Продължителната кашлица при децата често изправя косите на родителите, особено когато излизат данни за висок процент на случаи на коклюш. Тази болест, позната в миналото като „100-дневната кашлица“ или „магарешка кашлица“ заради изразителния звук, който наподобява рев на магаре, се е лекувала някога и с „магарешко мляко“. Поне такива са митовете за заболяването.
В наши дни има много по-удачни методи като например ваксината, която в България се прилага от най-ранна възраст.
Тя е важна, защото тази болест протича тежко предимно при малки деца. Затова у нас ваксинирането започва още на 2-месечна възраст. Прави се трикратно до 6-месечна възраст. След това има реимунизация, когато детето навърши година и половина – две. Следва реимунизация на 6 години. По новия имунизационен календар има такава и на 12 години.
Все пак лекарите успокояват, че не всяка продължителна кашлица може да е причинена от коклюш, а често симптоматиката е вследствие на мръсния въздух, който е характерен предимно за големите градове.
Броят наистина е внушителен, особено ако се сравни с данните от миналата година, когато случаите са били едва 4–5 за същия период.
„При разгърната клинична картина коклюшът не може да се сбърка с друг вид заболяване. Кашлицата при него е пристъпна, продължителна. Децата почервеняват, не могат да си поемат въздух. Имат сълзи в очите и накрая, поемайки си въздух, се чува един характерен звук. Него лекарите наричат реприз – дълбоко вдишване, което минава през стеснените дихателни пътища.
След това се успокояват. Дали за кратко, или за дълго – зависи от тежестта на инфекцията и от организма. Тези кашлични пристъпи се наблюдават много пъти през деня. Оттам идва и тежестта на заболяването“, обяснява общопрактикуващият лекар д-р Веселина Никифорова.
Тя уточнява, че тази симптоматика е по-характерна за неимунизираните деца и възрастни, а не за имунизираните, при които клиничната картина протича много по-леко.
„Инкубационният период на коклюша е между 7 и 10 дни. Зависи пак от имунитета на човека. След това започва т.нар. катарален период, който протича с кихане, кашляне, хрема. Може да се появи и температура до 37,2 градуса или малко по-висока. Следва периодът с описаните репризи и накрая настъпва оздравителният период“, допълва лекарката.
Като при всички болести пациентът е зара̀зен дни, преди да започнат симптомите по време на инкубационния период, но най-заразен е по време на катаралния и когато кашлицата е силна и разпръсква във въздуха причинителя на коклюша т.нар. Bordetella pertussis. Това е начинът, по който се разпространява инфекцията – с кихане, кашляне, пипане на секрети от очите.
„Най-вероятно е да се разболеят неимунизираните деца и тези с незавършен имунизационен курс. Това са децата под 6-месечна възраст и, за съжаление, при тях заболяването протича най-тежко“, казва д-р Никифорова.
Специалистът предупреждава, че съвсем не е изключено малкото дете въобще да няма кашлица, а клиничната картина да се прояви с продължителен задух. „При такава проява на симптоми трябва да не се изключва и коклюшът особено в настоящата епидемична обстановка“, допълва д-р Никифорова.
По думите ѝ, усложненията, които дава коклюшът, са пневмонии и енцефалити. Ако ваксината причинява някакъв дискомфорт при малък процент от децата като зачервяване на мястото на поставянето, безпокойство или температура, то при неимунизираните деца се вижда колко тежко протича коклюшът и до каква степен може да увреди организма.
„Заради силната кашлица децата спират да ядат, което допълнително утежнява клиничната картина и протичането на самото заболяване“, допълва специалистът.
„Когато протичането е тежко, заболяването задължително се лекува в болница. Както стана ясно, малките деца с коклюш не се хранят и повръщат от кашлицата. Така освен клиничната картина на дихателните пътища, боледуването води и до обезводняване на детския организъм, което при едно до 6-месечно бебе е изключително тежко състояние. То може да свали до 1 кг, което е голям процент за неговия организъм“, казва д-р Никифорова. Тя прави уточнението, че деца в такава крехка възраст задължително се лекуват в болница, тъй като може да се наложи и подаване на кислород.
Още не сме свършили, скрол надолу
Смята се, че антитела от майката преминават в новороденото в първите месеци от раждането на детето и докато започне неговата ваксинопрофилактика, то се счита за предпазено от заразяване.
„Много възрастни са носители на коклюш, но имат по-леки симптоми, защото с времето или са имунизирани, или са се срещали с този вирус. Те дори могат да не са наясно, че разпространяват причинителя на коклюша в семейството. Но това е особено драматично, ако там се появи нов малък човек“, уточнява д-р Никифорова.
Затова и специалистът приканва възрастните да се ваксинират. Ваксината, която съдържа профилактика срещу коклюш, е налична в аптеките в момента. Хубаво е да се прави през 10 години, след като човек навърши 25-годишна възраст.
„В момента през 10 години личните лекари правят ваксина за тетанус и дифтерия, но нищо не пречи да се прави ваксината за дифтерия, тетанус и коклюш“, допълва лекарката.
Повечето от нейните пациенти ваксинират децата си и съвсем малък процент не го правят. Д-р Никифорова разяснява на всички родители срещу какво защитават децата си.
„Разказвам подробно как протича болестта, защото, за щастие, много от болестите ги виждаме рядко именно благодарение на ваксините. Така е и с коклюша. Изключително малък брой на заразени има през годините. Като всяко заболяване и коклюшът има цикличност и сега сме в епидемичен взрив. Но когато 95% от населението е ваксинирано, вероятността да избухват такива епидемии, се свеждат до минимум“, завършва тя.
