fbpx

Продължаваме темата от "шокиращия" текст За връзката между лятната ваканция, аграрния живот и МОН, в който една многодетна работеща майка калкулира колко струват на родителите онези 107 дни ученическа ваканция между 1 юни и 15 септември. Оказа се, че струват не просто колкото едномесечно пътешествие с яхта за двама, а много повече, тъй като погубват графика на работещия родител и му отнемат и последното нещо – възможността за творчески и трудов живот.

В далечната (по доходи и други не толкова материални характеристики) Швейцария лятната ваканция също не излиза евтино, никак даже. Тя обаче е само 5 седмици! През този период всяко дете може да посещава занималня, като голяма част от дейностите на децата са на открито. За излетите, басейните, посещенията на концерти и още много активни занимания, с които швейцарските деца запълват ваканцията си,  днес ни разказва Йолина Стоянова.

*********************

Семейства като моето, конфигурация от две деца и двама работещи на пълен работен ден родители, са малцинство в държавата в която живеем – Швейцария.

Щом децата влязат в официалната образователна система, която тук започва на 4-годишна възраст със задължителна предучилищна, много родители, особено тези в моята ситуация, се изправят пред въпроса "Какво ще правим през ваканциите?"

От 52 годишни седмици 13 са ваканционни за швейцарските ученици. Стандартната отпуска на работещите е 5 седмици. С други думи, дори и двамата родители да почиват отделно, един след друг, пак няма да покрият ваканциите на децата.

Не разчитам на помощ от роднини, а децата под 10 години не могат да бъдат оставяни сами без придружител. И така, какво да се прави?

Проблемът е решен не на национално, а на регионално ниво. Швейцарското средно образование е децентрализирано, което означава, че всеки кантон има гъвкавост да създава собствени стандарти, с които да посреща нуждите на населението. Грижата през ваканциите е един от тях.

Примерът, който ще дам, е валиден за моя град от 15 000 души.

През 8 от 13-те ваканционни седмици е осигурена занималня за децата

Нуждата от занималня се заявява със стандартен формуляр, най-късно 4 месеца преди началото на всяка ваканция. Повечето ваканции са пръснати през годината, като най-дълга е лятната – от 5 седмици. Децата могат да ходят на занималня 5 дни в седмицата от 7 часа сутринта до 6 следобед, но могат да изберат и само няколко дни или часови диапазони – всеки ден е разделен на 4 стандартни времеви отрязъци.

Децата в Швейцария са разпределени по училищата на квартален принцип, така че всяко ходи в това, което е най-близо до дома му. Местонахождението и ръководителите на занималнята се обявяват поне една седмица преди старта на ваканцията. Родителите разполагат със снимките, имената, домашните адреси, телефони и мейли на всички, които ще работят с децата им през дадената ваканция.

В занималнята винаги има едни старши служител с педагогическо образование, който работи с няколко стажанти - дуалното образование в Швейцария изисква от бъдещите учители да получават практически опит наред с теоретичните занятия.

На всеки 4-5 деца се пада по един възрастен. Екипът, който поема децата сутрин, се сменя изцяло в средата на деня. Да, правилно прочетохте. Грижата за деца е натоварваща и отговорна работа и за да се върши качествено, трябва да се разпредели между много хора.

Ваканционната програма на занималнята е изключително разнообразна. Швейцарците смятат, че децата се нуждаят от много физическа активност, не просто разходки, а това, което на български му казваме “беснеене”. И именно това стои в основата на занятията през ваканцията.

Ходят на излети и пекат наденици на огън. Ходенето в гората е резултат от кооперация с местната скаутска организация, която има барака и функциониращ тоалет. Ходят на басейн, на ферма, на концерти на открито или на интерактивни музеи тип “Музейко”, които в Швейцария са много.

Понякога остават в сградата на занималнята, която не предлага никакъв интериорен лукс, но разполага със страхотна училищна площадка с грамадни пързалки, дървета за катерене и великолепен физкултурен салон, тротинетки и велосипеди.

В редките случаи, в които остават вътре, са свободни да правят каквото си искат, като възрастните имат огромен арсенал от идеи - рисуват върху фланелки, майсторят разни неща от подръчни материали, готвят, има тиха стая за тези, които искат да четат.

Само хора, които обичат и знаят как да работят с деца могат да осигурят подобно разнообразие. В занималнята няма компютри, таблети или телевизор, но има книги, моливи, хартия и феноменална колекция от настолни игри тип “Не се сърди човече”. Повечето от игрите са дарени от граждани, чиито деца са ги надраснали. Останалите играчки са на ротационен принцип - понякога вадят ЛЕГО, друг път строителните летви Капла, винаги с оглед на това да има достатъчно, но без да превръщат помещенията в джунгла от предмети.

Децата сами разчистват след играта, обявяват, ако има нещо счупено или загубено, следват стриктен ред кой ще помага при слагането и раздигането на масата за закуска и обяд. Няма никакъв преговор на учебния материал или задължително четене.

Цената на училищната занималня зависи от кантона. В нашия случай тя се определя от приходите на двамата родители – максималната и стойност е 100 швейцарски франка на дете на ден (около 168 лева) и покрива всички разходи.

Където и да се намира човек в разпределителната таблица, това са много пари.
Цената е висока, но осигурява компетентна грижа, здравословна храна, спокойствие за родителите и приятно прекарване за децата (ако се оплакваха, никога нямаше да ги пратя там, дори и да беше безплатно).

Занималнята в този си вид съществува отскоро и е резултат от непрекъснатите усилия на родителите (предимно майки) от града, които са имали нужда от подобна услуга. Писма до градската и училищната управа, хиляди предложения как да се организира най-добре, примери от други страни, хиляди документи с обяснения защо трябва да се предвиди бюджет за подобен вид грижа, защото таксата, не е достатъчна да покрие всичко.

Доколкото ми е известно, в момента се работи в посока намаляване на таксите, плащани от родителите. Защото работата на общественото управление е имено това – да намира решения в полза на данъкоплатците, дори и те да са малцинство.

Помните ли текста Общата брънка между майките с големи семейства? Къртовският труд!, в който Аксиния Генчева говори за цената на изхранването, образованието, облеклото и ваканциите на повече от две деца и за всичко, от което трябва да се откажем, за да им осигурим най-доброто.

Днес една анонимна многодетна майка е в Майко Мила!, за да ни каже каква е цената на онези 107 дни между 1 юни и 15 септември. За да ни разкрие, че ученическата лятна ваканция струва не просто колкото едномесечно пътешествие с яхта за двама. Тя погубва графика на работещия родител и му отнема и последното нещо - възможността за творчески и трудов живот.

Обещаваме ви, че освен доста храна за размисъл, този текст, посветен на връзката между аграрния начин живот, образователната система и отреденото от МОН ужасно дълго и непродуктивно синьо лято, ще ви накара да цвилите от смях!


Месец юли е към края си вече трета седмица.

Авансът е свършил преди четири, децата са ВСЕ ОЩЕ във ваканция и няма изгледи скоро да се върнат към полагаемите ни се от държавата БЕЗПЛАТНИ целодневни грижи, за да може човек да ходи на работа и да строи това бъдеще, както си му е редът.

Само ако обработвахме ниви с хибридна царевица или ровехме фъстъци за износ, би имало смисъл тези деца, които съм народила в полза роду, да си седят у дома от 1 юни до 15 септември – крупно 107 дена, 2568 часа.

Не ме разбирайте погрешно – обичам да прекарвам време с децата си, но... не по такъв интензивен и непродуктивен начин.

Но да се върнем на хибридната царевица.

Сега ще изведа още няколко паралела между селския живот на дедите ни и сегашната образователна система.

Много си приличат. Както човек блъска, блъска, блъска три сезона в едното и почива един, така блъска, блъска три сезона в другото и почива един. Не знам защо не може балансирано тия деца да учат малко, пък да починат малко, после пак да учат. И така, леко, да им върви проклетата учебна година.

А не ЕБАСИЗОРА два срока и после ЕБАСИЗОРА цяла ваканция.

Доколкото знам, в неаграрните общества децата учат месец и половина. После ги завеждат на горско училище да отдъхнат една седмица и да се свържат с природата. После пак таблицата за умножение месец и половина. Така хем умножението си върви, хем се махат от главата на родителите си за седмица, което също кара работещия родител да чувства вяра и благодарност към образователната система, която го облекчава и му връща желанието за творчески и трудов живот.

В неаграграрните общества децата имат лятна ваканция от максимум 4 седмици, защото бостаните и нивите ги работи друг.

Искам да ви кажа, че тази поредна тримесечна лятна ваканция ми е... поразрошила къдриците.

На мен ми е ясно, че в предишния строй децата са били командировани по села и вили за три месеца, за да може младото българско семейство да консумира градския живот. Но вече не е така. Българското село биде разбито, лагерите в Равда ги няма, друг е животът.

Здравето на абсолютно всеки в двата ми рода е взето от трудовия им стаж за общото благо и никой не е в състояние да поеме каквото и да било, за да подкрепи ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАЩАТА ИЗКОННА ЦЕННОСТ да има три месеца ваканция, за да могат после тия деца да блъскат като ненормални дроби в трети клас. И да дискутират басните на Езоп.

На някой да му е хрумвало, че това не работи? Нямам баби, на които да зарежа децата си за три месеца. Не искам да оставям децата си на баби за три месеца. Дано доживея да стана баба, но не искам никой да ми оставя децата си за три месеца.

Освен това ясно ли е на господата и дамите, които много държат на тази фантазия за синьо лято, КОЛКО МИ СТРУВА децата ми да не стоят заключени вкъщи три месеца, а да посещават редица одухотворяващи летни занимания?

Занимания, които хем да им възвърнат желанието за учение, разчекнато на хикс от усилната учебна жътва цяла година, хем да раздвижват телцата им, закърнели от седене на едно място по 10 часа на ден. Понеже на занималнята всички чакат и Б клас да си напишат домашното, за да идат на двора за 20 минути да поритат топка?

ЯСНО ЛИ Е?

Струва ми колкото да идем с баща им да си консумираме липсващия брак за месец и повече с яхта около Света Лусия в Карибско море. И това никак, ама никак не ми е приятно.

Тези пари не ги изкарвам, за да плащам на съмнителни летни работници да карат децата ми из софийската околия, само и само да не седят заключени вкъщи пред компютъра с Roblox. Изкарвам ги, за да ходя на Света Лусия. Но няма да ми се получи.

Редно е учебният гроздобер, тази бригада на знанието, да се преорганизира в максимум двумесечни периоди, след които тези труженици на по 7, 8 и 9 години да си почиват от таблицата за умножение. И после пак в цикличност да кълват знания за олимпиади и кенгурута – не съм против.

Просто малко повече здрав разум и икономическа ефективност в тази учебна организация. Понеже Джон Атанасов не е станал известен заради блицкриг програмата на МОН. Заради МОН е станал известен... не знам кой.

По този начин няма да треперя детето ми забравило ли е безвъзвратно КОЛКО Е 7 ПО 8.

Понеже като стоиш три месеца извън режим „препускане през материала“, после не можеш да се включиш в него с щракване на пръсти за тест „Входно ниво“ в първата седмица на училище.

И пак аз и баща им, облъскани след работа, приготвяли вечеря, ще трябва да седнем с изтощеното осемгодишно, за да му набиваме в канчето, много след като е станало време за лягане, КОЛКО Е 7 ПО 8. Понеже когато децата не се справят, училищното препускане не спира, за да се качат всички на вихъра.

Ние, родителите, сме отговорни децата ни да не изпаднат от зададената по програма скорост. Както сме отговорни да имаме готови, платени решения какво да правят тези деца три месеца, за да забравят всичко прилежно преподадено и научено.

cross