fbpx

Кампанията „Красив ум в красиво тяло“ е посветена на хората, които имат нужда от подкрепа, за да минат през предизвикателствата на изолацията в последната година и половина. Кампанията е подета от верига фитнеси Next Level, а в нея освен движение, има възможност и за консултация с психолог – групови и индивидуални онлайн сеанси със специалист от екипа на Ани Владимирова за допълнителна подкрепа и персонални насоки. Създадена е и специална платформа, в която всеки може да провери кой спорт е подходящ за него.


Позволете ни да ви вкараме набързо в машината на времето и да ви пратим година и половина или, хайде, две назад, когато нямаше пандемия. Какво имаше тогава? Огледайте се. Какво виждате? Хора навсякъде. Точно така. Бързащи, тичащи, вечно закъсняващи хора, които се оплакваха от липсата на място. Няма място за паркиране, няма места в ресторанта, няма места в детската градина, но то там традиционно няма места… Общо взето, навсякъде беше пълно и се правеха хиляди неща. 

 Но всъщност много често постоянната събитийност, движението насам-натам и безбройните ангажименти добре маскираха самотата и трудното създаване на стабилни отношения, както обяснява и психологът Ани Владимирова. И какво се случи, когато дойде изолацията заради пандемията – оказа се, че дори и толкова “нагъсто” и постоянно заедно може би сме били с огромни липси по отношение на истинското, нормално (каквото и да означава това), човешко свързване.

Защото, както знаете, а може би не знаете и ние сега ще ви кажем, мозъците ни са свикнали да обменят феромони, да виждат движение и да реагират на променливата среда. Няма значение, че това се случва на опашката пред паспортното на 6-o РПУ, например. 

Сега няма такова нещо. Всъщност опашки пред паспортното още има, но разбирате какво имаме предвид. Преди искахме да сме сами и това беше едва ли не най-големият лукс, а сега самотата е плашеща, защото сякаш ни е лишила от умението да участваме адекватно в реалността.

В изолацията хората работят много повече часове от домовете си. Процесите са ускорени, а времето за нас самите, за нашите желания, хобита и интереси - твърде ограничено. Оказва се, че немалък процент от младите активни хора са започнали да се притесняват дали изобщо някога ще могат да създадат семейство в тази изолирана среда, казва Ани. Домът като крепост започна да изглежда все повече като затвор, който предлага привиден покой, но всъщност по-скоро застой.

Изолацията вкара всички ни в съвсем нови стереотипи. Голяма част от нас започнаха да губят навиците си. Едни живеят в хаос, защото не искат да поддържат дома затвор. Други - в застой и летаргия, защото еднообразието изсмука смисъла. И накрая стана така, че нормалните, всекидневни неща като да отидеш на среща, ресторант, разходка с приятели звучат като екзотика и първата мисъл на всеки е “Да се видим? Добре - по Teams или по Zoom предпочиташ?”.

А какво да кажем за фитнеса? Чудим се откъде да започнем. Колко хора, така или иначе неуверени в собствените си възможности и способности, станаха още по-несигурни точно заради изолацията и липсата на реално общуване. И сега една елементарна житейска ситуация като започването на тренировки във фитнес изглежда непреодолимо предизвикателство.

Срам ме е да ходя сама!”

“Забравила съм кое как се прави!”

Няма ли да ми се смеят всички, като видят, че нищо не мога да правя и нямам никакъв опит в залата?!”

“Всички ще ме гледат. По-добре да си остана вкъщи.”

И така самотата остава единственото удобно място, в което искаме да се намърдаме, и ако може, никой да не ни закача, защото и без друго нямаме какво да си кажем.

Но истината е, че няма нищо такова. Успокойте се. Никой не ходи на фитнес, за да гледа специално вас и да се подиграе специално на вашите нескопосани първи движения с дъмбелите. Тъкмо обработното. В залата контактите стават по-спонтанно и непринудено, защото движението на тялото освобождава и поведението. И всъщност фитнесът е едно прекрасно място за среща с всякакви нови хора, които - защо пък не - може да се окаже, че имат потенциала да останат повече в живота ви.

Там личното пространство се смалява - но в онзи хубавия, сближаващ смисъл, който може и да сме позабравили напоследък. Хората дават по-лесно достъп до себе си. Почти всички са отишли с една цел - физическа активност. Това сваля по-лесно бариерите и оценките, от които се плашим и които в крайна сметка си поставяме само ние, но не и околните. 

А да не почваме с благотворното влияние на ендорфините от спортната активност, които, освен всичко друго, намаляват и критичността към околните. В резултат на това хората много по-лесно са склонни да общуват, да дават полезна подкрепа за спорта, да си помагат, обяснява Ани Владимирова. 

Как може да създадете контакти в залата

В залата никой не приема или отхвърля човека заради релефа на тялото му или интензивността, с която тренира. Факторите са далеч по-прости и съвсем в способностите на всеки - усмивка, възможност да проведете кратък разговор или да дадете полезна информация, да отстъпите уред или да помогнете за използването на такъв. 

Във фитнеса всички хора са общност и идеята за степен на компетентност не е идентична с тази в една корпорация например. Тук никой няма да бъде отхвърлен заради липса на достатъчно умения. Напротив, точно усещането, че можеш да помогнеш и да насочиш някого дава положителна емоция. Да не говорим за активирането на огледалните неврони, които хем ни дават способност да учим нови упражнения и движения, но и някак естествено привличат хората към нас, както споделя и Ани. 

Когато умът ни излезе от онези мислени четири стени, в които всички сме се сврели донякъде уплашено, донякъде отегчено, и се отърсим от умората и от всичко, което ни затормозява, виждаме по-ясно и спокойно способността да се свържем с околните.

Това се случва много плавно в груповите тренировки. Огромен процент от срамежливите хора, които не могат да общуват без конкретна задача или структура, намират спокойствие в общуването с треньорите. Този контакт се оказва важен, за да се тръгне и към по-спонтанни контакти извън рамката. И всичко това покрай спортната активност, за чиито преки ползи за ума и тялото има ли смисъл да ви казваме?

Усещането за справяне, ден след ден, е това, което създава стабилна самооценка, обяснява Ани Владимирова. Новото себевъзприятие дава и нови възможности в свързването с другите хора, а с реалността, в която няма странни умозаключния, саботиращи ни да правим каквото си искаме. 

Няколко прости насоки

Задавайте въпроси в залата, за да „опитомите“ мястото, съветва психологът. Въпроси за тренировките и графика, за уредите, за груповите занимания.

Опитайте се да посещавате групата, която ви кара да се чувствате най-комфортно. Така ставате част от груповата динамика и от общите планове.  

Опитайте всички възможности във фитнеса, докато почувствате кое е “вашето”. Така ще се запознаете с много хора, ще придобиете опит, ще имате сигурност. 

Не са нужни големи постижения, за да бъдете харесвани. Нужно е постоянство, за да създадете мястото си в залата и връзката с хората там, които искат същото като вас. 

лого кампания Красив ум в красиво тяло

Ако сте си мислели, че тренировките с Елисавета и Лазар Радков са приключили - жестоко сте се лъгали!

Време е да вдигнем летвата и да ви покажем няколко още по-сложни упражнения, защото не сме се събрали да си говорим празни приказки, а да ставаме по-силни!

Давайте смело, ние сме с вас, а също и #силатавтеб

Ако вече са минали няколко месеца, откак сте тръгнали на някакъв спорт – обикновено в зала, и въпреки това не виждате, повтаряме – НЕ ВИЖДАТЕ желаните резултати, време е да поразсъждавате върху този факт.

Предлагаме да го направим заедно, с помощта на партньорите ни от Live to Lift, защото те са срещали доста такива случаи и имат някакви предположения на какво може да се дължи това.

Може би просто пропускате нещо важно или пък се заблуждавате за друго важно нещо?

Ето кои са най-често срещаните пречки пред постигането на мечтаната фигура, невероятната форма или просто Голямата Промяна:

Проблем 1: Не спите добре или достатъчно

Липсата на качествен сън няма да се лепне на краката или корема ви. Но ако дълго време спите под 6 часа на нощ, е много вероятно да имате по-слаба мотивация и по-ниски нива на енергия. Освен това е също толкова вероятно да разчитате на нещо сладко и повечко кафета, за да си набавите липсващата енергия.

Решение: Опитайте да не пиете кафе след 16:00 часа и да не цъкате на телефона преди и особено след като си легнете

Проблем 2: Ядете прекалено много калории

Не очаквахте да видите това тук, нали? Ако обаче теглото, обиколките и процентът мазнини не пълзят надолу, може би… ами може би просто ядете повечко от необходимото.

За много хора най-големият проблем е подценяването на количеството приети калории, когато излизат да хапнат или пийнат с приятели.

Най-големите трансформации изискват 100% отдаденост не само по време на тренировка, но и в кухнята, и в ресторанта на рождения ден на гаджето, детето, партньора.

Решение: Започнете да си водите хранителен дневник – това ще ви даде ориентир дали калориите от храна и напитки, които приемате, са толкова, колкото си мислите, или изпускате контрола някъде.

Проблем 3: Мрънкате за ситуацията и гените си

Да, това Е ПРОБЛЕМ. Всички сме заети, имаме семейства, работа и много лични ангажименти. Но всички можем да имаме тялото, за което сме мечтали. Мрънкането е извинение, а когато има извинения, няма резултати.

Решение: Просто спрете да мрънкате!

Проблем 4: Не тренирате достатъчно

Опитайте да преброите часовете, в които тренирате – не тези, в които сте мислели да тренирате. Ако от всички 168 часа в седмицата се движите целенасочено само 2 или 3, това е крайно недостатъчно!

Да, можете да постигнете страхотни резултати с тренировки три пъти седмично и движение под някаква форма през останалите дни. Това не е много, стига да сте постоянни и да не се скатавате.

Решение: Дребни неща, като да използвате стълбите и да се разходите до работа, могат да бъдат разликата между това да сваляте и да не сваляте мазнини.

Започнете да броите крачките, които правите през деня (има доста приложения, които ще ви помогнат в тази задача) и постепенно увеличавайте, докато стигнете до 8-10 000 крачки на ден. Ще видите, че не са толкова много!

Проблем 5: Превръщате свободното хранене в свободия

Събота вечер, време да се поглезите с малко джънк и сладолед… и после биричка с пържени картофки… Дали?

Не казваме, че свободните хранения са нещо лошо, дори напротив. Но трябва да сте отговори и към избора на свободно хранене, ако искате да имате резултати. Не го вкарвайте във всекидневието си само защото така сте прочели някъде или защото ви звучи яко да се натъпчете с пица в петък вечер.

Свободното хранене веднъж седмично не е проблем. Тъпченето с джънк на автопилот е.

Решение: Изберете си едно свободно хранене, а не цял свободен уикенд. Може да го съобразите с някакво събитие – ако сте на рожден ден в петък вечер, направете си свободното хранене тогава и спокойно хапнете парче торта. Но не продължавайте с торта за закуска, обяд и вечеря и на следващия ден.

Проблем 6: Доверили сте се на грешния човек

Ако имате нужда от счетоводител или адвокат, ще търсите човек с опит, нали? Това важи и за персоналните треньори, и раздавачите на акъл в интернет и фитнес залата. Те са като професионалистите във всяка друга сфера – не очаквайте по-малко от тях.

За да давате постоянен тренировъчен стимул на тялото си, е добре да следвате една програма 6 до 8 седмици. Ако треньорът, на когото сте се доверили, ви кара да правите едно и също 3 месеца, трябва да смените програмата, треньора или и двете.

Решение: Информирайте се преди да решите на кого да си дадете парите.

Проблем 7: Слагате каруцата пред коня

Чудесно е, че все повече хора обръщат внимание на себе си, искат да са в по-добра форма и да се чувстват по-жизнени. Прекалено често обаче хора, които не са обърнали поглед към най-важното, се фокусират върху маловажните детайли.

Например: Ако не приемате протеин на всяко хранене или не пиете достатъчно вода, няма смисъл да се вайкате дали приемате точно 1876 калории. Ако не тренирате с постоянство и не спите достатъчно, няма смисъл да се чудите с кои нови добавки да напълните шкафа.

Решение: Първо се погрижете за основните неща – да спите добре и по 7-8 часа на нощ, да приемате протеин и зеленчук на всяко хранене, да пиете достатъчно вода и да тренирате здраво, разумно и редовно. Чак след това се притеснявайте за дребните детайли.

Надяваме се в този кратък разбор на потенциалните причини за липса на резултат да намерите това, което ви спъва, и да го поправите. А след няколко седмици ви чакаме да се похвалите с постижения!

И ето, след няколко домашни тренировки вече сме в залата заедно с Елисавета Белобрадова и Лазар Радков, които ще ни покажат какви да ги вършим сред всички тези уреди и най-вече - как да ги ползваме целесъобразно. Запретвайте ръкави, започваме!

#силатавтеб

Хвърлим ли се в това начинание - да започнем да тренираме - започват и чуденките за това колко често е добре да ходим в залата, колко е малко и колко е много. На тези въпроси днес ще опитаме да отговорим с помощта на партньорите ни от Live to Lift.

Отговорът на въпросите “Колко пъти седмично е добре да тренирам?” и “Ако тренирам X пъти, няма ли да претренирам?” се крие в отговора на въпроса „Какво искате да постигнете?“

Ако просто искате да се стегнете, да поддържате добро здраве и тонус – два-три (2-3) пъти седмично е напълно достатъчно.

Ако търсите радикална промяна и стабилни резултати – вече говорим за поне четири (4) ЗДРАВИ тренировки седмично! Леки или средно-трудни тренировки няма да свършат работа.

Какъв е тренировъчният ви опит?

Ясно е , че ако няколко месеца сте ходили в зала или фитнес, вече имате някакъв опит. Ако обаче една година сте тренирали предимно на машини, правили сте изолиращи движения и сте разцъквали предимно на велоергометъра и кростренажора – има ОГРОМНА вероятност да нямате почти абсолютно никакъв опит.

Опитът се определя от това:

  • колко добра е координацията ви
  • какви са уменията ви – колко сложни движения можете да изпълняваме качествено
  • какъв е общият ви работен ни капацитет
  • какъв е работният ви капацитет, когато работите близо до максимума на възможностите си
  • доколко добре разпознаваме обратната връзка, която ни дава собственото ни тяло
  • доколко можем да си даваме зор, когато нямаме мотивация

Ако сте относително начинаещ във физическото си развитие – можете да тренирате буквално всеки ден (умно, разбира се), поради простата причина, че в началото няма да можете да активирате огромна част от наличния си физически потенциал и ще ви бъде трудно да претоварите тялото си.

Да, може да имате мускулна треска, да може усещате умора, но няма да успеете да постигнете тази степен на смазване, на която са способни наистина напредналите трениращи.

Ако сте наистина напреднал трениращ – едва ли четете тази публикация за нещо повече от обща култура. И все пак - колко често могат да тренират напредналите трениращи зависи предимно от това колко тежка е всяка от тренировките им.

Ако редуват тежка с лека, могат да направят повече на брой тренировки, отколкото ако правят само тежки, зависи и какъв е обемът на всяка тренировка и каква част е близо до максималното възможно (и като работна тежест, и като вложено усилие), какви са възможностите им за възстановяване – сън, храна, суплементи, и какви други източници на стрес имат.

Колко често можете/искате да тренирате?

Изключително тривиален въпрос, но се оказва, че хората, които се чудят колко пъти е добре да тренират седмично, всъщност не могат или не искат да инвестират повече от 2-3 пъти седмично.

Това е първият въпрос, който трябва да си зададете сами – колко пъти седмично можете и искате да отделите, за да инвестирате в себе си!

Колко добре можете да възстановите?

В действителност, това е основният въпрос, който трябва да си зададем и чийто отговор трябва да намерим с практиката. Колкото повече зор си даваме на тренировка, толкова по-сериозно ще трябва да възстановяваме.

Колкото по-често тренираме – толкова по-голяма нужда от качествено възстановяване ще имаме. Колкото по-голяма част от тренировките са тежки – толкова по-сериозно внимание на възстановяването си ще трябва да обърнете.

Колкото по-силен, издръжлив, мускулест става един човек – толкова по-сериозно ще бъде нужно да възстановява.

Може да тренирате толкова често (и здраво!), колкото можете да възстановите! Ако просто се раздвижвате в залата, спокойно може да тренирате всеки ден, че и по два пъти на ден, ако имате свободно време. Леките тренировки нямат нужда от възстановяване. Дори често се използват с цел възстановяване от тежки тренировки – работи доста добре, освен ако не сте прекалено смазан или не можете да различите тежка от лека тренировка.

Ако искате по-сериозни резултати, с леки тренировки няма да се случи. Те са кеф, тонус и раздвижване.

За сила, издръжливост, хипертрофия и/или fatLOSS ще се наложи да си дадете зор. Това зависи от това колко на брой тежки тренировки на седмица можете да се възстановите качествено посредством сън, храна и суплементи.

Да се възстановиш качествено значи всяка или почти всяка тренировка да правиш малък, измерим прогрес – едно повторение повече тук, 2,5кг повече там, 10 сек. по-кратка почивка на трето място, по-леко субективно усещане за дадена тежест и т.н.

И най-вече на края на месеца, като теглим чертата, да има измерим и значим прогрес.

Измерим прогрес значи например свалени 1% мазнини, качени 2 кг или качени 10 кг за тройка на тягата, намалено времето на 5 км с 10 сек.

Неизмерим или теоретичен прогрес значи „понацепих се“, „качих мускули“ (без да е мерил мазнини), „на лега бутнах 3-ка на 70 кг, а преди бутах 7-ца на 60 кг“ (сравнение между ябълки и круши).

Значим прогрес е ако тежите 80 кг и подобрите вдигането си от лег от 130 кг на 135 кг за месец-два. Неособено значим прогрес е ако тежите 80 кг и подобрите вдигането си от лег от 50 кг на 55 кг за два месеца.

Във втория случай, освен ако не сте контузен, значи нещо не ви е ОК или в тренировките, или във възстановяването, или и в двете.

В заключение - тренирайте колкото пъти можете и искате да отделите седмично съобразно с резултатите, които искате да постигнете и толкова, колкото можете да възстановите.

Успех!

„Да те заведа на лекар?“ „Не, не сега, нямам време!“ „Добре, не сега, някога, в бъдеще, по някое време?…“ „НЯМАМ ВРЕМЕ!“

А имате ли време да ви боли? Кога можете да намерите време да ви е дискомфортно и да ви боли? Какво ще кажете за “По всяко време”?

Разказваме ви една истинска случка от фитнеса, споделена ни от приятелите ни от Live to Lift:

Две жени тренират заедно във фитнеса, като едната постоянно се оплаква колко я боли кръстът и как нищо не може да прави. Втората ѝ предлага:

- “Да те заведа при моя терапевт, да те погледне?”

“Ааа, не, нямам време сега”, отговаря първата.

“Добре де, не сега, по-нататък”, отново предлага втората.


“Абе, остави”, отвръща жената с болките в кръста и двете продължават да тренират.

След 10-тина минути първата казва, че повече не може да тренира, кръстът я боли твърде много.

“Защо не ходиш на плуване? Казват, че помага”, опита отново приятелката ѝ.

“О, не мога да ходя на плуване – нямам време. Пък и трябва да си свалям грима, после пак да си го слагам …“

Хайде сега заедно да си направим изводите.

Настоящото ни състояние е резултат от всичко, което сме правили до момента. Лудост е да правиш едно и също и да очакваш различни резултати (Айнщайн го е казал!).

Начинът, по който се чувстваме в тялото си, е правопропорционален на грижите, които полагаме за здравето и оптималното му функциониране.

Ако нямате време (или по-точно желание) да се погрижите за тялото си, тогава намерете време да ви е дискомфортно и да ви боли.

О, извинете! Ако не намерите време да се погрижите за тялото си, то ще намери време.

Има хора, които са претърпели катастрофа, други, които са с вродени проблеми, има и хора, които са прекарали операция. Тези хора вече нямат избор дали да полагат грижи за себе си или не – на тях вече им се налага. Налага им се, ако искат да водят поне нормален начин на живот.

Има обаче и много хора, които регулярно изпитват някаква болка. И тези хора нито са претърпели катастрофа, нито операция, нито пък са родени с подобна предразположеност. И въпреки това са се запътили точно натам, където се намират хората, които вече изброихме по-горе.

Нужно ли е това?

Наистина ли имате време да ви боли, а нямате време да се погрижите за себе си?

Нямате време да се консултирате със специалист?

Нямате време за всекидневната подходяща за вас ставна гимнастика?

Нямате време за дихателни упражнения?

Нямате време за малко подходящи упражнения, подходящи за вашето състояние разтяжки и размачкване с фоумролер?

Наистина ли нямате време за всичко това, а имате време да ви боли?

Не мислите ли, че е време да направите нещо по въпроса?

Ако отговорът на последния въпрос е ДА!, значи сте дошли до момента, в който наистина трябва да станете от дивана/стола/колата и да започнете да се грижите за себе си.

Ние, в Майко Мила!, също сме били на този хал, както се казва, и знаем, че не е лесно да сложиш край на този цикъл – но не е лесно и да си болен, счупен и да те боли.

За кураж и стимул ви напомняме как започнахме ние с тези две статии: „Защо е по-добре да сме силни, а не слаби“ и „В началото бе магнезий, сън и вода“.

Стискаме ви палци и горе главата – започнете ли да се грижите за тялото си и то ще започне да се грижи за вас, като начало – като спре да ви боли. А това въобще не е малко!

Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода БАНКЯ, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. БАНКЯ ще бъде до нас през целия период на проекта и ще се грижи за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. Заедно ще ви разкажем много любопитни факти за водата – колко да пием на ден, за какви процеси в тялото ни отговаря , защо е важна за здравето, за красотата и дори за доброто ни настроение.


Всеки говори за стреса, и все с негативнa нагласа – как от него се напълнява, как влошава състоянието на кожата, колко пречи на качествения сън и на постигането на фитнес целите.

Приятелите ни от Live to Lift обаче напомнят, че ако той – негово зло величество Стресът, е прекалено малко, това също не е добре и може да забави прогреса ви в залата и извън нея!

Добрият стрес е онзи, който вади най-доброто от вас. Той е мобилизиращ и краткотраен, докато онова, “лошото ченге”, е хронична гад, натрупва се и избива, когато само това ни трябва.

Всъщност, стресът не е “нещо”, което се случва. Това е вашата реакция на предизвикателствата, пред които се изправяте всеки ден. Тях пък ги наричат стресори или стресови фактори – напрежението в работа, отглеждането на деца, управлението на пари, камарите с пране и неизмити чинии, и храненето, и физическите упражнения.

Всичко това може да ви превърне в супермен или суперуоман, но може и да ви изпие силите така, че да се свличате като бучка разтопено масло на дивана (почти) всяка вечер.

В ерата на глобализацията, стресът също е с глобални размери и често е виновен за какво ли не. Истината е, че стресът не е просто “имах напрегнат ден в работа” или “скарах се с гаджето/мъжа/жената”.

Това е реакцията ни на всички дразнители, които нарушават баланса и вкарват физическо, душевно и емоционално напрежение в системата. За съжаление, много често сме подложени на повече стрес, отколкото си мислим.

Колко повече стрес?

Да си направим един експеримент. Напишете на лист хартия всичко, което ви носи напрежение, например проблемите в службата, тичането от среща в друга, финансови притеснения, пътуване до работното място, децата…

Повечето хора, вероятно и вие, са като камила и мъкнат всички тези камъни в чувала на гърба си. Сега си представете какво ще стане, ако започнете да трупате отгоре И ОЩЕ – притесненията за това как изглежда тялото ви, физическия стрес от тренировките или от хранителния режим, който спазвате…

Ето някои неща, които добрият мениджър на чували със стресови камъни може да направи, за да помогне на тялото си да произведе „щастливи“ химикали, които да олекотят тежестта на гърба му:

  • релаксираща разходка НАВЪН;
  • малко време сред природата;
  • съберете малко естествен витамин D на слънце;
  • успокояваща музика;
  • медитация;
  • масаж;
  • дълбоко дишане;
  • смях;
  • да се сгушите в любим човек или домашно животно;
  • леки разтягащи или мобилизиращи упражнения;
  • лежерно плуване или гореща вана;
  • релакс в сауна или няколкочасово посещение в СПА център;
  • секс;
  • физическа активност с ниска до средна интензивност, по възможност и със социален елемент – лека тренировка в залата, танци, йога;
  • едно питие;
  • пиенето на зелен чай;

Когато около вас има включен екран – телевизионен или на "умен" телефон, това също е стимулираща среда за мозъка, а идеята е да го накараме да изпусне парата, не да го натоварваме допълнително.

Можете да допълвате горния списък - търсете и намирайте нещата, които ще ви помагат да разтоварвате камъни от него и носенето му да ви е айляк, а не ай сиктир.

В общия случай съвременният работещ отива в залата с огромното желание да отдели време за тренировки 2 или 3 пъти седмично. Започва да тренира, да спи повече, да се храни по-добре, да закусва, да пие достатъчно вода.

В един момент неизменно стига до стресов период в личен или работен план, и поддържането на установения режим за хранене и сън става изключително трудно, на моменти дори невъзможно. Човекът продължава да идва в залата с надеждата поне там всичко да бъде наред. Когато обаче види, че не напредва, се обезсърчава.

Най-нормалното нещо на света е да не прогресираш в тренировките, когато си подложен на стрес, не можеш да се наспиваш добре или да се храниш добре.

Когато човек е под голям стрес, първо трябва да започне да спи повече, да тренира по-спокойно, колкото да поддържа приемливо ниво на сила и мобилност. После трябва да се храни по-добре и да продължава с поддържането на формата, за да бъде по-спокоен.

Съвсем скоро не само ще се върне към пред-стресовата си тренировъчна форма, но и ще започне да надгражда. Когато можеш да осигуриш по-качествено възстановяване на тялото си, му даваш повече зор в залата!

Така че – ако сте в стресов период и нямате сили и мотивация за напредък, просто ударете спирачката на желанието си да сте нонстоп перфектни и просто си починете малко – по начините, описани по-горе или по друг, който работи лично за вас.

Здравейте, силни жени! Дойде време за последната, четвърта част от домашните тренировки, а след тях какво ще правим? Ще си стегнем сакчето, ще си обуем маратонките и ще отидем... В ЗАЛАТА!

Докато дойде този момент обаче, трябва да направим още няколко упражнения. Елисавета ще ви покаже кои са те и следващия път ще се видим във фитнеса 😉 #силатавтеб

Има цели, които са реалистични, има такива, които са реалистични, но изискват много време. За да си отговорите на въпроса дали времето в залата (или там, където сте избрали да спортувате) не е загубено, трябва да сте наясно за какво сте там, да имате ясна, конкретна, реалистична и измерима цел - така твърдят партньорите ни от Live to Lift.

Елементарно е! Или пък не?

Да видим по-лесния вариант. Ако постигате резултатите, които искате – честито! Вие реално тренирате и не си губите времето в залата!

Обаче ако отговорът е “Не”, първото нещо, което е нужно да направите, е да преразгледате целите си. Въпросът, който трябва да си зададете, е дали целта, която сте си поставили, е реалистична.

Има цели, които са реалистични, има такива, които са реалистични, но изискват много време, а има и такива, които няма как да се случат … или поне не без сериозни последствия за здравето и психиката.
Например ако сте момиче, висока сте 170 см, тежите 49 кг и искате да свалите 5 кг, защото [твърдите] че така се чувствате по-добре.

Не е правилно да съдим състоянието на даден човек само по ръста и килограмите, защото са нужни още много данни, но е основателно да се съмняваме дали това е смислена и реалистична цел, защото често става въпрос за момиче, което е немощно, изпитва регулярна липса на енергия и тонус и, въпреки ниските килограми, има видимо мазнини и целулит.

В подобни случаи да се работи за сваляне на още килограми значи да се работи против здравето, и освен това значи да помогнем на човека да направи решителната крачка в посока на анорексията.

Ако се окаже, че целта ви не е особено реалистична или препоръчителна – изберете друга цел!

Ако все пак целта ви е реалистична и здравословна, но нещо не се получава, запитайте се: “Дал/а ли съм си достатъчно време?” Защото нали знаете поговорката за бързата работа…

Ако имате приятно закръглен корем, а сте си дали три месеца плочките да започнат да се виждат, ако тренирате от едва половин година и смятате, че за още толкова трябва да можете да дърпате собственото си тегло х3 на тяга, ако тренирате от два месеца, тежите 50 кг и смятате, че до бала, който е след три месеца трябва да качите мускули и да сте към 70 кг… то преразгледайте очакванията си!

И най-вече преразгледайте времето, които сте си дали, за да постигнете целите си.

Едни свалят 10 кг за един месец (70-75% от които мазнини), други – малко по-бавно, при трети върви трудно … но ако не се отказват, и те прогресират в дългосрочен план.

Ако следвате реалистична и разумна цел, но сте си поставили нереалистични срокове – дайте си време!

Ако сте си избрали разумна, постижима и реалистична цел, ако сте си дали адекватно време за постигането ѝ и съществена част от това време е изминало, а вие все още не виждате почти никакви резултати, значи наистина си губите времето в залата.

Ако ходите в залата, за да се пораздвижите, да се срещнете с хора и да си изпразните главата, тази публикация не беше за вас, но ако искате да тренирате реално или поне да разберете дали си губите времето, отговорете си на горните въпроси и, ако трябва, потърсете консултация с друг треньор, който си разбира от работата.

А как да познаем треньора, който си разбира от работата, ще разберете от статията ни Добрият треньор – Инстаграм звезда или ходеща енциклопедия?

Като клиенти, как да разберем дали даден треньор си заслужава доверието, времето и парите ни?

Като треньори, какви са качествата и уменията, които ни правят истински професионалисти и ни разграничават от средностатистическия фитнес инструктор?

Добрият персонален треньор яка нацепена батка ли е или мис “Енциклопедия”, или Инстаграм звезда?

Какво трябва да умее истински добрият треньор, според Цветан Недев от Live to Lift, който вече десет години трупа опит в работата си като персонален треньор и е експерт в справянето с болките и дискомфорта у клиентите му.

*****************************

Добрият персонален треньор първо трябва да бъде … треньор. След това е небходимо да е персонален, и чак накрая идва и „добър“.

Ролята на треньора е да дава пример – да показва на хората какво да правят, как да го правят и да следи дали изпълняват указанията му и как.

Треньорът трябва да е персонален.

Персоналният треньор е такъв, който съобразява подхода си с теб, а не със себе си, с модните тенденции във фитнес индустрията или fancy клипчето на любимата му фитнес Инстраграм звезда.

Добрият персонален треньор е програмист, който си пише редовно домашното.

А именно - пише програма за конкретен Иван, с конкретно ЕГН. Интересува се как се чувства и какво прави Иван във и извън залата и как му се отразява натоварването.

После анализира получената информация и коригира „кода“, ако е необходимо. Ако в нещо не е сигурен, проучва и се допитва до по-опитни колеги и специалисти, не с Гугъл.

Добрият персонален треньор трябва да бъде и психолог, и да подхожда с приятелско отношение.

Добрият персонален треньор трябва да бъде и да дава пример. За да си добър треньор, не е нужно да бъдеш светец или светица, да си безгрешен, а да умееш да признаваш грешките си и да не спираш да се учиш.

Негова основна цел е да научи клиентите си да полагат адекватна и съзнателна грижа за телата си.

Какво трябва да знаете:

Добрият треньор се познава по това, че умее да разпознава лимитиращите фактори, които пречат на трениращия да прогресира.

Някои хора са генетично предразположени да постигат по-бързо резултати, но всеки може да прогресира. Недостатъчното движение е проблем. Твърде многото и твърде смазващите тренировки – също!

Недостатъчно доброто храносмилане може да се окаже по-голям проблем, отколкото очаквате.

Много хора бият спирачка на прогреса си основно посредством начина си на мислене. 80% от резултатите идват благодарение на действията в кухнята, а останалите 20% - от усилията в залата.

Първото от задължителните качества за истинския професионалист е умението да разпознава лимитиращите фактори за своите трениращи – онези неща, които им пречат да постигат целите си – и да знае как ефективно да помогне за премахването им.

Защо хората се доверяват на персонален треньор? Защото искат да постигнат разни неща без да знаят как. Защото имат нужда от помощ и подкрепа по пътя към целите си. Ако треньорите могат да открият и осъзнаят какви са слабостите на трениращите и да им помагат в елиминирането им – значи са си свършили работата.

Дали гените са най-големият проблем на повечето трениращи? Всеки има уникални наследствени възможности и ограничения - някои клякат много по-лесно, отколкото дърпат тяга, някои са по-издръжливи или по-силни.

Всички обаче могат да подобрят здравето си, да качат мускули и да свалят мазнини, да станат поне малко по-силни или по-издръжливи с правилния подход.

Физическата активност може да е ограничаващ фактор по различни начини. Една от най-често срещаните пречки за постигане на резултати е липсата на физическа активност. За да бъде човек по-здрав, по-силен, с по-малко мазнини и повече мускули са нужни всекидневно движение и трениране.

Ако това се състои в ставане от дивана, за да седнеш в колата и ставане от колата, за да седнеш в офиса, и после обратното… най-вероятно това е едно от нещата, които трябва да се променят. Понякога начинът на трениране е неправилен – смазващи тренировки, без възстановяване след това.

Въпреки че за доста хора промяната на всекидневните хранителни и двигателни навици е достатъчна, за да стигнат до значителни подобрения, има физиологични проблеми, които не позволяват на трениращите да постигат, каквото са решили. Например хормонални дисбаланси, затруднено или нарушено храносмилане, когато тялото не работи, както би трябвало…

Трябва да обръщаме повече внимание на дребни на пръв поглед детайли, за да разберем дали има физиологична причина нещата да не се получават.

Мислене, емоции и психология също може да се лимитиращи фактори за ефективни резултати. Треньорската работа изисква активното участие и на двете страни – понякога всичките умения, полезни съвети и усилия могат да се обезсмислят, ако отсрещната страна не отговори със същото отношение.

Някои хора просто не си вярват, че могат да постигнат каквото са решили или са винаги недоволни от себе си и никога не се харесват. Това, което се случва в главите и душите на хората, определено може да е причината, поради която нещата в залата не се получават.

Хранителните навици, очевидно, са много важна част от уравнението: 80% от резултатите идват благодарение на действията в кухнята, а останалите - 20% от усилията в залата. Въпреки че, както всяко обобщение, това също не е вярно на 100%, в него определено има доза истина - всичко зависи до голяма степен от начина, по който се храним.

Храненето и физическата активност са двете основни зони на фокус за треньорите, защото там има най-голяма възможност за промяна, а чрез подобряване на тези фактори често можем да намалим влиянието и на останалите.

Ако един треньор осъзнава всички фактори, които пречат на неговите клиенти да постигат целите си и е способен да ги открива, обяснява просто и елиминира, значи наистина разбира от работата си – да помага на хората, които му се доверяват, за да живеят по-пълноценен живот.

cross