Все още никой не е станал абсолютен специалист по родителство (и едва ли някой някога ще стане), Може и да не сме специалисти, но уверено твърдим, че съветите, които ще видите по-надолу, НЕ ТРЯБВА да ги прилагате.

Не сме сигурни какво са ми мислели хората едно време и как човечеството е оцеляло до днес, ако наистина са си гледали децата така. 

Повиване с рози

Как ви звучи комбинацията сол с рози? Докторът на знатното флорентинско семейство Алдобрандини в свой труд от 1254 г. дава такива препоръки: новороденото дете трябва да бъде обвито с розови листенца и сол, а повиването е позволено само от опитна бавачка. Бебето е подобно на восък, приема различна форма, затова то ще бъде такова, каквото бавачка го направи. Така че красотата и грозотата до голяма степен зависят от нея. Когато ръцете, краката и главата на детето са добре повити, оставете го да спи в люлката.

Смяна на пелени

В книгата „Раждането на дете или щастливо раждане“ от 1612 г. можете да намерите следните съвети: трябва да затворите всички прозорци и врати, да сложите бавачката до огъня, да поставите възглавница върху краката ѝ и да я покриете с нещо, което да предотврати продухването на детето. Бебето е добре да се мие с гъба или ленена кърпа, напоена с вода и вино. Необходимо е пелените да се сменят в 7 часа сутринта, по обяд и в 7 часа вечерта. И тогава смяната на пелени си е била цяло приключение.

Кое вино е подходящо за деца?

Не, правилният отговор пред 1450г. не е бил „никое“. Ето какво съветва лекарят Микеле Савонарола в книгата си за грижите за дете от 1450 г.: децата под 7-годишна възраст трябва да пият обикновеното вино, разредено с вода, в зависимост от силата на виното и възрастта на детето. За предпочитане е да му се дава бяло, а не червено вино. Авторът препоръчва на кърмещите майки да пият вино с лек вкус.

Зъбоникненето е било ужас и тогава

Какви са единствените средства, които не са били препоръчани през 15-ти век, за да се улесни никненето на млечни зъби: пастет от мозък от заек, гъши мазнини и кучешко мляко. През 20 век обаче ситуацията не се е подобрила много: на родителите е било препоръчвано да мажат венците на децата с алкохолни напитки, например уиски. Д-р Мери Естер Хардинг през 1920 г. пише, че алкохолът е най-доброто успокояващо и хипнотично средство за бебета и малки деца. В състава на някои популярни сиропи, които улесняват никненето на зъбки, дори бил включен морфин. Един от тях – „Mrs. Winslow’s Soothing Syrup“, се произвежда до 30-те години на миналия век.

Без проява на нежност, моля

В началото на XX век родителите се били съветвани да се придържат по-скоро към сурови принципи при общуването с деца: не ги прегръщайте и ги целувайте, не си играйте с тях и ги взимайте в ръце, колкото се може по-малко. Дървената пръчка се препоръчва като средство срещу истеричните изблици, а всякаква нежност се порицава. Смята се, че това не просто ще развали детето, а ще доведе и до неговата смърт.

Ами храненето?

Едно време са бързали да слагат децата на гърнета, още преди да могат да седят. Но бързането със захранването е било още по-голямо. Съветите били детето да се захрани с каша и мляко още на третия ден след раждането. Плодов сок можел да му се дава на три седмици, както и намачкани плодове и зеленчуци. Яйца на петата седмица, бекон на деветата. За по-големите деца режимът бил следния - ако детето е гладно, дайте му сух хляб. А в допълнение към месото и кашата, детето може да получи бира.

Баня със свинска мас?

Може би сте чували за ваните със зехтин, които София Лорен си е правила против бръчки, но се оказва, че лекарите едно време също са препоръчвали бебетата да се омазняват хубавичко. Техните бани са били в свинска мас, зехтин или течен вазелин. Бебето трябвало да се покрие от главата до петите с мас и след това да се изтърка със „стара мека ленена кърпа“.

Източник: Buzzfeed

На всички ни се е случвало да ни подаряват неподходящи, странни и откровено тъпи подаръци. Но е още по-съмнително и дразнещо, когато собствената ти свекърва те дарява систематично с неща, които знае, че не искаш и не харесваш.

Днес ви споделяме една забавна история от Scary Mommy и искрено се надяваме да бъде прочетена от повече настоящи и бъдещи снахи, свекърви, тъщи и зетьове.

Поглеждам през прозореца и виждам как свекърва ми пристига. Бавно излиза от колата си, отива до пасажерската седалка и измъква нещо доста голямо оттам. Излизам пред входа, за да я посрещна, а тя ми връчва тържествено подарък: голямо, избуяло, зелено растение в саксия.

Поредното растение, което ми подарява. Изглежда, че това е новият ѝ любим избор за подарък, когато има някакъв повод. Растението винаги е грижливо обвито в целофан и върху него се мъдри цветна панделка. Новото ми цвете в саксия ще бъде страхотно допълнение към колекцията ми от растения вкъщи, но има един проблем – НЯМАМ ТАКАВА КОЛЕКЦИЯ. Защото покрай децата и всички останали житейски ангажименти, успях да убия 100% от всички цветя, които са ми подарени.

И, заклевам се, тя продължава да ми ги подарява нарочно.

И сега, преди да застанете на страна на съпруга ми и да ме наречете конспиративен теоретик, искам да ме изслушате. Защото ви уверявам, че имам шесто чувство, включително за скритите намерения на свекърва ми.

Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че тя със сигурност знае, че съм убила всичките си растения. Знае го, защото всеки път, когато идва у дома, сканира детайлно помещенията и забелязва всичко, което присъства или пък липсва. Прави коментари за съвсем малки неща като олющена боя по стената или миниатюрно петънце върху дивана.

Помни колко пъти съм използвала сервиза, който ни подари на сватбата, и обръща внимание, когато в дома ни се появи някоя нова мебел. Няма начин да се разхожда из нас и да не забележи, че растенията, които ми е подарила, ги няма.

УБЕДЕНА съм, че изпитва удоволствие, когато се провалям.

Не говоря за големи провали като брака ми или отглеждането на внуците ѝ (все пак не е злодей), а по-скоро за дребни, ежедневни провали като изгоряла празнична вечеря във фурната. Умира си за такива неща! Виждам я как се подсмихва и как ме поглежда с тази усмивчица, докато ми подарява поредното цвете. 

Не знам защо е такава. Престанах да се опитвам да я разбера преди доста години, както ме посъветва терапевтът ми. Той смята, че това поведение е насочено много повече към самата нея и не засяга толкова мен. Хубаво! Но все пак ме дразни. Ще попитате как се справям със ситуацията?

Още не сме свършили, скрол надолу

Може би ще харесате и...

И аз съм човек

Как да разпознаем сигурните знаци, че свекървата не ни обича

И аз съм човек

Как да се справим с (не толкова симпатичната) рода на половинката

Истории с dm

Майка ми, майката на моята майка и майката на моя съпруг

Дори не се опитвам да държа цветята ѝ живи. Безсърдечно е, знам.

Красивите им цветове просто загиват бавно из стаите или на терасата. Но така държа на позицията си. Да, вероятно трябва да се опитвам да се грижа за тях и да ги сложа на подходящо място у дома, а не да ги превръщам в жертвени агнета на нашата тиха война. Но реално ми се иска аз сама да си купя растения, да се грижа за тях перфектно и после да ги размахвам пред очите ѝ като огромен зелен палец. Това наистина ще я подразни.

Обаче едва ли ще прибегна до такава зелена вендета. По-скоро ще продължа да правя същото, което и до момента. Ще се въртим в омагьосания кръг на пасивно-агресивното поведение завинаги. И когато един ден аз съм на нейното място и децата ми са женени, ще се постарая да счупя този порочен кръг. Ще подарявам само изкуствени сукуленти и пари!

Децата са малки сладки слънчица, правещи света по-красив, добър и светъл… Бла бла бла. Това е факт и го знаем. Но хайде да поговорим за онези вледеняващо ужасни моменти, в които проговарят с глас като от отвъдното и с отнесен поглед ни съобщават как в стаята присъства човек, умрял преди да се родят, или как са дошли на този свят, след като са умрели и са избрали да се появят точно при нас… И какво ли още не.

Е, започнахме този разговор с един пост във Фейсбук, в който ви питахме точно това: кои са най-вледеняващите кръвта неща, които сте чували от децата си. И така, общо взето, отворихме кутията на Пандора, от която излетяха всякакви страшни (и някои смешни) истории. И понеже вече не сме спали дни наред, ви предлагаме някои от тях, за да не будуваме в ужас само ние. (Запазен е оригиналният правопис на историите.)

Martina Georgieva
След като със синът ми бяхме посетили умиращия ми от рак баща, слизайки по стълбите ми каза: "И тебе те чака това скоро, нали знаеш..." Беше на 6 години.

Maya Gramovska
Дъщеря ми наскоро с най-серизен тон и вид дойде при мен и каза "Мамо вие сега тук сте две майки. Само че ти не виждаш другата." Направо ме побиха тръпки... Попитах я къде е и отговорът беше "Точно зад теб. Има бяла коса и розова тениска."
Някак вътрешно реших, че е майката на мъжа ми, която почина преди години. Чак ми домиля после като помислих, че може да е тя. А и от много малка се заглежда по ъглите в същата стая, усмихва се и сякаш реагира на някого.

Maya Skorokhod
Големият ми син... В детската градина рисуваше черно слънце. Бях подивяла. Гледахме слънцето и му обяснявах, че е жълто. Той каза, че от тук така се вижда, но всъщност то е черно. Рисуваше хората затворени в стъклени планини. Ужасът беше, когато беше на почивка с баба си и дядо си и аз отидох да го взема. "Мамо, беше ми мъчно за теб, но не много. Когато ти не си с мен, до мен е моята друга майка. Тя е същата като теб, но с черна коса." Аз съм руса... Бяхме на квартира, а той на 2,5 годинки и вечер заспиваше с гръб към стената, защото имало леличка, която го гледала и той не можел да заспи. Вече е на 23 години и той още помни тези неща.

Милка Колдамова
Прясно, от вчера. Излязохме с едната дъщеря (10) до кварталния магазин и се прибираме. Аз нещо се заблях и забавих крачка, тя е на две-три крачки пред мен. Стига до една нищо и никаква уличка, спира се, изчаква една кола и пресича. Аз я настигам и тя ме пита - Случвало ли ти се е да живееш един и същи ден два пъти? Аз включвам обяснителния режим за "дежа вю", какво е, що е...И питам на свой ред, откъде й е хрумнало. Ами, аз този ден вече съм го живяла, само че като пресичах, колата ме блъсна и аз умрях...

Iva Jordanova
В много ранна бременност, дъщеря ми на 4г.всяка вечер говореше на бебето и му пожелаваше лека нощ. Едва вечер нищо и аз питам-няма ли да кажеш нещо на бебето? Тя- ами не,защото няма бебе вече. Щях да имам братче....След няколко дни разбрахме че е права,бях направила спонтанен аборт.

Manuela Sheigarovska-Dyankova
Вече съм го разказвала май, но синът ми беше на около 2 и половина когато ми каза, че преди да се роди е бил някъде на високо и от там са му казали да си избере майка и той ме видял в една дълга рокля на цветя и ме избрал. Пак по това време някъде около година твърдеше, че има една баба в неговата стая и постоянно играеше с нея. Питах го дали го е страх и той отговори "Не, тя е много добра, усмихва ми се и ме гали по главата." Като бяхме навън често бързаше да се прибира, защото бабата го чака да си играят.
Дъщеря ми пак на около 2-3, веднъж в просъница ми каза, че преди да дойде при нас е имала мама Сиси и тати Боян, но е била много малко при тях. Но сега щяла да остане с нас много време.

Katya Dikova
Голямата ми дъщеря, на около 2,5-3 години ”Мамо, аз ходих на война!” Не подозирах, че знае тази дума, правя проверка- “ И какво прави , стреля ли, убива ли?” . “ Не бе мамо, давах пушки, вземах пушки” . Прадядо ми е бил оръжейник! Пак тя,отиваме на село, при баба ми, там е минало детството ми, посочва ми едно място в градината и ме пита” Мамо там имаше ли дърво?” Точно там имаше голяма ябълка! “ Там имаше ли люлка?” Дядо ни връзваше люлката там! “ Аз там те видях”... И много , много други моменти, които ме оставяха без думи .

Diana Krinkova
Дъщеря ми на две години, стои на двора на дядо ми, който почина шест дена преди тя да се роди, той почина на термина ми. Та тя стои и вика Дядо!!! Дядо!!! Не беше смразяващо или страшно, беше умилително!!
А тази тема трябва да се издаде на книга!!! Много интересна!!!

Деси Вазова-Андреева
Щерката се разхождаше с две розови кукли под мишница и обясняваше как чете приказки на сестричките си. Това става около седмица преди изобщо да разбера, че съм бременна. След това й обяснявам, че мама има бебе в корема, а тя - Ама аз исках две!
Искаш две, ама няма, казах й.
След седмица съм на преглед и разбираме, че са близнаци! А в 12 г.с се видяха, че са момичета..... Еми, какво да кажа.....

Momchil Stepanov
Малката беше навършила наскоро 3. И една вечер взе да крещи "Баба Льона е на телясата, Баба Льона е на телясата!" Нейната прабаба Льони беше починала преди около година. Първоначално изстинах... После се зачудих какво става. Накрая се осмелих да погледна. Оказа се, че съм забравил барбарона на терасата. 

Деси Г.
1-2 месеца след като приятелят ми почина, гледах племенницата ми вкъщи(тогава беше на около годинка и половина). Постоянно гледаше в един от ъглите на стаята и се смееше, все едно има някой и й прави смешки. Даже я местех от мястото й, но пак си гледаше там. Мисля, че щях да припадна... 

Деница Добрева- Евлогиева
Голямата дъщеря, беше на 2г тогава:
Мамо, дядото!- посочвайки празен стол в детската стая.

Мариана Мамарова
Мамо много ще ми е мъчно когато те блъсне камион и умреш.

Румяна Дамянова
Живеем в къща от вторият етаж има тераса, която гледа в хола. Синът ми на около 3-4 тогава седи до парапета и говори. Питам го какво казва, че не го чувам, той продължава. Отидох и го погледнах и виждам как гледа надолу към хола и говори с някого: А ти как се казваш? (повтори името, но не го помня) Аз: Маме с кого говориш? Той: с момиченцето!!! Аз: Кое момиченце маме? Той: е долу, не я ли виждаш и започна да и маха и да вика Здравееееей!. Аз: Къде е това момиченце мами? Той: Долу бе мамо, седнала е на шкафа. Имало е случаи в които ми е казвал, че на тавана има батковци, които там си живеят! Майка ми почина, когато бях бременна в 8 месец. Той ми каза, че баба го е гушкала и му казала: Хайде моето момче, време е да отидеш при мама и тате и той се бил събудил при нас.

Izabela Karaslavova-izi
Моето дете, момченце, когато беше 3 год (проговори на 2,5г) започна да говори за братчетата си близначета. Това се случваше много често:" Като се родят моите братчета близначета .. Когато имам братчета близначета ще ги нося на рамене. ... Моите братчета близначе...., Моите братчета близначе......" Не спираше..
Порасна голям и продължи да говори, и прави планове за тях. Каза, когато се родят, че първото родено ще се казва Джейсън, а второто-Клеа́нтин.
...
Стана на 11,5 год .....и се разболя от левкимия. Изкарахме една година в болницата. Не спираше да говори за тях. Все го питах за какво близначета говори. Че аз не съм първа младост... Освен да си осиновим.А той отговори: "Ще отидем на лекар. Ще са инвитро. И ТИ ще ми ги родиш!"
Загубихме го 3 м. преди да навърши 13 год.(12.10.2017)
Тръгнахме по лекари... Дълга история... В България не успяхме, но в чужбина, в Кипър от първия път забременях с близнаци момченца, които вече са на 5 месеца. 
Разбира се, че без да мислим имена ние ги нарекохме Джейсън и Клеа́нтин. Няма как да се казват иначе. Болката е огромна. Не може да им се радва...
И въпреки всичко НЕ вярвам, че има "нещо". Бил някъде, гледал отгоре...и тем подобни човешки успокоения, в които аз не вярвам. Като го няма при мен...все тая какво има и какво няма.

Кремена Гюнджиева
За щастие още нямам такива преживявания с моите деца,но помня как тъкмо бях разбрала,че съм бременна и само аз и мъжа ми знаехме,защото не бяхме ходили на преглед. Отиваме на обяд с едно приятелско семейство и момченцето им на 3 г ме попита"Кога ще се роди бебето?????".С мъжа ми направо бяхме потресени.Майка му вика какво бебе бе мамо,не се говори така ,а аз само му казах ноември.

Ivailo Ivanov
На 3 години, малкият ми син каза в един асансьор, че бил фен на Ботев Пловдив. Оставих го да се вози сам.

Владиславовна Екатерина
Приспивам вечер Ивайло, тогава на 3 години: - Мамо, може ли тази вечер да ми прочетеш приказка?
Аз: - Разбира се, Ивайло, аз всяка вечер ти чета?!
Ивайло: - Да, но тази вечер е за последно.

Unique Varna
Завивам дъщеря ми с одеяло изплетено от баба ми която почина доста преди тя да се роди. И дребната промърморва-одеало от баба. От коя баба маме? От баба Аниии. Кръщелното име на баба е било Анка, после сменено след осиновяване. Знаехме го аз и майка ми.

Nia Koeva
Беше на 4-5 години моята дъщеря и лежах с нея в болница, защото беше с пневмония. Както си седяхме изведнъж ми каза "Мамо, аз никога няма да порасна." Направо се смразих. Да е жива и здрава, другия месец прави 13.

Viliyana Velikova
Идилична вечер, поредна прегръдка преди лягане: “Знам, че обичаме да си казваме “Лека нощ”, но днес ще ни се наложи да си кажем “Сбогом”...”

Tsvetelina Teneva
моето дете (на около 3 тогава) ми каза, че не ме е избирало за майка, искало е при друга майка, но без да иска е паднало при мен

Ralitsa Radulova
Дъщеря ми като беше малка веднъж ми каза, че е била на някаква розова планета. Питайки я какво има там, тя каза: "много деца, играят си и чакат майките и бащите си да ги извикат".

Теодора Николова
В нощта в която съпруга ми почина, синът ми цяла нощ бълнува, вика го на сън... почти шест месеца казваше, че баща му е с него. Разказваше ми неща, които само със съпруга ми знаехме или сме преживели. Тези случки ги знаехме само ние двамата, не са коменирани пред никой. Започнахме да ходим на психолог- аз и двете ми деца. И честно казано много ни помогнаха. Може да ме помислите за луда, но в минутите в които, съпруга ми е " брал душа" беше дошъл да се сбогува с нас. Няма да описвам какво усетих в този номент, но вече знаех, че е мъртъв! Няколко часа след това полицията ми съобщи. Чаках ги на входната врата с надеждата да ми съобщят нещо друго, но усещането ми се потвърди!

Anastasia Dimitrova
Тъкмо бях родила дъщеря ми,и синът на 3,8 се затича,откъсна 1 цвете и ме каза,,майка ти ми каза да те поздравя за бебето и да ти дам това, ,.Аз онемях....Майка ми почина много години преди да се роди той.И какво ??Така друг видя ли?Да, дядо ти...Какво ти каза?Ами всеки ден да уча по някоя дума на чужд език....Дядо ми ,лека му пръст,знаеше 5 езика и наистина повтаряше ,че всеки ден трябва да учиш поне 1 дума,да решиш поне 1 задача…

Simona Vladimirova
Преди около година лягам да приспивам тогава на 3г и 7-8м. Дъщеря си. Спомням си че беше февруари началото... та лягаме и се започва "мамо, когато живеех с майката на Васил Левски, (тук решавам че в градината учат нещо за Левски ходи с преден набор и нали е февруари) имахме куче което се казваше (вече не помня името знам че го проверихме беше старобългарско име) (това беше момента в които взехме да се гледаме), та продължава разказа накратко, че на някаква поляна някакъв чичко с мустаци и елек я е застрелял. (тогава била момче)

Maria Mihaylova
Веднъж синът ми (тогава на 4 години) разказа на баща си какво точно е сънувал и какво точно е видял в съня си. Мъжът ми с никой не беше споделял съня си. И двамата стояхме като гръмнати, защото мъжът ми потвърди всичко.

Maria Eremieva
Моят син между две и три имаше “приятел”, когото наричаше Йоцо Каликанов. Аз лично това име чух за пръв път от него. Описваше го като дребен и стар човек. Накрая някъде около 3 спря да го споменава и като го попитах, какво е станало с Йоцо, каза че някаква скала паднала и го убила. Повече не го е споменавал.

Maria Myparade
Съвместен сън, спя кърмейки. Сънувам кошмар, че майка ми умира, събуждам се, обляна в сълзи. Малката, буквално все още на гърда, все още спейки, хлипа и повтаря "ба-ба, ба-ба".
Всички сме живи-здрави, де!

Zhivka Gospodinova
"Мамо, в двора на детската има зъби на дете. Скрил съм ги на едно дърво" .... брррр
После се оказа челюст на куче

Христина Хаджийска
Един ден, взимайки детето си от ясла, излезнаха сестрите и ми честитяха бременността. Синът ми им бил казал, че ще си има сестричка.
Гледах учудено и отрекох, да съм бременна! ...та аз и цикъл още нямах, защото продължавах да кърмя.
След месец и нещо се появи една неописуема болка в гърдите ми, вечер докато кърмих, общо неразположение, прилошаваше ми... Направих си тест и излезе положителен. Преглед при АГ, ала-бала... Бременна в 12 г.с. След още някоя друга седмица се разбра, че именно момиче чакаме! Тогава го питах, от къде е знаел, че имам в корема бебе, а той ми отговори, че ТЯ му била казала. Естествено, синът ни избра името на дъщеря ни. Разликата им е 2 години и 7 месеца.

Dany Kovach
Имам близнаци, той е аутист. Та тръгват на детска градина (3,6г.), първи ден, влизаме в двора и щерката започва :Мамо, ние с брат ми те гледахме от горе и чакахме да пораснеш. И започва да ми разказа какво съм правила аз в детската градина (същата, и аз съм била в нея). Аз гледам като [гръмната]
... И тук идва следното : ти за брат ми не се притеснявай, той си избра да се роди такъв, за да имам аз деца…

Albena T. Shanova
Големият ми син на 4 г ми казва един ден със спокоен тон"Мамо аз знаех,че ще си много добра майка,преди да дойда тук те видях и те избрах " .
Другият смразяващ момент е 2 дни преди да почине мъжът ми,прибирайки се с малкият му брат и него от разходка от нищото започна да ме пита кога аз и баща му ще станем звезди,без грам притеснение.

Пламена Александрова
Моето на 3 г., без никога да сме говорили на такава тема, каза "Аз бях голяма, после умрях на улицата, беше голяма драма, и после дойдох при теб”.

Dobi Kosta
Синът ми, тогава на 3г: " Мамо, на терасата има лоша бабичка"..и това всяка вечер, докато след 1г не продадохме апартамента

Christine Drynda
Синът ми беше на 2,5 - 3г когато разказа,че когато бил голям и плувал в морето спасил едно дете от удавяне. Това лято много се страхуваше да влиза във водата.

С. Ф.
Дъщеря ми на 2 г. постоянно ни казваше и показваше къде в коридора има един стар мъж с шапка и очила. По то време живеехме в една много стара къща.
Много често разказва истории за пра, пра дядо си които само мъжа ми ги знае. Или че предишния си живот е била осиновена на 3,5г е.

Десислава Димитрова
Малко преди да навърши 3 години ми разказа как се е родила.
Плувала в едно голямо море, но тръгнала да потъва, тогава се отворила една врата и се появила много ярка светлина. Взели я едни много добри чичовци и лели, изкъпали я хубаво, стоплили я и я донесли на мама ...
Тя е родена секцио и действително е била изкуствено затопляна.
Отскоро говори за "сенки", които редовно трябва да плашим вечер, за да може да заспи. Те ѝ казвали "събуди се, Калина" , "падни", "удари се" . Постоянно си говори с някого и на няколко пъти истински ме е плашила ...

Galina Ivanova
дъщеря ми беше на около година и 3-4 когато сменяйки й памперса започна да следи нещо зад гърба ми и да се подсмихва. наляво-надясно се движеще главата й. Когато я попитах на кого се смее и какво гледа тя отговори “Гого е ей там,мамо” къде там питам аз и отговаря “ей там в ъгъла”. А Гого е брат ми който почина когато беше на 10м... имам още няколко такива истории

Svetlana Gencheva-Mandil
Аз съм атеист-материалист. Знам, че всичко има някакво обяснение. И въпреки това в един момент започнах да се съмнявам в здравия си разум. Синът ми беше на 5, когато баща му почина (катастрофа - мастно мозъчна емболия). Почина на 15 октомври, рождения му ден беше на 1. ноември. В къщи не говорихме за катастрофи, операции, смърт, но през нощта на Арахангел Михаил детето се събуди с писъци. Сънувал, че при него са тати, "но на главата си имаше много къса коса, не като него" и с него е бил "чичко готвач, който искал да го заколи. "Знам, че е чичко готвач, защото имаше дълга престилка с много кръв и носеше голям нож. Но тати хвана ръката му и каза да ме остави, защото съм много малък" "После вече ги нямаше и аз се събудих”.

Iva Kondoff Lindeberg
3-годишният ми син преди броени дни ми изръси, че щял да нареже мен и баща си и котката на малки парченца, защото е наказан 
сигурно още изцепки ще има в бъдеще

Mira Sekira
"Мамо, като умреш, ти ще ми станеш бебе."
Имаше предвид, че ще се преродя като негово бебе. Не знам от къде е чул тази философия за преражданията. Аз не съм му говорила такива неща, а баща му е християнин и не вярва в прераждания. Баба му и дядо му са атеисти.

Denitsa Georgieva
Аз и 2-годишната ми тогава дъщеря сме в спалнята. Навън е тъмно и я приготвям за лягане. Изведнъж както стои седнала на леглото, започва да маха и да се усмихва към вратата. Обръщам се и виждам, че вратата е затворена и няма никой. Питам я на кого маха и тя ми казва: "Не виждаш ли? Виж, че се усмихва!". Усещам, че и на мен май ще ми трябва памперс и пак поглеждам, но там все така няма никой. Тя още по-ентусиазирано маха щастливо и се смее: "Усмихва ми се, усмихва ми се! Здравей, здравей!". Аз, вече почти вцепенена от ужас, почвам да мисля план за бягство, след като явно, че през вратата не е вариант. В един момент малката се изхлузи от леглото, дотътри се до вратата и ми показа миниатюрен стикер с усмихнато човече, което била залепила там, без аз да разбера.

Понякога съвсем неочаквано, ей тъй, докато се готвим да си лягаме, започваме да раждаме. Е, обикновено някак се досещаме, най-малко по настоятелната болка и зачестяващите контракции. Но Росица Атанасова ни изпрати своята история, в която разказва как тя дори не е разбрала, че има цели осем сантиметра разкритие и бебето ѝ вече е съвсем готово да излиза, и направо ни скри шапките. Много се смяхме на неин гръб и решихме да споделим историята. Вие не се колебайте да ни изпратите своя забавен разказ от родилното на maikomilabg@gmail.com.

******

Терминът ми беше на 16 октомври. Август месец е, всичко върви нормално и решаваме, че все още имаме време да направим едно непланирано море. Направихме консултация с лекарката ми и тя каза, че не вижда причина да не отида, само че да стоя основно на сянка под чадъра. Като съобщихме на нашите, майка ми щеше да се гътне от притеснение, обяви ме за луда, а зетя направо щеше да го застреля, че ми се води по акъла. Та, докато се организираме, беше станало края на август и аз бях почти в средата на осмия месец. Морето в крайна сметка мина съвсем спокойно. Прибрахме се по живо, по здраво и си зачаках термина.

На 26 септември, за зла участ, мен ме хваща зверски вирус с повръщане. Следват прегледи, диета и постоянно наблюдение от лекар. На следващия ден аз вече съм добре, повръщането е овладяно и съответно зарязвам диетата и започвам да си похапвам, защото съм мнооого гладна. Да не взема да заслабна случайно... Иииии още недовършила хапването... повръщането се завръща с пълна сила и в пълния си блясък. Звъня на лекарката и тя ме навира в най-тъмното място на кучето. Защо не съм удържала още малко? Срещаме се, бие ми инжекция деган и се прибирам.

Нещо примокря, но не ми пука

Настава вечер и нещо ми примокря, но съвсем малко като количество. Аз си мисля, че от това повръщане и напъване вече се и изпускам. Сменям гащи и превръзки, но течът не спира. Аз обаче си трая и не предприемам нищо. Първо има още 20 дена до термина, второ нямам никакви болки и контракции, трето въпросният теч беше доста неопределен – по малко и през известен период от време.

Пък аз си очаквам като по филмите да ми изтекат водите – да са много и наведнъж. След като обаче ми свършиха сухите гащи, аз решавам да си призная какво ми е положението. И майка ми щеше да ме застреля, защото съм си мълчала и даже се приготвям да си лягам. Обявиха ме за луда и ме накараха да звънна на лекарката. Жената като чу и каза веднагически да тръгвам с чантичка на рамо към АГ-то, и като стигна там акушерката да ме прегледа и да се чуем.

Взех си един душ, приведох се в приличен вид и тръгнахме. Бъдещият татко вече беше взел-дал. Прежълтял, не знае къде се намира и не знам как въобще ни закара до болницата. На входа ни посреща акушерката, вече предупредена от лекарката, а аз лягам и вирвам краката за преглед.

Осем сантиметра разкритие

Картинката е следната: аз – легнала и разкекерчена. Срещу мен акушерката, въоръжена с GSM и диктуваща на лекарката какво вижда и какво е положението. Като си мисля аз, че ще ме върнат вкъщи, защото нямам ниииикакви болки и контракции. И това, което чувам от разговора им, е че моята лекарка трябва ВЕДНАГА ДА ДОЙДЕ, защото съм с 8 (осем!) см. разкритие. И че до един час ще съм родила.

От току-що чутото аз съм в тотален шок, че всичко се развива с такива темпове. В същото време си казвам, че поне всичко ще свърши доста бързо. Беше около 00:00 часа и си викам и на х*й да ме въртят един час, все ще го избутам. Има жени – по два дена раждат...

Слушат тонове, правят ми клизма, лекраката пристига. Само където не ме убива с поглед защо не съм се обадила по-рано, и се качваме в предродилна. Оказва се, че от напъните при повръщането, мехурът ми се е пукнал, но някъде отгоре, и аз като се поразмърдам, потича по малко.

Чувствам се страхотно до момента, в който ме включват на система. Адът беше на земята, но там в предродилна зала. Болките бяха страшни и вече си имах и контракции, както си се полага, в главата ми се върти само едно нещо: един час, един час и всичко свършва...

Нищо не свършва толкова бързо

Да, ама не – от осем см. разкритие не мръднах цели четири часа. В 04:00 часа сутринта вече бях сменила 100 пози и установих, че най-малко ме боли лееекинко приседнала на ръба на леглото. Тъкмо се настаних и влиза лекарката и крещи: „Не стой така, че му седиш на главата!“. Скара ми се и пак отиде в родилна зала при акушерката. Седят и си говорят, от време на време ме преглеждат, а аз вече две не виждам. И толкова много ме боли, че не мисля трезво. Застанала на вратата с единия крак в предродилна и с другия крак в родилна, седя и ги уговарям, че не мога повече и трябва да го родя вече туй бебе.

Напъвам и напъвам

И двете вече се смеят с глас на мен и молбите ми, и ми казват като бързаш много клякай ей там и почвай да се напъваш, все едно ще ходиш по голяма нужда. Докато го изрекат и аз вече бях приклекнала и напъвах. И на трети – четвърти напън така се напънах, че не можах да се отпъна... Усетих как нещо се разшири там долу и така си остана.

Казах им че нещо стана и май съм готова, и хайде на магарето. Оттам беше лесно. Три пъти напънах и лекарката ми вика „ако сега се пресегнеш, ще можеш да му пипнеш косичката“. Нищо не искам да пипам, давай да излиза вече!

След минута вече държеше в ръцете си едно лилаво нещо с пъпна връв увита три пъти около врата и един път около рамото. Приличаше ми на някой човек на изкуството с артистично преметнат шал около врата. Беше доста грозноват, а те една през друга говорят колко бил хубав. Почувствах се тъпо, защото очевидно не беше много красив и си мислех, че по-добре поне да си мълчат, а не да казват на черното бяло.

Както и да е това си беше моето грозно и сбръчкано човече. После ме закараха в стаята и на сутринта като се огледах и видях другите две бебета, разбрах, че не са се шегували хората с мен. Те, милите, бяха като оцелели след боксов мач,а моето вече се беше поизбистрило и приличаше на ангелче. Та, успокоих се де.

Ами ако нямаме нито една приятелка и сме се засилили да се женим, кой ще ни бъде шаферка? Момчетата от тайфата, разбира се! Ребека Абрантес не му мисли твърде много и кани приятелите си мъже на суперзабавна фотосесия, в която те влизат в ролята на шаферки на булката в нежнорозови сатенени халатчета. Вижте страхотните снимки, а после ни споделете нещо забавно и от своята сватба!

******

Младоженката Ребека Абрантес не позволява липсата на приятелки да я възпре да направи голямо традиционно предсватбено парти. Вместо това кани приятелите си мъже да влязат в ролята на шаферки и им се получава перфектно!

Ребека е от Бразилия, на 24 г. и учи компютърно инженерство и е една от четирите жени в курс с 60 студенти. Затова повечето ѝ приятели са мъже.

Една седмица преди сватбата Ребека осъзнава, че все пак иска традиционната фотосесия с шаферки – маникюри, педикюри, разкрасяване и безброй коктейли и клюки.

„Идеята ми хрумна една седмица преди сватбата. Разглеждах снимки от изготвянето на фотосесии на бъдещи булки и техните приятелки, всички по халати, как се смеят, пият шампанско и малко се натъжих, защото нямаше да имам възможност да преживея нещо подобно.“, споделя Ребека.

Въпреки че няма приятелки, Ребека не си позволила да пропусне перфектната фотосесия – с подкрепата на приятелите си мъже!

Булката облякла бял копринен халат, сложила ролки в косите си, а приятелите ѝ били с розови копринени халати.

„Фотосесията беше суперзабавна. Всички се снимахме с евтин алкохол и понякога се смеехме толкова много, че ни трябваше време да се съвземем и да продължим със снимките.“, казва още Ребека.

Тя споделила снимките във Фейсбук и те веднага набрали популярност, заради симпатичната идея.

По време на фотосесията момчетата влезли в роля и разиграли „шаферските си задължения“, докато разпускали с маски за лице, клюкарствали и дори си обръснали краката.

„Много съм щастлива със снимките. Понякога си ги гледам отново и се хващам да се смея като луда. Но никога не съм предполагала, че ще добият такава популярност.“, казва още Ребека.

Да се посмеем на глас с тези забавни въпроси за бременността и техните отговори, поръсени с щипка сарказъм и ирония.

В: Трябва ли да имам бебе след 35?

О: Не, 35 бебета са предостатъчни.

В: Кой е най-категоричният метод за установяване на пола на бебето?

О: Раждането.

В: Жена ми е бременна в петия месец и изпада във всякакви настроения, а понякога стига до крайности.

О: И какъв точно е въпросът Ви?

В: Акушерката казва, че по време на раждането няма да изпитвам болка, а натиск. Вярно ли е?

О: Разбира се, както торнадото всъщност е въздушно течение.

В: Кога е най-подходящото време да си сложа епидурална упойка?

О: Моментално, след като разберете, че сте бременна.

В: Има ли някаква причина да съм в операционната, докато жена ми ражда?

О: Никаква, освен ако не сте чували думата „издръжка“ и не знаете какво значи.

В: Има ли нещо, което трябва да избягвам или да не правя, докато се възстановявам от раждането?

О: Да, да забременявате.

В: Задължително ли е да организирам baby shower* парти?

О: Не и ако сменяте памперса достатъчно бързо.

В: Бебето ни се роди миналата седмица. Кога жена ми ще започне да се чувства нормално и да бъде такава, каквато беше преди бременността?

О: Когато децата отидат в университет.

*baby shower – празненство в чест на очакваното бебе; буквалният превод „бебешки душ“, всъщност означава, че майката ще бъде обсипана с подаръци

Ако сте чели „Любов по време на холера“, след като сте приключили „Ловецът на хвърчила“, и вечерта сте си пуснали „Да умреш млад“, слушайки с едно ухо саундтрака на „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини, и всичко това се случва ДОКАТО ИМАТЕ РОДИЛНИ КОНТРАКЦИИ вече 10-ти час, трябва да знаете, че ПОЧТИ така се чувстват мъжете, когато се разболеят от настинка или, недай си Боже, грип.

А какво им е, когато им се наложи да се обръснат на контра, дори не смеем да си представим!

Според Urban dictionary, което си е един достоверен източник, нали (ако не сте хванали шеговития тон на този текст, ЕТО СЕГА СЕ НАДЯВАМЕ С ТОЗИ УДЕБЕЛЕН ШРИФТ ДА ЗАБЕЛЕЖИТЕ), настинката при мъжете е рядък грипен вирус, толкова мощен и смъртоносен, че може да бъде сравняван единствено с бубонската чума или Ебола.

Нелечимият вирус, мутирал да въздейства само на гена "XY", атакува имунната система 10 000 пъти по-силно от съвършено обикновения грипен вирус, който обикновено поразява само женската част от човечеството.

Настинката и грипът при мъжете нямат лек и само молитви могат да спасят изгубения живот на болния.

Както знаем вече, състоянието „Настинал мъж“ е животозастрашаващо. Може сега да мислите, че преувеличаваме, че един вид се надсмиваме над симптомите им и омаловажаваме това Състояние, но никога не забравяйте, мили жени, че това, което вие познавате като родилна мъка, е една десета част от болката и мизерията, която изпълва нещастното същество на Настиналия мъж или Мъжа, разболял се от грип.

Тъй като ние се отнасяме сериозно към този еволюционен проблем, с тази публикация искаме да ви покажем, че по света - дано не и у нас!, има жени, които подхождат неуважително към тази критична хуманитарна криза, дори смеят да се подиграват малко с горкия Настинал мъж.

С тази публикация, която открихме в любимия ни BoredPanda, искаме да посочим с пръст тези жени, които са имали нахалството да се надсмеят в Туитър над феноменът „Настинал мъж“, горкан горкичък.

Жени, моля ви се, де, стегнете се и помогнете на човека да се почувства по-добре!

@Mumsie

АЗ: Мъжът ми е настинал, имате ли от онези хапчета за евтаназия?

АПТЕКАР: Имате предвид хапчета ехинацея, нали?

АЗ: Не.

@Parkerlawyer

И двамата с мъжа ми сме болни от грип.

Разликата е, че аз чистя кухнята, а той умира.

По време на раждане болката е толкова жестока, че жената почти може да си представи какво му е на един мъж с висока температура. Почти.

Когато тя е болна:

ТОЙ: Още ли искаш да ходим на онова нещо тази вечер?

ТЯ: Мдам... Това е само пневмония...

Когато той е болен:

Той: Дръпни шалтера, не издържам повече, не мога да живея така повече!

Тя: Ти нямаше ли главоболие?

Той: ... Ще ми липсваш...

@EyeOfTheToddler

Мъжът ми е настинал.

Знам със сигурност, защото от два часа не е спрял да се оплаква и да мрънка за това.

Ако настинката не го убие, може би аз ще.

@EricaWhoToYou

Мъжът ми даже вече не е болен, а ние още говорим колко е бил болен преди няколко седмици.

@establish1975

Мъжът ми се прибра болен от работа и все едно имам хиляда бебета.

@Donna_McCoy

Мъжът ми е болен вкъщи, затова трябва да тичам до магазина, да купя сладолед, с който да се почувствам малко по-добре.

@EricaWhoToYou

Мъжът ми е болен, затова използваме Google maps, за да трасираме най-бързия маршрут до Спешното. Молете се за нас.

Rebeca Suttle

Докато раждах, мъжът ми го заболя главата и между контракциите трябваше да пратя смс на семейството да му донесат някакви обезболяващи, защото „не можел да издържа повече“.

@Lincolns_Finger

Значи, мъжът ми е настинал, което значи, че в следващите 5-7 дни животът ми ще е като епизод на „Анатомията на Грей“.

@yenniwhite

Сигурно и на смъртния ми одър мъжът ми ще каже: „Ох, Господи, имам най-гадната настинка. Най-гадната на света.“

Sheila Stamey

Веднъж се възстановявах от операция и имах отворена рана (със стърчащи кости), при която по хирургичен път ми беше възстановена ставата на глезена чрез костна трансплантация. Лекарят ми разрешаваше да ставам и да се придвижвам с патерици единствено до банята или да избягам в случай на пожар или наводнение. Моят приятел имаше разстроен стомах (киселини) и ме попита: "Можеш ли да отидеш до фризера да ми донесеш джинджифилова бира?" Погледнах го, изчаках да се осъзнае какво е казал и като не стана, го тупнах по главата с патерицата си.

@LorieGZ

Когато мъжът ми е болен:

• Направи ми супа (подсмърча)
• Спи цял ден

Когато аз съм болна:

• Какво има за вечеря?
• Хайде да подредим мазето!

@Snarsky_K

Мъжът ми е настинал...с други думи, умира. Това е труден момент за всички нас. Молете се за нас.

„Мисля, че се разболявам“ са най-плашещите думи, които една жена може да чуе от мъжа си.

@Zombi_Kitv2

МИСЛЯ, ЧЕ МЪЖЪТ МИ Е НАСТИНАЛ. ТОВА НЕ Е УЧЕБНА ТРЕВОГА! ТОВА НЕ Е УЧЕБНА ТРЕВОГА! ПРИГОТВЕТЕ СЕ ЗА НАСТИНАЛ МЪЖ! ВСИЧКИ БОЙНИ ЕДИНИЦИ НА ПОСТ В ПЪЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ!

**********************************************

Мили майки, както се казва в един сериал, в който чакат зимата от 6 сезона:

BRACE YOURSELF. THE WINTER IS COMING, AND SO IS THE MAN-COLD.

Нормално е бащите и майките да имат различен подход в отглежданет на поколението. Смята се, че майките някак си естествено знаят как да се грижат за децата, а бащите - как да забавляват себе си и децата. Ето няколко примера за последното!