Зимата не е просто „студено ми е, умирам от студ“ – тя е поредният фактор в живота ви, който ви носи стрес и нежелание да излизате навън. Разбираме ви! И ние сме там.
За тялото студът е като телеграма, която казва: СКЛАДИРАЙ ТОПЛИНА! А най-бързият начин тялото да изпълни заръката на студа е да свие перките на периферните съдове. Това обаче може да повиши кръвното налягане и натоварването на сърцето, особено при хора с неустановена хипертония, стрес и малко движение.
Излагането на студ води до един не толкова сложен процес, който има трудно за изговаряне име: вазоконстрикция. Или ако искате да го кажете, без да си преплитате езика: свиване на съдовете и промяна в периферното съпротивление. Цялата тази работа, която тялото извършва при студено време, може да качи стойностите на кръвното, дори при съвсем здрави хора.
Хипертонията често е без симптоми. Много хора я откриват случайно. Ако през зимата кръвното скача, може да не обърнете внимание на процесите в тялото ви, защото се чувствате просто уморени или напрегнати.
Комбинацията от студ, стрес, по-малко движение и повече солени храни е класически „зимен пакет“. Ама не от тези промоционалните, които ви дават някаква отстъпка, ами от другите – от които ще искате да избягате с 200!
• Измервайте кръвното си 1–2 седмици в различни дни (сутрин/вечер) – не само когато ви е зле.
• Движете се. Не е нужно да тичате в снега, макар че ако детето има шейна, може да го подърпате на близкия баир (ако въобще има сняг). 20–30 минути бърз ход, упражнения вкъщи, изкачване на стълби – неща от този тип са ви достатъчни.
• Внимавайте с какво се топлите. Ако в отоплителното средство има спирт, задръжте малко. Алкохолът създава усещане за топлина, но не решава проблема.
• Ако имате фамилна обремененост, пушите, с наднормено тегло сте или имате диабет, като прочетете цялата статия, се свържете с личния си лекар и се разберете за едни профилактични изследвания.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ситуацията може да е на ръба, ако изпитвате някои от следните симптоми:
Това са симптоми, които изискват спешна помощ, така че не се бавете и действайте.
• Студът вдига ли кръвното наистина?
Да, данни показват връзка между по-ниските температури и по-високите стойности на кръвното, вероятно чрез сложната дума, която не е толкова сложен процес – вазоконстрикция – и физиологичен стрес.
• Ако кръвното ми е нормално лятото, трябва ли да го меря през зимата?
Има смисъл, особено ако имате рискови фактори или симптоми като главоболие, сърцебиене, задух при усилие. Меренето на кръвното може да ви е само полезно – поне информативно. Не се дърпайте от него. То кръвното си е ваше.
• Кои изследвания са разумни за хора на възраст между 25 и 45 години?
От сърце ви желаем здраве и топлина!
Източници: National Library of Medicine, Cold stress & blood pressure mechanisms (Physiological Society, 2023), Cold exposure & cardiovascular system – Frontiers in Physiology, 2025
Семейните отношения са сърцевината на живота ни. Още докато сме малки, нашите родители, братя, сестри и други близки хора оставят дълбоки отпечатъци в същността ни. Те имат важна роля за начина ни на изказ, за възприятията ни, за идентичността ни и в крайна сметка за онова, което ни отличава – личността. Без съмнение, за добро или лошо, семействието оказва влияние и върху емоционалното ни състояние, предлагайки ни стабилна и здравословна среда, в която можем да се развиваме адекватно или напротив – среда, белязана от несигурност, която ни дестабилизира.
Сещате ли се за някое ключово решение в живота си, което сте взели много повече заради очакванията на фамилията, заради разбиранията на майка си или брат си например, вместо да се запитате какво всъщност искате самите вие? Връзките с най-близкото ни семейно обкръжение до голяма степен определят кои сме и как се свързваме с другите хора. Това е фактор, който оказва значително влияние и върху психичното ни здраве, отбелязва испанското издание psicologiaymente.com.
Събитията, които възникват във всяко семейство, могат да бъдат по-леки – временен спор между родителите ни, но също и по-сериозни – развод или загуба на родител в ранна възраст. Изживяването на такива ситуации в детството оказва влияние върху емоционалната ни стабилност и може да бъде особено въздействащо. Ако не се преработи добре мисловно, може да доведе до психологически проблеми.
Съвършената обстановка за израстването на човек винаги е здравото и функциониращо семейство, независимо от неговата структура и от това дали между членовете му има кръвна връзка. Psicologiaymente.com посочва, че здравето на индивида не се определя от наличието на майка и баща, от само един родител или от семейство в еднополова двойка. Важен е стилът на възпитание, който родителите прилагат спрямо децата си.
В добре функциониращото семейство родителите умеят да възпитават децата си, отглеждат ги в среда, изпълнена с обич и грижа, но без да им позволяват да правят всичко, което пожелаят. Ключът е в баланса между любовта и отговорното родителство, като се прилага демократичен стил на възпитание и се изпълняват трите основни функции, които всеки добър родител трябва да осигури: защита, грижа и привързаност.
Ако като деца сме получавали адекватно защита и обич, научаваме, че тъкмо това трябва да осигурим на собствените си деца. Подобен подход на възпитание е съществен фактор както за нашето психично здраве, така и за това на децата ни. Обратно – ако тези нужди не са били удовлетворени в детството ни, е по-трудно да ги предадем на следващите поколения без подкрепа от други хора в процеса на възпитание. Не можем да дадем това, което сами не сме получили, освен ако не го научим съзнателно и доброволно в зряла възраст.
Да осигуряваме защита, грижа и обич на децата си е сложна задача, която изисква стабилна самооценка, търпение и самопознание. Нужно е да разпознаваме грешките, които може да допуснем при възпитанието, защото те могат да повлияят негативно на психичното здраве на децата ни. Въпреки че всички добри родители искат най-доброто за децата си, това не означава, че винаги го постигат – дори без да имат лоши намерения.
Например коментари като „Колко си глупав(а)!“, „Не драматизирай толкова!“, „Можеше да се справиш много по-добре!“, вместо да „мотивират“, могат да накарат детето да мисли, че не струва нищо и че дори собствените му родители не го ценят. Като се има предвид огромната роля, която родителите и другите авторитетни фигури играят в нашето израстване, такива изказвания могат сериозно да навредят на психичното здраве на детето – на неговата самооценка, на начина, по който само̀ се възприема, и на способността му да се свързва с другите.
Освен това, децата – независимо дали са малки, или тийнейджъри – се учат да се държат според това, което виждат у родителите си. Ако едно дете е неуважително към родителите си, може би не е „лош човек“ или „черната овца“ в семейството. Много по-вероятно е да е възприело поведението за нормално. Възможно е да смята, че родителите му не го уважават или просто да повтаря модел, който е видяло от тях – как се отнасят към него или към други членове на семейството като баби, дядовци, братя, сестри, чичовци или братовчеди.
В повечето случаи наличието на човек в семейството с психично разстройство представлява сериозно предизвикателство, особено за този, който поема грижата за него. Близките може да са силно натоварени и стресирани, когато виждат как човек, когото са познавали цял живот, се променя, престава да бъде същият и изисква много грижи. Психопатологията на обичан човек често се преживява едновременно като загуба и като тежка отговорност.
Роднините на хора с психични разстройства са по-склонни да изпитват дълбока болка и чувство на загуба. Те живеят в постоянна „емоционална въртележка“, като техните възходи и падения са тясно свързани с периодите на влошаване и ремисия на заболяването на техния близък.
Както всички семейства, така и в тези, в които има член с психично разстройство, всеки човек има свои уникални преживявания, различни нужди и притеснения. Семейството реагира и се адаптира по различен начин спрямо своя близък, в зависимост от поставената диагноза и наличните ресурси, с които разполага.
Още не сме свършили, скрол надолу
Семействата, които не умеят да се справят по здравословен начин с кризисни моменти и не осигуряват спокойна обстановка и емоционална стабилност, е по-вероятно да се разпаднат, отбелязва psicologiaymente.com. Всъщност, вместо да подпомагат здравословното развитие на всеки от членовете си, тези семейства могат да се превърнат в риск за психичното им здраве.
Злоупотребите, насилието, зависимостите и прекалено авторитарното възпитание допринасят за появата на травми, фрустрации и различни психопатологични симптоми. Ако не бъдат лекувани навреме, могат да се задълбочат и да прераснат в психично разстройство в зряла възраст.
Семейните отношения влияят върху:
Качествените семейни отношения не само помагат за справяне със стреса, но и носят ползи за психичното здраве в зряла възраст. Те ни помагат да преодоляваме предизвикателства в интимните връзки, но и за изграждане на кариерата ни и за създаване на спокойна вътрешна среда. Позитивните семейни отношения намаляват риска от преждевременна смърт, свързана със самоубийство, алкохол или наркотици в зряла възраст.
Източници: psicologiaymente.com, selfpsicologos.es
Текстът е създаден с подкрепата на B-protekt.
Случвало ли ви се е да усетите леко присвиване в стомаха преди важна среща? Или пък сте забелязали как една сериозна вечеря със сладко и пържено може да развали настроението ви за дни? Е, всичко това има повече общо с червата ви, отколкото подозирате. И не, не говорим за случайните звуци, които те издават в неудобни моменти. В червата ни кипи истинска революция – там живее един невидим свят от микроорганизми, наречен чревен микробиом, който е натоварен със задачата да пази здравето ни и... доброто ни настроение.
Чревният микробиом и имунитетът са в неразривна връзка. Това се дължи на няколко ключови фактора. Около 70% от имунните клетки се намират в червата, което прави микробиома основен участник в защитата на организма. той също така създава бариера срещу патогените, предотвратявайки тяхното проникване в кръвния поток.
Ако чревният ни микробиом е балансиран, той той би могъл да стимулира адекватно производството на антитела и други имунни клетки, които се борят с инфекции. Когато обаче настъпи дисбаланс, може да започнат хронични възпалителни процеси, които отслабват имунитета.
Някои от полезните бактерии в червата участват в синтеза на витамини, необходими за функционирането на имунната система. Наред с това микробиомът помага на тялото да разпознава вредните от полезните микроорганизми, което е критично за автоимунните реакции. Всъщност полезните бактерии модулират възпалителните реакции, като намаляват риска от алергии и автоимунни заболявания.
Приемът на пробиотици, пребиотици и синбиотици (каква е разликата между тях, малко по-долу) подобрява състава на микробиома, което укрепва имунната защита.
И не на последно място чревният микробиом играе роля в контрола на вирусните инфекции чрез производството на антимикробни вещества. А здравият микробиом може да намали риска от развитието на хронични заболявания като диабет и сърдечно-съдови болести, които са свързани с имунния отговор.
Той се състои от трилиони бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми. И ако след тази информация бързате да посегнете към антибиотиците, молим ви – недейте! Микробиомът играе ключова роля в храносмилането, в синтеза на витамини, при регулирането на метаболизма и – внимание – за поддържането на имунитета.
На практика здравият чревен микробиом е като добре организирана общност. Ако всичко е в баланс, вие се чувствате прекрасно. Но ако един вид бактерии се развива твърде много или пък изчезне напълно, настъпва хаос. Започват проблеми с храносмилането, подуване, спад в енергията, дори депресивни състояния. Какво става тогава? Ами обществото на микроорганизмите един вид въстава срещу вас.
Чревният микробиом започва да се формира още при раждането. Начинът, по който се раждаме, играе голяма роля за началния състав на микробиома. Бебета, родени естествено, получават първите си полезни бактерии от родовия канал на майката, докато тези, родени с цезарово сечение, разчитат повече на бактериите от околната среда. Кърменето също допринася значително за развитието на здрав микробиом, благодарение на полезните вещества в майчиното мляко.
С времето диетата и начинът на живот започват да влияят все по-силно на баланса на микроорганизмите в червата. Употребата на антибиотици, стресът и липсата на физическа активност могат сериозно да нарушат този баланс, което прави грижата за микробиома непрекъсната задача.
Чревният микробиом живее във и със нас, но не е като домашен любимец, който ще ти изджафка насреща, ако иска да бъде разходен или нахранен. Затова е много лесно да забравим колко е важно да полагаме грижи за доброто чревно здраве. Но истината е, че тази хармония трябва да се поддържа. Най-важна е храната, която приемаме. Преработените храни, захарта и алкохолът изместват баланса и създават проблеми. Пълнозърнестите храни, плодовете, зеленчуците, ядките и ферментиралите продукти са за предпочитане. И да, знаем, че знаете това, и сме напълно наясно, че не винаги човек може стриктно да следи диетата си. Но умереността във всяко едно отношение ще донесе преди всичко ползи.
Още не сме свършили, скрол надолу
Освен избора на храни, движението е ключов аспект за здравето на червата. Редовната физическа активност, особено разходките и упражненията на открито (стига да няма забрана за мръсен въздух!), подпомагат движението на червата и стимулират растежа на полезни бактерии. Медитацията и техниките за управление на стреса също са от съществено значение, тъй като хроничният стрес може да увреди бариерната функция на червата и да доведе до различни състояния или да засили симптомите на други, както се случва например синдрома на пропускливите черва.
Сънят играе изключителна роля за баланса на микробиома. Недостатъчният или некачествен сън може да наруши циркадните ритми на чревните бактерии и да доведе до увеличаване на възпаленията в организма. Затова е важно да осигуряваме на тялото си достатъчно почивка и да се стремим към стабилен режим на лягане и ставане.
Но кой родител изобщо някога се е наспал?!
Нивата на стрес и влошеното качество на сън играят лоша роля за хармоничното съществуване на нашия чревен микробиом, но за щастие, има как да се опитаме да намалим вредата.
Пробиотиците са живи микроорганизми, които, приети в достатъчно количество, помагат на червата да функционират по-добре. Те се съдържат в храни като кисело мляко, кефир, кисело зеле, комбуча. Техният ефект? Подсилват добрите бактерии в червата и подпомагат храносмилането.
Пребиотиците, от друга страна, са храната за тези добри бактерии. Те се намират в банани, аспержи, чесън, лук, рукола. Без тях пробиотиците просто няма да оцелеят дълго. Пребиотиците осигуряват фибрите, които не могат да бъдат смилани от човешкия организъм, но са жизненоважни за растежа на полезните бактерии.
А синбиотиците? Това е комбинацията от пробиотици и пребиотици. Синбиотиците често се препоръчват за хора с чувствителна храносмилателна система или след антибиотично лечение. Също така могат да се използват и за повишаване и укрепване на имунитета.
Един от най-важните аспекти на чревния микробиом е способността му да регулира възпаленията в тялото. Когато микробиомът е балансиран, той произвежда късоверижни мастни киселини (като бутират), които успокояват възпаленията и поддържат здравето на чревната лигавица. В противен случай дисбалансът в микробиома може да доведе до хронични възпалителни състояния като синдром на раздразненото черво, болест на Крон, метаболитни нарушения.
Чревният микробиом и имунната система са като двете половини на едно цяло. 70% от клетките на имунната система се намират в червата. Микробиомът играе ролята на защитна бариера срещу вредни патогени, като помага на имунната система да разпознае кой е приятел и кой – враг.
Ако червата ви са здрави, имунната система функционира оптимално, което означава по-малко настинки, алергии и хронични болести.
Изследванията в тази област показват, че разнообразието в чревния микробиом е ключов фактор за здравето. По-богатият на щамове микробиом е по-способен да се справя с предизвикателствата като инфекции или небалансирана диета.
Всяка лъжичка храна, която слагате в устата си, е инвестиция в здравето на микробиома ви. Чрез правилен подбор на храните, използване на подходящи пробиотици, пребиотици или най-добре синбиотици и поддържане на здравословен начин на живот можем да разчитаме, че вътрешното ни общество ще работи в синхрон с нас.
Микробиомът е уникален за всеки човек. Всеки от нас има своя индивидуална микрофлора, която се оформя от начина ни на живот, храненето, околната среда и дори от гените ни. Това означава, че няма универсална формула за идеален микробиом, но усилията ни да се грижим за него със сигурност ще доведат до по-добро здраве и благополучие.
С други думи, когато червата са щастливи, и ние сме щастливи.
Текстът е създаден с подкрепата на B-protekt.
B-protekt е синбиотик, съдържащ комбинация от 5 щама пробиотични бактерии и пребиотиците инулин и пектин, които създават подходяща среда за развитието на полезните бактерии в червата. B-protekt съдържа и витамини в оптимални дози, имащи благоприятен ефект върху чревния имунитет.
Всеки пробиотичен щам е с различен механизъм на действие в конкретната част на гастро-интестиналния тракт. По тази причина B-protekt може да бъде използван при различни чревни неразположения по време и след прием на антибиотици, при диария или запек, при промяна в диетата, пътуване или стрес.
Кои са пробиотичните щамове, които съдържа B-protekt?
L. Bulgaricus възстановява чревния имунитет и укрепва здравината на чревната лигавица.
L. Rhamnosus намалява прикрепянето на патогенни бактерии.
L. Acidophilus поддържа кисела и здравословна среда в червата.
B. longum подобрява храносмилането и благоприятства синтеза на витамини и микроелементи.
S. thermophilus улеснява преработването на млечните продукти и има бактерициден ефект.
Какво още се съдържа в B-protekt?
Витамини А, B6, C и D3 подсилват имунитета и възстановяват организма. Цитрусовият пектин и инулинът от цикория стимулират растежа и подсилват вече съществуващите полезни бактерии в гастроинтестиналния тракт.
Досегът с арсен, известен като „краля на отровите“, и олово, потенциално отговорно за лудостта на Ван Гог, може да бъде фатален. Вълна от безпокойство се разля в социалните мрежи след резултатите от ново проучване, което разкри, че дамските тампони съдържат арсен, олово и други тежки метали.
В новото проучване изследователите анализират нивата на 16 метала в 30 тампона от 14 различни марки. Те откриват 12 от тези метали, включително токсични, във всички тествани продукти. „Открихме олово в 100% от тампоните, които тествахме“, казва водещият автор Джени Шиърстън, епидемиолог по околната среда в Калифорнийския университет Бъркли.
Въпреки че тампоните са на пазара в САЩ повече от 90 години, авторите на изследването смятат, че това е първият път, в който някой ги е тествал за тежки метали. Шиърстън приписва този пропуск на историческото табу около менструацията. „Ако не говорим за менструацията или менструалните продукти, тогава може да не задаваме и важни научни въпроси“, казва тя.
Ето какво може да означават за здравето ни наличието на олово, арсен, кадмий и други замърсители в тампоните, както и кои са останалите начини, по които може да сте в досег с тези метали, без да го знаете.
Във викторианските времена арсенът е присъствал във всичко – от дрехи и тапети до свещи и изкуствени цветя, но в крайна сметка е изтеглен от употреба, след като лекарите осъзнават, че досегът с него убива.
Известен като „кралят на отровите“, арсеновият триоксид е бил предпочитано средство за убийство, тъй като отровата е без вкус и мирис и причинява стомашни спазми, повръщане и диария и на практика е неоткриваема в организма. Достатъчно е количество с размер на грахово зърно, за да бъде фатално за човека.
Отравянето с олово, което също може да бъде фатално, може да причини болки в ставите, главоболие, затруднено концентриране и промени в поведението. „Влияе върху нервната система, когнитивните способности и развитието на мозъка“, казва Шиърстън.
Излагането на оловни бои е причинило „лудостта на художника“ – състояние, което според някои може да е засегнало Микеланджело и Ван Гог.
И така, може ли арсенът и оловото в тампоните да вредят на нашето здраве?
Сара Кеди, старши изследователски мениджър в Държавния университет на Айова, която не е участвала в проучването, смята, че наличието на тези метали не е тревожно, ако концентрациите са ниски. „Дозата прави отровата“, казва тя.
Бетани Баноу, доцент по медицина в отдела по хематология и онкология в Орегонския здравен и научен университет (OHSU), която също не участва в проучването, смята, че е малко вероятно вредните нива на метали да попаднат в телата ни по този начин. „Тампонът е предназначен да абсорбира, а не ние да абсорбираме нещо от него“, казва тя.
Но проучването разкрива високи нива на олово – 10 пъти повече от лимита на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ за питейна вода. Това не е идеалното сравнение, казва Шиърстън, защото „ние не пием тампони, ние ги използваме вагинално“, но отбелязва, че вагината има много кръвоносни съдове и голяма повърхност, които помагат за усвояването.
Въпреки големия интерес към вагиналното приемане на лекарства, колко може да се абсорбира, е недостатъчно проучена област. „Със сигурност се нуждаем от повече изследвания“, казва Шиърстън.
Учените не разбират напълно как вагиналната абсорбция се различава от директната консумацията на замърсители и отрови. „Червата са проектирани да обработват и абсорбират хранителни вещества по начин, по който вагината очевидно не е“, казва Баноу.
Но когато храната преминава през червата, това, което е било абсорбирано, „отива в черния дроб, за да бъде детоксикирано, преди да се разпространи в тялото ви“, казва Шиърстън, и това може да не се случи при вагиналната абсорбция, така че токсичните вещества може и да не се филтрират.
Сега се планират още изследвания, за да се установи как това лабораторно откритие се реализира на практика и как участва в процесите в човешкото тяло. „Телата ни са странни и сложни и [в лабораторията] не можете напълно да имитирате това, което е вътре в едно човешко тяло“, казва Кади.
До провеждането на допълнителни изследвания „все още не знаем дали количеството, открито в тампоните, е риск за здравето“, казва Шиърстън. „Знам, че отговорът е особено незадоволителен.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Този нов пример за замърсители в нашето ежедневие е притеснителен за Робин Додсън, изследователка от Silent Spring Institute, която не е участвала в проучването. „Няма безопасно ниво на олово“, казва тя.
И днес тежките метали се намират навсякъде около нас: арсенът може да бъде открит в морски дарове, замърсена питейна вода и зърнени култури, а оловото може да присъства във въздуха, почвата и прахта.
Наскоро опаковки с ябълково пюре бяха изтеглени от пазара поради високи нива на олово и хром. „Това е голямо притеснение за мен. Имам малки племенници и те обожават да хапват такива неща“, казва Кеди.
„Ежедневно сме изложени на стотици опасни за здравето химикали“, казва Додсън. В проучване от 2012 г. тя открива в козметика, почистващи препарати и слънцезащитни продукти химикали, нарушаващи хормоните и свързвани със състояния като фиброиди и рак на гърдата.
„Свързването на конкретни химикали с конкретни въздействия върху здравето е трудно, защото сме изложени на цяло плато от химикали, все от различни източници“, казва тя. Понякога ефектите са кумулативни – „ние не използваме само един продукт и експозициите могат да се натрупват“ – и може да сме срещнали замърсителя години преди първите симптоми.
Използването на тампони може да бъде пример за ниска доза хронично излагане, казва Шиърстън: „Жените използват тампони до осем поредни часа... дни наред и така всеки месец в продължение на десетилетия.“
Въпреки че са необходими повече изследвания и не всички експерти са притеснени, дамите могат да сменят менструалните продукти, които използват, ако това проучване ги притеснява. „Има превръзки, чашки, менструално бельо, вече има какво ли не“, казва Баноу. „Но ако тампоните са ви удобни и не срещате проблеми с тях, не би следвало да има проблем да продължите да ги използвате.“
За Шиърстън нещата стоят по следния начин: „Загрижени сме, но не е време за паника. И определено не е време да изхвърлите всичките си тампони.“
Източник: National Geographic
Замисляли ли сте се откъде идва поверието, че счупеното носи щастие? И какво изобщо означава това? Схващането вероятно произлиза от идеята за цикличността в природата и в живота на хората – след всеки дъжд изгрява слънце, след всяка зима идва пролет и съответно – след лошото идва и доброто. Има го и при древните японци, които вярвали, че счупеният порцеланов съд се връща към нов живот и носи късмет на притежателя си, когато го залепиш със смола, примесена със златен прах. Това по същество е и философията на древното японско изкуство кинцуги – счупеното не трябва да се прикрива, защото то е част от автентичната история на предмета.
Само че това със счупването и щастието не важи явно за всичко, защото, ако се плъзнем по плоскостта на суеверията (а тя е твърде наклонена и не се знае накъде ще ни изсипе), трябва да вземем предвид и поверието, че счупеното огледало води след себе си 7 години нещастна любов. А пък разбитото сърце не се лепи със златен прах, нали? Изобщо, хората не са порцеланови кукли или вази, че да ги споим с благороден метал и те да бъдат още по-красиви и здрави отпреди. Де да можеше…
Ако трябва да сме буквалисти (а то понякога ни се налага, няма какво да се лъжем), е добре да обърнем внимание на истинското счупване при хората – фрактурите на костите, за да видим, че най-малкото, което едно счупване носи, е щастие. Особено от една определена възраст нататък.
Нека поговорим за един от „тихите“ причинители на най-много поражения в човешкия организъм – остеопорозата.
Остеопорозата е хронично заболяване на костите, при което е нарушен балансът на костно образуване и костно разграждане, което води до намаляването на костната маса. Следователно кога и как ще се прояви остеопорозата е тясно свързано с костната структура. Важно е да споменем, че един от симптомите на остеопорозата би могла да е и болката в крайниците (особено краката), която съпътства заболяването и понякога става хронична и трудна за превъзмогване.
Знаем, че повечето от вас са едни страхотни млади и енергични дами и господа и НА ВАС НЯМА ДА ВИ СЕ СЛУЧИ, обаче истината е, че остеопорозата засяга огромен процент от хората. Специално за България статистиката е следната:
повече от 420 000 българи страдат от крехки кости, като 80,4% от тях са жени, а 19,6% – мъже. Приблизително всяка пета жена на възраст около и над 50 години у нас страда от остеопороза.
Този спад в нивата на костната плътност започва да се проявява стремглаво при жените още от 30-годишна възраст нататък. Така че и млади да сте – имайте едно наум.
В зависимост от причината за заболяването, лекарите разграничават два вида остеопороза:
Голяма част от причините за появата на остеопороза се коренят в начина ни на живот и на хранене. Дефицитът на протеин е една от тях. Витамини К, Е и А са важни за регулирането на калциевия метаболизъм и предотвратяването на остеопороза. Тоест, правилното и пълноценно хранене и приемане на витамини и минерали може да помогне за подобряване и запазване на костната плътност.
Другото важно нещо е движението. И то целенасоченото движение за укрепване на костите. И тук трябва да споменем името на един лекар – д-р Юлиус Волф. Той е германски хирург, живял през 19. век. Вследствие на наблюденията си д-р Волф формира Закона за трансформация на костите, известен и с неговото име като Закон на Волф. От него става ясно, че костите на здрав индивид ще се адаптират на база натоварването, което им се прилага. Ако товарът върху определена кост от тялото се повиши, то тя ще се ремоделира, така че да се заздрави, за да устои на тежестта. Важи и обратното – колкото по-малко се товарят костите, толкова по-слаби и крехки стават те. И налице са счупвания, които освен всичко друго и заздравяват по-трудно.
Така че движете се повече. И то целенасочено натоварване – вдигане на тежести, съобразени с възрастта и възможностите на всеки човек, плуване, разходки в планината. Фитнесът отдавна не е запазена територия за момчета на по 20 години, а тежестите не са само за културисти. Басейните са достъпни за всякакви възрасти. Парковете и планините – също. Кажете го и на майките и бабите си, които със сигурност попадат във високорисковата група. Заведете ги на една тренировка, покажете им как да правят достъпни за техните възможности упражнения вкъщи, отидете заедно на плуване. Създайте си съвместен навик и график на тренировки и го спазвайте – помагате на здравето си и прекарвате време заедно.
Макар заболяването да засяга страшно много хора, възможно е с години то да остане под радара и на лекари, и на пациенти, защото в първите си етапи то протича напълно безсимптомно. Докато в един момент не си удариш крака в холната маса и той не се окаже счупен. Да, толкова крехки могат да станат костите. Един обикновен удар или едно не толкова сериозно падане при човек с остеопороза могат да бъдат причини за тежка фрактура.
Направете консултация със специалист. Запазете час и за вашите близки. Първият лекар, който можете да посетите, е ендокринолог, защото по същество остеопорозата е метаболитно заболяване. Преглед може да бъде извършен и от ревматолог, още повече че повечето апарати, които изследват костната плътност, се намират в ревматологични отделения и центрове.
Самият преглед и изследванията са напълно безболезнени и обикновено протичат в няколко стъпки.
Първата е
В тази стъпка лекарят се информира за историята на заболяването и уточнява възможните рискови фактори. Провежда се физикален преглед, с който да се установи какъв е двигателният обем на ставите и какъв е рискът от падания. По време на прегледа се търсят и признаци за скрити фрактури.
Следващата възможна стъпка е
С това сложно име е кръстено едно безболезнено и много приятелски настроено по своята същност, но и особено информативно образно изследване, което показва реалното ниво на костна плътност. То представлява двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA или DEXA от Dual Energy X-Ray Absorptiometry).
За разлика от обичайното рентгеново изследване при DEXA лъчевото натоварване е незначително. Измерва се плътността на лумбалните прешлени и бедрената кост. Чрез стандартизиране на местата на измерване се получава сравнимост на резултатите, независимо от момента на измерване или от лекаря, извършващ изследването. С други думи, получава се обективна информацияза състоянието на костите.
В зависимост от резултатите от DEXA скенера може да се пристъпи и към
За тях са необходими кръв и урина от пациента. В зависимост от нивото на показателите лекарят изключва или потвърждава наличието на костно заболяване, което се нуждае от лечение. Освен това трябва да се разбере дали има скрито заболяване, което причинява остеопорозата – например хиперфункция на щитовидната жлеза, диабет или раково заболяване на костите. От лабораторните изследвания ще се прецени и бъбречната функция на пациента, защото някои от лекарствата за остеопороза не са разрешени за употреба при бъбречна недостатъчност.
Ако има нужда от допълнителното потвърждение, може да се прибегне и до
Рентгеновото изследване се използва като допълнителен диагностичен метод, за да се изясни обхватът на вече диагностицирана остеопороза, или когато има съмнение за скрита фрактура. Един от признаците на остеопорозата в рентгенографията е по-малкото насищане на костите (в бяло) в изображението.
Малцина от нас знаят какъв сериозен проблем е остеопорозата и че тя може да бъде овладяна и да се постигне добро качество на живот. Изследване на Международната фондация по остеопороза (МФО) показва, че заболяването все още се диагностицира много късно, като в България биха могли да бъдат предотвратени до 68 000 костни фрактури, ако хората с повишен риск от развитие на остеопороза или вече с доказано заболяване получат адекватна лекарствената терапия.
Според статистиката една от всеки три жени и един от всеки пет мъже след 50-годишна възраст ще получи най-малко една фрактура вследствие на чупливост на костите. Рискът от бедрена фрактура през живота на жената е по-голям от опасността от развитие на рак на гърдата, на ендометриума и на яйчниците, взети заедно. Счупването на бедрената шийка води до повишение с 10–20% на смъртността в рамките на 1 година. За съжаление, смъртността в резултат на остеопорозата у нас е по-висока (184 на 100 000), отколкото в Европейския съюз (116 на 100 000).
Четейки тази статистика, си даваме сметка защо цялото ортопедично отделение на една болница аплодира 90-годишната баба на наш приятел, която беше отишла да почерпи лекарите, ходейки самостоятелно, след като преди време e лежала в същото отделение със счупена тазобедрена става.
И тази жена се оказва, че има невероятен късмет, защото въпреки остеопорозата и счупване е успяла да се възстанови. Много хора с нелекувана остеопороза след фрактура остават трайно инвалидизирани, приковани на легло и с нужда от постоянни грижи.
Погрижете се навреме за себе си, за родителите си и за възрастните си близки, защото счупеното НЕ носи щастие.
Повече информация за остеопорозата можете да откриете на www.krehkikosti.bg.
Текстът е създаден с подкрепата на Amgen.
BGR-NP-0524-80004
Над 20 водещи специалисти в областта на женското здраве ще се съберат на еднодневен „Форум за женско здраве“ на 31 май тази година.
Събитието се провежда в Интер Експо Център и обещава богата програма с лекции, демонстрации и презентации, в които ще бъдат представени последните световни нововъведения в областта на профилактиката и лечението на различни заболявания в областта на акушерството, гинекологията, репродуктивното и пренаталното здраве, менопаузата и хормоналния баланс, гастроентерологията и други.
Организатор на здравната конференция е медията „Момичетата от града“, а основната цел е събитието да бъде от полза на жените в техните различни търсения – осигурявайки ценна информация и стратегии за зачеването и протичането на бременността; ключови знания за най-често срещаните заболявания при жените; съвети за преодоляване на хроничните и упорити здравословни проблеми; препоръки за промяна на начина на живот с цел постигане на по-добро здраве.
Водещите и специалистите ще обърнат внимание на здравословния начин на живот и холистичния подход към него, на храненето и физическата активност, менталното, психологическото и сексуалното здраве, справянето със стреса и стремежа към дълголетие.
В две зали през деня ще бъдат проведени няколко тематични панела – „Превенция и лечение на онкологични заболявания“, „АГ и репродуктивно здраве“, „В равновесие“ (ендокринология, хормонален баланс и хранене) и „Отвъд границите“ (психология, епигенетика и естетична дерматология).
В тях ще говорят изявени експерти в съответните области – акушер-гинеколозите проф. д-р Иван Костов, д-р Иван Сигридов, д-р Иван Вецев и доц. д-р Мария Юнакова; хирургът-онколог д-р Ива Гаврилова и д-р Марчела Колева.
Проф. Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към Институт по молекулярна биология-БАН, ще повдигне темата за някои от най-новите научни подходи за забавяне на остаряването, а доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, която от 2021 г. е призната за европейски специалист за лечение на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването, ще има лекция за един от най-разпространените проблеми сред жените – метаболитните нарушения.
Д-р Мария Тончева – дерматолог, магистър по естетична медицина от Университета в Ница и тренер по миниинвазивни процедури, ще разгледа видовете регенеративни подходи при остаряването, а популярната тема за здравословната връзка на всяка жена със себе си и как може да се самоутвърди като свободна личност ще бъде представена от психотерапевта Боряна Григорова.
Посетителите ще могат да избират между програмите в залите „Витоша“ и „Родопи“ от 9:00 до 18:00 часа, а в прилежащото пространство на Конгресния център ще имат възможност да се запознаят с различни здравни услуги, нови продукти и методики, специализирани клиники и лаборатории.
Преодоляването на разликата в здравеопазването между половете може да добави поне 1 трилион долара годишно към световната икономика до 2040 г. Това твърди първият доклад за количествено определяне на икономическите възможности за инвестиране в благосъстоянието на жените.
Според доклада всеки долар, инвестиран за подобряване на здравето на жените, може да генерира три долара за икономиката. Причината – качеството на живот се подобрява и жените могат активно да участват в работната сила. По-доброто здраве може да доведе до допълнителни седем пълноценни здрави дни на година за всяка жена. Което пък се равнява на над 500 средно през целия живот.
Изследването беше представено в Давос от Световния икономически форум и Здравния институт МакКинси (McKinsey Health Institute). В него се твърди, че средно жените са били в лошо здраве с 25% по-дълго от мъжете и че този процент може да бъде намален с почти две трети, ако се вземат мерки по отношение на здравеопазването.
Докладът определя количествено разликата в здравеопазването по отношение на годините живот, коригирани спрямо увреждането – броят години, загубени поради лошо здраве, увреждане или ранна смърт – и степента, до която тази разлика е резултат от структурните и системни бариери, пред които са изправени жените.
В него се цитират проучвания от Дания, които показват, че жените са получили по-късно диагноза от мъжете за редица заболявания. При рак разликата е до 2,5 години. При метаболитни заболявания, например диабет, разликата в диагностицирането е средно 4,5 години.
Още не сме свършили, скрол надолу
Установено е, че здравето на жените често се опростява, за да включва само сексуално и репродуктивно здраве. Които обаче са с малка тежест в цялостното здравословно състояние на една жена. Докладът освен това показва, че данни за здравето на жените често липсват или са неточни, а финансирането за изследвания на специфични състояния е оскъдно. Към 2015 г. има пет пъти повече научни изследвания за еректилната дисфункция, която засяга 19% от мъжете, отколкото за предменструалния синдром, който засяга 90% от жените.
„Много хора смятат, че тъй като жените живеят по-дълго, те са по-здрави, но това просто не е вярно. Средно жените прекарват девет години от живота си в лошо здраве и по-голямата част от тези девет години са в трудоспособна възраст“, казва д-р Луси Перес, съавтор на доклада и старши партньор в MHI.
Според нея на много от първопричините може да се обърне внимание, но не се прави достатъчно. „Дори едно и също състояние – например инфаркт – се проявява по различен начин. Само че се използва един и същи набор от инструменти за двата пола, които са биологично различни. И е логично едната група има по-лош резултат“, обяснява тя.
Здравните и икономическите ползи от преодоляването на изоставането са „огромни“, добавя Перес. „Добрата новина е, че можем да проектираме интервенции, които да отговорят на нуждите на хората. И така ще постигнем по-добри здравни резултати. А по-добрите здравни резултати се превръщат в повече възможности за всеки от нас“, категорична е Перес.
„Жените са били третирани от научната и медицинската общност все едно са по-дребни мъже, но всъщност цялата ни биология е различна. Трябва да развием разбирането си за женско здраве, да гледаме на жените по много по-специфичен начин, ако искаме да запълним тази празнина“, казва Анук Петерсен съавтор на доклада на MHI.
*Знаем, че в доклада става въпрос за долари, но за нас по-важна е пропорцията, а не валутата.
Всеки ден по света се консумират 2 милиарда чаши. Но какво всъщност се случва след първата глътка? Тук е всичко, което трябва да знаете за кофеина. Или почти всичко.
Кафе. Активната напитка. Течно злато. Питието с всички психоактивни свойства. Някога използвана от дервишите като помощно средство за концентрация по време на религиозни ритуали, сега това е една от най-разпространените напитки на планетата: изпиваме около 2 милиарда чаши на ден.
Освен това е една от най-ценните напитки. Една особено търсена смес, Black Ivory, която се произвежда чрез насърчаване на слонове да гълтат зърна арабика (и да ги изхвърлят по познатия начин), се продава на дребно за повече от 3000 евро за килограм, а шампионатите по приготвяне на кафе привличат хиляди зрители.
Но какво всъщност прави кафето с вас? Може да имате мъглява представа, че кофеинът ви събужда, разваля съня ви и може да подпомогне спортните постижения, но знаете ли колко можете да пиете безопасно? Като се има предвид, че типичното американо (нещо като дълго кафе, бел.ред.) съдържа повече от 100 биологично активни съставки, различни от кофеина, какво знаете за „лекарството“, който поглъщате два или три пъти на ден? Какво се случва в тялото ви, когато пиете двойно еспресо сутрин? Ето някои отговори.
Ефектите може да започнат още преди да сте отпили глътка. Самото вдишване на аромата на кафе може да подобри паметта и да стимулира бдителността. Това твърди проучване от 2019 г., направено сред 80 души между 18 и 22 години. Друго проучване от 2018 г. установява, че субектите се справят по-добре в тестове за аналитични разсъждения, ако помиришат познатия аромат. Въпреки това изследователите в проучването от 2018 г. предполагат, че вероятно има и плацебо елемент – самото очакване за подобрена производителност е поне частично отговорно за реалната производителност.
А какво се случва, когато го изпиете? „Има шанс употребата на каквато и да е добавка да доведе до плацебо ефект“, казва за „Гардиън” д-р Майк Т. Нелсън, изследовател и специалист по производителност, съавтор на позицията на International Society of Sports Nutrition относно кафето. „Ако погледнете някои от проучванията за по-високи дози кофеин и ги сравните с изследвания, правени с плацебо, се вижда ефектът на кофеина, който повишава производителността“, казва той.
Тоест, ефектите наистина се проявяват известно време след началото на пиенето. Проучване от 2008 г. установява, че ефектът от чаша кафе може да настъпи едва 10 минути след поглъщането ѝ, но пиковата концентрация на кофеин в кръвта настъпва след 45 минути.
Кофеинът действа като стимулант на централната нервна система – прави ви по-бързо реагиращи и по-фокусирани, но и потенциално по-раздразнителни и по-тревожни. Това е свързано с аденозиновите рецептори в тялото ви, които помагат за регулиране на сърдечната честота, кръвния поток и циклите сън-будуване. Когато аденозинът (органично съединение, което се среща естествено в човешкото тяло) се свърже с тези рецептори, това предизвиква физиологични реакции, които водят до намаляване на клетъчната активност, често насърчавайки сънливост и сън.
Кофеинът може да заблуди вашите нервни клетки и вместо това да се свърже с тях, като попречи на аденозина да свърши работата си. Това насърчава повишената пъргавина, като същевременно позволява на стимулиращите мозъка невротрансмитери (например допамин) да се развихрят. Това прави кофеина средство за повишаване на настроението за много хора, но във високи дози може да доведе и до безпокойство. Тялото ви се адаптира към ефектите на кофеина след известно време, но различните хора могат да имат различни реакции към едно и също количество.
Със сигурност може. Проучване от 2020 г. на аматьори колоездачи установява, че кафето подобрява представянето средно с 1,7%. Това може и да не звучи като нещо сериозно, но е голямо дори за умерено конкурентни спортисти. По-старо британско проучване съобщава подобрение в тестове за реакция, памет и зрително-пространствено ориентация сред пиещите кафе. И то в зависимост от дозата.
Повечето от тези ползи идват от кофеина. Което пък означава, че кафето невинаги е най-добрият вариант. Скорошен анализ на потребителската група Which? установи, че едно средно капучино в Costa съдържа 325 мг кофеин, докато еквивалентът в Starbucks има само 66 мг. Още по-объркващо е, че проучване от 2003 г. открива широк диапазон от концентрации на кофеин (от 259 мг до 564 мг на порция) в една и съща напитка, закупена от едно и също кафене в шест последователни дни.
„Сортовете са от значение – стандартните зърна робуста имат по-високо съдържание на кофеин от зърната арабика например“, казва Нелсън. „Но има и други фактори – печенето всъщност разгражда кофеина, така че по-тъмните зърна ще имат по-ниско съдържание на кофеин. Но дори когато търговските обекти се опитват да контролират зърната, метода на запарване и т.н., променливостта в съдържанието на кофеин остава голяма. Ето защо за спортистите препоръчвам да приемат кофеин под формата на хапчета. Така те могат да контролират по-добре приема”, смята той.
„В миналото съм работил за издръжливост с атлети, които спираха и си взимаха нормално кафе откъдето и да е преди състезанието. И много пъти представянето им беше различно. Вероятно защото количеството кофеин не беше строго контролирано“, добавя Нелсън.
Принципно няма граници за дневен прием на кофеин, ако сте бременна. Американската администрация по храните и лекарствата твърди, че 400 мг на ден е добра доза. Британската агенция по стандарти на храните дава доза от 200 мг на ден. Една чаша инстантно кафе съдържа около 100 мг кофеин. Чаша чай има около 75 мг кофеин, което е близо два кена „Кока-Кола” или 100 г шоколад.
В последните десет години има много проучвания за ефекта върху децата при прием на кофеин по време на бременност. Най-голямото от тях е от Норвегия с участието на близо 60 000 бременни жени за период от 10 години. Според него прекомерната употреба на кофеин по време на бременност може да доведе до по-нисък ръст и по-ниско тегло на бебетата. Според резултатите, ако дадена жена приема над 300 мг кофеин на ден, при раждане бебето ѝ ще е с около 200 г по-леко от това на жена, която не приема въобще кофеин. При 100 мг на ден разликата е много по-малка – до 30 г тегло на бебето.
Същото важи и за височината – чаша кафе на ден може да означава разлика от 2 см в ръста.
Най-неочакваният резултат от това изследване обаче е, че пиенето на чаша кафе на ден (но не и кофеин от други източници) увеличава периода на бременност с 8 часа.
По този въпрос се води горещ спор. Кофеинът има период на полуразпад от около шест часа, което означава, че ако изпиете последното си еспресо в 16:00 часа, половината от кофеина все още е във вас в 22:00, когато трябва да си лягате. Много хора се присъединяват към идеята за вечерен час за кофеин – спиране в 14:00 или 15:00 часа, например. Но това не означава, че трябва да се наливате с кани кафе за закуска.
„Приемът трябва да е добре балансиран“, обяснява Ник Литълхейлс, консултант по сън, който е работил с няколко големи футболни отбора и е научил Кристиано Роналдо да спи (да дойде да ни научи и нас!, бел.ред.). „Виждам много хора, които пият три кафета едно след друго сутрин и след това спират приема. Те са на 1000-1500 мг, преди да стигнат до обяд. Но това не е разумен начин, трябва да поддържате постоянно ниво, без големи възходи и падения. Проследявайте кога влизате в нискоенергийно затишие. Тогава можете да използвате приема на кофеин стратегически, за да ви помогне в ключови моменти”, добавя Литълхейлс.
Това е моментът, в който идват другите биологично активни съединения. Това е и мястото, където науката става по-неясна. Някои хора предполагат, че прекомерният прием може да е свързан с повишен риск от рак или сърдечни проблеми, докато други казват, че няколко чаши на ден са напълно ок.
Един от най-големите общи прегледи на метаанализи, който разглежда повече от 200 метаанализа през 2017 г., твърди: „Консумацията на кафе като цяло изглежда безопасна в рамките на обичайните нива на прием, като обобщените оценки показват най-голямото намаляване на риска за различни здравни проблеми при три до четири чаши на ден. Този прием е по-вероятно да е от полза за здравето, отколкото да навреди.“ Друг анализ от същата година установява, че кафето е свързано с вероятен намален риск от няколко форми на рак, сърдечно-съдови заболявания, болест на Паркинсон и диабет тип 2.
А други дългосрочни ползи от кафето? Има някои доказателства, че то вдига настроението в дългосрочен план. В метаанализ на проучвания от 2016 г. се установява, че консумацията на кофеин намалява риска от депресия. Според финландско проучване от 2010 г. връзката е по-слаба, когато се консумират други кофеинови напитки, което предполага, че има нещо конкретно в кафето, което може да повлияе на настроението. Една от теориите е, че това са антиоксидантите. Те обикновено са свързани с намалени нива на стреса като цяло.
Кафето също така може да помогне за изгарянето на мазнини, но е най-ефективно в комбинация с упражнения. „За да се отървете от мазнините, трябва да ги отделите от клетката и след това да ги изгорите. Доказано е, че кофеинът увеличава липолизата или разграждащата част“, казва Нелсън. Така че изпиването на бърза чаша преди сутрешната тренировка е повече от просто зареждане с енергия.
Има ли значение как го пиете? Накратко: да. По-тъмните зърна, освен че са с по-ниско съдържание на кофеин, обикновено съдържат по-малко антиоксиданти и са с по-ниски нива на хлорогенна киселина. Тази киселина предпазва тялото от възпаления и увреждане на клетките. Кога смилате зърната няма значение, освен ако не предпочитате вкуса на прясно смляно кафе. Но колко ще ги смилате вероятно има значение. По-финото смилане освобождава повече полифеноли, придавайки на фино смлените напитки малко по-благоприятни ефекти.
Кафето, филтрирано през хартия, може да е по-здравословно от кафето, приготвено с метален филтър или въобще без филтър. Проучване, публикувано през 2020 г., което проследява повече от 500 000 консуматори на кафе в добро здравословно състояние в продължение на около две десетилетия, установява, че тези, които пият филтрирано кафе (за разлика от просто кипване на вода със смлени зърна), имат по-ниски нива на артериални заболявания и смърт. Авторите на изследването смятат, че веществата в кафето, които може да повишат „лошия“ холестерол, могат да бъдат отстранени с помощта на филтър. Те твърдят, че чаша нефилтрирано кафе обикновено съдържа около 30 пъти по-голяма концентрация на вещества, повишаващи липидите, в сравнение с филтрираното кафе.
Температурата на приготвяне няма толкова голямо значение. Макар някои пуристи да твърдят, че използването на вряла вода директно върху зърната ще „изгори“ вкуса, процесът има малък ефект върху полезните съединения вътре.
Що се отнася до това коя от главозамайващата гама опции е най-добра - отговор няма. Просто са направени изненадващо малко изследвания. „Предполагам, че приемането на доза мазнина – мляко – с кафето ще забави леко ефекта на кофеина, точно както би се случило с консумацията на храна“, казва Нелсън. Проучване от 2001 г. разглежда приемането на комбинация от кофеин и въглехидрати и не открива допълнителни ефекти.
Очевидно ако сипете половин чаша мляко и две лъжички захар в кафето си, това увеличава калориите. Има ли начин това да се смекчи? Може би с малко канела? „Вероятно няма да има голям ефект върху изгарянето на мазнини“, казва Нелсън. „Има някои проучвания, които показват, че може да помогне за метаболизма на глюкозата, ако се приемат високи доза канела. Но не бих разчитал, че малко прашец ще свърши много работа“, добавя той.
Що се отнася до палео кафето – запазената марка на амбициозните биохакери, приготвено с кокосово масло, доказателствата за неговите ползи са по-оскъдни, отколкото маркетингът иска да ви накара да мислите. Да, може да ограничи апетита и да ви попречи да се чувствате гладни. Все пак идва с голяма лъжичка калорични мазнини. Но ако го използвате, за да замените закуската, ще намалите хранителните вещества, които получавате сутрин.
И така, каква е рецептата? До три чаши на ден вероятно са добре, филтрирани, ако е възможно. По-тъмни зърна, ако се опитвате да намалите кофеина, и по-светли, ако се опитвате да се възползвате повече от него. Разпределете ги равномерно сутрин и се опитайте да оставите прилична дупка, преди да си легнете.
Знаете ли кой е вечният въпрос? Не е кое е първо - яйцето или кокошката; не е въпросът за смисъла на живота; дори не е да бъдеш или да не бъдеш. Не! Вечният въпрос е “Какво да сготвя за вечеря?”. Задават си го стотици хиляди родителите по целия свят, а стотици хиляди деца в същия този свят биха се намръщили на който и да е отговор на така поставения въпрос. Освен ако, разбира се, отговорът не е “сладолед” или “торта”.
Има вариант, при който децата не са злояди и с радост ядат всичко - да, съществуват такива деца. Обаче този въпрос пак стои, защото родителите винаги се чудят каква храна да предложат така, щото тя да е вкусна, питателна, съдържаща всички най-важни хранителни групи и толкова пълна с витамини, антиоксиданти и безценни макронутриенти, че детето веднага да започне да превежда Шекспир в оригинал и да конструира телескопи, виждащи всичко чак до края на вселената.
И в дъното на всичко това всъщност стои желанието ни да възпитаме в децата си здравословно отношение към храната. Да не прекаляват с нея, но и да не пренебрегват това, с което се хранят. Да имат любопитство към вкусната и интересна храна, но да не са самоцелни чревоугодници. Да не робуват на хранителни ограничения, но и да не посвещават цялото си съществуване на това какво ще ядат.
В текста си за Parents Мишел Хейнър поставя на масата почти еретичната възможност да оставим децата да ядат каквото си искат. (Или поне така да си мислят.) За да им дадем възможност да поемат сами отговорност за избора си и за последиците от него.
И аз като много други майки прекарвам доста време в приготвяне на храна или в обмисляне какво да сготвя за децата си, защото те почти винаги са гладни. Но забелязвам, че с порастването хранителните им нужди и навици се променят, което прави целият процес по изхранване още по-сложен.
10-годишният ми син е супер атлетичен, занимава се с няколко спорта и постоянно е в движение. Понякога имам чувството, че гори калории по-бързо, отколкото мога да ги запълня с храна. При него диетата, богата на ядкови мазнини, авокадо и пълномаслени млечни продукти, е абсолютната норма. И ако понякога изяде някой допълнителен следолед след обяда, не обръщам голямо внимание.
7-годишната ми дъщеря също е много активна, въпреки че не чак толкова, колкото брат си. Тя има не особено добра връзка със зеленчуците и затова по-често я окуражавам да избира по-здравословна храна и да избягва втори десерт.
Съвсем скоро, докато си обличаше трикото за гимнастика, изпъчи коремче и ме попита: “Имам ли голям корем? Според теб дебела ли съм?”.
Направо ми се преобърна стомахът.
Като дъщеря на една чудесна, любяща майка, продукт на поколение, в което жените бяха индоктринирани да виждат храната като враг и да са винаги на диета, ми се е налагало често да чувам какво не бива да ям. “Нали не искаш да станеш дебела” и “Минута в устата, цял живот на бедрата” бяха обичайни фрази през цялото ми детство. И това повлия доста негативно на отношението ми към храната. Отне ми години да го преодолея.
По тази причина съвсем умишлено не използвам думата “дебел/а”, за да опиша себе си или някой друг и внимавам да не слагам знак за равенство между теглото на децата ми и тяхната стойност като хора. Те знаят, че аз тренирам и се храня добре, защото искам да съм здрава, а не защото съм обсебена от число, което трябва да видя на кантара.
Та, когато дъщеря ми постави под въпрос външния си вид, се зачудих дали това, че се опитвам да я отклонявам от сладките неща не ѝ е оказало негативно влияние, без да искам.
Според д-р Шарлът Марки, професор по психология в Университета Рутгърс в Камдън, Ню Джърси, храната е един от малкото случаи в живота ни като родители, в които е по-добре да казваме по-малко. “Има толкова много неща, за които е добре да се говори дълго и подробно, но не съм убедена, че храната е едно от тях”, казва тя. “Това създава тревоги и несигурност в децата, които не са здравословни.”
Вместо това д-р Марки предлага да се използва добре познатия сред различни диетолози метод на “разделение на отговорностите”. При него родителите осигуряват на децата различни, предимно здравословни, храни в определеното за хранене време, а децата сами преценяват какво и колко искат да изядат. Дори това да означава, че понякога ще изядат повече бисквити, отколкото моркови.
“Ще има дни, в които децата ви ще ядат боклуци и това няма да ви кара да се чувствате добре като родители. Но така се учат как да ядат, когато са гладни, и кога да спрат, когато се заситят”, казва тя. И добавя, че родителите трябва да използват този метод с всяко дете в семейството, стига, разбира се, някое от децата да не страда от заболяване или хранителна алергия.
Освен че ще им позволите да следват хранителните си желания, с този метод ще им дадете възможност да разберат какви са последиците от техните решения. “Когато детето ви каже, че го боли стомаха, можете спокойно да му отговорите, че ако не беше яло толкова сладки неща и беше направило друг избор, може би щеше да се чувства по-добре”, отбелязва д-р Марки. “Позволете им да почувстват, че имат някакъв контрол над ситуацията.”
Лично аз се почувствах доста освободена, прилагайки тези съвети, тъй като обикновено едва ли не изпитвам вина, ако всяко хранене не стъпва на четири основни хранителни групи. Получих разрешение да спра да съм “надзорникът по храната”, но въпреки това бях доста несигурна.
“Ами ако яденето на цял пакет чипс се превърне в навик?” “Ами не купувайте такива неща”, казва д-р Марки. “Купете им любимите им плодове. Стойте зад кулисите и насочвайте избора им. Или отделете едно чекмедже или шкаф за храна, която е без всякакви ограничения. Оставете контрола в техните ръце, но с определени параметри.”
В допълнение към това стоеше и въпросът с думата “дебел”, която дъщеря ми очевидно беше започнала да възприема като нещо лошо. Диетологът Мариан Якобсен съветва родителите да имат отворен диалог с децата си по отношение на напълняването.
“Това така или иначе ще е съществена част от живота им”, казва тя. “Момичетата наедряват по-бързо през първите две години от пубертета, което може да е малко плашещо, но е съвсем нормално. Обикновено това се случва преди първата менструация. В този период организмите им се променят и би трябвало да можете да говорите с децата си за това.”
Кейти Райт е професионален фитнес инструктор и майка на пет деца. Тя също споделя, че понякога се чуди как да се справи с разликата в нивата на апетит и в желанието за активност при двете си по-големи дъщери. “Опитвам се да им обясня, че няма нищо лошо в това да не искаш да тичаш по 10 км на ден, но все пак трябва да балансираш активността си спрямо това, което ядеш”, казва тя. “Обаче и не ми се иска да им казвам да не ядат нещо. Много е трудно.”
Освен че е трудно, вероятно няма и да има ефект. “Някои деца просто обичат храната и ядат повече”, казва д-р Марки. “Да им забраните да си вземат допълнително, няма да реши проблема, затова е по-добре да ги оставите сами да разберат колко ти става лошо, след като изядеш шест курабии.”
Якобсен съветва родителите да карат децата да сядат на масата за всяко хапване, дори да е малко междинно хранене с плод, за да осъзнаят по този начин какво е да си гладен и какво е да си сит. Освен това е добре да отъждествите храната с неща, които са важни за тях. “Ако спортуват, кажете им, че храната ще им помогне. Обърнете внимание на това, което храната би направила за тях, а не какво ще направи с теглото им”, казва тя.
Опитвам да прилагам тези стратегии. Задобрявам в това да режа плодове и зеленчуци и да им ги давам за бързо хапване. Освен това казвам “да”, когато искат сладолед, дори в този ден вече да са яли. Видях, че когато налагам по-малко забрани, те вземат по-добри решения. А дните, в които няма толкова много зеленчуци, компенсираме с повече зеленчуци в следващите. “Храненето е дълъг процес”, казва Якобсен. “Храната, която се предлага, прави разликата, защото дори и да не искат да я ядат, те я виждат. И в един момент просто им прещраква и започват.”
Стресът и сънят. Каква е връзката помежду им. С фитнес треньора и експерт по хранене Лазар Радков от Live to Lift говорим точно за това. Колко е важен здравият сън за психическото и физическото ни здраве?
Лазар обяснява как недостатъчният сън води до проблеми с метаболизма и оттам – с килограмите. А също и какво е стресът и защо сънят и стресът са "скачени съдове". Изобщо, защо трябва да се погрижим за съня си и след това за всичко останало.
