fbpx

Скоро изминаха девет месеца от въвеждането на първия локдаун в България. Представяте ли си? Дето се вика - избременяхме вкупом една пандемия с всичките ѝ идиотски проявления: изпадахме в крайни настроения, лекари ни се караха, че трябва да си седим вкъщи, беше ни лошо, страхувахме се, после бяхме в еуфория и се държахме сякаш няма вирус, а в последните два месеца стана толкова тежко, че вече всички искаме това нещо да приключи.

В тези девет месеца бяха заченати и много теми в един обществен разговор, който се води най-вече във Фейсбук, защото…. ами къде другаде да го водим?

Все пак там човек едновременно може да практикува здравословна дистанция, но и да стига до огромен брой хора, на които да налага мнението си посредством главни букви, излишък от запетайки и удивителни знаци. Представете си само, ако трябваше да гоним хората по улиците и да обясняваме на всеки персонално, че вирусът е измислен от Бил Гейтс, който е рептил.

Сега ще кажете – ама във Фейсбук има и много по-сериозни неща. И ще сте прави – има. Там протичат много по-дълбоки процеси, някои от които са си почти съдебни – през пролетта например се пускаха снимки на хора, които ходят по улиците, и бяха наричани байганьовци, атакуват се експерти, с лека ръка се дискутират медицински, образователни и всякакви други въпроси, а в свободното време се обсъждат по-елементарни въпроси от битов характер, например –

обичат ли си децата хората, които нямат против те да посещават детска градина или да посещават друго място, позволяващо общуване с връстници?

Ако сте внимавали в дискусиите в последните месеци, значи сте чули, че родителите, които искат децата им да посещават детска градина, абе… бе това не са родители, бе! Отдалече се вижда, че те имат проблем да си стоят с децата вкъщи, защото…

и тук следват генерализации за начина на възпитание, семейната динамика и други (индивидуални) фактори, които не са в обхвата на познание на коментиращите, но тези фактори нямат особено значение, тъй като присъдата така или иначе вече е обявена.

Възмутени граждани недоумяват защо не могат ВСИЧКИ хора да си седят вкъщи със семействата? И каква е тази майка, бе – то не е майка, а лигла!! Какво ще им стане на децата, ако се затворят за няколко месеца? Толкова ли са ни противни те, че искаме да ги запратим на детска градина?

Знаете ли, аз разбирам, че хипотезата как седим на топло вкъщи, нижем ошав на сурвачка и учим детето да събира и изважда ябълки, докато лежерно потракваме имейл на лаптопа и питаме закачливо партньора си каква вечеря предпочита - пица или агнешки котлети, е много атрактивна, но де факто нещата в много случаи не стоят така.

Всъщност не знаем как стоят тия неща никъде другаде освен у нас си (и у майкини).

Не знаем какво им е в къщата, главата и живота на другите хора. Не знаем какви са им децата и от какво имат нужда и те, и родителите им.

За някои да си седят вкъщи и да лежат на дивана осем месеца може и да е най-хубавото нещо, което им се е случвало в живота. За други това е изпитание и, Бога ми, не знам защо да можеш да се барикадираш вкъщи с децата с месеци се тиражира като някаква незаменима добродетел.

Има хора например, които си обичат работата, и забележете - това не означава, че не си обичат децата. То е като с кучетата и децата - някои имат и от двете. Знам, че идеята е много авангардна, но нека се напънем да я допуснем - така или иначе сега имаме много време вкъщи, да отделим няколко минути всяка вечер, за да я обмислим.

Родителите нямаме проблем с това децата да стоят вкъщи. Децата ни имат проблем с това, че не излизат и не се виждат с приятели - или поне моето и още няколко като него имат такъв проблем. А когато детето ми има проблем, той се превръща и в мой проблем.

И не ми обяснявайте как мога да го обучавам вкъщи и да му създавам неповторими забавления с шарен боб, вълнен конец и първи стъпки в чайната церемония, защото, ако го попитам дали иска да иде да тича и играе с още три деца или предпочита да пощи ориз по метода Монтесори, седнал на трикрако столче в меки цветове, може да опитате от три пъти да познаете какво ще ми отговори.

Една чудесна терапевтка ми казваше - "всички родители си увреждаме децата" и това донякъде успокоява, когато си потънал в чувство за вина от поредния си нелеп родителски ход. Мисля че направихме достатъчно за (и на) децата на предния локдаун, когато те бяха истински затворени в продължение на 2 месеца. Когато не можеше да се ходи в парка, да се седне на пейка, когато възмутените граждани снимаха другите граждани, които ходеха по права линия по тротоара, и пускаха снимките им във Фейсбук, за да ги оплюваме на воля, и когато отвсякъде се лееха простотии за трупове в чували по улиците, и как детските площадки щели да се напълнят с мъртви.

Честно казано, не искам да отглеждам някакъв социален идиот, който от петгодишен ще се пръска с дезинфектант и няма да се вижда с деца по половин година. И ако имам възможност да избегна това, ще го направя.

А докато го правя, не спирам да си слагам маската, където това е необходимо, не ходя да се редя на опашки в магазини за играчки, не посещавам партита с пароли, а хората масово ги избягвам още отпреди пандемията, защото повечето не ги харесвам.

P. S. Имам и една идея за големите магазини, които се оказват неустоимо изкушение за тълпите от хора. Ако те бъдат опасани с електрически пастир - като тези, с които по селата управляват говедата в егрека, ще се избегнат опасните струпвания, а ние ще имаме възможност на спокойствие да обсъдим дали децата трябва да излизат или не трябва да излизат.

P. P. S. В тоя ред на мисли – ще си пуснете ли децата на градина от 4 януари?


Всички родители знаят колко трудно е да се измъкнат от дома и да отидат на истинска романтична среща или поне да изпият по чаша вино в най-близкия бар – без деца в радиус от няколко километра. За щастие (на всички останали), много майки и бащи имат чувство за хумор що се отнася до тези провалени мигове. Ето някои от най-забавните туитове за неуспешните опити да прекараме малко време с интимната си половинка след пръкването на децата:


[Аз, докато се подготвям за вечеря навън]:

Душ; сервиране на вечеря за децата; опит да си си сложа червило, събирайки играчки от пода; опит да изтрия червилото от клепача си и да си разплета косата от ластика, спасявайки две деца от осакатяване с вилици; взиране в гардероб, пълен с карирани туники…

[Мъжът ми]:
Седи на стол и пита защо още не съм готова. --- @sarcasticmommy4


Изразът „романтична вечер“ е запазен за хората с деца.
Ако нямате такива, ВСЯКА вечер е романтична. Просто още не сте го осъзнали. --- @timhammerich


Аз: Трябва да си спретнем едно излизане другия уикенд.

Жена ми: Детегледачката ще ни струва 150 кинта.

Аз: Трябва да си спретнем едно излизане, когато децата се изнесат.
--- @XplodingUnicorn


Днес с мъжа ми ще ходим на вечеря. Още не сме решили дали ще включим в разговора, или ще игнорираме трите деца, които ще идват с нас. --- @KateWhineHall


Хайде да се оженим, да си народим деца и вместо да правим забавни неща през уикенда, да ходим на детски рождени дни, на които всички кашлят. --- @simoncholland


Романтична вечер през 1995 г.: Седим на дивана в размъкнати дрехи и мрънкаме колко сме уморени след 7 часа гледане на телевизия.

Романтична вечер през 2017: Същото, но поръсено с деца. ---@AnniemuMary


Съпругът ми и аз извикахме на децата да се върнат в леглото по едно и също време - и това е най-близкото до романтична вечер, което сме имали от седмици насам. --- @MotherPlaylist


Петък в 5 следобед. С мъжа ми сме в супермаркета и се чувстваме като на романтична среща. Пазаруването без децата е истинска наслада. --- @karentravers


[Излизаме с жената на вечеря]

Аз (запознавайки новата ни бавачка с децата): Не се страхувай, те надушват страха.

Жена ми (вече в колата): ОПРАВЯЙ СЕ САМА --- @ShutUpThatsWho


Съпругът ми ме попита дали искам да се позабавлявам малко, затова го оставих вкъщи с децата.
Бракът е фасулска работа. ---- @sarcasticmommy4


Опит за романтична вечер вкъщи. Децата също са си у дома. Платихме им по десет долара, за да се гледат сами. Отнемаме им по 1 долар за всеки въпрос, който ни зададат. --- @etoews


-- Малкият ака ли днес?
-- Да!
-- Голямо ли беше?
-- Да! И полумеко!
-- Супер! Хубав кафяв цвят?
-- Дам!
Разговор по време на романтична вечеря след появата на децата ---
ScarryMommy


Романтичните вечери.
Помагат на двойките да си довършат изречението…
откакто имат деца. --- @bluebonetbabies


Най-хубавото на романтичната вечер е, че не се налага да делим пуканките и желираните бонбони с децата. --- @daninthefuture


Аз и жена ми излизаме на вечеря
Децата: МОЖЕ ЛИ И НИЕ ДА ДОЙДЕМ?!
Аз:

via GIPHY

@iCoachNash


Още:

"Мамо, излизам!" по широкия свят:

В САЩ: "See you!"

Във Франция: "Au revoir!"

В Испания: "Adios!"

Във Великобритания: "Bye!"

У нас: "Навън? С кого? Къде? Кой ще те взема? Кой ще те върне? Кога ще се прибереш? Всеки ден само излизаш. Това тука хотел ли е или дом? Колко пари ще похарчиш? Уф, леле...За майка си и баща си нямаш време. Само за излизане. Когато умра, ще видиш ти.“

Извод: То да не ти се наложи да излезеш в България! Ориентирайте се към излизане в други страни!

cross