„Изтощена съм да върша задълженията вкъщи, да поддържам брака си жив, да гледам две (три или повече) малки деца и да работя на пълен работен ден. И усещанията за провал изобилстват.“ Звучи ли ви познато? Но признаваме ли си често какво всъщност е майчинството, пита в този текст Кейт Макена.
Трябваше да съм в добро настроение. Бях прекарала прекрасен слънчев зимен следобед, свита на дивана с група жени, техните бебета и голяма чаша кафе. Нашата месечна среща заради подкаста, който снимахме, беше като кадър на перфектното майчинство. И въпреки това, когато ме попитаха на тръгване как съм, избухнах в сълзи. „Толкова ми е скучно“, признах аз.
Нито гняв, самота, ревност или шок. Всичко беше непознато. Животът ми беше поредица от невзрачни дни с нездравословно много време, прекарано в скролване в Instagram. Усещах, че връзката с мъжа ми е сякаш изпълнена с неприязън и се отчуждаваме един от друг.
Личността ми излъчваше: „Толкова си негативна“. Тялото ми беше схванато, изтощено и сякаш вече не ми принадлежеше. Всичко това беше комбинирано с огромно чувство за вина.
Майчинството е това, което очаквах с надежда, и което някои жени искат, но не могат да получат. Имам толкова много привилегии в живота – пари, дом, здраво дете. И като зная колко болка и страдание има по света... Защо не можех просто да бъда щастлива?
Колкото и да се опитвам да ги преодолея, много от тези чувства не са изчезнали. Четири години и още едно дете по-късно те все още съществуват. Изтощена съм да върша задължeнията вкъщи, да поддържам брака си жив, да гледам две малки деца и да работя на пълен работен ден.
Често чувствам, че сякаш провалям приятелствата си, не успявам да постигна успехи в работата и провалям себе си, като не съм тази жена, която съм си представяла, че ще бъда. И ме е срам, че съм неспособна да се наслаждавам на майчинството толкова, колкото изглежда другите го правят. Разбрах, че не само аз се чувствам така. Другите просто не го изричат на глас.
Курсовете за бременни не ви подготвят за тези неща. Те са твърде фокусирани върху смяната на пелените, повиването и измерването на температурата. Неща, които всеки може да научи моментално в Google.
Приятелите пък не искат да потушават вълнението ви със своите не толкова позитивни мисли и настрояния за майчинството, когато им съобщите за двете черти. Така че те невинаги са честни с вас.
Най-вече подозирам, че имат притеснение да изразяват тези чувства от страх да не бъдат заклеймени като лоши майки, ядосани или неблагодарни.
От страх да не бъдат попитани: „Защо родихте деца, ако не е това, което сте искали?“
Едно специално издание на шоуто на Опра Уинфри през октомври 2024 г. се фокусира именно върху психическото натоварване по време на майчинството. Филмът Nightbitch, който разказва за дълбокото въздействие на майчинството върху идентичността, пък беше един от най-обсъжданите на Международния филмов фестивал в Торонто.
Дори Риана, признава, че не се чувства себе си, след като е родила две деца.
В САЩ наскоро главният здравен инспектор д-р Вивек Мърти обърна внимание на проблема с психичното здраве и благосъстоянието на родителите, наричайки родителския бърнаут „сериозен проблем за общественото здраве“, и изваждайки наяве усещането за претоварване, което толкова много родители изпитват всекидневно. Това се дължи на заложените стари стресови фактори (пари, безопасност, изтощение) и комбинацията им с новите (екрани, нарастваща култура на сравнение, липса на общност).
Мърти също подчертава допълнителната подкрепа, която трябва да се осигури на родителите, „които са били маргинализирани, поради раса, етническа принадлежност, социално-икономически статус и други фактори“ .
Въпреки че този съвет може да промени политиката, надявамe се, че той също ще промени разговора, вдъхновявайки родителите да говорят по-открито за истинските си чувства и мотивирайки другите да предложат подкрепа на родителите, които се затрудняват. Вместо по традиция да отхвърлят оплакванията им.
Това не помага, като го чуеш. Именно защото в момента ти е трудно. Сред предложените от Мърти мерки за подкрепа на родителите в САЩ, е създаването на повече пространства, където те могат да говорят открито за стреса, на който са подложени. Да намалят вината или срама, които много от тях изпитват.
Мога да ви кажа от първа ръка, че предложението му е наистина полезно.
Наскоро участвах в подкаста Momlife Crisis. Там група от канадски жени говорят открито и честно за предизвикателствата на съвременното майчинство, които често остават неизказани.
В нея жени обсъждат освен въздействието на майчинството върху техните кариери, идентичност, взаимоотношения и тела, и гнева, болката, бърнаута и противоречието, че едновременно обичат и че ненавиждат децата си. Има хумор и болка. Но най-вече има едно ниво на честност, което ме накара да се чувствам по-малко самотна.
Още не сме свършили, скрол надолу
Преди няколко месеца имах тежка сутрин у дома. Изтощена и в бързината, бях се развикала на двете си деца по начин, с който не се гордея. И напуснах къщата с чувството, че съм се провалила, вече мислейки как да им кажа, че съжалявам. По пътя към работа се заговорих с една непозната жена в автобуса. Тя разкри, че да има дете е било най-трудното нещо, което е правила. И се чувства ужасно да признае това.
Беше кратък разговор, но смислен.
Беше напомняне: въпреки че социалните медии и добронамерените приятели и семейство ни казват колко красиво е това време (и със сигурност може да бъде), то също е и наистина трудно.
Ако всички можем да бъдем малко по-честни за тази част в разговорите, които водим, и в историите, които споделяме, ще бъдем много по-добре – както ние, така и следващото поколение майки.
Източник: Today's parent
Днес искаме да поговорим за гнева, който изпитваме като майки. Ядосваме се ужасно и понякога не можем да спрем избухванията си. Но често не смеем да го споделим с никого, защото ни е срам, че сме лоши майки и се държим ужасно с децата си.
Ако някога сте се чувствали така, трябва да знаете, че не сте сами и за всичко това си има причини. Предлагаме ви текста на Петал Модест за Parents, който много подробно разглежда целия проблем.
А ако някога имате нужда от подкрепа или просто искате да споделите нещо, пишете ни на maikomilabg@gmail.com.
Имам тийнейджър и малко дете и двамата са целият ми свят. Имам добра кариера и хубав живот, страхотно семейство и великолепни приятели.
И въпреки всичко, когато децата ми не слушат; когато са в потенциална опасност и отказват да обърнат внимание на предупрежденията ми; когато съм чистила часове след тях и пет минути по-късно къщата отново е същият ад; когато за стотен път ги моля да спрат да се джафкат… ето тогава чувствам истинска ярост.
Невинаги я проявявам. Опитвам се да поема въздух. Да броя до 10. Понякога и до 50. Отивам в другата стая. Стискам юмруци и крещя безгласно. Крия се в банята, докато пулсът ми се успокои.
Но понякога избухвам. Моите експлозии са вербални, но при някои майки са физически. Тези избухвания нараняват и децата ни, и нас самите.
Новата психологическа драма на Netflix - The Lost Daughter (Изгубената дъщеря), насочва вниманието точно към този майчински гняв, показвайки майка, на която ѝ е толкова трудно да се справя като родител, докато търси и вътрешната си удовлетвореност, че накрая ѝ се налага да изостави малките си деца за известно време, само и само да предпази тях и себе си от гневните изблици, подхранвани от този постоянен конфликт на жената като майка и като индивидуалност.
Както отбелязва Шийла О’Майли в ревюто за филма: “Тя иска да бъде свободна, писнало ѝ е от отговорности, писнало ѝ е от всичко”. И добавя: “Филмът приема грозотата, като ѝ дава място да се изрази, позволявайки ѝ да съществува, без да се налага да я прибира бързо на сигурно място”.
И въпреки всичко е сигурно, че героинята страшно обича дъщерите си. И макар че някои хора биха осъдили действията ѝ, очаквайки да страда дълго и завинаги, без да си позволява да изпитва ярост, истината е, че можем да обичаме децата си и в същото време да се гневим колко тежко може да бъде майчинството понякога.
Казано просто, майчинският гняв е нещо съвсем истинско. И освен това е често срещано, затова е много важно да го нормализираме.
Няма клинично определение за този вид ярост, но експертите казват, че това е неконтролируемият гняв, който изпитват майките и който води до вербални и/или физически изблици.
Около 21% от жените изпитват пренатални промени в настроението и тревожност, като един от симптомите на това състояние е именно следродилната ярост.
С порастването на децата този гняв може да е начин, по който майките изразяват стрес, на който не е обърнато внимание навреме, тревога, изолация, тъга или страх.
Идва отникъде и една от основните причини е бърнаутът - прегарянето. Бърнаутът в тази ситуация се дефинира като физическо и психическо изтощение вследствие на родителските задължения.
А защо толкова майки са в подобно положение? Експертите посочват няколко основни причини:
В едно проучване 78% от жените казват, че поставят здравето на семейството си пред своето собствено. Много майки не се наспиват, не се хранят добре, не спортуват, не си почиват или не се забавляват.
Всичко това е в основата на здравословния, балансиран живот - живот, който би им позволил да управляват по-добре стреса и яда, преди да се превърне в ярост.
Гневът, изпитван от майката, може да е в отговор на недостатъчната подкрепа от семейството и обществото, както и на нереалистичните очаквания, които горепосочените, имат към майките.
Статистиката показва, че обикновено майките поемат повече от родителските задължения в сравнение с бащите.
В статията си за New York Times от 2020 г., озаглавена “Гневът, за който майките не говорят”, Мина Дъбин го описва най-добре: “Предполага се, че майките трябва да са някакви търпеливи светици. Не би следвало да искаме да ударяме децата си или да си късаме косите.
Крием тези пориви, защото ни е страх, че ще ни лепнат етикет “лоша майка”.
Мислим си, че трябва да замаскираме това усещане с “Обичам детето си повече от всичко, но…”. Все едно ако майката се ядосва, това значи, че не изпитва любов. Все едно гневът не споделя обща граница с любовта.
И понеже се страхуваме да не бъдем съдени, не казваме нищо. А гневът продължава да избива, докато ние оставаме заринати в самота и изтощителен срам.”
Тази безмислостна, непредсказуема пандемия продължава да поставя все повече и повече изпитания пред майките. Стрес и страх, липса на подкрепа, загуба на работа, социална изолация. Всички те засилват несигурността и изтощението.
Ако не говорим за гнева, който изпитваме, ако не го нормализираме и не признаем абсолютната му универсалност, ще блокираме в собствените си усилия да се справим с него и ще продължим да носим вината и срама.
Нещо по-лошо - ще продължим да рискуваме благоденствието на децата си, които е възможно да понесат сериозна и дълготрайна вреда като адресати на този гняв.
Той може да доведе до вербални изблици или, както го наричат учените, родителска вербална агресия. Проучванията показват, че тази агресия може да измени структурата на мозъка на детето и да създаде риск от разстройства с промяна на настроението и тревожност.
Тази родителска вербална агресия сама по себе си, без физическо наказание, допринася за по-ниско самочувствие в децата и за по-слаби резултати в училище. А тийнейджърите, към които е насочена такава агресия, по-често страдат от депресия или имат поведенчески проблеми.
Майчинският гняв може да доведе и до физическо насилие, като например шамари. А изследванията показват, че това може да има дълготрайни негативни ефекти върху детето, простиращи се във всеки аспект на живота му като възрастен - по-ниско IQ, по-трудни връзки и по-голяма вероятност за злоупотреба с различни вещества.
“Честният разговор колко гневни са понякога майките намалява срама, който често придружава изпитването на негативни емоции. И когато махнем срама, се отваря възможност да помислим как по-добре да подкрепим майките, така че да не изразяват гнева си по начин, който ще накара тях и децата им да се чувстват ужасно”, казва клиничният психолог д-р Лиса Дамур.
Ако искаме децата ни да открият уникалната си същност и да се развиват добре в света, който ще наследят, сме длъжни - заради тях - да говорим нормално за гнева, който изпитват майките.
Да го направим видим и да установим практики - и индивидуални, но и обществени - които ще ни помагат да насочваме този гняв в по-здравословна за нас и нашите деца посока.
Изтощението през първия триместър на бременността е съвсем реално, така че си позволете да чувствате умора и не се тревожете за мръсните съдове в мивката или нещата, които трябва да свършите преди раждането.
Това казва Кейти Смит в ScaryMommy. Ето защо:
Още преди да осъзная, че съм бременна с третото си дете, имаше няколко седмици, през които си мислех, че
Дали пък някой тайно не ми даваше приспивателни? Твърде много въглехидрати ли приемах Тялото ми започваше да отхвърля кофеина?
Лежах на пода и оставях двете си прохождащи деца да се катерят върху мен, казвах им, че съм катерушка, само за да мога да затворя очи и да бъда в полусъзнание и спокойна, че те са наблизо. Това беше единственият начин да избутам деня.
Никога в живота си не бях усещала толкова смазваща умора, докато не осъзнах, че… всъщност бях усещала – през първите тримесечия от предходните си две бременности. Затова изтичах до аптеката за тест за бременност.
Буквално едва държите очите си отворени след 8 вечерта, а излизането от спалнята, без да се блъскате в разни неща, е невъзможно.
Лежането означава, че неизбежно ще заспите след 2 секунди, затова Netflix маратоните отиват в историята.
Всяка вечер бившият ми съпруг се ядосваше, че се унасям на дивана, защото това беше единствената част от деня, която можехме да прекарваме само двамата. Истината обаче е, че нямах друг избор – първото тримесечие просто изпива всичките ти сили.
На един от прегледите гинеколожката ми му каза да млъкне, след като той се оплака колко уморена съм непрекъснато. Напомни му, че в матката ми растат чифт крака, мозък, сърце и черен дроб, така че, да, това природно чудо има склонността да изтощава майчиния организъм.
А ако сте бременна и имате две тичащи насам-натам хлапета на главата, денят ви преминава в измисляне на начини да се задържите будна. Това е въпрос на оцеляване, така че забравете да печете сладки или да се записвате като доброволка за организацията на коледното парти в детската градина на детето си.
Изпълнението на всекидневните задачи изисква необичайна сила, когато сте в първото тримесечие и имате деца, които трябва да мъкнете със себе си.
Непрекъснато си поръчвате храна за вкъщи, защото цялата ви енергия е концентрирана върху оцеляването, а и кой има желание да готви в такъв момент?
Няма основателна причина да се самоубивате в стремежа си да я поддържате чиста – а навеждането, докато във вас расте човешко същество, наистина се усеща като самонараняване.
Някъде между наедряващото ви тяло и недостигът на енергия пропадат и всичките ви планове – умът и организмът ви просто нямат желание да се социализират и показват пред хора.
Заспиването насред разговор с чаша вода в ръка не се вписва в представата ви за приятно изкарване. Искате само да прекарате нощта в леглото с гигантска възглавница и пакет бисквитки. Това е горивото, от което се нуждаете, за да преживеете следващия ден.
Умората, която чувствате, не е в главата ви, така че не ѝ се съпротивлявайте. Тя е плод на хормонални промени и на факта, че тялото ви произвежда повече кръв, за да предостави на бебето ви всички необходими хранителни вещества. Да не говорим за стреса и емоциите, които ви връхлитат при мисълта за промените, които бъдещият малък човек ще внесе в живота на семейството.
Чака ви планиране; нови дрехи, играчки и всевъзможни други неща за купуване. Чудите се как жонглирането с всички отговорности ще изсмуче и последната ви капка енергия.
Още не сме свършили, скрол надолу
За мен това беше периодът, в който се подготвях за раждането и имах чувството, че мога да постигна всичко. Но не свиквайте с това усещане. Възможно е да „катастрофирате“ отново през третото тримесечие, тъй като коремът ви е достатъчно голям да саботира удобството по време на сън. А и дори да попаднете в страната на сънищата, ще ставате до тоалетна на всеки 5 минути.
Не забравяйте да потърсите помощ, възползвайте се от болничните и започнете да пропускате сбирките с приятели. Организмът ви и вашето ново бебе ви изпращат сигнали, че е време за почивка, защото цялата ви сила отива в износването на човешко същество. А това е най-страхотното нещо, на което тялото ви е способно.
Така че не се колебайте да поспивате допълнително, да делегирате повече домакински задачи на половинката си, да свалите любимите си мобилни приложения за поръчване на храна. Полягайте и затваряйте очи при всяка удобна възможност.
Имате това право, не го пропилявайте.
Споделяме с вас коментара на Scary Mommy за изтощението покрай новороденото, което явно не пита дали си кралска особа или не, а директно ти подкосява краката.
***
Мъглата покрай новороденото. Всички я знаем, всички сме я преживели. Това е онзи плътен облак замаяно изтощение, който постоянно те обхваща, докато преминаваш през движенията на ежедневното функциониране, като в действителност представляваш дезориентирана бъркотия.
Само два дни, след като принц Уилям и херцогиня Кейт посрещнаха третото си дете, камерите уловиха Уилям в може би най-земния кралски миг досега. Защото на Мъглата покрай новороденото не ѝ дреме кой си – тя ще те хване.
По време на мемориална църковна служба, отбелязваща Деня на Анзак (национален празник в Австралия и Нова Зеландия, по време на който почитат загиналите в служба по време на война и конфликт), принц Уилям бе забелязан как отчаяно се опитва да остане, да кажем, концентриран.
Life with a newborn baby. 😴😂 pic.twitter.com/I3c6bF5HkR
— People (@people) April 25, 2018
Това е принц Уилям – истинска кралска особа, на действително кралско събитие. Но той също е Уилям – баща на двудневно бебе и две малки деца. И кралска особа или не, това означава, че е зверски изморен. Защото няма значение колко помощ получавате – да имате новородено у дома ще изсмуче всяка молекула енергия и концентрация от вас – и телом, и дхом.
И, забележете, службата започна ПО ИЗГРЕВ. Дайте малко почивка на човека, а?
Ако си спомням правилно – и повярвайте ми, спомените ми за това време са размазани – веднъж заспах с чаша прясно приготвено кафе в едната си ръка, докато прегръщах собствения си малък сноп щастие с другата. Аз не съм редовна в църквата, но съм убедена, че със сигурност ще се наложи някой да ме разбужда в тая ситуация.
Изглежда, че всички са съпричастни.
1. William is me every darn day 2. Who said Meghan Markle wasn’t a great actress? Those are some great acting skills right there https://t.co/XidGw994Py
— Nina Terrero (@Nina_Terrero) April 25, 2018
No matter what your title, being a new parent is a LOT of work. https://t.co/b4XwBRr8bs
— Tea (@IcedTea17) April 25, 2018
Макар че практически е кралски протокол да изглеждаш възможно най-перфектен и усърден през цялото време, не можем да не обикнем Уилям и Кейт още повече в тези съвсем земни моменти. Все пак Кейт изглеждаше безупречно, докато се опитваше да осмири Джордж и Шарлът. Всяка майка забеляза и разпозна ТОЗИ поглед.
Същото важи и за Уилям и неговия случаен църковен унес, дълбоко в мъглата от изтощение покрай новороденото. Виждаме ви и ви поздравяваме.
Наскоро споделихме с вас „Смешно-тъжната изповед на майките, които не са спали от три века“, за да се посмеем дружно през сълзи и да се утешим, че не сме сами в нелепите ситуации, в които безсънието и крайното изтощение ни поставят. Попитахме вие какви сте ги вършили в моментите на амок, а вие направо ни разбихте в коментарите. Търкаляхме се, цвилихме, РЕВАХМЕ! Припомняме ви някои от попаденията, с които ни застреляхте.
----------
Веднъж прибрах памперсите в хладилника и се счупих да ги търся. Друг път скролвах в чинията, вместо на тъчпада на лаптопа. Не само че скролвам, ами се ядосвам, че нищо не става и си мисля, че тъчпадът е развален… Трети път отидох на технически преглед без колата. Бебето беше не 5 месеца. Не бях спала от много време нормално. Пунктът за технически прегледи е през няколко блока от мястото, на което живея. Излязох от къщи и тръгнах натам без колата и без документите. Просто така си вървях. И по средата на пътя се сетих, че нещо ми липсва...
----------
Веднъж, след като бях кърмила в колата, слязох с все още смъкната блуза от едната страна. Мина поне половин час преди да се усетя. Поне сутиена си бях вдигнала.
----------
Веднъж в просъница казах на мъжа ми: „Спри да хъркаш а стани да пиеш капки за колики“.
----------
Аз излязох да сваля боклука с престилка за готвене. Като се връщах усетих че съм по гащи, а престилката е само отпред. Друг път ходих с повръщано на рамото на важен разговор!
----------
И върхът ми беше – с една обръсната мишница на хот йога, където и на края в савасана задремах!
----------
Аз се опитах да „увелича“ снимка в едно списание – с два пръста търкам и се чудя защо не става.
----------
По времето, когато детето ми е на около 6 месеца, интензивно търся работа. Freelancer – гледам бебе, домакинствам и пиша преводи. Оказва се, че имам шанс в много престижно за ония години външнотърговско предприятие. Обличам уж по-хубави дрехи. В последния момент дъщеря ми реве до откат, забърквам бързо кашичка, но за да не ме омаже, докато я храня, не си слагам полата. После на бегом слагам ботушите и палтото. Половин час по-късно се явявам пред комисия. Поканват ме да си сваля палтото и да седна. Ужас – 'ми аз съм без пола! Само по чорапогащник, но с блуза с брошка. Бе, чудех се, що ме зяпат разни (модата беше дълго черно палто с червена подплата и цепки от кръста надолу). Обаче ме взеха на работа!
----------
Отивам пеша някъде без дете. Светофарът свети червено и чакам да светне зелено с още куп пешеходци. Виждам в небето самолет, ентусиазирано си вдигам ръката и викам: „Самолеееет“.
----------
Преобувах сина си, вечер е, ставам да отида до кухнята. Вървя, ама нещо страшно шумка след мен – стреснато се обръщам – няма нищо. Тръгвам пак, пак нещо шуми, обръщам се със заплашителна физиономия, но пак нищо. Това се повтаря многократно, докато приключвам в кухнята. Връщам се в стаята, минавам покрай огледалото и неволно виждам как един памперс се е залепил за задните ми части и красноречиво си виси.
----------
Редовно изхвърлях чорапите на мъжа ми в боклука вместо да ги сложа в пералнята.
----------
Отивам за първи път от цели седмици в супермаркета САМА, без дете в количка. В магазина Вземам голяма пазарска количка и всеки Божи път, като се спра на някой рафт, я подрусвам и ѝ подвиквам „шшшшш“.
----------
Някой да е загащвал сервитьорката в заведение? Не че успях де, понечих само... Предполагам ви е ясно приятелките и персоналът как ме гледаха после.
----------
Първият срамен случай – прибирам се от пазар натоварена с няколко торби и столчето за кола с почти едномесечно спящо бебе вътре, влизам вкъщи с целия багаж, почвам да разтоварвам и да подреждам в хладилника и шкафовете, правя си безкофеиново кафе, щото нали кърмя, сядам на дивана, хапвам си бисквитки с напитката... След десетина минути се усещам, че не се чува рев, както обичайно при влизане вкъщи... А тя блажено си спи пред входната врата на кооперацията. Веднъж без малко да я метна в контейнера за отпадъци със същото това столче, вместо торбите за боклук. А една вечер телефонът звънна, докато гладех разните му там ританки и гащеризони. Вдигнах го...така де, спрях ютията на милиметър от бузата си...
----------
Днес си заключих бебето в колата и си оставих ключовете на предната седалка. Извиках автоключаря на улица Смърт 26. 40 минути ревах в унисон с бебето. Оказа се, че съм на улица Смърч. Жалка картинка за минувачите.
----------
Бебето спеше при нас на леглото и аз в просъница решавам (явно сънувам), че тръгва да пада от леглото и с всички сили започвам да я дърпам да не падне, но не става и започвам да викам паникьосана на мъжа ми ,,Помогни ми, детето ще падне от леглото" (и съм супернапрегната как той спи, а детето ще се претрепе). Той се разбужда потресен и ме разтриса ,,Дъщеря ти спи зад теб на леглото, това е кракът ми“. В този момент се събуждам и виждам, че детето си спи на леглото, а аз изпотена съм хванала мъжа ми за крака и го дърпам здраво. Направо не знаех на кой свят съм. :)
----------
Нашите ми изпратиха домашни суджуци, та всички ги обвивах един по един в стреч фолио и във фризера. Наскоро, вадейки поредния от фризера, намерих обвит шампоан в стреч фолио във фризера!!
----------
Поръчах си кафе на таксиметрова компания на адрес. А просто исках да поръчам такси.
----------
Разопаковах пакет нови памперси на плота в кухнята с ясната цел да ги стерилизирам. По-късно същия ден боднах едно зарядно в кифличка, не си спомням да съм имала някаква конкретна цел тогава.
А ако сме ви забравили – не се сърдете – припомнете ни, че сме малко отвеяни от недоспиване!
Тези 25 майки споделят най-странните неща, които са правили, когато са били крайно изтощени от липсата на сън, а ние им съчувстваме и кимаме с разбиране, защото някои са ни се случвали и на нас!
Влязох в колата и закопчах сина си с коланите за столчето, след което осъзнах, че съм без гащи.
Токова бях уморена, че забравих името на сина ни. Посочих към бейбифона и попитах мъжа ми: „Какво прави как-му-беше-името?“
Станах да отида до тоалетната посред нощ и с изненада открих, че ми е хем мокро, хем топло. Оказа се, че съм била толкова скапана, че всъщност съм пишкала на дивана, вместо на тоалетната. Свалила съм си гащите, седнала съм на дивана и съм започнала да пишкам, все едно съм на тоалетната чиния. Добавих и това към списъка с телесни течности, които трябва да почистя през тази нощ.
Настоятелно опитвах да отворя входната врата на къщата, като натисках копчето за отключване на колата.
Сграбчих мъжа ми за чатала – ама с все сила – докато се обръщаше в леглото, защото си помислих, че е бебето и ще падне.
Когато бебето се събуди с крясъци една нощ, отворих входната врата, защото си помислих, че някой звъни.
По време на първия месец след раждането пращах смс-и на мъжа ми, който спеше до мен, за да го питам къде е.
Сипах мляко в чашката на бебето и я подадох на кучето. Понеже кучето не протегна ръка да я хване, се ядосах и казах: „Какво искаш още? Ето ти я чашата!“ Трябваха ми цели 5 секунди да осъзная, че това не е 2-годишното дете.
Една вечер с цялото семейство бяхме в една стая, но никой не държеше бебето. В паника изкрещях: „КЪДЕ Е БЕБЕТО?!“ Мъжът ми ме погледна право в очите и каза: „Мила, в момента я кърмиш“.
Излязох от вкъщи с откопчани и висящи пред гърдите ми подложки на сутиена за кърмачки.
Кърмех голямото дете в дневната по гащи и сутиен. На вратата се почука и отидох да отворя, без да се усетя, че едната ми гърда стърчи от сутиена. Доставчикът на UPS изпадна в шок и започна да гледа настрани. Чак часове по-късно осъзнах какво се е случило.
След много дълга нощ отивах към аптеката. Спрях на червен светофар и имах чувството, че цяла вечност стоя там, даже чух как започват да ми бибиткат коли, след което осъзнах, че не е червен светофар. Стоях спряла на знак СТОП.
След изцеждане с помпа в 3 през нощта отидох в кухнята и излях всичкото мляко в мивката. Изпищях в секундата, в която разбрах какво съм направила. Явно бях превключила на режим безмозъчна зомби-чистачка.
Посред нощ се опитвах да сменя памперса на дъщеря ми, докато не се оказа, че всъщност бях сложила нов памперс върху мръсния.
Голямото ми дете още нямаше 2, когато родих второто. Първата седмица ми е пълна мъгла. Една нощ станах да нахраня бебето и чух хъркане, докато минавах покрай кухнята. Оказа се, че съм забравила да извадя голямото дете от столчето за хранене и тя е заспала върху чинията със спагети като възглавница.
Най-накрая щях да си лягам, затова си свалих обеците и си почистих грима. Толкова бях уморена от недоспиване, че сложих мръсния тампон от почистения грим в кутията с бижута и изхвърлих обеците в кофата.
Една нощ, след безброй безсънни седмици, искрено вярвах, че бебето плаче, защото мъжът ми му е взел парите. Мъжът ми ме заведе обратно в леглото и на другия ден добре се посмяхме.
Направих си кафе без трошичка кафе. Чак на втората глътка осъзнах, че пия просто гореща вода.
Един път, като излязох от банята, се опитах да нахлузя памперс-гащи вместо бельо. След това плаках, че не ми стават.
Отидох до мъжа ми и сложих биберона на бебето в устата му.
Не бях спала два дни, след като се прибрах от болницата и осъзнах, че не съм яла, затова си размразих гофрети и ги залях с веро вместо със сироп.
Наричах педиатъра ветеринар.
Опитах се да прегърна техника, който дойде да ни настрои интернета. Толкова бях изморена, а бях свикнала да прегръщам гостите си на тръгване. Той ме изгледа все едно съм ненормална.
Напазарувах пълна количка с покупки, закопчах бебето в столчето, потеглих, и тогава осъзнах, че съм оставила количката с торбите, пълни с покупки, на паркинга.
А на вас какво ви се е случвало заради зверската умора и изтощение от безсъние?
„Спи, когато и бебето спи“ е като онзи виц, в който заекът отишъл при змията и казал: „Извинявай, че се шегувах с тебе за това, че нямаш крака. Хайде да си стиснем ръцете и да забравим за случката...“.
Майките на бебета не са просто уморени. Те са уморени от десетилетия – съвсем сериозно. Дори не сме сигурни от колко точно – както наскоро разбрахме, може да страдат от родилно изтощение десет години след раждането! Спрели сме да броим годините умора, защото нямаме време, а и ще се уморим още повече само от броенето. Истината е, че повечето майки на бебета действат на автопилот.
Майките на новородени са уморени, защото малкото човече (или човечета) не го е грижа, че на мама ѝ трябват 8 часа непрекъснат сън. Защото като се роди бебето или бебетата, часовникът се настройва спрямо тяхното време.
Нали знаете – има източноевропейско време, по Груинуич и така нататък. Има и бебешко. От първия ден на бебето, майката е стоик оптимист, в лек следродилен делириум, тя бълнува с надежда как ще спи, когато бебето започне да спи повече часове през нощта, вярва си, че и тя ще спи, и ще си почине, и ще се събуди освежена.
Пред ScaryMommy препатили майки споделят, че детето е на 4 години, а те все още чакат да се наспят. Защо се случва това? Ето кратък поглед върху режима на майките, който може да използвате като допълнителен помощен материал към картинки, слайдове в Power Point и пет-шест графики, когато ви питат:
Първите прозявки се появяват около 18:30. Най-доброто, което можете да направите, е да ги игнорирате, защото трябва да приготвите вечеря, да подредите дома, да помогнете с училището и домашната работа, и да изкъпете колкото налични деца има под опеката ви, затова просто в графика ви няма време за прозявки.
Стискате зъби. Заболява ви, но нямате време за зъболекар. Затова леко само ги допирате, без да стискате. За съжаление, 18:30 е един такъв никакъв час – не е време нито да се спи, нито да се пие кафе. Докато детето или децата вече са готови за лягане, тъмните кръгове около очите ви са станали достатъчно големи, за да им е необходим собствен пощенски код.
За да ви докаже правотата си, той ляга на спалнята и още по пътя към възглавницата главата му тупва в толкова дълбок сън, че чак захърква.
Това е второто, за което му завиждате. Първото е, че на мъжете, които ходят до тоалетна в парка, се гледа с по-малко лошо око, отколкото на жените, клекнали зад някой кестен. За разлика от вас, която всеки ден си обещава да се опита и така и не успява, мъжът ви съобщава, че ще си ляга и действително си ляга, а след 3 минути е в стадий 4 на дълбокия сън.
Както всеки друг ден, тази сутрин сте си обещали довечера да си легнете рано. За жалост, това, което се случва, докато си изпълнявате обещанието, са поредица от събития, които отново ще ви попречат да си легнете в нормален час.
Отивате в спалнята с намерението да си легнете. Заключих ли входната врата? Май не я заключих. Трябва да проверя. Излизате от спалнята на път към коридора. Минавате покрай банята. На земята пред душ-кабината има купчина чорапи и гащи, които явно сте изпуснали, когато сте събирали мръсното пране в пералнята. Подхващате купчината дрехи и ги носите към пералнята. Виждате в купчината любимата тениска на сина си и знаете, че утре ще иска да я облече (ако нямате син, заменете с „рокля на дъщеря“ или „риза на мъж“). Затова решавате да пуснете една кратка програма.
Ще пусна кратката програма без центрофуга и утре сутрин ще центрофугирам и изсуша с ютията. Така си казвате. Веднага си лягам, само да пусна пералнята.
Каква е тази миризма? Ох, по дяволите, идва от боклука! Не искам да е първото, което помириша утре, като се събудя. Ще взема да го изхвърля още сега. Бъркате за нова найлонова торбичка за кофата за боклук... Ох, свършили са пликовете за боклук... Преди да забравя, ще ги добавя в списъка за пазаруване... Къде го оставих? Ето го! Още нещо имаше, което не трябваше да забравям да допиша... А, да, кенчетата бира на промоция!
По дяволите. Кенчета! Детето каза, че за утре за училище трябва да носи кенчета или буркани за някакъв проект. Изравяте целия килер в търсене на поне едно кенче или буркан. Изсипвате доматения сос, приготвен от свекърва ви, в пластмасова кутия и слагате измития буркан в раницата.
Така и така съм отворила раницата, ще взема да подпиша бележника и самостоятелните работи, за които класната напомни. По-добре сега да го направя, утре сутрин сигурно ще забравя.
Вече си лягам. Този път наистина си лягам. Ох, а ключалката проверих ли? Връщате се и проверявате два пъти. Тоя път вече лягам.
На път към спалнята решавате да хвърлите поглед в детската стая, по навик и за спокойствие. Опитвате се да отворите вратата, но нещо ѝ пречи. Един детски пантоф. Решавате да намерите втория, защото иначе сутринта ще настане хаос от сънено босо дете и кисела майка. Докато търсите втория пантоф, настъпвате нещо лепкаво и гнусно на пода. Отивате в кухнята за кухненска хартия. Установявате, че рулото е свършило, трябва да вземете ново от банята.
Пералнята е до банята и виждате, че остават само 10 минути от програмата. Ще намеря какво да свърша за десетина минути, докато пералнята приключи и ще извадя дрехите, да не се вмирисват в барабана. И после лягам веднага! Едва гледам, лягам си моментално.
Връщате се в кухнята с ново руло кухненска хартия и решавате да извадите измитите съдове от миялната, докато чакате пералнята. Така и така съм в кухнята, ще приготвя на детето обяда отсега, да спестя време от сутринта. Пералнята отдавна е приключила, докато още печете сандвичи на парти грила.
Ох, Боже мой, по дяволите. Това дори не помня кога съм го изпрала... Излизате на балкона, простирате старото пране, вадите новото капещо пране в легена. Да го бях пуснала на центрофуга досега, тя е десетина минути, щеше да е готово вече...Ще взема да го пусна, да не ми остават за сутринта неща от снощи и после си лягам, тоя път наистина.
Докато чакате центрофугата, решавате да си измиете зъбите и лицето. Намазвате се обилно с крем против бръчки, с който бръчките около очите ви се изглаждат все едно сте спали цял уикенд...
Че в часовете между 18:30 и времето за лягане, когато сте клюмали като преял ленивец, всяко мигане е било кратък сън. Но когато настане действително време да си лягате, се оцъкляте като бухал и тялото ви няма никакво намерение да заспива. Така става всяка вечер, нали?
Затова не е изненада, че като си легнете, решавате да си проверите Фейсбука, пропадате в черната дупка на Pinterest за няколко изгубени часа от живота си. След което си правите теста „Кой герой от „Игра на тронове“ сте?“, докато мъжът ви хърка до вас като моторна резачка. Звучи така, все едно се опитва да вдиша завесите, с което никак не ви улеснява в опита да заспите. Така хърка, че прекъсва мислите ви и не помните въпроса от теста за „Игра на тронове“.
Чакайте, прекъсване ли казахме? Това ви напомни за кабелната. Дали я платихте, или ще я прекъснат утре? Май е най-добре да отидете в хола да проверите дали има съобщение на телевизора...
Нямате сили да си вдигнете главата от възглавницата, влачите крак цял ден и нямате търпение да се завлечете обратно в леглото. Звучи ли ви познато? Не сте сама - нормално и често срещано е да сте уморена, ако сте бременна. Особено в началото и в последните седмици преди раждането.
Има обаче жени, които се чувстват изморени през всичките 9 месеца, а умората понякога е първи признак за бременноста – много преди всеки друг. Да не говорим, че тя най-вероятно ще ви съпътства и доста дълго време след раждане!
Да си бременна е като да изкачваш планина или да тичаш на маратон, без да си тренирал преди това, нарамила раница, която всеки ден натежава повече и повече.
Иначе казано, бремеността е адски тежка работа!
По време на първия триместър по-голямата част от енергията, която тялото ви отделя за бебето, отива за изграждане на животоподдържащата система на плода – плацентата. Заради това е твърде вероятно още в 9-та гестационна седмица да се чувствате като изцедени. В допълнение, метаболизмът ви се е ускорил значително, за сметка на понижено кръвно налягане и кръвна захар, което пък води и до честа смяна на настроенията.
В края на първото тримесечие тялото ви ще е завършило с Херкулесовата задача да произведе плацента и да порасне малко. Този процес е довел и до хормонални и емоционални промени, които са се случили в рамките на няколко седмици.
Второто тримесечие е моментът да възстановите енергията си. Обикновено умората и изтощението се завръщат в последните три месеца пред раждането - тогава бебето трупа съществена телесна маса и има нужда от повече енергия. Много вероятно е през целия период на бременността да се борите със системно недоспиване - заради учестен сърдечен ритъм, болки в гърба, безпокойство и притеснения за бебето, подути крайници, твърде чести посещения в тоалетната...
Слушайте тялото си. Ако се чувствате уморена, почивайте си. Не се насилвайте да бъдете майка-героиня или супер бременна! Чиниите могат да почакат и до по-късно, никой не е умрял от малко прах по рафта и не е задължително точно сега да пуснете втора пералня.
Отменете или насрочете за друг ден/час заниманията, които имате планирани за този момент. Не можете да спите денем? Опитайте пак! Или поне легнете и нека тялото ви почине час-два.
Важно е партньорът ви да е наясно какво точно се случва с вас и че сте изтощена. Позволете му/ѝ да ви отмени и да помогне.
Ако семейството или приятел ви предложи помощ, кажете "да", винаги казвайте "да"! Дори това някой да отиде до магазина вместо вас и да напазарува по списък, който сте изготвили, ще ви спести енергия и време, които можете да използвате за кратка разходка, да раздвижите тялото си, да отпочине умът ви и да се разведрите.
Да, очевидно е, че този съвет ще присъства в такъв списък. Опитайте се да си лягате поне с час по-рано и да ставате час по-късно.
За да имате енергия, е необходимо да имате постоянен запас от качествено гориво. Следвайте здравословна диета за бременни, която включва и трите основни вещества – мазнини, протеини и въглехидрати. Важно е да приемате достатъчно калории (което е лесно да се каже, но трудно да се следва при сутрешното гадене). Кофеинът и захарта може да ви се струват идеален сутрешен заряд с енергия, но не посягайте към блокчето шоколад вместо питателна закуска, защото скоро след това ще се почувствате още по-уморена и гладна.
Подобно на другите симптоми на бремеността, умората се влияе добре на режим от 6 хранения. Ако поддържате кръвната си захар стабилна през целия ден ще се чувствате и заредена с енергия – затова не пропускайте хранене, вместо това яжте често на малко порции.
Парадоксално, но факт. Диванът може никога да не е изглеждал по-привлекателен, но точното количество от правилни физически дейности ще окаже чудотворен ефект върху тялото и енергията ви. Идете на разходка (движението активизира отделянето на ендорфин - хормона на щастието) и после ще спите по-добре. Повече сън през нощта, повече енергия през деня. Само не прекалявайте – движете се, колкото да се поразкършите и почувствате свежи, а не изтощени, потни и без дъх.
Ако умората ви е хронична и тежка, ако трае през цялата бременност и не се повлиява от промени във всекидневния ви режим, говорете с лекаря си – особено ако е съпроводена с други симптоми като немощ, задух или виене на свят (това говори за недостиг на желязо и анемия, често срещани проблеми по време на бременност, напълно лечими).
А ако се чувствате тъжна и апатична, ако нямате апетит, изпадате лесно в паника и безпокойство, това може да са симптоми на предродилна депресия. Това е състояние, за което е задължително да говорите с лекаря си. Той ще ви помогне и насочи с подходяща терапия.
Дори и за профилактика, силно препоръчваме всекидневен допълнителен прием на витамини и микроелементи (рибено масло, витамин А, D, К, Е, С, В1, В2, В6, В12, желязо, калций, фосфор, магнезий, цинк, йод, селен и фолиева киселина). Посъветвайте се с лекаря си кои витамини за бременни са най-подходящи за вас – в аптеките има достатъчно много видове.
Изследвайте си нивата на витамин D и витамин B12. Ужасно много хора имат дефицит на тези два витамина и не го знаят!
И не забравяйте – ако сте бременна, цената на опаковката витамини не трябва да е решаващият критерий! Изберете качествен продукт, който да даде на тялото ви всичко необходимо и да ви помогне да минете през този понякога тежък и изтощителен период. Почивайте си повече и се подгответе за следващия етап - този, в който ще се срещнете с детето си и ще бъдете майка!
Случвало ли ви се е да ходите като ударена с парцал, изморена, изтощена? Да нямате сила да си вдигнете ръцете...
ШЕГУВАМЕ СЕ!
Естествено, че ви се случва. И не само случва! Вероятно вече не си спомняте кога сте се чувствала по друг начин - както вече стана ясно, може и още да страдате от следродилно изтощение, въпреки че сте родила преди пет години, а може да страдате и от най-обикновено изтощение!
Аз, лично, последните месеци се чувствам като котка, която е тичала до Пазарджик, за да я сгази бетонобъркачка и да я запокити в локва на минус 11, където е преседяла две денонощия преди да я изпратят доброволец в Афганистан с 30 килограмова раница на гърба.
Да, толкова е зле!
Обаче, сега към това чувство на отпадналост, умора, сънливост и почти трупешка отпуснатост да прибавим и ... истерия? Нервност? Внезапни енергични избухвания, които нямат нито рационално обяснение, нито физиологическо такова, защото само допреди 5 минути съм била напълно сигурна, че нямам сили дори да се довлача до леглото и да си легна.
Към това ще прибавим малко сълзи за безрадостния живот, в който едвам съществувате. За тъжната ви съдба на домакиня.
Накрая ще поръсим този букет от състояния с блед, жълтеникав оттенък на кожата, ококорчени очи, подути пръсти и кървящи венци.
След тази катастрофална картина, в която липсва само протрит чехъл, бархетна нощница и пиринчено легло нейде в някое забравено село, на което да дочакате сетните си дни в пълна покруса, се налага да направите едно-единствено нещо.
Или поне ние с Красимира разбрахме, че трябва да направим нещо. Всъщност, това е нещо, което всяка жена трябва да направи. Да вземе си пусне кръвни изследвания, за да види дали всичко ѝ е наред.
Обикновена кръвна картина с няколко допълнителни екстри. Така евентуално можем да разберем защо като се събираме двете да обядваме изглеждаме, чувстваме се и се държим все едно ни е последната среща?
И така, направихме си изследвания – първо Елисавета, после Красимира.
Оказа се, че на пръв поглед ВСИЧКО Е НАРЕД. Но тъй като Елисавета и Красимира не са някакви обикновени жени, а де факто са изключително умни, хитри и като цяло - поразяващи, решиха, по съвет на приятелки и доктори, да си пуснат изследване за нивата на Витамин D и Витамин B12. За което заплатиха немалката сума от 56 лева, защото тези изследвания не се покриват от касата.
А след това си пуснаха и хормони. Защото, драги ни приятелки, господин Хашимото дебне отвсякъде.
И какво, мислите, се оказа? ... При най-долна граница на витамин D от 10 до 30, която се счита за „тежък дефицит“, Елисавета има 10, а Красимира - 17.
С други думи – пълна трагедия.
И все пак, какво значи дефицит на Витамин D. Да видим какво му се приписва на този витамин.
Когато ви липсва този драгоценен витамин, може да страдате от:
Липсата на витамин D причинява състояние на умора и депресия. Голяма част от психолозите и лекарите приписват депресията на липсата на Витамин D. Особено в големите градове, в които от много замърсяване слънчевите лъчи не могат да достигнат адекватно до кожата и така не можем да си набавим препоръчителното количество.
Тук е мястото да отбележим, че Елисавета, бидейки с индекс 10, е по-зле от Красимира. И има право да е много по-депресирана, но всъщност не е, а само прилича на пиян майстор, който бавно и със залитане климбичка по улиците.
Това е болест, при която костите губят своята плътност и стават тънки и чупливи. От нея страдат както жени, така и мъже, но процентът на жени е по-голям. За съжаление, протичането на болестта става често без симптоми. Но остеопорозата е изключително сериозно заболяване. Витамин D улеснява усвояването на калций и заздравява костите, затова и повечето калциеви препарати и хранителни добавки са комбинирани с витамин D. Ако не друго, само за това трябва да си набавяте витамин D. Докато сте на 30 всичко е супер, тичате като кобила и влачите двеста задачи, но на 50 нещата са съвсем различни и едно счупване може да доведе до много продължителни периоди на болка, обездвижване, скъпо лечение... И още по-дълбока покруса.
Това е състояние, което се среща при деца, които нямат достатъчно витамин D. Състоянието води до меки и деформирани кости. Тоест, помните ли оня Вигантол, дето ви предписа лекаря (само лекар трябва да предписва такива неща, не си ги предписвайте сами)? Е, това е заветното витамин D – толкова важно за организма.
Недостигът на витамин D пречи на производството на хормона лептин, който регулира мазнините в тялото. Елисавета много се надява това да е причината за повишеното ѝ тегло, а не осемнайсетте филии с лютеница, които изяде онзи ден за закуска.
Карциноми, проблеми с бъбреците и щитовидната жлеза – липсата на витамин D може да бъде основна или съпътстваща причина за някое от тези състояния.
Трябва да признаем, че бяхме доста разтревожени от резултатите. И като истински екшън героини тутакси решихме да си набавим Витамин D. Най-естественият начин е да го получите директно от слънцето. Но през зимата, затънали в преспи, увити в шапки и якета и щъкащи из софийския смог, това изглежда като изгубена кауза. Затова, по препоръка на медицински специалисти и след консултация, си купихме капки. Сега се надяваме да повдигнем духа и силите си заедно с нивота на витамин D в организма.
Има, разбира се, и други естествени източници на Витамин D - рибата, месото, млякото и яйцата. Смятаме да наблегнем и на този тип храна в следващите седмици. И след това, разбира се, да си направим контролни изследвания.
Това, което искаме да ви кажем, е, че ви препоръчваме да си пуснете изследване за витамин D. Особено ако се чувствате изморени, тъжни, ако имате необясними болки в костите и по-специално в гърба, моля ви, направете си изследвания.
И тъй като си даваме сметка, че не сме никакви специалисти по въпроса, ще ви предоставим доклад по въпроса. Запознайте се с него, оценете сериозността на проблема и вземете мерки навреме.
Изследванията показаха и сериозни липси и на витамин B12. За него обаче ще ви разкажем в друг нарочен материал.
Разбира се, Елисавета ОТНОВО има по-голяма липса, отколкото Красимира, затова заслужава вашата по-голяма съпричастност и съчувствие, но като цяло, ако ни срещнете на улицата и не ви изглеждаме много румени и весели – да знаете, от витамините е и по-скоро от липсата им!
Послепис: След прием на витамин D и витамин B12 в продължение на една седмица, Елисавета се чувства значително по-добре. Прибави и калций, магнезий и рибено масло за разкош. Освен това, тъй като има леки отклонения в изследванията на щитовидната жлеза си е запазила час при ендокринолог, както е редно да се прави.
Опитва се да го кара по леко (хаха) и пробва да се храни пълноценно. Не забравяйте, че организмът не може да усвои съвсем витамините на хапчета, а най-лесният начин е чрез храната. До спорт, да си признае, още не е стигнала. Но ще стигне и до там.
Красимира, от своя страна е много по-напред. Тя спортува, пие витамин C, витамин B комплекс, Omega 3 и минерали като изоглавена, защото е по-умна.
Въобще, бъдете като Красимира!
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
Знаете, че в Майко Мила, наред със смешните неща, говорим доста и за сериозните. Следродилната депресия и изтощението са теми, по които неведнъж сме пускали текстове - само преди два дни публикувахме откровения разказ на жена, която все още се бори с това състояние – Депресията не пита кога ни е удобно да дойде. Днес ще ви запознаем с един изключителен текст, даващ отговор на въпроса, който хиляди жени си задават в продължение на години след раждане - защо се чувствам толкова зле? Австралийският лекар д-р Сералак ще ви отведе в дълбините на това какво ни коства да станем майки - от биологична и психо-физична гледна точка, защо в днешно време жените страдат самотни и не споделят, какви мерки да предприемем, за да си върнем жизнеността отпреди бременността и какво да правим, за да се поддържаме здрави. Запазете този текст и го препрочитайте всеки път, когато се почувствате зле - ние така правим. Разбира се, би било още по-добре и тук да си имаме някой като доктор Оскар, който да превърне здравето на майките в толкова лична цел. Дотогава можем просто да четем и да се опитваме да поправим нещата, които са се повредили в процеса на превръщането ни в "идеални" майки. Приятно четене!
*****************************
Помислете хубаво над това, което ще прочетете сега: ако сте родили дете през последното десетилетиe, може все още да страдате от някои последствия – летаргия, нарушения в паметта, ниски нива на енергия, наред с доста други симптоми.
Според д-р Оскар Сералак, семеен лекар в провинциалните части на Австралия, това не се случва само защото да си родител е тежко – просто от физическа гледна точка растежът на бебето в матката коства наистина много.
Плацентата подава близо 7 грама мазнини на ден към растящото бебе в края на бременността, като в същото време пренася от майката и желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен, плюс омега 3 мазнини (като докозахексаеновата киселина) и специфични аминокиселини от протеини.
По време на бременността мозъкът на майката се свива със средно 5%, тъй като поддържа растежа на бебето (голяма част от мозъка са мазнини) и се препрограмира за родителството.
Д-р Сералак е прекарал по-голямата част от кариерата си в изследване на този синдром, който нарича „следродилно изтощение“, докато наблюдава от първа ръка трудностите и неуспехите – хормонални, здравословни и емоционални - на жени, които се опитват да се изправят на крака след появата на бебето.
Лекарят диагностицира проблема за първи път, когато при него идва пациентка на име Сюзън - майка на пет деца, толкова изтощена и изчерпана, все едно „работи на празни обороти“. След доста продължителен преглед, по време на който докторът взима всякакви кръвни проби и препоръчва на пациентката да потърси професионална помощ от психолог и диетолог, тя поглежда часовника и изхвърча от кабинета. Той повече не я вижда, докато един ден не я докарали в спешното отделение с пневмония, която била толкова напреднала, че се наложило вливане на антибиотици венозно.
Жената останала в стационара по-малко от ден и настояла да бъде изписана въпреки неговите лекарски нареждания. Този образ се запечатва в ума на доктора – една жена, която изтръгва сама иглата на системата от вените си и бяга от реанимацията, за да се върне при семейството си – това е образът на майката, която жертва абсолютно всички свои нужди в полза на децата си.
Доктор Сералак обяснява, че така нареченото свиване на мозъка представлява препрогамиране:
„Това помага на жените да развият нещо като „бебешки радар“, чрез който майката усеща интуитивно нуждите на детето си - дали му е студено или е гладно, или дали плаче нощем“, обяснява той.
Тази хипер бдителност е много опасна за майката, когато тя самата има нужда от помощ и грижи.
Когато съпругата на доктора ражда третото им дете, той установява, че тя е пълна развалина и „вече не е същата“.
Звучи ли ви познато?
„Майката получава помощ и подкрепа отвсякъде преди раждането на бебето“, казва докторът, „но след това цялото внимание бива насочвано към бебето. Майката остава на заден план. Тя всъщност бавно изчезва в сянката на новата си роля.“
Както при всяко друго нещо, знанието е сила. С този материал д-р Сералак очертава точно какво трябва да направите, за да разсеете мъглата в мислите, да възстановите енергията си и да се изправите пак на крака.
Разкажете какво се случва с майката, физиологично и емоционално, докато бебето расте в нея?
Днес много бъдещи майки всъщност са изтощени от самото зачеване и бременността. Природата така е проектирала този процес, че развиващият се плод да вземе всичко необходимо от майката. Това, което гарантира, че този процес ще се случи безопасно, е плацентата. Тя е с огромна площ, а причината за това се крие в мозъка на плода и огромната му потребност от енергия и мазнини (под формата на специфични мастни киселини като DHA, описана по-горе).
Към края на бременността до 7 грама мазнина преминават през плацентата всеки ден, за да нахранят и спомогнат за растежа на бебето (много повече отколкото при всяко друг животно!). В допълнение, 60% от цялата енергия, която преминава в бебето чрез плацентата, се използва за хранене на мозъка (при приматите, включително и горилите, това число е около 20%).
Плацентата обслужва две основни цели: растежа на бебето И майката. По време на бременността майката доставя всичко необходимо за бебето, поради което много бременни и родилки страдат от недостиг на желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен. Намаляват и запасите им от омега 3 мазнини и аминокиселини от протеини.
Плацентата също така настройва и синхронизира майката към бебето ѝ, както и бебето към майката и в това няма нищо случайно. Плацентата се развива по същото време, когато и ендокринна система на плода (жлезите, които ще произвеждат хормони в хипоталамуса или висшия център на вегетативната нервна система на бебето), като хормоните, произведени от плацентата, много наподобяват тези, произведени от хипоталамуса – отново неслучайно.
Много красив пример за това се случва по време на раждането. Това, което предизвиква родилните болки (контракциите на матката) е окситоцинът, познат също и като „хормон на любовта“. Когато бебето е притиснато в родовия канал, от хипоталамуса му се отделя окситоцин, който се абсорбира в кръвта на майката, причинявайки още повече контракции. Все едно бебето помага на майка си за собственото си раждане! След като бебето се роди, в неговия организъм и в този на майката има огромни количества окситоцин, като един своеобразен облак от любов, който на запад наричат „бебешки балон“.
Това трябва да бъде поощрявано и уважавано, болничният персонал, бащите и близките на родилката трябва да осъзнават важността на този следродилен момент, когато се изгражда връзката между майката и бебето. Кърменето, което започва от този момент, поддържа тази връзка силна. Така го е създала природата, затова колкото повече се отдалечаваме от тези порядки с интервенции като раждането със секцио или решението бебето да не е кърмено, толкова повече се очакват усложненията и трудностите след раждането за майката и за бебето.
Част от функцията на плацентата е и да препрогамира майката. Представете си го все едно майката получава „актуализация на софтуера“, при която някои части от мозъка се подсилват, а други - заглушават. Общото свиване на мозъка по време на бременност е около 5%, но това не значи, че мозъкът става по-малък, а по-скоро, че се модифицира, за да усвои новите умения да бъдеш майка.
Това не се обсъжда в обществото ни и сякаш е омаловажено, затова ми се струва, че майките имат нужда от подкрепа и признание в този нов етап от живота. Част от тази актуализация е придобиването на „бебешки радар“, чрез който майките усещат интуитивно от какво се нуждае бебето, дали му е студено, гладно или плаче нощем.
Тази хипербдителност очевидно е жизненоважна за оцеляването на бебето, но ако майката се намира в неподкрепяща среда, това може да доведе до
проблеми със съня, съмнения, несигурност, ниско самочувствие и чувство на безполезност
Краен пример за това какви вреди могат да бъдат нанесени е описаният по-горе случай на майката, която изтръгва от ръката си венозна система и бяга от спешно отделение с пневмония, защото трябва да се върне при децата си – без никаква подкрепа и помощ, препрограмираният ѝ мозък ѝ нарежда да се погрижи за децата си дори с цената на собственото си здраве.
Наблюдавали сте определен синдром при майките, който наричате Следродилно изтощение – какво точно представлява?
Това е често срещания феномен на умора и изтощение в комбинация с чувството, наречено „бебешки мозък“.
„Бебешки мозък“ е термин, който обобщава симптоми като липса на концентрация, лоша памет и емоционална нестабилност. Емоционална нестабилност е налице, когато чувствата и емоциите на един човек се променят от една крайност до друга много по-често, отколкото в предишни периоди, или както се казва - „плач без причина“.
Често всичко това е съпроводено с чувство на изолация, ранимост и самомнение, че „не съм достатъчно добра“. Много майки изпитват това, което е разбираемо и не е изненада, като се има предвид колко изискваща е ролята на майката, от която се очаква не само да отгледа, но и възпита детето.
Наред с описаните симптоми, успях да установя и характерен биохимичен „отпечатък“, който отчасти е причина, отчасти резултат от следродилното изтощение.
Според Вас колко жени страдат от това състояние? Колко време продължава?
По мое мнение близо 50% от майките страдат от някаква форма на следродилно изтощение – вероятно и повече, но предвид основната мисия на клиниката ни, наблюденията ми може да са малко неточни. Майки, който се чувстват „страхотно“, не идват в моя кабинет.
Следродилното изтощение, според мен, може да засегне една майка от раждането на детето ѝ докато то навърши 7 години (или дори по-дълго).
Има много голямо припокриване между следродилното изтощение и депресията от гледна точка на симптоми и биохимични данни. Някои жени изпадат в следродилната депресия, след като са прекарали крайно следродилно изтощение.
В Австралия най-високата честота на проявяване на следродилно изтощение е четири години след раждането на детето, а не в първите 6 месеца от раждането, когато се смята, че е най-честото проявление на депресията.
Това показва, че следродилната депресия се получава заради натрупани фактори от бременността, раждането и периода след раждането. Същото е и със следродителното изтощение, макар че много майки, които страдат от такъв вид изтощение, не са в депресия, както е възможно и обратното – някои майки да страдат само от депресия, без следродилно изтощение.
Какви са симптомите?
Изпитвате умора и изтощение
Събуждате се уморени
Заспивате несъзнателно
Свръхбдителност (усещане, все едно „радарът“ ви е винаги включен), което често се свързва с безпокойство или напрегнатост. Често чувам описанието „като опъната струна“ от устата на преуморени майки!
Усещане за вина и срам като майка и загуба на самочувствие. Това често се свързва с чувство на изолация и боязън, понякога дори до страх да се социализират или да излязат от вкъщи
Раздразнение, несигурност, усещане за неуспех, опасение, че не се справят. Често чувам майки да казват: „Нямам време за себе си.“
Както вече беше споменато, разсеяност или „бебешки мозък“
Загуба на либидото.
Какви са причините?
Причината не е само една.
1. Живеем в общество на постоянен стрес и действително не знаем как да си почиваме или да изключваме. Това оказва силно влияние върху хормоните, имунната система, мозъчната структура и храносмилателната система.
2. Жените раждат в по-късен етап от живота си. В Австралия средната възраст на майките, които раждат първо дете, е 30,9 години.
3. Обществено прието е жените да са уморени, когато станат майки, тъй като от тях се очаква да преминат в майчинството непосредствено от своята кариера, натоварена обществена програма и хронично недоспиване.
4. Обществото не позволява на майките напълно да се възстановят след раждането преди да забременеят отново. Не е рядкост майка да роди две или повече деца от различни бременности в една и съща календарна година. С методите за асистирана репродукция по-често се раждат и близнаци, което влияе още повече на изтощението на майката.
5. Съществуват изследвания, според които нарушенията в съня около грижите за новороденото бебе до неговата първа година са около 700 часа пропуснат сън! Това, обаче, обикновено се смята за нормално от семейството и обществото.
6. Храната ни не е достатъчно питателна. Необходимо е двойно количество храна, за да компенсира ниската хранителна стойност.
7. Макар и да няма още достатъчно изследвания на темата, педполага се, че характерни за начина на живот през 21 век аспекти също допринасят за следродилното изтощение. Това включва замърсяванията в околната среда, например мръсният въздух, тежките метали, хлорираната вода, „електросмогът“ и други.
8. Наложило се е схващането, че майката трябва „да бъде и да може всичко“ и в резултат от това много майки се затварят в себе си и не дават гласност на болката си, като и не търсят информация или подкрепа. По целия свят векове наред майките са били подпомагани от групи за взаимопомощ, съставени от хора от различни поколения, което, за жалост, липсва в нашата пост-индустриална култура.
9. Епигенетичните промени (или наследствените изменения, които се случват между поколенията) в проявлението на гените ни са много сложни, но обясняват отчасти високия процент на алергични и автоимунни заболявания, които виждаме в обществото.
Накратко, не може да правим същото, което са правили родителите или бабите и дядовците ни и да очакваме същото добро здраве. Едва ли не, трябва да надскочим себе си, за да сме толкова здрави, колкото нашите родители, а какво остава за по-здрави.
Откъде да започнат възстановяването си жените?
В нашата клиника говорим за четирите колони на здравето: Сън, Цел, Активност и Захранване. На английски тези думи образуват съкращението SPAN, подобно на английската дума за продължителност на живота – life span, като целта на тази игра на думи е да подчертае, че докато общата продължителност на живота ни се удължава, годините на добро здраве (годините на независим живот) намаляват.
Създали сме програма за поддържане и на четирите стълба чрез хранително насищане, възстановяване и личностно израстване. При приключването на всяко ниво, изследваме заедно с майката всеки стълб в дълбочина и надграждаме върху усвоеното при предишните нива. Стремим се да не заливаме с твърде много информация майките, но за да се възстанови жизнеността ѝ е важно да се надгражда непрекъснато.
Опитите да се научи една майка на нови хранителни навици, кои пластмаси да избягва, да познава пестицидите, да знае кои почистващи препарати и козметика могат да влошават умората и хормоналните нарушения може да е изключително натоварващо за нея, особено ако в този момент се бори с липсата на концентрация от т. нар. „бебешки мозък“. Въпреки това обаче тази информация е от съществено значение за фазата на възстановяване, за да даде на майката знанията да продължи да поддържа здравословен начин на живот не само за себе си, но за цялото семейство.
Ние сме въвели 3-степенна програма като насока в помощ на майките.
ЗАХРАНВАНЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на микроелементи и макроелементи
1. Консултирайте се с добър диетолог и си направете обстоен анализ на състояние на микроелементите, витамини и минерали в организма ви: често откриваме дефицит или нарушени нива на желязо, витамин В12, витамин С, цинк, витамин Д, магнезий и мед.
2. Препоръчвам приема на DHA (омега 3 есенциални мастни киселини), това е изключително важно за възстановяването на нервната система и мозъка. Такива киселини могат да се намерят в редица добавки и риба или водорасли.
3. Изследвайте се за непоносимост към определени храни или алергии, тй като често те се появяват или засилват по време на бременност.
4. Един от първте съвети за здравословно хранене е да се отървете от „картонените хидрати“, така наречените кухи въглехидрати, от които не се повишава теглото, и да се фокусирате върху богатите на въглехидрати питателни храни.
5. Потърсете помощ, подкрепа, съдействие! Помощта никога няма да е излишна и бавачката със сигурност ще струва по-евтино от развода.
6. Физически упражнения, терапии, които помагат да се отпуснете са много полезни в тази част на възстановителната програма. Горещо препоръчвам възстановителна йога и акупунктура.
7. Изследвайте хормоните си.
8. Консултирайте се с психолог или ментор, потърсете помощ за емоционалното си възстановяване.
9. Даваме конкретни препоръки за подобряване на цялостната енергия, качеството на съня и физическата активност, които са еднакво важни при общото възстановяване.
10. Хормоналният баланс е изключително важен. Изумително е, че често, след като са решени проблемите около хранителния режим и здравословния сън, хормоналното здраве също се подобрява. За изследване на хормоните смятам за най-полезно използването на въпросници и тестове със слюнка. Най-обстойният хормонален скрининг се прави чрез анализ на урина, но той е по-скъп, изисква повече време за тълкуване на резултатите и отнема повече време.
Кръвните тестове за хормони не са много полезни, заради вариациите в стойностите им денем и нощем и заради натрупването на глобулин в кръвта, което може да доведе до неточен резултат.
„Чистият“ хормон, който се съдържа в слюнката, е това, което всъщност се използва от организма. Предвид това, кръвните тестове, които биха били от полза, са тези, които изследват тироид - стимулиращ хормон на щитовидната жлеза, DHEA - дехидроепиандростерон сулфат е стероиден хормон,който се произвежда в кората на надбъбрека и е с много ниска андрогенна активност, и тестостеронът. По отношение на терапията е важно да се вземат предвид характеристиките на стила на живот, физическата активност, съня и нивата на стрес.
Всъщност най-важното е да се проследи дали опитите за релаксация са действително ефективни и дали тялото наистина си почива. Може да звучи странно, но много от нас не знаят как да си почиват наистина и на практика вместо да релаксираме, ние се стресираме. Възстановителна йога, акупунктура, лечение чрез звуци и техники за намаляване на стреса са пример за дейности, които могат да помогнат за активната почивка.
11. След оценка и решение на проблемите около начина на живот, описани по-горе, следващият аспект от хормоналното здраве е индивидуално лечение чрез билки и добавки като Ashwaganda или индийски женшен, Rhodiola (Розов златовръх), Hypericum (Жълт кантарион) и Phosphyltidyl Serine (Фосфатидил-серин).
Големият проблем около билките е качеството – установих, че само качествените билки вършат работа, затова много внимавам с марките!
Понякога се налага и директното приемане на хормонални заместители, особено при тиреоидна дисфункция.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ е втората стъпка от програмата ни, която включва:
Оптимизиране на съня
Оптимизиране на физическата активност и упражненията
Образоване за здравословния дом и храна
Възстановителни и оптимизиращи отношения
При възстановителната част от програмата следваме същите принципи за Сън, Цел, Активност и Захранване, но навлизаме в по-голяма дълбочина, тъй като майките вече се чустват по-добре, мисля по-ясно и се справят с повече от гледна точка на домакинство, готвене и „време за себе си“.
Образоването на тема здравословен дом и кухня обикновено започва с източници като Здрав дом, здраво семейство (Healthy Home, Healthy Family) с автор Никол Бийлсма и Environmental Working Group.
Най-добрата активност са физическите упражнения, те са забавни и социални и е по-лесно за една майка да свикне да прави упражнения.
Препоръчваме да продължите консултациите с психолог или ментор, според мен това е от съществена важност за възстановяването и за майката да направи преоценка на смисъла на живота си, за да намери правилния баланс между семейството и личностното ѝ израстване и подкрепа.
Горещо насърчаваме това и обръщаме все повече внимание на този аспект в терапията, която провеждаме в клиниката. Това хвърля светлина и върху отношенията с партньора, семейните връзки и приятелите, които може да са били пренебрегвани и дори загубени, което е довело до още по-малка подкрепа за майката. Основната връзка между майката и другия родител (ако такъв присъства), без значение дали това е биологичен баща, пастрок или втора майка, често се нуждае от допълнително внимание. Има психолози и терапевти, които специализират в изграждане и възстановяване именно на такива връзки.
Умората е най-честият симптом на следродилната депресия. Жизнеността и неизчерпаемата енергия са резултат от синхрона в работата на всички системи на тялото. Дълбоката хронична умора е резултат от липса на такъв синхрон. Мисля, че комбинираното разрешаване на проблема с дефицита от микро и макроелементи е добро начало за справяне с този проблем.
Най-важниите микроелементи за начало включват желязо и витамин В12, цинк, витамин С и витамин D. Макроелементите трябва да включват увеличаващ се прием на здравословни мазнини и качествени протеини, като яйца, риба и месо, както и висококачествените въглехидрати, които се съдържат в „надземните“ зеленчуци, например броколи и зеле.
Сънят е главоблъсканица за много майки, тъй като те са преуморени, твърде стресирани и заети, за да спят. Хигиената на съня е важна част от целия процес, тъй като какво правите един час преди лягане прави огромна разлика за качеството на съня ви. Това включва да се заобиколите с мека жълта или оранжева светлина, успокояваща среда и релаксираща музика и, доколкото децата ви позволят, да третирате спалнята си като „храм“. Всъщност, ако има само една стая в дома ви, която винаги трябва да е подредена, това е спалнята ви.
След угасване на светлините, помещението трябва да е хладно, тихо и възможно най-тъмно. Използването на компютър, телевизия и всякакво емоционално натоварване ще влоши качеството на съня ви и трябва да се избягва, особено в часа преди лягане.
Според вкуса ви можете да приемате добавки за подобряване на съня, които съдържат мелатонин и магнезий под формата на хапчета, чай или соли за вана.
Ако проблемът е в „изключването“, използвайте техники за релаксация и успокояване, като например binaural beats – това е аудио вълна или звук, при който две различни вълни от чист тон, и двете с честоти по-ниски от 1500 Hz, с разлика по-малко от 40 Hz между тях, се възпроизвеждат дихотично (в двете уши се подават различни звукови сигнали), които ще помогнат да заспите по-бързо.
ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ е третата стъпка от програмата, която представлява разбиране и възприемане на майчинството и себеоткриването през този процес.
Планирам да публикувам книга по-късно тази година, която отчасти представлява ръководство за майки в трите етапи на програмата. В книгата ще има и четвърта част, която обяснява какво представлява следродилното изтощение и как ние, като общество, сме стигнали до това да имаме изтощени, дистанцирани и изолирани майки. Към книгата ще има и уебсайт, на който ще има много въпросници с онлайн анализ на резултата и генриране на протокол. Уебсайтът ще съдържа всякакви секции за съпорт, блогове и като цяло информацията, която бихте търсили в подобен източник на онлайн взаимопомощ.
Защо за този проблем се говори едва сега? Това съвременен проблем ли е или едва сега е признат за такъв? Жените изпитвали ли са това и в миналото?
Определено е много по-често срещано днес. Повечето от така наречените примитивни култури или първите хора на света са имали много характерни традиции, с които да гарантират, че майката ще се възстанови напълно след раждане. Днес не се говори много за това. Такива практики се наричат следродилни. От Китай до Индия, от Аборигенска Австралия до Америките, в продължение на векове са практикувани традиции на захранване, духовно пречистване и защита и е осигурявана допълнителна социална подкрепа.
В традиционната китайска култура има традиция, наречена месец на "Зоу Ю Зи", в който майката не напуска къщата в продължение на 30 дни, не посреща гости и няма други задължения освен кърменето на бебето. Специални топли храни за възстановяване се дават на майката, като не ѝ се разрешава да се охлажда или дори да се къпе през това време.
Древните култури са осъзнали това, което западното общество, за съжаление, не е:
за да бъде едно общество здраво и успешно, майките трябва да бъдат здрави и подкрепяни – във всеки смисъл на думата.
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
—-
Оскар Сералак завършва Медицинското училище в Оукланд, Нова Зеландия, през 1996, преди да се премести за постоянно в Австралия през 1998. След като приключва задължителния си стаж, работи в няколко болници и общностни центрове в сферата на спешната медицина, психиатрията, здравните проблеми на мъжете аборигени и пристрастяванията. През 2003 се мести в Нимбин, Нов Южен Уелс, и започва работа в алтернативна общност, която го запознава с диетологията, хербамедиката и домашното раждане. Създава свое семейство и има три деца в Нимбин, след което се мести в Мълъмбимби през 2011, където основава Mullumbimby Integrative Medical Centre. Там той се задълбочава върху диетологията и енвироменталната медицина с фокус върху подкрепата за възстановяване на жените в следродилния период. Доскоро той е член на управителния съвет на ACNEM (Australasian College of Nutritional and Environmental Medicine), понастоящем е редактор на списанието на колежа.
Текстът на английски език може да намерите тук: Postnatal Depletion—Even 10 Years Later
