В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
С история как е успяла да изненада съпруга си в конкурса ни се включва Мария Илиева.
Ще започна с това, че съпругът ми Костадин е най-специалният човек в живота ми! Факт е също, че си приличаме много и първоначално всеки втори човек, който ни виждаше заедно, ни питаше дали не сме брат и сестра.
Веднъж за един негов рожден ден реших да му подготвя изненада, защото не беше празнувал рождения си ден през последните 3–4 години с приятели. От малък тренира футбол, като до ден-днешен играе футбол на малки вратички с различни приятели, с които се организират. Идеята ми хрумна около 2 седмици преди рождения ден. Направих тайна от него група в Messenger с всички момчета, с които играеха най-редовно в отбор, и с техните приятелки.
Предложих им да отидем на вила.
Първоначално щях да кажа на Коцето, че ще бъдем само двамата, а по-късно ще дойдат всички останали, за да го изненадаме. Много бързо получих положителен отговор от всички и започна щурата организация по намиране на вила, подготвяне на списък за пазаруване и т.н., тъй като бяхме ограничени с времето.
Тогава чисто случайно откривам подходящо място за около 16 човека – много красива и голяма къща за гости. Намираше се в най-високото село в България и на Балканския полуостров – село Манастир.
Свързах се с вилата, организирахме всичко до последния детайл.
Тогава казах на Коцето, че ще искам да отидем някъде на почивка само двамата сред природата и да се разходим из красивите гори. Тогава беше есен и лично на мен това ми е любим сезон за разходка из гората.
Той се съгласи и няколко дни по-късно заминахме.
Цялата организация поеха неговите приятели, на които съм безкрайно благодарна, защото аз нямах възможност да пазарувам за толко много хора, без да се усети.
В деня на рождения му ден, когато пристигнахме във вилата, ни посрещна жената, собственичка на вилата. Тя веднага ми влезе в положение, тъй като още с пристигането Коцето попита:
Отговорих му, че е къща за гости и че вероятно ще има и други хора, които ще се настанят. Собственичката на вилата ни попита какво да ни приготви за вечеря, тъй като имаше и голяма механа, и за да не се усети Коцето, че се дава само цялата вила, трябваше да блъфираме. Справихме се страхотно и двете. След като се настанихме, му предложих да отидем до един водопад, който се намираше в близост до къщата.
Беше изключително красиво и живописно. Човек от селото ни каза да внимаваме, защото в гората имало мечка и само се молех да не я срещнем по пътя си. Хубавото беше, че имаше и друга група хора, с които вървяхме и вдигахме достатъчно шум, за да няма изненади по пътя ни.
Най-интересното беше, че Коцето изпращаше снимки на приятелите си във футболната група, за да покаже къде сме отишли, а през това време те де факто пътуваха към нас.
След като се нагледахме на красивата природа и прекрасния водопад, се прибрахме във вилата. Полегнахме си да гледаме филм. Всичко в мен вече трепереше, защото знаех, че всеки момент ще пристигнат.
Страхотна идея от тяхна страна беше да направят нещо като серенада пред вилата, като започнаха да пеят песента на отбора им. Аз веднага ги чух, но Коцето така се беше загледал в телевизора, че само ми каза „И какво като вика някой, нека си вика“. Тогава аз му казах: „Ами, ако става нещо? Ставай бързо! Хайде да видим какво се случва навън!“.
Без много настроение слезе по стълбите и стигна до терасата. Няма думи, с които да опиша емоцията, която изпита в момента, в който открехна пердето. Беше изключително трогнат да види как 10–12 души, дошли да го уважат, пеят отдолу песента на отбора им. Беше невероятно! Ще го помним цял живот!
Да, скъпи читатели, организирах 12 души, за да изненадам най-скъпия ми човек, като отидохме не къде да е, а в най-високото село на Балканите!
Посланието ми към всички, които ще прочетат историята ми, е: правете най-любимите си хора щастливи, правете жестове за тях, изненадвайте ги във всеки подходящ момент, с каквото решите, обгрижвайте ги, показвайте им, че ги обичате ежедневно! Тези моменти остават в сърцата ни за цял живот.
Семейство Болдуин не се шегуват. Алек и Хилария Болдуин обявиха, че през есента семейството им ще се увеличи с ново попълнение.
Само преди 3 седмици Хилария Болдуин обяви в личния си профил в Инстаграм, че ще си вземе малко почивка от обществения живот.
А ето я днес с такава страхотна новина, споделена с весело видео на всички възможни деца, с които семейство Болдуин разполагат.
"След много възходи и падения през последните няколко години, имаме вълнуваща изненада: още един Балдуинито ще се появи през есента", пише Хилария в поста си.
"Бяхме напълно сигурни, че семейството ни е завършено и сме повече от щастливи от тази изненада", казва още тя, като добавя, че новото бебе е светъл лъч в живота им.
Последното дете на семейството е Мария Лусия, родена през март 2021 г., само 6 месеца след появата на малкия Едуардо, заради което се спекулира, че Болдуин са ползвали сурогатна майка. Семейството не е коментирало нищо по темата.
През 2019 г. Хилария Болдуин претърпява два последователни спонтанни аборта, за които споделя сама.
Оттогава семейство Болдуин говорят открито за репродуктивните проблеми и мъката след загубата на дете. Страхотно е, че днес имат възможност да се зарадват толкова много на новината за нов член на семейството.
Майката природа е измислила това с бебета много хитро. Раждаш едно, то е ужасно сладко и дори и да не спиш и нервите ти да са опънати през цялото време като корабни въжета, всичко се забравя, защото ТО Е СЛАДКО! Ужас.
Толкова много хора, паднали в този капан… И после хоп - още едно и още едно… Защото те всичките са СЛАДКИ и малки, и смешни, и ти дават шанс да си осмислиш живота по съвсем различен начин. Разбира се, дават ти и ексклузивната възможност да си на ръба на нервна и финансова криза почти през цялото време.
Наскоро се замислихме какви са причините при различните хора, за да се навият на второ, трето или - сложете произволна цифра - дете. И решихме да ви питаме как е при вас.
Ето какво можем да обобщим.
Много разпространен модел: първо планирано, второ планирано и третото дете се появява от засада за всеобщо изумление.
Амии първото многоо чакано и искано (момиченце на 5 години). За второто се решихме, защото искахме да имаме и момченце (на 2 години) и ни се получи. Третото само ни избра. Не знам как се е решило с такива щурави родители (на 4 месеца).
Имаме момче на 6 и момиче почти на 5, породени демек и напълно и осъзнато планувани. В момента чакаме трето (със сигурност последно и грам не ни беше в плановете...така че пледирам невменяемост..!
Daniela Gorolomova същото положение само дето момчето е на 5,момичето след 2 месеца прави 4,а бебето е за април изчислено. Тааа пледирам и аз невменяемост ама такава от има няма 5 години
Ами първите две се пръкнаха близнаци, от раз ей така от нищото! Третата се появи след 8 години след като ми беше поставена " диагноза" " менопауза" след хормонални проблеми.
Планувани близнаци момчета. После не съвсем планувано, но скоропостижно появило се братче, за което до последно се надявах да е момиче. Докато не си показа прелестите на видеозона още в 4-ти месец.
Сега ме врънкат за четвърто братче, да си били Костенурките Нинджа. Ще си останат със Златната ябълка.
Аз винаги съм живяла с разбирането, че ще имам две деца, едно след друго, за да не се разколебаем, а третото го искаше мъжът ми, и понеже беше много сладък в онези години, сърце не ми даде да му откажа.
Първата бременност беше изненада за нас ... бях само на 23г ( бяха ми казали че може да нямам деца след много прегледи) но с голямо щастие приехме новината. След това още едно желано след 5 години и след още 6 Дядо Коледа ни донесе изненадващ подарък
Да са много здравичка всички деца и техните родители!!!!
Много родители могат да пледират временна невменяемост и това е съвсем в реда на нещата. Не бива да се срамувате. Не сте сами.
А има и една серия много приятни изненади, когато много искаш, но най-малко очакваш.
Единственото нещо, към което съм пристрастена са бебетата! Не мога да се сдържа просто! След първото знаех, че искам още поне едно, след 5 години. Дойде след по-малко от година и половина, после след още 3, следващото след 4 и последното - след 7 и половина. Вече май ми стигат, макар че още се разтапям като видя бебе. Не са планирани, но са много желани децата ми. За вменяемост не претендирам
Когато преди 32 години, седем години след първото, забременях за втори път, таткото отсече: "Аз пръст в тая работа, нямам!", един наш съсед, който в момента се случи у нас, каза: "Братле, трЕбва да знаеш, че тая работа с пръст не е станала!”.
Първото го е планирал мъж ми(аз не знаех),второто изобщо не беше планирано. Накрая се оказах с три деца(едното е мой набор,но все пак си е дете). Така че аз пледирам пълна невменяемост и смекчаващи вината обстоятелства
Имаме дъщеря, родена през 1992 година. Бях УБЕДЕНА, че не искам второ! След 16 години, изненадаааа...втора дъщеря! След още 7 години, изненадаааа...3 та дъщеря! В колата ми има бебешко столче, ЗАЩОТО съм и план Б за внучката
Аз съм с 3 момчета.
На 6г.,5г. и 3г.
Преди 2 месеца най-после се сдобих и с момиченце, верно четириного, ама все пак
Пледирам постоянна невменяемост. От няколко дни се улавям, че съм станала супер сънтиментална. Много бързо пораснаха. К'ви сладури бяха като бебета... да общо взето май кукувица ми е изпита мозъка
Една сутрин се събудих и мъжа ми каза " Хайде!"... Кво ми се хайдиш,бе,окото не съм си отворила? "Сваляй гащите" ...и така стана второто. За първото аз му ги свалих
Сега като се оплаквам за нещо казва " Така е ...който спи без гащи"
Чакаме трето (първите две са породени) и трите са правени на пияна глава - в ракията и уискито е истината
Ама пък си ги гледаме, какво да правим...
Първата госпожица съвсем на място, планирана, всичко точно. За вторите две пледирам временна невменяемост. Съвсем друг вятър ме вееше тогава - поотраснало дете, бях се разработила, пък те решиха и да са две накуп
Десет години нямахме деца и бях изгубила надежда. Забременях като по чудо, без най-малко да го очаквам! Синът ми се роди и аз си казах, това беше, Вселената се е подредила по някакъв определен начин, в определен момент и аз съм го улучила! Благодарих на Вселената и толкова, реших, че втори път такава конфигурация едва ли ще се случи.
Да, ама не! Когато малкия беше на 2 г. и 6 м. се почувствах зле! Много зле! И тъй като имахме един вид негласно споразумение с уважаемата Вселена, въобще не ми хрумна от какво е! Подлудих мъжа ми, реших, че ми е дошъл краят ... и като не ми дойде месечният цикъл за втори път, се престраших да си направя тест. Е, сега имам две зверчета, на 3 и на 6 години, батко и момиченце
Благодаря ти, Вселена! (Тук един познат би казал-ех, колко хубаво, че наричаш татко им Вселена
При мен се случи “първото го платих, второ го получих безплатно”. Имам почти 9 годишни близначки, да са ми живи и здрави. Изненадата беше голяма когато разбрахме, че са две плодни сакчета при първият преглед. Обичам ги безкрайно
Всичко може да се планира. А пък някои хора даже децата си ги измислят още от най-ранна детска възраст и после им остава само да си ги родят.
Второ дете. Планувахме го, но живеехме в гарсониера и спяхме тримата в една стая. Въпреки непрестанните подкани от родата, изчакахме да разширим дома. Накрая всички бяха изненадани, бяха решили, че вече сме се отказали. 7 години им е разликата. Няма да споменавам колко беше ревливо първото и че седемте години бяха добра терапия за мен докато се реша отново да родя. Но второто ни дете беше много искано и дълго отлагано поради финансови и други фактори.
Имам 2 деца, момиче на 5г10м и момче на 3г1м. И двамата са желани и планирани. А за второто се навих бързо (разликата им е 2г8м) понеже каката беше много спокойно бебе (не усетих колики, зъби, бели) и нищо не разбрах от нея. Иска ми се още 1 дете , но след време, ако е писано.
Много искахме три деца, но се спряхме след второто. И двете бяха точно планирани с 4 години разлика, за да ни е по-лесно с второто бебе, при вече малко по-голямо дете, но и да не са с прекалено голяма разлика, за да си играят (и ние да не излезем съвсем от ритъм как се гледа бебе). Освен това каката много ни помагаше с малкия. За съжаление вече са на 10г. и 6 г. и все едно си имаме котка и куче
Преди да се роди второто, плановете ми бяха за три. Второто обаче се оказа “като за три” само по себе си. Сега само понякога ми минават налудничави мисли за трето, но бързо се смъмрям сама себе си “абе ти, Полина, акъл имаш ли” и премахвам вредните мисли. А и мъжът ми мисли доста по-трезво и е категорично против!
С мм винаги сме искали 3 деца. Малко се помотахме с плануването на второто, но само да се роди живо и здраво, не мисля да чакам толкова и за третото. Децата са радост и любов!
Аз лично си мечтаех за 5 деца, мъжът ми каза да обсъдим пак след третото. И така, три деца - планирани, през 3 и после през 4 години, искани силно. Причина - толкова ни беше хубаво, че искахме да гледаме деца заедно и с никой друг.
За съжаление, случи се така, че и тримата бяха много трудни бебета (до към 2 г), ужасно неспящи, ужасно ревящи... Решихме, че не можем повече чисто откъм сили и търпение. Така че се отказах от мечтите за 5.
Карат се, обичат се, играят си, бият се....всичко точно
Дъщеря на 22, планувана, но все си мислих че сънувам! Син на 15, бях в стихията си исках го, чаках, мой си е! Син на 4, плануван, чакан, обичан!
Невменяема
Имам две деца на 3г и 2м и на 1г 6м . Баткото го чакахме 10 г. Малката стана от раз и си беше много желана и планирана. Изобщо не съм искала деца с голяма разлика , а и после я станеше, я не. Тъкмо бях загряла с кърмене , памперси, зъби , безсъние , поне да ги изкарам наведнъж и да се свършва . Обмисляме малката като тръгне на ясла да се пробваме за 3то .
Първото беше моя идея, мислех си, че нещата са доста по-лесни отколкото са. След това се осъзнах, но таткото очевидно не съвсем. 2 и 3 са негова идея от типа "От веднъж нищо няма да стане" (но пък си искахме повече деца). Номер 4 е след загуба и доста трудна борба. Инжекции, изследвания, хоспитализации, ковид, тежко преждевременно раждане и едно спряло сърце. Но пък е тук. Живи и здрави сме и тя е нашето малко чудо.
Искахме пет, но се спряхме на три. Първото е 2015г., второто-2016г., а третото -2018г. В началото не исках да призная, че аз и мъжът ми сме герои (както ни наричаха хората около нас), но с всеки изминал ден се убеждавам, че са били прави.
Чакано, искано, молено, тежки обстоятелства... Заченато естествено Кубрат - здрав да ми е, но ми разката играта...
Чакано, искано, подготовка за втори кошмар, но в женски род - роди се слънце Тервел...
Три пъти за щастие са казали хората, но надали, че може да се редуват и зле, добре, зле, а аз остарявам
Въобще не съм се решавала, ами от малка си знаех, че ще имам две деца: голямото- момче, малкото- момиче. Той ще я пази и води на дискотека, тя ще е будната му съвест и ще налива акъл. Всичко съм измислила някъде към 17-18 годишна. Някакъв непланиран развод ме забави с изпълнението на плана, но 10 години по-късно започнах реализацията му. Днес имам прекрасни момче на 14 и момиче на 8. Имам леки притеснения, че тя ще го замъкне първа на дискотека, но здраве да е.
Аз от дете исках две дъщери и когато пораснах, просто седнах и си ги родих. Изненадващото е, че за първото дете много силно мечтаех да е руса и къдрава, ем че нямаме от никъде такъв ген. Е, руса и къдрава излезе!
И трите деца са планирани. Е, след първите две (породени), за един кратък момент си казах - няма да можем и трето да гледаме. Но това колебание наистина беше кратко. Понякога си мисля и за това дали не може и четвърто да си имаме, но засега бързо отминават тези мисли, в момента, в който номер 3 ме изтощи до краен предел
При нас всичко беше по план! Искаме бебе - готово, да е момче, какво е това момиче - готово! Минаха две години и половина - хайде пак бебе, че да са двечки и да се близки и да са все заедно. Този път нека е момиче, омръзна ни това синьо, ама и по-кротичко, че от крясъците на първото всички ни познават в квартала! Готово! За трето никой не иска, няма нерви от разтърваване на диванетата хванали се за гушите, от съдийстване кой прав и кой крив и от закрепяне на мазилката! Браво на всички майки с повече от две деца и слава богу, че мойте идват по план!
Запазен е оригиналният правопис на коментарите.
