Покана към онези, които са любопитни да видят любимите си романи на голям екран, отправя фестивалът Синелибри. Тазгодишното 10-то издание започва на 10 октомври и продължава до 3 ноември.
67 филми с десет международни и над 50 национални премиери, галавечери, ретроспективи, кино-литературни срещи, сред които с автора на „Трейнспотинг“ Ървин Уелш, както и с актрисата Мария Бакалова, са част от програмата. И понеже едва ли човек може да огрее навсякъде, ще ви представим нашата селекция от 10-те най-интересни филмови заглавия.
Фантастичната драма на Паоло Сорентино („Великата красота“, „Младост“, „Младият папа“) открива тазгодишното издание в зала 1 на НДК. Действието е ситуирано в Неапол – родният град на режисьора, и проследява житейските перипетии на млада жена от нейното раждане, през тийнейджърството, младостта ѝ и неизбежното остаряване. Филмът е размисъл за хода на времето, наситен с флиртове и запознанства, и изследва начина, по който виждаме хората и местата около себе си.
Продукцията има номинация за „Златна мечка“ на кинофестивала в Кан.
Родената в Монреал сценаристка и режисьорка Дърга Чу-Боуз предлага импресионистичен разказ на романа на Франсоаз Саган, публикуван през 1954 г., когато писателката е едва на 18 години. На почти същата възраст (17 години) е и главната героиня Сесил, тръгнала из Френската Ривиера с овдовелия си баща и поредното му увлечение, което, подобно на другите, изглежда скоро да бъде заменено.
Превърнал се в класика, романът преведен на 22 езика, се счита и за една от първите феминистки книги, изучаваща младежкия копнеж, ревност и сексуално пробуждане. Изследване, чиято времева траектория проследява как погледът към интимните трепети от миналото се актуализира в настоящето.
Филмът на Нора Фингшайд е за травмите от детството и за начините, по които се опитваме да се примирим с тях. През драмите на главната героиня Рона (изиграна от Сърша Ронан), току-що напуснала клиника за наркомани, режисьорката проследява начините, по които ни действа средата, в която сме израснали, и неизбежните последици, които товарят настоящето ни.
Като залага на контраста между истеричния градски живот и тишината на живописни острови, Фингшайд („Извън системата“) превръща тази драматична история по действителен случай в прекрасно и силно въздействащо размишление за възраждащата сила на природата и способността ѝ да лекува.
Премиерата на Outrun е на филмовия фестивал в Сънданс, а взима и наградата на публиката в програма „Панорама“ на Международния филмов фестивал в Берлин.
Гийом Кане и Шарлот Генсбург за първи път застават заедно на екрана в адаптацията по романа „Смъртта на Бел“ от 1951 г. на известния белгийски писател Жорж Сименон, познат с романите си за инспектор Мегре.
Героите са двойка, свикнала с монотонното си съществуване в малък провинциален град. Мирните им дни се преобръщат,к след като дъщеря на техен приятел, отседнала у тях, е намерена мъртва. Съпругът, който по това време е бил вкъщи, става и главен заподозрян.
Режисиран от Беноа Жако, „Бел“ разглежда живота в провинцията, където тайни уж няма, но разликите между това, което човек си мисли, че знае, и реалността, са явни.
Филмът на Кирил Серебренников пристига у нас директно от конкурса в Кан, където е номиниран за „Златна палма“. Разказва скандалната история на съветския поет Едуард Лимонов, който се превръща в скитник в Ню Йорк, сензация във Франция и политически антигерой в Русия.
Сюжетът е по биографичния роман на Еманюел Карер. Действието тръгва от Русия, стига до Америка и се завръща към Европа.
Серебренников разглежда сложната и противоречива личност на героя в забавно контрастното му приемане на гневен бохем, клошар, подстрекател към война, политически затворник, опозиционер на движение срещу Путин.
Анархия, пънк, въодушевление и люто отчаяние преминават през този образ, в който влиза Бен Уишоу, за да създаде мрачно лудия и експресивен Дон Жуан, на когото не му убягва, че „добродетелните мръсници са легион, докато завършените – рядкост“. Лимонов винаги предпочита да застане на страната на бедните и слабите пред това да защитава богатите и силните.
В последно време испанският режисьор Педро Алмодовар размишлява върху болестите и смъртта като в „Болка и величие“ през 2019 г. Но първият англоезичен филм на режисьора – „Съседната стая“, който беше в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция, навлиза още по-дълбоко в мътните води на емоциите, свързващи ни със смъртта.
Джулиан Мур, Тилда Суинтън и Джон Туртуро са в главните роли, а историята проследява взаимоотношенията на две приятелки, близки в миналото, но загубили връзка помежду си. Пътищата им се срещат при извънредни обстоятелства, а Алмодовар се фокусира върху темите за ценността на приятелството, емпатията и темата за евтаназията.
Тонът в адаптирания роман на Сигрид Нунес е по-скоро мрачен, меланхоличен, а комичните моменти, които съпровождат обикновено филмите на Алмодовар, тук са кът.
Жак Одиар сяда на режисьорския стол на музикалната мелодрама „Емилия Перес“ по романа Écoute на Борис Расон.
Рита Мора е талантлива адвокатка по наказателни дела. Героинята е затънала в работа, която обаче не ѝ носи финансов успех. Ситуацията се променя, когато с нея се свързва босът на картел Манитас. Той ѝ прави щедро предложение, което, колкото и да е притеснително, е трудно да бъде отказано. И ако сложната част уж остава в миналото, се оказва, че свършеното трудно може да бъде забравено.
Замислена като рок опера, криминалната комедия включва в актьорския си състав Зоуи Салдана и Селена Гомес. Филмът на Одиар се движи между няколко жанра, сред които мюзикъл, филм ноар и е с поврати, достойни за теленовела.
Продължаваме музикалната тема с продължението на „Жокера“, чиято маска отново слага Хоакин Финикс. Действието проследява случващото се с героя, затворен в психиатричната болница „Аркам“. Докато очаква присъдата за престъпленията си, Артър Флек среща любовта в лицето на героинята Харли Куин (Лейди Гага). Двамата ще споделят емоционални преживелици из улиците на Готъм.
Режисьорът Тод Филипс отдалечава Артър Флек от вселената на Батман. Превърнат в мюзикъл, филмът се фокусира върху класическия образ на нещастния клоун, неразбран от обществото, но поел ангажимента да го забавлява, каквото и да му коства. Е, този път Жокера е наясно с фалша в живота, но се оказва, че има и съмнително чувство за хумор.
Михаил Лошкин снима екранизация по романа на родения в Киев съветски писател Михаил Булгаков. Филмът струва 17 млн. долара, което го прави една от най-скъпоструващите руски продукции. Книгата е написана между 1928 и 1940 г. и публикувана посмъртно в списание „Москва“ през 60-те години на ХХ век.
Превърнал се в класика, романът остро критикува авторитарното управление по времето на Сталин. Високобюджетната продукция също се приема като дискредитиране на руското управление и открито противопоставяне на войната в Украйна.
Алисия Викандер влиза в образа на лейди Катрин – изключително образована вдовица, която се съгласява да стане шестата съпруга на известния с отвращението си към жените крал Хенри VIII.
Джъд Лоу е безобразно добър в ролята си на лабилния монарх, отстранил или обезглавил предишните си съпруги. Бразилският режисьор Карим Айнуз прави своя англоезичен дебют като отваря вратите към напоената с кръв Англия и ни доближава до двора на Тюдорите, отрупан с интриги и нестихващи подозрения.
„Макар да изобличава перверзните изстъпления, до които води неограничената власт, режисьорът не допуска тази линия да вземе връх в зрелищната историческа драма, адаптация по роман на британската авторка Елизабет Фриментъл“, пишат от Синелибри. Филмът е с номинация за „Златна палма“ в Кан.
Симпатично щъкащите миньони от „Аз, проклетникът“ 4 се нареждат до хоръра, нищещ случващото се с участниците във филмите за възрастни Maxxxine. Съвременни персонажи като Върколака и Дедпул излизат на голям екран, нареждайки се до класическия образ на граф Монте Кристо. Това са само част от историите, които ще се появят в кината през този юли.
Само като си спомним, че миналата година по същото време гледахме „Барби“ и „Опенхаймер“, сега летният месец изглежда по-постен откъм зашеметяващи заглавия, но все пак и тук има продукции, които не са за изпускане.
Най-внимателният сред страховитите злодеи Гру, станал и таен агент на Лигата на антизлодеите, отново е в компанията на енергичните миньони. Седем години след последната поява на Гру семейството му продължава да нараства. Така, освен трите осиновени дъщери, той и жена му се впускат в приключения с Гру-младши, който съвсем не стои мирен.
Освен битовите злополуки с появата на новороденото в „Аз, проклетникът“ 4, Гру ще трябва за пореден път да въоръжи армията си от миньони срещу опасни врагове. Сега срещу него застават Максим Ле Мал и приятелката му, които са решили да посегнат на най-ценното за Гру – семейството.
Това е финалната трета част от трилогията на ужасите на Тай Уест. Първите две излизат през 2002 г. „Х“ пренася към 70-те години на миналия век, а предисторията „Пърл“ връща зрителя към филмовата естетика на 40-те.
С MaXXXine Уест прави реверанс към 80-тарското кино и VHS културата. Миа Гот отново е с водещата роля. Влиза в образа на порнозвездата Максин Минкс – последната оцеляла от филмовия екип, убит през 1979 г. Амбициозната героиня продължава да следва мечтата си да се преквалифицира като пробие в мейнстрийм киното, но не улучва подходящия момент. В Лос Анджелис се разхожда убиец, чиито жертви са холивудските звезди.
Режисьорът е натрупал достатъчно опит в слашър филмите. Умението му да поднася мрачни истории личи в предходните „Къщата на дявола“, „Домакините“ и „Тайнството“.
И в MaXXXine подходът му да следва жанровите изисквания е безпогрешен. Уест насища действието с нужната доза кръв и напрежение, докато смъртта дебне буквално на всяка крачка, но и подчертава ролята на жената в киното по онова време.
Нов прочит на класиката от Александър Дюма–баща „Граф Монте Кристо“ правят режисьорите и сценаристи Матийо Делапорт и Александър Дьо Ла Пателиер. Премиерата се състоя на филмовия фестивал в Кан. Авторите вече са доказали доброто си сътрудничество в екранизациите на френски литературни шедьоври като „Тримата мускетари“ и „Малкият принц“.
„Граф Монте Кристо“ е тричасов приключенски епос, включващ добре познатата история за търсенето на справедливост и отмъщение. Жертва на грозен заговор, младият Едмон Дантес бива арестуван в деня на сватбата си и изпратен в тъмния затвор на замъка Иф, откъдето никой не е избягал. Или почти никой.
Намерил начин да се спаси, героят се връща с нова самоличност и със съкровище, както и с ясната цел да възстанови справедливостта, като изчисти името си.
В образа на графа влиза Пиер Нини, познат и като френският моден дизайнер Ив Сен Лоран.
Направен с размах, филмът на Делапорт и Пателиер оставя зрителят да усети епохата на миналото с пищните декори и силна оркестрация, но и внимава да е актуален за времето, като разглежда важни теми за сложните отношения, интригите и политически заговори.
На романтична вълна пък ни отвежда последният филм на Грег Берланти „Покажи ми луната“.
Скарлет Йохансон и Чанинг Тейтъм са главните действащи лица в историята, която се развива през 60-те години по времето на мисията на „Аполо 11“. Опитен в романтичния жанр, Берланти („С любов, Саймън“, „Такъв е животът“), предлага остроумна комедийна драма, за да разкрие тъмната страна около историческото кацане на американците на Луната.
Героинята на Йохансон има достатъчен опит в маркетинга, за да поеме ангажимента да закрепи накърнения публичен имидж на NASA. Така тя навлиза в пространството на командира Коул Дейвис (Тейтъм), който не одобрява нейните нетрадиционни методи.
Искрите прехвърчат на всички посоки, след като между двамата главни персонажи се усеща привличане, докато изпълняват и мисията на Белия дом да заснемат фалшиво кацане на Луната като резервен план, в случай че се наложи да покажат, че са по-напред в космическите достижения от руснаците.
На ход е поредното продължение. Този път Лий Айзък Чунг припомня за филма от 1996 г. „Туистър“. В новата история в надпревара с торнадото влизат Дейзи Едгар-Джоунс („Където пеят раците“, Normal People) и Глен Пауъл („Топ Гън: Маверик“, „Обичам да те мразя“).
Още не сме свършили, скрол надолу
Кейт Купър (Едгар-Джоунс) обича да върви по следите на бурите, но това нейно влечение ѝ е донесло доста неприятни спомени. Преквалифицирала се в далеч по-сигурното изучаване на модели на бури пред компютърния екран, тя е въвлечена към стария занаят покрай приятеля ѝ Хави (Рамос).
Пътищата ѝ се срещат с Тайлър Оуенс (Пауъл) – безразсъдна звезда от социалните мрежи, който поддържа интереса към себе си, като се доближава опасно близо до природни бедствия.
Обещанието е филмът да се превърне в летен хит покрай достойно изпълнените драматични ситуцаиции, в които ясно се вижда опустошителната сила на природата.
Когато не си разменят груби шеги в социалните мрежи, Райън Рейнолдс и Хю Джакман са добър екип на екрана, особено ако се пъхат в смешни трика на супергерои. Те са главните действащи лица в пуканковото преживяване „Дедпул и Върколака“ и се опитват да излязат от филмовото клише на патетични персонажи, поели тежкия ангажимент целият свят да виси на техните рамене.
На режисьорския стол сяда Шон Леви („Жива стомана“, „Сводобен играч“). Сюжетът се върти около поредната мисия, чийто висок залог е Вселената. За да бъде спасена, Дедпул трябва да открие съкрушена и незаинтересована от нищо версия на Върколака и да го убеди да се присъедини към него… Изглежда лесно, но се оказва невъзможно.
Млади екоактивисти следват план да завладеят склад за мебели и домашни потреби. Целта е повече от ясна – привличане на вниманието върху консуматорството, което в днешно време е придобило титанични размери. Поучителното в историята е въпросът „За какво си заслужава човек да умре“ и нужен ли е този напън сред новото поколение активизъм.
Зад проекта застава триото от RKSS – Франсоа Симар, Анук Уисел и Йоан-Карл Уисел, които са изключително креативни в жанровото кино. Доказали отдадеността си към хоръра с филми като Turbo Kid (2015) и Summer of 84 (2018), те продължават да следват изискванията за поредна доза ужаз, кръв и грозни финали, които трудно се преглъщат.
Главните герои в тази норвежка анимация, вдъхновена от музикалния тандем Knutsen & Ludvigsen, са Тутсън и Лудиуд.
Перипетиите им са свързани с опазване на тунела, който обитават. И понеже героите не притежават свръхспособности, често опитите им да доведат мисията си до успешен финал, претърпяват драматично катастрофални обрати.
Филмът е продължение на „Двама приятели и язовец“ от 2015 г. Режисьори са Сун Спанс и Гънхилд Енгер.
