fbpx

Конституционният трибунал в Полша определи абортите на територията на страната, направени заради увреждания на плода, за незаконни, предава bTV.

Така в страната остава законно единствено прекратяването на бременност, която е в резултат на изнасилване или кръвосмешение, или ако има пряка опасност за живота на майката. 

Тези ситуации представляват 2% от всички аборти.

Съветът на Европа определи законодателната промяна като “тъжен ден за правата на жените”.

В свой анализ кореспондентът на BBC от Варшава Адам Ийстън напомня, че Полша е една от страните, където католицизмът е особено силен, но множество проучвания през годините са показали, че хората са против подобни рестриктивни закони.

Ийстън казва още, че управляващата партия е подтикната към подобни законодателни промени след натиск от църквата и различни католически групи.

През 2016 г. 100 000 души, предимно жени, излязоха на улицата в знак на протест срещу затягането на законодателните мерки около абортите. 


Когато си лидер на САЩ (и куп глобални институции), би трябвало да знаеш тази история:

През 2014 г. джипове на „Ислямска държава“ влизат в село на етно-религиозната група Язиди, намиращо се до границата на Ирак със Сирия. Джихадистите избиват стотици хора. Отвличат момчета, за да ги превърнат в свои войници. Момичетата и оцелелите жени използват за принудителен труд и сексуално робство.

Сред пленените в иракския град Мосул, завладян същата година от бойци на терористичната групировка, е Надя Мурад. Сред избитите са майка ѝ и шестимата ѝ братя.

Язидите, чиято вяра съчетава аспекти от няколко религии, са една от най-уязвимите общности в Ирак. От август 2014 г. те са мишена на ИДИЛ в опита ѝ да „прочисти“ Ирак и съседните държави от неислямски влияния.

Тя успява да избяга от сексуалното робство и миналата година, на 25-годишна възраст, стана вторият най-млад лауреат на Нобеловата награда за мир. Подели си отличието с д-р Денис Муквеге от Демократична република Конго, който лекува жертви на сексуално насилие.

През 2018 каузите на Денис Муквеге и Надя Мурад спечелиха Нобел за мир, защото и двамата „са изложили личната си сигурност на риск чрез храбро противопоставяне на военните престъпления и осигуряването на справедливост за жертвите“,
посочиха от Нобеловия комитет.
Снимка: nobelprize.org

Преди два дни Надя беше сред групата представители на бежанци и активисти за човешки права, които се срещнаха с американския президент Доналд Тръмп в Овалния кабинет.

В Мосул Надя е била подлагана на мъчения и групови изнасилвания, продавана и препродавана на пазарите за роби на джихадистите, принуждавана е да се отрече от религията си. След бягството си се добира до Иракски Кюрдистан, където я настаняват в бежански лагер. После се свързва с организация, която ѝ помага да замине при сестра си в Германия. Там започва активистката си дейност, чиято мисия е кланетата на язиди през 2014 г. да бъдат признати за геноцид. 3000 язиди са в неизвестност, алармира Надя, която е сред едва 28-те оцелели след религиозното преследване.
@NobelPrize/Twitter

Изправена до внушителното кожено кресло, в което седи Тръмп, Надя описва в мъчителни детайли как терористичната групировка е нападнала селото ѝ.

Въпреки че „Ислямска държава“ вече е прогонена от Мосул, язидите не могат да се върнат у дома, заради битките за контрол в района им между иракското и кюрдското правителство, казва още Мурад.

Реакцията на Тръмп на нейната история е най-малкото неловка, за да не кажем ужасяваща.

Когато Мурад казва на Тръмп, че „Ислямска държава“ са убили майка ѝ и шестимата ѝ братя, Тръм се обръща към нея с думите "КЪДЕ СА ТЕ СЕГА?"

Без да се смущава от очевидната липса на интерес, умение да чува и емпатия от страна на Тръмп, Надя повтаря: „Убиха ги“. И допълва, че са хвърлени в масови гробове. „Аз все още водя битка, за да живеем без опасност за живота си. Моля, направете нещо.", казва още Надя на Тръмп.

Целта ѝ е да поиска от него да окаже влияние върху кюрдското и иракското правителство да защитят язидите като религиозно малцинство, за да могат бежанците да се приберат у дома си.

След като получава нещо като уверение, че въпросът ще бъде разгледан, Тръмп кара Надя Мурад да обясни за какво точно е получила Нобелова награда за мир…

-- Това е невероятно - казва той (за наградата). – Поради каква причина ви я дадоха?

В допълнение виждаме как в по-голяма част от времето Тръмп стои с гръб към Надя Мурад, която търпеливо и чистосърдечно разказва историята си над главата му.

"Нека разгледаме това… Ще го направим, нали? Благодаря ви много...", завършва Тръмп с тон, който показва, че кризи като геноцид над малцинствена група и сексуално насилие над жени са последната му грижа.

Цялото видео с „лидерското“ поведение на Тръмп следва:

По темата:

16 души са обвинени в Бангладеш за шокиращо убийство на тийнейджърка - тя е изгорена до смърт, след като е докладвала за сексуален тормоз, предава BBC.

19-годишният Нусрат Джахан Рафи е била залята с керосин и подпалена на покрива на ислямско училище на 6 април, дни след като е подала жалбата.

Директорът Сираж Уд Дула, срещу когото е била жалбата, е сред обвиняемите. Полицията съобщава, че той е разпоредил убийството на Нусрат от ареста, когато тя отказала да оттегли обвиненията си срещу него.

От полицията описват подготовката за убийството като "военен план".

Случаят предизвика масови протести в Бангладеш и повдигна въпроса за уязвимостта на жертвите на сексуално насилие и тормоз в страната.

В края на март Нусрат подава жалба в полицията срещу директора Дула, който е арестуван. На 6 април тя отива на училище, за да се яви на изпити, когато е подмамена да се качи на покрива на училището от своя съученичка. Горе е нападната от група хора, носещи бурки.

Планът им е бил да инсценират самоубийство, съобщава още полицията, но Нусрат - която получава 80% изгаряния - успява да даде информация за случая, преди да умре на 10 април.

Полицията във Фени, малък град на около 160 км от столицата Дака, официално обяви, че 16-те замесени са обвинени в убийство. Сред тях има възпитаници на училището и двама местни политици от управляващата партия Народна лига (Лига Авами).

Полицията казва, че директорът е признал в съда, че е поръчал убийството и че общо 12 от обвиняемите също са дали показания, в които признават участието си. Не са признали двамата политици.

След смъртта на Нусрат, премиерът на Бангладеш Шейх Хасина заяви, че всеки, който е участвал в убийството, ще бъде изправен пред съда. "Никой от виновниците няма да бъде пощаден от съдебен процес", каза тя.

Въпреки че бурните протести в страната спряха, хората следят отблизо случая и искат най-тежкото наказание за убийците. Фактът, че престъплението се е случило на място, където децата трябва да се чувстват най-сигурни, шокира всички.

За мнозина смъртта на Нусрат предизвика спомени за други жертви на сексуален тормоз, изнасилване и убийства и за извършителите им, които все още не са получили присъди. В много случаи хората бързат да обвинят жертвите на сексуален тормоз и това може да е една от причините, поради които обвиняемите по този случай са смятали, че могат да се измъкнат с плана си да инсценират самоубийство.

Сега големият въпрос е дали жестокото убийство ще промени отношението към жертвите на сексуален тормоз в Бангладеш.

Какво се е случило всъщност с Нусрат?
На 27 март тя обвинява директора на медресето, че я е повикал в кабинета си и многократно я е докосвал по неподходящ начин. Тя успява да избяга и същия ден отива със семейството си в полицията, където дава показания, записани на видео. В него се вижда колко е разтревожена и се опитва да скрие лицето си с ръце. Чуват се думите на полицая, според когото „не е станало кой знае какво" и който ѝ казва да свали ръце от лицето си. Сега той е обвинен в незаконно записване на разговора с Нусрат и споделянето му онлайн.

Директорът на училището е арестуван, след като Нусрат подава жалбата си, което първоначално предизвика улични протести в града, настояващи за освобождаването му. Според шефа на полицейското бюро за разследване, той е бил посетен в затвора от сътрудници, които инструктира да сплашат семейството на Нусрат и тя оттегли жалбата.

Когато това не се се случва, Дула е наредил тя да бъде убита, ако е необходимо. На пресконференция във вторник шефът на следствието обясни за планирането на убийството - включително за купуването на керосин, бурки и ръкавици от извършителите.

Твърди се, че обвиняемите са разпределили ролите си във фаталния ден. Някои "охранявали" вратите на медресето, за да се уверят, че влизат само ученици, докато други дебнели пред конкретната сграда, където трябвало да бъде засечена Нусрат.

Според показание, дадено от самата Нусрат преди смъртта ѝ, тя била повикана на покрива на сградата, където е изгорена, от съученичка. Твърди се, че тя ѝ е казала, че една от приятелките ѝ е била пребита...

На покрива Нусрат е била притисната да оттегли жалбата. Когато отказала, тя е завързана и залята с керосин. После я подпалват.

В линейката, страхувайки се, че може да не оцелее, тя записва изявление на мобилния телефон на брат си и идентифицира някои от нейните нападатели като ученици от медресето.

"Учителят наистина ме докосна и аз ще се боря срещу това престъпление до последния си дъх", казва Нусрат в записа...


Още:

Темата за ограниченията на правото на аборт е все по-актуална не само заради приетите в няколко американски щата закони, които го забраняват дори в случай на изнасилване и кръвосмешение (като законът в Алабама не допуска извършването на аборт дори преди 6-ата гестационна седмица). В събота около 5000 души в хърватската столица Загреб участваха в ежегодния "Марш за живота", по време на който издигаха лозунги "Да защитим най-застрашеното малцинство - неродените деца". Подобни послания използват и подписващите нови строги закони губернатори в САЩ, според които „основна функция на правителството е да защити най-уязвимите, тези, които нямат глас“. За тази борба за "неродените" пише Боян Юруков и напомня, че единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната (включително сексуалната), култура.



Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снизхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците, не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, образование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за абортите – никога не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броя аборти в България. Има известно объркване в обществото какво е положението, какви са данните и че всъщност намаляват. Няма обаче две мнения, че българките все още прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причина някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти, както и от гонене на сензации и популизъм.

Вярно е, че абортите могат да доведат до малко по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали по 2, 3 и повече аборта преди да родят средно 2.5 деца. Преувеличава се и с опасността от абортите – всъщност в наши дни вероятността от усложнения не е много по-голяма от тази при едно раждане.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпът до безопасен аборт дори само в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъкът постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.

Още:

Тази седмица историята на 11-годишно момиче, забременяло след като е било изнасилено от 26-годишен мъж, предизвика широки дискусии в щата Охайо, където точно след два месеца влиза в сила суров закон, забраняващ абортите. Сега момичето има възможност да направи легално аборт, но в бъдеще всяка жертва на изнасилване, която е забременяла, ще може да направи аборт само до шестата седмица на бременността.

Новото и изключително рестриктивното законодателство за борба с абортите, предприето вече в няколко щата, забранява абортите след шестата седмица (когато доста жени все още не знаят, че са бременни) дори в случаи на изнасилване и кръвосмешение и не взима под внимание възрастта на майката.
Изключения има само ако аномалиите на ембриона са смъртоносни или здравето на жената е сериозно застрашено, както и при извънматочна бременност.

Заради случая в Охайо, Scary Mommy цитира данни на ФБР, според които в щата жертви на изнасилване стават 4000 жени всяка година. 800 са докладвали изнасилване от свой роднина.

Губернаторът на Охайо, който е подписал законопроекта, поставя правата на плода над всички права на майката, казвайки, че "основна функция на правителството е да защити най-уязвимите сред нас, тези, които нямат глас". Очевидно сред "най-уязвимите" не са непълнолетните и изобщо всички жертви на изнасилване.

Охайо е само един от над десетте щата, които през последните месеци приемат закони срещу абортите или правят стъпки в тази посока, като най-строгите ограничения на правото на аборт бяха приети в Алабама.

Докато в останалите щати жените имат право да направят аборт в периода преди да бъде регистриран сърдечен ритъм на плода, приетият в сената на Алабама закон (с 25 на 6 гласа) не допуска дори и този времеви прозорец.

Наказанието за лекарите, които се опитат да проведат процедурата, е 10 години затвор, а за тези, които са я провели успешно – 99 години.

Всички сенатори, одобрили закона, са мъже. Той трябва да бъде подписан от губернатора и да влезе в сила в следващите шест месеца.


По темата:

На 14 октомври тази година унгарската шампионка в ултрамаратона Виктория Макай, която е майка на две деца, прави редовната си тренировка. Настигната е от мъж, който я поваля на земята, нанася силни удари по главата ѝ и я изнасилва.

Няколко автомобила подминават инцидента. Виктория е спасена от съпруга си, който добре познава времето, за което тя тича, и отива да я търси. Избутва нападателя, който още същия ден е арестуван. Виктория е приета в болница.

След като я изписват, тя отказва да скрие раните си, и решава да започне кампания против насилието "Run Away".

"Надявам се да накарам всички потенциални жертви да помислят как биха могли да подобрят безопасността си. Може би моите послания ще провокират и други жени да разкажат собствените си истории или да придобият смелост за промяна", казва Виктория пред медиите.

Ето снимките и личните съобщения, чрез които тя разкрива мислите и чувствата си след престъплението: 

„Бях в добре осветен и оживен квартал. Смятах, че имам много ясна представа какво е безопасно и какво е опасно. Оказа се, че няма такова нещо като 100% сигурност.“

Източник: sportagvalaszto

"Бях подозрителна към човека, който тичаше зад мен, но не исках да повярвам, че наистина ме преследва. Аз познавам нападателя. Той всяка сутрин ме поздравяваше с усмивка на лице..."

Източник: sportagvalaszto

"Когато той ме събори на земята, не спираше да ме удря в главата и да ми крещи да млъкна! Чух, че към нас приближава кола, но тя ни подмина...“

Източник: sportagvalaszto

"Един от журналистите ми каза: 'Бях изненадан, че нападателят се е оказал висок, рус, красив унгарски мъж...' Това ме накара да се замисля колко заблуждаващи са стереотипите... Насилието често идва от нашето непосредствено обкръжение, а не отвън.“

Източник: sportagvalaszto

 „Когато на изписването от болницата видях окървавеното си яке, бях шокирана от гледката. Знаех, че никога повече няма да сложа дрехите и маратонките, с които бях онзи ден.“

Източник: sportagvalaszto

„Често съм се питала как можем да защитим нашата малка дъщеря и какво може да направи тя за собствената си безопасност. Моят братовчед, който е европейски шампион по джудо, винаги е казвал, че единственият шанс на една слаба жена срещу добре подготвен нападател е да избяга. Днес знам, че ако предизвикателството се окаже неочаквано, дори  шампионка в ултрамаратона може да бъде хваната в клопката на насилието. Но все още вярвам, че най-доброто решение е да тичаш: колкото се може по-бързо и по-бързо!

Източник: sportagvalaszto

Преди няколко дни прочетох световния бестселър на Фредрик Бакман „Бьорнстад“. Към края на книгата има сцена, в която в пристъп на гняв брат изкрещява на сестра си през затворена врата „Всеки знае, че би се радвала да те изнасилят, но никой не иска“ като финален и най-краен опит да я засегне.

„Какво клише – рекох си – колко отегчително“ и хвърлих книгата настрани.

Няколко дни по-късно всички в интернет обсъждат съдбата на Виктория. Нейната жестока кончина е обществена тема номер 1 – съвсем логично. За нас от „Майко Мила“ това е посегателството над жените, а неприкосновеността на техните тела и души е в центъра на философията на проекта ни и персонално за мен като личност. И докато участвам във всякакви дискусии във Фейсбук, къде разпалено, къде не чак толкова, се стига до момента, в който, след кратка писмена свада, един господин се обръща към мен с репликата:

„Ти специално няма от какво да се притесняваш“, визирайки, че той не е заплаха за мен, тъй като не ставам за изнасилване поради липса на определени качества.

„Ти специално няма от какво да се притесняваш“.

Замислих се. Ясно ми беше, че фразата не цели нищо повече от опит да ме засегне, за да се почувствам зле. „Ти си грозна/дебела/стара/неприятна“ ми казваше тя и нищо повече. Това не значи, че човекът, който я изрича, е склонен да върши лоши деяния. Просто цели да замахне и да те удари с думи – като дете с пръчка. На лично ниво, на външност. Там, където по-младите или неуверени момичета би ги заболяло много.

Не се обидих, няма никакъв смисъл. Вероятно човекът насреща се е почувствал засегнат от нещо и е замахнал. Този случай, обаче, ми даде храна за размисъл върху думите, които ползваме и значението, което влагаме. За смисъла, който носят и за тъжната истина, че много момичета истински ще се притеснят, ако някой им каже, че „няма за какво да се притесняват“.

Всички знаем, че съществува неназован модел на жена с определен външен вид, възраст, килограми и дрехи, която е „подходяща за изнасилване“.

Образ, който е логично и разбираемо да бъде изнасилен. И всяка жена, която не отговаря на този образ е редно да се засегне и да се погрижи, ако обича, за себе си.

Този образ не е конкретен, но има измерения. Всички ние имаме много ясно усещане за него, знаем кой е той:
16-35 годишна жена. Слаба, висока, красива, голям бюст, грим, добре облечена… „Съвсем логично“ е да ѝ се случи едно изнасилване.

Колкото и да е тъжно, някои истински се засягат, когато осъзнаят, че излизат извън представите на обществото за „подходяща за изнасилване“.

Струва ли си да се разсъждава въобще върху фразата?

Да.

Първо, защото изнасилването е ужасно престъпление. Не е приключение, не е романтично, нито еротично. Не е част от сексуалната игра на тези, които харесват по-„специалните“ удоволствия. Не е филм с Моника Белучи.

Изнасилването осакатява, смазва и изсмуква женската душа. И не би трябвало да има жена, която да се свива вътрешно от мисълта, че не е „подходяща“ за това изпитание.

Познавам жени, преминали през ада на изнасилването като млади. Една от тях никога не го преживя. Винаги късо подстригана. Никога повече не си облече вталени дрехи. Никога повече не се гримира. Преобразена мина през годините с надеждата никой повече да не я забележи и да реши, че е „подходяща за изнасилване“.

Второ, защото фразата не е истина.

Много възрастни жени са претърпели тази ужасна травма. Много пълни момичета или неугледни за мъжа жени са били жертви не само на единично, а и на групово изнасилване. Но тази фраза малко или много хвърля съмнение върху тяхното преживяване. Сякаш само красивите имат право да излязат напред и да кажат „Мен ме изнасилиха“ и да получат справедливост, състрадание и помощ.

Останалите… те не биха могли да са жертви, защото хей, погледни ги! Кой би изнасилил една 60-годишна жена? Сигурно лъже. Кой би изнасилил онова момиче там, че то дори не е привлекателно? Вероятно търси внимание.

Уви, истината не е такава и военното време го доказва винаги без грешка. Няма гаранция. Няма грозота, възраст, зловонен дъх, липса на крайници или друго, зад което можеш да се скриеш и да си уверен, че никой никога няма да те изнасили.

Да, вероятността, когато си на 17 и си красива и си с къса пола да „си го получиш“ е доста по-голяма, но изнасилването е престъпление, което доказано не признава възраст.

И трето, защото аз самата съм била „подходяща за изнасилване“, но не във вида, в който обществото си представя. На няколко момента в живота ми „имах от какво да се притеснявам“. Всичките – незабравими. Ще разкажа само един, защото целта не е да бъда съжалявана. Всяка жена има какво да извади от гардероба със страховете си.

Когато имаш от какво да се притесняваш

Бях на 12 години и мама ме беше пратила за хляб. Беше от онези ноемврийски вечери, в които се стъмва бързо. Щяхме да имаме гости, затова трябваше да купя 4 хляба. Хлебарницата беше на 600 метра от блока и до нея се стигаше по малки, тъмни алеи, които през деня изобщо не бяха страшни и ги познавах като петте си пръста.
Уви, заради студения вятър нямаше жива душа наоколо и с досада тръгнах да изпълнявам заръката. Отидох, купих хляба и чинно го завлачих към вкъщи.

Тогава чух стъпки и докато успея да се обърна, една фигура – висока, страшна и с разтворено палто, ме беше догонила. Хвана ме за якето и се опита да ме дръпне към земята, шепнейки „Малко курвеее“.

Пуснах хляба, измъкнах се от якето и побягнах. Как бягах.

Дори нямате идея как бягах.

Бягах към светлината, а той бягаше след мен. Но аз винаги съм била страшно бърза. Стрелнах се с такава скорост, че нямаше никакъв шанс да ме хване. Не мога да обясня как съм успяла да отключа вратата на входа. Не мога дори да си спомня как се добрах до банята. Как плаках. Колко плаках. Вих от адреналин и страх и ужас. Явно е било толкова страшно, че баща ми мълчаливо излезе да обиколи квартала, а майка ми просто ме заведе в стаята и отмени гостито за друг път.

Е, това е. Това беше първият път, когато „аз специално имах от какво да се притеснявам“. И не се забравя. Какво съм била? Малка тъмна фигурка в дънки и яке. Разбъркана коса, детско лице. Нищо и половина. Но бях напълно подходяща за изнасилване. Или за друго, каквото беше намислил мъжът с голямото палто. И до днес го виждам зад себе си, докато бързам да се прибера макар вече да нямам „от какво да се притеснявам“ и сърцето ми бие като барабан, а кръвта ми пулсира в слепоочието, докато усещам, че много, ама много ми се пишка.

Дъщеря ми е на 14 години. Малката е на 8 години.

Не знам кой как ги вижда, но знам, че някъде на някой тъмен тротоар може да мине човек, който да прецени, че „имат от какво да се притесняват“. И сърцето ми пак започва да бие като барабан…

Няма жена, която да „няма от какво да се притеснява“. Ако наистина искате да засегнете някоя жена с думи, моля ви, кажете ѝ в лицето, че не одобрявате външния ѝ вид или възрастта ѝ, но не ѝ казвайте, че „тя специално няма от какво да се притеснява“. Защото легитимирате изнасилването като висша чест за най-хубавата и привлекателна част от жените.

А и не знаете на кого говорите и какво е преживяла въпросната жена пред вас. Всъщност май изобщо не знаете какви ги говорите.

Прочете още:

Научи ме да казвам съвършеното НЕ

Трагедията с Виктория Маринова е огромна, неописуема и страшно мъчителна. Затова и целта ми не е да ровя в подробностите ѝ, а да говоря по темата, която толкова много ме вълнува от години насам. Темата за жените, които умират от ръцете на насилници.

Имам две дъщери и един син и ми е омръзнало до смърт да слушам как "жените са най-уязвимата група, заедно с децата".

Не, че не е вярно. Вярно е. Жените са уязвими. Те са „по-слабият“ пол. Но защо вечно се говори за тях? Защо никога не се говори за това от какво точно са уязвими?

Дайте да си го кажем.

Когато казваме, че "жените са уязвими", нямаме предвид, че повече ги брули вятърът, боледуват повече или че играят два от три гейма вместо три от пет. Има се предвид, че НЯКОЙ, ЗА КОГОТО НЕ ГОВОРИМ, им посяга.

Аз много добре разбирам какво значи, че жените са уязвими. Вие, обаче, разбирате ли го?

Не „по-слаби“. Ясно е, че мъжете са по-силни и това е съвсем естествен биологичен факт. Думата, която всички ползват е „уязвими“.

Ако затворим мъж и тигър в клетка, ще кажем ли, че "мъжът е уязвим"? Или просто ще кажем, че тигърът е по-силен, защото природата е решила така. И няма да се разсърдим, ако мъжът в клетката има тояга, нож или дори пистолет, с които да се защитава, защото все пак се бори за живота си.

Та, не знам какво значи думата „уязвим“. Знам, че има процент от една група, която бие и насилва друг процент от друга група.

Те се наричат процент мъже и процент жени.

Единият е биологически по-силен от другия и се възползва като бие и насилва по-слабия. Да поговорим за него, става ли? Готови ли сте за този разговор? Готови ли сте спокойно и без емоции да признаете, че този проблем съществува, за да започнем да се справяме с него?

Не част от жените са уязвими, а част от мъжете са насилници.

И има достатъчно данни, за да започнем да говорим на децата си за това. Защото нали това ни беше работата като родители? Да ги защитаваме от реални, съществуващи опасности като катастрофи, цигари и наркотици.

Насилието и изнасилването са реални страхове. Като загиналите от пътни инциденти. И да, не всяка кола катастрофира, но ние винаги се притесняваме, когато детето ни тръгне на път по магистралата. Предупреждаваме го да не пие, да не кара с превишена скорост. И чакаме да ни звънне.

Правим ли същото, за да защитим децата си от насилие? Предупреждаваме ли ги, че могат да бъдат насилени, даваме ли им сила да се защитават? Информираме ли ги?

Когато говорим за това с децата си, особено с момичетата, ние не трябва да ги настройваме срещу този или онзи, а да ги правим ПО-МАЛКО УЯЗВИМИ. По-умни. По-силни.

Жените може да имат много по-слаба мускулатура от мъжете, но в днешно време може и да не са уязвими. Може да могат да се защитават. Вече съществуват толкова курсове, спортове и информация. Но най-важни са разговорите с родителите какво представлява домашното насилие и как започва. Обяснение какво би могло да се случи на връщане от дискотека.

Думите

Думите "Винаги можеш да си тръгнеш"

Думите "Бъди силна, пази се, внимавай"

Думите „Ти можеш да се справиш. Ти не заслужаваш да бъдеш унижавана. Ти си супер. Ние сме с теб“

Тези думи днес спасяват животи утре. Или след месец. След седмица или година. Дори след 20 години тези думи могат да спасят живота на децата ви.

Много хора се опитват да се възползват от случая с Виктория, но какво виждаме накрая?

От размахване на юмрук във въздуха май забравихме, че е починал млад човек с дете на 7 години и то в адски мъки.

Отвъд диренето на истината, трябва да можем да съберем поне този път сили и да посочим основния проблем. Ако не наречете пред себе си нещата с истинските им имена, никога няма да се справите..

А той е, че има мъже насилници и изнасилвачи.

Има. Това е неотменна истина. Статистика. Факт с хиляди влезли в сила присъди.

Това не е дискусия, не е спор. Това е истината.

Затова, приемете го без да се обиждате и засягате и кажете на дъщерите си да се бият и защитават, ако се налага. Да се бият до смърт или спасение. Научете ги да го правят. Вдъхнете им кураж. Прошепвайте им в ухото, докато им връзвате панделките, че са по-силни от всеки и никой няма право да ги докосва с пръст.

Влейте им кураж да се борят сами за себе си. Да имат силата да вдигнат юмруци срещу насилника и да изкрещят в лицето му, че тук всичко спира. И да си спасят живота.

И накрая… (ще използвам тъй омразните ми удивителни, за да ви привлека вниманието)
Хора!!!!
Мъже и жени!!!!
Майки и бащи!
Баби и дядовци!

Престанете да си биете децата.

Престанете да създавате жертви и насилници във вашите прекрасни, подредени, изпрахосмукачени домове с изрядни чаршафи и пранета, опънати по цветове.

Спрете да ги биете, унижавате и мачкате тия деца.

Ако толкова ви дразнят собствените ви деца, идете на почивка без тях или на психолог, или се разведете. Но спрете да ги биете и да им казвате “лайно” и “боклук”.

Не забравяйте, че вие сте избрали да имате деца. Вие сте ги родили и ги отглеждате. Те не са го искали от вас. Не са ви длъжни с нищо, не са перфектни, не са кукли, не са „малки“, не са „нищо не разбират“, не са „тъпи“, не са виновни.

Не са проблемът.

Вие сте проблемът. Спрете да упражнявате насилие над децата си и им вдъхнете сили да се борят с целия свят. Дори с вас самите.

Ако започнем да сме честни със себе си и състрадателни към децата си, имаме шанс.

По темата:

Научи ме да казвам съвършеното НЕ

Преди 4 години джиповете на "Ислямска държава" влизат в язидско село, намиращо се до границата на Ирак със Сирия. Започват да убиват мъжете, да превръщат най-малките момчета във войници и да ползват жените за принудителен труд и сексуално робство.

"Надявахме се, съдбата ни да е като тази на мъжете, да бъдем убити, а не продадени и изнасилени", каза миналата година Надя Мурад. След като преминава през ужаса на сексуалното робство и бяга, тя става активист срещу сексуалното насилие и настоява клането на язидите да бъде признато за геноцид.

Тази година 25-годишната Надя си поделя Нобеловата награда за мир с д-р Денис Муквеге от Демократична република Конго. Той лекува хиляди жертви на сексуално насилие.

Снимка: nobelprize.org

Надя Мурад е вторият най-млад лауреат на Нобеловото отличие за мир след Малала Юсуфзай, която е на 17 години, когато получава приза през 2014 г. „за борба срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата на образование“.

По време на плена си в "столицата" на самопровъзгласилия се халифат Мосул язидката Надя е била подлагана на мъчения и групови изнасилвания, продавана и препродавана на пазарите за роби на джихадистите, карана е да се отрича от религията си... Язидите са едно от най-уязвимите малцинства в Ирак - кюрдска етно-религиозна общност, чиято вяра е основана на зороастризма и в която са въведени елементи от исляма и от християнството.

Подобно на хиляди други язидки и Надя Мурад е била омъжена насила за джихадист, който я биел, разказа тя пред Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк. Успява да избяга от джихадистите с помощта на мюсюлманско семейство от Мосул. Снабдява се с фалшиви документи и се добира до Иракски Кюрдистан, където я настаняват в бежански лагер.

След като разбира за смъртта на шестимата си братя и майка си, Надя се свързва с организация, която й помага да замине при сестра си в Германия. Там започва активистката си дейност, чиято мисия е кланетата на язиди през 2014 г. да бъдат признати за геноцид.

По думите на Надя Мурад все още 3000 язиди са в неизвестност, най-вероятно - в плен. След призива ѝ за признаването на геноцида срещу язидите Съветът за сигурност на ООН се ангажира да помогне на Ирак в събирането на доказателства за престъпленията, а акцията на Мурад е подкрепена и от Амал Клуни (съпругата на актьора Джордж Клуни), която е адвокат и защитник на човешките права.

Д-р Денис Муквеге научава, че е носител на Нобелова награда за мир, докато оперира поредната жертва на сексуално насилие в основаната от него болница "Panzi" в Букаву - източната част на Демократична република Конго.

63-годишният Муквеге е гинеколог, водещ експерт в прилагането на хирургически практики за преодоляването на травми, причинени при групови изнасилвания. В Демократична република Конго броят на жените, станали жертви на групови изнасилвания надхвърля 1000 всеки ден. Извършителите са членовете на различни въоръжени бунтовнически групи. Въпреки опасността, на която той, семейството и екипа му непрекъснато са подложени, доктор Муквеге и колегите му не се отказват от каузата си и са помогнали на около 30 000 жени, жертви на изнасилване.

За Нобеловата награда за мир тази година са се борили около 330 личности и организации. Каузите на Мурад и Муквеге печелят, защото и двамата "са изложили личната си сигурност на риск чрез храбро противопоставяне на военните престъпления и осигуряването на справедливост за жертвите", посочват от Нобеловия комитет.

Преди две години момичетата от рекламна агенция Marc изкараха на улиците в Чикаго статисти, които спят или просто стоят безразлично – на фона на слогана „Ако не мога да кажа НЕ, не означава, че казвам ДА“.

Следвайки прозрението, че все още има огромно неразбиране сред младите жени и мъже за това какво значи съгласие за секс, целта на кампанията Know No беше да ги насърчи да осъзнаят, че нито мълчанието, нито флиртът са знак за такова. И че при липса на осъзнато и зряло съгласие и желание от страна на двете страни, осъществяването на акта е насилие.

Малко по-късно избухна скандалът „Уайнстийн“, ударил десетки имена в развлекателната индустрия именно заради хлъзгавата култура по отношение на интимността. Много хора омаловажиха кампанията #Me too, наричайки я преекспонирана холивудска история (с изненадващ за мащабите на проблема* ехиден смях). Това обаче изобщо не е единственият начин, по който цивилизованата част от САЩ се бори срещу измеренията на сексуалното насилие.

Зад медийната популярност на кампании като Know No и #Me too стоят здраво работещи образователни институции срещу сексуалното насилие - като Center for Anti-violence Education (CAE), за който разказва Quartz, а Майко мила! споделя посланията, защото са важни независимо дали възпитаваме синове, или дъщери.

Центърът е създаден още през 70-те, когато 20-годишната тогава Надя Телси преживява случай на сексуално насилие. Това я мотивира да изгради програма за самозащита, която през годините се развива отвъд бойните изкуства. В края на 80-те издава и книгата "Самозащита отвътре навън", в която учи жените как да реагират, когато чувстват, че са в опасност – дори и да изпитват съмнение това насилие ще да е, или не.

Ето защо обучението в CAE, който днес има клонове в почти цялата страна, включва не само физически, но и поредица вербални и емоционални техники, чрез които все повече момичета и жени тренират „неприкосновеност“. Или най-просто – овладяване на най-ефективното „не“, чрез което да спрат привидно „безобидното“ прекрачване на интимните граници.

"Повечето случаи на насилие започват именно като тестване на границите - първоначалният начин, по който насилникът се опитва да се приближи до вас физически не прилича на атака“, отбелязва Сюзън Шорн, председател на борда на директорите на Националната женска федерация по бойни изкуства.

Друг факт, на който стъпва концепцията на обучението в CAE е, че изнасилването и сексуалното насилие най-често се извършват от невъоръжени хора, от хора, които може и да познаваме. Сексуалните насилници по-рядко са маскирани непознати с оръжие. Това може да е причина за липсата на твърда реакция от страна на жената - липса, която насилникът вижда като зелена светлина и прави още една крачка. И още една.

Подавам ти само ръка, не цялото тяло

Един от часовете в CAE е посветен на темата за съгласието за секс. Най-точно определение за „съгласие“ е „разрешение“, казваа 27-годишната инструкторка Изи Финкелщайн, която работи с две 12-годишни момичета. "Ако някой иска да докосне тялото ви, имате право да кажете "да", или да кажете "не". Позволявайки на някого да държи ръката ви, не означава, че сте съгласни на повече от това", обяснява им тя.

"Също така, ако сте се целували с някого в даден момент, това не означава, че сте длъжни да го правите и в бъдеще", допълва 20-годишната инструкторка Бианка Реа.

После менторите играят роли: Финкелщайн хваща ръката на Реа, което тя приема без съпротива. Когато обаче слага ръка на коляното ѝ, Реа демонстрира физическо несъгласие, а после и устно: – Може ли да не докосваш крака ми?

Няма значение, че 12-годишните момичета не са чували за движението #Me too, тъй като те получават ранно образование за признаците на насилие, коментират инструкторките.

В друго упражнение на един статист е възложена задачата непрекъснато да иска молив назаем от студентките, а тяхната задача е да му отказват. Целта на привидно шаблонния и изпълнен с необоснован егоизъм сценарий е да покаже на участниците в класовете по самозащита колко подмолна може да бъде учтивостта.

"Жените изначално са възпитавани да бъдат много любезни – нещо, от което много хора се възползват“, споделя 19-годишната студентка по биология Маделин Лий, която посещава курса. Това упражнение ѝ е помогнало да осъзнае, че решението какво да прави с тялото си, емоционалната си енергия и времето си, е единствено нейно.

Изглеждаш напрегната, защо не се отпуснем...

Да издържат на потенциалния дискомфорт, който биха създали с отказа си, и да правят това без чувство на вина или плаха отбрана: това са ключови емоционални техники, които помагат на жените да избегнат ситуация на насилие.

За да работи върху тяхното овладяване и върху утвърждаването на граници на интимност, CAE включва и инструктори мъже. Те използват станалите известни покрай #Me too реплики, но всъщност класически за всеки потенциален насилник:

- Изглеждаш напрегната, защо не се отпуснем...

- Не знаех, че си такава феминистка…

- Е какво толкова е станало…

Обучавани, че интимността не е въпрос на преговори и дискусия, а на желание и съгласие, жените осъзнават разликата между асертивна (в смисъл на „отстоявам себе си“, но спазваме алитерацията) и агресивна реакция.

"Мислех, че всякакви изявления за моите нужди или желания са признак на агресия", казва Лий Пайва, която също е посещавала класа по самоотбрана в CAE, a днес работи към No Means No WorldwideЗабележителният подход на Кения към превенцията на изнасилванията.

Сега Лий е посланик на идеята за необходимостта от "Висококачествено НЕ": кратко и просто изявление, изречено ясно, но без повишена интонация в края, а с емоционален контрол и проява на увереност. Без извинение, с език на тялото, който съответства на тона.

Клас стани, клас кажи НЕ!

Освен да казват съвършеното НЕ, студентите в CAE се учат да устояват на неловкото мълчание, което следва след него. Мълчание, което принуждава жените да говорят по-дълго, отколкото е необходимо, поради страха да не изглеждат груби.

Практиката в центъра ги учи именно на това да не се опитват да спасяват някого от своето НЕ.

Тренирайки достатъчно неловки ситуации в класната стая, те вече са умствено, физически и емоционално подготвени да реагират автоматично в реалния живот. Запознали са се с чувството да търсят точния тон и да го намират.

Бойното измерение на програмата в CAE включва упражнения за избягване на нежелани прегръдки, както и как да накараш човека срещу себе си да спре, когато усещаш, че буквално се блъска в чувството ти за неприкосновеност.

Тъй като жените често не могат да контролират поведението на мъжете при опит за изнасилване или принуда за нежелан сексуален контакт, програмите за емоционална и физическа самозащита увеличават способността им да откриват и прекъсват това поведение в ранен етап, смятат изследователите, които следят работата на школи като CAE. Рискът от изнасилване е статистически значително по-нисък при жените, които са преминали подобен курс, по-ниски са и изобщо опитите за сексуално насилие върху обучени в самозащита жени.

И въпреки че някои критици твърдят, че фокусът върху самозащитата на жените отвлича вниманието от реалния проблем: токсичният мачизъм и начинът, по който мъжете се чувстват психически и физически привилегировани спрямо жените, създателите на програми против сексуално насилие вярват, че все повече млади жени се нуждаят от вътрешни и външни инструменти за защита. Докато обществото „задълбочено“ работи върху своите културни промени.

*Според данни на Американския център за контрол и превенция на заболяванията от 2011 г., 19% от американските възрастни жени признават, че са били изнасилвани през живота си, като 79% от тях са преживели това преди 25-годишна възраст.

cross