Човек, който го пуска упойката, може да каже или да направи какво ли не. За щастие, голяма част от тези неща са ужасно смешни и са сред любимите истории на интернет, затова се въртят до откат.
Една такава история се случва на милата Кендис, която тя споделя с приятелите си в TikTok. “Забравих, че съм родила цяло дете и съвсем сериозно помислих, че съмпругът ми е похитител.”
И всичко това след упойка за един изваден зъб. “Зъболекарската упойка наплаши децата ми за цял живот.”
Изглежда нейната упойка е сработила повече от добре, както пишат CafeMom.
Видеото е ужасно смешно. Кендис не помни, че е родила третото им дете. Разпознава другите две криво-ляво, но все пак пита мъжа си в несвяст откъде са се взели тези деца, а той убедително ѝ заявява, че ги е отвлякъл от една детска площадка и планира да ги продаде.
Кендис гледа точно като отровена, фъфли и продължава да не разбира какво става. Мъжът ѝ обаче услужливо ѝ “припомня”, че идеята за отвличането на децата била нейна.
“Кое мислиш, че ще ни докара най-много пари?”, пита съпругът ѝ, преди да добави: “Това беше твоя идея!”
Кендис обаче е желязна.
“Не съм отвлякла дете! Джейсън, не е възможно да съм отвлякла дете."
Но после добавя: “Макар че имаме само две…” И на този момент съпругът ѝ вече умира от смях.
Кендис посочва малката си дъщеря и отсича, че това дете не прилича на нея. Малката не изглежда много щастлива от този факт. Майка ѝ обаче продължава да се съмнява в произхода и на останалите деца. Посочва към момчето им и категорично отрича да е техен син: “Джейсън, това определено не е наше дете. Момче е!”
“Казвам ти, че ги събрах от една детска площадка!”, продължава Джейсън.
Видеото е гледано милиони пъти, а децата са добре и също са участвали в шегата. Уверението е от майка им, защото се оказва, че има много разтревожени потребители на социалната мрежа, на които никак не им е смешно.
“Забавното е, че децата ми бяха в шегата през цялото време. Вие виждате 59 секунди от целия запис. Няма как да отсъдите. А децата ми още ме молят да им го пускам пак и пак и да се смеем”, успокоява един от изказалите мнение от поста ѝ.
След силния си дебют тук Писмо до Дядо Коледа: Взе ми здравето, нещастник!, Ангелин Балсамаджиев отново е при нас, за да ни разкаже как се оправя с поредния митичен образ, който "снабдява" децата с дребни продоволствия и/или кеш:
В първи клас имах един единствен зъб отпред като надгробен камък, на който всички се подиграваха. Баща ми дори засилваше унижението ми с въпроса, който нарочно извикваше: „Ангелине, изми ли си зъба?“
Това се превърна за секунди в лайтмотив между всички техни приятели на къмпинг „Градина“, а на втория ден от морето, вече по цялата ивица, ехтеше култовата фраза, свързана с мен, моя зъб и моя срам. Вероятно това е и една от причините да се превърна в неприятен, нервен и средно комплексиран чичак.
По този повод, признавам, че не харесвам всички деца. Не всички харесвам и физически. Има такива, които приличат на възрастни – те ме плашат. Има такива, които изглеждат зли и лукави, а най-тъжно е, когато видиш дете с красиви родители, което пък е събрало най-грозните им черти. Някои от тях се превръщат в лебеди, но… Божа работа. Разбира се, има и приказни деца - красиви, слънчеви и чаровни, за съжаление, някои от тях се деформират с времето, но… Божа работа. Жена ми не ми дава да говоря за това, но сега я няма и ще отърва боя – продължавам.
Човеците сме най-грозни преди пубертета (Вижте по-горе). Главите ни са големи, телцата още малки, наблюдава се някаква дивна асиметрия.
Наблюдавам я в момента. Имам деца. Доста. Три. Поне за толкова знам. На едното тръгна да му пада зъб, но както често се случва, само се клати, а новият прави втори ред. Започва да прилича на акула, а е от красивите.
Някой съвременен експерт им е споменал за Феята на зъбките. Когато за първи път чух за този митичен образ, си помислих, че е някоя квартална тигрица, която драска със зъби. После вникнах в контекста и не ми се върза да става дума за обикновена лека жена. Проучих и разбрах, че това била най-малката от три сестри феи. Едната отговаряла за звездите, втората за любовта, а тази, изтърсачката, била безидейна и майка ѝ я назначила да събира млечни зъби, които ставали на звезди. Докато ги взимала от децата, им бутала някакви пари и продоволствия под възглавницата. Ега ти тъпата история.
Нали разбира те, че като я преразказах на децата, с идеята да им внуша колко е безумно всичко това, те се побъркаха от ужас:
„Ама, тате, тя идва в стаята ни, докато спим ли?!?“
„Тате, обещай ми, че никой няма да влиза у нас през нощта!“
„Тате, ама нали парите са мръсни, как ще ми ги слага под възглавницата?“
Спирам да изреждам, че ми идва да я превърна във Феята на избития зъб.
Успокоих се, като порових в интернет и видях, че има още клетници, свързани с темата. В една популярно-тайна група във фейсбук „Положението е „Майко мила!“ срещнах майка, чието дете е убедено, че Феята е беззъба и ще дойде през нощта, за да изкърти зъбите му и да си ги сложи. Винаги има по-зле.
Майчици и чат-пат татковци, нека не стимулираме фантазното мислене на децата си през подобни фейови персонажи. За тази цел има други средства. Кротко им обяснете, че смяната на зъбите е един от сигурните знаци, че са стават по-големи, по-умни, а след известно време и по-красиви. Започват с гордост да следят всеки следващ разклатен зъб, всяка зейнала пробойна в устата си и най-вече излиза по-евтино от това да бъркаш в джоба и да буташ под възглавницата левове.
Слушайте какво ви казвам, иначе ще дойде Чичко Пердахчо!
Още:
Вероятно всички сте попадали в тази ситуация – в детската градина или в училището има дете, което, като хване молив, започва да го размахва като брадва и всяко друго хлапе наоколо може да отнесе не само драскотина, но и счупен зъб – включително дете, което се води за най-добър приятел на т. нар. "агресор".
Последствията обикновено се изчерпват със скърцане на зъби между родителите, драматични срещи с директора на учебното заведение и подмолни родителски чатове, които в крайна сметка могат да насъскат децата още повече едно срещу друго. Пренебрегвана истина обаче е, че децата ни трудно влизат в нашите рамки за добро, лошо, опасно и т.н. и общо взето, както сте забелязали, са склонни да държат на приятелството си и с мечка стръвница.
В Майко Mилa вярваме, че решението на проблема с агресията между децата започва с цивилизования разговор между възрастните и затова публикуваме писмо на една майка, което тя отправя чрез ScaryMommy към родителите на системно наранявано от сина ѝ дете.
Със сигурност не е лесно да се изправиш и да се извиниш, искайки още малко търпение, докато детето ти се "поправи", както не е лесно и да го дадеш. Ето това писмо обаче може би е начин да пробваме.
Скъпи родители,
Детето ви се е върнало от училище с драскотина върху лицето. Втора за тази седмица. Знам, че сте бесни до краен предел. Как може децата, и то приятелите, да постъпват така? Искате агресията да спре. Аз също.
Когато видя белег на лицето на вашето дете, чувствам ярост и тъга. Дълбоко съжалявам, че детето ми не може винаги да изразява гнева си по подходящ начин. Преди всичко съжалявам, че той наранява сина на мой приятел. И своя най-добър приятел.
Хората смятат, че детето ми е насилник. Те се чудят какво става в семейството ни. Мога да ви уверя, че ние сме просто едно нормално семейство, в което няма насилие. Няма дори бой за играчки или пък непрекъснато крещене „ЯЖ, ИЗМИЙ СИ ЗЪБИТЕ, НЯМА ЛИ ВЕЧЕ ДА ЧЕТЕШ, НЯМА ЛИ ВЕЧЕ ДА СИ ЛЯГАШ...“ Нищо необичайно. Да, синът ми има дяволски доминиращ характер, за което мога да обвинявам само гените си...
Проявихте толкова много търпение, за което съм ви благодарна. Работим върху проблемното поведение на сина ни. Казват ни, че ако го насочваме добре, силният му характер може да бъде най-добрият му актив в бъдеще. Как само се надявам да имат право! Напътстваме го по всеки възможен начин, наказваме лошото поведение и всяка вечер се молим утре той да се справи по-добре.
Наистина страдам с вас, скъпи родители. Всеки ден, когато децата ни са на училище, се притеснявам и се надявам: притеснявам се вашето дете да не бъде наранено и се надявам, че моето ще може да отстъпи, ако нещо го разгневи. Да, те са толкова малки, но е ужасно трудно да приемеш, че собственото ти дете се бие. Наистина се надявам и вярвам, че е само фаза и се държа за това като удавник за сламка...
Прегърнете детето си тази вечер, целунете го и му кажете колко се гордеете с него - както правя аз с моето след един, преминал без агресия, ден. Благодарете му от мое име, че продължава да бъде такъв добър приятел на сина ми.
Надявам се, че и нашето приятелство може да оцелее в тази фаза. Бих искала да ви помоля за малко повече търпение, докато синът ми все още се учи. Уверявам ви, че през по-голяма част от времето той е едно малко любящо момче. И има причина, поради която детето ви продължава да иска да бъде приятел с него. Синът ми трябва да осъзнае силата на това приятелство, което един ден ще споделя без никакви наранявания. Надявам се съвсем скоро!
С обич,
Лени
Още по темата:
За детската агресия или защо е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете
