fbpx

Да направиш аборт е сериозно решение, което понякога може да се вземе много бързо и лесно, просто защото стечението на обстоятелствата е такова. Надали има човек, който би искал да направи аборт, но надали има и такъв, който би искал абортът да му бъде отказан, ако такъв се наложи.

Е, оказва се, че живеем във времена, когато забраните за аборт не са екзотика или част от сюжета на “Историята на прислужницата”, а важат с пълна сила. Казваме това, знаейки, че няма нужда да гледаме чак отвъд Океана, тъй като от миналата година и Полша, която, както се казва, ей я къде е, също забрани абортите, дори когато плодът е с увреждания. 

Този текст гледа на аборта като възможност да продължиш развитието си и един ден да имаш семейството, което си представяш, и да бъдеш родителят, който искаш. Поне така е било за Даниел Кампоамор, която разказва своята история за нещастна връзка и аборт, последвани от щастливо и хармонично семейство.


Много малко неща могат да изкарат на преден план реалностите в живота ти така добре, както една непланирана бременност. Може, например, лесно да игнорираш знаците за токсична връзка или да възприемаш банковата си сметка, която се топи, като шега вместо като сериозен проблем. 

Та, когато година след завършването на колежа държах в ръце един положителен тест за бременност, докато живеех от заплата до заплата с (по всяка вероятност) алкохолизирания ми приятел, знаех много добре какво трябва да направя. Обадих се на най-добрата ми приятелка и на майка ми и след това звъннах, за да си запиша час за аборт.

Абортът като част от плана

Да приключа с нежеланата бременност беше план, който не търпеше възражения, защото имах много други житейски планове. Планирах да спра насилието, в което живея и което измъчваше семейството ми, така че нямаше как да отгледам дете с човек, каращ ме да се чувствам като смрадлива кофа за боклук. 

Планирах да стана финансово независима, а не като майка ми, която толкова разчиташе на парите на баща ми, че беше невъзможно да го напусне. Планирах да стана успял писател – план, който следвам още от дете, докато трескаво изписвах страниците на дневниците си с катинарче.

И макар че никога не съм планирала да се омъжвам, планирах да намеря някого, с когото мога да построя живота си; човек, който ме кара да се чувствам сигурна, обичана и уважаване – антипод на огромната част от мъжете в живота ми. Може би този план включваше изграждането на семейство, като в такъв случай имах намерение да бъда майката, която искам и трябва да бъда.

И тъкмо защото абортът стана част от житейския ми план, всичките ми други планове се осъществиха. Срещнах настоящия си партньор преди 8 години, докато списвах рубрика в The Seattle Times за перипетиите на ходенето по срещи. Година по-късно се появи днес вече 7-годишният ни син - с толкова сини очи, колкото са му и сега. Четири години по-късно се роди и малкият, който сега е на 2 – безстрашен щурчо, който обича да ме “прегръща най-хубаво” и да ми дава “целувки големи”. 

И дори при факта, че ми се налага да издържам работа от вкъщи, докато се справям с дистанционно обучение, приучаване към гърне, съкращения и безпокойството от нестихващата световна пандемия, мога гордо и безпогрешно да заявя, че съм майката, която исках да съм, майката, от която моите момчета имат нужда и заслужават, и майката, която никога нямаше да бъда, ако не бях направила аборт.

И не съм единствената.

По-голямата част от хората, правили аборт, са родители. Те вече са наясно какво е да изкараш пълна бременност, да минеш през болките на раждането, да издържиш безсънието и драстичната промяна в живота ти след бременността, и вече знаят как се отглеждат малки, изтощаващи те, очарователни, изнервящи хора.

Проучване от 2004 г., включило 1209 жени, правили аборт, отбелязва, че една на всеки четири свидетелства, че е приключила вече с раждането на деца, а 74% съобщават, че ако им се роди още едно дете, няма да могат да се грижат за тези, които вече имат.

Има и изследвания, които показват какво се случва с майките, когато им се отказва аборт – по-вероятно е да живеят в бедност, да нямат добра връзка с децата си, а децата, които вече имат, да срещат определени трудности в развитието в сравнение с връстниците си. 

Същите проучвания отчитат, че когато на жена ѝ се отказва достъп до такава медицинска услуга и грижа, то тя е по-вероятно да остане вързана за партньор насилник – точно както аз щях да бъда. Също така е по-малко вероятно тези жени да имат някакви амбициозни планове за следващата година – планове, които аз имах. 

В допълнение към всичко това идва и фактът, че тези жени обикновено са с по-ниско самочувствие и изпитват по-голяма тревожност – неизбежната развръзка на историята, която щеше да сполети и мен, ако бях останала в нездравословна връзка, докато отглеждам дете, което не искам и за което не мога да се грижа адекватно.

Нека да е ясно, че човек, който няма абсолютно никакво желание да ражда или да става родител, има също толкова сериозна причина да направи аборт (или аборти), както и всички останали. Това, че физически можеш да имаш дете, не означава, че непременно трябва да имаш или трябва да бъдеш принуждавана да раждаш. 

Но реалността е, че 66% от жените, които правят аборт, планират да родят, когато са по-възрастни, финансово стабилни и в подкрепяща връзка. А като се има предвид сигурността на аборта – по-безопасен е от колоноскопия, от вадене на мъдрец или сливици, 14 пъти по-безопасен от раждането и не засяга способността ви да имате деца занапред, както твърдят ревностните противници на аборта, – то той често прави така, че хората не само стават родители в бъдеще, ами и стават добри родители. Стабилни родители. Обичащи родители.

Законодателни промени

В момента 6 щата в САЩ разполагат само с една клиника за аборти. Тексас забрани подобна грижа на територията на щата, правейки всички аборти над 6 гестационна седмица (когато повечето жени не знаят още, че са бременни) незаконни. Още 7 щата планират подобни забрани на абортите, което ще направи получаването на такава услуга и медицинска грижа много трудно. 

Тези абсолютно престъпни закони са създадени и гласувани от хора, които твърдят, че ценят родителите – че уважават майките и всичко, което правим. Тези хора се крият зад високопарни приказки за “семейни ценности” и “свещеност на майчинството”. 

Но ако наистина искаха да ни помогнат да сме най-добрите родители, биха създали и гласували задължителен платен отпуск по майчинство и бащинство, достъпна детска грижа, еднакво плащане за една и съща работа, и щяха да се борят да намалят майчината смъртност. 

И щяха да направят аборта колкото се може по-достъпен.

Нямаше да съм внимателната и обичлива майка, която съм днес, ако го нямаше абортът ми, както и медицинските специалисти, които го направиха възможен. Синовете ми нямаше да имат това, което всички деца заслужават – уютен дом с храната, от която имат нужда, с играчките, от които определено нямат нужда, и с хората, които страшно много са ги искали да се появят на този свят. 

Синовете ми никога няма да се почувстват като резултат на правителствено разпореждане, като вторичен продукт на законодателство против абортите, което ги прави “последица от секс”. Вместо това ще се чувстват така, както аз копнеех да се чувствам като дете - ценени. Уважавани. Обичани. Искани.

Потръпвам само при мисълта какъв щеше да е животът ми или каква майка щях да съм, ако абортът не беше част от семейното ми планиране. Но понеже беше, имам синовете си, а те имат мен – една добра майка. 

Конституционният трибунал в Полша определи абортите на територията на страната, направени заради увреждания на плода, за незаконни, предава bTV.

Така в страната остава законно единствено прекратяването на бременност, която е в резултат на изнасилване или кръвосмешение, или ако има пряка опасност за живота на майката. 

Тези ситуации представляват 2% от всички аборти.

Съветът на Европа определи законодателната промяна като “тъжен ден за правата на жените”.

В свой анализ кореспондентът на BBC от Варшава Адам Ийстън напомня, че Полша е една от страните, където католицизмът е особено силен, но множество проучвания през годините са показали, че хората са против подобни рестриктивни закони.

Ийстън казва още, че управляващата партия е подтикната към подобни законодателни промени след натиск от църквата и различни католически групи.

През 2016 г. 100 000 души, предимно жени, излязоха на улицата в знак на протест срещу затягането на законодателните мерки около абортите. 


Японците са може би най-възхитителната нация. За някои неща. За други – като например отношението към жените на работното място, никак не са за възхищение.

От известно време много японски жени публикуват в социалните мрежи свои истории с един хаштаг: #glassesareforbidden ("очилата са забранени"), защото работният дрескод в Япония включва абсурдното правило жените да не носят очила.

Реакцията идва като отзвук от телевизионно шоу, в което редица бизнеси са изобличени заради забраните, които налагат над служителите си от женски пол, съобщава The Guardian.

"Тези правила са безкрайно остарели", коментира една от жените в Туитър, а друга добавя, че причините за забраната, изтъквани от работодателите, са "идиотски". Друга японка, работеща в ресторант, добавя към това отношението, което е срещнала на нейното работно място – многократно е била съветвана да не носи очила, защото са "обидни" (!) и не си отиват с традиционното ѝ кимоно.

"Ако забраната е единствено жени да нямат право да носят очила, то тя е дискриминация срещу жените", казва Канае Дои, директор на японския Хюман Райтс Уоч, пред Томсън Ройтерс.

Наскоро жените в Япония се обединиха и по друг въпрос: безумното правило всяка от тях да е с токчета на работа. Над 21 000 души подписаха онлайн петиция срещу това и започнаха движението, известно като #KuToo (слоганът се заиграва с японските думи за "обувки" – "kutsu" и "болка" – "kutsuu" и с популярното движение #МеТоо).

В отговор на това японският министър на здравеопазването и труда продължи да живее в Средните векове, заявявайки, че изискванията за дрескод на работното място са "необходими и подходящи".

На фона на това Япония се намира на 110 място от общо 149 държави в последния доклад на Световния икономически форум за разликата между половете на работното място. И това я поставя доооста по-назад от останалите развити страни. Общо взето, където сме ние по свобода на медиите, там са и Япония по свобода на жените в професионалната сфера. Поне по нещо си приличаме...

Темата за ограниченията на правото на аборт е все по-актуална не само заради приетите в няколко американски щата закони, които го забраняват дори в случай на изнасилване и кръвосмешение (като законът в Алабама не допуска извършването на аборт дори преди 6-ата гестационна седмица). В събота около 5000 души в хърватската столица Загреб участваха в ежегодния "Марш за живота", по време на който издигаха лозунги "Да защитим най-застрашеното малцинство - неродените деца". Подобни послания използват и подписващите нови строги закони губернатори в САЩ, според които „основна функция на правителството е да защити най-уязвимите, тези, които нямат глас“. За тази борба за "неродените" пише Боян Юруков и напомня, че единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната (включително сексуалната), култура.



Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снизхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците, не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, образование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за абортите – никога не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броя аборти в България. Има известно объркване в обществото какво е положението, какви са данните и че всъщност намаляват. Няма обаче две мнения, че българките все още прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причина някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти, както и от гонене на сензации и популизъм.

Вярно е, че абортите могат да доведат до малко по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали по 2, 3 и повече аборта преди да родят средно 2.5 деца. Преувеличава се и с опасността от абортите – всъщност в наши дни вероятността от усложнения не е много по-голяма от тази при едно раждане.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпът до безопасен аборт дори само в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъкът постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.

Още:

След приемането на най-строгия закон срещу аборта в щата Алабама, хиляди жени излязоха на протест, облечени като героините от Историята на прислужницата – антиутопията на Маргарет Атууд, екранизирана от HBO, в която репродуктивността и раждането са изцяло контролирани от държавата.

Източник:
MICKEY WELSH/THE MONTGOMERY ADVERTISER

Не е нужно обаче да търсим примери във фикцията до какво може да доведе забраната на аборта. В продължение на десетилетия комунистическа Румъния беше тест от реалния живот за последствията от подобни политики, напомня в публикация ForeignPolicy.

През 1966 г. лидерът на Румъния Николае Чаушеску обявява за незаконни извършването на аборт и достъпa до контрацепция с цел увеличение на броя на населението на страната. В краткосрочен план това работи - година след като забраната е приета, коефициентът на плодовитост (или средният брой деца, които ще роди една румънска жена) скача от 1.9 на 3.7.

Но раждаемостта бързо спада отново, тъй като жените намират начини да заобиколят забраната. По-платежоспособните понякога имат възможност да подкупят лекарите и да се подложат на аборт, или се снабдяват с контрабандни контрацептиви от Германия.

Забраната обаче засяга осезаемо жените с ниски доходи и тези в неравностойно положение (което защитниците на правото на аборт в САЩ се страхуват, че ще се случи, ако законът на Алабама влезе в сила).

В крайна сметка, много румънски жени започват да правят нелегално аборт в домашни условия. Вижте спечелилия Златна палма филм “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, който разказва точно такава история.

До 1989 г. около 10 000 жени умират в резултат на извършени извън болниците процедури. Реалният брой на смъртните случаи може да е бил много по-висок, тъй като жените, които са искали аборти, и тези, които са им помагали, са били изправени пред години лишаване от свобода.

Нивото на смъртността сред майките в Румъния рязко скача, удвоявайки се между 1965 и 1989 г.

"Понякога жената дори не може да каже на съпруга си или на най-добрата си приятелка, че иска да направи аборт, тъй като това ще изложи и тях на риск", каза Ирина Илисеи, научен изследовател и съосновател на феминистката група Front Association. „За много жени сексуалните отношения са свързани със страх, те не са част от живота, на която следва да се насладят”, казва още Илисеи.

Друга зловеща последица от забраната на абортите в Румъния е, че стотици хиляди деца попадат в домове за изоставени деца. Когато комунизмът се разпадна в Румъния през 1989 г., в окаяните сиропиталища има около 170 000 деца, живеещи в отвратителни условия, бити и малтретирани.

„Ако целта е да се защитят повече човешки животи, забраната на аборта не е инструментът, с който да се постигне това”, казва Мария Букур, професор по история и изследвания на половете в университета в Индиана. Родена и израснала в Румъния, Букур описва себе си като продукт на забраната за аборт, след като майка ѝ два пъти не успява да го направи.

Законът в Алабама отива дори по-далеч от този в Румъния, където са се допускали изключения в случаите на изнасилване и кръвосмешение. В Алабама абортът ще е законен само когато има сериозна заплаха за здравето на майката. Наказанието за лекарите, опитали да проведат процедурата, ще е 10 години затвор, а за тези, които са я провели успешно – доживотен затвор.

Ограниченията на правото на аборт в Алабама са част от тенденция, започнала в последните месеци в още няколко американски щата. Забрана на аборта е предложена в 16 щата и е приета в общо 6 от тях. Една от основните разлики между Алабама и законопроектите в останалите щати е, че те все пак допускат времеви прозорец, в който жената има право да прекъсне бременността – преди да бъде регистриран сърдечен ритъм на плода. Алабама забранява аборта дори преди 6-ата гестационна седмица.

Правните схватки относно абортите ще продължат и се очаква въпросът да стигне до Върховния съд. Но това всъщност е целта на защитниците на забраната на аборта. Те се надяват, че Върховният съд може отмени ключово съдебно решение, гарантиращо правото на аборт на федерално ниво.

Става дума за известното решение по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 г., което твърди, че една от клаузите на 14-ата поправка на Конституцията гарантира фундаментално право на неприкосновеност, а то защитава правото на жената да абортира в първите 12 гестационни седмици. Съдът потвърждава това решение през 1992 г. и отново през 2016 г. Тогава Доналд Тръмп обеща в предизборната си кампания да назначи консерватори в съда с цел да преобърне „Рой срещу Уейд“.

Това стана с идването на Брет Кавано през октомври 2018 г., което даде на консерваторите в съда мнозинство от петима (срещу четирима либерали). Ако мнозинството съдии приемат решението „Рой срещу Уейд“ за грешно, те могат да го отменят.

„Трябва да вземем под внимание дългосрочните последици от подобно законодателство“, казва Чарлз Нелсън, професор по педиатрия в Харвардското медицинско училище и автор на Romania’s Abandoned Children. Той изследва какво въздействие е имал животът в сиропиталища върху децата в Румъния, установявайки, че много от тях са с тежки нарушения в развитието и проблеми с психичното здраве.

Нелсън казва, че историята на забраната на аборта в Румъния предлага достатъчно предупредителни знаци за това какво се случва, когато държавата се опитва да контролира репродуктивните права. Новият закон в Алабама повдига въпроси за това каква подкрепа ще осигури държавата, когато се установи, че плодът има вродени дефекти, а майката няма право да прекрати бременността.

"Държавата има ли как да се грижи за тези деца и да подкрепя семействата?", пита Нелсън.

Когато комунизмът се разпада в Румъния през декември 1989 г., едно от първите действия на преходното правителство е да отмени забраната за аборт. През последните години обаче в страната отново се подновяват призивите за забрана на аборта, оглавявани от влиятелната православна църква и други религиозни групи.

Проф. Букур не смята, че тези нови движения ще привлекат някакъв политически импулс. „Мисля, че суровата памет за забраната на аборта все още е много силна сред гражданите и че няма политици, които биха тръгнали срещу нея“.

Румънската активистка Ирина Илисеи добавя: „През 1989 г. САЩ бяха основният ни източник на вдъхновение в стремежа ни да изградим стабилна демокрация, плуралистично общество, с равенство между мъжете и жените. Сега вече не е така.“


По темата:

Миналата седмица Европейският парламент подкрепи забраната пластмасовите изделия за еднократна употреба да бъдат забранени в ЕС от 2021 г., но в същото време поредното пълно с пластмаса мъртво тяло на морски бозайник показа, че войната срещу пластмасата трябваше да започне много по-рано.

В четвъртък в Порто Черво, в северната част на Сардиния, в стомаха на мъртъв кашалот бяха открити близо 22 кг пластмаса.
Новината дойде от организацията SeaMe Sardinia, която публикува снимки на тялото му във Facebook страницата си.

Става въпрос за женска представителка на хищните морски бозайници, която е била бременна. В тялото ѝ са открити пластмасови чинии за еднократна употреба, пазарски чанти, кабели, тръби, рибарски мрежи, опаковка от перилен препарат, съобщиха от World Wildlife Fund в понеделник. Плодът в мъртвата майка е бил в напреднал стадий на разлагане, добавят от WWF.

Това е поредния труп на морски бозайник, пълен с пластмасови боклуци. Миналия месец на филипински плаж бе открит кит с 40 кг пластмаса в тялото. През ноември миналата година в Индонезия в тялото на разлагащ се морски бозайник бяха открити повече от 1000 различни парчета пластмаса. В Испания, също миналата година, умря кашалот, след като не успя да усвои повече от 27 кг пластмасови боклуци.

"Пластмасата е един от най-лошите врагове на морските видове", заявиха още от Световният фонд за дивата природа. Причината за смъртта на кашалота в Порто Черво все още се разследва, но количеството намерената пластмаса е необичайно за размера му – около 8 метра. Съотношението между размера на животното и погълнатата пластмаса е особено важно, казват още от WWF.

Заради бавното си разграждане, пластмасата се натрупва в Световния океан. Европа е вторият по големина производител на пластмаси в света, "изхвърляйки 150 000-500 000 тона макро- и 70 000-130 000 тона микро пластмаса в морето всяка година, като в Средиземно море са някои от най-високите нива на замърсяване", според доклад, публикуван от WWF през юни 2018 г.

Като отговор на тези и още свързани с околната среда констатации, Европейският парламент подкрепи преди една седмица забраната за пластмасови изделия за еднократна употреба.

До 2021 г. в ЕС ще бъдат забранени пластмасовите вилици, ножове, лъжици и пръчици за хранене, чинии, сламки, клечки за уши, дръжки за балони от пластмаса, както и киселинно разградими пластмаси и съдове за храна, както и чаши от полистирен. Държавите в ЕС ще трябва да събират до 2029 г. до 90% от пластмасовите шишета. Предвижда се пластмасовите бутилки да бъдат от поне 25% преработено съдържание до 2025 г. и 30% до 2030 г.

Съобщаването на отрицателните последици за околната среда става задължително на етикетите на изброените изделия. Надписите ще уточняват, че изхвърлянето на тези изделия е вредно за природата.

По данни на Европейската комисия повече от 80% от отпадъците по плажовете са от пластмаса. Новото законодателство ще обхваща 70% от всички пластмасови отпадъци, открити в морето.

В неделя италианският министър на околната среда Серхио Коста обеща, че страната му ще бъде една от първите, които ще започнат да прилагат новоприетото решение.

„През последните години използвахме „комфорта“ на предметите за еднократна употреба по безгрижен начин и сега плащаме последствията. Всъщност, преди всичко животни са тези, които ги плащат“, писа той. „Този вид замърсяване засяга целия морски свят и всяка страна в света е длъжна да прилага политиките за борба с него: не днес, вчера."

Снимка: SEAME Sardinia


Още:

Извънредно положение след тежка епидемия от морбили е обявено в Рокланд в щата Ню Йорк, съобщава BBC.

От сряда в полунощ влиза в сила 30-дневна забрана неваксинирани деца да излизат в обществените пространства. Всички под 18-годишна възраст, които не са били ваксинирани, не могат да посещават места като училища, търговски центрове, ресторанти и храмове.

Напомняме, че този месец и италианките власти взеха решение децата да не бъдат допускани на училище без доказателства, че са били ваксинирани по схема.

Причината за мерките в Рокланд са 153 потвърдени случая на морбили в окръга, който е с население над 300 хиляди души.

Нарушаването на заповедта ще бъде наказуемо с глоба от 500 долара за родителите и до шест месеца затвор за родителите, предава още BBC.

Съобщението идва след като огнища на болестта избухнаха във Вашингтон, Калифорния, Тексас и Илинойс.

В САЩ процентът на ваксиниране намалява постоянно, като много родители възразяват по философски или религиозни причини, или защото вярват на информацията, че ваксините причиняват аутизъм, коментира изданието.

"Ние няма да стоим със скръстени ръце, докато децата в нашата общност са изложени на риск," казва областният управител на Роклнад Ед Дей. "Това е криза в областта на общественото здраве и е време да задействаме алармата."

Дей казва още, че здравните инспектори са се сблъскали със "съпротива" от някои местни жители, определяйки това като "неприемливо и безотговорно".

Избухването на морбили в окръг Рокланд е съсредоточено предимно сред ултра-ортодоксалната еврейска общност, съобщава New York Times. Смята се, че заразата би могла да се разпространи и в други такива райони около Ню Йорк.

Дилан Скрилоф, редактор на местния вестник Rockland County Times, казва пред BBC, че броят на случаите на морбили в окръга постоянно се увеличава през последните седмици. "Първите доклади дойдоха преди шест месеца и всяка седмица имахме нов доклад с увеличен брой", обяснява той. По думите му властите са постигнали "стабилен напредък" в насърчаването на религиозните общности да имунизират децата, но комуникацията се е разпаднала през последния месец. "Степента на имунизация в религиозните общности е около 50% -60%, което не е достатъчно."

Според федералните данни, делът на американските деца под две години, които не са имунизирани, се е увеличил четири пъти от 2001 г. насам. BBC напомня и за тийнейджъра Итън Линденбергер от Охайо, който потърси възможност да се ваксинира, въпреки несъгласието на семейството му.

Итън Линдербергер

След като стана популярен, искайки съвет дали може да се ваксинира на 18-годишна възраст в известната платформа Reddit, в началото на март гимназистът говори публично пред Комисията по здравеопазване, образование, труд и пенсии на Сената, заедно с четирима лекари, които са експерти в тази област.

По време на изслушването лекарите посочиха онлайн дезинформацията като причина родителите да се плашат от ваксините. В допълнение Итън сподели, че голяма част от анти нагласата на майка му към рутинните ваксини идва от страха, че те може да предизвикат странични ефекти като увреждане на мозъка или аутизъм. "Майка ми се обръща за съвет към анти-вакс групи в социалните мрежи, а не към здравни служители и научни източници", каза още тийнейджърът по време на изслушването. Той добави, че решението на майка му е плод на загриженост, а не на злоба.

Всички четирима лекари на изслушването повториха, че не съществува "абсолютно никакво доказателство", което да подкрепя връзката между ваксините и аутизма. Това бе потвърдено и от ново изследване на датски учени сред 650 000 деца, според което т.нар. MMR ваксина категорично не увеличава опасността от аутизъм.

В началото на годината британските медии съобщиха за нов доклад на Кралското общество за обществено здраве (RSPH), според който половината от всички родители на деца по 5 г. са били изложени на дезинформация за ваксините в социалните медии. Правителството в Обединеното кралство търси законодателни решения, чрез които които да се ограничи дезинформацията за ваксините и всяването на страх в социалните мрежи.

През 2018 г. в Европа са регистрирани повече от 82 500 случая на морбили - най-големият брой за едно десетилетие и три пъти повече от общия брой, отчетен през 2017 г.

Световната здравна организация обяви антивакс движението за една от най-големите заплахи за здравето в света за 2019 г.


Още:

България е на едно от челните места по аборти в Европа, но тези високи нива сочат не към морален проблем, а към образователен, пише Боян Юруков, който анализира данните за абортите у нас през последните две години.


Темата за абортите излезе пак на дневен ред покрай призивите на крайно религиозни организации за забраната им. Тази тенденция се забелязва в цяла Европа и дебатът се върти около дефиницията за живот и правото на жените да взимат решение за собственото им тяло.

В контекста на демографията обаче въпросът стои отдавна.

Тезата на някои е, че абортите са една от причините за намаляването на раждаемостта. Пускат се сензационни заглавия за ефектa над населението, ширят се моралистични изблици, упрекващи жените, и всичко това бързо се опакова като криза, която имаща нужда от съответните драстични мерки.

Няма да засегна нищо от тези неща тук. Вместо това ще покажа как стоят нещата в България в момента. Както винаги, за да решим един проблем, трябва да го разберем. А проблем има.

Наистина България е на едно от челните места по аборти в Европа.

Това говори не само за доста лошо сексуално здраве и използване на превенция, но и вреди пряко на женското здраве и репродуктивните способности на населението.

Източници и детайли

За данните за абортите за последните две години използвам докладите на НЦОЗА. В момента е достъпен само този за 2018 г., но съм свалил този за предходната. Данните за живородените деца и жените по възрастови групи взех от НСИ. Тъй като не са обявили данните за населението за 2018-а, картите по-долу се отнасят до 2017 г.

Имам известни резерви към данните на НЦОЗА. Те получават информацията си от РЗИ, НЗОК, лекарите и здравните заведения. Въпреки това се забелязват разминавания при неща като брой раждания, брой инфекции и прочие. Причината най-вероятно е в ненадеждното подаване на информация и пропуските по места. Това обаче означава, че изложеното тук е толкова точно, колкото е информацията, с която самото министерство разполага.

Има и обективни фактори, които трябва да се вземат предвид. В тези данни, например, не се включват нелегалните аборти, за които толкова се говори. Различни оценки, които открих обаче, сочат, че броят им е пренебрежимо малък.

Това, което изкривява данните и от което не може да избягаме обаче е търсенето на здравни услуги в съседни области. Тук сравнявам броя аборти спрямо местното население, но няма информация колко жени са пътували до град в съседна област заради по-доброто качество или липсата на такива грижи там, където се намират.

Сухите числа

-- Миналата година е имало 22 862 аборта в България

-- 31.3% или почти една трета са спонтанни

-- 60.7% или 14 024 са по желание

-- 8% или 1737 са по медицински показания

-- Спрямо 2017 г., има намаление с 1064 аборта или 4.5%

-- През 2018-та най-много по желание са били абортите сред жените между 20 и 29 г. – 66.1% са в тази възрастова група

-- При момичетата под 15 г. 57% от абортите са спонтанни, а 16% – по медицински причини. Общо за страната е имало 120 аборта от момичета в тази група

-- Най-много аборти е имало при жените над 30-те като сред тях са и почти 60% от всички аборти по медицински показания

-- 91.3% от абортите по желание в страната са сред жени над 20 г.

Тук се вижда, че немалка част от това, което наричаме аборт, не е всъщност по желание на бъдещата майка. При това тук се отчитат само бременностите, които са в достатъчно напреднал етап, че да се следят от лекар, който да регистрира спонтанен аборт.

Тук не виждаме жените, които губят децата си в първите седмици на забременяването – нещо, което съвсем не е рядко.

С това разбиране и условности може да съберем всички бременности завършили по един или друг начин. 18% от тях биват прекратявани по желание и по това мерило най-голям е делът при жените над 30 г. По медицински причини най-малко бременности завършват с аборт при жените между 15 и 30 г. – между 5.7 и 6%.

Разпределение по региони

За да разберем каква е честотата на абортите в различните части на страната, трябва да ги пресметнем спрямо броят жени в детеродна възраст. Всички графики тук следват тази логика (натиснете ги, за да ги разгледате в по-голям размер в нов таб).

Вижда се, че на водещите места са Пазарджик, Силистра, Добрич, Ямбол и Търговище. Там всяка година 3-4% от жените правят аборт на година, което е в пъти повече от други региони.

Отново не трябва да забравяме, че тази оценка не отчита фактът, че жени от една област може да предпочетат да направят аборт в съседна. Особено когато става дума за планирана операция това не е толкова чудно.

Забелязва се, че относителният брой на абортите в София не е голям, но столицата е на първо място по аборти по медицински показания. Също така Варна има малко аборти на всеки 10 хиляди жени в сравнение в Бургас, но доста повече по съвет на лекар.

Като цяло картата с данните за прекратяването на бременност по медицински причини се различава доста от тази за абортите като цяло. Драстичните разлики навеждат на мисълта за сериозни регионални проблеми както със сексуалното здраве, така и със следенето на бременността, а може би и за злоупотреби.

Това, за което най-много се говори обаче са абортите по желание.

Тук сравнявам брой аборти на всеки 100 живородени деца. Откроява се Пазарджик, който най-вероятно привлича пациентки от планинските региони. Това навярно обяснява защо има 140 аборта на всеки 100 раждания. Следват крайморските области Добрич и Бургас – също с повече аборти от раждания. В другия край виждаме Монтана, но малкият брой аборти там може да се обясни с избор на жените да направят операцията другаде.

Погледнато общо, виждаме, че абортите по желание са най-много като процент в Добрич, Търговище, Шумен и Хасково.

Сравнение по възраст

Тук показвам всички аборти (по желание, или не), спрямо родените деца в съответната област. Разглеждам отделно жените между 20 и 29, както и тези над 30. Графиката отдолу е средно за жените над 20. Отново се откроява Пазарджик с над 2.7 пъти повече аборти, отколкото раждания на жени над 20-те. В общо 10 области има повече аборти от раждания, включително Благоевград, Бургас и Варна.

Разликите между тези под и над 30 не са много. Съдейки по картата, доста повече жени над 30 се решават на аборт в Пловдив, колкото между 20 и 30. Обратното важи за Сливен и Плевен. Тук смятам спрямо броя жени в тези области, така че разликата в населението не влияе на резултатите.

Разглеждайки отново тази възрастова група и абортите по желание виждаме, че в Добрич има най-много аборти на жени над 20 г. Пазарджик, Търговище и Ямбол са на челни места. В повечето региони се забелязва намаление на желанието за аборт на по-късна възраст на всеки 10 000, жени живеещи там.

При спонтанните аборти картата е съвсем различна. Сред всички възрастови групи се откроява Видин, което може да говори за лоши здравни услуги.

Ситуацията в Пловдив, Пазарджик и Силистра не е много по-добра. Гледайки отделно абортите сред момичетата между 15 и 20 г., се вижда ясно къде са най-големите проблеми в сексуалното образование.

Тук е важно да се отбележи, че броят на спонтанните аборти, особено сред момичетата под 20 не е много голям и от година до година това може да доведе до сериозни разлики на картата.

Затова е добре да се погледне по-голям период от време и да се включат оценки за нелегални аборти, доколкото има надеждни такива. Аналогични карти с оцените за 2018 г. може да се изготвят когато излязат данните на НСИ през април.

Какво ни говори това?

Дори като имаме предвид всички условности в събирането на данните, пак виждаме регионални особености в числата за 2017 г. През годините се вижда ясна тенденция на намаление на абортите не само като абсолютен брой, а и спрямо броят жени в детеродна възраст. Тази тенденция е започнала още през 70-те, когато при 100 хиляди родени деца е имало 120 хиляди аборта и то без да са отчетени доста спонтанни такива, които днес влизат в статистиката.

В реториката на водачи на националистически и религиозни организации се изтъкват демографски, морални, културни и дори етнически дилеми по темата за абортите. От една страна се призовава за забрана, от друга за насърчаване на абортите, но сред точно определени общности. Общото навярно е най-вече първосигналното възмущение от сексуалното образование.

Ако тези карти показват нещо, то е че абортите вече са премного в регионите, където е вперен погледът на изброените оратори. Опитът на други държави показва, че ограниченията в правото и достъпа до аборт не само поставя допълнителна стигма и не вдига раждаемостта, но и увеличава майчината смъртност и усложненията след раждане.

Високите нива на абортите в страната сочат не към морален проблем, а към образователен.

Ниската здравна култура, лошото семейно планиране и сексуално здраве неизменно водят до нежелана бременност.

Исторически това води до икономически проблеми, отпадане от училище и влошаване на качеството на живота за много семейства.

Важно е да има строг контрол и да се изясняват рисковете, но решението следва винаги да остава за жената.

Може за някои да е обърната логиката, но опитът на цивилизования свят сочи, че именно сексуалното образование и свободният достъп до аборти помага на раждаемостта, а не обратното.

Оригиналният текст е на yurukov.net.


По темата:

https://maikomila.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%82-%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE/
cross