Да си майка на четири деца, всяко от които с реактивен двигател, закачен за задния номер, не си е работа.
Грешка! Работа е! 24-часова без никакви почивки.
Разказва го Сам Бърнам Дейвидсън майка на две момчета и две момичета, бивша адвокатка, която много псува. Така казва сама за себе си, а ние някак това с псуването го разбираме, честно да си признаем…
Преследвам 14-месечното си момиче из цялото заведение, отбивайки всевъзможни опасности от пътя ѝ, докато ѝ бутам коричка от пица в устата, за да не почне да се тръшка. На рожден ден сме на 6-годишно дете, а другите ми три деца са в публиката и се вълнуват на програмата, включваща представяне на комодски варан.
След 5 минути, в мига, в който показват варана, моето 6-годишно забелязва един балон, паднал от декоративната арка. Преди да успея да се намеся, той вече го сграбчил и го влачи към дъното на помещението.
Решава, че ще играе сам една доста агресивна игра, в която се опитва да задържи балона да не падне на земята, докато го удря постоянно. Най-големият ми син го вижда и незабавно се присъединява към него.
И ето ги - крещят, обръщат столове и маси, абсолютно незаинтересовани от забавлението с влечуги.
Дъщеря ми все още е сред публиката и изглежда, че се забавлява с дървесната жаба, появила се на ръката на водещия. Докато, разбира се, вече не ѝ е забавно и започва да прави някаква странна йога на четири крака със задник, вирнат нагоре, и да крещи, че е жадна.
Оглеждам помещението и виждам, че моите деца не са единствени, които си измислят сами забавление, различно от шоуто. Има и други. Но ние сме единственото семейство, в което всички са с алтернативно занимание.
Четири от четири. И това не ме изненадва. Защото в повечето семейства има поне едно дете, което е по-спокойно. В моето няма такова. И съм страшно изморена.
Всичко, което правим, е шумно и разхвърляно. Разходките ни в парка обикновено включват две момчета, изцапани с кал от езерото, едно 4-годишно момиче, което се качва на пързалката и крещи срещу минувачите, и бебе, ядящо тор.
Вечерите в ресторант са придружени с юмручен бой, разлети напитки, промени на поръчката и - в един паметен момент - и горяща салфетка в средата на масата.
На мен са ми се паднали четири еднакви: огнени, буйни и с със сериозна необходимост от внимание.
Гледам другите си приятели с три и повече деца и при всеки има поне едно, което е малко по-пасивно. Едно, около което не се налага да завърташ целия план.
Дете, което ще се опита да успокои останалите, когато настроенията им ескалират, и рядко е причината да си тръгнете отнякъде по-рано. Това дете си играе само и няма мнение за всичко.
Имам нужда от такова дете. Имам нужда от дете, което ще се сгуши и ще потъне в книга за Хари Потър. Ще облича каквото му избера и ще яде каквото има в чинията. И няма да налива масло в огъня във всяка една ситуация.
Мотото на децата ми е “всичко в името на смеха”. И по тази причина нормалните ситуации, в които другите деца участват леко и спокойно, се превръщат в някакво опасно импро шоу, когато моите пристигнат.
Например когато чакаме най-големия ми син пред училище. Всички други по-малки братя и сестри са извън колите и си играят, без да ги наблюдават. Гледам ги как се забавляват неангажиращо на алеята - безобидна, абсолютно незначителна сцена.
И тогава второто ми дете изскача от колата и започва собствена олимпиада по паркур. Скача от пейка на камък, после на клон. Извиквам му да спре, точно когато се приземява върху една мрежа, хвърляйки бърз поглед, за да види кой от връстниците му е впечатлен.
4-годишната ми дъщеря е отишла до предния прозорец, сложила си е ръцете на кръста, поклаща си дупето и се смее, размахвайки пръст към някого, когото дразни. Бебето пищи от задната седалка в абсолютно недоумение как е възможно да е оставена да се забавлява сама за няколко минути. През това време се опитвам да прибера децата към колата със скандал.
Най-накрая големият ми син се качва и тръгваме, тъкмо когато брат му го е докоснал грешно по рамото и той почервенява от гняв.
Всеки път сме някаква версия на тази шумна, хаотична, абсолютно неспокойна компания.
Дори едно дете със силна и изявена индивидуалност може да повлияе сериозно на цялото семейство. Настроението му определя тона на деня, а присъствието му може да погълне цяла тълпа.
Наличието на четири такива, надпреварващи се за собствено ефирно време, направи живота вкъщи объркан и хаотичен. Емоциите винаги са на макс, тъй като изглежда никой от тях няма способност да се саморегулира, както другите хора.
Понякога имам чувството, че са се обърнали наопаки и всичките им чувства са навън, за да ги види целият свят. В нито един от тях няма и капчица дзен. Просто чиста, наелектризирана живост във всеки един от тях постоянно.
Но с цялата тази активност и енергия идва и неподозираната радост. Докато другите родители имат възможност за малко спокойствие, аз живея в непредвидимия цирк, от който са направени всички големи ситкоми. Където смехът е с пълно гърло, а прегръдките са силни. Изразяването на вълнение и щастие е шумно и заразно. Абсолютно ненормален, див и адски забавен живот с четири уникално енергични деца.
Но в един момент бих желала да подремна.
Преди време Елисавета написа един до болка откровен текст за хроничната умора. Днес при нас е една свръхпродуктивна, успяла и много, много изморена жена, за да ни разкаже какво понякога стои зад живота като от списание. По нейна молба запазваме анонимността ѝ, но истината е, че мнозина от нас могат да се подпишат и двете си изтощени ръце под емоцията на този текст.
Аз съм на 37 с две деца. Израснала съм бедно. Със съпруга ми сме живели дълго време с финансови трудности, въпреки това сме се мотивирали взаимно и сме се справили.
За себе си, освен че съм грижовна майка и съпруга, мога смело да кажа, че съм предприемач и визионер. Преди да забременея с второто си дете, реших, че е време да стартирам собствения си бизнес. Имах идеята, визията, мечтата, пазара, клиентите. Бременна работех на две места – успешно! Години по-късно компанията ми расте и се развива, аз създавам работни места, решавам проблеми, допринасям за един по-хубав свят. Пътувам служебно и посещавам интересни места, срещам интересни хора. Децата ми са прекрасни, здрави, възпитани и щастливи. Мъжът ми напусна работа, присъедини се към фирмата за кратко, впоследствие основа своя компания и продължава да се развива там. На моменти всичко е като от някаква реклама в лъскаво списание. Жената, която има всичко – мъжа, децата, компанията, колата, къщата, дрехите, пътуванията.
Питат ме често как успявам във всичко. Избягвам да отговарям. Какво да им кажа – че за да са доволни всички около мен и да върви всичко по план, аз инвестирам огромна енергия. Когато тази енергия се изчерпа, аз сякаш умирам и гасна. И настъпва хаос – като при всяка енергийна криза. Като във времената с режима на тока.
Измислила съм и фирмена организация, и организация на домакинството. Всички мои задължения са планирани като в швейцарска фабрика. Разпределила съм отговорности и задачи, в замяна раздавам безусловна грижа и благодарност към всеки. Но когато моите батерии свършат, тази система се срива. Настъпва хаос и смут. „Как така мама не може?“ „Жена ми, какво ти става, вземи се в ръце?!“ Децата, които иначе си слушат в градината и при баба им, стават някави малки вампирчета, вкопчват се в мен и решават да бойкотират всички правила за спане, ядене, обличане и учене. Мъжът ми, иначе спокоен и помагащ, сякаш изчезва от картинката тихомълком и не се прибира по няколко дни. Или ако е там, присъства като мълчалива статуя с дистанционно в едната ръка и смартфон в другата.
Когато съм спокойна и отпочинала, нищо не е в състояние да ме спре. Но когато енергията ми се изчерпа, е естествено, че искам да поспя. Искам тишина. Искам, когато отида в банята, да не ме питат през вратата кое къде е. Искам да ям на дивана и друг да ми събере трохите. Искам някой да ми изглади риза за понеделник (може и за вторник и сряда, ама не съм толкова нахална). Да ми изпере бельото и да ми го нареди в чекмеджето. Да измисли игра, която децата да играят поне 25 минути, а аз да изгледам нещо интересно. Малки нещица на пръв поглед, които биха ми помогнали да презаредя бързо с енергия и да продължа. Защо обаче не се случват?
Съпругът ми ми помага. Грижи се за дома и децата. Но откровено не ме разбира. Освен семейство, ние сме приятели и бизнес партньори. С времето моята енергия намалява, не достига. Той се дразни. Не харесва проявата на слабост. Иска да съм по-ефективна. А аз не искам да го дразня. Искам той да ме харесва и да ме разбира. Затова правя всичко възможно, за да му осигуря свободното време за спорт и мъжки неща. Оправям се сама с парите, старая се да не го занимавам с поддръжка на автомобила ми или ремонтна дейност вкъщи. Съветвам се с него и се съобразявам с думата му. Изпълнявам чинно препоръките на Наталия Кобилкина: „Да скъпи, прав си. Аз нищо не знам и нищо не разбирам. Ти си прав.“ Моля го за дреболийки: да ми направи кафенце, да отидем да хапнем... Поддържам се красива. Съветвам го в бизнеса, превеждам му, написах му дори магистърската работа!
Но умората ме настига. Догонва ме и ме поваля. Той продължава да иска да спазвам срокове в работата, да печелим заедно пари, а вечер да приспя децата и да съм неговата красива и секси жена. Но аз не смогвам да продължавам да го правя. Спорим. Аз искам още помощ – някой да помага за домакинството и още хора във фирмата. По този начин ще си разпределим задачите по-добре и ще остава време. Той се притеснява от промените и от евентуални харчове. И аз усещам, че трябва да се справям.
И аз се вземам в ръце за пореден път. Напрежението ме яде. Как така ще се дам, имам си отговорности?! Дръпвам един цял уикенд хубаво чистене. Сготвям 5 супер здравословни яденета. Епилирам де що има косъм. Ставам 20 минути по-рано, за да правя сутрешното кардио. Карам към работа, слушайки аудио курс за увеличаване на продажби. Работя 7 часа, през които или съм в някое производство, или съм на имейл и компютър, мотивирайки други хора да продават, да купуват, въобще да са най-добрата версия на себе си. Междувременно болки в кръста, цикъл, главоболие, недоспалост – игнорират се – нали съм се взела в ръце. Прибирам се да проверя домашни, да сервирам маса, да приготвя дрехи за другия ден, да излушам проблемите на всички, да прочета приказки, да се уверя, че децата ще се измият и ще си облекат пижами, ще легнат и ще заспят. Ако съм оцеляла, ще отворя виното и ще се превъплътя в съблазнителката с черно бельо и диплома по френски. Това за мен е „да съм се взела в ръце“.
Но какво става, когато не мога. Понякога просто не мога. Казвам на любимия ми, че не мога. Плача, че не мога. Крещя, че не мога. Той не ме разбира. Децата не ме разбират. Клиентите не трябва изобщо да разбират. Някой ми се репчи насреща за нещо. Планове, график, ситуации и проекти се объркват, заради моето неможене. Аз се репча обратно. Настоявам за нещо, но никой не го спазва. Сривам се. Отчайвам се. Разочаровам се. Не мога да си почина, не мога да заспя, защото мисля как ме чакат за нещо, защото няма кой да го свърши, защото някой дава зор да взема някакво решение, да кажа нещо, да напиша нещо, да изпратя нещо, да се обвържа със срок. Не мога да си свърша качествено проекта. Не мога да приключа сделката. Не мога да отида на спорт. Не мога да сготвя вкусно. Не мога да правя секс. Точно в този момент просто не мога.
Мечтая си съвсем искрено мъжът ми да си има любовница, към която да пренасочи собствените си претенции, за да ми остави поле и пространство да поема въздух. Мечтая децата за една вечер да са тихи, сами да си сипят вода, сами да изявят желание да облекат пижами и да заспят. Мечтая в бизнеса ми да дойде и времето на онези мои идеи, които сега задържам на пауза, защото засягат егото на другия партьнор. Искам да стана, да се развихря, да поставя всеки на мястото му и да продължа. Искам си енергията, искам си светлината.
Но тази проклета умора... Тя ме настига и превзема. Тегли ме назад, прави ме ядосаната сива жена, която никой не може да търпи. Зад гърба на която се шушука. Която крещи и прави истерии. Която започва пак да качва килограми и не си изправя косата прилежно. Която не спи, не спортува и не яде здравословно. Моля се някой да ме разбере и усети. Да ме издърпа, без да ми мрънка и да ме осъжда. Да види, че съм от жените, които променят света с проектите си. Да работя и да създавам е част от моята същност. Не съм уморена от работата или от любов към децата и съпруга ми. Уморена съм от очакванията, които се налага да оправдавам непрекъснато. От липсата на възможност да се дистанцирам, да се възстановя. От липсата на разбиране, че това, което правя, коства много, много енергия. А всъщност, когато има „режим на тока“, всичко си е постарому, просто е нужно малко търпение. Търпение да изчакаш кротичко тъмнината да отмине, за да дойде отново онази щастлива светлина.
Но тази проклета, сива, стелеща се отвсякъде умора...
В живота ни все някога се случва да влезем в период, в който известно време се намираме под повишен стрес. Хубавото е, че има какво да направим, за да борим ние него, а не той нас. Нашите хора от Live to Lift излизат на бой със стреса и ни представят пет прости стъпки, които осезаемо ще подобрят физическото и най-вече психическото ни състояние, когато стресът ни е подпукал.
За да се справите с повишения стрес са ви необходими само пет съставки:
Заредете се с магнезий!
Нивата на магнезий в нашия организъм влияят директно на това колко силна реакция може да предизвика в нас даден стресор. Колкото по-ниски нива на магнезий имаме, толкова по-лесно е даден стимул да ни изкара извън релси.
От друга страна – процесите, които настъпват в организма при силен и/или продължителен стрес, изчерпват запасите ни на магнезий.
Вижте как ще ви дойдат 3х500мг след 18:00. Ако сте ок – може да увеличите. Ако започнат признаци на диария – намалете.
Медитирайте!
Мартин Лутър Кинг е бил известен с това, че прекарва поне един час дневно в молитва. Негови са думите: “Днес имам толкова много работа, че ще се наложи да отделя още един час за молитва!” За Мартин Лутър молитвата е била нещо, което изчиства главата му и го зарежда.
Подобни резултати можем да постигнем с целенасочена релаксация за 10 минути веднъж или два пъти дневно. Препоръчваме веднъж сутрин и веднъж вечер, но може и да е само веднъж дневно – вие преценете кога ви идва най-добре. В обедната почивка също е ок.
Планирайте малки закуски!
Когато сме напрегнати, влизаме в състояние на оцеляване и въпреки че животът ни не е заплашен, се опитваме да… оцелеем. В подобни моменти или забравяме да ядем и от това страда тялото ни и оттам – дългосрочно и психиката, или правим възможно най-лошите избори за храна и от това средносрочно и дългосрочно страда тялото ни, а оттам и психиката.
Забелязвате ли дяволския кръг, който се оформя тук? За да го преборите – дръжте винаги под ръка:
– един-два вида пресен зеленчук
– един-два вида сурови ядки
– някаква форма на протеин (домашно сухо филе или суджук)
Към тези храни лесно може да посегнете и лесно можете да разпределите в две-три дози и да ги вземете с вас за през деня.
Оптимизирайте тренировките си!
Ако сме натоварени само в главата, но тялото ни има енергия – една хубава тренировка ще ни помогне да си изчистим главата, да разпуснем и да можем да видим нещата ясно.
Ако обаче поради огромното психическо напрежение и в тялото не е останала енергия, то тогава не е особено препоръчително да се пънем особено. В подобен случай е доста по-препоръчително само да се разтегнем, да се размачкаме с фоумролер и евентуално да направим малко ставна гимнастика. Това ще ни помогне да изчистим главата и няма да натоварваме допълнително и без това изтощеното тяло. А ето тук ви разказахме как се тренира, когато не ни е до тренировки.
Бъдете благодарни!
Когато сме стресирани, по-скоро сме склонни да се съсредоточаваме върху проблемите, а не върху решението. Склонни сме да се фиксираме върху негативното и да забравяме за всичко позитивно, което все пак се случва в живота ни.
Има много лесен начин да обърнем този процес – благодарността! Всекидневно ни се случват хубави неща, които или приемаме за даденост, или пропускаме, когато сме напрегнати. Когато изчезнат обаче, усещаме болезнено липсата им.
Ето някои поводи да чувствате благодарност:
Вземете си тетрадка и я използвайте само за това. Всяка вечер преди лягане напишете три, само три неща, за които сте благодарни и си легнете да спите.
Съветите са прости, но ще е нужно да вложите мисъл и усилие, за да ги реализирате. Времето, което ще се наложи да инвестирате сумарно не надвишава 30-35 минути: 10-20 минути медитация, 5 минути за благодарност, 5 минути за планиране и порциониране на закуските, под 5 минути прием на магнезий и планиране на тренировка общо. За сметка на това енергията, която ще ви се възвърне надвишава поне десетократно енергията, която сте инвестирали.
Успех и нека силата бъде с вас!
Хиляди спортни режими приключват с "ох, как не ми се тренира..." след тегав ден. После човек го е срам да се върне в залата, защото е гузен, че е скатал, и така адски лесно може да се срине това, което е постигнал с огромен труд. Изобщо не е задължително да става така. Как да разберем има ли смисъл да се насилваме за тренировка днес, или просто да го оставим за утре, когато ще сме в кондиция, разказват спецовете по уморени и скатаващи трениращи Live to Lift.
Има моменти, в които изобщо не ни е до тренировки било заради болест, било заради убийствена умора, било заради "онези дни", както свенливо наричат цикъла по рекламите. Ако все пак си наложим с воля и стигнем до залата, след това се чувстваме много по-добре и живваме тотално. Има и такива моменти обаче, когато след живването падаме още по-ниско, отколкото сме били преди това.
Как да разберем кога е добре да тренираме?
Когато не ни се прави абсолютно нищо – камо ли тренировки – са нужни колосални количества воля, за да тренираме насила, и, ако имаме късмет и не направим някоя грандиозна глупост, може и да не се контузим.
Възможно е понякога поради многото седене цял ден или заради високото психическо напрежение (което винаги се съпътства и от физическо такова) да се чувстваме изтощени и да усещаме енергията си много ниска. В едни случаи тя по-скоро е блокирана заради липсата на движение цял ден и заради стегнатостта от психическото натоварване. В такъв случай, ако се пораздвижим леко, ще усетим отново потока на енергията ни и ще дойдат сили за тренировка. В други случаи обаче не усещаме енергията, защото просто я няма. В такива моменти, ако след като се пораздвижим не се почувстваме по-енергични – не трябва да се натоварваме.
Ако цял ден сте били на работа, усещате се уморени и не ви се тренира, проявете малко воля и отидете в залата! Дайте си поне 40-50 минути и направете:
Това трябва да е по-скоро леко раздвижване, за да усетим обратната връзка, която ни дава нашият организъм. Ако тялото ни има енергия, ще го разберем много отчетливо още след първите 5-10 минути. В подобен случай довършете загрявката (подготовката за тренировка) и тренирайте добре, като все пак избягвате максимални натоварвания.
Ако тялото ни няма енергия за тренировка, то най-вероятно няма да усетим желание за натоварване дори и след 50-60 минути от описаните по-горе активности. В подобен случай това е била нашата тренировка. Загрявката, която току-що сте направили, е чудесна инвестиция в дългосрочното здраве на ставите, мускулите и фасциите.
Ако дори загрявката върви тегаво и ни натоварва и изморява допълнително, значи сме много, много ниско. Не се напъвайте дори да загрявате повече! Тялото очебийно има крещяща нужда да презареди.
Като сте в кондиция – стимулирайте се колкото искате с кафе или някакъв буустер. Когато не сте, не го правете, само излишно товарите психиката и тялото си.
Понякога е добре да потренираме, когато се чувстваме изморени, понякога – не е. Вече имате идея как да прецените.
Успех!
Да се събудиш и да хукнеш като коза по баирите не е за всеки. На някои от нас обаче ни се налага да бъдем точно такава коза и затова сега ще си поговорим за събуждането.
Какво трябва да правим, та да се събудим сутрин и да имаме енергия да покорим върхове, да напишем хиляди таблици в Ексел, да караме кола, да возим деца, да ходим по срещи, по улици и по тролеи, да изкарваме пари и да готвим, и какво ли още не?
Ето какво ни съветват партньорите ни от Live to Lift, които са експерти във всичко гореизброено или поне в ставането сутрин и хукването по баири.
Като начало - хранете се редовно и добре, и се наспивайте редовно и добре. Ако се храните като мишка и/или редовно си недоспивате – този метод не е за вас.
Без тези две условия организмът и психиката са обречени на дългосрочно изчерпване … А сега ето го и метода за събуждане, енергия и здраве рано сутрин!
Събудете се. Отидете до банята. Предприемете следните стъпки:
Наплискайте лицето хубаво и започнете да го масажирате с длани и пръсти. Масажирайте челото, слепоочията, веждите, скулите и под очите, основата на носа, брадичката и точката под долната устна, челюстта и дъвкателните мускули. Може да пощипнете бузките на този сладур в огледалото.
Внимателно масажирайте и ушите.
Това ще ви отнеме 15-20 секунди.
Масажирайте скалпа с пръсти! Внимателно раздвижете цялата кожа по повърхността на черепа си и усетете как мозъчните импулси полека-лека започват да ускоряват с всяко ваше движение. Внимавайте да не си развалите прическата от зор да си засилите мозъчните импулси.
Смело си намокрете длани със студена вода и наплискайте или само обтрийте врата и шията. Сега ги разтрийте енергично с цел да усетите леко затопляне. Това отнема някакви секунди.
Чудесно!
Сега продължете с останалите части на тялото си:
Трапци, раменете, бицепси, трицепси, предмишници, гърди, латисимуси и еректори (гръб) докъдето можете, ребра, корем, ГЛУТЕУС – много важно място!, бедра – отвсякъде, коленете, прасци и тибиалиси, горна повърхност на стъпалото.
Честито! Вече сте между 20 и 50 пъти по-будни отколкото преди 3 минути.
Сега започва по-забавната част! Песни и танци!
Танци – силно препоръчваме едно или повече от следните:
Ставна гимнастика
Intu Flow
Harlem shake
Dash Berlin
Kizomba
Раздвижете се, потанцувайте си, поскачайте, раздвижете ставите!
Пожелателно е голи и задължително на отворен прозорец.
Песни
Може да си попеете, може и да си покрещите. А може и да си покрещите, мислейки, че пеете. Разликата е само за съседите. На вас все ще ви се отрази добре на белите дробове, гласните струни, дихателните мускули и емоционалното състояние.
Как ви помага всичко това?
Ако ви е много студено, пропуснете отворения прозорец. Освен това, чаша топла вода, изпита непосредствено преди обтриването със студена вода, и евентуално чаша топла вода, изпита непосредствено след това, могат да ви дадат много.
Както написахме в началото – ако се храните като мишле или недоспивате – този подход не е за вас.
Ако постоянно ви е студено – или се храните недостатъчно, или недоспивате, или сте преуморени, или имате много малко активно тегло, или не се движите достатъчно и сте в лоша кондиция. В такъв случай методът отново не е за вас - първо се погрижете за себе си и тогава го прилагайте.
Ако сте болни – първо оздравейте!
Този подход е за здрави хора, които поне горе-долу се грижат за себе си.
Успех!
П.П. Задължително споделете как ви се получава.
Хей, жени, които ни четете и следите новия ни проект „Силата е в теб!“ Вече знаете, че да сме силни е основна наша цел. И също така знаете, че грижата за тялото изисква нещо повече от само желание. Понякога ни трябва и малко „побутване“ отвън под формата на някой и друг витамин, протеин или капсула рибено масло, за да могат органите и системите в тялото ни да работят в синхрон и оптимално.
Затова с радост обявяваме, че като партньор към проекта ни се присъединяват dm България с техните продукти от областта на спорта и здравето. Винаги е по-добре да имаш подкрепата на изпитани и качествени добавки, които да те държат в кондиция, помагат ти да постигаш целите си и да бъдеш здрав, докато го правиш! В тон с всичко това днес ще говорим за толкова популярния и все невъзможен за набавяне и усвояване витамин B12. А освен това ще опитаме да разберем какво, всъщност, прави той за нас!
[devvn_ihotspot id="25974"]
Здравейте от 21 век! Векът, в който търчим нагоре-надолу по цял ден, месеци и години наред, ядем каквото и когато сварим и работим непрекъснато, а накрая, като клекнем някъде изнемощели от умора и стрес, се питаме - „Ама какво стана? Защо така се скапах? Защо не мога да работя отново по 18 часа на денонощие и да бъда свежа като утринна роса?“
Е, може и да е изненада за вас, но този начин на живот не е от най-оптималните. Не е от най-щадящите здравето, психиката и общия тонус. За сметка на това гори много нерви, отразява се зле на цялото тяло, че и на психиката. И не е въобще странно, че рано или късно почти всеки от нас започва да изпитва разнообразни неразположения.
Няма да превръщаме този текст в алманах на физическите и психическите несгоди. Но ще се опитаме да обърнем внимание на някои специфични такива, защото ги откриваме у все повече наши приятелки и познати. И ни се струва, че много хора ще открият нещо полезно в следващите редове.
Иска ни се да повдигнем темата за онова състояние, в което една сутрин се събуждате и осъзнавате, че сте ужасно, ужасно уморени. Ужасно. Дори не можете да станете от леглото, но го правите – няма как. Започвате да виждате у себе си един човек, който извършва редица нелепи действия - прибира горещата кафеварка в шкафа, опитва да заключва вратата с дистанционното, не помни дали е нахранил котката или не, натиска грешни копчета на асансьора и така нататък, сещате се.
Искаме от вас да се успокоите и да си помислите внимателно. Връщате ли се всеки ден да проверите дали е изключен котлонът? Треперите ли от стрес и нерви? Имате ли безсъние, тревожност, схващат ли ви се прасците посред нощ? Чувствате ли понякога, че сякаш мозъкът ви е обвит в мъгла и е някъде много, много далеч от вас, почти недостижимо далеч!
Изнервяте ли се? Всички ви дразнят, нали? Забравяте ли си половината задачи за деня. Забравяте как се казвате. Боже, как се казвах??? Забравяте детето в яслата…
Депресирате се. Получавате сърцебиене, обща немощ и желание да се оттеглите в пещера и там да изкретате до края на скапаните си дни!
Накрая си лягате като пълни невротици, които за поредна нощ няма да могат да заспят. И ще се чудите това депресия ли е, лудост ли е или просто една безпощадна умора, която очевидно цели да ни изтреби бавно и мъчително. (А колко по-лесно би било да ни тресне отведнъж и да се приключи).
Ако ви звучи познато, бързаме да ви успокоим. Първо – не сте сами в страданието си – много сме. И второ – причината за цялата тази невроза, депресия, промени в настроението и всякакви физически и психически оплаквания може да се крие в нещо крайно прозаично, а именно – дефицит на витамин B12. Малко е тъжно, но в миналото сме установявали, че имаме дефицит и на витамин D.
Със сигурност не е подводница, нито секретна база за изследване на извънземни – това ви го гарантираме. В12 е един от 13-те различни витамини, от които се нуждае тялото ни, за да функционира правилно.
В много отношения В12 се държи като останалите 12 витамина. Има обаче и някои важни разлики – той е по-труден за усвояване в достатъчна степен. Той е и единственият витамин, съдържащ следи от кобалт – откъдето идва и името му, кобаламин.
В12 се произвежда в храносмилателната система на животните. Той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растения, или от слънцето. Растенията нямат нужда от него, затова и нито го произвеждат, нито го съхраняват. В12 се съдържа в много храни от животински произход – месо, риба, яйца, млечни продукти или храни. Ако не приемате такива, трябва да сте сигурни, че ядете храни, обогатени с В12, или пък да го приемате под форма на добавки.
Лошата новина е, че дори да се храните с гореописаните продукти, нищо не ви гарантира, че усвоявате B12. Парадоксът всъщност е, че повечето хора с дефицит на B12 всъщност консумират големи количества от витамина. Oрганизмът им обаче не го усвоява или използва правилно, поради изключително сложния метаболизъм на витамина, който може да бъде прекъснат във всеки един момент.
Причините за дефицит на B12 са наистина много – от употреба на редица медикаменти, до различни състояния. Ето няколко примера:
♦ намаляване на стомашните киселини, атрофичен гастрит
♦ наличие на Хеликобактер пилори
♦ пернициозна анемия
♦ недохранване или непълноценно хранене
♦ болест на Крон
♦ възпаление на дебелото черво
♦ чернодробни заболявания
Някои от симптомите за тежък дефицит пък включват безчувственост на крайниците, изтръпване и слабост, проблеми с равновесието, нестабилна походка, световъртеж, забравяне, липса на концентрация, зрителни нарушения, крампи, импотентност, апатия, раздразнителност, депресия, параноя, изменения в характера, следродилна депресия, насилствено поведение, умора, бледост, преждевременно посивяване на косата, запек, диария.
И е много, много вероятно, ако имате едно или няколко от тези оплаквания, последната причина, за която вие или личният ви лекар да сте се сетили, да е дефицитът на В12.
Щетите могат да бъдат още по-големи, ако сте току-що или наскоро родила жена, която има дефицит на В12. Така и детето да развие такъв дефицит поради липсата му във вашата кърма. Експерти твърдят, че признаците и симптомите на дефицита на В12 при децата често напомнят тези на разстройствата от аутистичния спектър – децата имат проблеми с речта, езика, обучението и социалното общуване, както и с фината и грубата моторика.
Затова е изключително важно още докато сте бременна, лекарят ви да ви назначи изследване на нивата на В12 – да не говорим, че много често причина за стерилитета може да е отново липсата на В12.
Ще се наложи да отидете до лаборатория, където да направите едно или няколко от следните неща:
Тест за серумно ниво – кръвен тест. Мненията за нормалните резултати при това изследване обаче са противоречиви. Добре е да го правите в комбинация с други маркери за дефицит – ММК (метилмалонова киселина) и хомоцистеин.
В момента препоръките на експерти са за нормални нива на серумен B12 да се смятат тези над 550 pg/ml. С оглед на здравето на мозъка и нервната система и превенцията на заболявания при хора в по-напреднала възраст, серумните нива трябва да се поддържат около и над 1000 pg/ml.
А сега погледнете референтните стойности на повечето лаборатории в България – ще забележите горни стойности от около 400 pg/ml. Тоест, ако резултатът ви е около 300 – 400 pg/ml, е твърде вероятно никой да не го отчете като дефицит.
Тест за метилмалонова киселина – особено подходящ поради все още твърде ниските референтни стойности за нивата на В12 в кръвта.
Тест за хомоцистеин – измерва нивото на хомоцистеин в плазмата. Повишените му нива говорят за дефицит на В12, витамин В6 или фолат.
Тест за холотранскобаламин – съществува от доста години, но едва наскоро се провежда с диагностична цел, като в България май не се прави никъде
Според един от световните експерти по темата Сали Пачолок, издала и книгата „А дали не е В12? Епидемия от погрешни диагнози“, именно дефицитът на В12 може би се крие зад редица състояния и диагнози.
Ако имате някои от изброените по-горе състояния и не се чувствате добре и във форма, силно ви препоръчваме да си пуснете изследвания за B12.
Може да се изненадате, че въпреки богатото ви на животински продукти меню и генерално здравословния начин на живот всъщност сте в долните граници на наличие на витамин В12 в тялото ви. И това го казваме от личен опит!
След това отнесете резултатите при личния си лекар и с него обсъдете най-добрия начин за набавяне на витамина. Ако сте с много голям дефицит, най-вероятно ще ви бъде назначена терапия с инжекции, които най-бързо и ефикасно възстановяват нивата на В12.
В дългосрочен план може да се снабдите с капки или таблетки, които се разтварят под езика, като търсете такива, в които В12 е под формата на лесноусвоим хидроксокобаламин – естествена форма на витамин В12, която се произвежда от повечето микроорганизми и се среща в нашето тяло. В12 под формата на метилкобаламин и цианкобаламин също е подходящ.
И после, разбира се, си правете изследвания от време на време и си го отглеждайте този безценен витамин в достатъчни количества – не гарантираме, че ще ви реши всички проблеми, но поне с някои може и да се разделите!
Не яж това, не пий онова, изключи въглехидратите… сигурно знаете, че повечето диети изключват или ограничават до минимум една група храни. Стресирането от „перфектната“ диета обаче често носи повече негативи, отколкото ползи. Не е нужно да е перфектна, нужно е да е устойчива, тоест да бъде спазвана сравнително лесно. Кои неща всъщност си струва да бъдат приоритет в диетата и защо?
Повечето диети изключват или ограничават до минимум група храни. Прекалено малко “диети” и “режими” имат за цел да ни научат кои са приоритетите що се отнася до хранене, нито пък кое си струва да бъде приоритет и защо.
По тази причина партньорите ни от Live to Lift са изготвили кратък гид с основи на доброто хранене - с уговорката, че той не брои калории, не измерва грамажи и не избягва цели групи храни.
Ако основната ни цел е здраве и кондиция, не е необходимо да правим всичко това. Трябва единствено да имаме приоритети и да спазваме няколко основни принципа.
Кои неща всъщност си струва да бъдат посочени за приоритет и защо?
Зеленчуци – най-вероятно трябва да приемате повече, отколкото приемате сега. Опитвайте се да ги разнообразявате. Ако искате да отслабвате, увеличете ги още повече. Трудно се прекалява с тях.
Плодове – най-вероятно трябва да приемате повече, отколкото приемате сега. Опитвайте се да разнообразявате и тях. Ако искате да сваляте мазнини, внимавайте с по-калоричните плодове, като банани и фурми.
Протеин – месо, риба, яйца, млечни продукти, ядки, бобови храни. Внимание! Ако искате да сваляте мазнини, увеличете количеството протеин от месо и риба.
Мазнини – масла, студено пресован зехтин, авокадо. Останалите мазнини идват от източниците на протеин – яйца, меса, риба, млечни продукти, ядки и т.н. Ако искате да отслабнете, намалете ги. Не е добра идея да се опитвате да ги изключите напълно, защото са важни за хормоналния баланс и усвояването на мастноразтворимите витамини.
Въглехидрати – ориз, картофи, житни култури. Ако тренирате здраво (5+ пъти в седмицата например), вероятно не е добра идея да поддържате прием в ниски количества, особено ако искате да качвате мускули.
Вода – минимум 1-1,5 литра за хора с по-малки размери и 3+ за по-големи.
Ако следвате гореспоменатите основни правила на 80-90%, едно „джънк“ хранене на няколко дни изобщо няма да ви попречи на здравето. Дозата прави отровата, както сте чували.
Ако горите повече енергия, отколкото приемате, най-вероятно ще сваляте тегло. Ако приемате повече, отколкото горите - най-вероятно ще качвате. Моделирайте спрямо целите.
Опитвайте нови храни и не яжте постоянно едно и също. Експериментирайте!
Следването на тези основни правила дава 80-90% от резултатите, всичко останало са детайли. Не може да не ядеш плодове и зеленчуци, и да се надяваш, че с хранителни добавки ще компенсираш липсата им. Както и няма как напълно да замениш естествените източници на протеин с протеин на прах.
“Коя марка масло да си купя?”
“Колко шоколадови бонбона ще развалят режима ми?”
“Трябва ли да се храня 4 или 5 пъти дневно?”
“Какво е идеалното съотношение между въглехидрати и мазнини?”
Всичко това са ДЕТАЙЛИ. Не им позволявайте да отклонят вниманието ви от приоритетите и основните принципи.
Стресирането от „перфектната“ диета вероятно носи повече негативи със себе си, отколкото потенциални ползи. Не е нужно една диета да е перфектна - нужно е да е устойчива, тоест да бъде спазвана сравнително лесно.
Не саботирайте удоволствието от храната. Ако например искате да изядете един шоколад, защото обичате шоколад, обаче се стресирате излишно, че шоколадът не е най-„здравословната“ храна, то сигурно накрая взимате 90% черен шоколад, който има вкус на всичко друго, но не и на любимия шоколад…. Ами.... просто НЕ ГО ПРАВЕТЕ.
Ако ви се яде шоколад – яжте шоколад. Просто внимавайте с количеството.
Ако следвате тези основни правила, другото ще се нареди от само себе си. Това, разбира се, не значи, че детайлите нямат абсолютно никакво значение, а че има йерархия.
Първо са основите, после детайлите. Когато нямаш стабилна основа, върху която да градиш, но упорито строиш нещо, това нещо най-вероятно ще се сгромоляса.
Така че – да започваме с основите, а след това върху тях може да построим и небостъргач!
Един по-слабичък и един по-едричък човечец влезли в един бар и единият казал:
“Имам бавен метаболизъм и затова съм голям/а, и затова не мога да сваля”.
Точно толкова научна е връзката между теглото и метаболизма, твърдят нашите приятели от Live to Lift.
Да се оплакваш от метаболизма си и да търсиш вина в него е като да се оплакваш от цвета на кожата си – не можеш да направиш кой знае какво, за да го промениш.
Ако в 9 клас не сте внимавали в час по биология и сте пропуснали уроците какво е метаболизъм, катаболизъм и те братовчеди ли са на онанизма и канибализма, наваксайте сега с тази статия!
Една от често срещаните твърдения е: “Аз имам бърз/бавен метаболизъм и затова … “
… СТОП! BREAK!
Като начало, нека да уточним какво точно означава понятието мeтаболизъм.
Да влезе МетаболизЪма!
Метаболизъм означава обмяна на веществата. Използва се като събирателно понятие за всички биохимични процеси, които протичат в клетките на организмите, за да ги поддържат живи.
Метаболизмът се състои от две части – катаболизъм и анаболизъм
Катаболизмът не е канибализъм, но прилича
Ако канибализмът е разчленяването на член от даден биологичен вид, примерно – хомо сапиенс и консумацията му от членове на същия този биологичен вид, то катаболизъм е събирателно понятие за всички процеси, при които вещества и структури се разграждат до вещества и структури с по-ниско ниво на структурираност и организация.
Или с думи по-прости – когато нещо се раздробява на по-малки парченца – туй е катаболизъм.
В общи линии, основните цели на катаболитните процеси са:
Анаболизмът е складиране на енергия и синтез на разни вещества от малките молекули, които катаболизмът му е надробил: от по-малки градивни единици се изгражда нещо по-голямо и по-сложно, складира се енергия или въпросната се използва за спояване на частите от предната точка.
Да влязат бързият и бавният Метаболизъм
Ако в действителност съществува такова понятие като “бърз метаболизъм”, то човек с такъв метаболизъм се предполага, че трябва да може бързо да качва и бързо да сваля мускули, както и едновременно с това бързо да качва и бързо да сваля мазнини.
Съответно, ако съществува такова нещо като “бавен метаболизъм”, то това би означавало, че такъв човек би трябвало бавно да качва мускули и бавно да качва мазнини, както и едновременно с това бавно да сваля мускули и бавно да сваля мазнини.
Дори да има такива хора, те са по-скоро изключения, защото случаите рядко са толкова еднозначни.
Фактите:
➨ Знаем, че когато имаме по-добра инсулинова чувствителност, захарта е по-вероятно да влезе в мускулните клетки, отколкото в мастните.
➨ Знаем, че инсулиновата чувствителност се влияе от храненето и тренировките ни.
➨ Знаем, че благодарение на родителите си някои хора са предразположени към пълнеене.
➨ Знаем и че с подходяща храна и движение в детска възраст това “предразположение” изчезва.
➨ Знаем, че определени хора надебеляват доста по-трудно, не защото имат еди-какъв-си метаболизъм, а защото съзнателно или не се движат доста повече от другите във всекидневието си (извън спорта и други подобни дейности).
➨ Знаем, че като имаш повече мазнини, е по-лесно да качиш още мазнини.
➨ Знаем, че като си по-чист, е по-лесно да качиш мускули.
➨ Знаем, че колкото повече мускули имаш, толкова по-лесно е свалиш мазнини.
➨ Знаем, че колкото повече мускули имаш, толкова повече енергия изгаряш в покой.
Знаем, че различните хора са раждат с различни предразположености и преминават през различни неща през своя живот!
Колкото и добри гени да имате – ако не работите за собственото си здраве и благоденствие, рано или късно времето и мързелът ще ви настигнат … и няма да ви хареса.
Колкото и “лоши” гени да имате, през колкото и разруха на тялото си да сте минали, независимо какво ви казват хората – винаги може да започнете да се грижите за себе си. Започнете например... днес!
Година след най-вълнуващия етап от участието на социалната ни кауза Оле Мале! в ПРОМЯНАТА - най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group в партньорство с Фондация Reach for Change-Bulgaria, с гордост и радост ще ви представим новите петима финалисти в тазгодишния сезон на инициативата.
Всички те са млади, активни, граждански отговорни и са социални предприемачи, обединени от една цел - да работят за създаване на по-добро, смислено и интересно бъдеще за децата на България.
В следващите дни ще представим всеки един от петте проекта, а за своя фаворит можете да гласувате до 4 февруари тук. Победителят ще стане ясен на 13 февруари!
Започваме представянето на финалистите с разговор с Ивайло Бонев, който заедно с Михайло Николич е създател на проекта ТЕХНОКРАТИ, чиято цел е да даде възможност на децата да развиват своите умения и въображение, учейки чрез технологии. За да помогнат на децата да развият пълния си потенциал, „Технократи“ предлагат комплексна обучителна програма, която използва технологиите като средство за отключване на нови интереси и умения. Обучават се деца между 7 и 16-годишна възраст в малки групи, които позволяват работа в екип и индивидуално внимание към всяко дете. „Технократи“ работят с няколко училища в София, провеждат и частни курсове за деца и младежи.
-- Как дойде идеята за проекта "Технократи"?
Идеята за детски технологично-образователен център се роди преди около 3 години в Дания, където учих, работих и живях почти 4 години. Имах щастието да работя за високо технологична компания с фокус върху роботика и там за пръв път видях начина, по който роботика и технологии се използват в образованието. Самият проект доби форма и завършек, когато срещнах Михайло в средата на 2016 г. Тъй като той самият е технократ и инвеститор в иновативни проекти (като Резонатор, където ще бъде дома на Технократи) след два разговора решихме да направим Технократи. Така след месец се прибрах в България и инвестирахме време и ресурс за осъществяване на проекта.
-- Как събрахте екипа?
Всичко стана много естествено. Приятел каза на приятел, и така еднаквомислещите хора се намерихме. Реално ние сме малък екип, който тепърва ще се разраства. Имаме човек, отговорен за процесите, човек за обученията и програмите и няколко доброволци, които се включват с огромен ентусиазъм в нашите класове не само защото е забавно, но и защото учат доста нови приложими знания.
-- С какви препятствия сте се сблъсквали досега?
Работата с деца е изключително отговорна и да спечелиш тяхното и на родителите им доверие е наистина трудна задача. Смея да кажа, че към този момент 8 от 10 деца продължават в модулите ни до края. Към този момент изграждаме и наше място, което да бъде притегателен център за малките технократчета, а защо не и за техните родители, като тепърва ще се сблъскаме и с разрастването и достигането до повече училища и градове в страната, а защо не и извън България!
-- Ако спечелите ПРОМЯНАТА, как ще използвате наградата?
При работата с деца най-важни са хората и техният подход, така че ще инвестираме парите в разрастване и стабилизиране на екипа. И тъй като технологиите се променят динамично, обмисляме и инвестиция в нов хардуер на един по-късен етап.
-- Какви други идеи за развитието на проекта имате?
Друга важна кауза и цел, която сме си поставили и, в която вярваме, е създаване на програма за обучение по Зелена енергия. Вече инвестирахме в образователни комплекти, чрез които децата да експериментират и добиват енергия от слънце, вятър и вода!
За април подготвяме и състезание с водородно задвижвани автомобилчета, като участниците преминават през 3-месечен образователен курс. Тези занятия имат за цел да дадат повече яснота на децата за това, как може да се добива екологично чиста енергия от слънце, вятър и вода.
Правим практически експерименти, като децата сами сглобяват вятърни турбини, соларни панели и учат за това, какво е атмосфера, вредни емисии и кръгова икономика. Друг интересен практически експеримент е добиването на водород от вода и задвижването на състезателните автомобилчета, които изхвърля 0 вредни емисии.
-- Какво ви даде ПРОМЯНАТА дотук?
Вярвам, че най-важното, което ни даде ПРОМЯНАТА дотук са запознанствата с всички невероятни екипи, които са се захванали с много важни каузи и вдъхновението, което получихме. Участието ни в акселератора също ни помогна да погледнем проекта си от различни ъгли и да помислим как да променим и подобрим това, което правим.
Вярвам, че всеки един от участниците е помогнал поне малко на някой от другите екипите да подобрят себе си и проектите си. Не на последно място отбелязваме и приноса на лекторите и екипа на ПРОМЯНАТА, които бяха на много високо професионално ниво! След цялата тази подкрепа, сега от нас зависи да развием проектите си и да донесем промяната, която всички ние искаме!
Може би е простимо да се интересуваш от змийски кремове за вечна младост, пиявици, които изсмукват токсини от тялото ти или сладолед с вкус на кал, който, ако не друго, лекува вечната тревога дали теглото ти е в норма. Не е нормално обаче зад цялата тази индустрия да стоят популярни лица като Гуинет Полтроу, на които немалък брой объркани жени желаят да подражават.
Вероятно вече сте чули новината за холивудската актриса, която ще плати 145 хил. долара в извънсъдебно споразумение след обвинения, че няма научни данни за ефекта на продаваните от сайта ѝ Goop нефритени вагинални яйца. Тя ще върне парите на клиенти, купили тези продукти в периода между януари и август 2017 г.
TomoNews
Полтроу лансира тяхната чудотворност през януари миналата година, обяснявайки, че те помагат за балансиране на хормоните, регулират менструалния цикъл, предпазват от маточен пролапс, увеличават контрола върху пикочния мехур - и това са само част силите им.
Носителката на "Оскар" и антуражът ѝ от проповедници на алтернативната медицина се опитваха да убедят жените, че вагината и шийката на матката са хранилище за интуиция и източник на "сила" и "мъдрост", изброявайки още и още магични свойства, които нефритените вагинални яйца притежават:
- култивират сексуалната енергия
- прочистват пътищата на енергията чи в тялото
- засилват женствеността
- възобновяват жизнената сила
През последните години промотираните от холивудската звезда вълшебни продукти и услуги (от вагинална парна баня до змийско олио) изградиха имиджа ѝ на шарлатанка, която всеки момент ще поиска публично да ѝ донесат отровна змия, за да покаже върху самата себе си действието на измислена от нея противоотрова.
Още през 2015 г. тя се опита да популяризира вагиналната парна-баня, която, по думите ѝ, помага на жените да освободят енергията си, балансира хормоните им, помага за следродилна депресия и други.
После бяха нефритените вагинални яйца, за които акушери и гинеколози предупредиха, че могат да внесат в тялото бактерии, които да доведат не само до бактериална вагиноза, но и до изключително опасния синдром на токсичния шок.
В началото на 2018 г., сайтът на Полтроу популяризира и клизмата с кафе за прочистване на дебелото черво от токсини. Интересен момент в промоцията на тази клизма бяха съветите на някой си доктор Алехандро Юнгер. Той не стига, че се опита да пробута на почитателките на Полтроу псевдонаучния термин „мукоидната плака“ (токсичната слуз, която се образувала в дебелото черво), ами и ги посъветва да разберат повече за нея в Google.
Е, потърсихме в Google и ето какво разбрахме: такава плака не съществува. Освен в рекламните брошури, продаващи продукти и процедури за „детоксикация“ като клизмата с кафе.
Въпреки редовните опити на издания като The Guardian да опровергават полезността на „уелнес“ индустрията на Полтроу, публикувайки мнения на специалисти, актрисата продължи да рекламира десетки илачи и терапии.
На Goop.com, където нефритените яйца се продават за по 66 долара, ще откриете още много потенциално опасни неща, които не бива да влизат в никакъв, ама в никакъв друг отвор, освен в този на кофата за боклук:
кристали срещу безплодие, парфюм, който подобрява паметта (и действа като антибиотик!), етерични масла, които помагат при депресия и мигрена и, забележете: МЪГЛА ЗА УСПОКОЯВАНЕ НА ДЕЦА!
Още миналото лято сайтът на Полтроу Goop беше погнат от неправителствената организация Truth in Advertising (TINA.org), която се бори срещу фалшивата реклама. Организацията заяви, че е провела разследване (изобщо не искаме да си представяме как е протекло), според което продуктите и насърчаваните от сайта практики имат измамен за здравето ефект.
В същото време Goop публикува официално писмо, в което посочи, че най-опасната практика всъщност е пренебрегването на вярата, която жените имат в алтернативните здравословни продукти...
Популяризирането на неортодоксални терапии за красота и здраве обаче не свършва с Полтору. Брандът WelleCo на бившия супер модел Ел Макферсън също продава уелнес глупости от години (срещу 200 евро може да се сдобиете с буркан със зелен прах, който поддържа алкално-киселинния баланс в тялото ви, например).
Самата манекенка пък обяви през 2010 г. своята невероятно умна рецепта за красота: консумация на прах от рог на носорог.
Стана ѝ малко неудобно, когато природозащитници ѝ напомниха, че носорозите са застрашени от изчезване. И ѝ се наложи да се извини, че не е сметнала правилно цената на красотата.
Колкото до 45-годишната Полтроу, тя явно е изморена от цялата псевдонаука, която стои зад марката ѝ. Миналото лято призна в телевизионно предаване, че и самата тя понякога е объркана от нестандартните практики, които популяризира, и в крайна сметка изпусна репликата: "Не знам за какво, по дяволите, говорим!"
И ние, и ние.
Още по темата:
