fbpx

Благодарим на Medical News и главния редактор Полина Тодорова, която е и автор на този текст, че ни позволиха да го споделим с вас, за да обърнем внимание на нещо много важно: педиатри няма да има, ако отношението на държава към тази специалност не се промени.

А промените трябва да включват адекватно заплащане, анализ на нуждите на детското здравеопазване в цялата страна, нормални възможности за специализация - без да се налага да си плащаш, за да работиш... И още много. Вижте трима водещи педиатри, които имат какво да кажат по темата.


Един от проблемите, пред който е изправена здравната ни система и с който се е сблъсквал почти всеки родител, особено в София, търсейки педиатър за новороденото си дете, е недостатъчният брой педиатри у нас. Кадровият дефицит сред този тип специалисти ще се засили особено много в доболничната помощ, и то съвсем скоро, ако не бъдат предприети навременни мерки в тази насока, споделиха различни специалисти пред Medical News.

Новозавършилите педиатри да могат да работят с деца в извънболничната помощ

 

“Основният проблем е при личните лекари със специалност "Педиатрия“, заяви пред Medical News д-р Таня Андреева, специалист по педиатрия. Тя цитира статистика на Института по обща медицина, според който на територията на София има 151 общопратикуващи лекари с втора специалност "Детски болести".

Сред тях най-младият е на 49 години, а най-възрастният – на 82 години. Средната възраст на личните лекари с детски профил възлиза на 63,9 г. Според тези анализи през 2036 г. на територията на София ще има едва 83-ма семейни лекари с профил "Педиатрия".

„В момента личните лекари със специалност "Педиатрия" са старите поликлинични педиатри, които след реформата в извънболничната помощ взимаха без особени трудности специалност обща медицина, без да се налага да държат допълнителни модули. В момента средната им възраст за страната е над 60 години“, посочи д-р Андреева.

Според нея проблемът с малкото педиатри сред семейните лекари може да се разреши с нормативни промени, които да позволят новозавършилите лекари със специалност "Педиатрия" да могат да работят с деца в извънболничната помощ. 

„Има варианти в системата да се влеят млади кадри и специалността да стане привлекателна и за тях, но са нужни нормативни промени. В момента, за да може един лекар със специалност "Педиатрия" да стане личен лекар, трябва да вземе специалност "Обща медицина", тоест да учи още три години.

Проблемът може много лесно да се реши, ако се позволи на завършилите педиатрия да работят като лични лекари на деца. Те имат всички нужни познания, за да могат да се грижат за децата“, обясни тя.

Тя коментира и кадровото обезпечаване с педиатри в болничната система.

„Педиатричните клинични пътеки са едни от най-ниско заплатените, поради което детските отделния във всяка една болница са губещите. Те същестуват основно благодарение на останалите клиники. Това е и причината, поради която в детските отделения да не се получава ДМС или ако има такова, то да е напълно символично. При една средна заплата от 1000 лв. един млад лекар не може да покрие чисто битовите си нужди“, каза тя.

Д-р Андреева обясни, че 4-годишното обучение по педиатрия изисква както работа в отделението, в което е зачислен медикът, така и допълнителни курсове, които се провеждат в университетските болници. 

„През това време един млад човек трябва да получава заплата в болницата, в която е зачислен, без обаче да има възможност да дава дежурства, което се отразява на дохода му. Или трябва да работи по 16 часа в двете лечебни заведения, което представлява огромна трудност.

Затова нерядко болниците, които взимат специализанти по педиатрия, ги карат да се отказват от заплатите си, за да могат да специализират модулите, които не може да покрие лечебното заведение“, разяснява тя.

„Всички тези недомислици в обучението по педиатрия и цялостно недоброто заплащане на тези кадри превръща тази иначе изключително хубава специалност в не особено желана“, каза тя. Д-р Андреева посочи, че особено голям е и проблемът с недостига на детки медицински сестри.

„Усилията и отдадеността на българските педиатри заслужават респект, но в момента системата е така направена, че от една страна затруднява работата на педиатрите, а от там притеснява родителите и влошава грижата за децата“, обобщи д-р Андреева.

Възнагражденията на педиатрите са в пъти по-ниски в сравнение с други специалисти

 

“Безспорно има проблем със специалистите по педиатрия и той не е от днес, а от години, като причините за това са няколко”, заяви пред Medical News д-р Калин Лисички – началник на Клиника по педиатрия в болница „Токуда“.

Той също посочи, че особено изразен ще е недостигът на педиатрите в извънболничната помощ, където средната възраст на общопрактикуващите лекари с тази специалност е 60 години.

На второ място, има изключително малко желаещи да специализират педиатрия. Малко са и желаещите да работят в болничната помощ, отбеляза д-р Лисички.

Причините за това са различни, коментира специалистът. “На първо място това е изключително голямата отговорност на лекарите, които работят с деца. Винаги съм казвал на моите студенти, че при децата няма неспешно състояние, особено при децата под годинка – при тях всичко може да се промени и влоши изключително бързо.

Това създава огромна отговорност за педиатрите. Вниманието, когато има тежък случай с дете от страната на обществото и медиите, винаги е много по-голямо, а това също засилва усещането за отговорност и напрежение в работата”, отбеляза той.

Д-р Лисички допълни, че от години заплатите на специалистите по педиатрия са неглижирани и това също е сред факторите, които водят до по-малко желаещи да упражняват тази специалност. „Техните възнаграждения понякога са в пъти по-ниски от тези на други специалисти“, изтъкна той и даде за пример с възнагражденията на инвазивните кардиолози.

Според него е нужно да има промени, които да направят отново педиатрията атрактивна за бъдещите лекари. „Работата с деца е трудна, но за мен е признание и носи изключително удовлетворение“, сподели той.

Няма цялостна концепция за развитието на специалността

 

Педиатърът доц. Рада Маркова, управител Mедицинска дейност в 1-ва ДКК, също е категорична, че има недостиг сред педиатрите. „Определено има кадрови дефицит и то на всички нива – и в болничната, и в извънболничната помощ, още повече доста от колегите работят едновременно на две или повече места.

Налице е и застаряване на кадрите и въпреки наличието на желаещи млади лекари да работят и специализират педиатрия, кадровият дефицит е съществен, особено в някои детски субспециалности и райони на страната”, коментира тя пред Medical News.

“Педиатрията е едновременно много отговорна и динамична специалност и малко атрактивна от гледна точка на заплащане. Работата с деца е както много зареждаща, така и натоварваща, с дежурства и редица неотложни случаи, не е за всеки”, допълни доц. Маркова.

Според нея липсата на цялостна концепция от години за развитие на специалността също отказва младите хора. Тя е на мнение, че е необходимо проучване на дефицита по райони и здравни заведения, анализ на нуждите, разкриване на места за специализация и последваща работа на младите лекари.

Необходимо е и по-високо обществено и социално признание на специалността, както и осигуряване на по-добро възнаграждение на лекарите и медицинските сестри с детски профил. 

Думите на специалистите се потвърждат и от данните, които Министерство на здравеопазването изпрати след запитване на Medical News. От тях става ясно, че за 2021 г. няма нито едно обявено място, финансирано от държавата, за специалност "Педиатрия".

През предходната държавата е финансирала 12 места за бъдещи педиатри, но от тях са заети само една трета или 4. През 2018 година утвърдените места са били 18, от които 14 са заети от бъдещи педиатри. За настоящата 2022 г. държавата е подсигурила 24 места за специализация по педиатрия.


Оригиналното заглавие на статията е "Недостигът на педиатри става все по-критичен".

Въпреки че днес разпределението на ролите между мъжете и жените е много по-равнопоставено и светът е пълен със семейства, в които доминираща финансова роля има жената, в глобален мащаб нещата не изглеждат така.

Изравняването на възнагражденията на мъжете и жените на пазара на труда ще отнеме още над 200 години, прогнозират авторите на доклад на Световния икономически форум (СИФ), предава БТА.

Годишният доклад за равенството обхваща 149 страни и изследва нивата му в четири области: образование, здравеопазване, политика и трудов пазар.

Според експертите на СИФ има подобрение в заплащането спрямо миналата година, когато разликата между възнагражденията за мъжете и жените се бе увеличила за пръв път от 10 години.

Намалява обаче участието на жените в политическия живот и достъпа им до системите на здравеопазване и образование.

Изводите на експертите са, че при сегашното темпо неравенствата между мъжете и жените в повечето области ще бъдат премахнати едва след най-малко 108 години.

202 години пък ще бъдат необходими, за да се намали неравнопоставеността на трудовия пазар. Въпреки че тази област напредък има, той не е голям: разликата в заплатите продължава да бъде близо 51%.

По-рано тази година анализ на международния сайт за сравнение на заплати Paylab.com показа, че средната разлика в заплатите на жените и мъжете у нас е от 28 до 30% в полза на мъжете. За сравнение в Хърватия и Словения разликите са средно от 10 до 11%. Според същия анализ има разлики дори когато сравняваме заплатите на най-добре платените жени и техните колеги мъже. Средно възнаграждението на тези жени достига само 78% от средната заплата на най-високоплатените мъже. До голяма степен това се дължи на факта, че жените много по-често заемат ръководни длъжности в по-малко прогресивни отрасли.

Годишният доклад за равенството на СИФ показва подобна тенденция: жените са слабо представени в секторите на дейност, които са в растеж и изискват умения и познания в науката, технологиите, инженерството и математиката. Жените са едва 22 процента от специалистите в сектора на изкуствения интелект.

Ситуацията с равенството на половете, разбира се, е различна в отделните страни и региони. Начело са скандинавските страни, като най-голяма степен на равенство има в Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия.

Сирия, Ирак, Пакистан и Йемен са държавите с най-големи неравенства между мъжете и жените. Сред 20-те най-големи икономики в света Франция е начело, заемайки 12-о място в световната класация, следвана от Германия, която е на 14-о място, Великобритания (15), Канада (16) и Република Южна Африка (19). САЩ слизат от 49-о на 51-о място.

Очаква се страните от Западна Европа да заличат разликите между жените и мъжете през следващите 61 години. В Близкия изток и Северна Африка това ще отнеме 153 години.

Да не забравяме обаче и едно друго изследване, според което работещите майки, които осигуряват по-големия дял от семейните доходи, е два до три пъти по-вероятно да управляват изцяло графика на дома и семейството, за разлика от партньорите им – работещи мъже.

Т. е. колкото повече пари изкарва майката, толкова повече семейни отговорности има. Така че има какво още да се желае по отношение на равенството и в още една, пета, област: семейството.

cross