fbpx

Няма да ви поднесем задълбочени анализи на тема "Ние сме едно с природата" и всички живи същества си приличат. Обаче то няма и нужда, защото когато си майка, безпогрешно можеш да разпознаеш собствената си изтерзана (понякога) физиономия във физиономията на друга майка и съвсем независимо от всякакви призиви за единение с природата да установиш, че - да, всички живи същества си приличат, но най си приличат, когато станат родители.

1.

Поглед "майка за първи път", още по-известен като "В какво се забърках?!"

dumpaday.com

2.

Тази прекрасно, но може би малко поизморена дама е майка на 6 кученца, от които очевидно е решила да се скрие във ваната. Предполагаме е избрала това място, защото А) чувала е, че човешките майки също се крият от децата си в банята/тоалетната и е решила, че така е прието; и Б) това е единственото непревземаемо за малките пълзящи кученца място.

imgur.com

3.

Мама има нужда от коктейл. От повече от един вероятно.

cheezburger.com

4.

Как се разпределя толкова челяд по детски градини и училище направо не ни се мисли. Физиономията на майката ни е безкрайно позната. Казва се "ПАКСМЕЗАКЪСНЕЛИ!!!".

imgur.com

Advertisement

5.

Майчината любов е нещо неописуемо. Само тя може да те накара да кърмиш непрестанно 7 деца и да не си ги изяла междувременно.

reddit.com

6.

"Помощ! Някой? Спасете ме! Вземете ме от тук!"

imgur.com

Advertisement

7.

Когато децата ти са навсякъде - по тед, под теб, около теб, най-добре си легни.

imgur.com

8.

Когато си казала "Не блъскай брат си!" около 900 пъти, но те продължават да се блъскат и да си вадят очите.

500px.com

9.

"Защо са толкова много? Всичките ли са мои? Сигурни ли сте?"

imgur.com

10.

Шшшт. Тихо. Рядък случай на спящи деца И едновременно с тях спяща (или поне опитваща се) майка.

animalstacking.soup.io

11.

" – Ъъъ, мамо, къде ми е...?

– На главата ми отгоре!

– Няма го там. Проверих."

flickr.com

12.

"Благодаря ти, човеко, който ги отдели зад преграда!"

imgur.com

13.

"Още колко остава, докато станат на 18?"

tyden.cz

14.

Идилия.

imgur.com

15.

Обич.

koalainfo.com

16.

Всички спят. Някои по особено жесток начин. Happy end!

imgur.com

20:30. Обикновена жилищна кооперация в София. Във вечерната тишина се разнася детски полурев-полуписък: “КЪДЕ Е ДОКТОР БОБАДОВААА??!!? ИСКАМ ДА Я ВИДЯЯЯ!!! ПОКАЖИ МИ ЯЯЯЯ!”. Майка отговаря, сочейки в книга: “Ето я, не я ли виждаш, ето я!”. “Но това са само кракаааааааа!”, продължава недоволството. “Само крака са, защото главните герои в книгата са животните и те трябва да се виждат” – твърде нелеп опит за финтиране на защитата от страна на майката. В крайна сметка нещата се поуспокояват и четенето на “Котаракът Бойда и Доброто Хрумване” продължава. И оттогава не е спирало, защото книжката се превърна в любим вечерен ритуал. 

И понеже не е редно деца да пищят, роднини да се стряскат, цял квартал да се буди в неведение КЪДЕ Е ДОКТОР БОБАДОВА, ето я днес в Майко Мила заедно с Тереза Йовчева и Мила Джи Гатев. Последните две госпожи са отговорници по идеята да вкарат д-р Бобадова в книга, която да напишат, да илюстрират и да я пуснат да си живее живота. 

А този живот на нас засега ни се струва доста хубав, защото “Котаракът Бойда и Доброто Хрумване” е смешна и умно написана книга, еднакво приятна и за децата, и за техните родители. А освен всичко изброено, появата ѝ е съвсем смислена и заради каузата, зад която застава. Един лев от всяко продадено копие отива като дарение към фондация “Дивите животни”.

А ето ги сега в целия им блясък Тереза Йовчева, Мила Бобадова и Мила Джи Гатев.


С какво се занимават във всекидневието си хора, които намират време да участват в създаването на детска книга?

Мила Бобадова: Ветеринарен лекар съм. Занимавам се основно с дерматология, но и менажирам голям екип. Целият ми живот е концентриран върху това. Време не намирам. Крада от времето ми с близките, но живея с най-якия мъж на планетата, който търпи всичките ми проекти и лудости.

Мила Джи Гатев: Създавам хаос и после се опитвам да го опитомя. В работата, в ежедневието, вкъщи. Всекидневието ми е запълнено с хиляди неща, защото се опитвам да бъда хиляди неща. Фотограф, илюстратор, майстор сладкар, родител, местната клюкарка във Фейсбук групите. Истината е, че бързо ми доскучава и гледам да се ангажирам с много неща наведнъж, за да не загубя интерес.

Тереза Йовчева: Доскоро се занимавах с администрация на онлайн магазините на една от големите търговски вериги и мейлинг кампаниите там. Сега започнах нещо съвсем ново, напълно различно и интересно в Националния исторически музей. 

Какво се случва от идеята да се направи книга до реализирането ѝ?

Мила Бобадова: А, аз по-скоро съм свидетел консултант на процеса. Тереза и Мила просто се явиха един ден и ми казаха “Амии, пишем книга, ще е за животни и ти си замесена”. Отне ми около 2 секунди, за да кажа, че съм вътре в проекта и ще участвам с кеф. 

Но трябва да знаете, че тези двете са тотално луди. Написаха историята и нарисуваха книгата за нещо от сорта на две седмици. По-сложно ми беше вече да ги ръчкам за организационните процеси, защото, оказва се, там по-скоро аз поемам. Обаче са милинки и не ме хранят, когато съм досадна. 

Не е лесно, наистина. Това, което прави нещата интересни и забавни, са двете кукувици и начинът, по който гледат на света. 

Тереза Йовчева: При нас нещата се получиха малко извън нормалното. От идеята за книгата до взимането ѝ в ръце мина точно месец и половина. За две седмици направихме историята и илюстрациите. Беше много напрегнато, но и супер смешно. Стояхме по нощите, изпращахме си неща и се смеехме.

Когато всичко беше готово, оказа се, че трябва да направим и издателство, ако искаме да влезем в срока, който си бяхме поставили. Успяхме да се справим с цената на наистина много безсънни нощи и невероятната подкрепа на близките ни хора и приятели. 

Мила Джи Гатев: Това си беше скоростно влакче, а ние бяхме като едни нищо неподозиращи деца, които се качват за първи път. Преминаваш през абсолютно всички емоции. 

Идеята беше може би най-лесната част, защото и трите паснахме като парчета от пъзел. След това започна сериозната част – проектиране, бюджетиране, намирането на правилната печатница. Трудно беше, но се справихме. На мен ми костваше много безсънни нощи.

Какво е усещането, когато взехте първите отпечатани бройки в ръце?

Тереза Йовчева: Невероятно е. Първо пуснахме дигитални копия и книжката оживя в ръцете ни. После до последния момент треперех дали всичко е както трябва, въпреки че хората, с които работихме, са супер професионалисти в една от най-големите печатници. Накрая, когато видях книжките, в пакети, готови, миришещи както само новите книги миришат, беше малко нереално и много хубаво.

Мила Джи Гатев: Тереза донесе първите бройки вкъщи една вечер. Стояхме в колата и гледахме като застреляни. Аз продължавах да не вярвам, че сме стигнали до този момент. Беше като сън и чаках да се събудя. Доста емоционално, дори пуснах една щастлива сълза по-късно.

Мила Бобадова: Велико! Миризмата, допирът... Вече има плътност, има форма... Велико е. 

Какво определяте за най-доброто си хрумване, докато създавахте книгата?

Мила Джи Гатев: Да бъде съчетание от измислици и истински истории, както и да носи малки, но ценни уроци. Точно там се получи магията. 

Мила Бобадова: Според мен най-якото е, че решихме да е за истинска клиника, за истински ветеринарен лекар. Говорихме си, че така някак ще има плътност историята. Някак ще е реална за децата и това би провокирало повече любопитството им. А то ни е нужно, защото в книгата, а надявам се и в следващите, ще вплитаме мънички, но важни съвети за животните, без да сме тежки като енциклопедии.

Тереза Йовчева: Цялата книга е едно добро хрумване, но може би това, че решихме да е книга с кауза беше наистина ценна идея. Носи съвсем друго усещане за целия процес. 

Как стана така, че книгата е детска, но е ужасно забавна и за родителите?

Мила Бобадова: Честно казано, не знам. Мисля, че просто не се сдържахме и го направихме смешно, защото на нас така ни харесва. 

Мила Джи Гатев: Тереза е главният виновник тук. За нея беше изключително важно в книгата всеки да открива нещо забавно, важно или поучително без значение на каква възраст е.

Тереза Йовчева: Чета детски книжки от страната на родителя от 20 години и ми е минало какво ли не през ръцете и очите. Беше едно от първите неща, които си казахме с Мила Гатева – книжката трябва да носи удоволствие и на родителите. Задължително. Трябва да има неща, които са само за тях, но спокойно да могат да прочетат и на децата.

Тереза Йовчева, която знае как се разказва смешно и с поука

Как изскочи историята за Бойда и Петулия?

Много лесно. Всъщност повечето герои са съвсем истински и ги познавам. Блокът, в който живеят Бойда и дядо Отто, е съседен на този, в който живея аз, и всеки ден минавам покрай него и го съзерцавам. Беше малко трудно да убедя Гатева, че точно това е мястото. Снимах, показвах… Накрая се съгласи.

Самата история избухна в главата ми и за часове напълних месинджъра на Мила с нея. После започнах да я структурирам и да режа, защото нямаше как да я съберем.

Не е ли много трудно да се пише за деца? И изобщо как се пише за деца?

За мен не беше трудно. Много обичам да си общувам с деца, да ги разсмивам и да се опитвам да отговоря на шантавите им въпроси. 

Една от дъщерите ми в момента е на 4 години и понякога е предизвикателство да съм на нивото ѝ в играта „Кажи нещо смешно“.

Представяте ли си още книжки с героите от “Добро хрумване”?

О, да. Вече мислим за тях.

Мила Джи Гатев, която рисува различни светове

С какво се съобразява човек, когато трябва да илюстрира детска книга? Има ли неща, които са повече или по-малко привлекателни за децата, или е въпрос на поднасяне?

Въпрос на поднасяне. Илюстрациите са изключително важна част от детските книги. Чрез тях децата успяват да разберат историята по-добре, а също и заобикалящия ги свят, просто защото те откликват повече на визуализацията. За мен беше важно да избягам от по-често срещаните детски илюстрации и да създам нещо авторско и не толкова популярно като стил, надявайки се децата да открият един различен свят, в който да се влюбят. И мисля, че се получи.

Как се родиха образите на героите? Доколко пръст има “живият живот”?

Почти изцяло. Името Бойда дойде от дъщеря ми, а самият герой е съвсем истински котарак. Петулия също е абсолютно реална – от погледа до хвърчащата перушина. Изключителна гъска със страхотно присъствие. Образът на Виолета се роди в Лефкада, а името и характера взехме от най-малката дъщеря на Тереза. Дори при Сотир има пръст живият живот - ако си спомняте, преди години имаше една котка във Варна, която се беше овъргаляла в зелена боя.

Коя е любимата ви част от процеса по създаването на книгата?

По създаването на книгата работехме успоредно. Знаех рамката на историята и основните герои, но нямах представа как ще се развият нещата в детайли. Беше истинско вълнение, когато получавах текста на всяка нова страница от Тереза, защото първо се започваше един смях, а после сядах и пресъздавах нещата визуално. Това определено беше любимата ми част.

Д-р Мила Бобадова, която вече е истински герой и в книга

Какво е усещането човек да бъде увековечен за вечни времена в книга?

Ох, много е яко. Получавала съм много награди. От Човек на годината през Ветеринарен лекар на годината. Но да съм герой в детска книжка е може би най-смисленото нещо, защото това е начинът ми да стигна до децата, а те са най-важни. За нас е вече късно. 

“Котаракът Бойда и Доброто Хрумване” ни вкарва в света на животните и виждаме възприятията им за хората по много елегантен начин. Вие какво научихте за хората в годините, в които работите с техните домашни любимци?

О... Хаха... Ами, май не е много удобно да кажа точно какво мисля за хората и какви уроци научих за тях. 

От животните знам какво мога да очаквам. Или ще се позабавляваме, докато се преглеждаме, или ще ме ухапе, одраска, напишка... Нещо в този смисъл. Виж, хората са особено нещо и успяват да ме изненадат. Неприятно в повечето случаи

Защо каузата, зад която заставате с книгата си, е важна и трябва да бъде подкрепена?

Каузата са Дивите животни. Защото ги позабравихме. Кучета, котки, зоологически градини, циркове. Все каузи, за които се работи активно в България. Дивите животни обаче са малко прецакани. Могат да разчитат само на спасителния център в Стара Загора. 

Ето защо много ни се иска да помогнем фондация Дивите животни, чийто мотор е Любомила Кривошиева, с която работим активно последните няколко години. Кукумила, както я наричаме, е особена порода кукувица, но е един от най-принципните и най-чистите хора, които познавам. 

Никога не измрънка и винаги поставя себе си на заден план, та приятелите ѝ се налага да я преследват, за да ѝ помогнат. Та, запознйте се с Дивите животни. Имат интересни истории, можете да научите много неща от тях. Ако ви е интересно, разбира се.  


“Котаракът Бойда и Доброто Хрумване” е на boydathecat.eu и във Фейсбук. Можете да си я поръчате от тук.

На снимката най-горе от ляво надясно: Тереза Йовчева, д-р Мила Бобадова, Мила Джи Гатев

Настъпи моментът, в който светът (или поне една част от него) отново ще се умилява пред вълнуващите портрети на пожарникари и животни, увековечени с благотворителна цел и отпечатани на календар.

Това са знаменитите австралийски пожарникари, които вече 29 години безмилостно палят пожари във въображението на милиони жени по целия свят. 

Някои от лицата в календара са познати от предишни години, но има и нови попълнения. Животните също. Спасени кучета и котки, диви животни, домашни любимци, терапевтични коне - всякакви животни участват в снимките и подборът им е доста сериозен.

Заснемането на фотосесията и видеата за нея отнемат почти месец. И всичко това се прави в подкрепа на различни благотворителни каузи. Тази година във фокуса на кампанията са организации, които се занимават с опазване и спасяване на животни. До момента продажбата на календарите е донесла 3,2 млн. долара дарения.

Календарите са няколко вида - само с кучета, само с котки, само с коне, само с пожарникари… Можете да ги разгледате на официалния сайт на инициативата, откъдето могат и да се поръчват с шипинг до почти всяка точка на света.

Можете да последвате Australian Firefighters Calendar във Фейсбук и в Инстаграм.

А ето и кадри от някои от фотосесиите (знаем, че за това сте тук):

Все повече зачестяват новините за изчезването на различни животински видове. Новината за изчезването на бобрите от България е стара - има-няма 150 години. Сега обаче се оказва, че след повече от век и половина тези прекрасни горски строители са се върнали по нашите земи.

Първи доказателства за това, включително и снимков материал, има от април тази година. Бобрите са забелязани на р. Русенски Лом на около 85 км от естуара ѝ в Дунав. Територията, на която са забелязани, попада в Натура 2000.

Първите данни за следи от бобри са от средата на септември 2000 г. Докато се стига до първата снимка на животно от вида през пролетта на тази година, има доста регистрации за наличието на бобри в други съседни територии. Това говори на зоолозите, че животните са се завърнали по нашите земи по полуестествен начин.

Локацията им покрай Русенски Лом е най-южната точка на разпространение на вида на Балканския полуостров и една от най-южните в цяла Европа. Това е изключителна новина! 

Човек може да има емоционалност на камион, но няма как да остане равнодушен пред кадри на майки и малките им от животинския свят. Изумително е колко много приличат на човешки майки и човешки деца, само че са нечовешки симпатични.

Ето малко такива кадри, събрани във фейсбук страницата Don't worry be happy, за вдъхновение и припадане от умиление. А ако не припадате от умиление, помислете дали не е добре да се прегледате.

След аварията във Фукушима 160 хиляди души са принудени да напуснат домовете си и да бягат.

Наото Мацумура/Facebook

Изглежда обаче, че двама от тях не са се вслушали в предупреждението на властите и са избрали да останат в опасната зона, пише Good News Network. Това са Наото Мацумура и Сакае Като, които вземат това решение независимо един от друг.

И двамата зарязват всичко друго и поемат риска, за да продължат да се грижат за изоставените животни в града.

Сакае има над 40 котки, които живеят с него, осиновил е и едно куче.

А Мацумура първо напуска града, но после се връща, защото си дава сметка, че десетки домашни животни - от котки и кучета до кокошки и крави, ще умрат от глад, ако няма кой да се грижи за тях.

Наото Мацумура/Facebook

В момента той се грижи за прасета, котки, кучета, понита, щрауси и крави. Прави го чрез дарения, които получава от местни хора, като ги държи в течение за случващото се с животните през блога си. Наото живее без ток и течаща вода и разчита на соларна енергия, за да има някакво електричество и да поства в блога.

Наото Мацумура/Facebook

Според японската космическа агенция Мацумура е "най-радиоактивният" човек в страната, но за да му навреди тази радиация, ще трябва да минат поне 30-40 години. Та предвид настоящата си 55-годишна възраст очевидно Наото е решил да поеме риска.

Двамата японци живеят тотално незаконно и макар всички предупреждения на полицията те не се отказват от каузата си.

Приют в американския град Уотървил, щата Мейн, предлага на реваншистки настроени люде да си отмъстят на бившия (бившата) по доста оригинален начин в деня на Свети Валентин, съобщава local21news.com, цитиран от dnews.bg.

Срещу скромно заплащане името на недолюбвания бивш партньор се изписва на специална валентинка. След това тя подло се поставя в котешка тоалетна, така че да бъде обилно зацапана с урина и най-вече с екскременти.

Всички набрани средства ще отидат в полза на животните от приюта. Желаещите да си отмъстят на бившия трябва да направят своите заявки до 14 февруари. А на самия Свети Валентин картичките ще бъдат заровени в котешките тоалетни. 

С всичко, което се обърка през 2020-а, е съвсем нормално да спрем да очакваме да ни се случи нещо хубаво отново някога в живота. 

Но не! Този път потъването в черногледство, мизантропщина и самосъжаление е безкрайно излишно, защото поне нещо си е на мястото в тази откачена година.

И това са календарите с австралийски пожарникари и животни, които чакаме с трепет цяла година от 1993-та насам. Последното разбира се зависи от това кой кога е роден и в какъв момент до него е достигнало австралийското… хм, животинско многообразие, но е факт, че благотворителните календари с пожарникари излизат за 28-и път.

Идеята е с продажбата на календарите да се подкрепят различни благотворителни инициативи. За 28 години са събрани 3,2 млн. долара. 

Всяка година пожарникари от цяла Австралия изпращат свои снимки до организацията зад Australian Firefighters Calendar, като само 24 попадат във финалната селекция и са поканени за снимки.

Тази година снимачните дни са били 17, както разказва пред Bored Panda Дейвид Роджърс, директор на Australian Firefighters Calendar, и отново са заснети всякакви животни, които са се държали по блестящ начин.

Не се съобщава същото за пожарникарите, но сме сигурни, че много от вас биха им позволили известна доза невъзпитано и невъздържано поведение. В случай че се наложи, разбира се.

Тази година всички усилия и средства ще бъдат насочени към австралийските диви животни и организациите, грижещи се за тях, след като в пожарите от началото на годината загинаха огромно количество животни и беше опустошена голяма част от естествения им хабитат.

Резултатът е повече от добър и може да бъде разгледан и поръчан в сайта на организацията, както и във Фейсбук и Инстаграм.

Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2021

Както знаете, от две седмици сме в извънредно положение и не е препоръчително да се шляем навън, освен когато трябва да разходим домашния любимец. Никой обаче не е уточнил какво е домашен любимец - може да е пор, кон и дори тигър! Всъщност, не, честно казано тигрите е по-добре да си ги държим по къщите или казано по генералмутафийчскиму "Да не излизат!!".

Никой обаче не е казал "Да не влизат!", така че сега ви предлагаме да поканите по апартаменти и къщи тигри, лъвове, вълци и пингвини, и да им се порадвате, докато седят на дивана до вас.

Не, не сме луди. Наистина може за петнайсет секунди да се сдобиете с виещ вълк в средата на хола, а децата ще са във възторг, ако им пуснете една панда в леглото! Тоя тигър откъде се взе и защо на масата е седнал гепард!?

Ако все още ви се струва, че говорим несвързано, обясняваме - може и от изолацията да е, а може и да е защото Google са пуснали дългоочакваното си приложение за добавена реалност. Съответно от няколко дни хората по света, особено тези, залостени по домовете си, се забавляват с това да гледат 3D животни в него и да си ги пускат по къщите за ужас и радост на децата.

Списъкът с животни, налични на 3D, които може да добавите към свръхпознатата ви домашна реалност, е ясен:

  • Alligator (алигатор)
  • Angler fish (морски дявол)
  • Brown bear (кафява мечка)
  • Cat (котка)
  • Cheetah (гепард)
  • Dog (куче)
    • Labrador Retriever (лабрадор)
    • Pug (мопс)
    • Rottweiler (ротвайлер)
  • Duck (патица)
  • Eagle (орел)
  • Emperor penguin (императорски пингвин)
  • Giant panda (панда)
  • Goat (коза)
  • Hedgehog (таралеж)
  • Horse (кон)
  • Lion (лъв)
  • Macaw (ара)
  • Octopus (октопод)
  • Shark (акула)
  • Shetland pony (шетландско пони)
  • Snake (змия)
  • Tiger (тигър)
  • Turtle (костенурка)
  • Wolf (вълк)

Работата е следната: вземате телефон или таблет (без значение с iOS или Android, стига да поддържа версии за Android 7.0 или по-висока и да има инсталиран Google Play Store; и за iPhone/iPad iOS – 11.0 или по-висока) и пишете от устройството си едно от тези животни в Google, скролвате надолу и виждате предложението "Срещнете се лице в лице с вълк в реални размери". Натискате бутона Триизмерен изглед (View 3D) и вълкът е при вас.

След това ви се отваря прозорец, в който може да разглеждате триизмерно животното или да го поставите като добавена реалност, където се намирате в момента. Всичко става през камерата на телефона.

И ето например вашата Красимира ще излиза на разходка с тигър:

Добре, де, няма да излиза, но може да се разходи поне от хола до кухнята с това великолепно животно до себе си. Или пък да се изтегне с него на дивана.

Децата са на седмото небе от щастие (като им мине първоначалният шок от това, че до тях седи и вие вълк) и могат да се забавляват с това цял ден. Което, ще се съгласите, в настоящата ситуация е просто ве-ли-ко!!

Освен животни други достъпни обекти за 3D изглед и добавена реалност в Google Search са планетите от Слънчевата система и човешкият скелет.

Нека ръсенето на вълци в хола започне сега!

Не се гаси туй, що не гасне! А в случая с австралийските календарни пожарникари, за които ви разказахме и миналата година, не само че не гасне, ами се разпалва с бясна скорост.

Минаваме да ви зарадваме с новите снимки от благотворителните календари на австралийските пожарникари, които греят по страниците им традиционно с котки, кучета, коне и някои по-екзотични местни животни. Чисто новите календари са шест на брой – пет с животни и пожарникари и един само с пожарникари. Излизат всяка година от 1993-а насам и твърдят, че средствата, които са събрали, възлизат на над 3 000 000 долара.

Тази година благотворителната пожарникарска инициатива подкрепя малки организации, занимаващи се с грижата за местни животни като коали и кенгурута или за животни, участващи в спасителни мисии или терапевтични сесии.

Повече информация за инициативата, както и поръчки на календари, може да се направят на официалния сайт на австралийските календарни пожарникари (те са си съвсем истински пожарникари, викаме им "календарни" за удобство и кеф). Освен това са във фейсбук, инстаграм и YouTube. И разбира се в Майко Мила!

Преди да ви оставим да се насладите на непреходния кадър "гол до кръста пожарникар с малко пухкаво котенце на рамото", ви подгряваме за снимките с коментара на една фейсбук потребителка: "Местя се в Австралия и веднага си подпалвам къщата." Кратко, просто и ясно.

Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020
Australian-Firefighters-Animals-Calendar-2020

cross