fbpx

Взаимоотношенията със съседите са сложна работа. В тази история обаче съседът не е недоволен от силна музика или протекла тръба. Людмила Токин ни разказва на какво е подложена от един от съседите си от август насам. Психическият тормоз включва заплахи, удари по вратата ѝ, звънене по телефона.

От полицията и СОТ ѝ казват, че няма какво да направят, преди да ѝ се случи нещо. Все си мислехме, че е добре да се задействат, за да НЕ ни се случи нещо, но може би бъркаме.

Прочетете историята на Людмила и ако има какво да я посъветвате, направете го, защото неофициалният съвет, който получава от полицаите, е да си продаде апартамента.


Всичко започна през август. Тогава един от моите съседи в кооперацията, в която живея, започна да ме тормози психически. Първоначално се забавляваше да мести изтривалката пред вратата ми нагоре-надолу по етажите. После започна да ме причаква и да ме тормози. А от 16 декември насам

съседът се опитва да разбие вратата ми

с шутове ако не всеки, то през ден.

Засега вратата издържа. Въпросът е, че аз не знам докога ще издържа, тъй като съм самотна майка, живееща само с дъщеря си.

Подала съм жалби до 1-во РУ-СДВР и до самия началник на управлението, до прокуратурата, до омбудсмана.

Във всички дни от последния месец, когато този човек се опитваше да разбие вратата ми, виках СОТ, както и полиция. На 20 декември ми беше вдигнат скандал, от човек, работещ в СОТ, че не можело да ги разкарвам всеки ден. Същото ми казаха и полицаите. 

Щом съм имала подадена жалба,

трябвало да си стоя тихо и кротко и да чакам 

Да чакам какво!? Да ми се случи нещо? Отговор: “Да, ако не ви се случи нещо, ние няма какво да направим”.

Преди малко имаше нов шут по вратата ми. Натиснах паник бутон към СОТ. Дойдоха, само за да ми вдигнат скандал, че не можело да ги викам просто ей така. След това ми звънна и шефката им, която също ми се накара.

Междувременно, се опитах да поговоря с майка му и да ѝ кажа, че синът ѝ може би има някакъв проблем, на който трябва да се обърне внимание, и би било добре да се лекува. Тя ми затвори и е побързала да му даде номера ми.

Сега освен че рита по вратата, ми звъни и по телефона. Заплашва ме, забавлява се, гаври се… Един път ми каза, че ще ме изкорми. Друг път ми звънна, за да ми пожелае “Добро утро”… 

Ако някой се чуди какво съм му направила – ами нищо! За всички години, в които живея на това място, съм се засичала броени пъти с него по стълбите. И нищо повече. Просто ме е нарочил.

Доколкото знам, не съм единствената потърпевша. Нещо подобно се е случвало преди години и с друга жена от входа. Съседът е чупел врати, прозорци, нападал е.

И от всичко това излиза, че трябва да ми се случи нещо, за да реагира полицията. Въпросът е какво точно може да се случи на една самотна майка и дали няма да е прекалено късно. Макар че вчера полицаите ми казаха, че кой знае какъв смисъл от опитите ми нямало да има – по-добре да си продам апартамента и толкова.

Има ли как да направя още НЕЩО, преди да ми се случи НЕЩО?


Повечето момичета и млади жени, които използват социалните медии, са били тормозени, което ги е подтикнало да минат офлайн и ги е оставило по някакъв начин травматизирани, според ново световно изследване, цитирано от The Guardian

Интервюирани са 14 000 момичета и млади жени на възраст от 15 до 25. 

Повече от половина от тях заявяват, че са били следени онлайн, че са им пращани съобщения с неприличен език или снимки и че са тормозени.

Организацията Plan International, по чиято инициатива се провежда изследването, казва, че социалните мрежи са оставили момичетата да се оправят сами с онлайн насилието. 

Интервюираните жени от 22 държави свидетелстват, че не са били взети никакви мерки, когато са докладвали злоупотребите.

“Тези атаки може и да не са физически, но обикновено са заплашителни, безмилостни и ограничаващи свободата на изразяване на момичетата”, казва изпълнителният директор на Plan Анн-Биргит Албректсен.

“Във все по-дигитализиращия се свят, в който живеем, е изключително демотивиращо, когато момичета са принуждавани да напускат онлайн пространствата, като по този начин се вреди на възможността им да бъдат видени, чути и да станат лидери.”

Според данните от изследването 20% от момичетата са били принуждавани да напуснат социалните медии, а други 12% са променили начина, по който ги използват, след като са били жертви на онлайн насилие.

Почти 40% казват, че са били атакувани във Фейсбук, но споделят същите проблеми и за всички други платформи включително Инстаграм, УотсАп, Снапчат, Туитър и ТикТок.

Проучването показва, че много от момичетата са били мишени заради расата или идентичността си.

Повече от една трета от интервюираните, които са насилвани по някакъв начин, или са от етническо малцинство, или (56%) са идентифицират като LGBTQ+.

Атаките се състоели предимно от оскърбителен език, заплахи за сексуално насилие и подигравки относно телата им. В резултат на това една четвърт от участничките в изследването са се чувствали физически застрашени. 

Според доклада на Plan насилниците обикновено заобикалят наказанията, създавайки нови профили.


Когато в длъжностната ти характеристика влезе и “родител”, човек си дава сметка колко много неща е готов да изтъргува, колко много заплахи може да отправи и колко много обещания може да пристъпи - “само мир да има”. Но, както пише, Джени Молън, не може да си само доброто ченге, ако искаш нещата с децата ти да вървят. 


Милиони пъти съм заплашвала да отнема десерт, да напусна ресторант или дори да приземя пътнически самолет в опит да придумам децата ми да направят каквото искам. Понякога заплахите ми сработват. Друг път се налага да броя да три, за да започна отново отначало.

Никой не иска да е "лошото ченге"

Трудно е да държиш линията и да спазиш заканите си за последствията от непослушанието, най-малкото защото никой от нас не иска да вижда децата си разстроени, но и заради това, че и ние самите не искаме да бъдем наказвани.

Адски досадно е да трябва да си тръгнеш от среща с приятели, защото голото ти дете отказва да слезе от полилея. Направо е болезнено да забраниш 30-те минути телевизия, защото това означава още един половин час, в който детето седи и те зяпа.

Но когато поемаме по пътя на най-малкото съпротивление, само за да не нарушим собственото си спокойствие, и оставяме на децата да им се размине – въпреки лошото им поведение, тогава губим контрол и състоятелност.

Случката

Преди време с децата бяхме поканени на парти в един от техните любими магазини за играчки. Петгодишният Сид говореше за това с дни, развълнувам, че ще си легне по-късно, ще яде торта и ще гледа влюбено играчки на разпродажба.

Когато дойде денят обаче, никак не беше във форма. Беше свръх уморен и тормозеше малкия си брат (на 2 години). Отправих всякакви заплахи, започвайки с обещанието, че ще изхвърля всички лакомства, останали от Хелоуин, и свършвайки с това, че ще го оставя вкъщи, а на партито ще отидем само аз и брат му. Нищо не свърши работа.

“Едно, две, две и половина…”, започнах отново.

До този момент никой не ми обръщаше внимание - нито синът ми, нито съпругът ми. Но когато Сид започна да тича към мен, размахвайки ножици, вече ми писна. Колкото и да исках да го заведа на партито, знаех, че трябва да поставя някакви граници, ако искам нещата да се променят.

Поех си дъх и обявих, че Сид няма да ходи никъде заради поведението си, освен, разбира се, в леглото.

Мъжът ми зяпна: “Ти сериозно ли?”, попита той може би малко по-шокиран от детето.

“Да”, отвърнах аз, опитвайки се да запазя самообладание.

Сид чакаше някакво развитие на нещата. Когато такова не дойде, изпадна в истерия, бушувайки из стаята: “Ще припадна! Лошо ми е!”, пищеше той.

Изпълнена с вина, но също така и на ръба да не прихна в смях заради театралниченето на сина ми, тръгнах към входната врата с по-малкия. Сид ни последва в коридора на блока, бос, в последен опит да ме накара да се чувствам виновна и да ме подчини.

“Разби ми сърцето!”, изплака той, удряйки се по гърдите, докато вратата на асансьора не се затвори пред лицето му.

Гордост от спазени закани

Погледнах към малкия, който мигаше слисан. По лицето ми се разля победоносна усмивка, докато вината ми се превръщаше в гордост.  

Истината е, че беше малко тъжно, че не го взехме. Липсваше ми и ми се искаше нещата да са различни. Но трябваше да приоритизирам това, което е по-добре за него, над това, което аз искам. А в случая той имаше нужда да чуе “Не”.

По-късно вечерта, когато попитах съпруга ми как се е държал Сид, след като сме тръгнали, бях едновременно изненадана и удовлетворена да науча, че се е превърнал в абсолютен ангел. Да, бил е тъжен, но е разбрал какво и защо се е случило.

След случката Сид се замисля, преди да се развилнее и да пренебрегне заплахите ми. Всичко това беше изключително показателно припомняне, че да си доброто ченге е страхотно, но ако искаш да си силен родител, се налага от време на време да си и лошият.

Антивакс движението е сред най-големите заплахи за здравето на човечеството през 2019 г., предупреди Световната здравна организация (СЗО). Нежеланието за имунизация или нейното отричане "заплашва да обърне напредъка, постигнат в борбата срещу болести, които могат да бъдат предотвратени", се казва в доклада на организацията.

Предупреждението идва след 30% скок в случаите на заболяване от морбили в света, включително в няколко страни, в които вирусът е бил практически елиминиран, пише британското издание Independent.

"Причините за това покачване са сложни и не всички от тези случаи се дължат на колебливото отношение към ваксините", казва СЗО. "Въпреки това, в някои страни, които са били близо до изкореняването на болестта, тя се възражда."

Случаите на морбили достигнаха рекордно високо ниво в Европа през миналата година, като през първите шест месеца на 2018 г. са заразени повече от 41 000 души.

Недрет Емироглу, директор на Службата за извънредни ситуации в областта на здравеопазването и инфекциозните болести в Регионалния офис на СЗО за Европа, заяви, че "всеки човек, който не е имунизиран, ще остане уязвим, където и да живее, и всяка страна трябва да продължи да настоява за увеличаване на покритието на имунизацията и за затягане на мерките".

През 2017 г. около 110 000 души, главно деца, са починали от болестта, предотвратима от ваксината. Данните са за целия свят. Числото за 2018 г. все още не е ясно, но се смята, че е по-високо.

През ноември най-старият лекар в Англия предупреди, че митовете, разпространявани в социалните мрежи за вредата от ваксинациите, поставят децата в риск.

По този въпрос експерти от организацията констатират още, че към момента ваксините са много ефективни от гледна точка на „резултат-цена“ и предотвратяват от 2 до 3 милиона смъртни случая всяка година.

В началото на всяка година СЗО излиза със списък със заплахи, с които човечеството ще се сблъска почти със сигурност през годината. Целта е информативна и превантивна. Ето и останалите заплахи за здравето ни, които се нареждат на челно място в списъка на СЗО:

-- Замърсеният въздух

9 от всеки 10 души всеки ден дишат замърсен въздух. 7 млн. души умират преждевременно всяка година от болести, свързани със замърсяването на въздуха. След 2030 г. в целия свят ще нараства смъртността, предизвикана от екологични проблеми – числото ще се увеличава с 250 000 души всяка година, отбелязват специалисти на организацията, пише medikforum.ru.

-- Неинфекциозните заболявания

Диабет, рак и сърдечно-съдови болести - това са причините за близо 70% от смъртните случаи в целия свят. 15 млн. души умират преждевременно от тях на възраст между 30 и 69 години. Сред причините за тези заболявания са тютюнопушенето, липсата на физическа активност, злоупотребата с алкохол и вредни храни, както и замърсения въздух.

-- Грип

СЗО смята, че през 2019 г. може да избухне грипна пандемия, която да окаже влияние върху здравето на милиони. В подкрепата на това твърдение говорят данните от постоянния мониторинг на циркулацията на грипния вирус, който организацията провежда в 114 страни. Глобалната защита срещу грипа е толкова силна, колкото здравеопазването на най-слабата държава в света, предупреждава СЗО.

-- Тежките условия на живот

Военните конфликти, сушата, глада, принудителната миграция са реална заплаха за здравето на повече от 1,6 милиарда души (или 22% от населението на света).

-- Противомикробната устойчивост

Резистентността на опасни бактерии към антибиотиците може да ни върне във времената, когато е нямало лекарства за лечение на пневмония, туберкулоза и салмонела. Съпротивляемостта на патогенните микроорганизми към лекарствените препарати расте поради прекомерната употреба на противомикробни медикаменти.

Сред останалите заплахи са вирусите, като според СЗО първостепенно внимание трябва да се обърне на борбата с ебола, зика, нипа, атипичната пневмония и други подобни. Продължава борбата с ХИВ -
последните данни сочат, че процентът на заболели нараства сред хетеросексуалните и почти се изравнява с този на хомосексуалните. Не на последно място - заплаха за здравето на човечеството е и ниското ниво на спешната и доболнична медицинска помощ.


Още по темата:

Децата не идват с рецепти за възпитание и всички се учим да бъдем родители, докато сме родители. Има обаче един особен тип отношение, което не трябва да научаваме. Ако детето им е участвало в някакво състезание, някои родители са склонни да го попитат не "Как мина?" и не „Спечели ли?“, а направо „С колко ги би?“.

Някои родители живеят в непрекъсната параноя, че наследниците им могат да се превърнат в триумф на посредствеността и оправдават амбициозността си с фразата „От децата, на които е дадено много, се очаква много.“ 

Днес обаче няма да си говорим просто за обратния ефект на големите очаквания и за това, че най-правилното според родителите не е непременно най-доброто за децата. Полският психолог и психотерапевт Данута Голец поставя за обсъждане една още по-пагубна тенденция в родителството – нарцисизма.

„Това е нормална човешка черта и всички родители са умерено нарцистични, казва Голец в интервю за изданието Wysokie Obcasy. Когато обаче във връзката ни с детето нахлуят емоционални изнудвания и заплахи, предизвикващи чувство за вина, вече говорим за нездравословна проява на тази черта.

Публикуваме откъси от професионалните наблюдения на психолога върху поведението на децата на този тип родители, както и съветите ѝ за това как да НЕ отгледаме нарцисист.

________________________

Разумен начин на мислене, съпричастност и способност да поставя нуждите на детето си пред своите – това са ключови родителски качества, с които нарцисистът не разполага. Нарцистичните родители виждат детето като отражение на себе си и често не могат да направят разлика между собствените си желания и неговите.

За нарцистичния родител провалът на детето е като чудовищна драскотина на колата

Вместо да утешават детето, те драматизират, правят сцени или дори плачат! И детето научава, че всяко поражение е колосално нещастие.

Същите правила важат и за успехите. Нарцистичният родител възприема триумфите на детето си като свои собствени и често еуфорично ги преувеличава.

Трябва да имаме предвид, че такъв човек няма здравословно самочувствие. Той живее в заблуда и проектира изкривените си виждания върху детето си, като набляга на това, което е от значение за него и игнорира всичко останало – например, действителните таланти и интереси на детето.

Нарциситичните родителите също така лесно изпадат в емоционалните състояния на детето – от радост до различни видове страх и тревожност.

Ако никой от членовете на семейството не е достатъчно бдителен, за да забележи проблема, да разпознае източника му и да привлече вниманието на другите, то родителят и детето остават приклещени в тясна, херметична емоционална връзка.

Ако детето все пак прояви признаци за независимост, нарцистичният родител я проваля

Детето е водено от двете противоречиви нужди: да остане близо до родителите си или да бъде индивид; да остане бебе или да стане възрастен. Родителите трябва да подкрепят този процес, като едновременно осигуряват на детето предпазна мрежа и му дават свободата да прави свой собствен избор. Нарцистичните родители се провалят в това. Те настояват да контролират детето.

Нарастващата му независимост и евентуалното му откъсване е катастрофа за всеки нарцистичен родител. Третирането на детето като продължение на самия него забавя и защитава родителя от конфронтация с истинската му същност – празна човешка обвивка.

По тази причина те отчаяно манипулират наследника си, за да се задържи около тях, като прибягват до емоционални изнудвания, заплахи или наказания и често насилват детето си чрез вербална агресия или мълчание – всичко, което предизвиква чувство за вина и отговорност. Такова малтретирано и отровено дете, дори да успее да израсне и да се отдели, винаги ще остане психологически свързано с неговите токсични родители.

Понякога детето се опитва да преодолее това, създавайки си "изкуствена" личност

То потиска истинските си нужди, надежди и стремежи дълбоко вътре в себе си. Отвън те изграждат различна личност, която отговаря на очакванията на родителите им. С течение на годините несъответствията между "истинското аз" и "фалшивото аз" се разширяват, причинявайки личностни нарушения, които често водят до емоционален срив или депресия.

Младите хора, които се опитват през целия си живот да угодят на нарцистичните си родители, изведнъж се събуждат като възрастни, които се чувстват нещастни и непоносимо празни отвътре. Те не могат да се свържат със себе си и изпитват огромни затруднения да се обвържат с други хора.

Следователно те изключват другите и живеят извън реалността, пропиляват своя потенциал, отхвърлят възможности и рушат връзки.

Някои деца на нарцистични родители могат да израснат като възрастни с прекалено конформистка нагласа. Постоянно инструктирани какво да правят като деца, те не са в състояние да вземат свои собствени решения като възрастни. Склонни са да се жертват, за да угодят на другите, и много често се оказват в токсични отношения.

В професионалния си живот те биха могли и да се мъчат маниакално да печелят възнаграждения и благодарност, за да "изпреварят" родителите си - хаотична, отчаяна борба без цел или разум.

Преди всичко тези млади хора се борят да разбират и приемат себе си и са изключително предразположени към хронична депресия и други невротични разстройства.

Най-лошият сценарий не е задължително да се случи. До голяма степен роля за бъдещото поведение на детето имат хората, които го обграждат – не само членовете на семейството, а и приятели, родители на приятели, колеги. Разумни хора с емпатична мисъл, които могат да овладеят разрушителното влияние на нарцистичните родители.

Пациентите ми често споменават учителите като ментори в живота. Те разпознават положението на детето и неговия потенциал, дават напътствие и осигуряват на децата алтернативен модел на подражание – напълно противоположен на родителя у дома.

Това може да е объркващо преживяване - от една страна, този млад човек най-накрая има здрав поведенчески модел, но от друга, той изведнъж осъзнава несъвършенствата на собствените си родители. Това осъзнаване обаче му дава шанс да погледне към света чрез собствените си очи и да подобри живота си.

Как да не отгледаме нарцистично дете

Родителските практики играят решаваща роля при оформянето на нарцистичните тенденции. Разумните, отговорни и съвременни родители са в състояние да поставят гъвкави граници, да имат реалистична представа за себе си и да я споделят с детето; те могат да поддържат здравословен баланс между ограничението и свободата.

Всички знаем, че поставянето на строги ограничения и пренебрегването на нуждите и стремежите на детето оказват отрицателно въздействие върху неговото развитие. Но задоволяването на всичките му прищявки и пренебрегването на правилата, може да има еднакво сериозни последици. Този вид родителство може да удължи фазата на "детското всемогъщетсво" и да укрепи поведението на детето в стил "Ще правя каквото си искам".

Тези деца игнорират факта, че майка им, баща им или някой друг може да бъде изморен или зает. Ако предпазваме децата си от неприятни мигове, постоянно влагаме цялата си енергия в тях и ги хвалим непрекъснато - "ти си изключителен" или "ти си по-добър от другите" – е по-вероятно да отгледаме нарцисист.

Да ги учим, че не всички техни желания могат да бъдат изпълнени е съществена част от психическото им развитие, който изгражда устойчивост към стрес и ги подготвя за неудобни ситуации в бъдеще.

В „Майко мила!“ уважаваме правото на всяка жена сама да реши дали да кърми един месец, с години, или да не го прави – независимо от причините (лични или физиологични).

Когато обаче става въпрос за глобални инициативи като Международната резолюция за насърчаване на кърменето, следим изкъсо конфликтите около тях. И вярваме, че е правилно да се включим в критиките срещу опитите добрите намерения, свързани със здравето на децата в глобален план, да бъдат блокирани.

Очакваше се резолюцията за насърчаване на кърменето да бъде одобрена бързо и лесно от стотиците правителствени делегати, които се събраха тази пролет в Женева за Световната здравна асамблея на ООН. Американската делегация обаче е използвала непочтени методи, включително заплахи, за да се опита да промени решението на форума, съобщи вчера The New York Times.

В публикацията си изданието критикува администрацията на Тръмп, че притиска други страни да гласуват против международна резолюция за кърменето заради лобистки интереси на производителите на заместители на млякото за бебета.

Въз основа на десетилетия изследвания, в резолюцията се казва, че майчиното мляко е най-здравословно за децата и всяка страна трябва да се стреми да ограничи заблуждаващия маркетинг на заместващи го продукти.

Загрижената за интересите на производителите на храни за кърмачета делегация на САЩ се е опитала да промени текст на резолюцията, който призова правителствата да "защитават, насърчават и подкрепят кърменето". Според публикацията на The New York Times оспорван е бил и текст, който призова политиците да ограничат популяризирането на хранителни продукти, които според много специалисти могат да имат вредно въздействие върху малките деца.

Според дипломати и правителствени служители, участвали в дискусиите, но пожелали анонимност, когато делегацията на САЩ не е успяла да премахне въпросните текстове, тя е отправила заплахи към представители на други страни, като най-атакувана е била Еквадор. Вашингтон е предупредил Кито, че ако откаже да отхвърли резолюцията, срещу страната ще бъдат отприщени наказателни търговски мерки и ще бъде оттеглена военната помощ за потъналия в насилие Северен Еквадор, твърдят източниците на The New York Times.

В последствие поне десетина държави, повечето от които бедни страни в Африка и Латинска Америка, са отказали да подкрепят резолюцията, заявявайки, че се „страхуват от отмъщение“, според официални лица от Уругвай, Мексико и самите Съединените щати.

"Бяхме удивени, ужасени и обезсърчени", заявява Пати Ръндал, директор на британската застъпническа група Baby Milk Action, която е присъствала на срещите на Асамблеята и е част от хората, които взимат решения в Световната здравна организация от края на 80-те години. "Това, което се случи, е равносилно на изнудване, САЩ се опитват да отхвърлят почти 40-годишния консенсус относно най-добрия начин за защита на здравето на децата", казва тя.

В крайна сметка усилията на американците са били неуспешни, тъй като руските делегати са заявили, че решението за въвеждане на резолюция за насърчаване на кърменето е въпрос на принцип, срещу което американците не са възразили чрез заплаха.

Окончателната резолюция е запазила по-голямата част от оригиналната си формулировка, въпреки че американските преговарящи са променили някои фрази. Сред тях са премахването на "неподходящо насърчаване на храни за кърмачета и малки деца" и добавянето на "основано на доказателства" към препоръките, свързани с храненето на кърмачета и малки деца.

Кърмата не просто осигурява на новородените основни хранителни вещества, както и хормони и антитела, които ги предпазват от инфекциозни заболявания. Според проучване на The Lancet от 2016 г. универсалното кърмене може да предотврати 800 000 смъртни случая на деца годишно в цял свят, както и да спечели 300 милиарда долара от спестени разходи за здравеопазване.

Това са глобално известни факти, а не клюки от детските площадки, така че мистър Тръмп няма извинения да ги е пропуснал. Как бихте окачествили на този фон заплахите на неговата администрация към страните, които искат да подкрепят кърменето?

В деня, в който в България се провежда мирен протест в подкрепа на Истанбулската конвенция, в Майко Мила! публикуваме поредната история на жена, жертва на домашно насилие, която би трябвало да може да се ползва от защита от страна на държавата, но изглежда, че това някакси не се случва по категоричен начин.

Това е историята на Диана (името е сменено от съображения за сигурност), която се свърза с нас в отчаяние от ситуацията, в която се намира вече над 1 година. След нанесен ѝ побой от страна на съпруга ѝ миналия януари, и след като полицията идва и ѝ помага да напусне жилището заедно с детето, започва и една от най-кошмарните години в живота на Диана, в които тя е следена, заплашвана и тормозена – най-вероятно от човека, който все още е неин съпруг (делото за развод предстои).

Историите като тази на Диана са много. Почти всеки ден в Майко Мила! получаваме по едно съобщение или сигнал от жена, която в момента живее или е живяла доскоро в подобен кошмар (ето всичко, публикувано при нас по темата за домашното насилие).

Всички те потвърждават едно – държавата не осигурява почти никаква защита за тях, а в някои случаи дори и при наличие на доказателства (медицинско свидетелство и протокол от полицията), съдът не отсъжда делото за домашно насилие в полза на жертвата, нито пък полицията и прокуратурата предприемат мерки, които да ги спасят от психологическия и емоционален тормоз.

Припомняме, че само миналата година ТРИ жени бяха ликвидирани от партньорите си, при положение, че в два от случаите срещу насилниците е имало редица подадени жалби.

В случая на Елена, която беше разстреляна от съпруга си пред очите на приятелката ѝ, поредната жалба, че мъжът нарушава издадената ограничителна заповед, е подадена часове преди разстрела! За съжаление, никой не е обърнал внимание на тези жалби и резултатът е видим за всички – Елена вече не е между живите, а децата ѝ остават сираци.

Ще попитате, вероятно, какви са мерките, които полицията трябва да предприема по такива жалби. Ами, една от тях е арестът при нарушаване на ограничителната заповед – нещо, което никога не е извършено в случая на Елена.

За съжаление, колкото и да си говорим, че Законът за защита от домашно насилие е достатъчен и осигурява безопасността на жертвите, истината е друга. И тя е, че по силата на този закон домашното насилие не е криминално престъпление, а има характер на административно нарушение.

За престъпление започваме да говорим едва когато бъде регистрирано нарушаване на ограничителната заповед (ако такава е издадена от съда), но, както вече разбрахме след смъртта на Елена, явно и то не е смятано за много сериозно.

Всичко това, а и много други неща, ще се наложи да бъдат променени, когато ратифицираме вече подписаната от България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие. Защото тя ще наложи криминализирането на домашното насилие и всички актове на психологически тормоз и следене, ще наложи ефективно разследване на всеки сигнал за домашно насилие и още много други неща.

Затова, след като прочетете историята и на Диана, помислете отново върху въпроса за ратифицирането на Конвенцията и нелепите приказки, които се изприказваха по въпроса в последните седмици. Българските жени имат право на защита и нормален живот – без насилие, тормоз и заплахи и когато държавата ратифицира тази Конвенция, ще се наложи да гарантира въвеждането и прилагането на такива мерки.

******************

“Аз съм в другата роля, в ролята на майка, на вярваща, на наивна, на обезличена. Тази, която мислеше, че в един момент той ще се промени, че всичко ще е нормално. Аз съм от провинцията, дошла в София да учи, с надежда за хубаво бъдеще.

Срещнах го тук - той беше прекрасен, мил, грижовен. Живеех сама на квартира, имах работа, имах куче, имах приятели. Влюбих се в него и скоро се преместих при него в едно село близо до София. В началото нямах кола и той ме караше всеки ден до работа, а вечер ме чакаше и се връщахме заедно обратно. След време това спря и започнах да пътувам сама по 50 км на ден.

Започна да настоява да имаме дете, въпреки че имаше две момчета от първия брак. Скоро забременях и понеже имах постоянни контракции, останах вкъщи сама от 4-тия месец.

Тогава започна да се променя, а когато се роди детето, агресията му започна да ескалира още повече.

Започна много да пие. Два пъти му взеха шофьорската книжка след употреба на алкохол. Крещеше, караше ми се, опитваше се да ме превъзпитава, дразнеше се, че детето плаче, че се буди, че искам да играя с нея. Ядосваше се, че не искам да говоря с него и всеки разговор завършваше с обвиненията, че съм тъпа селянка, че съм некадърна, че нищо не разбирам, че съм се провалила с детето, че семейството ми е ужасно, правеше скандали всеки път, когато близките ми дойдат на гости...

Ние нямахме приятели, никой не искаше да идва при нас. Постепенно започнах да се чувствам самотна и единственият ми „приятел“ стана дъщеря ми.

Няколко пъти си тръгвах с детето, спахме при приятели, в хотели, последният път бяхме под наем. Той всеки път ми звънеше, крещеше, казваше, че ще вземе детето и няма да я видя повече. По време на последната раздяла той дойде в офиса ми и ми показа епикриза, която твърдеше, че има рак. Бях съсипана, чувствах се зле заради това, че е болен, и... се върнахме при него.

За известно време скандалите спряха, но за кратко. Той ме лъжеше ден след ден, че ходи на процедури, че се лекува, докато не разбрах, че това е поредната лъжа. Оказа се, че няма рак и никога не е имал - впоследствие това бе потвърдено от лекар, който видя епикризата.

Преместихме се отново в София, но тормозът ставаше все по-силен - започна да ме блъска, да ме удря, да ни гони вечер, да ми крещи пред детето, което вече беше на 4 години и половина. Тя се плашеше, искаше от мен да го чакаме да заспи, за да можем да си поиграем малко.

Той започна да се държи лошо и с детето, отношението беше същото - крещеше, обиждаше я, казваше ѝ, че е идиот, че е провал, като майка си, че е некадърна, че за нищо не става, блъскал я е 2 пъти, в които тя си е удряла главата.

Тя ме питаше защо не ѝ намеря по-добър баща, казваше на родителите ми, че се радва като го няма, за да не ни крещи, казваше също, че трябва да избягаме.

И така дойде датата 23 януари 2017 година, когато, след като се върнах с детето от градина, го заварих отново пиян вкъщи... Започна да крещи, затова ние с дъщеря ми отидохме в детската стая. Започнахме да си играем на “лекари” - тя ме преглеждаше, клекнала до леглото, а аз лежах. Баща ѝ нахлу в стаята и я попита нещо, а тя не отговори и после му каза, че не иска да говори с него.

Тогава той я настъпи по крака и след това я изрита в гърба... Аз станах и го блъснах, и тогава агресията му се прехвърли върху мен - удряше ме с юмруци в гръдния кош, блъскаше ме, влачеше ме за краката по пода, душеше ме, крещеше ми повече от 2 часа, в които малката беше в истерия. Някакси успях да набера 112 и когато полицаите дойдоха, ни изведоха от апартамента.

За щастие, имахме къде да отидем и извадих Заповед за незабавна защита за детето и мен.

Няма да влизам в подробности за ужаса, в който живеем след това. Важното е, че ние се махнахме. След като детето престана да живее в тази среда, започна да се подобрява малко, вече има приятели, в детската градина взима участие, не мълчи през целия ден, по-усмихната и весела е. Тя иска да излиза с други деца, иска да ни идват гости, иска да прави подаръци.

Нито едно дете не трябва да бъде унижавано, да бъде обиждано, да е игнорирано, да бъде удряно. Не трябва и да вижда как това се случва на някого от тези, които обича.

Отне ѝ много време да забрави отчасти ужаса, да се успокои и да не проявява агресия. Тя трябваше да знае, че това не е нормално, че не такива са отношенията в нормалните семейства.

Не разбирам тези, които говорят, че жените злоупотребяват със Закона за защита от домашно насилие. Близо година се грижа сама за детето си и честно казано, ако знам, че баща ѝ няма да ѝ навреди, и че като е с нея, той няма да се напие и пак да я рита, с радост бих искала детето да има контакт с него.”

***************

Проблемите на Диана обаче съвсем не са приключили. Въпреки наличието на медицинско свидетелство за нанесения ѝ побой, въпреки експертизата за състоянието на детето и протокола от полицията, на първа инстанция тя губи делото, заведено от нея срещу съпруга ú за домашно насилие.

С това идва новият кошмар - страхът, че е следена, както и анонимни заплахи за живота ѝ, в случай, че реши да обжалва решението на съда.

Доказателства, че заплахата е отправена именно от съпруга ѝ, разбира се, няма, но сами можете да предположите кой би могъл да стои зад подобно съобщение.

До този момент Диана е подала три сигнала в прокуратурата, три - в отдел „Закрила на детето“ и в шест - в полицията. Била е на безкрайни разпити в полицията и на непрестанни срещи с институции.

Трите жалби до прокуратурата са обединени и по тях е заведено общо досъдебно производство, като дознателят е удължил срока на разследването с 2 месеца, до 13.02.2018.

Ако се чудите как изглежда една жалба до прокурор за тормоз и какво всъщност означава тормоз – ето малък преразказ на документа.

..........

На 21.05.2017г. бях с дъщеря ми .............в Борисовата градина, след обаждане от скрит номер на мобилния ми телефон, на който аз не отговорих получих съобщение от нов акаунт във Фейсбук съобщение, което гласи: „..мисля да сменя плочата. Ще си платя и као оживееш или излезнеш от болницата ние с нея ще сме далеч. Да си реализирам и другата мечта – да се разкарам от тъпата държава. Обжалвай и го правя.“ Смятам, че този нов профил е създаден от съпруга ми, с който не живеем заедно от 23.01.2017г. след нанесен побой върху детето ни и мен.

...............

Не за първи път той отправя заплахи към мен като мога да дам пример от 02.02.2017г. ми писа във Viber „Затова хора умират. Приятно прекарване“ след като аз му написах, че сме навън.

....................

Беше писал на 01.03.2017г. до моята майка, че ще ме вкара в затвора. Също така изпрати съобщение и до мен, в което е написал, че е разбрал кой ще бъде свидетеля ми по делото едва няколко часа след като имах среща в кантората на моя адвокат и се обадих по телефона на баща ми да му съобщя.

На 30.03.2017г. ми изпрати съобщение „За малко да наруша заповедта днес – ама де да знам че чак в 9:30 ходиш на работа!? И само по жилетка и голи краци – не ти ли е студено?“ Той отлично знае кога отивам на работа.

Многократно смених паролите си на всички акаунти, които имам и все пак той успява да чете съобщенията ми, като цитира думи, наши действия или събития, които сме коментирали. От 21.05.2017г. в разговорите с мои приятели във Фейсбук се появява текст, че е добавено ново устройство.“

…..............................

Освен това в предишни съобщения казва, че ме е виждал и описва как изглеждам и с какво съм облечена, при положение че нямаме общи места за отдих и почивка или вероятност да се засечем по път за работа или детска градина.

…. отдавна следи личната ми и служебна кореспонденция. Компютърните специалисти по местоработата ми споделиха, че са открили шпионски софтуер на телефона и компютъра ми. Което считам за безкрайно обезпокоително.

Изключително притеснена съм за сигурността, живота и здравето на детето, както и на моите собствени.”

А ето и част от заключенията от психологичните оценки, правени на детето от две различни специализирани институции:

„.... По време на изследването .... е некооперативна и несъдействаща, много затворена и мълчалива в началото на интеракцията. Трудно вербализира преживявания. Налице са определени елеменит на агресивно поведение. Бащината фигура е неглижирана и негативно етикирана. Налице е тежко разцепване на родителската двойка. Отчитат се повишени нива на сепарационна тревожност, демонстрирана като изразено нежелание за отделяне от майката. Препоръчва се систематична психологическа помощ и подкрепа.

........

"емоционално-поведенческа сфера: тревожна, некомуникативна, частично кооперативно; изразена привързаност към майката на фона на преживяна психотравма, свързана с домашно насилие. ....

Заключение: .... емоционално-поведенчески дефицит на фона на преживяно домашно насилие.

Както самата Диана написа в хода на разговорите с нас - „няма да влизам и в подробности какво ми коства и до момента психическият, емоционален и икономически тормоз, след като го напуснах. Заплахите за убийство, за отвличане на детето, заплахите, че няма да я видя повече. Фактът, че не ни върна дрехите, играчките на детето, документите и други вещи.”

Всичко казано и показано дотук е малка илюстрация на това какво търпят и преживяват жертвите на домашно насилие и техните деца.

Много често тези от тях, които се осмелят и напуснат насилника, попадат в следващия кошмарен период - този на тормоз, заплахи и следене, и от друга страна - непрекъснато писане на жалби и молби за съдействие от прокуратура и полиция (също в повечето случаи - без ефект).

Време е да осъзнаем, че домашното насилие не е просто някакъв битов и личен случай на неразбирателство, а огромен обществен проблем, срещу който вече е крайно време да се изправим и честно и да си признаем, че не правим почти нищо, за да го изкореним.

А не е като да нямаме възможност – просто трябва да бъдем по-съпричастни, да настояваме за законодателни промени, да искаме час по-скоро ратифициране на Истанбулската конвенция, да говорим за случаите на домашно насилие и да не се поддаваме на опити за манипулации, като тези, в които няколко мъже от политическия живот на България се опитват да ни вкарат в последните седмици с измислиците за третия пол.

Истината е една – в България домашното насилие е прело размерите на епидемия и тя може да бъде овладяна само със спешни и много конкретни действия и участие на цялото общество.

Това е, което в момента Диана и хиляди други жени като нея се молят да се случи.

Колкото и всеки родител да възпитава детето си, хвърляйки всички сили в това енергоемко начинание, децата имат навика да се отклоняват от правия път, да противоречат, да се дърпат, да упорстват и дори понякога да пият алкохол и да пушат цигари. По тези причини родителите, рано или късно, започват да употребяват изречения, които трябва да подпомогнат работата по вкарване на детето в правия път, както и да изразят разочарованието и огорчението си от случилото се провинение. Тези изречения се пренасят в хилядолетията като вълшебни заклинания на родителската жлъч и безсилие и имат следните неотменими характеристики :

-  Всяко дете, обект на тези извечни реплики, се кълне, че като порасне никога няма да ги използва пред децата си, защото са свръх досадни, безполезни и противни.

- Щом порасне, при първия възможен случай с радост ги използва, за да тормози своето собствено поколение с тях.

Започваме с репликите за

НАЙ-РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ,

които целят да всеят в душата на детето неподправен ужас и да го травмират за десетилетия напред:

"Ако не слушаш/спиш/ядеш, ще дойде Торбалан"

Торбалан (или Черния човек, Баба Яга, Дарт Вейдър) е митично страховито същество, заето по цял ден да дебне нещастните деца, които не искат да поглъщат безчет броколи или да спят по 13 часа на ден. И тъй като въпросният Торбалан или неговите производни никога, де факто, не идват, то с възрастта детето се убеждава, че родителят е лъжец и гадняр, но е такъв за доброто на детето, което си е парадокс за цяла катедра учени.

"Вече не те обичам"

Тази изключително незряла фраза се ползва от някои родители под път и над път. Например, ако детето се заплесне по витрина с играчки и вследствие на това не върви с установената от родителя скорост и в заявената пак от родителя треактория, то бива лишено веднага от майчина ласка. По тази метода детето бързо разбира, че любовта е условност, която се крепи на произволни неща в произволни моменти. Обзето от стрес и доста травмирано, след 20 години, когато си намери партньор, то започва трескаво да внимава да не си губи ключовете, да не оставя водата в банята да тече или да не ходи с пробити чорапи, защото не се знае кое от тези тежки провинения ще го доведат до вечна мъка и самота. А когато му кажат, че майчината любов е безкрайна и безусловна, саркастично присвива устни. То знае, че забрави ли да си измие ръцете, рискува всичко.

"Виж Виолетка колко е послушна!"

В живота на почти всяко клето дете има по една Виолетка. Виолетка обикновено е съседчето от горния етаж или втора братовчедка. Тя винаги ходи с искрящи бели чорапи, измити зъби и е сресана. Виолетка яде брюкселско зеле и твърдо не желае да помирише сладолед. Тя има уклон към географията и Брандембургските концерти на Бах. На Виолетка не й минава през ум да чупи, да краде кекс, да пада в локви или да крещи на другите деца "ти си пън, хаха!" Резултатът от въпросния възпитателен метод е, че детето ви мрази до смърт Виолетка, силно желае нейната гибел или поне да я застигне тежка шарка и се стреми максимално да не прилича на нея.

"Тръгвам си, ти си остани тук"

Това е фраза, с която родителят се опитва да подкани детето да го последва нанякъде след часове заплахи, молби и увещания. Тази фраза издава отчаяние и ако децата бяха малко по-опитни, щяха да се изсмеят и да отвърнат "Къде ще тръгнете вие, бе, серсеми, като съм малолетно и дори не си знам адреса, а вие сте ми майка и баща, настойници и бихте умрели за мен. Ха-ха!" Те, за щастие, са незрели и много от тях се хващат на този елементарен номер. Други, обаче, които тайно лелеят родителите им да си тръгнат и да ги оставят където са, се заинатяват и си отнасят боя накрая. Та, не се хабете. не оставяйте у детето блажената илюзия, че ще го освободите от присъствието си, ами го хванете здраво и с подтикващи движения го прибутвайте към желаната дестинация.

ФРАЗИ ЗА ПОДРАСТВАЩИ:

"Същия си като баща си/майка си"

Тази фраза се употребява с цел да характеризира някоя крайно отрицателна черта в характера на подрастващия, като лентяйство, злонравност и склонност към скандали. Понякога, в по-напреднала възраст, указва и склонност към алкохолизъм или финансови злоупотреби. С тази фраза съответният родител ни показва колко много не одобрява любимия си и това действа доста възпитателно на децата. А именно, те от рано се научават, че партньорите в едно семейство генерално не се харесват и биха искали целият свят да разбере за това. Особено полезни за създаване на реална представа за отношенията в една двойка, са споровете, в които майката изтъква, че детето е ужасно мързеливо като баща си, а бащата казва насреща, че то просто е тъпо като майка си и затова не може толкова време да вдене един урок.

"Аз да не съм слугиня"

Хубава фраза, която характеризира отношението на жената към домакинската работа. Уви, отговорът на този уж реторичен въпрос е"Не, не сте слугиня, защото на слугините се плаща". Фразата изразява омраза и отчаяние, напълно разбираеми за всяка жена, но неясни за децата, които остават с впечатлението, че съществуването им носи покруса и социален срив в живота на майка им.

ЗА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

"Това тук да не е хотел"

Употребява се от родители към деца, които са започнали да излизат доста често, а очевидно това не трябва да е така. Много родители не разбират, че колкото по-рядко се връща детето, толкова по-малко ток, вода и парно се плаща, затова по-добре не го спирайте, а го попитайте кога ще си намери работа и квартира. Дайте му 4 месеца срок. Ще забележите, че се прибира доста по-често и стаята му е подредена. Дори може да започне да простира.

"Ако продължаваш така, ще станеш сервитьорка в кафето на гарата"

Тази култова фраза е предназначена да стимулира максимално детето да поглъща тоновете непоносимо скучен учебен материал. Механиката на фразата действа по следния начин: когато не научиш какво е фотосинтеза, този факт се обективира в двойка, която ти пречи да станеш отличник, което от своя страна ти пречи да влезеш в университет и да станеш банкер/адвокат/министър на транспорта. Жестоката алтернатива на блестящото развитие по посока "адвокат", е тъжната съдба на боса, полуумна сервитьорка, която разнася студено кафе, наметната с прокъсан шал, а клиентите й се смеят и й подвикват "Да беше учила за фотосинтезата, глупачко!"

 "Никой няма да се ожени за теб!"

Авторката на този текст е чувала този израз и от двете си баби, като едната го поднасяше в по-художествения му вариант "Който те вземе, гъза си с тухла ще пари" (да ме прощават по-чувствителните читатели). Е, взеха ме, не е като да не са ме взели, но това с тухлата се оказа вярно. Може би баба ми трябваше да се сети да го каже не на мен, а на потърпевшите.

"Някой ден ще ме довършиш и като умра, ще плачеш, но ще е късно"

Тъжна работа. Но рядко вярна. Обикновено хората, които плашат със собствената си кончина, редовно доживяват старозаветна възраст и след навършени 80 години престават да заплашват оцелелите си роднини, тъй като заплахите им започват да звучат несъстоятелно и могат да чуят насреща "Еми, то това е естественият ход на живота" или друг нелицеприятен отговор.

Не се надявайте тези фрази да ви подминат. А дори и да са ви подминали, сигурна съм, че имате свой арсенал от персонални, семейни заклинания. Моят е "Нямам капацитет за това!!!", изврякано злобно и гневливо, когато трябва да направя или слушам нещо, за което нямам сила. Миналата седмица, докато лежах полумъртва в спалнята, чух дъщеря ми да казва на мъжа ми "Мама не може да дойде сега, няма никакъв капацитет." и дори в този момент ми стана смешно. Смешни сме в заклинанията си вероятно доста отегчителни, но това е неизменна част от особената роля, наречена "родител".

cross