Бременността е толкова красив и вълшебен момент и в същото време си е голямо изпитание и за духа, и за тялото, пише Лили Бъртън, а ние няма как да не се съгласим с нея.
Не само че тялото ти се променя и нямаш никакъв контрол върху хормоните си, но може и да се наложи да се справяш с хора, които се бъркат прекалено много и са несъзнателно (или пък точно обратното!) нетактични.
Когато бях бременна, постоянно имаше някой с непоискан коментар, но най-лошо беше накрая, тъкмо преди да родя. И понеже искам да помогна на всички да се чувстват по-добре, ето тук съм събрала 5 неща, които никога, НИКОГА не бива да казваме на бременна жена, наближаваща термина си.
“Еха, огромна си”, “Коремът ти може ли да стане още по-голям”, “Изглеждаш все едно ще имаш близнаци”.
Никой не иска да му казват как коремът му е огромен, нали? Вместо да се коментира размерът на нечий корем, може просто да кажете колко чудесно или невероятно е, че вътре в този корем расте малък човек.
… изморена. …нещастна. …подута.
Има голяма вероятност тази жена наистина да е уморена или нещастна, или подута, даже може и да е трите неща едновременно, но надали има нужда да ѝ се казва. Не е лошо да се посочат позитивните вместо негативните неща.
Знам, че това се казва с добри намерения особено от родители ветерани, които се опитват да обяснят на хората, на които ще им е за първи път, да спят, преди да се е появило бебето. Обаче това НИКАК НЕ ПОМАГА.
Когато бях много бременна и без друго вече не спях, защото ми беше адски неудобно. И когато хората ми казваха нещо подобно, ми ставаше още по-напрегнато, защото се плашех, че след раждането съвсем няма да мога да спя.
Бременните приличат ли на врачки? Когато наближаваше да родя, ми задаваха този въпрос толкова много пъти и, честно казано, беше последното, което исках да чуя. Бях ужасно нещастна и се молех бебето да излезе преди термина, защото ми беше писнало да съм бременна.
Бих разбрала хората, които ме питат кога ще се роди бебето, ако имах планирано цезарово сечение, но и с двете ми деца разчитах на естествено начало на раждането. Този въпрос изглежда безобиден, но е много изнервящ, защото обикновено е последван от репликата “Кажи му да побърза!”. Де да можех…
Ъъъ… ДА.
Родих дъщеря си точно в 39 седмица, а сина ми в 38 седмица и 4 дни и въпреки това ми задаваха този въпрос. Според мен това е един от най-ужасните въпроси.
Беше ми толкова неудобно, че единственото, което исках, беше да родя. А постоянните коментари как трябва да побързам и да раждам направо ме вбесяваха. Дори не бях стигнала до термина си, а си представям какво би било, ако бях преносила.
Знам, че всички тези коментари идват от хора с добри намерения или не особено информирани какво може да звучи обидно или неуместно за една бременна жена. Искаше ми се да опиша всичко това, не за да обезкуражавам някого, а за да помогна да се разбере какво казват и как това може да засегне някого.
Най-хубавото, което можете да направите за бременна жена, която обичате, е да бъдете до нея и да я подпомагате колкото можете. Ако се чудите и нямате идея какво мило да кажете, по-добре не казвайте нищо.
Чували сте поговорката, че за отглеждането на едно дете е нужно цяло село, нали? Е, по читаемост, текстът ни Дразнещи думи и въпроси, които децата повтарят по 13 000 пъти го докара на едно доста добре населено село, дори малък град - цели 53 000 четения, като, слава Богу, част от хората дори са оставили коментар.
Повечето коментари звучат като изповед и ние, да ви кажем, много добре ви разбираме – всяка майчица има нужда да знае, че не е сама в тегобата си, защото милиони други нещастници по света в същия момент се обръщат към детенцето си, което за 486 568 път днес е повикало „МАМООООО!!“
Молим ви да записвате тези реплики и да ни ги пращате за архива на „Най-безумните и дразнещи неща, с които децата ни нарушаваха вселенската тишина“ и ще можете след двайсетина години, когато мъничкото отроче ви се направи на отворко многознайко, да му наврете този текст в лицето и да го свалите на земята. Съветваме ви някои от репликите да ги изпробвате на детето някой ден и непременно да ни пишете как е реагирало синчето или щерката, когато с пълно гърло сте се провикнала пред вратата на банята: „ОЩЕ ЛИ АКАШ?“
С широка усмивка на лице споделяме с вас някои от коментарите, които майки, баби и татковци са оставили за нашия безценен архив (след всеки от тях ни се иска да крещим ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ):
Тоня Николова М:Може ли още пет минути?
аз: Добре, може.
2598 път или някъде там.
Аз: Прибирай се.
М: Може ли още пет минути.
аз: Момчилеееее, марш по стълбите, че като слезна.
М: Като слезеш, ще се качиш.
Мариана Грънчарова В: Мамо, а ти на колко си години?
аз: Василе, спри да ми задаваш този въпрос, отговорих ти днес 2564 пъти на него!
В: Офффф, добрееее...
......половин-един час по-късно.....
В: Мамо, а ти защо си на 33? (явно все пак е запомнил да не ме пита на колко години съм)
аз: Ми, маме, щото съм се родила преди 33 години....
В: А тате защо е на 32?
аз: ами той има рож.....
В: А аз защо съм на 3 и половина, а не съм на 4?
аз: Защото си се родил преди 3 и.....
В: А баба защо е на 67 години? Тя защо е родила тате? А дядо защо го е направил?
аз: (1;2;3;4;5....) Василе! Млъкни най-накрая!
В: Мамо, а ти на колко си години?
Anelia Markova Само тази сутрин, в 3-те минути, за които стигаме до детската градина: "Защо вали?" "Защото има облаци. " "Защо има облаци?" "........" /2 секунди тишина/ "Защото е пролет ли?" "Да." "Защо е пролет?" ".............Довечера баща ти ще те вземе по-рано." "Защо?" /много добре знае защо/ "Ще ходим еди-къде-си." "Защо?" /също много добре знае защо/ "Ще правим еди-какво-си." "Да, знам. Кога свършвам детската градина?" "На 31-ви май." "Да,знам. Месец май е преди месец юни." "Точно така." "Защо?" ".........." /пълен блокаж/ Вече в градината: "Хайде, обувай се!" "ЗАЩО?"
Sylvia Tancheva Само може да се радвате че сте на 3 минути от градината, аз карам 25 километра! Понякога просто усилвам радиото и се правя че не чувам ... не че помага, но надеждата умира последна :)
Galina Topalova Следващия път питайте детето:
- А ти защо питаш?
Sasho Alekasandrov А представете си, че млъкнат децата и нищо не питат? Тогава следват вашите "досадни" въпроси: Болничко ли си? Какво ти е?
Мая Вълчева Пропуснали сте въпросите, съдържащи отговорите. Например "Мамо, защо трябва да си облека якето, защото с елек ще ми е студено ли?", " Мамо, защо днес не може сладолед, защото съм болен ли?" и т.н. .... направо откачам, хем ми е тъпо да кажа защото така, хем ....какво всъщност друго да кажа :-)
Sylvia Tancheva "Не" и "Искам" са ясни ... обаче моя номер 1 е комбинацията "НЕ ИСКАМ!!!"
Обличай се - НЕ ИСКАМ!
Тогава стой гол - НЕ ИСКАМ!
Яж - НЕ ИСКАМ!
Тогава ставай от масата - НЕ ИСКАМ!
Обувай си обувките - НЕ ИСКАМ!
Еми тогава тръгвам без теб - НЕ ИСКАМ!
Това на мен ми се случва ВСЯКА СУТРИН!
Ралица Тодорова Моята дъщеря като малка искаше винаги вниманието ми да е насочено към нея. И разбира се постоянно се повтаряше мамо виж, мамо чуй, мамо това, мамо онова. И когато вече тотално ме изнервяше и аз отговарях с едно троснато „Какво” тя просто ми казваше с нежно гласче „Обичам те” И в този момент всички нерви изчезваха :-)
Петя Попова Всички въпроси са ми зададени по764467884321567 пъти. Но наистина най-култова е репликата "Мамо, може ли да ти кажа нещо?". На която отдавна отговарям със "Защо ме питаш, като и без това ще го кажеш?" И това, естествено, става, когато правя нещо наистина важно, опитвам се да говоря с някой ВЪЗРАСТЕН или по телефона.
Rosi Yaneva Също и "искам да кажа нещо" , все едно е спираем процес и може да се запуши тая уста.
Albena Temelkova Още 5 минути, ей сега, спокойно, след малко, не бях аз, то така си беше, не съм го пипал, няма го (после аз го намирам), моляяяя (в опит да ме склони да позволя нещо), дойде ли време (на всеки 5 минути), стигнахме ли (десетки пъти), ако направя това ще ми дадеш ли или може ли онова, не знам (на въпросите: къде ти са моливите, къде ти е якето, къде ти са тетрадките, защо го няма горнището... като се завършва с репликата: "Провери главата ти дали е на място!" и препратка към приказката "Имаше ли Гюро глава?!").....
Всички мои неща - Когато ти кажа "Мамо", значи искам да ти кажа нещо. А когато казвам "мама", просто го казвам, защото те обичам <3
Nevena Ilieva Какво ми носиш?
Yana Kurteva Къпя се в банята. На вратата се чука - "Може ли бонбон?" И така винаги, когато се къпя. Някой знае ли защо?
Паулина Тихова Мен пък през 2 мин. ме питат : "Мамо, готова ли си?"
Borislava Kostova "Още ли акааааааш", крещяно с цяло гърло, та да чуят всички съседи на няколко етажа околовръст по-приемливо ли ви се струва? ;)
Ina Rashkova-Ivanova Кой е по-силен - лъвът или тигърът? Кое е по-голямо - Титаник или молът? Милата ми баба, като чуеше внуците и правнуците да викат "мамоооо" отвръщаше: "Мачки!"
Милена Жекова "Нали мамо, НАЛИ"... докато не получи отговор "ДА, МАМО"...с десетократни повторения
Verji Ilieva Ооооо обичам култовото - с интонация, сякаш укротява тигър: "Спокойно мамо, успокой се, като се успокоиш , ще те питам пак! "
Паулина Тихова Хаха... Сега е на 2 години и 7 месеца и успокоява МЕН с думите "няма нищо, мамо, няма нищо" или почва да казва "Коледа, Коледа", с което ме разсмива, защото все още не знам какво има предвид!
Anelia Markova Задължително трябва да се отбележи :"Искам да ти кажа нещо!" преди всяко изречение!
Vihra Stancheva "Чакай... да подредя тази кула, да наредя това лего, да си изгледам филмчето..." и аз чакам.
Stef Ka "Може ли да кажа още нещо последно?" като ги приспивам и съм прочела 2 книжки, изпяла 2 песнички и съм изслушала още 20 "нещо последно"-та.
Мира Трантеева Разновидност на "защо" е любимото ми "Ама как така?". При отговор на поредното "защо" редовно чувам "Ама наистина ли?".
Asya Stefanova А ако беше еди как си? А ако не беше? А защо е така? Ами ако беше? А ако не беше? - и така до безкрай. - Синът ми, 6 годишен
Мира Трантеева Големият ми е на 10. Кошмарно е, когато реши да ми задава въпроси за съществуването на извънземни или чудовища, и защо не ги виждаме, ама как във всички филми са като нас, пък не са.... Обикновено точно преди да си легне.
Бояна Пачева Ставам сутрин, правя си кафе и преди да отпия първата глътка "мамоооо", отивам в WC "мамоооо". Приспивам го наобед и сядам да хапна "мамоооо". Правя нещо важно "дай" "виж"...
Elena Kirilova Има период, когато всяко изречение започва с: „Може ли да ги ти кажа??” и „Знаеш ли”??.
Виолета Михайлова Мамо?...а как се е казвал дядо Коледа, когато е бил малък???!!!!Кажи ми деее...хахааах...
Ваня Стойкова-Мехмедали От две седмици е на фаза през 5 минути да пита колко е часът. Полудявам......
Stef Ka Или "днес кой ден е" :)))
Светла Стоянова "Пак ли трябва да спя на обяд?! Вчера нали спах."
Незабравка Вълканова Откакто е ученичка (трети клас) репликата, която ме влудява, е "Забравих?!" , произнесена с празен поглед.
Какво яде в училище-Забравих!
Какво имаш за домашно-Забравих!
Къде ти е телефона-Забравих го!
Имам чувството, че съм родила малоумно същество. Но въздъхвам с облекчение, когато ми казва с хитър поглед " Ти нали ми обеща... преди 3 месеца?"
Dess Dimitrova Бих добавила и "Няма!"
Дечицата са големи сладури. Милички и сладички сладуранковци. Понякога, обаче, от тази сладост малко ни нагарча - досущ като прегоряла захар. Особено в случаите, когато не искат да си затворят най-накрая устата и да замълчат поне за една благословена минута! В тези минути много от нас си представят как децата в главите нямат мозък, а фуния, която насочва всяка мисъл директно към устната им кухина!
Списъкът с дразнещи неща, които децата казват, няма как да е степенуван (защото дали 38-мото „МАМОМАМОМАМОМАМО!“ е по-дразнещо от това да ти отговарят на всяка реплика е въпрос на субективна преценка и количество изпито кафе за деня), Затова ето просто списък с дразнещи неща, които казват децата ни, направен със съдействието на австралийския сайт kidspot.com.au и британския The Telegraph.
Мислите си, че (ще) имате проблем с мръсните думички? Няма такова нещо. Мръсните думички са нищо в сравнение с тъжния ден, в който детето ви е научило значението на думата „НЕ!“. Това е второто значимо нещо в живота ви след раждането. Веднъж, щом детето е усвои властта на думичката „НЕ!“, тя се превръща в автоматичния му отговор на ВСИЧКО, което го питате или му казвате.
Тази дума оглавява дразнещите неща, които децата казват, когато са по пижама и почти в леглото. Тогава се сещат, че искат да пият вода, искат да пишкат, искат си Мечо, искат приказка, искат мама пак да ги погъделичка, искат да видят картинката на чашата си за мляко, искат да са сигурни, че под леглото няма нищо, искат да знаят защо слънцето топли, искат още една прегръдка... САМО НЕ ИСКАТ ДА СИ ЗАТВАРЯТ ВЕДНАГА ОЧИТЕ И ДА ЗАСПИВАТ МОМЕНТАЛНО, ПРЕДИ МАЙКА ИМ ДА СА Я ХВАНАЛИ ЛУДИТЕ!
АМА НАИСТИНА ЛИ? Че то кога ли ти се е спяло?! Това, че си търкаш очните ябълки с юмруче от 20 минути, потвърждава този факт. Вижда се отдалече, че си свеж като краставичка!
Думата „мамо“ е една от най-милите думи на света. Денят, в който ставате майка, променя света ви. Обаче на 56-тото МАМОМАМОМАМОМАМОМАМО за последните 5 минути на мама ѝ иде да си забоде вилица в оченцето. Има и една ужасно дразнеща разновидност на мамосването – детето седи до вас и започва всяко изречение с „мамо?“. Ама просто го кажи каквото имаш да казваш, стига ме мамосва, за Бога!
Този въпрос е бил зададен за първи път от папа Луций III, който въвежда Светата Инквизиция. Сега разбирате, че сте ходили на училище, завършили сте гимназия и после висше образование единствено с една цел – да можете да отговаряте на неспирния поток „защо“-та на 5-годишния ви син, който настоява да знае защо КАКВО ЛИ НЕ. За съжаление, на 42-то защо отговаряте с „не знам“, защото докато сте била бременна, мозъкът ви се е свил с около 5%. Ако сте от майките бунтарки, отговаряте ЗАЩОТО ТАКА и светът отново е хармоничен, тих и балансиран.
Институцията МАЙКА e комбинация между ЦРУ, КГБ, Тайните служби и Розовата Пантера, за да знае винаги ТОЧНОТО местоположение на всеки чорап, шапка, синият панталон, блузата с Миньоните, пижамата с точките, онова яке, сивото нещо, което се носи отгоре, и други. Най-страшното е, че всъщност вие наистина знаете къде са всички тези неща.
Децата много държат родителите им да следят всяко тяхно движение. Това е много мило и изключително дразнещо. Няма как 8 поредни пъти да измисляте нова похвала за абсолютно еднаквото плъзгане по пързалката в градинката. Възхищаваме се на майките със слонско търпение, които с монотонен глас като дублажа на VHS-касетките едно време, казват:
„бравомамострахотенсинаправигооще12хилядипъти“.
Това е детския вариант на „извинявай“, с който хем детето показва, че се извинява, хем хитрее, защото мисли, че сте изглупяла от вдишване на изпаренията от почистващите препарати. На тази реплика братчето е „то така си беше“, еквивалентно дразнеща.
По неофициална статистика, нарочно скрита от официалните правителствени данни, това изречение е основна причина за агресията на шофьорите по светофарите. Всъщност дори не е нужно автомобилът да е спрял. Отговорете някой път „да“ и първо изненаданото, а после нацупено дете няма да ви проговори поне две минути, които в света на майките си е близо час спокойствие и тишина.
– дали е „ееее“ или „моляяяяяяя“ зависи от възрастта на детето и от това как е научено. Децата смятат, че когато им откажете нещо, като кажат „ееее“ или „ама моляяяяя“ и вие магически ще си промените мнението и ще им разрешите. Сериозно, за колко тъпи ни мислят!?
О, верно ли? Не чу като ти казах да си обуеш пантофите, защото размишляваш над „Процесът“ ли? Но ако питам дали искаш да играеш на таблета и да вечеряме пица, слухът ти се оправя чудодейно!
Това е първата реплика, която чувате, ако детето ви има по-малък брат или сестра, чието чело току-що е било надраскано с флумастер. Ако флумастерите са изсъхнали или са били изядени от по-малкото дете, забоден пластмасов меч в нечие око също предизвиква такава реплика.
Още не сме свършили, скрол надолу
От каква точно възраст децата могат съзнателно да вмъкват съгласни в речта си и „А?“-то да еволюира до „Моля?“ Това „А?“ кара децата да звучат като някой размъкнат гневен тийнейджър с бретон в очите.
Този въпрос си върви с подвъпрос „Какво ще ядем?“ На първия очевидно отговорът е „Не!“, тъй като ние не живеем тук и тоя хладилник е за да подпира стената, а на втория най-подходящия отговор е „маймуни!“. В петък, ако сте благосклонни заради приключилата работа седмица, може да отговорите и „храна“.
Ние, майките, сме странна порода, но кой ли може да ни обвинява? Всяко същество, прекарващо по-голямата част от будното си състояние в опит да общува с малки човечета с ограничени комуникационни умения, докато чисти различни по цвят и консистенция каша от стената, трябва да е малко луд. И понеже малчуганите ни не са винаги предвидими, всеки ден изпадаме в ситуации, които са всичко друго, но не и обичайни и скучни, а често водят и до напълно нелеп монолог.
Ето няколко примера:
„Пишка ми се!" и секунда по-късно ви облива студена пот от мисълта за въвеждане на вашето дете в обществена тоалетна. Мисли за чума и коремен тиф се прокрадват в ума ви.
"Сигурен ли си?", питате, с неприкрита надежда. "Може ли да изчака, докато се приберем вкъщи?!"
Разбира се, че отговорът винаги е "НЕ!". Ами, честито.
Обществените тоалетни са гадни места. Добавяме децата към тази гадост и обществената тоалетна си става направо опасна. Защо? Защото някак си децата не могат да схванат напълно идеята, че са извън зоната на чистия си, хигиенизиран дом (или, хайде, да не бъдем перфекционисти - извън дома, който е МАЛКО по-чист от обществена тоалетна).
Това води до нелепи майчини изказвания, които можете да чуете само за по-малко от час в която и да е обществена тоалетна:
Кажете си честно - вие ли бяхте днес в някоя обществена тоалетна? Признайте ни - какво друго чухте, а ние изпуснахме!
Ясно е, че майките ни мислят най-доброто, но понякога това, което казват, няма много смисъл или пък е ужасно дразнещо. Въпреки това сме чували следващите изрази и думи стотици пъти, а вероятно част от тях сме казвали и ние.
„Може да излизаш на срещи, но не може да имаш гадже.“ Технически, ако излизате на редовни срещи с човека, който харесвате, това няма да се брои за “имане на гадже“, нали?
„И аз съм била тийнейджър.“ Сигурно, но преди около сто години и времената са били различни тогава. Тогава не е имало технологии, и смс, и социални медии...
„Защото аз така казвам.“ Любима реплика, слага край на всеки разговор, въпрос, караница.
„Не ми хвърляй такива погледи!“ Какво изобщо означава това?!
„Парите не растат по дърветата.“ На практика, парите се печатат на хартия, която се прави от дървесина. Така че, в определен смисъл може да се каже, че парите растат по дърветата.
„Наистина ли каза, каквото чух?“ Е, нали ме чу!?
„Ако всичките ти приятели скочат от някоя скала, и ти ли ще скочиш?“ НЕ! Не разбрахте ли, че не сме си загубили ума? Но така и не разбрахме защо да отида в същия университет, където ще са и повечето ми приятели, прилича на групово скачане хвърляне от скала?
„Истинският живот започва след като завършиш училище.“ А сега в измисления ли живеем?
„Нямаш представа какво означава тежък труд!“ Да учиш за тестовете в училище, за кандидат-студентски изпити, почасовото гледане на деца и работата като сервитьор лятото на морето изобщо не е труд, камо ли тежък.
„Малкият ти си брат/сестра е по-възпитан от теб!“ Еми да, ама той/тя е по-малък!
“Няма да излизаш с мокра коса! Ще се разболееш!“ Това е репликата, вдъхновила Едард Старк от „Игра на тронове“ непрекъснато да повтаря, че „Зимата идва!“ Явно по времето на майчиното детство, зимите са били изпитание за оцеляване и на най-силните, а мократа коса си е било направо еднопосочен билет.
„Така ли ще излезнеш облечен/а?“ Ами, като се има предвид, че този въпрос се изрича, когато поколението е вече с единия крак през вратата, много е вероятно да имат намерение точно така облечени да излязат. Всъщност, това е пасивно-агресивният начин майката да каже на детето да се преоблече.
„Когато аз бях на твоята възраст...“ Следва водопад от спомени от време оно, когато „хората не са се целували, не са ходили на срещи, не са носили дънки, не са спорили с родителите си, не са закъснявали вечер...“ Мдааммм, напълно достоверно звучи и веднага повярвахме.
„Винаги ще си останеш малкото ми момиченце/момченце.“ Майките избират да кажат това обикновено на публично място, малко след като с наплюнчени пръсти са оправяли прическата ви.
„Едно пиленце ми каза...“ Не знаем кое е по-лошо – да си въобразяваш, че говориш с животни или да чуваш гласове?
„На стената ли говоря?“ Случва се точно на този въпрос вниманието ни да се върне обратно към сигурно важното нещо, за което е говорела мама.
Ще завършим с любимата ни фраза:
„Когато имаш свои деца, ще разбереш.“ Никой на този свят не може да разбере какво е да имаш деца, докато действително не се сдобие с деца. Ако нямате деца, значи никога няма да разберете какво е. Може да имате някакво понятие, покрай по-малък брат или сестра, но това не може да се сравни с това да си родител. Заради това и децата не разбират. Децата казват неща като „когато имам свои деца, няма да ги карам да ядат броколи“ или „когато имам мои деца, ще им давам да си лягат, когато искат“. Да, бе, да. Родителите знаят, че единственият начин да разберете страховете, притесненията, инстинкта да защитава децата си и привързаността си към тях е ако и чак когато и вие станете родители.
