„Имаш само едно дете?“, „Не се ли страхуваш, че ще стане егоист?“, „Защо не си направите още едно?, „Ее, самичко ли ще го оставиш?“
За трудностите, които срещат хората с едно дете, за предразсъдъците и болезнените въпроси, разказва Ейми Клайн за Huffpost.com.
Замръзнах, когато чух думите „само едно“ да излизат от устата ми, сякаш дъщеря ми не ми е достатъчна.
През деветте години на моето родителство съм се сблъсквала с различни реакции заради факта, че имам „само едно“ дете. Някои хора не обръщат внимание как ще се почувствам, като ме питат кога ще направим опит за още едно дете. Ами... никога!?
Други пък без притеснение споделят „експертното“ си мнение по темата за единственото дете.
Тъй като броят на единствените деца в Америка се е увеличил през последния половин век – 22% са били единствени деца през 2015 г. в сравнение с 11% през 1976 г. – може би е добре да помислите какво да не казвате на родителите с едно дете:
Не знаете през какво е преминал един родител, за да има дете. На мен и на съпруга ми ни отне четири години, десетки лекари, девет кръга инвитро процедури и четири спонтанни аборта, за да имаме най-накрая „само“ едно дете. Не сте наясно с какви възможности (плодовитост, пари и пр.) разполага даден човек, че да предположите дали може, дори дали иска, да има второ дете.
Някои родители са с едно и това им е достатъчно. При едни е така по стечение на обстоятелствата, при други е избор.
Това ми напомня за въпросите, които ми задаваха, когато бях необвързана. Омъжих се на 40 години. И все пак през по-голямата част от живота си съм била щастлива със свободата си и не съм искала да се обвързвам, докато не срещна истинската си любов. Същото се отнася и за много деца без братя и сестри – те са си щастливи и така.
Дъщеря ми например обожава факта, че е единствено дете и често ми го казва. Тя обича мен, баща си и кучето – макар да не съм сигурна в какъв ред. Вижда се често с братовчед си, който е на същата възраст, и това ѝ е напълно достатъчно.
Трудно е да се повярва, че хората ще ви го кажат в очите, но това е отявлен стереотип, който все още е на дневен ред.
Нека просто си спестим думата „егоист“, когато става дума за единствено дете, защото тя твърде често се насочва към майките. Много родители с едно дете смятат, че да имаш второ, за да забавлява първото, е „егоистично“.
Някои хора мислят наистина дългосрочно и не искат тежестта да пада върху единственото им дете. Това е добър аргумент, но пък и раждането на няколко деца не е гаранция, че те ще споделят грижите за родителите си.
Още не сме свършили, скрол надолу
Много семейства с едно дете са решили, че не могат да си позволят повече деца и искат да съсредоточат финансите и вниманието си върху едно. Това може да означава също, че са способни да се грижат за себе си, когато остареят, за да не натоварват детето си с грижи за тях.
„Някой ми каза, че не съм истинска майка, ако нямам повече от едно дете.“ Това го прочетох в една група за родители с едно дете във Facebook, която има близо 40 хил. членове. Абсолютно лишено от смисъл твърдение. И ние сме били бременни, раждали сме бебе (или сме го осиновявали), не сме спали по цели нощи, тревожили сме се и сме жертвали финансите си, кариерата си и самите себе си, за да отгледаме дете.
Може би не ни се налага да се справяме със съперничество и спорове между братя и сестри, но определено се броим за майки точно толкова, колкото и тези с повече деца.
Истината е, че дори и да сте само с едно дете, си оставате майка завинаги. Без значение на колко години са децата ви и колко са на брой.
Източник: Huffpost.com
Ако сте израснали като единствено дете, вероятно сте чували някои от тези стереотипни фрази в определен момент от живота си: „Тъжно е, че си израснал сам“; „Родителите ти сигурно са те разглезили“; „Трудно ли си намираш приятели?“. HuffPost разговаря с терапевти за най-често срещаните проблеми, които единствените деца споделят по време на терапия.
Въпреки че израстването без братя и сестри става все по-често срещано явление, все още има дълготрайна стигма около единствените деца.
Последните изследвания показват, че много представи за децата, израснали без братя и сестри, са неточни. И въпреки че някога семейната структура с едно дете е била рядкост, сега тя е най-бързо растящата семейна единица в Съединените щати. По данни на Pew Research Center около 20% от домакинствата, в които има деца, са с едно дете.
„Терапията може да бъде здравословно място, на което да научат за себе си и как взаимодействат със света около тях като единствени деца“, казва пред HuffPost терапевтката Алтереса Кларк.
По време на терапия възрастните, които са израснали като единствени деца, понякога споделят, че се чувстват самотни, защото произхождат от по-малко семейство и нямат никакви връзки с братя и сестри.
„Имат по-малко членове на семейството, на които могат да разчитат за подкрепа, за разлика от хора с много братя и сестри“, казва терапевтката Ребека Грийн. „Празниците могат да бъдат особено самотни за хората без братя и сестри, тъй като по-често нямат големи семейни събирания като по филмите“, добавя тя.
Алтереса Кларк допълва, че като възрастни хората, израснали сами, търсят близки приятели, които да чувстват като членове на семейството, за да запълнят тази празнота.
„Има една поговорка, че ако нямаш семейство, трябва да създадеш свое собствено – и аз вярвам в това с цялото си сърце“, казва тя. „При изграждането на своята общност намерете приятели, организации и обществено полезна дейност, където да срещнете съмишленици, които могат да ви окажат подкрепа като в семейство“, допълва терапевтката.
За единствените деца може да е добре да поканят свои близки приятели да празнуват с тях празници и големи събития, добавя Ребека Грийн.
„Много единствени деца се чувстват претоварени и стресирани, че са единственият човек в семейството, който трябва да се справи с грижите за родителите“, категорична е Грийн.
Ако живеят в един и същи район, това може да включва водене на родителите им на медицински прегледи, помощ при приготвянето на храна и съдействие при управлението на финансите. „Особено трудно може да бъде, когато единственото дете живее далеч от родителите си“, посочва Грийн.
Когато е възможно, тя препоръчва да се получи помощ за тези отговорности от мениджъри на гериатрични грижи, социални работници и придружители на възрастни хора. Тя също така подчертава, че е важно да се планира предварително.
„Само децата могат да разговарят с родителите си, както и с партньора си, за да обсъдят предварително плановете за грижите за възрастните, така че всички да са на едно мнение“, казва тя.
Въпреки че голямото внимание от страна на родителите може да доведе до по-близки взаимоотношения с тях, някои единствени деца могат също така да имат чувството, че всяка тяхна стъпка се наблюдава.
„Когато детето е само̀ в семейството, може да има натиск от страна на родителите да постига успехи в различни области на живота си, което може да доведе до перфекционизъм или личност от типа А“, казва терапевтkata. А това пък може да ги накара да живеят в страх да не разочароват хората.
„Израстването като единствено дете може да създаде голямо чувство за независимост, което може да бъде както сила, така и слабост“, казва терапевтката Прия Тахим.
Що се отнася до силните страни, единствените деца често умеят да бъдат самостоятелни, да се забавляват сами и да се чувстват доволни в собствената си компания.
„Те често са хора, които поемат отговорност, стават чудесни лидери и правят нещата по иновативен начин“, казва Грийн. „Понякога обаче другите могат да ги възприемат като властни или искащи да правят нещата само по техния начин“, допълва тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Фокусирането върху уменията за сътрудничество, каквото например е ясната комуникация, може да помогне да не стига до крайности.
„Един от най-ефективните начини за подобряване на уменията за общуване с другите е да се използват изявленията „аз“ – предлага Грийн. Това е начин да формулирате чувствата или нуждите си, който поставя акцент върху това как се чувствате.
Освен това Тахим предлага да се задават въпроси и да се изслушват причините на другите хора, поради които те може да имат определени гледни точки.
Това е често срещан въпрос, който единствените деца повдигат, особено в групите за подкрепа, казва Грийн.
„Определено все още има стигма да си едно дете, защото семействата с две или три деца все още са по-скоро норма. Да имаш братя и сестри е по-скоро типичен семеен опит за повечето хора“, казва тя.
Освен това, затвърждавайки тези стереотипи, единствените деца често са представяни негативно във филми и телевизионни предавания като разглезени, егоистични и със слаби социални умения.
„Нуждаем се от повече положителни образи, които се фокусират върху силните страни и предимствата да си единствено дете. И имаме нужда хората да не съдят само въз основа на липсата на брат или сестра“, допълва Ребека Грийн.
„Независимо дали сте единствено дете, най-голямото дете, средното или най-малкото дете, всичко има своите плюсове и минуси“, каза Тахим. „Но основно значение има начинът, по който избираме да растем, да се учим и да се адаптираме…“
Източник: HuffPost
