„Играта е работата на детето“ – Мария Монтесори.
С това прозрение започва историята на д-р Стюарт Браун като изследовател на играта. Още като студент той е изпратен да изследва извършител на масова престрелка, който убива 15 души със снайпер и оставя над 30 ранени. След обстоен анализ на неговото семейство и на начина му на живот, изследователите открояват факта, че той не е играл нормално в детството си. Окончателният им доклад посочва, че потискането и отсъствието на игра при този човек е довело до невъзможност да развие умения за регулиране на емоциите си.
Този случай подтиква д-р Браун да направи проучване сред затворници в Тексас, излежаващи присъда за убийство. И установява, че възможностите за игра в живота им са били крайно различни от тези на хора с подобен социален и културен профил.
Горната история научихме от Нели Керемидчиева, създателка на кинофестивала за документални филми за образование „Възможното образование“ – инициатива за популяризиране на човоколюбието в образованието чрез документални филми и презентации от чужбина и България.
Д-р Браун става основател на Националния институт за играта в САЩ, а през 2008 г. изнася TED лекция защо играта е повече от забавление, като обяснява, че тя има фундаментално значение за нашето оцеляване в дългосрочен план.
Хората в България не се различаваме от повечето страни и вероятно мнозина гледат на играта като на нещо несериозно и маловажно. Позволяваме я на децата, докато са малки, стига да не пречи на нашите планове, но я смятаме за безсмислена след определена възраст.
Дали обаче това отношение е основателно, или по-скоро се дължи на непознаване на ползите от играта? Затова в следващите редове Нели Керемидчиева ще ни сподели какво всъщност е играта.
Жан Пиаже е швейцарски психолог, който смята, че децата са активни изследователи, които си създават собствено разбиране за света, а играта е начинът, по който го правят. Чрез нея детето опитва, греши, коригира, тества предположенията си за света. Пиаже смята игровата активност за самостоятелна когнитивна работа. Детето играе, защото това е неговата „работа“ – да тества, повтаря, експериментира, при това със свое собствено темпо.
„Играта е адаптивна функция. Чрез нея детето се адаптира към реалността“. Жан Пиаже
Играта е вроденият ни от природата механизъм за учене. Играят и всички бозайници – в играта от една страна те учат умения, които ще са им необходими в живота като възрастни. От друга – усвояват и по-незабележими неща, като нагласи и отношение. Опити с плъхове показват, че индивидите, лишени от игра, нямат умения за интеракция с други индивиди и при непозната ситуация реагират неадекватно – с агресия или бягство (за този експеримент разказва Серджо Пелис, поведенчески невролог от университета в Летбридж, Канада, отново във филма „Силата на играта“).
За ролята на играта в ученето е показателно, че регулярно се провеждат събития, в които се обсъжда нейното място в образователния процес. Дори тази година беше проведено такова в България, за което можете да прочетете тук.
Играта изисква общуване и когато е с връстници, които също тепърва развиват речта си, те няма как да улеснят детето, като му подсказват думи или задават насочващи въпроси, за разлика от играта с възрастни. Детето се оказва принудено да търси начини за изразяване и правилните думи, чрез които да бъде разбрано, но не защото някой го изисква от него, а защото това удовлетворява негова лична нужда.
В играта с разказване на истории и разиграване на ситуации всичко е позволено – детето може да се качи на дресирана лисица и тя да го отведе в царството на шоколадите! Това е като бърза писта за разгръщане на въображението. Тук, разбира се, много помага и четенето на книжки, което за мен лично като родител си беше равнозначно на игра, защото винаги съм следвала желанието на детето ми.
В конструктивната и регламентираната игра (игри с правила, пъзели, строителство) децата развиват умения за планиране, предвиждане на резултати, логическо мислене и решаване на проблеми.
Обзорно изследване на Diamond & Lee от 2011 г. показва че свободната игра, особено с правила и роли, подпомага развитието на т.нар. изпълнителски функции: контрол на вниманието, когнитивна гъвкавост и работна памет.
Едно от важните условия на играта е да имаш с кого да играеш – така детето неизбежно развива социалните си умения. Ако се държи грубо и егоистично, то ще остане бързо без компания за игра. Така неизбежно, без поучаване и обяснения, детето разбира, че има нужда да търси разбирателство и ситуации, в които и другите са доволни.
Когато синът ми беше малък, забелязах, че много обича игри, в които аз заемам неговото място, а той – моето. Аз започвах например да имитирам неговото мрънкане, ако току-що сме минали през такъв момент: „Искам торта, искам торта, искам торта…“. Или пък можехме да си представим, че имаме торта. Аз се преструвам, че сипвам и му подавам чиния с торта, а после имитираме, че я ядем.
Преработването на емоциите чрез игра е добре изучено и се прилага в психомоториката. Тя е разпространен компонент в много детски градини в чужди страни, където този метод има по-голяма популярност. Засега в България психомоториката е достъпна предимно в специално създадени кабинети за игра. В същото време дори у нас вече има игрови терапевти – специалисти, които успяват да създават терапевтична връзка именно чрез игра. А преработването на емоциите е пътят и към тяхното регулиране – което ни връща към причината, поради която Стюарт Браун започва да изследва играта.
Психичната стабилност е свързана с регулирането на емоциите, но и с възможността тялото също да изразходва натрупано напрежение. Питър Грей прави директна връзка между намаляването на времето за игра при американските деца, с увеличаването на тревожността и психичните разстройства сред деца и младежи.
Играта дава възможност за преработване на конфликти и страхове. Ана Фройд и други психоаналитици са сред първите, които обръщат внимание, че играта може да служи като терапевтичен инструмент. Вместо да изразят вербално страховете си, децата ги „изиграват“ в контролирана среда. Играта замества речта. Например дете, което наскоро е било в болница, често ще играе на „лекар“ и ще преглежда или слага инжекции на куклите и плюшените си играчки. Това му позволява да преобърне ролите и да си върне чувството за контрол над ситуация, в която се е чувствало безпомощно. След травматични събития като земетресение, пожар или развод, децата понякога изграждат „разрушени къщи“ или инсценират ситуации на спасение. Това е форма на символично овладяване на страха и несигурността. Много деца редовно играят с измислени чудовища или „лоши герои“. В тези игри те често побеждават злото или намират начини да се справят с него. Това е механизъм за преработка на вътрешни конфликти и тревоги.
В днешно време се търсят начини за изграждането на центрове за игра в бежански лагери и места на военни конфликти именно, за да се намалят дългосрочните отрицателни ефекти от травматичните условия на живот.
Играта е един от най-преките пътища за изграждане на връзка с едно дете. Разбира се, тя не трябва да е насилена или изкуствена за нито един от участниците. Ако на възрастния действително не му се играе, това ще се усети и ефект няма да има.
Тук трябва да обърнем внимание, че понякога има разлика между това, което възрастните смятаме за игра, и представата на децата. Британския педагог Грег Ботрил, автор на книгата Can I Go and Play Now?. След поредната подготвена от него игра за деца в предучилищна възраст, те се обърнали към него с думите „А сега вече може ли да си играем?“ Така че да, дори да сме изпълнени с най-добри намерения, трябва да сме нащрек дали и детето срещу нас е в състояние на игра. Можем да използваме за ориентир критериите, посочени от Питър Грей: дейността да е избрана от детето, не наложена; детето да може по всяко време да се откаже от играта; правилата да се създават от играещите; реалността да е гъвкава и да може да се променя според желанията на играещите (те могат да избират ролите си, независимо дали са възможни или не в реалния живот) и накрая да няма външен стимул, а да се играе просто заради удоволствието от играта.
Още не сме свършили, скрол надолу
Нека избягваме изрази от типа „Хайде сега първо да учим, после да играем“, защото играта Е учене. На второ място е хубаво да създаваме време и условия за нея, не купища играчки или надуваеми замъци, а просто време от деня, което не е заето с други дейности. И пространство. И ни разказва, че когато със семейството си заменили апартамента в София с малка къща в съседно село, оставили достатъчно свободно място в основната стая. И започнах да забелязвам нещо, което не се случваше до този момент - почти винаги, когато имаме деца на гости, те започват да се гонят в тази стая. Отне ми време да осъзная, че те го правят просто, защото тук има място и то е свободно от мебели и други прегради. В апартамента нямаше.
За финал Нели ни дава обобщение: да окуражаваме играта и в детската градина или училище. Както и да избираме места, където играта се цени, да споделяме тези свои възгледи, да хвалим учителите, които създават време и пространство за игра.
„Както казва любимият ми Учител Том: играта е чисто благо; тя е като любовта, като живота – няма нужда да я аргументираме“.
„Въпреки че според всички действащи наредби играта е основна форма на педагогическо взаимодействие – особено в ранна детска възраст – на практика тя често бива пренебрегвана, вместо да се предпочита като първичен и най-естествен начин за учене“, обяснява Пламена Николова, ръководител на направление „Ранно учене“ във фондация Rise България. А всъщност именно игровият подход е ефективен не само в детската градина, но и в началното училище, та дори и в работата с възрастни, където допринася за успешна групова динамика. Много често учителите казват: „Ние постоянно играем с децата“, или „Децата играят непрекъснато“. Но когато се вгледаме по-дълбоко в това какво всъщност се разбира под „учене чрез игра”, картината се променя.
В повечето случаи децата или са оставени на свободна, неструктурирана игра, или игровото взаимодействие е сведено до минимум – то се възприема като нещо странично, допълнително, паралелно на „истинското“ учене. Според Пламена Николова основният акцент обикновено пада върху академични форми на преподаване, упражнения в познавателни книжки и други абстрактни еднопосочни подходи, които пренебрегват най-важното – тялото и сетивата. А именно те са естествените канали за учене в първите години от живота, когато мозъкът се развива най-интензивно.
Често срещано и погрешно убеждение, породено най-вече от страха на родители и педагози от неуспех в началното училище и от ниска училищна готовност, е, че колкото по-рано децата започнат да се занимават с абстрактни образователни дейности като писане, четене, броене и разпознаване на числа, толкова по-добре ще се справят в училище, допълва Пламена.
Форум-експо (Почти) Всичко за родителството се завръща с второто си издание, което отново е насочено към всички настоящи и бъдещи родители, баби, дядовци, чичовци, стринки и всички хора на света, които се грижат или им предстои да се грижат за деца.
За да могат родителите да се насладят пълноценно на преживяването през двата дни на събитието, за децата са осигурени кътове за игра и богата програма от различни детски работилници.
Входът за деца е свободен. Работилниците са безплатни.
Работилницата на Fox Book Cafè е подходящо както за деца до 3 години, така и за техните родители. Форматът е не просто игра и забавление, но и развиващ различните сфери на детския мозък, когнитивните, езикови, моторни и сензорни способности. В четенето за най-малките се използват естествените механизми на учене като подражание и повторение, за да можем да се създаде усещане за сигурност, компетентност и дълготрайно да развием способността за учене на децата.
Четенето се води от Деси Алексиева, майка на пет деца, филолог и консултант по кърмене, която, заедно с родителите, открехва вратата към нови приказни светове за децата.
За екипа на KoalaKids Academy родителите са партньори по пътя към израстването на децата, тъй като твърдо вярват в ролята на семейството в ранното детско развитие и изграждането на личността. Именно затова екипът на KoalaKids Academy е нетърпелив да помогнем на всяко дете да изрази любовта си, стопляйки сърцето на мама с ръчно изработена изненада по случай 8-ми март. По време на работилницата им децата ще имат възможност да развият въображението и творческото си мислене, като създадат тематични подаръчета и празнични картички. Чрез апликации и оцветяване на дървени цветя ще се стимулира фината им моторика и ще изразят себе си чрез изкуство. Работилничката е подходяща за деца между 3 и 5 години и е вдъхновена от творческите ателиета KoalaKids Art Therapy. За да се запишете за нея, се обадете на 0899 129 122.
Запишете детето ви в работилница на SmartyKids - увлекателна математика за уверени деца. Екипът е подготвил истинско приключение в света на основните величини и мерни единици (тегло, дължина, обем), геометричните фигури, цифрите и числата и основните аритметични действия, както и пространствени задачи за ориентация.
Работилницата е подходяща за деца от 4 до 6 години. Места са ограничени и е необходима предварителна регистрация. Регистрация за работилницата можете да направите тук: https://forms.gle/jwCGiCCHKqzrC7FS6
По време на работилницата на SmartyKids децата ще се впуснат в космическо приключение заедно със Смарти. Докато му помагат да спаси своите приятели Компитата, децата ще смятат на абакус, ще тренират фотографската си памет и фина моторика, ще разберат как да тренират паметта си и да запомнят по-бързо с лесни и забавни упражнения.
Работилницата е подходяща за деца от 4 до 11 години. Места са ограничени и е необходима предварителна регистрация тук: https://forms.gle/1jfTgQHTZUzi19YE9
MRT Robotics oрганизират за децата работилница, в която ще сглобят робот с двигатели, ще играят и ще изследват движението му, ще се състезават с роботи с дистанционно управление по предварително подготвено трасе и щекодират на таблети, правейки първи стъпки в програмирането. Работилницата е подходяща за деца над 6 години, а забавлението, емоциите и усмивките са гарантирани. Тъй като местата са ограничени, е необходимо предварително записване в тази форма.
Специално за 8-ми март, децата ще могат да изплетат сърчице, което да подарят на мама, баба, леля или друг обичан човек. Работилницата на Stitch Story е подходяща за деца над 8-годишна възраст и с максимален капацитет на групата 8 деца. Затова запишете детето си предварително. Може да запишете децата тук: stitch.story.love@gmail.com
Някои от работилниците ще могат да се посетят и през двата дни:
А ето кои ще могат да бъдат посетени само в неделя, освен горепосочените:
„Щура лаборатория“ е ефектно научно шоу за деца с експерименти и течен азот. Чрез него децата ще се запознаят с веществата и химичните им свойства по уникален и забавен начин. Доброволци от публиката ще влязат в ролята на асистенти на Щурия професор. За всяко дете е предвиден и малък научен подарък, който да остане за спомен след шоуто. Подходящо е за деца от 4 до 12 години.
Децата ще могат да развият въображението и писмените си умения по време на работилницата на Издателство „Точица“. Чрез творческа игра с карти, вдъхновена от „Граматика на фантазията“ от Джани Родари, с общо 21 елемента и игрално поле, децата ще научат основната структура на приказката – завръзка, перипетии, кулминация, развръзка, представени разбираемо в илюстрован вид. И ще се забавляват, докато създават своята вълшебна приказка.
SparkLab е мястото, където детското любопитство среща технологиите, а ученето се превръща в приключение. Образователният център в София предлага интерактивни STEM обучения (наука, технологии, инженерство и математика) за деца на възраст от 6 до 13 години. А по време на работилницата им в неделя, децата ще построят сами робот. След това ще го програмират. А накрая ще имат и време за игра с творението си. За записване за работилницата пишете на имейл info@sparklab.bg
Събитието е с вход свободен за всички деца и билет от 8 лв. на ден за възрастен, който важи за всички лекции, както и за цялата изложбена част и съпътстващите събития в рамките на форума.
Билетите са в мрежата на EPAYGO, на касите на EASYPAY, както и на място в деня на събитието.
Следете страниците на (Почти) Всичко за родителството във Facebook и Instagram за информация и новини. Пълната програма на форум-експото се качва и обновява на parentingevent.bg.
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
„Много любов нося в мен, затова реших да я споделя с повече хора. Прочете, надявам се, да усетите душата ми, бъдете живи и здрави и най-важното – обичайте!“ – това ни пише Мариета Милева, която ни изпрати свои текстове за конкура.
Бяла стая
Бяла нощ
Бели чакали
Бяло вият навън
Белите ти ръце
По бялата ми шия
И белия звук на чаши
Бял чаршаф,
Изтъкан от бели мисли
Бял дим
На бяла цигара
Бялата ми риза
По бяла вода
От преплетени бели пръсти
Бели звуци на китара
И бял гълъб на кацнала светлина
Бели сънища
Като бял мираж
Бяла котка
Бели конци запрела
Бели хлябове изпечени
За бели дни,
Поляти с бели сълзи
И бяла роса
В една бяла смърт
Чудех се точно как да го напиша. Умрях ли, споминах ли се, предадох Богу дух ли.... Все тая, отидох си от тоя свят. Спокойно си отидох, на обед легнах да дремна, беше някак тихо около мен, по едно време ми стана леко студено и не се мъчих хич, отлетях. Толкова съм се молила на Господ за този момент, че той ме чу, почувствах някакво облекчение, топлина, даже сила сякаш, стопиха се предметите около мен, мина нещо като мъгла и през прозореца дойде лъч светлина, обля ме цялата и се понесох… Друго не си спомням..
Защо мога да го разкажа ли… Ами, защото си стоя тук, на тъмно в ъгъла на стаята, гледам тялото отстрани, стоя кротко, тихо, бездиханно и гледам да не преча. Има още време за оня свят. Стоян се разхожда нервно насам-натам, пуши и не може място да си намери. Когато ме видя изстинала, прекръсти се и ме взе на ръце, сложи тялото ми върху два стола и веднага излезе от стаята. Сега се мотае безпаметен и от време на време ме поглежда и обръща глава. На мен ми идва да го погаля по главата, но не мога, поне гледам да не преча, затова съм се стаила в ъгъла, знам, че не му е лесно, но то никога не му беше лесно с мене, дърво си бях аз и дърво си останах, но от ония, дето вътре имат сърцевина, мека и здрава…
Моля се – дано ме подреди добре за пред хората, имам си оставени дрехи за из път, но ми се иска поне да ме среши, но дали ще му стигнат силите, не знам. Имаше до нас една баба, като умря, а тя беше подредена бабичка, спретната, чиста, мераклийка беше, та, родата я погреба с все мустаците, че и брада даже имаше. Тогава си рекох, опазил ме Господ, дано поне мен ме нагласят за пред хората както трябва. Казах си и за гробището, но за това забравих да му кажа…
Тихо е. И Борко го няма… Кучето де, не го виждам, не го чувам, сякаш е потънал вдън земя, те, кучетата много усещат, сигурно е затаил дъх някъде. Много се обичахме с него, сигурно ако страдам там, горе, той ще бъде моята най-голяма земна тъжба. Кучетата имат големи сърца, по-големи от хорските, така съм ги усещала винаги.
Сложиха ме на каруцата и се заклатихме нагоре, то не е далеч, но е леко стръмно към него, минава се по един коларски път, криволичи в горичката, катери се бавно и чак тогава се стига до гробището. Колко пъти съм минавала по този път, вече не си спомням, много пъти бяха. Няма да забравя първия път, когато минах по него, беше есента, късна есен, тук-там имаше още необрулени ябълки, шипки, гората тиха, на едната кривина течеше вода като от стомна, пийнах малко водичка, много ми се услади, такава вкусна вода не помня откога не бях пила.
Вървяхме заедно със Стоян и си говорехме. Той искаше наведнъж да ми покаже всичко наоколо. Толкова беше горд и обсебен от това място, все едно беше роден тук, а не живееше само от няколко месеца. Кроеше планове, все едно ще събори света и ще построи нов свят, говореше в множествено число, и мен ме слагаше там, при него. Стана ми хубаво, хванах го за ръката, да вървим заедно нагоре, времето беше приятно, топло. Борко подтичваше насам-натам, но с единия крак леко накуцваше и го изчаквахме да ни настигне. После ще ви разкажа и за него, нека сега да вървим нагоре…
Хубаво ми беше, обливах се цялата, аз съм си такава – като е хубаво, на мен ми става по-хубаво, като е лошо – на мен ми става дваж по-лошо. Добавям си моите си работи отвътре, дето идват. Хората са различни, аз съм такава, да притурям още към всичкото… Може и историята да не е същата като за другите, но аз ще ви я разкажа такава, каквато аз я знам, защото всеки разказва неговата история, неговата проста истина за живота.
Поизмъчих се първия път, докато стигнем билото, а Стоян – още повече от мен. Пръхтеше като вол, беше едър човек, с едро, тромаво телосложение, но то сякаш му отиваше, а още повече отиваше на природата наоколо. Не можех да си представя, че друг човек би живял на това пусто и сурово място, на него много му прилягаше някак, беше му по мярка скроено, а и той за него. Винаги ходеше леко разгащен, всичко по него стоеше накриво и настрани, сякаш така го слагаше, просто обличаше първото, което му е пред очите, а в главата му все други неща, не обръщаше внимание кое, как, къде. В главата му се блъскаха други проблеми и такъв трябваше навярно да го приема, но не ми се получи. Но да не изпреварвам нещата.
Гледах, гледах, сякаш онемях, останах без думи, поемах въздуха, слънцето, цялата шир, планината се разстилаше като на длан, гъвкава като върба, извита като снага, плавна като река. Гробището беше точно там, на най-горната точка, беше само една педя, но подредено, надгробните камъни бяха обвити в мъх, но стояха достолепно, редяха се малки храсти, чемшири, някак благо беше, равно, тихо, спокойно. Гробището беше от долната страна на пътя, от горната страна имаше нива, заградена с плет. Вързахме Борко за едно дръвче, за да седнем спокойно и да се порадваме на слънцето. И тогава, точно тогава си казах, че искам да ме заровят тук, като умра.
Знае ли човек кога и къде ще умре, не знае, но не знам защо ми дойде наум, че искам тук да ме заровят. Човек не може да знае кога ще умре, но не може да знае и какво ще му дойде в главата, не може да сложи ключ на главата си и да пуска само онези мисли, хубавите. В главата му идват всякакви и като мухи бръмчат, понякога са толкова досадни, че няма сила, която да ги изгони оттам.
После забравих за тази моя мечта, но след време пак ме споходи мимоходом и един ден му казах на Стоян:
Той не е от тези, които се впечатляват от подобни приказки, минало-заминало за него. Даже си мислех, че не ме е чул, както се случваше често. Но ето на – видях, че нещо му е влязло в главата, защото когато ме натовариха на каруцата и потеглихме нагоре, се успокоих, тръгнахме към онова гробище.
Бях увита в един кенар, точно затова си го бях приготвила него. Стоян порови в долното чекмедже на шкафа, намери го, внимателно го обви около тялото ми, седна и скри с ръце лицето си. Имаше дебели, груби пръсти. Боже, колко ги обичах тези пръсти, но това беше много отдавна. После даже ги намразих, но сега пак поисках някак да ме докоснат, за последно да ги усетя.
Него го достраша сигурно, защото бързо се дръпна и избяга от стаята. Заедно с Миньо, комшията, ме придържаха и ме сложиха на каруцата. Отпред вързаха коня на Миньо и се заклатихме нагоре. Даже и поп намериха, но не ми хареса попът – пил ли беше, нефелен ли беше, но едвам ходеше и си мърмореше нещо под носа. Не че съм харесвала поповете, никога не съм ги харесвала, а този съвсем не беше на място, но то никой не му обръщаше внимание.
Бяха само Миньо, жена му и Стоян. Моята Бела беше далеч, много далеч. Стоян ѝ се обади по телефона, за да ѝ каже, че майка ѝ вече не е между живите. Не знам какво му отговори тя, но разговорът беше кратък, не се наложи той да се мъчи да я успокоява или нещо подобно, затвори телефона и нещо се умисли, подложи длан на брадата си, погледна към тавана и се прекръсти. Това беше...
Положиха ме в разровената пръст. Имаше до нас две циганета, викахме ги от време на време да ни помагат, когато обръщахме двора да засеем малко картофи или домати. Стоян ги беше извикал да изкопаят гроба, едното бършеше очи и подсмърчаше – Георги се казваше, беше много милозлив и състрадателен. Борко винаги се радваше и подскачаше около него, когато се появеше на портата.
Другият, Тодор, беше скрит и мъчен, не говореше, не спореше, не се смееше, казваха, че тежко преживял смъртта на майка си, но иначе беше работлив и много сръчен. Той беше станал глава на семейството и носеше на плещите си всичките вкъщи. Вързаха ковчега с въжета и бавно го пуснаха вътре, Миньо и Ружа, жена му.
Тежко се примъкна, краката му тежаха като олово, бавно се наведе, впери поглед в мен и заплака. Това беше първият и последен път, когато го виждах да плаче, сякаш тъмен облак дойде и се изля небето. Бършеше очи и виеше, без да отделя очи от мен. После изведнъж спря, сякаш се уплаши от себе си, прибра душата си. Стана, прекръсти се и бавно се отдалечи. Вървеше сам, само Борко климаше до него, моите две момчета вървяха надолу, към къщата, всеки сам за себе си, и тъжаха по своему за мен....
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Габриела Данаилова ни изпрати текст, в който разказва за виртуалната любов, която започва като на игра. А после? Прочетете в текста...
Запознах се с един младеж в една компютърна игра World of Warcraft. Играехме вечерите заедно, бяхме си видели само профилните снимки във Facebook, без да си искаме приятелство. Но нещо се случи и спряхме контакт. След една година аз се присетих за играта, ама си нямах другар за разцъкване, и се сетих за него.
Намерих го във Фейсбук и му писах „Здрасти, още ли цъкаш?“
И той ми отговори „Ти пък коя си, ама пък си много секси.“
И така възродихме отново комуникация. Да вметна, че живеехме на около 300 километра разстояние един от друг. Той в град Раковски, а аз в Кюстендил. И колкото и да се харесвахме виртуално, беше ми ясно, че нищо няма да стане. Обаче се случи така, че един декември през 2015-та, аз бях на изпити в София, а той командировка от работата си там. И естествено пак аз му писах да се видим.
И ей я работата стана. Живеем заедно от 7-8 години, като през последните 2 сме в моя край вече. И имаме детенце на 4 годинки. И все още се чудим как да си намерим някой свободен час да поразцъкаме в добрия стар World of Warcraft, който ми промени живота.
Сигурно има родители, които обожават да влизат в роли, да се занимават часове наред с кубчета, пъзели и кинетични пясъци. Да го играят пациенти на лекари, клиенти в магазини и професионални чистачи. Но има и едни други родители. И за тях всичко това е адски досадно.
Има дни, в които просто не ни е до строене на лего на пода, игра на нескопосана криеница в хола или до разбъркване на въображаеми манджи върху малко пластмасово котлонче. Или иначе казано – понякога просто не ни се играе с децата ни. И това си е съвсем в реда на нещата.
И за да не говорим напразно, ви представяме мнения на специалисти по детско развитие, социални работници и психолози, които ни обясняват защо ни се струва скучно да си играем със собствените ни деца и защо това не ни прави лоши родители.
Антрополозите отбелязват, че играта, водена от родителя, всъщност се случва в много малко общества по света и не е нещо, което подпомага особено развитието на децата. Антропологът д-р Дейвид Ланси споделя пред New York Times следното: „Децата са създадени за автономно учене. Те са родени със знание как сами да измислят игрите си и как сами да разрешават спорове помежду си. И се нуждаят от изненадващо малки напътствия от възрастните.“
Редица проучвания показват, че трябва да оставяме децата ни да скучаят и не е нужно винаги да им измисляме забавления. Д-р Тереса Белтън, също антрополог, отбелязва, че не бива постоянно да притискаме децата ни да се занимават с нещо и да им измисляме игри и сценарии, защото това слага спирачки на собственото им въображение.
Досада, умора, скука – това са често срещани и съвсем нормални чувства, които може да изпитва един родител, когато става въпрос за игра с децата. И не бива да се чувствате засрамени или виновни. Така смята Орлеса Пуул, лицензирана клинична социална работничка, занимаваща се предимно с майки, преживяващи следродилна депресия, тревожност и майчински бърнаут.
„Вие не сте дете. И е съвсем нормално да не ви се играе“, казва Пуул. „Другото важно нещо е, че много от нас също не са играли с родителите си като малки. Никой не ни е научил как да бъдем родители, които играят с децата си.“
Съвсем нормално е да чувстваме някои родителски аспекти като „досадно задължение“. Пуул насърчава майките да спрат да вярват в максимата, че трябва да се наслаждаваме на всеки един момент от майчинството. Защото не всичко е цветя и рози и заслужава да му се наслаждаваш.
Има толкова много плач. Толкова много памперси. Толкова малко сън. Няма как да се очаква от нас да намираме радост във всичко. Когато бъдем честни със самите себе си и си признаем кои са нещата, които не обичаме да правим с децата си, ще можем да освободим повече място за онези, които наистина харесваме да вършим заедно с тях.
„Играта е в основата на отглеждането на щастливи и здрави деца. Тя има социален, емоционален и образователен аспект. Но играта на дракони или принцеси няма за цел само да развива вашето дете. Тя е и начин да укрепите връзката си с него и да опознаете вътрешния им свят“, казва Емили Патило, специалистка по ранно детско развитие.
„Играта с родителите има множество ползи за детето. Така се насърчават доверието и разбирателството помежду им“, допълва още тя. „Но игрите са полезни и за самите родители. Те открехват прозорец към мисленето на вашето дете и начина, по който то вижда заобикалящия го свят.“
Патило подчертава, че играта с детето невинаги трябва да бъде свързана с редене на лего на килима или нещо подобно. Игрите могат да бъдат съвсем различни за всяко дете и неговото семейство.
„Децата се вълнуват страшно много от нещата, които родителите им правят. Малките често имитират възрастните у дома, така че просто намерете занимание, което ще бъде интересно и забавно както за детето, така и за самите вас. Гответе заедно, мийте чинии заедно, почистете или пък четете книжки. Всичко може да бъде игра, когато сте заедно“, съветва Патило.
„Играта трябва да бъде забавна за всички участници!“, казва Патило. „Ако ви е досадно да играете, това означава, че просто не сте намерили подходящото занимание, което да вършите заедно с детето.“
Специалистите ни съветват да не премисляме толкова времето за игра, да не се мъчим да измисляме нови и забавни игри всеки път, а просто да прекарваме време с децата ни – истинско, споделено и без разсейване.
Източник: mother/untitled
Понякога най-силно въздействие оказват малките неща. Това важи особено за децата. Да им прочетете допълнителна приказка преди лягане, да им позволите да изберат съставките за семейната пица или да спрете за сладолед след училище може да не е от голямо значение за вас, но да значи много за тях.
Те искат да се чувстват специални, забелязани, обгрижвани и обичани. Когато се отклонявате от обичайното, за да направите нещо допълнително за тях – например да сложите шоколадови пръчици на палачинките, защото им харесва – децата ви вероятно ще възприемат това като допълнително потвърждение, че ги обичате и цените. Те знаят, че се грижите за тях, но подобни моменти просто затвърждават тази истина, като им дават достатъчно поводи за усмивка.
Ако се чудите какво харесват децата, отговорът може да е по-ясен, отколкото си мислите. В Parents.com са изброили 30 съвсем постижими неща, които можете да направите, за да покажете на децата си колко много значат за вас.
Сложете си герданите от макарони, които детето ви е направило. Сложете картините им на специално място. Знайте, че ще се почувства гордо, където и да решите да поставите неговите творби.
Залепете на вратата на хладилника си семейно мото или девиз и ги цитирайте винаги, когато усетите, че детето се чувства обезкуражено. Познатата мантра гарантирано ще подобри настроението му.
Ако имате няколко деца, излезте на разходка само с едното. На следващия ден се разходете с другото. (Ако имате 14 деца, ще ви е малко по-сложно.) Можете също така да посетите някое място, което го интересува – кино, работилница за занаяти... Любимият ресторант в близост е чудесен повод за малко сближаване и разговори на четири очи.
Оставете бележка (и понякога парче шоколад!) в кутиите им за обяд. Можете да му напишете нещо, което ще го окуражи и ще направи деня му по-светъл. Друг път напишете някоя шега или гатанка.
Независимо дали изграждате свой собствен Minecraft свят заедно с техния или просто си разглеждате гардероба, всяка проява на любопитство към интереса на детето ще го накара да се чувства обичано.
Искате да изненадате детето? Кажете „да“ на нещо, което обикновено е забранено. Например да седне на кухненския плот или да изяде десерта преди вечеря.
Ако детето ви харесва силните усещания, проявете същия ентусиазъм като него по време на разходките ви в увеселителните паркове. Можете също така да споделяте тръпката на люлките на детската площадка, хълмовете, от които се спускате с шейни или велопътеките.
Подарете на детето си гривна или тениска, която да съвпада с вашата. На някои деца много им харесва да са нашето „миниаз“.
Може би очаквате децата ви да са подредили стаята си, но понякога можете и да ги оставите на спокойствие, особено в натоварени периоди. Ако стаята им изглежда така, сякаш я е връхлетяло цунами, затворете вратата и оставете „вълната“ да си отиде.
От време на време вкарвайте децата във видео чат с баба (или друг любим роднина). Те сами ще разкажат каквото ги вълнува.
Независимо дали става въпрос за футбол, плуване или софтбол, позволете на децата да се откажат от отбора, ако наистина го искат (и са дали най-доброто от себе си). Не забравяйте, че всяко дете има различни интереси.
Позволете на 3-годишното си дете да тупне във всяка локва, която намери, а на 6-годишното да играе в калния двор. Дори и без дъждобрани.
Извадете лепилото с брокат и направете картичка за рождения ден на детето. Това ще го зарадва, особено ако възприема получаването на подаръци като знак на любов.
Вземете си домашен любимец, който се нуждае от дом – и от детската любов. Ако не сте готови да поемете отговорност за куче или котка, помислете за по-малко животно, например морско свинче или рибка.
Да се научат на независимост е жизненоважно за малките деца. Дайте им възможност сами да си извоюват мястото на детската площадка, преди да се намесите. По-късно те ще ви благодарят.
Ако детето е намръщено и уморено след училище, изчакайте, преди да го попитате как е минал денят му. Винаги можете да получите подробна информация на масата за вечеря.
Семейните традиции дават на децата нещо, което да очакват с нетърпение всяка седмица, месец или сезон. Някои забавни ритуали включват вторниците с пица, неделните разходки с колело, брането на ябълки през есента и т.н.
Много деца обичат да играят ролята на учител. Помолете ги да ви научат на нещо, което им харесва, независимо дали става въпрос за анимационни филми, или рисуване. Не забравяйте след това да отбележите колко добри учители са.
Още не сме свършили, скрол надолу
Когато детето ви е близо до вас, прошепнете нещо мило. („Боби се справя толкова добре с рисуването!“ или „Дани има прекрасен глас. Дали да не я запишем на пеене?“) Децата реагират добре на похвала, особено когато тя не им е казана директно.
Какво по-хубаво от това да е лято и да останете до късно. Погледайте звездите или пък се насладете на пълнолунието. Ще създадете спомени за цял живот.
Обича ли детето ви да разглежда албуми със снимки? Отпечатайте няколко кадри на приятелите или на семейството, за да имат нещо физическо, което да гледат всеки ден.
Когато детето ви е разстроено или разочаровано, оставете го да се изкаже. Децата имат пълното право да изразят чувствата си.
Не е необходимо да чакате нечий празник, за да приготвите фантастична закуска. В произволен делничен ден заредете сутринта с палачинки, може и във формата на сърце.
Пуснете музика, докато си пишат домашните, и организирайте танцово парти. Нека има бонус точки, ако изберете любимата им песен.
Измислете тайно семейно ръкостискане и го изпълнявайте всеки път, когато извършвате определена задача (например отключвате колата или пускате съдомиялната).
Окачете бяла дъска в детската стая, където можете да си разменяте послания. Може да оставяте на дъската и забавни рисунки, стихотворения или вицове.
След като първоначалния шок на детето ви отмине, ще му хареса да се бие с възглавници насред дневната.
За по-малките деца може и да е трудно да си представят своите родители като деца. Споделете стари ваши дневници, снимки или писма. След това поговорете как са се променили времената.
Разкажете за моменти от вашето минало, в които сте изпитвали затруднения или тъга и не сте можели да се справите с дадена ситуация. Така те ще усетят, че е съвсем нормално невинаги да се чувстват силни и можещи.
Мързелуването често изглежда стряскащо в очите на родителите. Сякаш виждаме в това падението на децата си, които от нищо не се вълнуват. Успокойте топката и вместо да се притеснявате, присъединете се към нищоправенето им и се насладете заедно на момента.
Благодарете на детето си, когато свърши нещо самостоятелно – дори просто да е простряло мокра кърпа или да е напълнило чаша с вода. То ще оцени признанието.
Днес коледната ни кампания с награди #самсъмсидядоколеда приключва с един страхотен подарък - сешоар Dyson Supersonic. Той долита директно от Technomarket, където има хиляди предложения за по-лесен живот и по-добър външен вид под формата на електроуреди, които готвят, чистят и ни правят красиви вместо нас. Играйте, за да спечелите, защото ако не играете, няма да има как. Гледайте видео и коментирайте под този пост във Фейсбук. Обявяваме победителя на 21 декември.
В Техномаркет има още хиляди продукти на световните лидери в бялата и черна техника. Тази година Technomarket стават на 25, отвориха 50-ия си магазин и ни дават възможност да пазаруваме навсякъде и по всяко време в техния сайт и в мобилното им приложение
Закъде бърза тази жена? Къде отива? Защо е облечена така? Защо използва неприличен език. Красимира е българска майка, която е попаднала в задръстване на път към супермаркета, от който трябва да напазарува, за да нахрани гладната си челяд.
За щастие Красимира открива удобството на онлайн супермаркет eBag, откъдето поръчваш всичко необходимо за минути - бързо, лесно, удобно, и то идва в определен от теб часови диапазон точно до вратата ти. Във видеото ще разберете как да си спечелите ваучер за пазаруване от eBag, за да се убедите сами в удобството на това магазинът на дойде при вас, а не вие да се опитвате да се доберете до него. Коментирайте под този Фейсбук пост. Теглим победителите на 12 декември.
Кой поръчва кафето, кламерите и музиката във вашия офис? Обърнете се и му благодарете на този човек, защото той ви спасява, понеже без кламер и кафе нито един офис не е просъществувал.
Днешната ни игра е с eOffice.bg, които могат да ви снабдят с всякаквa офис техника и консумативи, но и с хубаво кафе, че и с кафе машини, на които да си го приготвяте. Изгледайте видеото, за да разберете как да си спечелите една страхотна кафе машина Nescafe Dolce Gusto Infinissima и после се включете в играта под поста във Фейсбук. Теглим победител на 1 декември!
Предучилищният етап на детството е свързан с активен период на познание на заобикалящия свят, осъзнаване на собственото „аз“, както и на лесна социализация. Децата се запознават с културни, морални и етични стандарти. Всичко това определя основната цел на образователния процес в детската градина - създаването на условия, благоприятни за формирането на личността на детето. И ефективен начин това да се случи е включването на децата в различни дейности извън основната програма.
Целта е да се даде възможност на всяко дете за инициатива. Това предполага познание, творческо осмисляне на околния свят и разбиране на себе си.
Дейностите дават възможност на децата активно да опознаят света около себе си, да опитат силите си, да придобият опит. Те се водят спрямо първоначалното си желание. Но децата в предучилищна възраст далеч невинаги са ориентирани към резултата. Специалната стойност на дейностите се крие във факта, че има двупосочен процес. Развивайки се, детето се учи да извършва по-сложни действия. Освен това то се потапя в условия, които стимулират неговото развитие.
Например развитието на речта - каквото и да прави детето, то придружава заниманието си с думи. С помощта на речта децата разкриват причините за поведението, изразяват целите на своите действия.
Освен това се учат да творят и правят неща в екип с други деца. Нещо, което рядко се случва, когато са в домашна обстановка.
Различните видове занятия в детските градини са свързани с когнитивно развитие, развитие на речта, социално-комуникативно развитие, физическо, художествено и естетическо развитие. Те обикновено се осъществяват чрез комбинации от форми на дейности, които изпълняват конкретна мисия в зависимост от възрастта.
И все пак - малко от дейностите ще развият у детето талант, който то наистина притежава. Много деца мечтаят да са художник, певец или танцьор, но нямат ни най-малка дарба за това. Тогава какъв е смисълът?
В детската градина малкото дете иска да опита силите си във всичко, което мине пред полезрението му. Вижда балерина – иска да е балерина. И това не означава, че ще стане балерина. Причината е, че огромна част от децата нямат необходимото търпение, за да постигнат кой знае какъв резултат. По това време най-силен е интересът и желанието да бъдат равнопоставени.
Детето е очаровано от процеса, а не от резултата. В същото време очаква положителна оценка, похвала, одобрение на представянето му по време на тези изяви. Чувството за гордост в постиженията му се проявява още на 3-годишна възраст, веднага щом е открило собственото си „аз“. Съответно е много важно да похвалим детето и да му поверим задача, която е по силите му.
Дори и да искате да запишето детето на всички дейности едновременно - ограничете се. То не може да смогне да поеме всички нови неща. Нека да има едно занятие за движение – някакъв вид танц например. Да има и чужд език. А третото занятие е важно, само ако сте забелязали някакъв изявен талант – например детето вече е прослушано от музикален педагог и той смята, че то би могло да се развива в сферата на музиката. Тогава му дайте къде да се изявява. Или ако в семейството ви имате традиции в изкуствата, нормално е да го запишете и на рисуване. Но не претрупвайте програмата му. То учи непрекъснато куп други неща и му трябва време да играе. Неговото основно обучение сега са часовете игра.
Възможно е детето да опита няколко различни форми на занимания. Или да се отказва, на следващата година пак да се записва. Основно децата се ориентират на какво искат да се запишат и по това къде ходят децата, с които си играят. Ако го привлича рисуването, но там е самотно - ще спре да иска да ходи. Тези занятия, освен развиващи и забавни, са и социални.
Предучилищната подготовка обхваща онези дейности, които са осъществими на определена възрастова фаза. В ранното детство е необходимо да се овладеят действия с предмети. След това идва ред на играта, креативността и умствените действия, насочени към решаване на проблем.
Всеки възрастов период се характеризира с преобладаване на едни видове дейности над други. Преобладаващият вид е най-влиятелен, поради което се отличава като водеща дейност. Например това е времето, в което е най-добре да се започне чужд език.
Колективната форма предоставя други възможности. Детето вижда какво правят връстниците, забелязва какви действия са одобрени и във въображението му се формират модели за подражание.
През повечето време детето е заето с игри. Ролевите игри са особено важни за предучилищна възраст. Действайки според правилата на ролята, детето развива въображение, владее нормите на общуване, научава се да контролира поведението си.
Играта подготвя детето в тази възраст за следващия вид приложение на неговите сили - за художествено-продуктивна дейност.
Чрез индивидуални дейности детето създава истински продукт, който може да бъде показан на другите или оценен. Тези дейности включват рисуване, моделиране, изработване на апликации и др.
Характеристиките на дейностите се крият във факта, че чрез изобразяване или моделиране предучилищното дете получава многостранен материал за развитие на възприятието. То трябва да разбере размера и формата на обекта, да измисли как да ги покаже на лист или в модел. Детето развива възприятието за цвят.
В детското творчество много зависи от това доколко детето притежава средствата и методите за превръщане в образи и моделира всичко, което вижда, чува и чувства.
Има много малко такива методи и средства на разположение в предучилищното обучение. До 6-7-годишна възраст то учи много: да рисува и изрязва хартия, да си представя изображения, да прерисува, да запази идеята за замислена композиция и да я създава последователно.
Тук са включени рисуване, моделиране, изработване на апликации. Децата са по-често привлечени от самия процес, а не от резултата. Няма значение, че понякога се получават само хаотични линии и кръгове. При тези неумели действия се формират ръката и техниката на рисуване на движения, визуалното възприятие, усетът за цвят и хармонични цветови комбинации.
Практикувайки рисуване, детето овладява пространството на листа. На 5-годишна възраст то вече няма да рисува всичко подред на един лист, а ще поиска нов - един за снежния човек, а друг - за поляната с цветя. Детето разбира, че създаването на рисунка изисква изграждане на композиция.
Изработването на апликации дава на детето първата идея за симетрия. Симетрията се превръща в откритие, когато от сгънат лист хартия се изрязват снежинки, листа и други елементи от апликативния сюжет. С тази практика децата развиват способността да виждат симетрия в заобикалящия ги свят.
Музикалната дейност рядко се споменава в контекста на развитието на предучилищна възраст. В същото време тя е активно присъстваща и важна тема в живота на детето. Децата започват да реагират на музиката рано, формира се възприятието за музикални звуци и ритъм. Децата в предучилищна възраст са щастливи да изпълняват танци под музикален съпровод. Развиват се музикални способности и музикален слух.
Уроците по танци оказват значително влияние върху двигателното и общото развитие на детето. То запаметява и изпълнява движения в даден ред, научава се да разпределя вниманието между прякото изпълнение на движенията и наблюдение на треньора или танцовите партньори. В същото време се развива способността за възприемане на зрително-двигателния образ. Докато овладява танцовите движения, може да бъде креативно и да създаде свой собствен танц.
И така - записали сте малкия ви герой на няколко обучителни форми. Той или тя се справя добре, но в един момент отказва да посещава каквото и да е. Основното правило, което трябва да води родителите, е следното: не се дразнете. Щом детето се е отказало от дейностите, има причина. Може някое друго дете да го притеснява или може преподавателят да няма подход. Не го насилвайте! Ако преди това музиката му е харесвала, но сега не иска да пее, а вие го тормозите да продължава, най-много да намрази всякакви инструменти и пеене за дълго време. Детето проявява независимост, осъзнава своите нужди и родителите трябва да се съобразяват с тях.
