fbpx

В края на декември долната камара на испанския парламент прие първия по рода си в Европа закон за отпуск при болезнен цикъл. Ако и горната камара потвърди това решение, Испания ще стане шестата държава в света с подобен закон.

Продължителността на болничния, който жените ще получават, не е вписана в закона. Решението ще зависи от лекарско мнение. Минимумът ще е три дни, но може да бъде удължен и до пет при нужда. Лекарят, който дава мнението, освен това трябва да проверява всеки месец здравето на пациента си. Болничният ще се плаща от държавата и не влиза в броя на другите дни, които са допустими за болничен.

“Този закон е закон на феминистки завоевания. Ние признаваме менструалното здраве като част от общото здраве и се борим срещу стигмата и тишината”, заяви Ирене Монтеро - испанският министър на равенството. 

Не всички обаче са толкова ентусиазирани. 

Профсъюзът UGT - един от двата големи в страната - се притеснява, че това може да накара някои работодатели да наемат по-малко жени.

Освен това не е ясно как законът важи за фрийлансърите. Или за всичките домашни помощнички, голяма част от които са имигрантки. Или как компаниите в различните сектори ще се променят, за да включат новите изисквания. Причината - според Испанското общество за гинекология и акушерство близо една трета от жените, които имат цикъл, страдат от дисменорея. Това означава, че доста сериозна част от работната сила в Испания може да получава такъв отпуск. Може, защото не е ясно колко жени ще се възползват от правото си - стигмата, съчетана с идеята, че повишението зависи от това колко работиш, може да доведе дотам, че сам да се откажеш от правото си. 

Разбира се, може да се случи и друго - водени от идеята да намалят броя на жените с твърде болезнен цикъл, компаниите да подкрепят изследвания за причините, които водят до остри менструални болки. И да се намери решение. Точно това обявиха и от френската организация EndoFrance, която подкрепя жени с ендометриоза. “Няколко дни на месец е добро начало. Но има нужда от мерки за грижа и лечение. Иначе проблемът няма да бъде решен. А това наистина е проблем”, заяви председателката на EndoFrance Ясмин Кандо

Останалите държави с менструален отпуск

Болшевиките от СССР са първи

Според професор Елизабет Хил от университета в Сидни СССР държи първото място в опитите жените да имат отпуск заради цикъла си. Още през 1922 г. болшевиките издават указ, който важи за жените, работещи във фабрики. Те имат право на 2-3 дни платен отпуск по време на цикъла си. Не е много ясно обаче колко дълго се е прилагал този указ или защо не е стигнал до България, като се има предвид, че целта му е била да постави на пиедестал майката работничка.

През 2013 г. в Русия отново се прави предложение за менструален отпуск, но политическият курс е друг и предложението бързо оттича в канала.

Япония: индустриално право

Япония е втората държава в света, която въвежда менструален отпуск - през 1947 г. Причината - да бъде дадено право на жените да не ходят на работа, ако няма адекватни условия на работното им място. Например дамски бани или тоалетни.

Правилото е записано в член 68 от Закона за стандартите на работното място, който продължава да е в сила и днес. “Когато една жена, на която ѝ е особено трудно да работи по време на менструалния си период, поиска отпуск, работодателят няма право да иска въпросната жена да работи в споменатия период”.

Работодателите имат право на избор - цял ден, половин ден или определени часове. Жените не трябва да правят нищо друго, освен да се позоват на правото си - няма нужда дори от медицинска документация. 

Япония обаче е страна с различна работна етика и култура, поради което по-малко от 10% от жените се възползват от това свое право. Или поне така твърди изследване на Nikkei Intelligence Group.

Индонезия: тука има, тука няма

Менструалният отпуск е въведен през 1948 г. най-вече за жените миньори и работничките във фабрики, ако няма подходящи бани или тоалетни. И от правилото се възползват наистина предимно жени с тежка работа. Тези, които работят на бюро или като продавачки, почти не си взимат отпуск заради цикъла. През 90-те години Асоциацията на индонезийските бизнесдами дори настоява за отмяна на правилото, твърдейки, че “вреди на целите на женската еманципация”.

През 2003 г. е направена реформа - законът вече не осигурява два дни платен отпуск, а свежда менструалния отпуск до въпрос на преговори между работодатели и синдикати.

Южна Корея: обратен сексизъм

Член 73 от Закона за стандартите на работа в Република Корея е ратифициран през 2001 г. В него пише, че работникът има право на един ден неплатен отпуск по негово желание. Всички жени имат право на този ден - без значение от длъжността или колко дълго са работили за компанията. Работодатели, които нарушат закона, може да бъдат наказани с две години затвор или с глоба от около 3700 евро.

Има обаче мъже, които протестират срещу този член от закона, защото според тях това е “обратен сексизъм”. Жените пък все още не се възползват особено често от член 73.

Между другото, този неплатен менструален ден е бил платен до 2004 г. Нещата се променят, когато Южна Корея минава от 6-дневна към 5-дневна работна седмица. Какво ли са си казали - “Не стига, че ви намалихме работната седмица с цял ден, ами и менструални отпуски ще ми ползвате, ааамаха…”. Или както там се казва “ааамаха” на корейски.

Тайван: три дни на година

Менструалният отпуск се появява в 2002 г. и е допълнен през 2013 г. Той осигурява максимум три дни на година отпуск по време на цикъл. В този период работникът получава заплатата си наполовина.

При първоначалното приемане на закона менструалният отпуск е вкаран в 30-те дни болничен на година, който също се плаща наполовина. Тоест, ако жена си вземе менструален отпуск, ѝ остават само 27 дни, в които може да използва болничен. 

Новата схема, влязла в сила през 2013 г., вади менструалния отпуск от 30-те дни болничен. Обаче има и уловка - ако жена използва повече от 30 дни болничен, въпросните три дни не се плащат въобще.

Замбия: Денят на майката

Африканската страна превърна менструалният отпуск в закон през 2017 г. Жените имат право на един ден отпуск всеки месец, и то без да дават медицинско удостоверение или причина на своя работодател. И, общо взето, е нужно само едно телефонно обаждане като уведомление, че се възползваш от правото си.

В страната наричат този ден Денят на майката, макар че той важи за всички жени - без значение дали имат деца или не.

На 28 декември 42-годишната Виктория от Божурище е пребита от 31-годишния си приятел Мариян. Жената е майка на три деца. Първа за побоя научава дъщеря ѝ, която получава обаждане от майка си, разказва момичето пред Нова телевизия в репортаж, излъчен на вчера (17 януари). 

Побоят се е случил пред 2-годишната дъщеря на жертвата, а в момента 42-годишната жена е в тежко състояние - в кома, с оток на мозъка, и е настанена в Пирогов.

Междувременно Мариян е на свобода, след като е бил задържан за 24 часа. Той има чисто досие и няма сигнали срещу него, макар че големите деца на Виктория - син и дъщеря, твърдят, че майка им е била жертва на системен тормоз от приятеля си. Мариян е посягал и на децата.

„Бяха се скарали един ден. Той я беше бил, аз се прибрах вкъщи, малката плачеше. Аз влязох в кухнята, той я удари в главата и аз му казах „Махай се” и той започна да ме удря и мен. Обаче аз се отскубнах и веднага тръгнах за помощ”, разказва пред Нова телевизия синът на Виктория Мартин Божилов.

Борбата с домашното насилие ще е приоритет на държавата

Вчера се състоя работна среща на министъра на правосъдието Надежда Йорданова с широк кръг експерти от държавни институции и НПО във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, предава dnews.bg.

“Домашното насилие е изключително тежък проблем както в световен план, така и за българското общество, който често остава в рамките на семейството. Изострянето на този проблем, особено в условията на пандемията, поставя въпроса за решаването му на приоритетно място”, казва министър Йорданова. 

„До края на седмицата организираме среща с народни представители от всички парламентарно представени партии и експертите по законопроекта, за да се ускори процесът по изчистване на спорните теми и придвижване на законопроекта за одобрение от Министерския съвет“, заяви още тя.

Началникът на кабинета на министър-председателя - Лена Бориславова, заяви, че борбата с домашното насилие е кауза, зад която застават премиерът Кирил Петков и целият му кабинет. Тя допълни, че ще бъде определен вицепремиерът, който ще отговаря по темата.

Убийствата на жени като пандемия

Още в първите месеци на пандемията от коронавирус международни правозащитни организации алармираха, че драматично се е повишил броят на случаите на домашно насилие. 

През изминалата година насилието е проблем и в Австрия, която остана шокирана от няколко изключително показни с жестокостта и варварщината си случая на убити от настоящи или бивши партньори жени. Тези жертви са 31, пише dnews.bg

Mежду 2010 и 2020 г. в Австрия са били убити 319 жени, предимно от техните мъже партньори или бивши партньори, като през 2019 г. броят на жертвите е рекорден - 43, според проучване, поръчано от правителството миналата година. През 2018 г. Австрия е била сред трите членки на Европейския съюз, които отчитат най-високи нива на убийства на жени, при които извършителят е член на семейството или роднина, сочат данни на Евростат.

Особено шокиращ е случаят от март миналата година, когато 35-годишна жена е била пребита и удушена с кабел в магазин във Виена от 47-годишния си бивш партньор. След това той я залял с бензин и я запалил, преди да напусне магазина и да заключи вратата. Жената била спасена, но починала месец по-късно от тежките си наранявания.

През април, 2021 г., 43-годишен мъж е арестуван за убийството на бившата си партньорка - 35-годишна майка на две деца. И двамата мъже получават доживотни присъди и са изпратени в институции за психично болни.

Миналата година в Германия излиза книгата “На всеки три дни. Защо мъже убиват жени и как сме длъжни да противодействаме на това” от журналистките Лаура Бакес и Маргерита Бетони. В книгата е описана ужасяващата статистика за убийствата и опитите за убийства на жени от настоящи или бивши партньори в Германия. 

В интервю от юни 2021 г. за Дойче Веле Лаура Бакес казва: “Всеки трети ден в Германия мъж убива своята настояща или бивша жена или приятелка, а всеки втори ден се правят такива опити за убийство. Това е възмутителна ситуация, която намира твърде малко отражение в средствата за масова информация, а в местните медии подобни престъпления твърде често се представят като "семейна драма”.

И още: “Има изследвания, които показват, че в повече от половината случаи на фемицид още преди убийството се е стигало до прояви на домашно насилие спрямо жените. С други думи, това насилие в много случаи постепенно ескалира и е възможно да доведе до убийство”.

Какво става в България

По данни на омбудсмана Диана Ковачева през 2020-а и 2021 г. у нас от партньорите си са убити близо 50 жени. До декември 2021 г., когато омбудсманът цитира тези данни, са изминали повече от 18 месеца, в които в Министерство на правосъдието “отлежава”, както казва Ковачева, законопроект за промени в Закона за домашното насилие и в Наказателния кодекс. 

Сред предложенията за изменения е пакет от мерки в Закона за домашното насилие и в Наказателния кодекс, с които омбудсманът иска да отпадне системния характер при домашното насилие, защото към настоящия момент, за да бъде наказан един насилник по-тежко, трябва да има поне три регистрирани сигнала за насилие. 

И тук се връщаме към случая от по-горе с пребитата Виктория, лежаща в момента в кома, и 31-годишния ѝ прител, който и днес е на свобода, понеже няма никакви други провинения, а самата Виктория не е подавала сигнали срещу него. 

Да направиш аборт е сериозно решение, което понякога може да се вземе много бързо и лесно, просто защото стечението на обстоятелствата е такова. Надали има човек, който би искал да направи аборт, но надали има и такъв, който би искал абортът да му бъде отказан, ако такъв се наложи.

Е, оказва се, че живеем във времена, когато забраните за аборт не са екзотика или част от сюжета на “Историята на прислужницата”, а важат с пълна сила. Казваме това, знаейки, че няма нужда да гледаме чак отвъд Океана, тъй като от миналата година и Полша, която, както се казва, ей я къде е, също забрани абортите, дори когато плодът е с увреждания. 

Този текст гледа на аборта като възможност да продължиш развитието си и един ден да имаш семейството, което си представяш, и да бъдеш родителят, който искаш. Поне така е било за Даниел Кампоамор, която разказва своята история за нещастна връзка и аборт, последвани от щастливо и хармонично семейство.


Много малко неща могат да изкарат на преден план реалностите в живота ти така добре, както една непланирана бременност. Може, например, лесно да игнорираш знаците за токсична връзка или да възприемаш банковата си сметка, която се топи, като шега вместо като сериозен проблем. 

Та, когато година след завършването на колежа държах в ръце един положителен тест за бременност, докато живеех от заплата до заплата с (по всяка вероятност) алкохолизирания ми приятел, знаех много добре какво трябва да направя. Обадих се на най-добрата ми приятелка и на майка ми и след това звъннах, за да си запиша час за аборт.

Абортът като част от плана

Да приключа с нежеланата бременност беше план, който не търпеше възражения, защото имах много други житейски планове. Планирах да спра насилието, в което живея и което измъчваше семейството ми, така че нямаше как да отгледам дете с човек, каращ ме да се чувствам като смрадлива кофа за боклук. 

Планирах да стана финансово независима, а не като майка ми, която толкова разчиташе на парите на баща ми, че беше невъзможно да го напусне. Планирах да стана успял писател – план, който следвам още от дете, докато трескаво изписвах страниците на дневниците си с катинарче.

И макар че никога не съм планирала да се омъжвам, планирах да намеря някого, с когото мога да построя живота си; човек, който ме кара да се чувствам сигурна, обичана и уважаване – антипод на огромната част от мъжете в живота ми. Може би този план включваше изграждането на семейство, като в такъв случай имах намерение да бъда майката, която искам и трябва да бъда.

И тъкмо защото абортът стана част от житейския ми план, всичките ми други планове се осъществиха. Срещнах настоящия си партньор преди 8 години, докато списвах рубрика в The Seattle Times за перипетиите на ходенето по срещи. Година по-късно се появи днес вече 7-годишният ни син - с толкова сини очи, колкото са му и сега. Четири години по-късно се роди и малкият, който сега е на 2 – безстрашен щурчо, който обича да ме “прегръща най-хубаво” и да ми дава “целувки големи”. 

И дори при факта, че ми се налага да издържам работа от вкъщи, докато се справям с дистанционно обучение, приучаване към гърне, съкращения и безпокойството от нестихващата световна пандемия, мога гордо и безпогрешно да заявя, че съм майката, която исках да съм, майката, от която моите момчета имат нужда и заслужават, и майката, която никога нямаше да бъда, ако не бях направила аборт.

И не съм единствената.

По-голямата част от хората, правили аборт, са родители. Те вече са наясно какво е да изкараш пълна бременност, да минеш през болките на раждането, да издържиш безсънието и драстичната промяна в живота ти след бременността, и вече знаят как се отглеждат малки, изтощаващи те, очарователни, изнервящи хора.

Проучване от 2004 г., включило 1209 жени, правили аборт, отбелязва, че една на всеки четири свидетелства, че е приключила вече с раждането на деца, а 74% съобщават, че ако им се роди още едно дете, няма да могат да се грижат за тези, които вече имат.

Има и изследвания, които показват какво се случва с майките, когато им се отказва аборт – по-вероятно е да живеят в бедност, да нямат добра връзка с децата си, а децата, които вече имат, да срещат определени трудности в развитието в сравнение с връстниците си. 

Същите проучвания отчитат, че когато на жена ѝ се отказва достъп до такава медицинска услуга и грижа, то тя е по-вероятно да остане вързана за партньор насилник – точно както аз щях да бъда. Също така е по-малко вероятно тези жени да имат някакви амбициозни планове за следващата година – планове, които аз имах. 

В допълнение към всичко това идва и фактът, че тези жени обикновено са с по-ниско самочувствие и изпитват по-голяма тревожност – неизбежната развръзка на историята, която щеше да сполети и мен, ако бях останала в нездравословна връзка, докато отглеждам дете, което не искам и за което не мога да се грижа адекватно.

Нека да е ясно, че човек, който няма абсолютно никакво желание да ражда или да става родител, има също толкова сериозна причина да направи аборт (или аборти), както и всички останали. Това, че физически можеш да имаш дете, не означава, че непременно трябва да имаш или трябва да бъдеш принуждавана да раждаш. 

Но реалността е, че 66% от жените, които правят аборт, планират да родят, когато са по-възрастни, финансово стабилни и в подкрепяща връзка. А като се има предвид сигурността на аборта – по-безопасен е от колоноскопия, от вадене на мъдрец или сливици, 14 пъти по-безопасен от раждането и не засяга способността ви да имате деца занапред, както твърдят ревностните противници на аборта, – то той често прави така, че хората не само стават родители в бъдеще, ами и стават добри родители. Стабилни родители. Обичащи родители.

Законодателни промени

В момента 6 щата в САЩ разполагат само с една клиника за аборти. Тексас забрани подобна грижа на територията на щата, правейки всички аборти над 6 гестационна седмица (когато повечето жени не знаят още, че са бременни) незаконни. Още 7 щата планират подобни забрани на абортите, което ще направи получаването на такава услуга и медицинска грижа много трудно. 

Тези абсолютно престъпни закони са създадени и гласувани от хора, които твърдят, че ценят родителите – че уважават майките и всичко, което правим. Тези хора се крият зад високопарни приказки за “семейни ценности” и “свещеност на майчинството”. 

Но ако наистина искаха да ни помогнат да сме най-добрите родители, биха създали и гласували задължителен платен отпуск по майчинство и бащинство, достъпна детска грижа, еднакво плащане за една и съща работа, и щяха да се борят да намалят майчината смъртност. 

И щяха да направят аборта колкото се може по-достъпен.

Нямаше да съм внимателната и обичлива майка, която съм днес, ако го нямаше абортът ми, както и медицинските специалисти, които го направиха възможен. Синовете ми нямаше да имат това, което всички деца заслужават – уютен дом с храната, от която имат нужда, с играчките, от които определено нямат нужда, и с хората, които страшно много са ги искали да се появят на този свят. 

Синовете ми никога няма да се почувстват като резултат на правителствено разпореждане, като вторичен продукт на законодателство против абортите, което ги прави “последица от секс”. Вместо това ще се чувстват така, както аз копнеех да се чувствам като дете - ценени. Уважавани. Обичани. Искани.

Потръпвам само при мисълта какъв щеше да е животът ми или каква майка щях да съм, ако абортът не беше част от семейното ми планиране. Но понеже беше, имам синовете си, а те имат мен – една добра майка. 

Конституционният трибунал в Полша определи абортите на територията на страната, направени заради увреждания на плода, за незаконни, предава bTV.

Така в страната остава законно единствено прекратяването на бременност, която е в резултат на изнасилване или кръвосмешение, или ако има пряка опасност за живота на майката. 

Тези ситуации представляват 2% от всички аборти.

Съветът на Европа определи законодателната промяна като “тъжен ден за правата на жените”.

В свой анализ кореспондентът на BBC от Варшава Адам Ийстън напомня, че Полша е една от страните, където католицизмът е особено силен, но множество проучвания през годините са показали, че хората са против подобни рестриктивни закони.

Ийстън казва още, че управляващата партия е подтикната към подобни законодателни промени след натиск от църквата и различни католически групи.

През 2016 г. 100 000 души, предимно жени, излязоха на улицата в знак на протест срещу затягането на законодателните мерки около абортите. 


Знаем много добре каква мъка е приемането на деца в ясли и градини в София. Дори не ни се говори по този въпрос.

Но за "радост" на всички забавните моменти с детските заведения не спират дори и след приема на детето.

Самото набавяне на един куп документи и записването е изключителен купон. А той, за съжаление, може да бъде развален от липсата на точно един конкретен, мокър, правоъгълен печат, който поставят на едно-единствено място в София.

Божидар Божанов е толкова вдъхновен от този момент, че му посвещава цял текст. С негово позволение го публикуваме в Майко Мила! и отиваме да си набием по един печат.


Наскоро трябваше да приемат сина ми в ясла. Съответно трябваше да набавим един куп документи – два здравни картона, бележка от лекар и четири изследвания.

Няма да коментирам факта, че все още имаме „здравен картон“ (че и два, даже), а не „единен здравен запис“, или смисъла от това да отидеш при лекар, който да ти напише хвърчащо листче, че детето ти не е контактувало с болни.

Ще коментирам обаче изследванията, и по-точно – удостоверяването на тяхната автентичност.

Направихме всички изследвания, разпечатахме резултата от сайта на лабораторията и ги занесохме заедно с другите документи.

Само че – проблем. Трябвало да имат печати.

Жена ми се разходи до лабораторията, сложиха ѝ един печат, обаче и това не беше достатъчно – трябвало да има втори, правоъгълен печат. Не можело да го приемат без него. Винаги било така.

А правоъгълният печат го имало само в централата на лабораторията – в другия край на града.

Попитах кой и защо го изисква – оказа се РЗИ (Столичната регионална здравна инспекция). Проведох около 15 разговора с 5-6 различни души в РЗИ, изчетох приложимата нормативна уредба (Наредба 26Наредба 3), и общо взето заключих три неща:

  • Това не е работа на никого. Може би на инспекторите.
  • Няма нормативно основание за изискване на печати.
  • Могат да глобят яслата, ако няма печати, защото „разбира се, че ще ви върнат, като нямате печат“.

Накрая се разходих до другия край на града, за да ми „набият“ правоъгълен печат.

Но това не би трябвало да остава така – в ситуация на пандемия да обикаляме лаборатории и болници, увеличавайки риска от заразяване, без абсолютно никаква разумна причина за това.

Така че предприех следните мерки:

  • писмо до Министерство на здравеопазването с предложения за нормативно уреждане на автентичността на медицински изследвания
  • писмо до РЗИ да прекратят незаконосъобразните си практики
  • писмо до Столична община, да установи ясни изисквания към детските ясли относно реквизитите на документи, които изискват.

Целта е да има законосъобразни правила, директорите на яслите и инспекторите на РЗИ да знаят какви са правилата, а не да си ги измислят на място или да правят „както винаги са правили“, без да има нормативно основание за това.

Писмата до РЗИ и Столична община са скучни, но ще приложа писмото до Министерство на образованието, защото там са реалните предложения за промяна.

Както сподели един от хората в РЗИ, съществува проблем с фалшиви изследвания, и „декларациите не работят“ (на моето предложение да спазват административнопроцесуалния кодекс и да приемат декларация за истинност на изследванията):

Чл. 43. Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. [..]

Писмото до министъра предлага единствено нормативни изменения – с изключение на ал. 3, т. 3, останалите варианти са налице и в момента.

Използването на електронни печати е по принцип правилния подход в дългосрочен план, но изисква надграждане на системи.

Уважаеми г-н Министър,

Във връзка с неписано правило Столичната РЗИ да изисква два различни печата върху изследвания за приемане на деца (по реда на чл. 20 от Наредба 26 от 18.11.2008 за устройството на дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях), и отчитайки:
1. Голямото неудобство за родители в това да бъдат куриери на администрацията и в 21-ви век да обикалят за различни видове печати, особено в контекста на пандемия;
2. Риска от предоставяне на фалшиви изследвания
3. Факта, че повечето лаборатории имат онлайн системи за предоставяне на резултатите от изследвания
4. Усилията за въвеждане на електронно здравеопазване

бих искал да предложа следното изменение на Наредба 26:

В чл. 20 се създават нови алинеи 3-5:
(3) Автентичността на изследванията по ал. 1, т.3-5 се удостоверява от лабораторията, извършила изследването, по един от следните начини:
1. чрез възможност за проверка с телефонно обаждане на база на уникален идентификатор на изследването. Телефон за контакт и номер на изследването трябва да са посочени в документа с резултатите.
2. чрез предоставяне от страна на родителите на данни за достъп до онлайн система за проверка на резултата
3. чрез електронен печат на лабораторията върху електронен документ с резултатите, по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.)
3.
(4) Резултатите от изследванията по ал. 1, т.3-5 се приемат на хартиен носител и по електронен път, на адрес на електронна поща или чрез системата за сигурно електронно връчване по смисъла на § 1, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление.
(5) Резултатите от изследванията по ал. 1, т.3-5 се съхраняват за срок от 12 месеца, след което се унищожават.

Съхранението на данни за достъп (потребителско име и парола) е по принцип рисково, но в случая то е идентично на съхраняването на самите изследвания, като в същото време предоставя възможност за проверка на автентичността на данните.

Би следвало да се обмисли вариант и за по-обща уредба на въпроса с автентичността на медицински изследвания, когато те се изискват по силата на нормативен акт за осъществяване на дадено право.

С уважение,
Божидар Божанов

В по-общ смисъл, за цялата драма с печатите преди време бях подготвил изменение на административнопроцесуалния кодекс, с която да се забрани изискването на печати:

„§ 1а. (1) Във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги не могат да изискват полагане на печат върху документ на хартиен носител за удостоверяване на авторството.
(2) Авторството на документ по ал. 1 се удостоверява от неговия издател чрез саморъчен подпис. Документът съдържа информация за имената на лицето, което го е издало, качеството и длъжността, в които действа, както и основанието на неговата представителна власт.
(3) Органите, лицата и организациите по ал. 1 не могат да отказват приемане на документ от граждани и юридически поради липса на поставен печат.
(4) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 3 на отговорните длъжностни лица се налага административнонаказателна санкция по чл. 305 от Административнопроцесуалния кодекс.“

(Следват изменения на двайсетина закона, които в момента изискват печат под някаква форма, които ще ви спестя.)

Защо се занимавам с нещо толкова дребно? Нали вече записахме детето, повече едва ли ще имаме тоя проблем?

Защото това е чудесен пример защо няма електронно управление.

На теория има, на практика някой някъде иска печат от някой друг и няма правен аргумент, който да го убеди в обратното.

Затова трябва наредба по наредба, член по член, административен орган по административен орган да се налага електронната реалност.

И защото е важно да променяме мисленето на всички нива – и на политическо ниво, и в администрацията, а и в съгражданите си, които с години са обикаляли за печати, защото „как така без печат“.


Повече от 700 мъже са били глобени от френските власти за тормоз над жени на публични места в рамките на една година, съгласно приетия преди година закон против сексуалния тормоз, пише The Times.

Наказанията за подсвиркване, подвикване, отправяне на сексуални жестове и намеци към жените и следене по улицата могат да се налагат на място и са до 750 евро.

"Вече не е разрешено и не бива да бъде приемано жените да бъдат обиждани, следени и унижавани по улиците, в градския транспорт или на публични места", писа в Twitter министърът по половото равенство Марлен Шиапа.

Тя определи резултатът от влизането на закона в сила (731 глоби за 12 месеца) като "окуражаващ". Въпреки че е подкрепен от 90% от французите (според проучване на Ifop), законът срещна и съпротива.

"Някои хора казват, че ще унищожим културата на френския любовник, ако накажем тормоза по улиците", коментира при дебатите за закона Шиапа. "Но е тъкмо обратното. Ние искаме да предпазим съблазняването, кавалерството и френската романтика, като обясним, че ключово за нея е съгласието. Можем да ухажваме, да говорим, но ако някой каже "не", това означава "не".

Глобите могат да стигнат и до 1500 евро при утежняващи обстоятелства – например, ако пострадалата е по-малка от 15 години, съобщава фондация Thomson Reuteres.

Изданието цитира френската феминистка Анаис Бурде обаче законът е постигнал само символичен успех и броят на глобите е нелепо малък, предвид че е получила 15 хиляди жалби от жени, станали жертви на вербален и физически тормоз на обществени места. Според нея трябва да се инвестира в образование за поведението още от ранна детска възраст.

Законът влезе в сила миналото лято, след скандален видеозапис, в който се вижда как мъж удря млада жена, която търпяла подвикванията му седмици наред и накрая му казала да спре. Става дума за 22-годишната студентка Мари Лагер, която впоследствие разказа, че докато минавала, мъжът подхвърлял обидни и унизителни коментари и издавал "звуци със сексуален подтекст", както и че това не се случвало за първи път.

След като решава да си потърси правата, Мари е получила от собственика на кафенето, пред което се развива случката, копие от записа. Свидетели се съгласяват да потвърдят пред полицията и съда какво се е случило.

Първият глобен, след влизането на закона в сила, е мъж, който плеснал жена по задните части в автобус и направил обидни коментари за бюста ѝ. Стигнало се и до сблъсък с шофьора на автобуса, който блокирал вратите, докато пристигне полиция. Насилникът получи присъда от 3 месеца затвор плюс 300 евро глоба.

Новият закон не засяга само подобно поведение на обществени места, а удължава давността на сексуалното насилие. Непълнолетните жертви на изнасилване сега могат да подадат жалби срещу извършителите до навършване на 48 години. Преди давността изтичаше, когато жервите навършат 38.

Според закона също така лице на възраст под 15 години не е способно да се съгласи да извърши сексуален акт с пълнолетен – правило, което на практика криминализира секса с малолетни.


По темата:

Близо 50 години, след като насила е омъжена за изнасилвача си на 11-годишна възраст, през 2018-а Шери Джонсън бе провъзгласена за герой, заради успешната си кампания срещу браковете с деца в щата Флорида. За дългогодишното страдание на Джонсън и спечелената битка разказва A Mighty Girl.

Личната история на Джонсън е шокираща. Тя е била едва на 8 години, когато свещеник я изнасилва. Била е неколкократно насилвана от същия свещеник, както и от друго духовно лице от същата църква, но никой не ѝ е повярвал, когато се е опитала да потърси помощ. Когато забременява на 10-годишна възраст, майка ѝ я обвинява, че е „посрамила“ семейството и я изоставя в болницата, където да роди сама.

Когато социалните служби започват разследване, е имало сериозно съмнение, че строгата апостолска църква ще наложи каквито и да е наказания на двамата мъже. След натиск от страна на църковното настоятелство, майката на Джонсън урежда 11-годишното момиче да се омъжи за един от изнасилвачите си, тогава 20-годишен духовник.

Живеейки с насилника си, до навършване на 17 години Джонсън ражда още 5 деца. Малко след това тя търси помощ от неправителствената организация Legal Aid, които ѝ дават 75$, за да плати на адвокат за внасяне на молба за развод. Най-накрая тя успява да се освободи от уредения си насилствен брак, но остава в оковите на оглеждането на 6 деца със завършено едва основно образование.

Макар браковете с деца да представляват малка част от общия брой бракове в САЩ – и проблемът изглежда незначителен в сравнение с държави като Нигер, където 76% от всички момичета са омъжени, преди на навършат 18 години – това си остава постоянен проблем в САЩ, заради каша в щатското законодателство, като много от законите предвиждат изключения, които дават възможност на малолетни да сключват брак с родителско или съдебно позволение.

В много щати липсва минимална законова възраст за сключване на брак, което означава, че няма и възрастови ограничения за встъпващите в брачен съюз лица. Много от тези бракове са принудителни и представляват насила сключен брак между момичета и възрастни мъже, заради което въвеждането на минимална консесуална възраст е било от ключово значение за лобистите против детските бракове.

След дългогодишно страдание, преди пет години Джонсън решава, че на никое дете не трябва да се случва това, което е преживяла тя.

Джонсън води активна кампания в продължение на 5 години, за да промени щатския закон, който дотогава е позволявал дете на всякаква възраст да бъде омъжено в случай на бременност с разрешението на съда.

Когато законът, за който Джонсън лобира активно, е приет в Сената на Флорида с гласовете на 109 за и 1 против (бел. пр. Джордж Мораитис от Републиканската партия е гласувал против) през март 2017 г., представителите я аплодират на крака. „Сърцето ми е щастливо“, разказва по-късно на репортерите Джонсън. „Моята цел беше да защитя децата ни и мисля, че я постигнах. Това не беше за мен. Аз оцелях.“

„Не искам дори само още едно друго дете във Флорида да преживее това, което се случи на мен,“ разказва Джонсън, която издаде и своите мемоари. „Имам чувството, че са ми отнели живота. Тези, от които се очаква да те защитават, не го направиха.“

Когато започва да лобира във Флорида да се сложи край на детските бракове, открива важни съюзници в лицето на две жени сенатори – Лорън Бук, от Демократи от Плантациите и Лизбет Бенакисто от Републиканците на Форт Майерс. Макар законът, който те внасят, да предвижда 18 като минимална възраст за сключване на брак без изключения, окончателната версия на закона прави компромис между Камарата на представителите и Сената – той забранява браковете за лица под 17 години и налага който сключва брак със 17-годишно лице да бъде по-възрастен с най-много 2 години. Непълнолетните, сключващите брак, трябва да имат разрешение от родител.

Джордж Мораитис от Републиканската партия, който гласува против, оспорва законът с думите: „Не искам да се разбира като послание, че е по-добре да не сключва брак (когато момичето е бременно).“ На това Джонсън отговаря:

„Ако не бяха разрешили да се омъжа, това щеше да промени живота ми, нямаше да имам повече деца. Щях да си остана самотна майка и мисля, че щях да се справя добре.“

Законът е приет и влиза в сила във Флорида през лятото на 2017 г., докато Джонсън продължава битката с други щати, включително Луизиана, където помага на законотворци да напишат свой щатски закон.

За съжаление Флорида не е уникална в традицията с детските бракове.

В действителност повече от 167 000 млади хора на възраст под 17 години са сключили брак в 38 щата между 2000 г. и 2010 г., според данните на организацията Unchained at Last, съобщава Ню Йорк Таймс. Според изследванията на организацията, има 12-годишни момичета, сключили брак в Аляска, Луизиана и Южна Каролина. Според Бюрото за преброяване на населението на САЩ пък, най-малко 57 800 американци на възраст между 15 и 17 години съобщават, че са в бракове през 2014 г.

Всъщност почти всички щати позволяват сключване на брак от малолетни при определени изключения. Приблизително десетина щата в момента разглеждат проекто-закони, с които да се сложи край на детските бракове, но далеч повече щати имат нужда от такова законодателство.

В резултат от кампанията на Джонсън, Флорида сега разполага с един от най-стриктните закони в страната. Но „това е едва върхът на айсберга,“ казва тя. „Останалата част на света трябва да бъде образована, за да бъдат защитени децата ни. Поне тук във Флорида, където се случи личната ми трагедия, битката е спечелена. Накрая все пак ще победим навсякъде.“

"Майко Мила!" благодари за превода на Муша Буша

Още по темата:

Едва на 31 години, Ребека Гаюми има сериозен опит и постижения, свързани с правата на човека. Тя успешно оспори правната система на страната си, като през 2016 г. се пребори за решението законната възраст, на която момичета сключват брак в Танзания, да стане от 14 на 18 години. Стартира фондация, която се бори за повече образование сред момичетата. Спечели наградата на УНИЦЕФ Global Goal Award и бе обявена за „Жена на годината" за 2016 от New Africa Magazine.

Сега тя ще получи наградата за правата на човека 2018 г., връчвана от ООН.

"Бях шокирана, когато разбрах. Никога не съм смятала, че мога да бъда номинирана за такава престижна награда", казва Ребека пред CNN.

Още като дете Гаюми започва да вижда несправедливостта, която я заобикаля. Тя е едва на 13 години, когато някои от нейните съученички са принудени да напуснат училище, защото вече са бременни или омъжени. Доброволствайки в младежка организация на 20-годишна възраст, тя започна да осъзнава, че това е национален проблем, а не само нещо, което се случва в родния ѝ град Додома.

"Не ми даваше мира това, че момчетата се женят на 18, а момичетата – на 14", казва тя. Докато e в университета, тя изучава Закона за брака от 1971 г. и решава да се изправи срещу него.

През 2016 г., с няколко години опит като адвокат зад гърба си, Ребека и колегите ѝ инициират петиция срещу брачния закон и съставят доклади, за да докажат защо сключването на брак в детска възраст трябва да бъде спряно.

Според националното демографско и здравно проучване на страната от 2015/16 г. две от всеки пет момичета се омъжват преди 18-годишния си рожден ден, което поставя Танзания на едно от първите места по отношение на детските бракове.

Много хора ни обвиниха, че рушим устоите и ни казваха, че и други като нас вече са се пробвали и са се провалили. Но когато започнахме да постигаме някакви резултати в съда, достатъчно организации се върнаха с готовност да работят заедно с нас.

Така през 2016 г. на 29-годишна възраст Ребека и съмишлениците ѝ побеждават. Върховният съд на Танзания решава, че раздели 13 и 17 от брачния закон са противоконституционни и възрастта, на която момичетата могат да сключат законен брак, се повишава на 18 години.

"Това беше наистина щастлив ден за мен, защото бях помогнала на толкова много момичета“, споделя тя. "Чувствах се длъжна да го направя, защото повечето от тях нямаха достатъчно информация, за да знаят как да се изправят срещу това, което им се случва."

Докато страната празнува успеха ѝ обаче, някои традиционалисти не са доволни и я атакуват с обвинения, че „насърчава западната култура". Правителството дори обжалва решението на съда миналата година, като един от аргументите им е, че бракът в по-ранна възраст може да защити момичетата, които са забременели преди да сключат такъв…

Въпреки това предизвикателството, Ребека остава непоколебима.

„Действията на правителството не изпращат добро послание за способността на нашата страна да защитава правата на момичетата. Не знам що за победа ще бъде да спечелиш дело, което узаконява сключването на брак на 14-годишната възраст. Кой може да се гордее с това?"

Ребека с млади булки в Танзания

Дори ако извоюваният от нея закон обаче остане, тя казва, че все още има много работа. "Трябва да се уверим, че законът се прилага наистина, да научим момичетата от цялата страна да се застъпват за правата си“, казва Ребека, която пътува из Танзания, за да запознае момичетата с новия закон.

Нейният досегашен успех е доказателство за силата на образованието, добавя още тя. "Фактът, че съм тук днес и правя това, което правя, се дължи на образованието ми. Моето семейство не беше заможно, но жертва много, за да ми осигури образование. Представете си, ако всички момичета са в състояние да получат образование и да изследват живота без ограничения, без момчетата да им казват "ти си момиче, можеш да стигнеш само дотук". Всичките тези гласове могат да бъдат оспорени."

Спечелването на наградата за правата на човека 2018 поставя Ребека Гаюми на международната сцена заедно с други активисти като Малала Юсуфзай, Надя Мурад, Денис Муквеге и Нелсън Мандела и това не е нещо, което тя приема леконравно.

"Това не е само личен успех, а успех за страната ми, успех за всички активисти, които се борят за правата на момичетата и жените".

На въпроса какво е нейното послание към други млади момичета, отговорът ѝ е прост: „Бъдете смели и се борете за вашата истина!“


Още:

Днес парламентът прие окончателно промените в Закона за личната помощ, който е част от новата нормативна уредба за хората с увреждания. Инициативата за него е на майките на деца с увреждания, които обявиха, че прекратяват протеста "Системата ни убива" и премахват палатковия лагер пред Народното събрание.

Новият нормативен акт ще влезе в сила на 1 януари 2019 г., а лична помощ по него ще се отпуска от 1 септември догодина. За следващата година социалното министерство ще разполага 437 млн. лв. за политики в помощ на хората с увреждания.

Право на помощ по новия закон ще имат до края на 2020 г. възрастните с 90% и над този процент намалена работоспособност с чужда помощ, а също и децата с над 50% с чужда помощ и с над 90% без чужда помощ.

Часовете, за които държавата ще плаща на асистентите, ще зависят от степента на увреждането, определена в ТЕЛК – от 15 до 168 часа месечно.

Заплатите на личните асистенти през 2019 г. ще е равна на минималната, а с годините ще се увеличава. За 2020 г. ще е минималната заплата, умножена по 1,2.

По темата:

Една от майките зад протеста „Системата ни убива“: Искам синът ми да има работа!

Валери и кресливите жени

Парламентът одобри на първо четене въвеждането на по-тежки наказания за семейно насилие, предава Дневник. Основните промени в Наказателния кодекс са случаите на домашно насилие, водещи до средни или тежки телесни повреди, да не зависят от личната тъжба на пострадалия, а да бъдат престъпления от общ характер,  преследвани с участието на прокурор.

И още: в определени случаи засегнатите от домашно насилие ще бъдат информирани, когато насилникът е на свобода; предвиждат се по-сериозни санкции при нарушаване на мерките за закрила и ограничителните заповеди; преследването и психическият тормоз също стават престъпления, пише още Дневник. Ето и основните послания от днешния дебат:

"Всяка жена има право да влезе във връзка и да излезе от нея, когато сама реши", каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, инициатор на промените. Според нея жертвите на домашно насилие трябва да знаят, че ще има начин, по който да сезират органите на реда, дори да нямат сключен брак. Ето примерът, който дава Караянчева:

"Момче и момиче имат любовна връзка за няколко месеца, без брак. Момичето решава, че трябва да излезе от връзката. Момчето всеки ден ѝ оставя по една роза на колата. Момичето е в стрес и истерия, когато излиза и вижда розата. Пред МВР той казва, че нищо не прави, като ѝ поставя роза на колата. Да, но това е системно и психическо насилие. Ако не се вземат мерки, това може да прерасне в убийство или самоубийство".

По нататък дебатът преминава в спор за християнските ценности, коментира изданието. Според депутата от "Обединени патриоти" Павел Шопов семейното насилие е в резултат "от ерозията на християнските ценности в резултата на неолиберални идеи и джендърството". Борбата със семейното насилие минавала през въвеждане на вероучение в училищата, "за да се научат децата на ценности" е неговата теория.

Според Валери Жаблянов (БСП) обаче за упадъка на ценностите виновен е капитализмът. Той даде пример с "Гераците" на Елин Пелин, където семейството се разбило с влизането на капитализма. В българския манталитет е заложено бащата да е централна фигура в семейството, смята Жаблянов.

И още мъдрости:

Според Димитър Стоянов от БСП в делата за разводи и родителски права всеки скандал ще бъде представен като психическо насилие.
"Взаимоотношенията в едно семейство обикновено остават скрити. Много често съседите могат да чуват, че в семейството има скандал, но те не виждат, че вечерно време под завивките взаимоотношенията се изглаждат", каза той и даде пример с негови съседи: "Жената през деня гони мъжа си с тиган, а вечер огласяват махалата"...

"Любовта е крехко цвете, което ако не се полива с пари, увяхва", добави Александър Паунов (БСП).

На темата за любовта набляга и Тома Биков от ГЕРБ (макар и без особена полза за прозата, поезията и законодателството):

"Законът няма да създаде семейства, държавата не може да създава семейства. Семействата се създават от хората на база на любов. Няма дефиниция на любовта. Там, докъдето държавата може да се намеси, е да се опита да предотврати насилието.
Не вярвам някой да се е оженил, след като е осмислил теорията на Маркс. Аз поне не съм се женил по този повод. Влюбих се, жена ми се влюби и така се оженихме. Нито сме мислили за материализма нито за равенството между половете. В течение на брака силите са неравни. В нашето семейство аз съм по-слабият фактор".

И сега по-сериозно, ето как ще се дефинира психическото насилие:

С промените в Наказателния кодекс психическото насилие се определя като умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплаха.

То може да бъде упражнявано посредством различни средства и методи: вербално насилие, крещене, заплахи, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, за издръжка или икономическа независимост.

Предвижда се системното упражняване на психическо насилие да се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с пробация, а в случаите, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие, наказанието ще е лишаване от свобода до 5 години.

Ще има специфични наказания и мерки, когато става дума за подпомагане и склоняване на другиго към самоубийство, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, извършени в условията на домашно насилие.

И следенето ще стане престъпление

С измененията се инкриминират всички форми на системно преследване - ще се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с пробация онзи, който системно преследва другиго с цел да възбуди у него страх за безопасността му или тази на неговите близки. Отново, ако е извършено в условия на домашно насилие, преследването може да се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Целият репортаж на Георги А. Ангелов и Здравка Андонова от дебата в парламента е тук

cross