fbpx

Сигурно има родители, които обожават да влизат в роли, да се занимават часове наред с кубчета, пъзели и кинетични пясъци. Да го играят пациенти на лекари, клиенти в магазини и професионални чистачи. Но има и едни други родители. И за тях всичко това е адски досадно.

Има дни, в които просто не ни е до строене на лего на пода, игра на нескопосана криеница в хола или до разбъркване на въображаеми манджи върху малко пластмасово котлонче. Или иначе казано – понякога просто не ни се играе с децата ни. И това си е съвсем в реда на нещата. 

И за да не говорим напразно, ви представяме мнения на специалисти по детско развитие, социални работници и психолози, които ни обясняват защо ни се струва скучно да си играем със собствените ни деца и защо това не ни прави лоши родители.


Антрополозите ни успокояват

Антрополозите отбелязват, че играта, водена от родителя, всъщност се случва в много малко общества по света и не е нещо, което подпомага особено развитието на децата. Антропологът д-р Дейвид Ланси споделя пред New York Times следното: „Децата са създадени за автономно учене. Те са родени със знание как сами да измислят игрите си и как сами да разрешават спорове помежду си. И се нуждаят от изненадващо малки напътствия от възрастните.“

Редица проучвания показват, че трябва да оставяме децата ни да скучаят и не е нужно винаги да им измисляме забавления. Д-р Тереса Белтън, също антрополог, отбелязва, че не бива постоянно да притискаме децата ни да се занимават с нещо и да им измисляме игри и сценарии, защото това слага спирачки на собственото им въображение.

Какво казват специалистите

Досада, умора, скука – това са често срещани и съвсем нормални чувства, които може да изпитва един родител, когато става въпрос за игра с децата. И не бива да се чувствате засрамени или виновни. Така смята Орлеса Пуул, лицензирана клинична социална работничка, занимаваща се предимно с майки, преживяващи следродилна депресия, тревожност и майчински бърнаут.

„Вие не сте дете. И е съвсем нормално да не ви се играе“, казва Пуул. „Другото важно нещо е, че много от нас също не са играли с родителите си като малки. Никой не ни е научил как да бъдем родители, които играят с децата си.“

Съвсем нормално е да чувстваме някои родителски аспекти като „досадно задължение“. Пуул насърчава майките да спрат да вярват в максимата, че трябва да се наслаждаваме на всеки един момент от майчинството. Защото не всичко е цветя и рози и заслужава да му се наслаждаваш.

Има толкова много плач. Толкова много памперси. Толкова малко сън. Няма как да се очаква от нас да намираме радост във всичко. Когато бъдем честни със самите себе си и си признаем кои са нещата, които не обичаме да правим с децата си, ще можем да освободим повече място за онези, които наистина харесваме да вършим заедно с тях.

Какво да направим, когато не ни се играе с децата

„Играта е в основата на отглеждането на щастливи и здрави деца. Тя има социален, емоционален и образователен аспект. Но играта на дракони или принцеси няма за цел само да развива вашето дете. Тя е и начин да укрепите връзката си с него и да опознаете вътрешния им свят“, казва Емили Патило, специалистка по ранно детско развитие.

„Играта с родителите има множество ползи за детето. Така се насърчават доверието и разбирателството помежду им“, допълва още тя. „Но игрите са полезни и за самите родители. Те открехват прозорец към мисленето на вашето дете и начина, по който то вижда заобикалящия го свят.“

Патило подчертава, че играта с детето невинаги трябва да бъде свързана с редене на лего на килима или нещо подобно. Игрите могат да бъдат съвсем различни за всяко дете и неговото семейство.

„Децата се вълнуват страшно много от нещата, които родителите им правят. Малките често имитират възрастните у дома, така че просто намерете занимание, което ще бъде интересно и забавно както за детето, така и за самите вас. Гответе заедно, мийте чинии заедно, почистете или пък четете книжки. Всичко може да бъде игра, когато сте заедно“, съветва Патило. 

Ако ви е досадно да играете с детето си, това означава, че просто не сте намерили подходящото занимание.

„Играта трябва да бъде забавна за всички участници!“, казва Патило. „Ако ви е досадно да играете, това означава, че просто не сте намерили подходящото занимание, което да вършите заедно с детето.“

Специалистите ни съветват да не премисляме толкова времето за игра, да не се мъчим да измисляме нови и забавни игри всеки път, а просто да прекарваме време с децата ни истинско, споделено и без разсейване.


Източник: mother/untitled

Понякога най-силно въздействие оказват малките неща. Това важи особено за децата. Да им прочетете допълнителна приказка преди лягане, да им позволите да изберат съставките за семейната пица или да спрете за сладолед след училище може да не е от голямо значение за вас, но да значи много за тях.

Те искат да се чувстват специални, забелязани, обгрижвани и обичани. Когато се отклонявате от обичайното, за да направите нещо допълнително за тях – например да сложите шоколадови пръчици на палачинките, защото им харесва – децата ви вероятно ще възприемат това като допълнително потвърждение, че ги обичате и цените. Те знаят, че се грижите за тях, но подобни моменти просто затвърждават тази истина, като им дават достатъчно поводи за усмивка.

Ако се чудите какво харесват децата, отговорът може да е по-ясен, отколкото си мислите. В Parents.com са изброили 30 съвсем постижими неща, които можете да направите, за да покажете на децата си колко много значат за вас.


Лесни начини да покажете на детето си, че го обичате

  • Ако има произведения на изкуството

Сложете си герданите от макарони, които детето ви е направило. Сложете картините им на специално място. Знайте, че ще се почувства гордо, където и да решите да поставите неговите творби.

  • Измислете си семейно мото

Залепете на вратата на хладилника си семейно мото или девиз и ги цитирайте винаги, когато усетите, че детето се чувства обезкуражено. Познатата мантра гарантирано ще подобри настроението му.

  • Прекарайте качествено време заедно

Ако имате няколко деца, излезте на разходка само с едното. На следващия ден се разходете с другото. (Ако имате 14 деца, ще ви е малко по-сложно.) Можете също така да посетите някое място, което го интересува – кино, работилница за занаяти... Любимият ресторант в близост е чудесен повод за малко сближаване и разговори на четири очи.

  • Оставете им бележки в кутията за обяд

Оставете бележка (и понякога парче шоколад!) в кутиите им за обяд. Можете да му напишете нещо, което ще го окуражи и ще направи деня му по-светъл. Друг път напишете някоя шега или гатанка.

  • Споделяйте интересите им

Независимо дали изграждате свой собствен Minecraft свят заедно с техния или просто си разглеждате гардероба, всяка проява на любопитство към интереса на детето ще го накара да се чувства обичано.

  • Превърнете "не" в "да"

Искате да изненадате детето? Кажете „да“ на нещо, което обикновено е забранено. Например да седне на кухненския плот или да изяде десерта преди вечеря.

  • Превърнете се в търсач на силни усещания

Ако детето ви харесва силните усещания, проявете същия ентусиазъм като него по време на разходките ви в увеселителните паркове. Можете също така да споделяте тръпката на люлките на детската площадка, хълмовете, от които се спускате с шейни или велопътеките.

  • Носете еднакви дрехи

Подарете на детето си гривна или тениска, която да съвпада с вашата. На някои деца много им харесва да са нашето „миниаз“.

  • Не обръщайте внимание на дребните неща.

Може би очаквате децата ви да са подредили стаята си, но понякога можете и да ги оставите на спокойствие, особено в натоварени периоди. Ако стаята им изглежда така, сякаш я е връхлетяло цунами, затворете вратата и оставете „вълната“ да си отиде.

  • Включете ги във видео разговори

От време на време вкарвайте децата във видео чат с баба (или друг любим роднина). Те сами ще разкажат каквото ги вълнува.

  • Оставете ги да се откажат от недотам приятните дейности

Независимо дали става въпрос за футбол, плуване или софтбол, позволете на децата да се откажат от отбора, ако наистина го искат (и са дали най-доброто от себе си). Не забравяйте, че всяко дете има различни интереси.

  • Нека да са мръсни

Позволете на 3-годишното си дете да тупне във всяка локва, която намери, а на 6-годишното да играе в калния двор. Дори и без дъждобрани.

  • Направете нещо специално за тях

Извадете лепилото с брокат и направете картичка за рождения ден на детето. Това ще го зарадва, особено ако възприема получаването на подаръци като знак на любов.

  • Осиновете домашен любимец

Вземете си домашен любимец, който се нуждае от дом – и от детската любов. Ако не сте готови да поемете отговорност за куче или котка, помислете за по-малко животно, например морско свинче или рибка.

  • Оставете ги да са независими

Да се научат на независимост е жизненоважно за малките деца. Дайте им възможност сами да си извоюват мястото на детската площадка, преди да се намесите. По-късно те ще ви благодарят.

  • Попитайте как е минал денят им, но след като са имали възможност да се разтоварят

Ако детето е намръщено и уморено след училище, изчакайте, преди да го попитате как е минал денят му. Винаги можете да получите подробна информация на масата за вечеря.

  • Измислете си забавни ритуали

Семейните традиции дават на децата нещо, което да очакват с нетърпение всяка седмица, месец или сезон. Някои забавни ритуали включват вторниците с пица, неделните разходки с колело, брането на ябълки през есента и т.н.

  • Влезте в ролята на ученик

Много деца обичат да играят ролята на учител. Помолете ги да ви научат на нещо, което им харесва, независимо дали става въпрос за анимационни филми, или рисуване. Не забравяйте след това да отбележите колко добри учители са.

  • Не им спестявайте похвалите

Когато детето ви е близо до вас, прошепнете нещо мило. („Боби се справя толкова добре с рисуването!“ или „Дани има прекрасен глас. Дали да не я запишем на пеене?“) Децата реагират добре на похвала, особено когато тя не им е казана директно.

  • Гледайте небето

Какво по-хубаво от това да е лято и да останете до късно. Погледайте звездите или пък се насладете на пълнолунието. Ще създадете спомени за цял живот.

  • Изкарайте им снимки

Обича ли детето ви да разглежда албуми със снимки? Отпечатайте няколко кадри на приятелите или на семейството, за да имат нещо физическо, което да гледат всеки ден.

  • Винаги ги изслушвайте

Когато детето ви е разстроено или разочаровано, оставете го да се изкаже. Децата имат пълното право да изразят чувствата си.

  • Пригответе забавна закуска

Не е необходимо да чакате нечий празник, за да приготвите фантастична закуска. В произволен делничен ден заредете сутринта с палачинки, може и във формата на сърце.

  • Организирайте танцово парти

Пуснете музика, докато си пишат домашните, и организирайте танцово парти. Нека има бонус точки, ако изберете любимата им песен.

  • Превърнете се в шпиони

Измислете тайно семейно ръкостискане и го изпълнявайте всеки път, когато извършвате определена задача (например отключвате колата или пускате съдомиялната).

  • Оставяйте сладки послания в стаята им

Окачете бяла дъска в детската стая, където можете да си разменяте послания. Може да оставяте на дъската и забавни рисунки, стихотворения или вицове.

След като първоначалния шок на детето ви отмине, ще му хареса да се бие с възглавници насред дневната.

  • Проявявайте сантименталност

За по-малките деца може и да е трудно да си представят своите родители като деца. Споделете стари ваши дневници, снимки или писма. След това поговорете как са се променили времената.

  • Трудни ситуации

Разкажете за моменти от вашето минало, в които сте изпитвали затруднения или тъга и не сте можели да се справите с дадена ситуация. Така те ще усетят, че е съвсем нормално невинаги да се чувстват силни и можещи.

  • Позволете им да мързелуват

Мързелуването често изглежда стряскащо в очите на родителите. Сякаш виждаме в това падението на децата си, които от нищо не се вълнуват. Успокойте топката и вместо да се притеснявате, присъединете се към нищоправенето им и се насладете заедно на момента.

  • Оценете приноса им – дори да е малък

Благодарете на детето си, когато свърши нещо самостоятелно – дори просто да е простряло мокра кърпа или да е напълнило чаша с вода. То ще оцени признанието.

Днес коледната ни кампания с награди #самсъмсидядоколеда приключва с един страхотен подарък - сешоар Dyson Supersonic. Той долита директно от Technomarket, където има хиляди предложения за по-лесен живот и по-добър външен вид под формата на електроуреди, които готвят, чистят и ни правят красиви вместо нас. Играйте, за да спечелите, защото ако не играете, няма да има как. Гледайте видео и коментирайте под този пост във Фейсбук. Обявяваме победителя на 21 декември.

В Техномаркет има още хиляди продукти на световните лидери в бялата и черна техника. Тази година Technomarket стават на 25, отвориха 50-ия си магазин и ни дават възможност да пазаруваме навсякъде и по всяко време в техния сайт и в мобилното им приложение

Закъде бърза тази жена? Къде отива? Защо е облечена така? Защо използва неприличен език. Красимира е българска майка, която е попаднала в задръстване на път към супермаркета, от който трябва да напазарува, за да нахрани гладната си челяд.

За щастие Красимира открива удобството на онлайн супермаркет eBag, откъдето поръчваш всичко необходимо за минути - бързо, лесно, удобно, и то идва в определен от теб часови диапазон точно до вратата ти. Във видеото ще разберете как да си спечелите ваучер за пазаруване от eBag, за да се убедите сами в удобството на това магазинът на дойде при вас, а не вие да се опитвате да се доберете до него. Коментирайте под този Фейсбук пост. Теглим победителите на 12 декември.

Кой поръчва кафето, кламерите и музиката във вашия офис? Обърнете се и му благодарете на този човек, защото той ви спасява, понеже без кламер и кафе нито един офис не е просъществувал.

Днешната ни игра е с eOffice.bg, които могат да ви снабдят с всякаквa  офис техника и консумативи, но и с хубаво кафе, че и с кафе машини, на които да си го приготвяте. Изгледайте видеото, за да разберете как да си спечелите една страхотна кафе машина Nescafe Dolce Gusto Infinissima и после се включете в играта под поста във Фейсбук. Теглим победител на 1 декември!

Предучилищният етап на детството е свързан с активен период на познание на заобикалящия свят, осъзнаване на собственото „аз“, както и на лесна социализация. Децата се запознават с културни, морални и етични стандарти. Всичко това определя основната цел на образователния процес в детската градина - създаването на условия, благоприятни за формирането на личността на детето. И ефективен начин това да се случи е включването на децата в различни дейности извън основната програма.

Целта е да се даде възможност на всяко дете за инициатива. Това предполага познание, творческо осмисляне на околния свят и разбиране на себе си. 

Защо активността е важна 

Дейностите дават възможност на децата активно да опознаят света около себе си, да опитат силите си, да придобият опит. Те се водят спрямо първоначалното си желание. Но децата в предучилищна възраст далеч невинаги са ориентирани към резултата. Специалната стойност на дейностите се крие във факта, че има двупосочен процес. Развивайки се, детето се учи да извършва по-сложни действия. Освен това то се потапя в условия, които стимулират неговото развитие.

Например развитието на речта - каквото и да прави детето, то придружава заниманието си с думи. С помощта на речта децата разкриват причините за поведението, изразяват целите на своите действия.

Освен това се учат да творят и правят неща в екип с други деца. Нещо, което рядко се случва, когато са в домашна обстановка. 

Различните видове занятия в детските градини са свързани с когнитивно развитие, развитие на речта, социално-комуникативно развитие, физическо, художествено и естетическо развитие. Те обикновено се осъществяват чрез комбинации от форми на дейности, които изпълняват конкретна мисия в зависимост от възрастта.

И все пак - малко от дейностите ще развият у детето талант, който то наистина притежава. Много деца мечтаят да са художник, певец или танцьор, но нямат ни най-малка дарба за това. Тогава какъв е смисълът?

Смисълът е, че всяка форма на занимание е полезна

В детската градина малкото дете иска да опита силите си във всичко, което мине пред полезрението му. Вижда балерина – иска да е балерина. И това не означава, че ще стане балерина. Причината е, че огромна част от децата нямат необходимото търпение, за да постигнат кой знае какъв резултат. По това време най-силен е интересът и желанието да бъдат равнопоставени.

Детето е очаровано от процеса, а не от резултата. В същото време очаква положителна оценка, похвала, одобрение на представянето му по време на тези изяви. Чувството за гордост в постиженията му се проявява още на 3-годишна възраст, веднага щом е открило собственото си „аз“. Съответно е много важно да похвалим детето и да му поверим задача, която е по силите му. 

И все пак - не всичко наведнъж

Дори и да искате да запишето детето на всички дейности едновременно - ограничете се. То не може да смогне да поеме всички нови неща. Нека да има едно занятие за движение – някакъв вид танц например. Да има и чужд език. А третото занятие е важно, само ако сте забелязали някакъв изявен талант – например детето вече е прослушано от музикален педагог и той смята, че то би могло да се развива в сферата на музиката. Тогава му дайте къде да се изявява. Или ако в семейството ви имате традиции в изкуствата, нормално е да го запишете и на рисуване. Но не претрупвайте програмата му. То учи непрекъснато куп други неща и му трябва време да играе. Неговото основно обучение сега са часовете игра. 

Възможно е детето да опита няколко различни форми на занимания. Или да се отказва, на следващата година пак да се записва. Основно децата се ориентират на какво искат да се запишат и по това къде ходят децата, с които си играят. Ако го привлича рисуването, но там е самотно - ще спре да иска да ходи. Тези занятия, освен развиващи и забавни, са и социални.

Разнообразието от видове и форми на дейностите 

Предучилищната подготовка обхваща онези дейности, които са осъществими на определена възрастова фаза. В ранното детство е необходимо да се овладеят действия с предмети. След това идва ред на играта, креативността и умствените действия, насочени към решаване на проблем.

Всеки възрастов период се характеризира с преобладаване на едни видове дейности над други. Преобладаващият вид е най-влиятелен, поради което се отличава като водеща дейност. Например това е времето, в което е най-добре да се започне чужд език.

Колективната форма предоставя други възможности. Детето вижда какво правят връстниците, забелязва какви действия са одобрени и във въображението му се формират модели за подражание.

Игрална активност

През повечето време детето е заето с игри. Ролевите игри са особено важни за предучилищна възраст. Действайки според правилата на ролята, детето развива въображение, владее нормите на общуване, научава се да контролира поведението си.

Играта подготвя детето в тази възраст за следващия вид приложение на неговите сили - за художествено-продуктивна дейност.

Художествено-продуктивна дейност

Чрез индивидуални дейности детето създава истински продукт, който може да бъде показан на другите или оценен. Тези дейности включват рисуване, моделиране, изработване на апликации и др.

Характеристиките на дейностите се крият във факта, че чрез изобразяване или моделиране предучилищното дете получава многостранен материал за развитие на възприятието. То трябва да разбере размера и формата на обекта, да измисли как да ги покаже на лист или в модел. Детето развива възприятието за цвят.

Творческа дейност

В детското творчество много зависи от това доколко детето притежава средствата и методите за превръщане в образи и моделира всичко, което вижда, чува и чувства.

Има много малко такива методи и средства на разположение в предучилищното обучение. До 6-7-годишна възраст то учи много: да рисува и изрязва хартия, да си представя изображения, да прерисува, да запази идеята за замислена композиция и да я създава последователно. 

Изящни изкуства

Тук са включени рисуване, моделиране, изработване на апликации. Децата са по-често привлечени от самия процес, а не от резултата. Няма значение, че понякога се получават само хаотични линии и кръгове. При тези неумели действия се формират ръката и техниката на рисуване на движения, визуалното възприятие, усетът за цвят и хармонични цветови комбинации.

Практикувайки рисуване, детето овладява пространството на листа. На 5-годишна възраст то вече няма да рисува всичко подред на един лист, а ще поиска нов - един за снежния човек, а друг - за поляната с цветя. Детето разбира, че създаването на рисунка изисква изграждане на композиция.

Изработването на апликации дава на детето първата идея за симетрия. Симетрията се превръща в откритие, когато от сгънат лист хартия се изрязват снежинки, листа и други елементи от апликативния сюжет. С тази практика децата развиват способността да виждат симетрия в заобикалящия ги свят.

Музикални и танцови дейности

Музикалната дейност рядко се споменава в контекста на развитието на предучилищна възраст. В същото време тя е активно присъстваща и важна тема в живота на детето. Децата започват да реагират на музиката рано, формира се възприятието за музикални звуци и ритъм. Децата в предучилищна възраст са щастливи да изпълняват танци под музикален съпровод. Развиват се музикални способности и музикален слух.

Уроците по танци оказват значително влияние върху двигателното и общото развитие на детето. То запаметява и изпълнява движения в даден ред, научава се да разпределя вниманието между прякото изпълнение на движенията и наблюдение на треньора или танцовите партньори. В същото време се развива способността за възприемане на зрително-двигателния образ. Докато овладява танцовите движения, може да бъде креативно и да създаде свой собствен танц.

За финал - не се дразнете при отказ

И така - записали сте малкия ви герой на няколко обучителни форми. Той или тя се справя добре, но в един момент отказва да посещава каквото и да е. Основното правило, което трябва да води родителите, е следното: не се дразнете. Щом детето се е отказало от дейностите, има причина. Може някое друго дете да го притеснява или може преподавателят да няма подход. Не го насилвайте! Ако преди това музиката му е харесвала, но сега не иска да пее, а вие го тормозите да продължава, най-много да намрази всякакви инструменти и пеене за дълго време. Детето проявява независимост, осъзнава своите нужди и родителите трябва да се съобразяват с тях. 

Струва ни се, че веднага ще се съгласите с нас, че всички родители са homo ludens (от лат. “играещ човек”). И не защото са полудели (което не е изключено само по себе си), а защото с появата на децата възрастните отново се връщат към играта, с която полека и неусетно пораства още един човек. 

Всъщност най-смисленото време, което можем да подарим на децата си, е времето за игра. Когато дневната е крепост, подът е писта, диванът е кула, кошът за пране – катапулт. Сигурно има и по-спокойни игри, ама ние не ги знаем. Няма значение. Все едно е дали ще редим пъзел, ще рисуваме или ще обяздваме дракони – играта с децата ни дава възможност да общуваме с тях по естествен и качествен начин. И това после се обръща в хубави спомени и полезни умения, защото играта, освен че е забавна, е и изключително важна за развитието на децата.

И понеже играта е за всички, няма как да не ви разкажем, че конкурсът на ИКЕА за детска рисунка в рамките на глобалната им кампания “Ела да играем” отново е на линия и очаква рисунките на всички деца на възраст от 1 до 12 години. Тази година за първи път в историята на конкурса той се прави локално. ИКЕА България реши да организира първия изцяло местен конкурс от кампанията, което означава, че със сигурност ще има победител от нашата страна.

Какво представлява конкурсът и как може да се участва

Тази година вълшебният конкурс на ИКЕА е в партньорство с УНИЦЕФ и е под надслов “За по-добра игра. Заедно”. Темата е “Вълшебен защитник”, а ИКЕА призовава децата да нарисуват своя невероятен герой, който е винаги до тях и ги учи на смелост и повече забавления.

Всички рисунки трябва да бъдат качени като снимка на ikeaplay.bg до 7 декември включително. След това от 8 до 12 декември предстои гласуване на публиката, което ще излъчи част от финалистите. Три от децата, чиито рисунки са събрали най-много гласове от публиката, заедно с още 12, избрани от журито на конкурса, ще са 15-те финалисти, от които ще бъде избран победителят. Резултатите ще бъдат обявени през януари 2022 г.

Рисунката на победителя ще бъде превърната в играчка от дизайнера на играчки Здравка Върбанова. Произведената играчка ще бъде символ на кампанията „Стъпки заедно“ на УНИЦЕФ, в която ИКЕА се включва активно вече повече от 2 години.

Стъпки заедно

Вълшебният защитник, който ще се появи някъде из всички детски рисунки, участвали в конкурса, ще стане закрилник на кампанията “Стъпки заедно”. Това е дългосрочна инициатива на УНИЦЕФ и Министерство на образованието, която ИКЕА подкрепя от 2019 г. Мисията на програмата е да осигури превенция на насилието в училище, помагайки на родители, ученици, учители и директори да работят заедно в тази посока. 

Един от елементите в инициативата, в който ИКЕА участва с пълна сила, е създаването на защитени пространства в училищата за разговори, срещи, почивка и съвместна работа между учители и ученици. Идеята е неформалната среда да помогне за промяна на нагласата на децата към разговорите по темата за училищния тормоз, да ги отпусне и да ги накара да се чувстват защитени и сигурни. Точно както вкъщи, докато са заедно в игра и приятно общуване с най-близките си.

Затова вземайте децата, заиграйте ги набързо за задвижване на въображението и почвайте да рисувате вълшебни защитници. И когато чуете “Искаш ли да поиграем?”, опитвайте се винаги да казвате “Да”. Защото е важно за всички.

“Сериозно, недейте да играете с децата си”, казва писателката Идън Лепуцки в статията си за списание The New York Times

Тя има три деца под 10-годишна възраст и заявява, че не се включва в техните игри и ги оставя да си играят сами. А те дори и не искат да играят с нея. И това е съвсем съзнателно постигнато, без чувство за вина и без оправдания. 

Всеки има своя подход. Ето какъв е нейният. 


Най-големият ми син наскоро си направи автомат за напитки от кашон. Дъщеря ми уши дрехи за барбитата от хартия и тиксо. Бебето прерови гардероба в коридора, описвайки обувките с бърборене, от което едва една осма на разбираем език. И тримата участват в някакъв създаден от тях стиймпънк свят, в който строят дворци и часовникова кула от книжки с картинки. 

Когато играта им върви добре, си мърморят едно на друго “Представи си, че ние…” или “Ами ако…”, или “Кралицата трябва да бъде екзекутирана”. Също така има и доста крясъци. В това време аз решавам кръстословица.

Имам три деца под 10 години, които не очакват, даже не искат, да си играят с мен. Отне известно напасване, но с времето разбрахме, че сме по-добре, когато всеки си прави неговото нещо: децата без скучна родителска намеса, а аз и съпругът ми, свободни от схващането, че трябва да играем, за да присъстваме в живота на децата. 

С първото дете

Невинаги е било така. Първото ми дете, като беше съвсем мъничък, ако не ровеше в боклука или не дъвчеше възглавниците на дивана, обикаляше къщата с въображаемо оръжие. Никога не слушаше. Опитваше се да бяга при колите. 

Постоянното стоене нащрек и караниците бяха толкова изтощаващи, че със съпруга ми нямахме енергията да играем, както синът ни искаше – иначе казано всичко, включващо пълен телесен контакт и насилие наужким. Вместо това казвах “не” и спирах да играя цял ден и когато гълчането ми преминаваше в игра, се чувствах виновна и фрустрирана. Бях ужасна компания за игра и уморена майка.

Но когато вече беше около 3-годишен, осъзнах, че въображаемите му светове са достатъчно живописни, за да продължи и без мен. Всичко, от което се нуждаеше в началото, беше слушател. 

След време си отиваше в стаята сам, за да я преобрази в мястото, съществуващо в главава му. И това беше свобода - за всички ни. Така започна един експеримент с надежда: малко по малко двамата със съпруга ми увеличавахме времето, в което синът ни можеше да си играе безопасно самичък.

С второто

Дъщеря ми се роди година по-късно. Тя е срамежлива, изпада в различни настроения и беше доволна да си играе самичка, още откакто започна да пълзи. 

Никога не съм виждала толкова уверено дете - идваше да ми казва кога ѝ се спи. Никога не са ѝ харесвали игрите на брат ѝ и играта помежду им винаги е била въпрос на преговори. 

Игрите, които си измисляха, съчетаваха неговата любов към фантазията и драмата и нейната нужда от реализъм. Когато си бяха направили ферма за якове с възглавници и плюшени играчки, тя се наслаждаваше на въображаемия залез, а брат ѝ се тревожеше за хищниците, които биха нападнали това земно кътче. 

Преди, ако не можеха да стигнат до консенсус в каква посока да върви играта, се опитвах да помогна, но така само влошавах нещата. Бях като водещ на телевизионно риалити, който гледаше безпомощно как гостите му сипят обиди един срещу друг. 

Когато мама е там и слуша, стават отбранителни и зли. Когато им кажа “Разберете се”, го правят. 

Знам, че съм късметлийка, защото са двама и могат да си играят, затова се научих да се дистанцирам. Казвам си, че по този начин се учат какво са компромисите и границите. Уча се и аз. 

Полудяла съм от работа (и от живота). Мога да съм сприхава и доста критична. И не ми харесва да играя, особено да се преструвам с кукли или фигурки, или пък да се крия и да нося пушка. 

Девизът ми е “Майките не играят”. (И в другия смисъл - не си играя, т.е. не си поплювам.) Третото ни дете се присъедини към семейството в тази вече изградена система и е изключително самостоятелен, както и повечето трети деца.

В моето детство

Не казвам, че подходът ми е правилен за всеки. Знам, че за мен работи, защото отчасти има връзка с начина, по който аз съм отгледана. 

Нямам спомен родителите ми да са си играли с мен. Спомням си, че са ми чели и сме плували, но никога не са били замесени в модните ревюта, които “снимах” заедно със сестрите ми, нито са ми помогали да си направя списанието “Детски работи”. Нито веднъж не са вечеряли във въображаемия ми ресторант. 

И това не е оплакване, а благодарност. Може и да не присъстват в тези спомени, но това не означава, че ги няма. Бяха на границата - там, но не съвсем. 

Родителите ми ми позволяваха да имам лични светове, създадени специално от мен, и ги уважаваха. Представям си, че и те са се радвали като мен, докато гледам как децата ми си играят самостоятелно. 

Дъщеря ми отваря пекарна, докато брат ѝ скача на огромна гумена топка. Бебето си пълни камиона за боклук с кубчета. Всеки от нас диша в собствената си отделна сфера. Дадох си сметка, че това е най-любимата ми част от майчинството - да отклоня поглед и после да наблюдавам. 

Когато с децата спрем да правим нашите си неща и се съберем, то е защото искаме. Заниманията, на които се отдаваме заедно, носят удоволствие за всички ни. Избираме съзнателно да участваме в тях и затова са ни забавни. 

Може и да не си играя с тях, но съм шантава и любвеобилна и обичам да говоря за чувства. Обичам и да ги уча на разни неща - как да броят, как да четат, как се прави гуакамоле. Харесва ми да съм с децата си по такъв конкретен начин и да съм изцяло в момента. 

Трябваше ми време, за да осъзная, но в крайна сметка разбрах, че няма как да съм всички видове майки в една. Мога да съм само една. Тяхната.

Не знаем при вас как е, но героите от комикси и техните екранни превъплъщения са абсолютен хит сред децата, които познаваме (а и сред някои възрастни). 

Затова може би ще разберете тоталния възторг, в който се изпадна, щом се разбра, че в Сердика Център са се намърдали цели 9 фигури на супергерои в реален размер. 

Това Спайдърмен, това Хълк, това Жената чудо, Железният човек, Тор с все чука – всички са там. И не просто са отишли на мол, а са се намърдали под покрива на Сердика Център, за да ги гледаме и да им се радваме. На всичкото отгоре са включени и в една много забавна игра.

Какво представлява тя?

Отивате на Бюро Информация, което се намира на ниво 0 в Сердика Център, вземате специалната книжка за печати и се пускате заедно с детето на лов за супергерои в мола. 

Фигурите се намират на 9 различни локации в търговския център и при всеки от тях има печат, който трябва да влезе в книжката. Можете да се снимате с героите, да ги разгледате супер подробно от всички страни и после да занесете попълнения с печати талон отново на Бюро Информация. Така ще участвате в томбола за колекционерска фигурка на супергерой.

Това геройско нашествие ще е в Сердика Център до 6 юли, а входът е свободен. Просто заведете децата и се снимайте с Черната пантера, защото ни е мнооого любим. Няма да казваме “Wakanda Forever!”, за да не се чудите какво е това, но все пак… Забавлявайте се!

Решихме да отбележим 1-ви юни, като ви питаме кои са най-успешните ви бели като деца. Знаехме, че е било славно време, но някои от вас наистина са се представяли впечатляващо. Предлагаме ви да си четете следващите истории на големите малки бели тихо, кротко и насаме, защото днешната младеж НЕ БИВА да получава такива добри идеи.

(Запазен е оригиналният правопис и начин на изразяване.)

Kamen Alipiev
Бръкнах с вилица в подстанцията за ток и оставих два входа без електричество за няколко часа. Освен това оцелях без дори да ме хване ток!

Tsvetelina Tsekova
Оххх, разбихме с братовчед ми една кола, откраднахме аптечката и се опитахме да я продадем на една празна сергия на врачанския пазар, известен още като “Суми”. Продадохме я и си купихме си гърмящи бонбони.
Малко по-късно същия ден, човекът, на който я продадохме, позвъни на вратата, за да каже на баба, че сме му продали собствената му аптечка. През цялото време ни е следил. Още помня как баба ме замери със сешоар и после плака два дни, задето сме и съсипали репутацията в града.

Божанка Учкова
Като малки със сестра ми бяхме неразделни дотолкова, че посещавахме заедно тоалетната. Отиваме един ден аз съм на около 10г, тя на 5. Малката сяда на тоалета и казва " Който седне на мивката е кака". Аз очевидно съм каката. Покеквам се на малката мивчица и в този момент мивката се откъртва от стената и издрънчава на плочките разхвърчавайки се на парчета. Ние сме в шок. Майка ми пристига, заварва погрома и започва да крещи, а аз се чудих как да отговоря на въпроса " защо седна на мивката?” Още си спомняме тази случка с умиление.

Sofia Kratchanova
Дядо ми, лека му пръст, държеше в двора до чешмата един кристал - много красив. Нямам идея какъв беше, един лилаво-бяло-черен с шипове. Абе, много красив. Много ми харесваше. Толкова ми харесваше, че исках да си отчупя парченце от него за мен. И хванах един чук. И го начуках целия почти на сол. Дядо ми не ми говори няколко дни след това.

Albena Ilieva
Обожавам спомена как ми повериха задачата на морето да поръчам в стола на станцията храната за следващия ден, през 80те, когато поръчките се правеха с номера - 312 /пълнени чушки/, 116-диня, 6-филийка хляб..и т.н. И как на следващия ден, след чушките, донесоха 4 порции свинско със зеле, защото бях сбъркала някаква цифра. Всички наоколо ядяха диня, и допълнително бройки нямаше...Най-вече помня погледа на брат ми, който водеше вътрешна борба между това да ми се подиграва до края на смяната и това да се разреве, защото няма да яде диня...

Viara Kostadinova
Живеехме на 6-тия етаж, а на 4-тия под нас бе домът на една много намръщена, вечно командваща и кряскаща на мъжа си възрастна жена. Освен че пилеше нервите на горкия мълчалив дядо, все намираше повод да се скара на децата пред блока и да ни очерни/изпорти пред родителския домсъвет, застъпващ почти денонощно на смени на пейката. Взеха да ми омръзват номерата й и реших, че е крайно време да свърши нещо полезно и да се разчисти у тях си, а аз да раздам справедливост в името на всички онеправдани невинни приятели.Та аз и още едно момиче събрахме корите на няколко дини, солидарно взети от боклука и от двете къщи, и започнахме като дартс да целим терасата на бабката.Тогава не бяха остъклени ...

Е, поспряхме и съвестта ни малко се намеси само когато погрешка уцелихме терасата на леля Снежи..., за която и двете съжалихме, защото беше много добра и мила. Истинското ни разкаяние изтрая 10 минути,докато не ни хрумна, че дините не са били кой знае какво количество и е добре да метнем и малко кори от пъпеш. Направихме мазало терасата на бабата, в което можехме да се убедим дори от миризмата на бостан ,носеща се на талази отдолу.После помня само-о-о как майка ми взе една метла с дълга дръжка.

Evgenia Dimova
На 16 години започнах да идвам на уроци в София. В началото с майка ми. В някакъв момент родителите ми явно са решили да ми се доверят (грешка) и да почнат да ме пускат сама. Даваха ми пари за сутрешния експрес от Варна до София, но явно съм си била нервак от малка и 6 часа са ми се видели прекалена загуба на време. Самолетният билет беше няколко лева по-скъп и така 3 години джитках до София със самолет. Милите ми родители така и не разбраха приживе за това - реших, че няма нужда да ги разстройвам с минали събития.

Plamena Tolsuzova
Подпалих спалнята (леглото) на родителите ми. Онези времена с липсата на ток на всеки два часа. Бяхме много хлапета, играехме незнайно защо в спалнята, една играчка се търкулна под леглото. Аз като най-голяма хванах свещта и се наврях под леглото да търся играчката. И всичко бързо пламна. Всички седнахме и започнахме да плачем. Майка ми влезе веднага с кана кафе в ръка, изсипа кафето върху разгорелите се чаршафи и огънят беше потушен... по спомен.

Stanislava Krayselska
На село зимата нямаше сняг, но беше адски студ и реших да си правя пързалка. Вечерта пред портата изливах вода за да се заледи и да се пързалям с мушама. Който се е пързалял с мушама знае, какъв кеф е. Сутринта ставам и всички ме гледат лошо, едвам не се е утрепала цялата рода, като е излизала.

Katerina K. Kopanarova
Имахме жълт полски Фиат. Баща ми реши да го пребоядиса син, макар че аз исках бял. Нае майстор, боядисаха го, всички в махалата идваха да видят колко як е станал. Но мен не ме кефеше и подкокоросах брат ми да го пребоядисаме. Взехме четки, мазахме с бялата боя, развихрихме се яко. Тате като видя, милия, падна на колене и се хвана за главата като по филмите. Майсторът дойде, цялата улица се събра, не могат да го успокоят. Съседите още ми припомнят случката като ме видят.

Yana Kurteva
Оставих ключа под изтривалката и написах бележка, която оставих на вратата “дядо, ключа е под изтривалката. Аз съм у Лина” и отидох на гости. Дядо ми не знае къде живее Лина, та като се прибрах ме чакаше вкъщи леко ядосан

Vessislava Tancheva
Боядисах брат ми кафяв с орехова шума. Така беше по-убедителен в играта на индианци.Той беше много горд, но баба кой знае защо ме подгони с метлата. Не можа да ме стигне…

Irina Atanassova
С една приятелка решихме да правим някакво печиво, което се меси и точи. Пица май. Масата ни беше малка и неудобна. Месихме и точихме върху балатума в кухнята. Тъкмо когато вече щяхме да го слагаме да се пече мама се прибра...

Nadia Dimitrova
Ами, то една ли е? Примерно, пратили са ме едно лято до магазина за 2 бутилки олио, но то се продаваше в едни зелени стъклени бутилки и докато го донеса по краткия път, едната съм я пукнала. Влизам във входа, който тогава беше с мозайка и виждам, че тече от пазарската мрежа. Някак си, успях да стъпя в него с босите крака и установих, че се пързаля много яко. Така и така беше спукано шишето, доразлях още от него по пода и се попързалях доста добре, докато майка ми не се подаде да види къде се губя. 

Друг случай имам, където намерих на баба, лека й пръст, всички топове със скъпи платове, коприни, сатени, дето си ги е кътала за... и аз не знам за кога. На част от тях отрязах по една дупка за главата и ги направих на тоги, а с другите и хамака на двора направих нещо като шатра. Лелей, като се прибра баба, да не разказвам.

Йордан Петров
Запалих струпаната, до една къща, заготовка за огъня на Поклади (Сирни заговезни) в събота (предишния ден). Къщата не изгоря. После ме водиха година на логопед.

Kremena Mouskourova
Била съм на 3-4 г. Тогава живеехме в Белгия и в детската градина имаше друго българче (с година по-голямо), в което бях влюбена - принцът на моя живот! Един ден той реши да се прави на мъж и да ме заведе до вкъщи вместо да чакаме родителите ни. Там много-много не следяха кой влиза и излиза от двора на детската. Та, тръгнахме ние. Качихме се даже на трамвая, въпреки, че бях сигурна, че не са ме водили до детската с трамвай. Но нали ми беше легнал на сърце - доверих му се. След няколко спирки видахме позната сграда и решихме да слезем. Беше много забавно - играехме в една градина с храсти, подрязани като лабиринти.

След известно време се появиха едни полицаи и ни заловиха. След това в районното сто пъти обяснявах на полицаите, че искам мама, а те ме водеха в тоалетната...там я нямаше (явно съм им говорела на неразбираем бебешки български).

Случката от гледната точка на родителите ми не е особено забавна, защото по онова време е имало някакви международни напрежения. Веднага са съобщили в полицията, оттам директно по новините със снимки, били спрели влаковете, правели проверки на изходите на Брюксел и т.н.
Вечерта баща ми ме прибира вкъщи, оставя ме на майка ми, на която за един следобед й побеляла косата на места, опразнил шкафа с алкохола и отишъл с бащата на моя възлюбен да се умъртвяват.
Бързо ни смениха детската...
И чак след години разпознах мястото, където ни бяха заловили полицаите - беше при двореца.

Raya Pavlova
Ходех редовно по покрива в сградата, непосредствено до сградата, в която мама и татко работеха.

Liliya Damyanova- Tsvetkova
Да изкореня целия разсад домати на дядо ми и да го дам на кокошките, а на плевенската баба кокошките ги бях нахранила със змийска отрова и нямаше кокошки на другия ден.

На майка ми пианото (прекрасно, австрийско, антикварно, с клавиши от слонова кост и педали и свещници от бронз), бях започнала да го боядисвам в бяло с коректор за мастило от онези с четчиците (много исках бял роял), но ме хванаха още долу на педалите.

Валентина Ташкова
4-5 годишни, аз и братовчед ми напълнихме една кофа картофи от градината на баба ми и бяхме много горди. Оказа се, че това са грудките на гергините, които баба ми е посадила предния ден - около 100 примерно...

Alexandra Tomeva
Един следобед ме гледаше дядо ми. Бях на 6 или 7 години. Дядо не виждаше и си прекарваше времето в кухнята, докато аз вършеех из къщата. Реших, че ще изсипя цялата козметика (лосиони, крем, парфюми, гримове и т.н) на майка ми в една много сладичка розова кофа. От цялата дейност се изморих и седнах на спалнята на нашите да си почина. Кофата беше в краката ми и без да искам я бутнах. Приказната смес се разля под спалнята, а аз реших да се правя, че нищо не знам. Не искам и да мисля как са го чистили после.

Другото: В детската градина лъжех, че съм алергична към храните, които не ми харесваха. Когато станах "алергична" към почти всичко, учителката реши да се допита и до родителите ми и ме разкриха.

Ваня Попова
Разказ от майка ми - когато били малки с леля си играели на криеница на село. Мама се скрила в една ракла и заспала. Дошло време за обяд и баба пита къде е сестра ти. Леля изтърсила "кака падна в кладенеца". Започва олелия, дядо вързан с едно въже се пуска в кладенеца. Всички плачат. Мама се събудила, огладняла и се показала на хоризонта.

Velichka Stankova
Ами мойте са кратки, ама ударни. Имам брат една година по голям, та общо взето на един акъл.
1. Намерих теслата на татко и като почнах ремонт в коридора, та до тухла.
2. Нарисувахме тапетите в спалнята с химическото червило на майка.
3. Заключих се в кухнята, че се биехме с брат ми, та като се прибра баща ми се наложи да изкърти вратата с касата, че ключа заяде и паднаха половината плочки от стената, та после пак ремонт.

4. Счупих спалнята на наще от скачане.
5. За Великден майка боядисала две кори яйца, аз седнах с една приятелка и ги опаткахме на бързо. После не знам, може счупени да ги е раздавала на роднините.
6.Отворих тенджера под налягане, която още не беше за отваряне и като избухна това телешко варено, направо се залепи за тавана. Останалото съдържание, като картофи, лук моркови, се стичаше по стената. И тоя капак пак не можах да го сваля от тенджерата, много проклет беше. Така да се завърти, па иначе да бъде и така, не ядох манджа. Никой не яде.

7. На гости при баба ни оставят с братовчедите ни, на същата възраст като нас с брат ми, да ни гледа прабаба ни. Скарваме се четиримата за една кукла, удряме, незнайно как, прабаба ни в лицето и бликва една кръв. Братовчедка ми тича, крещи през шосето: майкооо, бързо, убихме баба". Сами си представете шока за родителското тяло.
Сега имам син на 9 месеца и всички казват как прилича на мен. Следя с интерес.


Следва продължение...

cross