заключи, че положението е много лошо и сме за инвитро. Тогава ми прозвуча сякаш сме болни от рак. Това е от онези моменти, в които се превръщаш в част от една статистическа извадка, за която никога не си подозирал изобщо, че съществува.

Инвитро: Между осъзнаването и вината

Може би един от най-големите проблеми в самото начало е да осъзнаеш, че има проблем. Всъщност ти нямаш вина. Просто си се родил счупена играчка, независимо дали си с мъжки или женски фактор. В началото обвинявах себе си. Но това единствено водеше до депресия, безсилие и ненужна загуба на ценна енергия, която в този момент трябваше да бъде вложена в оптимизъм, борба и последователност. Уви, лесно е да се напише, но значително по-трудно да се приложи в истинския живот.

В първия ни опит вложихме безкрайна надежда, мълчание и около 5 хиляди лева от джоба си. От една страна може би тогава изпитвахме неудобство от темата, а от друга вярвахме че всеки следващ месец може да се случи чудо. Все още се надявам. Опитвам се да спра, но не мога. Надеждата е жилаво копеле.

Център за аститирана репродукция

От самото начало лекарят ни насочи да кандидатстваме за финансиране от ЦАР (Център за асистирана репродукция). Това е държавната организация, която подпомага двойките с репродуктивни проблеми. Струва ми се, че за 2016 г. бюджетът на фонда беше около 12 милиона лева. Средно се чака между десет месеца и една година. През януари фондът не раздава заповеди.

Народът все казва, че държавата не прави нищо за своите граждани, но инвитро фондът доказва противното поне в това отношение. Всяка година няколко хиляди двойки получават субсидия за инвитро опит. Големият проблем е как клиниките в България усвояват тези сигурни пари, които се вливат с пълна сила в техните гладни организми.

Моят съвет е да не губите време, а да кандидатствате час по-скоро с описаните за целта документи, които доказват, че един от вас има репродуктивен проблем.

Инвитро: Играта продължава

Колкото и тъжно да звучи, за последните няколко години един от най-щастливите ни моменти беше одобрението от ЦАР за финансиране на следващия ни опит. След първи неуспешен опит лекарите обичат да казват, че шансовете са значително по-големи след втория опит. Отново вложихме цялата си надежда, вяра, молитви, сила, безсилие, страхове, мечти и любов в нещо, което вече почти не вярвахме, че съществува.

Нищо.

… освен може би усещането, че някой е откраднал или изтръгнал нещо от теб. Малко ембрионче, което не е успяло да се развие и да се закрепи за стената на матката. Едно, две или три ембриoнчета, които си обичал още преди да се превърнат в нещо повече от недостатъчно качествен репродуктивен материал.

За съжаление, нямахме достатъчно оплодени яйцеклетки, за да замразим за следващ опит. Замразяването е голямо предимство поради две причини – не се налага повторна хормонална терапия и цената е значително по-ниска. Жените обичат да наричат замразените ембриончета „снежинки“. Малки ледени късчета надежда, които могат да се събудят след дълъг сън.

Как забременяват хората изобщо?

През последните няколко години, около нас куцо и сакато забременя, роди и вече проходи. След играта на надежда и мълчание настъпва един много особен момент, в който започваш да се забавляваш от факта колко много си се пазел преди това, а всъщност е било все едно. Изпадаш в недоумение, когато някой забременее случайно без дори да има овулация – периодът от месеца, който чакаш като дете преди Коледа. Започваш да изпитваш гняв, когато някой се отнася с нехайство и безразличие към това да има дете. А в гърлото ти се събира буца всеки път, когато чуеш, че някой иска да се откаже от детето си.

Един от най-тежките измерители на бездетието е това да гледаш как твоите приятели и познати забременяват, раждат, а децата им прохождат и проговарят. Тогава започваш да се чудиш дали изпитваш радост или завист. И дали заслужаваш изобщо да бъдеш родител, предвид факта, че си способен на подобни противоречиви и недостойни чувства.

Инвитро: Равносметка, грешки и съвети

След дълга игра на инвитро и мълчание, уви, при нас битката все още продължава, но дойде време да споделя грешките, които ние допуснахме и съветите, които бих дал на себе си, ако можех да върна времето назад. Вярвам че всеки от нас има свой път, който трябва да извърви и уроци, които трябва да научи. Все пак, бих се радвал ако написаното тук ви помогне да се почувствате по-малко сами или да облекчи препятствията, които тепърва ви предстоят.

cross