Не е лесно да си родител. Точка. Отговорността за формирането на един изцяло нов човек, който ти се иска да излезе от отбора на свестните, на моменти е смазваща. Но това, което всички трябва да запомним, е да не се вземаме прекалено на сериозно в позицията на строгия родител и възпитател. Защото децата ни ще станат, каквито ще станат. И е много вероятно страшно да приличат на нас.
Вяра Стойкова ни разказва за всички онези неща, на които иска да научи дъщеря си. Както и като какъв човек се надява да я възпита и защо се надява да бъде зла като майка си.
Искам дъщеря ми да бъде добър човек. Тя Е добър човек. Виждам го в очите ѝ още от деня на раждането. Сладка е, мъничка е, гушка силно (когато е на кеф), целува още по-силно, плаче, сърди се, тръшка се, дразни ме ужасно много. Тя е добра и се надявам светът да я запази такава.
Искам дъщеря ми да има късмет. Пожелавам ѝ да среща по пътя си добрина. И светли хора. И приятели, които ще се сещат за нейното име, когато изникне някаква страхотна възможност. И любови, които да не ѝ разбиват сърцето прекалено много, често и силно.
Искам дъщеря ми да бъде зла като мен. Не… не искам да е злодей, да бъде лош човек, който прецаква останалите. Но искам да се научи на всички онези качества и трикове, които сякаш имат леко негативен отенък. Но майка ѝ вече знае – малко „злина“ никога не е излишна.
Искам дъщеря ми да знае кога и как да каже „Не“. Да не се притеснява да отказва и да не се страхува да приоритизира себе си. Да цени качествата, времето и енергията си. И да не ги пилее за хора, места и чувства, които не си заслужават.
Още не сме свършили, скрол надолу
Звучи жестоко, но знам на колко неща ме е научил горчивият провал. Да си изплачеш мъката и срама, да си съблечеш достойнството, да си го изпереш и пак да си го сложиш. И си като нов.
Искам дъщеря ми да бъде егоист. Искам да поставя себе си на първо място. Може би не винаги, може би не всеки път. Но поне понякога. Не е родена, за да бъде мъченица върху нечий чужд кръст.
Да не се страхува да каже на фризьорката, че прическата, която ѝ е направила, е грозна. Или на маникюристката, че ѝ е сложила отвратителен цвят лак. Или пък да върне храната в ресторанта, защото е студена, развалена или в чинията има косъм.
Искам да знае, че може да си добър човек и едновременно с това да кажеш „Това не ми харесва“ и „Не съм съгласна“. Защото да бъдеш добър, не е човешкият еквивалент на изтривалка.
Искам дъщеря ми да бъде зла, добра и каквато още се налага. Да име смелостта да бъде искрена, но и хитростта да премълчава. Да има „топките“ да отстоява себе си, но да познава думата „емпатия“. И да бъде ангажирана – със света, който я заобикаля, с проблемите, които трябва да се решават, и с бъдещето, към което се стреми.
