Хората споделят в Reddit какви ли не казуси. Но този ни шокира – млада майка зачерква от живота си своето семейството заради обиди по повод името на бебето ѝ. В крайна сметка: ако семейството ти не може да уважава избора ти за името на ТВОЕТО дете, може би е време да не са част от живота на това дете. А какво се е случило след това и какво споделят други потребители – вижте в историята, разказана от Parents.com:
Минаха четири години, но все още помня колко трудно беше да изберем име за дъщеря си. С баща ѝ не бяхме взели окончателно решение до деня преди този на насроченото ми секцио. В нашия случай имахме късмет – семейството понякога подхвърляше предложения, но никога не ни е притискало или настоявало за конкретно име.
Благодарна съм за това, защото в интернет могат да се открият безброй истории за семейства, които превръщат избора на име в истинско изпитание – понякога дори до степен да съсипят радостта на родителите с постоянни критики. Една такава история, особено шокираща, наскоро се появи в Reddit.
AITA or petty because I won't tell my family the name of my second child because they were so negative about my daughter's name?
byu/Igoloddoas inAITAH
Тя и съпругът ѝ вече са избрали име, но го крият от семейството. Причината? Когато се е родила първата ѝ дъщеря, която нарекли Самър, майка ѝ и сестрите ѝ я нападнали. Те твърдели, че името Самър няма да ѝ подхожда, когато порасне, и че звучало като име, което би дала само една „тийнейджърка, която е станала майка“. Майка ѝ искала да я кръсти Сузана и ми заяви, че това е много по-добро име за жена, отколкото Самър. А сестрите ми казаха да я кръстя Роуз или Хейзъл. Или нещо, което да не звучи сякаш е било избрано от двама тийнейджъри, вместо от двама възрастни.
Обидите и натискът били толкова тежки, че майката прекъснала контакт със семейството си, докато не получила извинение. „Това много ме засегна и не говорих и не виждах семейството си няколко месеца, защото ме побъркаха и много ме нараниха. Не беше нужно да се прехласват по името, но да кажат директно, че е ужасно, и да ни притискат да го сменим, беше прекалено. В крайна сметка се извиниха и тогава отново започнахме да говорим. Сега, очаквайки второ дете, тя е далеч по-предпазлива и не иска да споделя подробности с близките си, които вече са доказали, че могат да съсипят първите ѝ дни след раждането с токсични коментари“, разказва жената.
Този път дори не им казвали какъв е полът на бебето, защото не искали техните предложения или мнения. Но те попитали и когато жената отказала да им разкрие, се извинили и казали, че очакват да изберат по-добро име този път.
Първата ми реакция, когато прочетох тази история, беше изненада. Самър е прекрасно и съвсем нормално име. И аз не съм единствената, която мисли така. „Семейството ти е ужасно. Дай си пространство и живей спокойно с децата си“, написа един потребител.
Тази препоръка вече не звучи крайна – все повече хора днес избират да прекъснат контакт с токсични роднини, осъзнавайки, че години наред са търпели обидно и разрушително поведение.
Друг коментиращ е по-мек, но категоричен: „Ако семейството ти не може да уважава избора ти за името на ТВОЕТО дете, може би е време да не са част от живота на това дете.“
Някои пък предложиха по-прагматичен подход – да се споделя минимална информация с роднините. „Информационната диета е полезна за душата. Не споделяй нищо. Всички новини за бебето са само за тези, които трябва да знаят“, написа друг потребител.
„Покойните ми свекър и свекърва решиха, че нашата най-голяма дъщеря ще се казва Пеги, въпреки че я кръстихме Диан Маргарет. Аз и мъжът ми не се подчинихме на тези манипулации. Свекървата продължи години наред, дори се опита да използва „терористичен аргумент“, че името на дъщеря ни било сходно с място, където е имало терористична атака.
При следващата бременност, все още без брак, споделихме, че ни харесва името Андреа. Тогава братът на съпруга ми, без никакво чувство за мярка, каза на свекървата, че името означава „андрогинност“ (комбинация на мъжествени и женствени черти и характеристики). Свекървата избухна и се закани, че няма да позволи внучето ѝ да се казва така.
Загубих това бебе следващата седмица – и все още не съм простила на брата на мъжа ми.
При третата и последна бременност не казахме нищо на никого до средата. Не споделихме нито пола, нито името. Свекървата реши, че ще имаме момиче и че тя ще избере името. Когато ми го съобщи, първата ми реакция беше категорично „НЕ“. Втората – че името ми напомня за луксозен магазин и столица на щат: Мейси Шайен.
Месеците, в които никой не знаеше, че съм бременна, бяха толкова спокойни. Вие имате нужда от спокойствие.“
Особено дразнещо в този случай е, че майката не е избрала странно или скандално име. Просто е показала, че няма да позволи семейството ѝ да контролира решенията ѝ. А това се оказва непростимо за тях.
Истината е, че никой родител не заслужава да бъде подложен на тормоз заради избора на име – още по-малко от хората, които би трябвало да бъдат най-голямата му опора. И напълно разбираемо е майката да иска да се предпази, за да не позволи историята да се повтори.
