Нужно е някакво свръх дзен постижение да не помръднеш поне 45 минути, дори ако те засърби носа или те полази мравка. Такъв баланс е постигнала Надежда Гончева, когато слага един от близо 20-те си костюма като Ащон Ка. За нея това не е сложно, а го приема като забавление.
Професията ѝ е куклена актриса, но от 2011 г., когато влиза за първи път в образа на жива статуя, тя усеща, че улицата е нейната сцена. Мястото, при което няма бариера със зрителя, липсва дистанция, а обратната връзка за работата ѝ идва моментално.
Може да я видим по улиците и големите площади из Белгия, Нидерландия, въобще навсякъде из Европа. Носителка е на множество отличия от фестивални участия. Но може да я засечем и у нас, при това съвсем скоро. На 12-ти и 13 октомври в „Топлоцентрала“, където ще се проведе фестивала „Цирколюция“.
„Има интимни моменти между публиката и артиста, които са много видими в това изкуство. Получавам на секундата моментална обратна връзка. Не че не обожавам театралната сцена, но тук човекът срещу мен с действие или бездействие ми показва какво мисли. Това в началото е особено стряскащо.“
Името на тази професия съдържа нещо контрастно. Ясно, нали – хем е живо, хем неподвижно като статуя. Именно това привлича най-много Ащон Ка в избора да бъде вкаменена. А това може да продължи и над 8 часа. Влиза в костюма, който харесва, който я е развълнувал до степен да я провокира да го създаде, а всяка реакция на публиката го усъвършенства или кара тя да го доусъвършенства. Получава се един много буквален, директен процес между артиста и публиката.
Всъщност на живата статуя може да се погледне и като на кукла, която, подобно на марионетката (куклата на конци), се движи в зависимост от провокацията на публиката. „От една страна, съм аз, но от друга, приемам характера на живата статуя. Понякога съм мъжки образ, друг път – женски, но всъщност не полът е важен, а дали забавлявам аудиторията. Важно е да изградим връзка.“
Костюмите са другият любопитен етап от професията. Трябва да се нарисува, да се избере материалът, от който да е направен, да бъде ефектен. За Ащон Ка е особено занимателно да реши как да изобрети сцената и реквизитите си. Понякога актрисата получава и помощ от приятели, сред които е сценографката Станислава Кръстева. Тя е мозъкът на първия ѝ костюм и до ден днешен хвърля по едно рамо (или ръка) при нужда.
Костюмите са нормални дрехи, но е необходимо да се втърдят и да добият обем, за да не мърдат от вятъра и да са устойчиви за други природни условия. Да стоят истински, да изглеждат метални.
Ясно е, че най-предизвикателното е усъвършенстването на тази хармония между нея и това, което прави. В случая НЕ прави. Да стои неподвижно, дори да тече капка пот по гърба ѝ. Да не обръща внимание на насекомите, които често се интересуват от материалите, от които е направен костюмът ѝ. Да не обръща внимание, ако някое дете развълнувано се затича към нея със сладолед в ръка и да не мисли дали няма да го плесне върху ѝ.
„Това е вътрешна борба, с която свикнах да се справям постепенно през годините“, обяснява Ащон Ка. И ако в началото подобно поведение я стряска или притеснява, впоследствие успява да намери най-удачния начин да се справя с подобни ситуации – като не им обръща внимание.
Още не сме свършили, скрол надолу
Неподвижна, вкаменена, както се казва – жива статуя. „Улицата е най-големият учител“, допълва тя. От няколко години се концентрира да усъвършенства и немигането. Но както е веща в занаята да не мърда, така Ащон Ка знае, че точно, когато публиката най-малко очаква – „Щрак! Сменям позата“. С тази изненада идва голяма част от кореспондирането с присъстващите, от създаването на връзка помежду им.
Навсякъде по света хората обичат живите статуи. Разликата между тук и големите европейски градове, е че у нас подобни артисти се виждат много по-рядко. „Хората в България са жадни за такива преживявания“, казва артистката. Затова и много обича да се връща тук при хората, които обича. „Харесва ми да съм както у нас, така и в чужбина. Едното ми докосва сърцето, другото – работата. В Белгия и в Холандия имам страшно много работа, в България имам много любими хора. Тук е едно прекрасно място, в което винаги се връщам след няколко месеца.“
А реакциите, които най-много я топлят, са тези на възрастните хора. Подобно на баба ѝ от Кюстендил, при която е израснала. „Като ги видя, усещам колко са откровени. Като децата. Каквото мислят, моментално излиза на лицето им. Ако не разбират какво им показвам, ако са притеснени, или пък обратното – ако се забавляват, веднага го разбирам и усещам какво да направя за тях.“
Ащон Ка може да срещнем на терасата в „Топлоцентрала“ на 12 октомври от 12:00 до 15:00 часа, както и на 13 октомври от 15:00 часа до 19:00 часа.
