fbpx

След трагичния инцидент с починало 5-годишно дете вследствие на огнище на менингит в детска градина в София родителите започнаха да си задават хиляди въпроси. Да отговори на някои от тях помолихме педиатъра д-р Лора Бучукова. Ето какво ни каза тя за заболяването, протичането му и превенцията.


Какво представлява менингитът и от какво се причинява?

Менингитът е възпалително заболяване на обвивките на мозъка, които се наричат менинги. Може да бъде причинен от вируси, бактерии или гъбички. За една част от микроорганизмите, които могат да предизвикат менингит, имаме ваксини в задължителния имунизационен календар. 

Такива са пневмококите, хемофилус инфлуенце, морбили, паротит, рубеола, полиомиелит. Родителите, които решават да откажат поставянето на тези ваксини на детето им, едва ли осъзнават на какъв риск го излагат, но за съжаление и нямат желание да разберат, когато се опитваме да обясним.

Как се проявява при децата? Можем ли да разберем, че детето ни има менингит само по симптомите, които проявява?

Оттук нататък ще говорим за менингококовия менингит, който за съжаление стана обект на вниманието ни в последните дни.

Има различни форми на протичане.

Първата е локализирана - носителство и назофарингит, който се проявява с температура до 39 градуса, главоболие, болки в гърлото.

Втората форма е генерализирана и може да бъде сепсис, менингит и енцефалит.

Менингитът се проявява с висока температура до 40 градуса, главоболие, повръщане, хиперестезия (повишена чувствителност при допир), гърчове, вратна ригидност (съпротива при опит да наведем главата на детето към гърдите му), при кърмачетата се издува фонтанелата. 

Често менингитът е съпроводен със сепсис, за който характерен е и обривът, който е с характер на хеморагичен, но често преминава и в некротичен (червени петна като от кръвоизлив, които после стават тъмновиолетови до черни, бел.ред.).

Имаме и редки форми, които протичат със засягане на части на сърцето, ставите, белия дроб и очите. 

Вариант на менингококовия менингит е свръхострият такъв, който протича изключително тежко и бързо и смъртността при него е до 54%.

Какви специфични изследвания се правят, за да се докаже, че заболяването е менингит?

Наблюдават се отклонения в кръвната картина, в състава на ликвора (гръбначно-мозъчната течност). Самият причинител се изолира от гърлен секрет, както и от ликвора. А при прегледа на лекаря се използват поредица от тестове, с които се установява синдрома на менинго-радикулерно дразнене, сред които е споменатата по-горе вратна ригидност, както и повишена чувствителност към светлина. 

Вярно ли е, че при децата протича особено тежко и може да има съществени последици?

Да, най-възприемчиви са децата до 6-годишна възраст, най-вече поради особености в имунитета при тях. Но и при децата може да протече само като носителство или с назофарингит. Менингитът е с лоша прогноза, когато е с неправилно и късно започнато лечение, както и когато има сепсис.

Защо едни хора/деца са само носители, а други са засегнати по-тежко?

Това зависи от състоянието на имунитета на човека в момента на срещата с причинителя и от наличието на съпровождащи заболявания.

Какви са възможните изходи от болестта?

Изходите варират от пълно оздравяване през различни неврологични увреди - глухота, парализи, изоставане в психомоторното развитие, хидроцефалия, до смъртен изход.

Какво е лечението?

Лечението е в зависимост от формата на протичане. За щастие имаме антибиотици, които лекуват менингококовия менингит. При по-тежки форми се налага използването и на други медикаменти в зависимост от симптоматиката.

Има ли превенция?

Има създадена ваксина, която профилактира заболяването.

В някои страни ваксината за менингит е задължителна. У нас не е в задължителния ваксинационен календар, защото заболяването за щастие е рядко. Поставя се на възраст над 6 седмици. В зависимост от възрастта схемата е различна, но при децата най-често са две дози с интервал от два месеца.

В момента може ли всеки родител, ако прецени, да постави такава ваксина на детето си?

Всеки родител може след консултация с педиатър да закупи ваксината от аптека и тя да бъде поставена на детето му.

Има ли някакви по-особени страничните ефекти при ваксината?

Страничните реакции са както при другите ваксини - температура, оток на мястото на поставянето, главоболие, умора, сънливост, при кърмачета може да има и обрив.

Какво бихте искали да кажете на всички родители, които в момента са безкрайно притеснени във връзка със скорошните новини, свързани с менингит в детска градина в София и починало дете? Има ли с какво да ги успокоим?

Изключително тежко е, когато се случи такъв инцидент. Аз мисля, че няма нужда от успокоение, а по-скоро има нужда да си дадем сметка за отговорностите, които носим. Имам предвид отношението към изпращането на болно дете на детска градина с оправданието, че няма кой да го гледа, отношението към ваксините, сроковете за тяхното поставяне, колко лесно родителят измисля причини да отложи ваксина от задължителните с най-различни обяснения, без да се интересува от мнението на педиатъра. Доколко сме дисциплиниране при спазване на правилата в детските заведения и в същото време не проявяваме ли понякога прекалена търпимост към неспазването им.


А ето и малко повече информация за ваксините от д-р Бояна Петкова:

Според последния доклад на НСИ за 2020, през последните 5 години в България е имало средно по 9.2 случая на менингококов менингит годишно. Това отговаря на честота от 0.2 случая на 100 000 души население годишно. Смъртността е 10-15% от всички заболели.За съжаление няма разбивка на умиранията по диагнози, а само по клас на заболяването.

От Клас 1 "Някои инфекциозни и паразитни болести" през 2020 са починали 17 деца до 19-годишна възраст, като това число включва и случаите на смърт от Covid-19 в тази възрастова група, но няма как да се разбере има ли починали деца от менингоков менигит в предходните години - последната иформация в медиите за смъртен случай, която успях да открия, е от 2006 година. (За съжаление при ПТП за същата година има 22 загинали деца...)

[...]

Менигококовият менигит не е особено често срещано заболяване в България, но понякога въпреки това може да доведе до епидемични взривове в малки общности. Тук има сравнителна таблица за имунизационната политика на различните държави в ЕС.

Виждаме, че ваксина не е въведена предимно в държавите от Скандинавския полуостров, вероятно защото менингококите не са ендемични за района, може би поради студения климат. Виждаме, че в някои държави като Франция и Германия поставят задължителна/препоръчителна ваксина само за щам С, а в други, като Литва - само за В.

Съществува вече и конюгатна ваксина против щамовете A, C, W, и Y (не включва щам В). Виждаме също, че в някои държави, като Австрия, ваксината не се поема от бюджета на здравноосигурителните каси, въпреки че е препоръчителна.

Това са ваксините Бексеро/Bexsero против менингококи от група В и Нименрикс/Nimenrix срещу А, С, W-135 и Y.

[...]

Всеки ОПЛ би следвало да е съгласен да постави ваксината. Опитът ми сочи, че тя не се понася по-тежко от всяка друга "убита" ваксина и може да се постави на хора от всяка възраст, вкл. на възрастни.

Регионалният офис на СЗО за Европа призовава властите на континента да не затварят училищата, когато предприемат превантивни и ограничителни мерки срещу разпространението на Covid-19, пише dnews.bg.

Според съобщение за пресата от СЗО в Европа четири последователни седмици се наблюдава засилено предаване на коронавирусна инфекция, но има по-ефективни инструменти за справяне с този проблем от затварянето на училища. 

"Миналата седмица, с наближаването на зимата, повече от половината страни в европейския регион съобщиха за значително увеличение на броя на инфекциите с Covid-19 във всички възрастови групи", се отбелязва в съобщението. В този контекст 45 държави и територии препоръчват училищата да останат отворени за присъствено обучение, докато седем държави са избрали пълно или частично затваряне на училища, а две препоръчват дистанционно обучение.

СЗО смята, че прекъсването на образованието на децата трябва да бъде крайна мярка. 

"Широко разпространеното затваряне на училища през миналата година, което прекъсна обучението на милиони деца и младежи, нанесе повече вреди, отколкото ползи, особено за психическото и социалното благополучие на децата. Не можем да повтаряме същите грешки", коментира Ханс Клюге, ръководител на европейския офис на СЗО.

Вместо затваряне на училища СЗО препоръчва физическа дистанция, често миене на ръцете, носене на маски, проветряване в класните стаи и увеличен достъп до тестове, особено в местата с висока степен на разпространение.

"За да се намали въздействието на Covid-19 през следващите месеци, е жизненоважно решенията на правителствата и на обществеността да се основават на данни и доказателства с разбирането за това, че епидемичната ситуация може да се промени и че нашето поведение трябва да се промени заедно с нея.

Науката трябва да има предимство пред политиката, дългосрочните интереси на децата трябва да останат приоритет, особено сега, когато предаването на инфекциите се увеличава в редица страни. Разполагаме с по-ефективни инструменти за справяне с този проблем от затварянето на училища", допълва Клюге. 

Как се живее с рядко, хронично неврологично заболяване в България, което затруднява с диагностиката си българските специалисти? Това е историята на Адриана Андреева и Калоян Димитров и тяхната дъщеря Боряна, която се разболява от рядка и сериозна болест, изискваща лечение и внимание цял живот.

В тази ситуация, освен че семейството се сблъсква със заболяването и целия стрес и страх за здравето и живота на детето им, се налага да се сблъскат и с българската бюрократична машина, която предлага всякакви странични занимания под формата на десетки документи и лекарски комисии, само за да получи детето лекарство.

Адриана се е захванала с нелеката задача да популяризира значението на болестта нарколепсия, от която страда и Боряна, създавайки единна платформа и асоциация на болните у нас. Оказва се, че такова заболяване има, но пациенти с него в България - не. И има вероятност причината за това да е абсолютната неспособност за адекватното му диагностициране.

Адриана призовава всеки, който е засегнат от болестта, познава страдащ от нея или се грижи за такъв, да се свърже с нея. Може да ѝ пишете съобщение във Фейсбук и да следите блога ѝ.


Когато в средата на август миналата година по-голямата ми дъщеря Боряна, тогава на 10, започна внезапно да заспива през деня по всяко време и на всякакви места, без очевидна нужда, не обърнах сериозно внимание. В края на месеца ситуацията постепенно и незабележимо ескалира.

Към непредвидените сривове на улицата и неутолимата нужда да поспи поне за малко, прихващайки я и сядайки на някоя пейка, се добави и загуба на мускулен контрол при смях, необясними спазми на тялото ѝ и падане на земята, заспиване над книгата, докато чете, заспиване в колата дори при най-кратки пътувания, неспокоен сън с многократни пробуждания, бълнувания и притрепервания, задъхване при говор, промяна в поведението – очевидна посърналост и раздразнителност. 

Всичко се разви стремглаво за около две седмици. Състоянието ми от лека нехайност до крайно притеснение прескочи в рамките на миг осъзнаване, че нещата не са така безобидни, както ми се иска да са. Че това не са просто симптоми на бърз растеж, повик за внимание или знаци на настъпващия скоро при-тийн. 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НАРКОЛЕПСИЯТА?

Нарколепсията е рядко хронично неврологично заболяване, което засяга способността на мозъка да регулира съня и будното състояние. Все още липсва пълна яснота какво причинява нарколепсията, но по всяка вероятност се касае за автоимунно заболяване. Тялото реагира на даден дразнител (например инфекция) и погрешно атакува свои здрави клетки, което води до недостиг на протеина орексин, отговарящ за редица функции на организма, включително съня и будното състояние.

Класифицирани са два вида нарколепсия: тип 1 и тип 2. Нарколепсията тип 1 се характеризира с ниски нива или пълна липса на протеина орексин (за референция, при долна граница 200, нивото при Боряна е 19). Хората с нарколепсия тип 1 страдат и от катаплексия – внезапно отпускане на мускулите при силни емоции.

Хората, които страдат от нарколепсия тип 2, нямат катаплексия и техните нива на орексин са нормални. Симптомите често започват в детството (на около деветгодишна възраст), но те могат да се проявят във всяка възраст, най-често около 15-тата или 35-тата година. Поради спецификата на заболяването, болният спи по много, но некачествено. 

ЗАЩО Е ТЕЖКО ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ? 

С нарколепсия се живее. Но трудно и некачествено. Представете си да не сте спали 48 часа и след това да трябва да работите активно, да учите, да спортувате, да общувате адекватно… А в края на деня да знаете, че отново няма да спите. Това не е просто умора. Това е наплъстена с дебел слой нощ след нощ неспане филия, с която трябва да закусвате всяка сутрин за остатъка от целия си живот. Колкото и да ви се повдига.

НАРКОЛЕПСИЯТА И БОРЯНА

Боряна изтегли късата клечка и на нея ѝ се падна тип 1. А симптомите се разгърнаха в цялата си стихийност за по-малко от месец – за уточнение, при някои болни симптомите могат да се развиват в продължение на години. Падане, треперене, провлачване на говора, затруднено виждане, промяна на лицето и увисване на челюстта. 

Най-мъчително бе нейното психично състояние. Боряна се събуждаше вече изморена, изнервена и караща се с всички наоколо. Гневът защо се е случило тъкмо на нея. Неразбирането и неприемането на болестта. Всичко това я правеше вечно недоволна и на ръба на истерична криза. Нашият живот се превърна в ежедневно преминаване и лавиране из нейния ад, вилнеещ чрез обиди, агресивен тон и нарушена комуникация. 

Боряна бе официално диагностицирана в специализирана клиника по неврологични болести в Ospedale Bellaria в Болоня под наблюдението на проф. Плаци, водещ в тази област и помагащ на десетки деца от Италия и цял свят.

При едноседмичния ни престой там през февруари 2021 ѝ направиха полисомнография, тест за латентност на съня, актиграфия, изследване на пристъпите на катаплексия, изследване на нивото на орексин в гръбначно-мозъчната течност, кръвни изследвания, ЯМР на мозъка и консултации с ендокринолог. 

Там тестваха и най-разпространения вид лечение с Xyrem. Още от първата доза ѝ подейства така, че на другия ден тя затвори устата си, прибра езика, започна да говори нормално и отчетливо, спря да се отпуска и спи през деня. Самата тя сподели, че вижда по-добре.

ЛЕЧЕНИЕ У ДОМА

Още при първите симптоми с Калоян четяхме, интересувахме се и търсихме начини за помощ в България. Срещнахме се с всякакви лекари и още в края на септември 2020, месец след първите симптоми, имахме дебела папка с изследвания от невролози, кардиолози, уролози…

След престой в детска неврологична клиника при най-известния български детски невролог в София, Боряна бе изписана с диагноза “неустановени гърчове”. Другият най-известен български детски невролог я погледна и каза, че е виждал по конференции клипчета с подобни случаи, но няма опит и не познава никого тук, който да може да ни помогне. Бе откровен – да търсим помощ в чужбина. Така и направихме.

Но надеждата и добро съществуват и тук. Тъй като болестта е хронична и с необходимост от ежедневен прием на Xyrem, бе важно да се преборим за държавна подкрепа в България. За щастие, още в първия месец на прегледи и консултации попаднахме на д-р Чипев и клиника „Инспиро“. Неговата помощ и тази на колегата му д-р Алексиев се оказа повратна за семейството ни и сме му безкрайно признателни за всичко, което направи и продължава да прави за Боряна и до днес.

Той бе първият, който проведе наблюдения над състоянието ѝ с полисомнография, тест за латентност на съня и актиграфия. Следствие на неговите препоръки, Калоян откри и се свърза с проф. Плаци.

Беше ни ясно, че прекарваме нов път. Без представа, че ще е толкова бавно и трудно. Десетки консултации с адвокати, познати на работещи в Здравно министерство, асоциации, ялови опити за преборване на бюрократичните параметри, стреляне в тъмното с подаване на документация към НЗОК и т.н.

Вече сме наясно с процеса: национална болница трябва да се заеме със случая, да изготви експертиза (т.н. ЛКК), да поиска от Здравно министерство необходимото лекарство за лечение да бъде включено в списък по чл. 266а, ал. 2 от ЗЛПХМ за лечение с неразрешени за употреба в Р България лекарствени продукти, писмо за одобрение от ИАЛ (Изпълнителна агенция по лекарствата) за вноса на това лекарство, болницата да намери и посочи валиден вносител и накрая родителите да отидат в НЗОК с този наръч от документи, за да кандидатстват за финансиране.

Следва изчакване и надежда за одобрение на вноса и покриването на разходите. Процедурата се повтаря всеки 3 месеца.  

ЗАЩО ТОВА Е ВАЖНО?

Нарколепсията е рядка неврологична болест. Тя е за цял живот и поради спецификата си удря в психичното състояние на болния и на хората, които се грижат за него. Преброявайки положителните аспекти на опита ни досега, сме щастливи, че Боряна сравнително бързо стигна до диагноза. Надяваме се и до устойчиво лечение в България.

И ние, и тя сме наясно, че болестта е хронична. Че е съпроводена от редица препятствия и няма да може да бъде пилот или хирург, но може да се посвети и почувства удовлетворена от още куп други професии. Стига да расте уверена, че и околните ще проявят разбиране, грижа, уважение и подкрепа спрямо състоянието ѝ.

КЪМ МОМЕНТА

Все още изчакваме отговор от НЗОК за внос и покриване на разходите на Xyrem в България. Мотивацията ни е лична, но отдадеността ни е национална. Нарколепсията не е просто повече нужда от сън – това е сериозно неврологично заболяване, което повлиява всеки аспект на ежедневието. Емоционалната такса, психичните разстройства и пълния душевен срив са само част от неизказаните проблеми.

Това е важно. И то съществува. Въпреки своята рядкост и необичайност. Нарколепсията поставя в крайно изпитание страдащия и неговите близки. И е необходимо да се говори активно, с уважение и разбиране, за да има повече грижа и подкрепа за болните в обществото.

В момента не знаем за друг случай на дете в България. Нарколепсията присъства в регистъра на редки болести в Института по редки болести, но не и с пациенти. Заела съм се с изграждането на информативен уеб сайт и с основаването на Асоциация на болните от нарколепсия в България. 

Пишете ми, ако сте засегнати от болестта или познавате болен от нарколепсия. Ако има повече пациенти, ще има и повече разбиране, повече взаимопомощ и повече спасени и облекчени животи. 


Снимки: личен архив, Адриана Андреева

Абсцесът на гърдата е болезнено натрупване на гной в гърдите, причинено от инфекция. Засяга предимно жени, които кърмят.

Абсцес на гърдата може да се образува, ако сте имали инфекция на гърдата (наречена мастит) и не сте се излекували.

Образуване на абсцес

Според обобщение на научната литература за 2020 г. лактационният мастит се среща при 2–3% от кърмещите жени, 5–11% от които могат да развият един или повече абсцеси.

Ако човек не се лекува от мастит, инфекцията може да унищожи тъканите, позволявайки да се образува под кожата торбичка, която да се напълни с гной. Кърмачката може да я почувства като бучка. Това е абсцесът на гърдата.

Лактационните абсцеси обикновено се появяват поради инфекция със Staphylococcus aureus и стрептококови бактерии. Ако не се лекуват, може да стане опасно за жената, трябва да се диагностицира навреме и да се назначи лечение.

Ако подозирате, че имате абсцес на гърдата или имате симптоми на мастит повече от 24 часа, трябва незабавно да бъдете прегледани от лекар.

Често мастит с усложнение абсцес се развива през първите 3 месеца след раждането, но може да се появи до 2 години по-късно.

Абсцеси на гърдата могат да се образуват при всяка жена, но е по-често при хора със затлъстяване и такива, които пушат.

Болката в гърдите, зачервяването, повишената температура и системните грипоподобни симптоми са ясни признаци на инфекциозен мастит. Когато абсцесът на гърдата, не е свързан със запушен канал и задържано мляко, той е резултат от комбинация на бактерии, които се развиват там, където не присъства кислород (в червата например).

Симптоми

Симптомите на абсцес най-често включват болезнена, зачервена и топла гърда, бучка или подуване на гърдата. Ако имате болка в гърдите и/или болка при кърмене отново може да се подозира абсцес, но нерядко болките са и по други причини.

Възможно е също да имате висока температура и да се чувствате зле, отпаднали, уморени и с треска. Ако бебето изпуска зърното, ако не изтича мляко, също бъдете нащрек. Може да се появи също гадене, повръщане и силно главоболие.

Понякога става дума за по-лека инфекция (мастит), която обаче също изисква медицинска грижа. Ако симптомите ви не започнат да се подобряват в рамките на 2 дни след започване на лечението с антибиотици, назначени от лекар, отново се обърнете към него.

Антибиотици за абсцес

Избраните антибиотици включват пеницилини, устойчиви на пеницилиназа (диклоксацилин или еритромицин), цефалоспорини, сулфонамиди и клиндамицин. Курсът е 10-14 дни.

Всички лекарства трябва да бъдат предписани от лекуващия лекар. Минимално количество от тези антибиотици се отделя в млякото и се счита за безопасно да продължите да кърмите, докато ги приемате.

Клиничното подобрение обикновено се появява в рамките на 24-48 часа: зачервяването намалява, температурата и болката в гърдите отшумяват.

Лечение в болница

Чрез ултразвуково изследване ще бъде установено със сигурност дали страдате от абсцес. Понякога може да се назначи и биопсия на бучката. Лекарите обикновено използват аспирация с игла, ако майката кърми или ако бучката е по-малка от 3 см.

Ако дренираният абсцес остави голяма кухина, ще трябва да се постави превръзка, за да помогне за дренажа и заздравяването. Тогава няма да можете да кърмите от тази гърда, но можете да продължите от другата.

Парацетамолът или ибупрофенът могат да помогнат за облекчаване на болката. Майката може да използва и топъл компрес, за да успокои възпалението.

Събраната гной в гърдата може да се изтегля няколко пъти и да се наложи да се връщате в болница. Обикновено можете да се приберете вкъщи още същия ден с антибиотици, които да приемате у дома.

Абсцесът трябва да се излекува напълно за няколко дни или седмици.

Още подробности за лечението ще намерите тук.

Кърмене с абсцес

Продължете да храните бебето си с двете гърди, ако можете. Това няма да му навреди и може да помогне на гърдата да се излекува.

Опитайте да изцеждате мляко от гърдите си с ръка или помпа, ако кърменето е твърде болезнено.

Някои майки погрешно отбиват бебетата си, когато развият мастит или получат абсцес. В повечето случаи кърменето трябва да продължи по време лечението, тъй като го подпомага и предотвратява ново задържане на кърма.

Съществува и възможност да прекратите напълно кърменето от засегнатата гърда, но да продължите да кърмите от здравата колкото дълго желаете.

Превенция на мастит и абсцес на гърдата

За да избегнете мастит и усложнения като абсцеси, уверете се, че гърдите ви не се препълват. Маститът се появява най-често, ако дълго време сте имали твърде много мляко. Затова следете производството на кърма и не допускайте то да става неспирна силна струя, от която кърменето да ви тежи, бебето да напълнява рязко или да има повече от нормалния брой изхождания и често пълни мокри памперси.

Ако нямате твърде много мляко, но все пак получавате мастит, е важно да не пропускате кърмения или да не правите големи паузи между тях.

Също така носете дрехи, които не са плътно прилепнали към гърдите, и внимавайте за тесните презрамки на раниците за бебеносене например. Опитайте се да не спите по корем и избягвайте оказването на натиск върху гърдите ви.

Ако забележите бучки или възпалени места, лекувайте ги незабавно, за да не се усложнят.

Поддържането на форма и доброто здраве също помагат за предотвратяване на мастити и абсцес. Разходки, слънце и упражнения ще помогнат за излекуването. През първите дни от заболяването, когато симптомите са подобни на тежък грип, все пак е добре да лежите и да почивате.

Какво още може да се направи, за да се предотврати абсцесът?

Нанасянето на овлажнител върху зърната може да им попречи да се напукат, да възпрепятства навлизането на бактерии в тялото и съответно да се причини мастит. Можете да обтривате леко зърната и с кърма. Мийте ръцете си добре, когато кърмите бебето.

Правилното кърменето също може да ви предпази от абсцес.

Ето някои основни моменти:

  • кърменето трябва да е без болка;
  • ареолата трябва се подава повече над горната устна на бебето, отколкото под долната му устна;
  • бебето трябва да захапва гърдата с широко отворена уста и с брадичката добре прилепнала в гърдите;
  • бебето започва да се храни се с бързо смучене, което се преминава в бавно, дълбоко сукане.

Помощ от близките

Абсцесът е сериозно болестно състояние и страдащата жена има нужда от разбиране и подкрепа от околните. Кърмещата майка трябва да почива, докато боледува. Помощта в домакинството е добре дошла в такава ситуация, за да се спестят излишни усилия за майката. Бебето може да спи отделно, но е добре да бъде кърмено всеки път, когато поиска. Изключителното кърмене е пътят към здравето и на майката и на бебето.

Кърмещата майка може би ще има нужда и от болкоуспокояващи. Задължителни са сънят и силната храна. Най-важното е да не се спира да кърменето, за да не рецидивира абсцесът.

Топъл компрес на гърдата преди кърмене или изцеждане на кърма стимулират притока на кръв и отпускат гладката мускулатура, което от своя страна може да помогне на млечния поток.

Студените компреси след храненето на бебето могат да намалят възпалението и подуването.

Възможно е да има намаляване на количеството мляко в засегнатата гърда в дните след лечението на абсцеса. Това е заради затрудненото излизане на млякото от гърдата, но с по-често кърмене ще се коригира производството на кърма.

Млякото от засегнатата гърда може да има солено-кисел вкус, който да не се нрави на бебето в първите дни, и то да го плюе или изобщо да отказва да суче от тази гърда. Изцеждайте се, докато засуче без проблеми. Млякото ще се възстанови и на вид, и на вкус.

Във времената на промяната като константа Българската асоциация по хемофилия ни предизвиква да се движим в крак с новото и да продължим да намираме начини да се подкрепяме дори в настоящата ситуация.

За седма поредна година Асоциацията ни предлага да научим повече за хемофилията и за подкрепата, която можем да окажем на хората с това заболяване. Традиционно по това време на годината ни канят на велопоход, с който да отбележим Световния ден на хемофилията, но в последните две години за съжаление такъв не е възможен заради противоепидемичните мерки в страната.

Но, както знаем, адаптацията е важна, а движението не трябва да спира, затова тази година информационната кампанията, в която сме призовани да се включим всички, е под надслов “Движим се заедно с промяната!”. А промяната беше осезаема особено за хората с хронични заболявания, каквото е хемофилията. Предизвикателствата за тях бяха съществени – от усложнения достъп до лекарства и медицинска помощ до липсата на социална подкрепа. 

Въпреки всички трудности Българската асоциация по хемофилия продължи да подкрепя хората с хемофилия, да информира обществото за спецификите на заболяването и да се бори за необходимото лечение на пациентите с нарушения на кръвосъсирването у нас. А сега, когато наближава 17 април – Световният ден на хемофилията, всички ние имаме възможност да се включим в дейността по комуникиране на заболяването и всичко, свързано с него.

Всеки е поканен да участва в информационната кампания и да разпространи в социалните мрежи послания и важна информация за хемофилията с хаштаг #движимсезаедноспромяната и #световенденнахемофилията. Важно е да се обърне внимание на борбата със социалната дискриминация спрямо пациентите с хемофилия, техните семейства и хората грижещи се за тях, защото все още има стигматизиране на заболяването и необоснован страх от него поради липса на достатъчно познания в обществото. 

Още по-важното обаче е да се предизвикат действия у здравните и социални институции, които са отговорни за осигуряването на по-добро лечение и условия за живот на хората с хемофилия в сложни времена като сегашните.

Включете се в “Движим се заедно с промяната!” и разкажете на повече хора какво представлява хемофилията и от какво имат нужда хората с това заболяване.

А ето и няколко инфографики, които обясняват какво е хемофилията, как се наследява и защо не е опасна за околните.

Сигурни сме, че ще чуваме за успехите на Лиана Апостолова все по-често, затова ви обръщаме внимание да запомните името ѝ. Как се помни и как се забравя, и въобще какво се случва в мозъка ни, е сферата, в която д-р Апостолова е най-силна. 

Тя е професор по неврология, радиология и молекулярна генетика към Университета в Индиана, САЩ, и задълбочено се занимава с болестта Алцхаймер. Толкова задълбочено, че един ден като нищо ще четем “Лиана Апостолова” и “Нобелова награда” в едно изречение. 

Преди това ви я представяме в Майко Мила, за да разкаже малко повече за това обществено значимо заболяване и за работата си.

Лиана завършва Медински университет София и след това заминава за САЩ, за да специализира. Избира неврологията, защото ѝ е интересно да изучава мозъка. Работи в Лос Анджелис 12 години, а после се мести в Индианаполис, където работи в Университета на Индиана. Омъжена е, майка на две момчета.

В момента Лиана има клиничен кабинет в Университета на Индиана, където приема, диагностицира и проследява пациенти два пъти седмично, а през останалото време се занимава с наука.

Прави го вече 20 години, а в момента оглавява мащабен проект в 25 университета в САЩ, който изследва ранната форма на Алцхаймер, засягаща хора до 65 години. 

Под нейно ръководство са 19 клинични екипа, които набират болните и събират данните, и още 13 научно-изследователски отбора, които анализират тези данни. 

Междувременно Лиана е ръководител и на няколко други клинични проучвания с конвенционални пациенти с Алцхаймер в напреднала възраст. Преподава на студенти по медицина и специализанти по неврология и психиатрия. 

Намери време да говори и с нас, за което от сърце благодарим.


Кажете ни какво въобще е болестта Алцхаймер?

Това е невродегенеративно заболяване и най-честата форма на деменция в света. Деменцията е общ синдром на когнитивни нарушения, които се появяват най-често в напреднала възраст. Не е умственото изоставане, при което има недоразвитие на определени когнитивни способности в детска възраст. 

95% от хората, които развиват болестта, са над 65-годишни, като след тази възраст рискът се повишава експоненциално. Само 3 до 5% развиват болестта по-рано в живота си. 

Казвате, че Алцхаймер е най-честата форма на деменция, но какво го различава от останалите видове деменция?

Алцхаймер се причинява от натрупване на два протеина в мозъка – амилоид и тау. Счита се, че амилоидът е основната причина, а тау се натрупва впоследствие. 

Докато сме млади, имаме активна система за изчистване на амилоида, но при повечето болни от Алцхаймер с възрастта механизмите за прочистване на този токсичен продукт се забавят. Това е механизмът на заболяването в късна възраст.

Редките генетични форми на Алцхаймер се дължат на мутации, които причиняват свръхпродукция на амилоид. И при хората с Даун, при които има три копия на хромозомата, на която е генът на амилоида, се стига до свръхпродукция. Всички хора с Даун за съжаление развиват Алцхаймер на около 30–40-годишна възраст. 

Причинява ли Алцхаймер неизбежно смърт?

Заболяването е изключително разпространено в цял свят и е в топ 6 на причините на смърт след инсултите, раковите, белодробните и сърдечните заболявания; а сега Covid-19. 

Смъртта настъпва не защото хората губят възможността да помнят, да планират, да се ориентират, а защото се залежават

Когато загубят способностите си за амбулация и са приковани в болничното легло, те стават много податливи на инфекциии на пикочните пътища, пневмонии, сепсис – и тези инфекции ги побеждават. 

Наследява ли се болестта?

При класическата форма говорим за наследяване на риск за болестта, тъй като тя не се предава само с един-единствен ген. При Алцхаймер в късна възраст роля играят много гени, които, в зависимост от комбинацията, наследена от родителите ни, предопределят нашия индивидуален риск. 

Болестта по майчина линия носи малко повече риск от тази по бащина линия. Но дори и двамата родители да имат Алцхаймер, това не значи, че децата им непременно ще развият болестта. 

Обяснете ни защо се занимавате специфично с Алцхаймер при по-млади хора?

Причините за болестта и за по-бързата ѝ прогресия сред по-младите не са ясни. И понеже тези болни са едва 3-5% от всички хора с Алцхаймер, заболяването в по-ранна възраст не беше систематично проучвано досега. 

В един институт могат да се съберат приблизително 50-60 болни, но с мрежа от клинични бази из всички щати можем да съберем 700-1000 и тогава имаме възможности за сериозна наука и силна статистика. Това ни е целта – да направим проследяване на болните и да изучим подробно болестта. 

Срещаме се с пациентите веднъж на 12 месеца за детайлни изследвания – събираме клинични данни, психологични изследвания, ДНК, кръв, ликвор, образна диагностика – ЯМР и ПЕТ с контрастни материали, които се свързват с двата протеина на Алцхаймер и демонстрират натрупванията. 

Идеята е след като придобием представа какво се случва с тези болни в рамките на първите 24 месеца, да ги включим в терапевтични проучвания на нови медикаменти. 

Какво ви прави впечатление по време на проучването с по-младите хора, страдащи от Алцхаймер?

Поради малкото случаи на младата форма на болестта, лекарите не са подготвени достатъчно и не диагностицират болните навреме. На повечето пациенти им се казва, че им няма нищо, че е стрес или депресия. 

Ако пациентът е жена, обикновено ѝ казват, че е в менопауза. Така болните ходят недиагностицирани, влошават се, губят функции, без да разбират защо.  

Много биват уволнени на възраст, на която нямат достатъчно спестявания. И много се грижат за деца в училище или в колеж, когато губят доходите си. Семействата им не разбират какво става и ги обвиняват. 

Важно е колегите да разберат основните разлики между нормалното старческо отслабване на паметта и деградацията на паметта от Алцхаймер. 

Да не можеш да намериш думи или да си спомниш името на приятел моментно не е Алцхаймер, а си е нормално стареене на мозъка. 

Моментът, в който влезеш в една стая и си кажеш „За какво дойдох тук?“ и информацията се възстановява след минута-две, не е Алцхаймер.   

При Алцхаймер информацията се забравя напълно и не се възстановява. Не се формират спомени. Затова и възрастните хора с Алцхаймер могат безкрайно много пъти да питат едно и също нещо – например „Кога ще дойде синът ни да ни види?“, и да не помнят не само отговора, но и че са питали. 

Други тревожни промени са, че се губят, плащат сметки по два-три пъти или забравят да ги платят систематично, купуват едно и също нещо по няколко пъти и пр.

Какво бихте посъветвали хората с близки и роднини, болни от Алцхаймер?

Ако се грижите за такъв болен човек, не бива да му се ядосвате и да го обвинявате, защото той не е виновен. Конфронтацията не помага. 

Ако например болният си е внушил, че сестра му е жива, а тя отдавна е починала, няма нужда да се конфронтираме с него, по-добре е да се съгласим или да подминем разговора. Важно е да има спокойна динамика при тази болест, а и при всяка друга. 

Семейството има нужда от образование, да се запознае с литература, от която да разбере как да се справи с проявите на болестта и какво го очаква. Има много какво да се научи от книгите, от групите за подкрепа, от професионалистите и експертите. 

Аз бих препоръчала Гражданското Сдружение Алцхаймер България на всички, които имат близки с Алцхаймер.

Това обяви днес в интервю за Нова телевизия министърът на образованието Красимир Вълчев. Той посочи, че ще разчита на лекарска преценка в зависимост от хроничното заболяване, което има дадено дете. Според него е рисково решението да се оставя единствено в ръцете на родителите, тъй като това може до доведе до много висок процент ученици, които няма да посещават училище.

Предвижда се застрашените деца да може да учат в електронна среда заедно със съучениците си, които са в реалната класна стая. Ученикът ще "присъства" в часовете чрез електронно устройство, което е различно от дистанционната форма на обучение.

Вълчев обясни, че ще се търси дистанциране между децата от отделните паралелки, а не вътре в самия клас, което ще е трудно изпълнимо и няма как да се очаква учениците да спазват съвсем стриктно препоръчаната дистанция.

В случай на заболяло дете целият клас ще преминава в електронна форма на обучение.

Все още няма информация дали децата, в чиито семейства има хора, попадащи в рискови групи при заразяване с COVID-19, също ще могат да участват електронно в клас, за да се намали опасността за здравето на близките им.

Паник атака след 3... 2... 1... СЕГА!

Няма родител, видял тези снимки, на когото да не му се е разтупкало сърцето, да не го е стегнало челото, да не е креснал срещу екрана поне едно ВНИМАВАЙ. За щастие, нищо от тях не е истина и всичко, което виждате, е продукт на перфектна работа с Фотошоп. Бащата и детето все пак са истински.

Героят, който, както казва един от хората, коментиращи под снимките му, или е най-лошият родител на света, или тъкмо обратното - най-добрият, се казва Стивън Кроули и е дъблинчанин. И освен че притежава чудесно чувство за хумор, успява да вкара и своя кауза чрез снимките.

Както Стивън разказва за The New Yorker, дъщеричката му се разболява от рядко имунно заболяване, когато е 4-месечно бебе. Прекарва половин година в болница, където преминава през химиотерапия и трансплантация на костен мозък. В един момент Кроули си дава сметка, че всички роднини имат нужда от малко разведряване, и започва да "поставя" малката в какви ли не опасни ситуации с помощта на Фотошоп.

После снимките отбелязват голям успех. Хората не просто ги приемат добре, но и чуват историята на семейство Кроули и тяхната дъщеричка и започват да питат Стивън как и те самите могат да дарят костен мозък. Затова бащата продължава да снима дъщеря си, която е вече близо 4-годишна, за да може да продължи да дава гласност на каузата си.

А ето ги и разкошните снимки на малката, които могат да докарат всеки до ръба на нервна криза и после да го върнат със смях обратно:

Don't worry, this is photoshopped.

.

Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.
Don't worry, this is photoshopped.

В обществото ни битуват митове за какво ли не, и особено за редките заболявания. Често става така, че когато нямаме достатъчно информация за дадена болест, ние я виждаме като много страшна, заразна (дори и да не е) и несъвместима с пълноценния живот. Хемофилията е едно от тези редки заболявания, за които мнозина от нас не знаят много, но пък някак успяват да изградят мнение, водещо много често до предразсъдъци и дискриминация. А те пречат повече от самата болест на семействата с деца, болни от хемофилия, и на всички хора, живеещи със заболяването, да живеят нормално.

Затова решихме да поговорим с майка на дете с хемофилия, за да чуем от първа ръка как се живее с тази диагноза в семейството. Емилия ни сподели, че след първоначалния шок всъщност не е толкова страшно. Ще прочетете и препоръките на д-р Денка Стоянова от Клиниката по детска хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна”, ИСУЛ, за което ѝ благодарим.

Благодарим специално и на прекрасните хора от Българската асоциация по хемофилия, които ни помогнаха да осъществим това интервю.


Емилия, как разбрахте, че детето ви има хемофилия?
– Михаел беше на 2 месеца, когато в живота ни влетя хемофилията. Влезе като торнадо, помитащо хармонията в дните ми с бебето. До онзи ден не знаех нищо за това състояние, бях я срещала като име, но не я познавах.

Тя дойде в един от най-прекрасните моменти на единение между майка и дете – кърменето. Пухкавата бебешка ръчичка започна да се подува в горната част на дланта и да посинява. След посещение при личния му лекар, стигнахме до хематолог. Любопитен в нашата история е фактът, че всъщност в хематологичния кабинет попаднахме случайно – от лабораторията ни бяха дали резултатите на друг пациент, който беше с нисък хемоглобин.

Заради хемоглобина личният лекар ни прати да се консултираме със специалист, където аз споменах, че след вземането на кръв от вената, много дълго време не можех да спра кървенето. Това насочи хематолога към диагнозата. Потвърди се веднага. В началото отказах да я приема. Не вярвах, че този кошмар не е само сън.

Колкото повече четях за болестта, толкова повече се страхувах. После поглеждах бебето и виждах усмихнато, здраво човече. И се успокоявах. С времето се научих да виждам само усмивката.

Какъв е случаят с наследяването на болестта във вашето семейство?
– Нямах информация някой от семейството ни да е болен или носител на хемофилия дотогава. В периода на отхвърляне търсех информация за друг начин за потвърждаване на диагнозата и стигнах до генетичните изследвания.

Изследвахме се двамата с Михаел. От лабораторията казаха, че се нуждаят и от моя кръвна проба. След няколко месеца отново се потвърди диагнозата. Разликата беше, че сега вече знаех, че аз съм носител. Това обясни и съществуващи проблеми с кръвосъсирването и при мен, които до този момент се обясняваха с други причини. 

Какви са основните предизвикателства в живота на човека с хемофилия и на неговото семейство?
Инфузиите. Тежката форма на хемофилия изисква профилактика – венозно вливане на лекарства със съответните липсващи фактори в кръвта, в случая фактор VIII.

Преди да се науча аз да правя венозната манипулация, трябваше да съобразяваме пътуванията си – или да се случват между две инфузии, или да сме осигурили контакт с медицински специалист, който може да я направи на мястото, където отивахме. Въпреки това, трябваше и да сме на не повече от 1 час път от най-близкото здравно заведение, където биха могли да му поставят фактора при спонтанен кръвоизлив или травма.

Приемането и разбирането. Има хора, които отказват да приемат, че проблемът в кръвосъсирването не прави децата ни по-чупливи, те не се нуждаят от специално обгрижване, още по-малко от изолация. Нашите деца, като всички останали се нуждаят от общуване, от игри, от приятели.

Физическата активност е задължителна, за да може да се поддържа добър тонуса на мускулите и ставите, което е предпоставка за намаляване на риска от спонтанно кървене. Трябва да се избягват травматичните и контактни спортове като бокс, например. При записването в детската градина преминах през тежки преговори, но въпреки всичко „рискуваха“ и го записаха.

В този ред на мисли, намирането на баланс между предпазването от травми и безгрижните детски игри е също известна трудност.

Какви са най-честите предразсъдъци и митове, свързани с хемофилията, с които сте се сблъсквали досега?
– Мит 1: Скоростта на кървене е по-голяма. При хемофилия процесът на кръвосъсирване започва по-късно в зависимост от тежестта на състоянието, но кръвта не тече по-бързо.

Мит 2: Хемофиликът трябва да избягва физическите натоварвания. При всички възрасти се препоръчва физическа активност, като най-често препоръчваните спортове са плуване и колоездене. Могат да се практикуват всички спортове, които не се свързват с висок риск от травми.

Какъв е животът като родител на дете с рядко заболяване?
– Предизвикателство. Понякога ходене по въже. Борба със себе си и с обществото. Въпреки и заради всичко това – прекрасен.


Д-р Денка Стоянова

Клиника по детска хематология и онкология , УМБАЛ „Царица Йоанна”,ИСУЛ,София

Хемофилията принадлежи към групата на вродените коагулопатии. Това са вродени, най-често наследствени заболявания, при които кръвта се съсирва много по-бавно в сръвнение с кръвта на здрави лица, поради липса, намаление или дефектна структура на някои от факторите на кръвосъсирване.

Най-честата коагулопатия е хемофилията – 1 на 10 000 новородени като 80 – 85 % е хемофилия А. При нея се касае за намаление или липса на фактор VIII на кръвосъсирване, а при хемофилия В – на фактор IX. Причина за липсата или дефектната структура на факторите на кръвосъсирване е дефект в съответния ген, който е отговорен за синтеза на дадения фактор.

Хемофилия А и В се онаследява по особен тип – рецесивно, но тъй като ген кодиращ факторите VIII и IX има само върху половата Х хромозома, боледуват само мъже, които носят дефектна Х хромозома. При 1/3 от болните липсва наследственост – налице е нова мутация.

Типът на генния дефект определя тежестта на заболяването.
Тежка степен е при ниво под 1% и клинично протича предимно със  спонтанни  кръвоизливи в стави и меки тъкани.
Средно тежка степен е при ниво 1-5 %. При тази форма се наблюдават рядко спонтанни кръвоизливи, има продължителни кръвоизливи при травми или хирургични интервенции.
Лека степен при ниво на фактор 5-40%. Протича с кръвотечения при травми или хирургични интервенции.

Диагнозата се поставя базирайки се на клиничната изява, статуса на кръвосъсирване с удължено АРТТ и определяне нивото на факторите на кръвосъсирване чиято норма е 50 -150%

Ставните кръвоизливи са най- честата клинична проява на заболяването поради анатомични, биохимични и механични причини. Най-често засегнатите стави са коленните, следвани от глезенните, лакетните и гривнените. Честите ставни кръвоизливи водят до тежки нарушения в структурата им и в крайна степен до пълна инвалидизация, ако не се направи смяна.

Заплашващи живота кръвоизливи са кръвоизливи в централната нервна система, гастроинтестиналния тракт, в областта на шията и очите. Тяхното лечение трябва да се осъществява в болнично заведение.

Основна цел на лечението на пациентите с хемофилия е профилактика и лечение на кръвоизливите с дефицитния съсирващ фактор и подобряване качеството им на живот.

Има два основни начина на лечение:
1.При необходимост, т.е. при наличие на кървене или предстоящи хирургични интервенции. Прилага се предимно при пациенти с лека и някои със средно тежка форма;

2. При пациенти с тежка форма се прилага лечение с профилактика, което цели  превръщане на степентта на заболяване в средно тежка и по този начин се  намалява риска от развитие на  тежко ставно засягане. Има няколко вида профилактични режими:

- Първична профилактика, когато започва под 2-годишна възраст и преди второ ставно кървене

- Вторична - след второ ставно кървене

- Третична – при възрастни когато вече има ставно заболяване.

В последните години навлязоха нови препарати за лечение на това хронично заболяване – такива с удължено действие, които се прилагат подкожно. Всичко това дава възможност на пациентите с хемофилия да водят пълноценен живот без страх от честите венозни манипулации и зависимостта от болестта.

 Съветите към хората с хемофилия, особено към децата, са:

  • провеждане на стриктна и адекватна профилактика с цел съхранение на ставите и избягване на тежка инвалидизация; 
  • избягване на травми; 
  • добре балансирана физическа активност  с правилно избран спорт – плуване, голф, бадминтон, стрелба с лък, колоездене, гребане, тенис на маса;
  • правилно хранене – избягване консумация на дразнещи стомаха и червата храни;
  • намаляване на затлъстяването.

През последните години с обезпечаване на достатъчни количества препарати, заместващи факторите на кръвосъсирване, и провеждане на адекватно лечение пациентите с хемофилия могат да водят абсолютно пълноценен живот. Все още се срещат трудности при намиране на работа, тъй като работодателите се страхуват от чести отсъствия с цел лечение. Разбира се, не всяка професия е подходяща за хората с хемофилия. При децата се среща проблем с настаняването в детски заведения поради страх от персонала във връзка с тяхното обгрижване.

https://maikomila.bg/%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d0%b3%d1%8a/

Несъмнено светът е изправен пред редица предизвикателства, които влияят на здравето на човечеството и понижават качеството на живот. През тази година Световната здравна организация (СЗО) обяви кои са 10-те най-големи заплахи за здравето в глобален план и стартира 5-годишен стратегически план, за да се справи с тях.

Замърсяването на въздуха и климатичните промени

9 от 10 души дишат замърсен въздух всеки ден. Според СЗО мръсният въздух е най-рисковият фактор за човешкото здраве през 2019. Фините прахови частици проникват в дихателната система и кръвообращението, увреждайки белите дробове, сърцето и мозъка. 7 милиона души годишно умират заради замърсения въздух.

Една от основните причини за замърсяването на въздуха - използването на фосилни горива, е и сред основните причини за климатичните изменения. Очаква се между 2030 и 2050 г. заради промените в климата да си отиват годишно 250 000 души - от недохранване, малария, диария, претопляне, всички те вследствие на покачването на температурите.

Некомуникирани заболявания

Сред основните причини за преждевременна смърт са заболявания като рак, диабет и сърдечни болести. Често пациентите не съобщават навреме симптомите си или никога не се изследват. 70% (41 милиона души) от всички смъртни случаи по света са вследствие на тези болести, като 15 милиона души си отиват прекалено рано - между 30 и 69-годишна възраст.

Грипна пандемия

СЗО предрича нова грипна пандемия - въпросът е кога ще се случи и колко тежко ще бъде. Възможностите на света да се справи с нея зависят от готовността на всяка държава. СЗО постоянно следи циркулацията на грипните вируси с цел да засече потенциалната пандемия. За това отговарят 153 институции в 114 държави.

Липса на нормална среда за живот

Повече от 1,6 милиарда души (22% от световното население) живеят на места, където нямат достъп до базови условия за нормален живот. Заради суша, глад, войни и миграция огромно количество хора живеят на места със задълбочена криза и почти никакви здравни услуги. И това се случва почти навсякъде по света.

Резистентност на бактериите

Антибиотиците, противовирусните лекарства, антималарийните препарати са сред най-големите успехи на съвременната медицина. Времето на тези лекарства обаче изтича. Резистентността на бактерите, вирусите, паразитите и гъбичките към голяма част от тях заплашва да изпрати човечеството обратно във времена, в които лекуването на пневмония, туберкулоза, гонорея или салмонелоза не са били толкова лесни. През 2017 г. 600 000 души са се оказали резистентни към най-ефективното и достъпно лекарство срещу туберкулоза. Лекарствената резистентност е факт поради прекомерната употреба на антимикробни препарати от хората, но не само. Влияние оказват и антибиотиците, които се дават на животните, отглеждани за храна, както и антимикробните препарати, използвани под една или друга форма в околната среда.

Ебола и други смъртоносни патогени

СЗО издаде списък със заболявания и патогени, които имат потенциала да създадат извънредно положение, а за тях няма адекватно лечение и ваксини. Този списък за болести, които приоритетно трябва да бъдат проучвани и следени, включва ебола, няколко други хеморагични трески, зика, нипа, близкоизточен коронаровирусен респираторен синдром, тежък остър респираторен синдром, както и заболяването Х, което олицетворява необходимостта да сме подготвени за неизвестен патоген, който може да причини сериозна епидемия.

Лоша първична медицинска помощ

Първичната медицинска грижа обслужва по-голямата част от здравните нужди на човек през целия му живот. В глобален план са необходими системи на здравеопазване със силна първична медицинска помощ, за да се достигне по-голямо покритие на медицинската грижа. Въпреки това много страни нямат адекватни лечебни заведения за първична медицинска грижа.

Отказ от ваксинация

Отказът от ваксинация въпреки наличието на ваксини заплашва да спре прогреса, който имаме в борбата със заболявания, предотвратими чрез ваксини. И не само това. Скоро ви срещнахме с д-р Велислава Петрова – българката, открила, че вирусът на морбили изтрива имунната ни памет, която ни обясни съвсем подробно какво се случва с организма ни със и без ваксини.

В момента ваксините предотвратяват между 2 и 3 милиона смъртни случая на година, а още поне 1,5 милиона могат да бъдат предотвратени, ако нивото на ваксинация се подобри.

Случаите на заразяване с морбили, например, са се увеличили с 30% в световен мащаб. Причините за повечето заболели хора са комплексни и не се дължат само на отказа от ваксини, но в някои страни, които са били близо до тоталното изкореняване на заболяването, се наблюдава неговото завръщане.

Денга

Денгата е зараза, разнасяна от комарите, която причинява симптоми, подобни на грип, може да е с летален изход и убива до 20% от хората с тежка форма на заболяването. Тази силно заразна тропическа треска е тлееща от години заплаха.

Много случаи на денга се изолират през дъждовните сезони в Бангладеш и Индия. Но се наблюдава разпространяване на заразата и към места, които са с по-умерен климат, като Непал например, в които досега не са се сблъсквали със заразата.

Смята се, че 40% от света е застрашен от треската и има над 390 милиона заразени на година.

ХИВ

Прогресът, който светът е постигнал в борбата с ХИВ от гледна точка на тестване, лекуване с антиретровирусни медикаменти и вземане на превантивни мерки, за да се предотврати заразяване, е неоспорим. Но епидемията продължава да вилнее, отнемайки живота на близо милион души годишно. От началото на разпространение на болестта заразени са над 70 милиона, от които са починали около 35 милиона.


cross