Стандартите за красота придобиват различен облик през годините. Обществото задава как да изглежда един човек и кое се приема за лицеприятно. Личното ми усещане обаче е, че там, където се вдига много шум, не остава много пространство за тишината на индивидуалния избор. И ако все някак може да се преглътне унифицирането на образа, реконструкцията по калъп далеч не е единственият казус.
В последната година „Трай, бабо, за хубост!“ звучи особено иронично за онези жени, които попаднаха в спешното отделение след естетическа намеса. Жена почина след поставяне на хиалурон от лекар в Дупница. Какъв е проблемът и защо се стигна до тези инциденти? Каква регулация е нужна и в крайна сметка: кое е наистина красиво? Разпитахме различни специалисти, както и хора, преживели процедури с неприятни последствия. Показваме ви гледната точка на всеки от тях поотделно. На финала ще разберем дали стандартите им се срещат.
В днешно време е напълно възможно да познавате лично или да сте станали свидетели на публична личност, която изглежда по един начин в Instagram профила си, а на живо образът е… ами, всъщност, някак по-човешки, но пък почти нищо общо с виртуалния. Идеалите за красота са силно повлияни от алгоритмите на социалните мрежи, филтрите и естетичната хирургия. Изследване показва, че колкото повече хора използват приложения за обработка на снимки, толкова по-често обмислят козметични процедури. Проучването е от 2025 г. и е финансирано от Фонд „Научни изследвания“ към Технологичния университет в Чунцин, Китай.
То разглежда как TikTok и други визуални социални мрежи влияят върху начина, по който жените възприемат собственото си тяло. Най-интересният извод е, че не самото използване на социални мрежи е най-вредно, а т.нар. „пасивно потребление“ – безкрайното гледане на снимки и видеа на други хора. Изследователите установяват, че колкото повече време жените прекарват в сравняване с „идеализирани“ тела и хора онлайн, толкова по-силно се увеличават завистта към външния вид, неудовлетворението от собственото тяло и интересът към козметични процедури. Особено силен ефект имат филтрите, обработените селфита и съдържанието, което представя нереалистични стандарти за красота.
„В социалните мрежи всичко е изкривено, минало през хиляди филтри. Младите хора вярват, че това е някаква норма, към която можем да се стремим. А такава норма в природата не съществува.“
Думите са на Нели Георгиева – заместник председател на Управителния съвет на Асоциация „Пациенти на естетичната медицина“. След лична история, свързана с последици от естетични намеси, Нели създава и групата във Facebook (без)Опасна Красота, както и бранда за козметични продукти със същото име. Препатила от първо лице, тя се опитва да информира и помага на жените, които искат да коригират лицата и телата си, или са попаднали на хора, които злоупотребяват с красотата и я превръщат в стока.
Нели минава през поредица от неуспешни интервенции, които започват още на 18-годишна възраст. Избира първия хирург от предаване в национална медия.
„Аз тогава с детския си акъл прецених, че щом го дават по телевизията, значи е най-добрият. Той ме посрещна в един жилищен блок. На първия етаж му беше кабинетът и се оказа, че точно там е операционната зала. Операцията беше с локална упойка на носа. Беше отвратително изживяване. Болеше ме много. Няма да споделям още подробности, но самият резултат беше също реципрочен на преживяването и носът ми получи много сериозна асиметрия вляво. След това последваха още пет операции в рамките на 15 години, чрез които се опитваха да отстранят точно този проблем.“
Същият лекар продължава своята практика и днес. Дори по думите на Нели Георгиева преподава на други пластични хирурзи.
Стигмата и страхът, че ще бъдат посочени от обществото като повърхностни, които сами се докарали до тази ситуация, е една от причините потърпевши пациентки да не искат да говорят за усложненията след процедурите. Затова тя повдига темата и участва в кампанията „Лицето не е чернова“ , насочена основно към абитуриентите.
„Абсолютно е нормално подрастващите да търсят себе си, да се опитват да определят кои са. И много често тогава търсим отговора в отражението на огледалото. В този период обаче е много рисково да се вземат решения за хирургически промени, защото в тийнейджърските години човешкото тяло е подложено на страшна хормонална буря. А това, което днес не ни харесва в огледалото, след бурята може да се окаже, че е любимата ни черта.“
Освен да изчакаме по-зряла възраст, преди да пристъпим към корекции в лицето и тялото си, Нели съветва да не се доверяваме на първия срещнат. Това, че един лекар има хиляди последователи в Instagram, не означава, че е най-компетентният и че има ценз, предупреждава тя. Справка дали избраният човек има медицинско образование правим през Българския лекарски съюз. Усложнения, допълва Нели, може да се случат и ако лекар прави процедурата – никой не е застрахован. Но само човек с медицинско образование знае как да се справи с усложненията.
Тя добавя, че нагласата и приемането на себе си и без корекции е съществено.
„В най-здравословния случай човек, ако иска да промени нещо в себе си, е редно да се чувства първо добре в кожата си. Да приема промяната само като екстра, която иска да добави. Ако смята, че по-големите гърди ще направят живота по-лесен, да знае, че това категорично няма да се случи.“
Noah Buscher | Unsplash+
„Комплексите не те питат имаш ли нужда от корекция, или не. Те настояват, те крещят и всеки път, когато се погледнеш, ти виждаш единствено тази част от тялото си, която не харесваш.“
Думите са на Гергана Янкулова, която прави първата си корекция на 19-годишна възраст. Тогава Гери не харесва устните си, смята, че са прекалено тънки и след като изкарва отлични оценки на кандидатстудентските изпити за специалност „Журналистика“, решава да се награди с поставяне на филър в устните. Чува от майка си, че природата си знае работата, че в лицето трябва да има симетрия и хармония… Че е добре човек да гледа всяка една част от себе си не поотделно, а в съпоставка с всички останали. Но тогава това не я разубеждава. Решението е взето.
Следва процедура, която е направена от лекарка уролог. Тя я убеждава, че филърът ще бъде разграден и резорбиран. Година по-късно обаче след претърпян инцидент и удар в устата, Гергана разбира, че ѝ е поставен филър, който се ползва за попълване на костите в черепа – със състав, по-близък до костите, а не до кожата. Освен последвалата несиметричност на устните ѝ, се появява постоянна болка в областта.
Гергана решава да поправи стореното в специализирана болница за пластична хирургия във Валенсия. Там се подлага на 4-часова процедура под пълна упойка, от която получава инфекция и още повече усложнения. Едно от тях е състояние, наречено микростомия, при което устните ѝ срастват и тя не успява да се храни и да пие течности. Престоят ѝ в Испания изпълва пътя към красотата с още повече болка – физическа и в пъти повече психическа.
Решение все пак Гергана намира в България, където се подлага на процедура при двама млади лекари. И въпреки че те овладяват ситуацията, за Гери остава белег завинаги – устните ѝ губят чувствителност. Тръгнала уж към един по-щастлив живот, който е очаквала плътните устни да ѝ донесат, след всички процедури тя вече не може да се усмихва широко.
Днес героинята в тази история е майка на малко момиченце. Казва, че ако дъщеря ѝ един ден иска да си направи корекции, би я подкрепила, но само ако решението е взето след информирано проучване.
„Днешните момичета имат изключително изкривена представа за това кое е красиво и кое е естетично. Наложил се е някакъв стил, в който всичко е прекалено и стига до една огромна гротеска. Подчинени на тази гротеска, която живее не само във външността, но и в поведението им, тези млади хора правят избори, за които вероятно също както и аз, биха страдали впоследствие. Виждам обаче и един друг тренд, който се прокрадва, а именно – все повече жени търсят по-естествен външен вид и дори да искат да направят някаква корекция, опитват да е по-умерена.“
Малко над 20 години след първата си операция, Гергана повтаря думите на майка си, защото днес вече ги е препатила:
„Природата създава всичко такова, за да може то да остане така. И дори да ти се струва, че примерно устните ти са тънки, може би са такива, за да се подчертае колко големи са очите ти.“
Изображението е генерирано с AI
Понякога пациентите са неудовлетворени не заради лош резултат, а поради разминаване в очакванията им и възможностите на медицинската наука. „Ние не правим магии, а практикуваме медицина и затова трябва да бъде много ясно поставена границата какво е възможно и какво не е възможно, за да има човекът реалистични представи“, казва д-р Мартин Мартинов, пластичен хирург, завеждащ детското отделение по изгаряния и пластична хирургия в „Пирогов“.
Случвало му се е да откаже процедура на пациент, защото преценява, че желанията са несъвместими с медицината.
„В такъв случай пациентът може да потърси друг хирург, който да се съгласи да направи процедурата. Но когато пациентът дойде и ти каже: „Аз искам точно така да се случи операцията“ или няма нужда от такава операция, но все пак я направиш, това вече не е медицина, а е бизнес.“
Д-р Мартинов подкрепя въвеждането на консултация с психиатър в определени ситуации преди естетична хирургична намеса. Това е особено важно за пациенти с придружаващи психиатрични заболявания като биполярно разстройство. Той дава пример със САЩ, където регулациите са много строги и в някои ситуации до процедура се стига, само ако психиатър изрази положително становище.
А в България лекари от други специалности, които нямат право да практикуват такъв тип медицина, си позволяват да правят естетични корекции, коментира д-р Мартин Мартинов.
„Появяват се гинеколози, които поставят гръдни импланти – нещо, което със сигурност не им е работа. Появяват се общи хирурзи, които също се занимават с естетична медицина. Ако имате сърдечен проблем, търсите кардиолог, нали!? Това че гастроентерологът е учил вътрешна медицина, не го прави квалифициран да лекува сърдечни болести.“
Той обобщава: „Проблемът в сферата на пластичната хирургия в България не идва от пластичните хирурзи, които имат право да извършват пластични процедури. Проблемът идва по-скоро от хората, които нямат право.“ Затова, казва пластичният хирург, е нужно не само да се въведат стриктни правила, но и някой да проверява дали те се спазват.
В България все още липсва достатъчно ясно и прецизно разграничение между козметичната услуга и медицинската естетична процедура, както по отношение на квалификацията на хората, които я осъществяват, така и по отношение на контрола и отговорността, казва д-р Росица Денчева – специалист дерматолог и венеролог, както и председател на Асоциацията на естетичните дерматолози в България и основател на дерматологични клиники Reverse.
„Безопасността на пациента трябва да бъде водещ критерий, а не възприемането на тези процедури единствено като част от индустрията за красота.“
Д-р Денчева уточни, че естетичната медицина е част от компетенциите на специалности като „Дерматология“ и „Пластична хирургия“. Тя съветва пациентите да подходят към естетичните процедури със същата отговорност, с която биха подходили към всяка друга медицинска интервенция.
„Най-важният въпрос не е „каква процедура ще ми бъде направена“, а „кой я извършва и при какви условия“. Пациентът трябва да се увери, че се доверява на лекар със съответната квалификация и компетентност. Естетичните медицински процедури не трябва да се избират през социалните мрежи, рекламата или промоционалните оферти, а през медицинската експертиза и сигурността. Изключително важно е и къде се извършва процедурата – тя трябва да бъде в регистрирано лечебно заведение, с ясна проследимост на продуктите и медицинска документация.“
Д-р Денчева апелира пациентите да са особено внимателни към процедури на подозрително ниска цена и да се запитат къде е направен компромисът, за да е услугата нереалистично евтина. Тя даде пример със случаите, в които пациентки пострадаха и вместо да се разкрасят, стигнаха до „Пирогов“ със застрашаващи живота им последствия:
„Тези интервенции са медицински процедури и те трябва да се извършват единствено от лекари със специалност, отговаряща на конкретната анатомична зона и вида намеса. Ботулиновият токсин е лекарствен продукт и приложението му не може да бъде третирано като козметична услуга. Същото важи и за хиалуроновите филъри. Тяхното приложение има ясни медицински индикации, правила и ограничения, които са установени в световната медицинска практика. В конкретния случай с починалата пациентка в Дупница говорим за интервенция, която попада в компетенциите на специалисти по пластична хирургия.“
Д-р Денчева обобщи, че в края на 2025 г. законодателните институции в България са предприели решителна стъпка в регулацията на дейностите в областта на естетичната дерматология. През октомври беше актуализиран стандартът по кожни и венерически болести. Това според д-р Денчева дава по-ясно дефиниране на компетентностите, изискванията за квалификация и медицинската отговорност. Ефектът обаче ще зависи от реалното прилагане и от ефективния контрол върху нерегламентираните практики, каза още тя.
Andras Vas | Unsplash+
Още не сме свършили, скрол надолу
Адвокатът по медицинско право д-р Мария Шаркова обясни, че тя и колегите ѝ се сблъскват с изключително неприятни истории и практики. И това, че отиваш при лекар, не ти гарантира по никакъв начин безопасно лечение, добавя тя, защото, за съжаление, нито нормативната уредба, нито контролът са достатъчно адекватни, за да се осигури безопасна среда за пациентите при оказване на този вид медицинска услуга.
Налице е спор в практиката лекари с кои специалности могат да извършват различни по вид процедури в областта на естетиката. Денталните лекари твърдят, че понеже нямало изрична забрана в медицинските стандарти по кожни болести и по пластично-възстановителна хирургия да извършват такъв вид услуга, това означавало, че е позволено.
„Всъщност това не е така. И в стандарта по акушерство и гинекология например не е забранено на денталните лекари да водят раждания. Но водят ли?“
Според Закона за здравето инвазивни процедури може да бъдат извършвани само и единствено от медицински специалисти. По-трудно е разграничението кои видове апаратни процедури имат козметичен характер и кои – изцяло медицински, съответно могат ли да бъдат извършвани определени дейности в тази връзка от козметици или медицински козметици под надзора на медицински специалист или след неговото изрично предписание, казва Шаркова.
Тя дава пример с апаратите за премахване на перманентен грим, които може да се използват и с други цели и да навредят на пациента, ако се извършват от лица без необходимата квалификация и ако се използват за други цели. Козметиците например не могат да разпознаят и диагностицират патологии на кожата. Така неправилното третиране на кожата, при която има заболяване, може да доведе до тежки последици.
Контролните органи в България – Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Регионалните здравни инспекции – трябва да следят за квалификацията на специалистите, правата на пациентите и хигиената в местата, където се извършват процедурите. Впечатленията на адвокат Шаркова обаче са, че в РЗИ например имат много малък капацитет – претоварени са, малко на брой хора с много задължения. Наред с това много места функционират без необходимите разрешения и регистрации, трудни са за проверка и проследяване. С това тя си обяснява пренебрежителното отношение към сигналите, които получават.
Усложнения след естетични процедури, обобщава д-р Шаркова, се случват там, където има слаба държавна регулация. На обратния полюс – с минимален брой констатирани нарушения – са държави като Франция, Англия и САЩ. В Щатите почти всички случаи на ятрогенен ботулизъм са на пациенти, които са си правили различни инжекционни процедури в Турция или в други държави, извън Европейския съюз, където контролът е занижен.
Освен нуждата от ясна регулация, психоложката Теодора Ангелова поставя като съществена и личната отговорност на пациентите. Търсенето на пътя към себе си и любопитството към информацията за психичните процеси в нас, черпенето на данни от проверени източници са едни от начините да пресеем заливащата ни виртуална измама за перфектен свят. Според психоложката липсва образование, насочено към емоционалната интелигентност, към реакциите и поведението ни.
„Ако човек няма увереност към себе си и влезе в капана на преследване на съвършенството, на някакъв перфекционизъм, процесът става чудовищен. Ние се отдалечаваме от човешкото, почваме да търсим размери тип Барби. Приближаваме се към куклата, а не към човека.“
Важно е, отбелязва Теодора Ангелова, човек, решил да прави корекции с тялото и/или лицето си, да си отговори на няколко въпроса:
Психоложката смята, че сме свидетели на „загуба на лице и изграждане на маска, на клонинги, които изглеждат по един и същи начин.“ Когато човек не знае кой е и се идентифицира с маската, през погледа на другите, това е индикация за психологически проблем. Така например при състоянието телесна дисморфия, известно като Синдром на изкривеното огледало, човек има нужда да се чувства красив, за да получи увереност и одобрение от другите, но се съсредоточава само върху начина, по който изглежда. Част от хората се идентифицират със своя дигитален аватар. Тоест – как изглеждат, когато лицето им бъде обработено с всичките филтри.
„И това ми дава някаква фалшива валидация, защото всъщност аз се идентифицирам с виртуалността си, не с реалността си.“
Затова, казва психоложката, е важно да обръщаме внимание на физическата си активност и на психичното си здраве. А това включва и пресяващ избор на онова, което консумираме като дигитална информация по цял ден. Теодора Ангелова обобщава: „Ако имам връзка с тялото си, дали ще предприема всички тези интервенции – да вкарвам чужди тела в тялото си, за да изглежда то по определен начин? Да го застраша от автоимунни заболявания.... Ако аз наистина почитам тялото си, ще направя ли този избор? И ако тялото е храм, ако не се грижиш за него, къде ще живееш?“
Оставяме ви за размисъл историята на южнокорейския филм „Време“ на режисьора Ким Ки-дук. В него той изследва манията по пластичната хирургия. Превежда ни през любовта на мъж и жена, чиято връзка е в момент на умора и апатичност. Той се заглежда по други жени, а тя, водена от ревността, решава да промени външния си вид. Момичето коригира лицето си напълно и изчезва за месеци. След това се натъква отново на партньора си, но се представя с друга самоличност. Опитва се да го съблазни, но той, сломен от раздялата с приятелката си (тоест с нея), не я допуска. Така жаждата да е различна заради него я въвежда в затворен кръг на самота и убийствен финал.
Дали хармонията е в мерките, или е състояние на ума, което може да се активизира дори, когато даден човек или група те отхвърли? Тази статия няма за цел да ви отблъсне от пластичната хирургия и естетичните намеси като цяло. Тя е опит да си дадете време и да погледнете към себе си през собствените си очи.
