На планина или на море – срещата с насекомите е неизбежна. Те са навсякъде около нас – дори да не ги виждаме, защото някои са микроскопични – и няма как да ги изолираме.
Възможно е дори да са ни полазили и да не разберем. За някои това може да прозвучи като от филм на ужасите, но страхът от насекомите не е особено рационален, а е нещо закостеняло, предавано през поколенията.
„Далеч по-смислено от това да се страхуваме, би било, ако научим повече за насекомите, тъй като най-големите човешки страхове се крепят именно върху фактора „неизвестност“, казва Александър-Константин Йовчев – биолог, който специализира зоология-ентомология (науката за насекомите).
Той ни разказва, че насекомите са най-проспериращата група организми в природата и са най-богати на видове. От около 2,2 милиона известни на науката биологични вида около 1,2 милиона са насекоми. Всички останали са растения, гъби, бактерии, едноклетъчни и други животни – гръбначни и безгръбначни.
В България според различни данни има около 30–40 хиляди вида насекоми. Това хич не е малко, защото например змиите са едва 16 вида. Подобно на страха от насекоми, съществува и страх от змиите. Според Александър, що се отнася до България, подобен страх е тотално неоправдан.
Имаме отровни змии, но откакто в България се води статистика на ухапвания от змии – от 1927 г., няма нито един смъртен случай. Причината е, че те просто не са толкова отровни. Подобно на осите, могат да контролират колко от отровата си да впръскат при всяко ухапване.
Повечето изобщо не се интересуват от хората. Движат се по своите си задачи, а срещите им с човека са по-скоро случайни.
„Интерес представляваме за онези насекоми, които се хранят върху нас като въшки, бълхи, комари и кръвосмучещи мухи“, обяснява специалистът.
Проблем има и с онези видове, които са със сериозни механизми на самозащита като осите, стършелите и пчелите. Ако се почувстват по някакъв начин притеснени, те използват жилото си, за да се спасят или да защитят гнездото си.
Основното правило за поведение в природата според биолога е:
То може да е колкото красиво, толкова и отровно. Като в илюстрациите в детските книги, в които повечето гъби са червени мухоморки и фиксират вниманието на децата върху тях. А е важно да се знае, че тази гъба е смъртоносна.
Има гъсеници, които са покрити със защитни власинки, и при контакт могат да причинят тежка уртикария или дори мехури по кожата, които се лекуват бавно и причиняват големи страдания на човека. Най-известният вид такава гъсеница е тази на боровата процесионка. Други видове гъсеници също могат да причинят кожни обриви, но далеч не всички космати гъсеници са опасни.
Бръмбарите майки съдържат в своята хемолимфа (така се нарича кръвта на насекомите) коктейл от отровни вещества, които при контакт с кожата могат да предизвикат много сериозни поражения, а при поглъщане, в зависимост от количеството – тежко натравяне, чернодробна и бъбречна недостатъчност, некрози и смърт.
Противно на убежденията на повечето хора, паяците в България са едни от най-безопасните безгръбначни животни. Заради начина им на живот и хранене, едно от най-редките ухапвания, които можете да получите, е ухапване от паяк. Това може да се случи или ако го хванете с ръце, или ако го притиснете случайно и би било единствено при самозащита. Нито един от нашите видове паяци няма да ви полази с намерението да ви ухапе.
Повечето български видове паяци дори не могат да пробият човешката кожа, а ухапването на по-едрите видове може да бъде болезнено, но не е опасно и не оставя трайни увреждания в човека. Единственият опасен за човека, но НЕ и смъртоносен вид паяк в България е европейската черна вдовица, наричана още черен отровен паяк или каракурт.
Ухапването от този паяк може да причини натравяне, което да изисква медицинска помощ и хоспитализация за по-бързото преминаване на симптомите. За щастие, този вид не е агресивен и обикновено живее далече от хората, така че ухапванията от него са редки.
Затова според Александър е най-добре, ако някое насекомо ни е интересно, да бъде заснето и да потърсим по снимката му в интернет какъв точно е неговият вид. Затова помага и събралата доста голяма популярност Facebook група „Насекомите и ентомолозите“, на която той е администратор.
Там може да се публикува снимка на съответното насекомо, да се дадат данни за дата и локация на заснемането и съответно групата от специалисти да го разпознаят и да дадат отговори на въпросите за него.
Ако сме сред природата и не искаме да привличаме насекомите върху себе си, е добре да сме внимателни с козметиката, която използваме, и с цвета на дрехите, които обличаме.
Повечето парфюми миришат на цветя, а това съвсем естествено привлича насекомите. Те са свикнали да се хранят с нектара на цветята и когато човек е с интензивен аромат, привлича оси и пчели, които обикалят около него, за да търсят цветето.
Ако сме решили да се облечем в бяло, ярко жълто или оранжево, може да сме сигурни че насекомите ще ни наобиколят, за да търсят храна. „Това са цветовете на цветовете на цветните растения, на които се хранят огромен брой насекоми. Тавтология е, но именно цветовете привличат насекомите, тъй като те имат цветно зрение“, обяснява Александър.
Определени цветове привличат определени насекоми, допълва биологът. Например с ярко жълта тениска е гарантирано, че човек ще събере всички листни въшки в района. Ако искаме да стоим на разстояние от насекомите, е най-подходящо да заложим на дрехи в тъмносиньо, тъмнозелено или черно.
Дори да сме спазили правилата за облеклото и парфюмите, насекомото може да е около нас от любопитство. Най-важното е да се застане на едно място – без движение, писъци и ръкомахания. Не си отваряме и устата, за да не ни ужили по езика, от което дори човек без алергия може да се задуши. Затова и внимаваме, когато ядем сред природата, и наблюдаваме да не е кацнало нещо върху храната ни. Често се случва насекоми да влязат в кенчета и бутилки с напитки и затова не е добра идея да се пие директно от тях.
Не трябва да се опитваме да ги убием, а следва да ги изчакаме да отлетят в друга посока. Като види, че няма нещо около нас, което да буди интереса му, животното си отива по своите задачи. Александър предупреждава:
Повечето ще избягат, ако човек почне да маха, но стършелите, осите и пчелите, като усетят заплаха, ще атакуват и ужилят човека.
Насекомите могат да хапят с челюсти, но това хапане е само механично. Възможно е човек да изпита болка за кратко. Кръвосмучещите насекоми – комари, мухи, бълхи, въшки и дървеници, имат хобот, с който пробиват кожата, за да смучат кръв.
По-опасно е жиленето. От насекомите жила имат само ципокрилите, при това само женските пчели и оси и работничките при социалните ципокрили. Жилото се намира в края на коремчето и се ползва от осите и пчелите при самозащита или при защита на гнездото им, ако са социални. Биологът казва:
Големият проблем при осите е, че ако те ужили една, и това стане близо до гнездото или кошера, насекомото те маркира с един стресов феромон като неприятел и всички други членове на неговото семейство, които при един кошер може да са 30–40 хиляди, те разпознават като неприятел и почват да те гонят. Тогава може да се стигне до смъртен случай.
Още не сме свършили, скрол надолу
При други насекоми има химически методи на самозащита. Някои видове бръмбари пръскат защитни секрети. Те са с лоша миризма и с дразнещо и разяждащо действие – затова повтаряме: насекоми, които човек не познава, е най-добре само да се наблюдават, без да се пипат. Ако почувстват заплаха, тези животни сигурно ще се защитават.
Насекомите, които могат да ни хапят, са кръвосмучещите, както и някои бръмбари и скакалци. В миналото дори хората са използвали един вид едър скакалец, за да си махат брадавици. Слагали са челюстите му в основата на брадавицата и с едно силно захапване от скакалеца, тя бива отрязана.
Обикновено при ухапване от различни видове кръвосмучещи реакцията на имунната система е сходна. Те вкарват със слюнката си антисъсирващ агент, за да могат по-лесно да смучат кръв, както и анестетик, с който да не ги усетим, докато ни хапят.
„Човек усеща, когато насекомото вече си вади хобота от раната“, уточнява Александър и допълва, че на мястото може да се получи сърбяща пъпка и локална алергична реакция.
Съвсем рядко може да протече някаква по-силна алергия, при която да се наблюдава оток на целия крайник или да се получат мехури. „Но това са особености на конкретната имунна система на конкретния човек“, допълва той.
Има и стоножки, които се срещат по морето и в по-южните части на България, които също могат да ухапят болезнено, но не оставят трайни вреди на човека. Най-добре е да не се пипат, защото тогава най-често се случват ухапванията.
Ужилването е по-специфично, тъй като жилото е като игла на спринцовка. Пак се получава подутина – уплътнена, болезнена, понякога и сърбяща, но там съответното ципокрило (защото от насекомите само ципокрилите жилят) вкарва в човешкия организъм отрова от отровната си жлеза.
Опасно е, ако човек е алергичен към конкретната отрова. Ако е еднократно, до две–три ужилвания, обикновено няма проблем. Опасно е, ако излезе цял кошер пчели или цяло гнездо оси, и човек получи многобройни ужилвания – тогава той може да умре от шок от свръхколичеството отрова, която е попаднала в организма му, дори да не е алергичен.
Също така важен фактор е, че медоносните пчели имат зъбчета на жилото, което остава в кожата. Тя се подува и животното не може да си извади жилото. То се откъсва заедно с отровата и с мускула, който я притиска. Ако не се извади жилото на пчелата, докато тя има отрова, мускулът ще се съкращава и ще изпомпва отрова в раната“, казва специалистът.
В България може да срещнем и шест вида скорпиони. Те са паякообразни и имат жило в края на опашката си. Могат да жилят, но го правят изключително рядко и само при самозащита – ако бъдат хванати или случайно притиснати.
Мънички са – около 2,5 см без опашката. „Големи симпатяги са – казва Александър – човек трябва доста да се постарае, за да ги накара да го ужилят. Но като усещане ужилването от български скорпион е по-слабо от ужилването от пчела и не оставя никакви трайни последствия. Дъглас Адамс би ги описал като почти безобидни.“
Кърлежите също са сред видовете, с които не бихме искали да имаме среща отблизо. С уточнението, че те не са насекоми, а паякообразни, Александър описва какво да правим, ако все пак ги открием по тялото си или върху домашния ни любимец.
Най-важното е да не се мажат и въртят, за да не се стресират, защото при стресиране кърлежът започва да повръща в раната смес от насмукана кръв и телесни течности. И ако е преносител на някоя от кърлежопреносимите инфекции – Лаймска болест, Марсилска треска, Крим-Конго хеморагична треска, Ку-треска и др. – тогава със сигурност я предава на човека.
Вадят се с пинсета или със специален уред за махане на кърлежи, каквито вече се продават достатъчно по аптеките и в интернет. Кърлежите не бива да се мачкат с пръсти, защото в кърлежа може да има и вируси, които да попаднат в човешкия организъм през кожата и да го заразят, дори и човекът да не е бил ухапан.
„Най-лесно е да се сложи в шише с няколко капки спирт и да се умъртви. Ухапаният трябва да маркира мястото и след 3 седмици или до 30 дни да си направи тест за Лаймска болест, дори да няма проявени симптоми. Счита се, че около 30% от случаите протичат без развитие на характерните симптоми за болестта“, казва Александър. И добавя: „При поява на симптоми като повишена температура, болки в стави и мускули, обриви и отпадналост, човек трябва веднага да отиде на преглед при инфекционист и да го информира кога е бил ухапан от кърлежа.“
Има локални противоалергични гелове, мазила и кремове, които се мажат при ужилване или ухапване. Ако алергичната реакция е по-силна, се използват таблетки или инжекции – например урбазон при силни алергични реакции, но те трябва да бъдат предписани от алерголог след преглед и оценка на състоянието на човека.
Най-важното според Александър-Константин Йовчев е да не се ползват бабини методи, а предимствата на съвременната наука и медицина. Защото, за щастие, живеем в 21. век, а не в 19-и.
