Учебната година започна, а с нея и вихърът от извънкласни дейности. Музика, спорт, театрални групи, клубове – детето ви има толкова много интереси и таланти, че изборът става истинско предизвикателство. Но когато всеки ден преминава в пътувания между училище, тренировки и вкъщи, неминуемо се появява въпросът: дали не правим твърде много? Особено когато детето изглежда изтощено още на вечерята. Педиатри и детски терапевти ще отговорят има ли такова чудо като детски бърнаут, претоварваме ли децата, защо е важно да намерим баланса и най-вече как да го запазим.
Кайла Хатис, лицензиран семеен терапевт и собственик на Pacific Coast Therapy, споделя, че често вижда деца, които „прекарват около 30 часа седмично в училище и още 15 в организирани дейности“. „Родителите харчат стотици долари месечно за занимания, а децата идват на терапия уморени, раздразнени и откъснати от собствените си интереси.“
„Много деца днес живеят с темпо, присъщо на заети възрастни. Училището заема по-голямата част от деня им, а когато добавим спорт, уроци по музика и частни уроци, остава малко време за почивка и игра. Претоварването е все по-често и има емоционални последствия, отразява се и на развитието им“, казва д-р Айша Лудхани, лицензиран психолог, специализиран в работа с деца и родители.
Д-р Самира Армин, педиатър в Детската болница в Тексас, допълва, че децата днес посещават значително повече структурирани дейности в сравнение с предишните поколения. Тези дейности често са след училище, което продължава шест до седем часа, а понякога има и програми преди или след часовете. Тя казва, че е трудно да се каже дали едно дете е претоварено, защото това много зависи от индивидуалните му възможности. Но има признаци, по които може да се разбере.
Тренировки по футбол, уроци по пиано, репетиции – всички те развиват ценни умения, но възможността за „нищоправене“ също е от ключово значение, твърдят специалистите. Свободното време е „моментът, в който мозъкът работи най-добре“, обяснява Лудхани. „Невронауката показва, че когато децата не са активно насочвани от възрастни, техният мозък включва в т.нар. режим по подразбиране. Това състояние подпомага креативността, решаването на проблеми, емоционалната регулация и паметта.“
Претоварването на графика с прекалено много извънкласни дейности може да наруши баланса между структурираното и неструктурираното време. Това е довело до чести главоболия и безсъние при някои от пациентите на Хатис.
„Децата с претоварени графици могат да развият тревожност, проблеми със съня и трудности в управлението на фрустрацията. Те може да загубят мотивация, защото всяка минута от времето им е контролирана. С течение на времето това може да ги направи по-податливи на бърнаут“, добавя Лудхани. Армин е съгласна, като казва, че децата могат да имат бърнаут точно както и възрастните.
Може би си мислите: „Е, трябва да правят всичко това, ако искат някога да влязат в университет.“ Разбираме ви. Но и Армин, и Лудхани казват, че бъдещият успех на детето ви не зависи от обема от извънкласни дейности. Вместо това, Армин обяснява, че: „Успехът се гради повече върху собствения интерес на детето и отдадеността му“, а целта трябва да е „да имаме деца, които са добре отпочинали и ангажирани със смислени дейности, които искат да процъфтяват в дългосрочен план и да бъдат успешни като цяло.“
Общото време, което детето прекарва в извънкласни дейности, трябва да е под 10–15 часа седмично, казва Лудхани. „Няма формула, но ориентир е едно до две извънкласни занимания в началното училище и две до три в тийнейджърска възраст, в зависимост от интересите. По-малките деца често се развиват добре с по-малко, тъй като най-важната им работа все още е играта, времето със семейството и почивката.“
„Обикновено по-малките деца трябва да се ограничат до три до четири часа структурирани дейности, а учениците в началното училище – не повече от 10 часа седмично,“ казва д-р Памела Ан Понсе, педиатър в Orlando Health. „За гимназистите може да е повече, но не трябва да надхвърля 20 часа. Това не бива да пречи на училището. Ако сънят е засегнат, оценките падат, детето ви става раздразнително или започва да избягва дейности – това вероятно е твърде много за него.“
Всяко дете има различни способности, страст и мотивация, казва Армин, затова тя не налага твърдо правило.
„Първите 5 до 7 години от живота на детето трябва да са възможно най-нструктурирани. То все още учи и развива интереси си и не бива да го поставяме в рамка. А свободната игра е изключително важна до около 5–6-годишна възраст – тя наистина помага на мозъчното развитие“, казва тя.
До 8-и клас е напълно нормално детето да има две или три структурирани дейности в седмичния график, добавя Армин. А те могат да допринесат и за здравето му – например футболната тренировка осигурява препоръчания един час физическа активност на ден.
Това може да има сериозно въздействие върху психичното и физическото здраве на детето, казва Армин. И всеки път, когато детето се държи странно – демотивирано е, раздразнително е, трудно става от леглото – това трябва да е червен флаг, че нещо не е наред.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Няма универсален подход – и това е цялата идея,“ казва Армин. „Какво работи за вас? Какво работи за вашето семейство? Какво е детето ви? Какви са интересите му? Какво се опитвате да постигнете? Целта е да намерите баланс – да подхранвате мозъка и тялото на детето и то да е щастливо и здраво.“
Източник: Scarymommy.com
