fbpx

Дали детето се е нахранило? Ако случайно не е, сме готови с всякакви импровизации. Превръщаме се в актьори, в животни, бръмчим като самолети, разнасяме хапки около детето в желанието да го залъжем, та да вземе да си отвори устата.

И ако в началото подобни трикове минават, то постепенно включваме и тежката артилерия. Телевизия или видео игри, докато храненето съвсем изчезне като процес, в който детето усеща вкуса на храната, както и най-важното – да разбере, че е гладно.

Ето малко споделен опит по темата от Трейси Къчлоу – автор на международния бестселър Zero to Five: 70 Essential Parenting Tips Based on Science („От нула до пет: 70 важни родителски съвета, базирани на науката“).


В разгара на прехода на бебето от мляко към твърда храна една майка ми писа за трудна ситуация.

На 6 месеца момченцето ѝ започнало да се храни доста добре. На 7 месеца вече не ядяло достатъчно или отказвало да се храни до степен, в която теглото му паднало под нормата. Майката се оказала в безизходица, опитвайки се да му набутва калории, макар да знаела, че експертите препоръчват децата да не се насилват да ядат.

Опитала се да премахне пречките, които виждала. Например момченцето ѝ било толкова нетърпеливо да види какво яде тя, че не ядяло собствената си храна. Затова спряла да го храни по време на семейното хранене. Той започвал да се суети, щом го накарала да седне на високия стол. Мръщил се на пюретата (дори на любимите). Опитала се да го разсее с играчки, но и това не помогнало.

Детето се опитвало да хване лъжицата, а тя да го спре. „Понякога ми дава знак да се приближа, целува ме по челото, а след това отново започва да плаче“, пише тя. „Това продължава час или два. И в повечето случаи завършва с пълна купа с храна.“

И за двамата времето за хранене се е превърнало в нещастие, в задължение.

В картината, която тя обрисува, видях, че неусетно в храненията има все по-малко връзка помежду им. Проучванията показват, че децата изпитват трудности, когато не чувстват близост, и процъфтяват, когато се чувстват свързани.

Прекрасно е, че малкото ѝ дете я моли за повече близост със сладки целувки. Затова с нея поговорихме как да изграждаме все повече и повече връзка по време на хранене.

Знам, че тази майка не е единствената с подобни въпроси. Ако и вашето дете не се храни, ето 8 съвета, които ще ви помогнат да му върнете апетита.

Хранете бебето, докато останалите членове на семейството също са на масата.

Хората са социални същества и това чувство наистина се проявява по време на хранене. Процесът моментално ще се усети като по-приятен за малките деца, когато те са част от този семеен ритуал. Дори и да не ядат толкова, колкото се надявате.

Приближете бебето още повече до масата.

Ако е възможно, вземете столче за хранене, което позволява на детето да седи на масата, като купичката му е на нея вместо на поднос. Използвайте този дизайн, който се закрепва, или който се плъзга директно до масата. Повечето високи столчета за хранене поставят децата малко по-далеч от всички останали. Но малките искат да правят като големите по време на вечеря, за да се чувстват част от семейството.

Предлагайте на бебето храната, която останалите членове на семейството ядат.

Пюретата са малко скучни, нали? Ястията, които обикновено приготвяме за себе си, имат подправки, текстури, аромати и цветове, които са много по-интересни от кашите. За бебетата, които започват да се хранят с твърда храна, е чудесно да ядат истинска храна: подходящо е за фината им моторика, за вкуса им, за удоволствието от храната, за храненето им и др. Просто им давайте по-малки парчета. (Без цели гроздови зърна, тъй като те са хлъзгави и са с точния размер и форма, която може да ги задави.)

Оставете бебето да се храни само.

Като хваща лъжицата, бебето ви казва: „Готов съм да се храня сам!“. Позволете му да използва ръцете си. Да, може и да поизцапате, но купичките с ръбче и лигавниците с дълги ръкави ограничават бъркотията. В помощ идва и голяма подложка под столчето за хранене.

Не оглеждайте всяка хапка на бебето. Сложете храната в чинията му и му кажете какво представлява всеки елемент. След това просто от време на време говорете с него, усмихвайте му се и се наслаждавайте на собствената си храна.

Да, бебето се интересува много от това, което е в чинията ви.

Това ще ви помогне! Можете да храните детето си с хапки от вашата вилица. Можете да кажете: „Една хапка за мен, една за теб“. Около 6–7-месечна възраст бебето иска да прави това, което правите вие. Спомням си, че дъщеря ми искаше храната от МОЯТА чиния, дори да имаше същата в нейната! Понякога слагах определени храни само в моята чиния вместо в нейната, а след това ѝ давах от моята.

Езикът на знаците може да бъде много полезен.

Ако научите бебето си на знаците за думи като „мляко“, „още“, „всичко свърши“ и т.н., то ще може по-лесно да общува с вас. Това е такова облекчение!

Продължавайте да кърмите (ако кърмите).

Твърдите храни могат да се предлагат постепенно. Здравословно е бебетата на 6-месечна възраст да получават по-голямата част от храната си от майчиното мляко и бавно да преминават само към твърда храна през следващите 6–12 месеца. Мислете за това като за време, в което бебето експериментира с новите вкусове и текстури, а не като за време, в което напълно да замени кърмата.

Уверете се, че получава достатъчно зелени храни/фибри.

Бебетата може да плачат и да не искат да ядат, ако се чувстват подути или запечени. Правех зелени смутита за дъщеря ми – лесен начин за набавяне на зеленина. Всъщност все още ги пием, но сега сама избира кои плодове и зеленчуци да включим в тях.

Какъвто и план да измислите, пробвайте го за една седмица. Оставете детето да се адаптира и след това преценете как се справя.


Източник: zerotofive.net.

Статията е създадена с подкрепата на Kaufland*.


Ние, родителите, винаги смятаме, че знаем най-добре – кое е най-правилното за нашето дете, кое училище е най-добро за него и най-вече – кое е най-вкусното пюре, с което да го захраним това дете, за да има възможно най-добър старт в живота. 

Да е поело всички микро и макроелементи, които майката Земя и нейните плодове и зеленчуци могат да осигурят на едно прохождащо човешко същество, да се е обогатило с вкусове и витамини и въобще да е бил поставен един здрав фундамент за неговото развитие посредством намачкания варен домашен морков, който майката му дава за първи път с трепереща ръка.

Дали обаче всичко това е така?

Дали това дете НАИСТИНА вижда в този морков въпросната бетонна плоча, която след това ще трябва да надгради с таблицата за умножение, рецитиране на стотици стихотворения и матурата след 7 клас? 

Или по-скоро вижда в пюрето нещо отвратително, лигаво и безвкусно, което иска да изплюе веднага в лицето на скъпата си майка и да ѝ каже ТИ ЛУДА ЛИ СИ?? ЯЖ СИ ГО ТИ ТОВА, А НА МЕН МИ ДАЙ ТЕЛЕШКО КЮФТЕ!!, но тъй като биологично не се е развило до такова красноречие, се изчерпва само с плюене и след това го удря на рев?

Тъй като е излишно да гадаем, направо организирахме опознавателна среща с група захранващи се бебета и им зададохме ребром въпроса: ТИ, ГЕОРГИ, ТОВА ПЮРЕ ОТ КАРТОФ ХАРЕСВАШ ЛИ ГО ИЛИ НЕ?, и ето какво ни отговори Георги, както и всички останали участници в проучването. Благодарим им за тяхната отзивчивост и за търпението да направят ревю и дадат рейтинг на предлаганите им кашообразни храни.

ПЮРЕ ОТ КАРТОФ

Седнахме в столчетата си в 12:00 часа в очакване да получим нещо, което само бяхме чували, че големите възхваляват като невероятна вкусотия. Пюре от картоф, та пюре от картоф! Било невероятно, с мека и нежна консистенция, която се топяла по нежните бебешки венци и оставяла неповторим вкус на почва, който ще запомним завинаги. Може да се каже, че последното се оказа вярно – картофът определено има вкус на сдъвкан кашон (повечето бебета сме пробвали кашона ПРЕДИ картофа и можем да направим сравнение). 

Ако ви предстои да ядете пюре от картоф, имайте предвид, че е лепкаво – искайте обслужващият персонал да го разреди с нещо, например с мляко! В общи линии, нищо особено – гадно, безвкусно и като го плюеш, не се залепя по стената сочно като пащърнака, а пада на пода и котката идва да го ближе, а после повръща зад пердето. 

НЕ ПРЕПОРЪЧВАМЕ! 1 ЗВЕЗДА (И ТЯ МУ Е МНОГО)!

ПЮРЕ ОТ ТИКВИЧКА

Много е странно това, което хората правят с тия зеленчуци, когато вкъщи се появи бебе. Държат да ги варят, мачкат и пасират вместо например да ги опържат, да ги наръсят с чесън и копър, да ги объркат с кисело мляко и да ни кажат – „Айде, Георги, долази си сам в купата и почвай да ближеш тия пържени тиквички!“

Но не, те държат ужасната тиквичка да бъде направена на лигава емулсия, която после ни поднасят с лъжичка и очакват ние да танцуваме от радост. АМИ НЯМА КАК ДА СТАНЕ! Който варена тиквичка поднася, с варена тиквичка се облива, ако можем да перифразираме известната поговорка, преди да ви върнем варената тиквичка в лицето. 

Подобно на предстоящия в ревюто пащърнак и тук е необходимо някакво подобрение в ястието. Дали ще е „Солета върху канапе от тиквичка с редукция от родопско ГХИ“ или ще е „Дъхава коричка с квас върху фотьойл от тиквички и капка зехтин от остров Крит“ – вие си изберете. Но ако е просто една гола варена тиквичка, по-добре да си доядем кашона, дето го почнахме преди картофа.

Казано накратко – НЕ ПРЕПОРЪЧВАМЕ, НО ОТ ЗОР ЗАМАН – ПРЕГЛЪЩА СЕ. 2 ЗВЕЗДИ.

ПЮРЕ ОТ ПАЩЪРНАК

Повечето възрастни не знаят какво е пащърнак, докато не се появим ние на бял свят, и те изведнъж започнат да търчат из целия град и да издирват ОРГАНИЧНИ ПАЩЪРНАЦИ. Ако за първи път сте на ресторант в хола и ви предстои да опитате нещо различно от мляко, НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ с пащърнак. Не е толкова зле, колкото е картофът, но не е и самата Вечерница в бебешкото меню, каквато е тиквата. Пащърнакът е нещо като бял морков, който ви сервират в купичка, разбъркан с масло (ако имате късмет) и ви поднасят в устата, все едно ви дават черен хайвер (това че сме на 7 месеца, не означава, че не разбираме от храна). 

Съветът ни е да го преглътнете, да му дадете време да се разгърне в устата ви и ако до две минути не усетите нищо приятно, върнете го обратно и го оставете да се разгърне по лигавника. Пащърнакът има потенциал, но сам по себе си не става. И все пак, по-добре е от скапания картоф! 

НЕ ПРЕПОРЪЧВАМЕ ОТ СЪРЦЕ, НО И НЕ ОТРИЧАМЕ КАТЕГОРИЧНО. 3 ЗВЕЗДИ (и нито една от тях не е Вечерницата!)

ПЮРЕ ОТ МОРКОВ

Любимото на всички майки. Нещо като шопската салата в ресторантите. Няма да минете без пюре от морков, това е ясно, но бъдете спокойни – първо, той е сладък, и второ – не е глетав като картофа. Яде се, дори е малко вкусен, особено ако има и масло. Поискайте от сервитьора да ви обере с лъжичка хубаво около устата, че много цапа, а ако той не успее, избършете се сами с краката си. Единственият минус на пюрето от морков е, че става малко по-течно, отколкото ни иска, и докато го преглътнем, към нас вече лети следващата лъжица. Тогава се налага да върнете цялата поръчка. Постарайте се да облеете персонала от глава до пети, защото е много весело. Майките започват да плачат, а бащите – да боядисват стените, или обратното, зависи кой колко е спал последните дни!!! (зловещ смях)

С две думи – ПРЕПОРЪЧВАМЕ, ЧЕТИРИ ЗВЕЗДИ.

ПЮРЕ ОТ ТИКВА

Йей, йей, ЕТО Я И НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗВЕЗДА В МЕНЮТО! Всички ние знаем, че домът е там, където ти сервират пюре от тиква, затова и тези домове получават осемнайсет звезди Мишлен и абсолютния ни възторг от това изтънчено ястие. Пюрето от тиква е уханно, сладко и изключително засищащо. Изпълнено е с вкус, консистенцията му е повече от задоволителна – хем не трябва да дъвчеш, хем не ти тече по устата. Освен това тиквата може да бъде поднасяна самостоятелно, но и със сирене, тоест получавате и десерт, но и основно! Въобще най-добре е сами да пробвате от тази амброзия, която земята ражда, и да се убедите сами, че няма картоф или пащърнак, който да замести тиквата. 

ПРЕПОРЪЧВАМЕ С ДВЕ РЪЦЕ, ДВА КРАКА И ПЪЛНА УСТА! ПЕТ ЗВЕЗДИ, ВСЪЩНОСТ ДАЖЕ ШЕСТ! НЕ, ЦЯЛО НЕБЕ СЪС ЗВЕЗДИ!

Ето, скъпи родители, сами видяхте и се убедихте с очите си, че бебетата не са някакви безсловесни същества, които можем да тъпчем от сутрин до вечер с пащърнак и копър и да си въобразяваме, че това много им харесва. Не, не им харесва! Най им харесва да ядат тиква, следвано от кашон и накрая собствения им палец на десния крак. А когато са в настроение, обичат сами да си топят палците на краката в сос от тиква и да си ядат бавно и славно, защото човек трябва да се наслаждава на храната си, а не да бърза като нас да се натъпче като гъска! Затова – повече бавно хранене с палците на краката, по-малко бързане и ядене на крак (с крак – може). Бебетата знаят най-добре!


*От съвсем скоро Kaufland предлага на родителите или по-скоро на техните деца био бебешки храни от собствения бранд K-Bio. Пюретата са произведени в Германия, от органични съставки са, не съдържат оцветители и добавени аромати и са със строго контролирано биокачество. K-Bio са разработени така, че да отговорят на нуждите на децата от най-ранна възраст и по тази причина са напълно подходящи за бебета от 5, 6, 8 и 12-месечна възраст. Асортиментът им е разнообразен и включва 24 разновидности – плодови и зеленчукови пюрета, бебешки зърнени храни и вечерни каши, ястия с макаронени изделия и ориз с източници на протеини като пилешко или пуешко месо. Бебешките пюрета на марката K-Bio имат одобрението и на Българската педиатрична асоциация.

Сигурно ще ви се случи или пък ще го чуете от приятелка – бебето още е на пюрета и мляко, а вие хапвате срещу него кебапче и то започва да ръмжи и да се мята. Историята продължава с това, че е надушило най-хубавото (според голяма част от човечеството) – месото.

Защо ядем месо

Защото освен, че е вкусно и можем да го приготвяме по хиляди начини, месото е основният източник на лесно усвоимо желязо и основен източник на пълноценни белтъчини. Мазнините и минералите в него също ни трябват. Освем споменатото вече желязо, то осигурява цинк и фосфор. В добавка - витамини В1, В2, В6, В12, РР, както и много важната за бебето фолиева киселина.

Кога да захраним с месо бебето

В по-късно години може (със заместване и с помощта на други храни) месото да отпадне от трапезата, но в детската възраст то е повече от пожелателно. Педиатрите в Канада, Европа и Англия препоръчват месото да е една от първите твърди храни, предоставени на бебетата.

Сигурен сигнал, че детето е готово за поемане на месо, е, че то е пораснало двойно на тегло от раждането и когато седи, може да държи главата си изправена. Това обикновено е около шестия месец (малко по-рано или по-късно е съвсем нормално).

И щом бебето започне да приема зеленчуковото пюре с лъжичка, в храната ще може да добавяте месо и риба. Няма строго определени правила как и по колко - бебето само ще си покаже дали понася добре промяната. Разбира се, в началото месото трябва да е пюрирано.

Организмът на детето вече очаква обогатяване на храната - след шестия месец бебето започва да се нуждае от много повече желязо, отколкото получава с млякото на майката.  А след седмия месец бебето се нуждае от повече желязо отколкото възрастен мъж. И понеже бебетата не могат да поемат големи количества, храната, която получават, трябва да е богата на желязо. Започнете с една чаена лъжичка смляно месо или смляна риба, с половин жълтък, а по късно – на около 10 месеца - слагайте цял яйчен жълтък. Увеличавайте количеството на месото постепенно - спрямо това колко яде детето. Наблюдавайте реакциите и най-важното – следете продуктите ви да са пресни. Както всяка храна може да предизвика алергична реакция, така и някой тип месо е възможно да не е подходящо. Затова двайте месо или риба с обедите.

Какво месо да даваме на бебето

Препоръчва се месо от млади животни и птици. Месото трябва да е перфектно измито и напълно сготвено. Най-често се дава пилешко, патешко и пуешко (готовите пюрета също са с такива меса). Дава се също така добре приготвено телешко, заешко и агнешко. Ако ползвате свинско - нека не е много мазно. Дробчетата също са пълни с протеини.

В полуфабрикатите и колбасите се използват твърде много сол, стабилизатори, оцветители и подобрители, които засега можем да спестим на децата си. Освен това на този етап трябва да забравите за кренвирша и споменатото в началото кебапче – има твърде много подправки.

За бебето няма значение какво месо е яло – дали е телешко, свинско или пилешко. По-вероятно е обаче, бебето да поиска първо по-лекото месо – пилешкото. В идеалния вариант животното, чието месо ще даваме на детето, ще е домашно или хранено с трева. Давайте плавно от друг вид месо на всеки два-три дни – примерно три дни му пюрирайте само пилешко, а на четвъртия ден - агнешко.

Захранването с месо не се различава от другите захранвания – става леко и постепенно. Редувайте месата и разнообразявайте пюретата. Освен това твърдата храна се дава след като бебето е накърмено, защото когато то е гладно, иска храна, която бързо ще го задоволи. Месото може да бъде смляно и със сладки плодове – пюре с кайсия или ябълки. Но винаги го слагайте в храна, с която е свикнало, а не с напълно нов вкус. До навършване на девет месеца може да се дава смляно месо, по-късно то може да е нарязано на парченца. Дори ако бебето се затруднява с дъвчене и отхапване на месото, позволете му да изсмуче соковете на месото. Това ще го снабди с важни вещества.

Не поднасяйте на детето месо, което е останало от предния ден - в сготвеното месо също се развъждат бактерии. И ако не разполагате с прясно месо, по-добре пропуснете месното меню.

Количество за захранване

Лесно можете да приготвите пюретата у дома. Тъй като месото трябва да се използва след термична обработка, сварете такова количество, което ще стигне за седмица. Замразете го във фризера или го стерилизайте в бурканчета. Така ще имате готово количество, затопляте го и добавяте зеленчуковото пюре. Ако решите да използвате готови пюрета има такива, които са само чисто месо или смес зеленчук и месо. И двата варианта са приемливи.

Започнете с 1 чаена лъжичка смляно месо, смесено със зеленчуковото пюре. Постепенно можете да увеличите количеството на месото до достигане на 30 - 40 g за една порция. Следето количеството, защото големите количества месо могат да претоварят бъбреците на бебето.

Няма причина да не давате месо на детето, освен тежки алергии. Ако имате съмнения - следете внимателно реакциите му и дръжте връзка с педиатъра си.

Съветите на специалистите са в ранната възраст детето да се оставя ден или два без месо в менюто. В тези дни обаче е добре да му давате риба или яйца.

Ако бебето отказва месо

Някои деца са злояди още с раждането си. Ако случайно отказва месото, нека храненето не става силово - по-важно е да не развие негативно отношение към храната. Децата рядко отказват месо, но ако го направи - изчакайте седмица-две. След шестия месец, ако бебето отказва да консумира месо, трябва да го заместите с други продукти, които съдържат протеин и желязо – яйца, леща, боб, нахут, киноа.

Въпреки отказа не спирайте да му предлагате месо - вкусът на бебето се променя непрекъснато. Но не бъдете груби и не го тъпчете насила. Може да отнеме до десет опита  бебето да приеме каквато и да е нова храна.

Захранване с риба

Рибата също е с незаменими качества - тя е и хранителна, и е изключителен източник на полезни вещества. Дори в семейството да има алергичен към риба, не се плашете да пробвате - по-малко от 2% от децата имат алергия към риба. А и ако забавяте даването на риба на бебето, увеличавате шанса да се развие точно такава алергия. И после да не може да яде риба на шишчета в Палермо (както направихме ние).

Препоръчителните видове риба са сьомга, треска и пъстърва. Разбира се - добре почистена от кожа и кости. И задължително прясна.

Екатерина Михайлова е програмист, а отскоро - и майка, а вече шестмесечното ѝ приключение с бебето е довело до написването на един чудесен, стегнат, ясен дневник за това какво научаваш, когато родиш едно дете - а именно почти НИЩО.

Наскоро се сдобих с бебе. Бях изненадана от това колко много майки около мен бяха искрено щастливи от факта. Предлагаха и помощ - “ако имаш нужда от нещо - пиши”. Идеално. Знаех, че майчинството е трудно начинание, но с толкова много помощ нямаше начин да не ми се получи.

Аз съм програмист. Това съм правила, от това имам някакво понятие. Съответно аналогията, която ще направя, е с програмирането. Тъй като сравнявам майчинството с програмирането, може да сте сигурни, че няма да навлизам в технически детайли, а нещата ще си останат на абстрактно ниво.

Пътят на програмиста започва от junior (начинаещ). На тази позиция трябва да бъдеш следен всекидневно, за да не направиш мазало. Обикновено на това ниво си чел това-онова и искаш да покажеш колко знаеш и можеш.

А тия, по-опитните от теб, само спират устрема ти и ти казват да пишеш, така че да можеш да си разчетеш кода в бъдеще, та ако има граничен случай, програмата да се справи, а не да умре, и тн.

А ти имаш такъв устрем! Имаш задача и си работиш по нея. Изглежда ти, че всичко си измислил, но все някой намира още нещо, което да направиш. Ти не знаеш какви въпроси да зададеш, защото не знаеш какво ще ти се случи след половин година, ако не поставиш основите за това сега. По-опитните знаят. И те те следят.

Преди да родя бях чела доста книжки. Чувствах се подготвена. Бях го измислила. Пък и ако имах въпроси - около мен има толкова майки, които ще ми помогнат, нали?

Половин година по-късно пиша този пост в 5 през нощта. Оказа се, че не съм го измислила. Оказа се, че толкова не съм го измислила, че дори не знаех, че не съм го измислила.

Да си поговорим за съня. Бях чела, че трябва да научиш бебето кога е ден и кога е нощ. За целта през нощта, като го храниш, не трябва да има много светлина (храниш на нощна лампа) и не го оставяш с впечатлението, че е време за игра (не му говориш, не му отвръщаш на усмивките, само кърмиш и приспиваш).

Дотук добре.

Бебето ми се хранеше нощем по-рядко, отколкото денем - 2, най-много 3 пъти. След всяко хранене приспивах по 20-40 минути бебето. Не иска да си играе - чудесно. И сега, след като бебето знае кога е ден и кога е нощ, ще престане да се храни нощем, когато престане да има нужда от толкова храна, нали?

Еми… не. Да, историите, които чуваш, са за бебета, които след първия месец самички решават да спят по 12 часа. Защото това е история, която е хубава и лесна за разказване. Но това не е моята история.

Дойде ден, в който моето бебе спа цяла нощ. Йей. Най-сетне. На следващата нощ се храни 3 пъти. И продължи да се храни между 0 и 3 пъти. Основно 1 или 2 пъти. Тялото ми се побърка. Искаше да знае какъв му е режимът. Ако ще се става веднъж - ще се настрои за това. Ако ще се става 2 пъти - ок. Но това, че всяка нощ е зарче, беше ужасно.

Бях свикнала от първите дни, че в момента, в който чуеш първия звук от бебето, скачаш и вадиш гърдата, щото иначе - рев. Една нощ бях твърде изморена, за да скоча. Бебето помрънка, помрънка и заспа. Сама се бях саботирала досега! И сигурно някоя по-опитна майка щеше да ми го каже това, стига само да ѝ бях задала този въпрос. Но аз съм начинаеща майка - не знам дори кой е въпросът.

Това намали храненията на 0 до 2. Но не реши изцяло проблема. Бебето се будеше в случайни часове. По книгите пишеше, че то самичко щяло да си направи режим - да яде в определени часове, да спи в определени часове. Трънки.

Моето бебе правеше всичко произволно. Добре тогава - време е за режим. Денят се разделя на 3-часови цикли - ядене, играене, сън. Както пише по книгите.

Първото денонощие мина чудесно. Бебето прие нещата страхотно. На всеки 3 часа през деня спеше по 40 мин, през нощта се будеше през 3 часа. Йей! Добре, де, ама след това нощта на бебето престана да се дели на 3. Какво правим тогава?

Едната сутрин се буди в 7, храни се през 3 часа и му идва да заспи в 10 вечерта.

Следващата сутрин се буди 8 и вечерта му идва да заспи или в 8 или в 11. Реших, че ще се заспива в 10 вечерта и просто ще разделям деня на 4 или 5 равни цикъла според това кога се събуди бебето. Естествено, бебето имаше други планове, но най-сетне се появиха ясни предпочитания от страна на бебето по въпроса, така че нещата се наместиха.

Лягането и ставането бяха вече нормирани. Но все още ставах през нощта. В книгите пишеше, че всички здрави и дохранени бебета нямат нужда от нощно хранене след 3-тия месец. А вече беше 4-ти. Отворих си книжките и си намерих решение.

Първо, бебето трябва да се научи да заспива самó, така че като се събуди през нощта, да не трябва да го кърмя или приспивам. Речено-сторено. Разделих процеса по приспиване на 2 части - успокояване и заспиване. Успокоявам, така че да не плаче и да не е превъзбуден, и после го оставям да заспи сам. Ако пак се разплаче, процесът почва отначало.

Въведох биберон за частта със заспиването. Но освен него гледах да не се намесвам. Бебокът се научи да заспива сам, с биберон. Вече, когато се хранехме нощем, не трябваше да го приспивам въобще. Само го оставях в кошарката и готово. Не бях премахнала нощните хранения, но това беше осезаем напредък - без 20-40 мин приспиване на всяко хранене. Това, естествено, означаваше, че съм супер майка, която очевидно може да се справя с всичко сама без да търси помощ отвън. Не някаква начинаеща! Почнах да съветвам майките във Фейсбук групата, в която членувам, как да приспиват бебетата си.

Следащата крачка беше да оставя само едно нощно кърмене. Харесах си някакви часове, през които реших, че ако бебето се събуди, няма да кърмя, а ще го успокоявам и приспивам (събужданията през нощта продължаваха да са по произволно време).

2 дена нещата вървяха супер. На следващата нощ бебето се буди на всеки час и половина. Понеже си имам принципи и не храня на под 3 часа, първо го успокоявах, а на всяко второ будене го кърмех. Нещата тотално излязоха извън контрол.

5-ти месец е. Вече почнах да задавам въпроси. “Да, моят син по това време беше много гладен”. “Време е да го захраниш, децата стават гладни, като им дойде време за захранване”.

Почнах да захранвам. Буденето през час и половина продължаваше. Изгоних бащата в хола, бебето дойде на негово място и като се събудеше, отварях едно око, подавах му гърда и пак заспивах. Нощите станаха преживуеми. Дните станаха не толкова преживуеми за хората около мен, които трябваше да търпят лошото ми настроение.

Отидох на педиатър. Обясних колко е гладно бебето ми. Педиатърът ми каза, че не е гладно, а иска близост. Отворих си книжките. Мдааааааам. По това време има скок в развитието, в който бебето разбира, че мама може да се отдалечи безкрайно от него и то няма какво да направи.

Върнах го в кошарката и си прибрах бащата. Успокоявах бебето, вместо да го храня. Не знам дали скокът в развитието мина или успокояването го научи да не се буди, но се върнахме на 1-2 събуждания на нощ.

Още не съм премахнала нощните събуждания. Реших, че лека-полека ще отдалечавам нощното хранене. Ако се събуди преди планираното от мен време за хранене, ще го успокоявам докато заспи или докато стигнем плана.

Нещата вървят линейно, с изключения.

Дотук всяка 3-та нощ е изключение. Продължавам да не искам помощ. Не виждам какъв въпрос бих могла да задам. Пък и историите около мен са или “то се научи самичко да заспива” или “продължава да се буди нощем, явно е гладно”.

Иван и Андрей са пропуснали много важна причина да имаш бебе. Това че след като имаш бебе, може да обясняваш на околните, че нищо не разбират от живота и след като се сдобиеш с наследник, всичко ти се изяснява. Аз за какво имам бебе в крайна сметка?

За нещастие, почва да ми става ясно, че не е вярно. Все едно да си работил само по един проект като програмист и да обясняваш на останалите колко си велик. Много хора го правят и никога не е вярно. Обикновено това, което се случва при работата с един проект, е, че се запознаваш с едно конкретно нещо, но всичко останало е на твърде базисно ниво.

Ако бебето ти има атопична екзема, ще научиш всичко за екземите. Но няма как да се сблъскаш с всички проблеми, които могат да се появят при бебетата. Няма как да станеш експерт по всичко за бебетата, ако имаш едно дете. Да знаеш всичко за бебетата значи да си педиатър. Те са senior-ите.

Ако има бъдещи майки, които биха търсили съвет от една не много напреднала майка, работила само по един “проект” - насреща съм. Но не и да отговарям на въпроси - начинаещите в която и да било дейност не знаят кои са правилните въпроси.

Да се виждаме регулярно, да ми разказвате какво правите и да ви предупреждавам какво ще стане, ако продължавате в същия дух като мен – това да.

Ако не друго, вече поне знам какви са въпросите, които е добре да си зададе една майка на 3-месечно бебе (моето е на 6 месеца, убедена съм че не знам правилните въпроси за моя момент).

Вече знаете, че в Майко Мила! имаме особено мило мнение към безкрайното готвене на различни манджи, та белким домочадието си хареса някоя от тях. Елисавета стана особено популярна с текста си За мъките на готвенето, в който описва... ами, МЪКИТЕ от готвенето за още четирима души вкъщи. От друга страна, много обичаме и разказите за многобройна челяд, особено ако е от мъжки пол - помните супер смешния разказ на Аделина Банакиева Как от скука се сдобих с петима сина!. А сега имаме нещо комбинирано - разказа на Надежда Оронова - Захариева, която е майка на ЧЕТИРИМА синове, плюс мъжко канарче, и която, естествено, готви, та пушек се вдига. Сега тези от нас, които имаме само с по едно дете, засрамено гледаме настрани и забъркваме веднага един ориз, че да не се излагаме.
***********************

Майка съм за трети път. И за да оправим математиката, се налага да доуточня, че освен трите ми собственоръчни сина, отглежам и първородния син на съпруга ми, въпросния съпруг и още две канарчета (едното мъжко). Да обобщим: шест мъжа, включващи 4 деца от 0 до 17, съпруг и канарче. И на върха на тази хранителна пирамида се кипри моя милост, която е (колко изненадващо) от женски пол - за цвят, мирис и в дисбаланс с купищата мъжки енергии в семейството.

"Отглеждам" е много силна дума, разбира се, и аз нямам претенции да олицетворявам цялата ѝ многопосочност, но все мога да си припиша някоя и друга заслуга.

Първо ще се спра на най-новото ни семейно попълнение, Бебчо. След 6 безгрижни месеца на изключително кърмене с него, дойде ред на края на моя мързел (лично мое мнение е, че кърменето е особено подходящо за мързеливци; слава Богу е и полезно, та този своеобразен мързел не е осъдителен).

Не е като да не съм захранвала бебета, я какви са ми големи (и умни) предходните номера момчета. Но освен вече опитна в отглеждането на бъдещи шампиони, съм и в крак с последните тенденции, сиреч редовно изтезавам домочадието със здравословни гозби. Редно е да призная, че понякога се случват бая безвкусни, веднъж даже изхвърлих цял кекс от натурално какао, мед и тиквички, който дори моето великодушно небце не можа да толерира.

Предвид гореизложеното, не бих си помислила дори и за миг, че моето 6-месечно бебе ще припари до глутен, казеин, захар, сол, глутамат и палмово масло в следващите 16 години. Пренебрежително захвърлих една стара книга с бебешки рецепти, толкова демоде. Надлежно се снабдих с амарант, батат, сладък картоф и гхи.

Запарих броколи, сварих костен бульон (12 часа вря на тих огън) и запретнах левия ръкав.

По всичко личеше обаче, че бебето не е в крак с теориите за здравословно захранване. Отвратената му физиономия и позиви за повръщане на всяка лъжица не ме обезкуражиха. Месец и половина редувах пащърнак, тиква, и прочие. Търпение, Наде, то ще поддаде. Но не поддаваше.

Бебето плюеше всичко подред, беше цялостно разочаровано от моите кулинарни умения, и явно според него ме биваше единствено в производството на мляко. Което е все пак някаква утеха.

Допреди два дни, когато реших да приготвя (извинете за сквернословието) класическа попара. С глутен. И с казеин. Но пробутах и малко гхи, ха ха! Сега вече разказът става банален, бебето омете всичко и си порева за още, сигурно е заради гхи-то. Тук спирам, захранването по-нататък ще си остане само между мен и моето олд скуул бебе.

Друга чувствителна тема е изхранването на останалия народ, и по-точно количествата. И най-дълбоката тава и най-обширната ми тенджера са все недостатъчни. Това важи с особена сила за малкото случаи, в които някой десерт успее да се прокрадне до трапезата ни покрай поредната ми диета. Този въпросен десерт предизвиква бурни овации в моето мъжко съсловие, налага се като цербер да броя парчетата и да разпределям на кого колко се полагат, следва шумно мляскане и облизване в продължение на няколко блажени секунди.

После отново пустош и празни чинии.

Преди Коледа реших да му отпусна края и купих огромен буркан коледни сладки, моя приятелка произвежда греховно вкусни такива (златни са ти ръцете, Миме). Наивно си представях как деликатно ще си хапваме по една сладка на ден, и как красиво оформеният буркан пълен с лакомства ще създава допълнителен празничен уют чак до Нова година.

Бурканът цъфна насред кухнята около 19 декември и веднага беше удостоен с няколко комплекта влажни погледи. Но такива да ги нямаме, коледните сладки се ядат на Коледа! Бедният буркан, всекидневно беше оглеждан, мирисан, опипван и заплюван.

Слушах различни истории кая сладка първо ще се изяде, ама да изчакаме да се съберат всички сутринта, да не съм посмяла да ям преди другите да са се събудили. На 25 декември утрото настъпи, и нестройна редица от освирепели мъжища се понесе към треперещия от ужас буркан с коледни сладки.

Устоя на напора под 5 минути, после се предаде, като беше безмилостно изяден, изтупан, изтръскан и облизан отвътре с наплюти пръсти, които да оберат и последните прашинки пудра захар. Единствено ми остана духовното удовлетворение от позитивното му излъчване предишните 6 дни.

За да ви изведа от евентуална заблуда и в своя защита бих добавила, че въпросният буркан със сладки далеч не е единствената храна, която е прекрачила прага на шумния ни дом. Както казва един приятел Илия, сигурно съпругът ми носи торбите с покупки, хвърля ги вътре през вратата и веднага тича да купува нови.

Това не е далеч от истината.

Ще дам за пример киселото мляко, което е спечелило особена популярност сред тийнейджърската ни прослойка. Нормално купувахме по 6, които стигаха за 3-4 дни. След намесата на въпросната прослойка, тези 6 взеха да отлитат за 2 дни. Съвестно написах в списъка 8, пък съпругът ми за по-сигурно купил 10, които всички отлетяха отново за 2 дни.

Мистерия.

Финално само да спомена, всъщност у дома цари голяма забава и между къкрещите тенжери и претоварената съдомиялна се намират много повече поводи за смях и разговори откогато и да било преди. Ще цитирам сама себе си:

"Първите две деца са по задължение, третото е за удоволствие". Не се учудвам, че и нулевото се пренесе при нас в цялата тази смешна бъркотия.

Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна.

Бъдете здрави, аз отивам да мия чинии.

Когато синът ми навърши пет месеца и перспективата за захранване започна да ме приближава като ТИР, натоварен с картофи, почувствах едновременно ужас и страшна амбиция. От една страна, незнанието как и с какво да го захраня ме побъркваше, от друга - ВСЕ НЯКОГА това дете трябва да започне да яде. Как си представяш, Красимира, да чакаш сина си след изпита за езикови гимназии и след като го попиташ „Написа ли си преразказа с елементи на разсъждение ?“ и той ти измучи нещо неразбираемо, ти да му кажеш - „Браво. Ето, донесла съм ти една сто и осемдесетка, пийни си“.

От другата страна крещеше амбицията. Здравей, варена тиквичке, миризливо броколи и ти, отвратителен, безличен картоф! Вие сте тук, за да превърнете това бебе в истински човек, който някой ден ще направи велики неща и най-вече ще напише отличен преразказ с елементи на разсъждение.

Разбира се, за да се случи всичко това обаче, имаше едно жизненоважно условие, а именно – аз трябваше да открия и купя не каквато и да е тиквичка (броколи, картоф), а най-био органичната такава, чиста като ангелска сълза, расла в плодордна почва без изкуствени торове, поливана с жива вода и внимателно откъсната от чисти трудолюбиви ръце, които никога не са използвали кремове с парабени. Казано с други думи – трябваше да се постарая да намеря някакъв диамант от царството на тиквичките, който да гарантира, че това дете:

- ще получи равен шанс с останалите деца, растящи в свят, изпълнен с годжи бери, макадамия, органични картофи и молекулярна детска кухня

- когато тръгне на училище и класната започне да ги вдига по номера, и стигне до него, и му зададе въпроса - „А ти, Борис, с био тиквичка ли си захранен или с обикновена?“, той да не се черви пред съучениците и съученичките си, а съвсем естествено и с лека почуда да ѝ отговори на английски, френски и мандарин: „Но какво говорите, госпожо, разбира се, че с био!“, след което да седне до приятелчето си, захранено с органична краставица, и да поведат лежерен разговор за Космос и совалки.

Затова в най-голямата юлска жега, когато в 10 сутринта вече беше 31 градуса, аз стъпих на Женския пазар, въоържена с торбичка, доста пари и големи надежди, че някъде там се крие една тиквичка, плод на устойчиво биологично земеделие, която ще осмисли живота ми и ще донесе доживотно щастие, късмет и шестици по математика на детето ми.

Огледах хоризонта и пред мен се ширна океан от сергии, пълни с плодове и зеленчуци.

Дали имаше домати? Беше фрашкано с всякакви домати. Имаше ли дини, кайсии и пъпеши медена роса? Направо да се чудиш как земята ражда толкова много пъпеши медена роса.  А тиквички? О, имаше и тиквички, разбира се, но и с просто око можех да видя, че не са нито био, нито органик, нито дори еко. Едни такива лъскави, прекалено зелени и подозрително големи – отдалече си личеше, че са поливани с тонове тежки метали и са мазани с парафин, антифриз и натриев глутамат.

За всеки случай се доближих до първите такива и, без да ги докосвам, попитах продавача: „Откъде са тиквичките?“, а след това съзаклятнически добавих: „Трябват ми за бебе“, очаквайки, че това е нещо като парола от 1001 нощ, която ще го накара да каже „ААААА, еми, така кажете, ето тук имам едни само за бебета!“, ще бръкне в някой секретен кашон зад сергията и ще извади тиквечковия диамант, който търсех.

Вместо това продавачът ме погледна презрително, изфъфли нервно „ОТБОРСАТА“ и се обърна към следващия клиент, който искаше два килограма нектарини. Изпуфтях недоволно и отплавах към следващата сергия, където, разбира се, се разигра същата сценка, както и на по-следващата и така след 1 час се озовах на другия край на пазара, потна, нервна и отчаяна, и най-вече – без нито една тъпа органична тиквичка в торбата.

Силите започнаха да ме напускат и на тяхно място се настани безнадеждността. Каква майка си ти, Красимира? Очевидно детето ти щеше да бъде захранено с обикновена тиквичка, съответно щеше да бъде лишено от купища есенциални вещества, минерали и витамини, вовеки обречено на посредственост, а в училище щеше да седи до някое друго дете, чиято клета майка не е могла да намери био морков и го е захранила с обикновен или, не дай си Боже – с купешки, в бурканче!

Ужас!

Започнах трескаво да мисля дали не мога пък да си засадя мои тиквички на перваза на прозореца, които да поливам с вода от боянската чешма и, когато някой ден след пет години пораснат, да ги сваря на пара, да им сложа малко масло и така да осигуря на детето едно безоблачно бъдеще. И точно когато бях тръгнала да се връщам, увесила нос и с празна торба, се озовах пред скромна сергийка, на която бяха наредени три дребни и криви тиквички, няколко невзрачни връзки магданоз и два пършиви моркова. Със сетна надежда се обърнах към жената срещу мен и я попитах: „А тиквичките откъде са?“ и буквално щях да се срутя под сергията – там, където се въргалят увехналите марули и изгнилите кайсии, когато тя каза с ангелски глас: „От двора ни в село &%3647488”.

„ИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИУУУУУУУУУУ“, изцвилих в еуфория и едва не плеснах горката жена по рамото, а след това бързо добавих: „Взимам ги всичките!!“, като че ли купувах акции на Епъл или какао от Борнео.

Върнах се вкъщи окрилена. Ето че всичко се нареди по план - детето ще получи най-доброто, което животът предлага, а именно – крива, тъмнозелена, отблъскващо грозна тиквичка, отраснала на майната си и дошла в големия град, за да осигури дните на едно невръстно същество, бъдещ гражданин на света.

Сварих урода на пара за нито повече, нито по-малко от 11 минути, след това добавих масло, размачках сместа, натоварих детето в столчето, трепетно загребах от буламача и му набутах лъжичката в устата.

Признавам, че когато то с погнуса и отвращение я изплю на земята и категорично отказа да има нещо общо с нея, малко се напрегнах. Това ли беше магията на захранването?? След два часа ходене по жегата и опипване на стотици тиквички очаквах малко повече кооперативност, по дяволите! След малко обаче ми мина. Тепърва трябваше да въведа картоф, морков, броколи.

Тиква. Къде, за Бога, ще намеря тиква през юли??

ЖЪЛТЪК!! В никакъв случай от нещастна, депресирана, подово отглеждана кокошка с биполярно разстройство - само от свободна, спокойна и независима такава, която сама решава дали ще снася в курник или в някоя дупка по поляната, или където там си реши да спусне тъпото яйце.

Избърсах изплютото от пода, хвърлих био органичния буламач в тоалетната, помахах му за довиждане и си наложих да мисля позитивно, най-вече в посока на това, че давам най-доброто на детето си и от него със сигурност ще излезе човек.

В края на краищата, няма как да го храниш с органични тиквички, жълтъци от еманципирани кокошки и високопланински боровинки и то да стане някакво келеме, нали??

Майтапът настрана: Всяка майка неминуемо минава през лудостта, наречена „детето ми ще яде най-чистата и проверена храна“. Това, колкото и да е крайно, е напълно естествено. При наличие на възможност, всеки би осигурил най-доброто за детето си - не съм чула някой да захрани бебето си с пушени шпроти или мусака. И все пак, добре е да си дадем сметка, че прекаленото вглеждане по-скоро вреди - най-вече на майката, която се превръща в полу-идиот, кръстосващ плод-зеленчуците из града, в търсене на идеалната краставица и картоф. За детето това няма кой знае какво значеие - то ще оцелее и ще стане абсолютно нормален човек без значение дали е хранено с био жълтък или с обикновен такъв, и най-вече – нищо във външния му вид няма да подсказва дали е закусвало чия или попара!

cross