Наскоро публикувахме текст на наша читателка, който събуди много коментари и реакции. В него тя говореше за самоубийството като липса на избор. Мила Атанасова, която е психолог, работи като консултант „Човешки ресурси“, а в момента е в майчинство и има две деца, ни изпрати нов интересен текст. Този път, посветен на мита за Дядо Коледа и има ли смисъл да го поддържаме.
Идва Коледа. Според рекламната индустрия „най-магичното“ и „най-уютното“ време в годината. Скоро ще започне предпразничното пазаруване и Великото Блъскане с Колички в големите хипермаркети. Сигурно когато взимате промопакет с кори за баница, проверявате срока на годност… все пак не искаме баницата с късмети да се окаже гранясала. А кога за последно проверихте срока на годност на своите вярвания и родителски практики? Да вземем това:
Ясно си спомням как в детската градина на едно коледно тържество ми направи впечатление, че Дядо Мраз носи ботушите на учителката от съседната група. Вътрешно изсумтях, че възрастните ни имат за толкова глупави и си продължих живота убедена, че тази работа с Добрия старец е прах в очите. По това време възрастните (поне около мен) не се престараваха с историята за Дядо Коледа, имаха си други грижи.
Сега усещането ми е, че се възприема като въпрос на чест детето ти възможно най-дълго да вярва в Дядо Коледа все едно с края на тази заблуда детството е безвъзвратно приключило. Чак по новините следят „полета на Добрия старец“ (после иди, че вярвай на нещо, което говорят по телевизията…) Но наистина ли е полезно за децата да поддържаме този мит?
Всички знаем, че връзката на доверие с родителите е един от най-важните елементи, които изграждат устойчивата, здрава психика. За какви неща тогава лъжем децата си? Обикновено са дребни – за да спестим проблеми на себе си или неприятни емоции за децата. „Нямам пари за сладолед“, „Не може да се возиш на трамвая за 183-ти път, той отива да спинка“, „Дядо ти се превърна в звездичка на небето“.
Значително по-лесно е да кажеш една малка лъжа, отколкото да се изправиш пред тантрума или да да отговаряш на много трудни въпроси. До момента, в който детето разбере, че можеш да плащаш с карта или пък объркаш звездичката, която си посочил предния път. Няколко малки лъжи няма да накърнят връзката ви с детето, но всяка една е пропусната възможност да подсилите тази връзка, като извървите заедно трънливия път на истината.
Няма нищо по-успокояващо за децата в дългосрочен план от това родителите да поемат отговорност за границите, които поставят. Например „няма да ти купя сладолед сега, защото е твърде сладък и е вреден за теб, а вече яде сладко днес“. Това постепенно учи детето, че родителят е уверен в решенията си и не се страхува да каже „не“.
Когато заявяваме нещата такива, каквито са, даваме на детето и модел за отношение към честността – аз не шикалкавя и не те заблуждавам, съответно имам право да изисквам и от теб това. Децата имат много силно изразено чувство за справедливост. Ако очакваме от тях да ни казват истината, но току ги послъгваме, за да си спестим нещо, те го усещат. А „белите лъжи“ много лесно се превръщат в похват и за тях: „Мамо, аз не ти казах, за да не се ядосваш или притесняваш.“
Но Дядо Коледа е съвсем друг калибър лъжа! Той е там, за да ги зарадва, за да им донесе щастие и магия, нали така? Разбира се, с един мит за Дядо Коледа няма да отгледаме изпечен лъжец или малък Макиавели. Но все пак твърдя, че той пречи на изграждането на рационален ум.
В наши дни е много модерно да говорим за критично мислене – даже си го имаме заложено като ключова компетентност в образователните стратегии. А какво правим всъщност? Когато детето е на 6-7 и се чуди как влиза вкъщи Дядо Коледа, като нямаме комин, хвърляме мистичен воал върху конкретните въпроси. Дядо Коледа е специален, вярвай в коледната магия, той си има начини. Няколко години по-късно, когато детето е на 13-14 и някой го убеждава, че нещо е специално и магическо и трябва да го приеме на доверие, ние вече очакваме да прояви критично мислене, нали така?
„Разказваме на децата за Дядо Коледа, Великденското зайче и Феята на зъбките по причини, които смятаме за емоционално оправдани, но после ги разубеждаваме от тези митове, преди да пораснат. Защо? Защото тяхното благополучие като възрастни зависи от това да познават света такъв, какъвто е в действителност. Тревожим се – и с основателна причина – за възрастни, които все още вярват в Дядо Коледа.“ (Карл Сейгън; „Светът, населен с демони: науката като свещ в мрака“)
Едно от най-важните умения за децата ни в света на бъдещето ще бъде да могат да различават истина от неистина. Умението да не се задоволяваш с половинчати или неправдоподобни обяснения, да проверяваш и търсиш доказателства, се изгражда трудно и колкото по-рано започне, толкова по-добре. Дядо Коледа (и всички други приказки, които представяме за истина) са само пречка по този път.
Когато твърдим, че Дядо Коледа е важен, защото внася вълшебство в детския живот, не го казваме след подробен преглед на всички опции за „неща, които носят вълшебство и подобряват поведението“. Всъщност това е избор на най-малкото съпротивление – всички правят така, значи и аз ще го правя. Тук се допуска една сериозна логическа грешка, наречена „заблудата на пакетната сделка“ (package-deal fallacy). Сравнява се митът за Дядо Коледа с това да не правиш абсолютно нищо, за да внесеш красота и магия в живота на детето си или да насърчиш доброта. Само защото лъжата за Дядо Коледа дава някакво количество „вълшебство“ на децата поне около зимните празници, това не означава, че е най-добрата алтернатива за „детско вълшебство“.
Други политики също могат да осигурят на децата чувство за възхита, например да им покажеш изстрелване на космическа ракета или да им дадеш научно-фантастични романи. По сходен начин, предлагането на „подкупи“ за добро поведение (бел. a. Коледни подаръци с условие послушание си е чист подкуп) води до добро поведение за пред възрастните, а системното поощрение и похвали – до безусловно добро поведение. (Eliezer Yudkowsky; Rationality: From AI to Zombies)
За мен лично лъжата за Дядо Коледа е смешна малка хапка вълшебство, без която едно дете спокойно може да мине, ако има достъп до рога на изобилието за вълшебства – книгите. И за доказателство имам 9-годишна любителка на фентъзи поредиците с изключително въображение, която от малка знае, че „Дядо Коледа е като всички други приказки“.
Още не сме свършили, скрол надолу
Митът за Дядо Коледа, доколкото е възможно да се проследят неговите корени, е започнал с почитане на Св. Никола и неговата щедрост към несъстоятелните. В разгара на зимата, във времена когато оскъдицата е била болезнена реалност за много повече хора в западния свят, този мит е бил благотворен. Действително е учил децата, че когато имаме повече, можем да дарим и да споделим, а когато нямаме, можем да се надяваме на доброта.
Постепенно фокусът се е изместил върху чакането на подаръци, без значение кой с какво разполага, а комерсиалната култура е прояла Дядо Коледа отвътре, докато се превърне в кух аморфен обект, направен от нискокачествен шоколад и увит в станиол.
Има изследвания, които показват, че вярата в Дядо Коледа сама по себе си няма ефект върху моралното поведение на децата. Това, което действително оказва влияние върху поведението, е участието в семейните ритуали, свързани с празниците. (Kapitany et al., 2025)
След всичко това ви уверявам, можем спокойно да зарежем лъжата за Дядо Коледа и да наблегнем на четенето на книжки, съвместното месене на курабийки и участието на децата в даряване за онеправданите. Можем да заменим „Дядо Коледа ще ти донесе каквото искаш, защото си послушен“ с „Обичам те и искам да ти подаря това, защото ти се стараеш и го заслужаваш“.
Срокът на годност на Дядо Коледа е изтекъл отдавна и аз лично чакам с нетърпение свят, в който ще спре да бъде приемливо да се слагат деца в скутовете на непознати чичковци в карнавален костюм, понякога и против волята им.
Отвсякъде се чуват коледни звънчета, хохохохо-та и песента на Марая Кери, но в душата ви нищо не трепва? Това е остър симптом на коледна незаинтересованост – състояние, което може да бъде излекувано само с посещение в Mr.Bricolage, където дори най-тежките случаи претърпяват пълен обрат.


Там можете да се снабдите с различни видове елхи, играчки, лампички, коледни фигури, покривки, че и подаръци за родата до девето коляно може, при това – само с едно посещение. А за да ви дадем тласък с коледното настроение, ще раздадем три страхотни фигури на Дядо Коледа на трима от вас. Да си ги прегърнете и да си ходите заедно по улиците, и да викате на хората ХОХОХОХО, и да видите всъщност колко е хубаво да е Коледа. Как да си ги спечелите, вижте във видеото и коментирайте под поста във Фейсбук. Имате време до 26 ноември. Весела Коледа и джингъл белс на всички!![]()
![]()
Когато си баща на близнаци на 6+ и едно 3-годишно, се налага хем да поддържаш мита за дебелия брадат чичко, хем да свършиш цялата му работа по 3. Ето как се справя Ангелин Балсамаджиев със задача, която тотално противоречи на здравия разум!
Близнаците ми са на шест и половина. На ръба са да развенчаят мита за този маркетингов старчок, който ми разби нервите и тази година.
Първо, започва да се появява още в края на ноември зад всеки ъгъл, по улици, щандове, молове и телевизии, една голяма верига хранителни магазини дори се обяви за негов ОФИЦИАЛЕН представител.
Всички знаем, че под бутафорните бради дъхти на ферментирал клошар или пък на студент втори курс в специалност „Кукли“, който иска да изкара пет лева за цигари. Проблем с това нямам, но искам някой да ми каже с каква теория да изскоча пред децата?! Че това е някакъв ко-Коледа ли, или пък някакъв су-Коледа, защо тези са фалшиви, а „истинския“ го няма още, кое го прави истински и защо тези се представят за него? Сложно става в детските главици. В моята също.
После се започва с писмата до него. Хайде, решихме, че Дядо Коледа носи само по един подарък на дете, но тук се появява още един проблем. Има подаръци, които той и джуджетата не могат да изпълнят. Например: телевизионна игра (защото ще им изтекат очите), скейтборд (защото се пада лошо), четириколка (защото дори баща им няма), „баща ми да слезе от небето“ (много мило, но няма как).
Още не сме свършили, скрол надолу
Щерка ми е деликатна и не ламти. Детето поиска някаква нова игра – Детектор на лъжата. Оказа се, че истерията около нея е зверска и няма магазин или сайт, в който да са останали бройки. Буди се и ляга с тази мисъл – какво да обясня на детето? Че онези проклети джуджета имат лимит или пък, че на Онзи торбата му не я е побрала, или пък евентуално Рудолф да се е изпуснал върху нея?! Нещастник!
Синът ми поиска някакъв динозавър, дето трябвало да го застреляш девет пъти. Звучи като „Кил Бил“ – удара, при който трябва да направиш шест крачки напред, после две назад, да приклекнеш и т.н., няма значение. Представете си как влизам в магазин и формулирам фразата: „Извинете, къде са динозаврите, които трябва да застреляш девет пъти?“ – срам! Девойките ме гледат странно, дори малко снизходително, подбутват се и тайно си шушукат: „Какъв смотан татко, сигурно и синът му е същият…“
Имам и едно дете на три. Той, горкият, още лесно се сугестира, повторих му десет пъти, че Дядо Коледа и неговата пасмина правят страхотни роботи и то детето се нави. Ще видим догодина!
Това е засега, вярвам, че и вие сте в прекрасно коледно настроение. Хайде, пък следващия път ще ви разкажа за другото поредно фалшиво безумие – Феята на зъбките! Представяте ли си каква идиотщина е да буташ пари под възглавницата на детето си, защото му е паднал зъб?!
Готови ли сте да проведете с децата си тежкия разговор за Дядо Коледа? Fatherly споделя опита на 7 бащи с това трудно предизвикателство.
Митът за Дядо Коледа може да ви се вижда глупав, но съвсем не е толкова шантав, колкото начинът, по който някои родители реагират на него.
Коледа е единственото време в годината, когато майките и бащите извършват „обратен грабеж“ на собствения си дом, а децата им влизат в ролята на пазачи. С възрастта малките охранители все повече затрудняват секретните операции на своите родители, докато накрая всички единодушно се съгласяват, че „обирът“ носи радост на цялото семейство и трябва да продължи да се случва.
Но рано или късно идва денят, в който въпросът за съществуването на Дядо Коледа изскача на преден план и родителите се сблъскват с идеалния пример за противоречие при отглеждането на дете – как хем да не убият радостта му, хем да му кажат истината?
На този въпрос няма правилен отговор, нито пък две различни деца ще повдигнат темата по един и същ начин. A хлапетата, които няма да ви изтормозят, се броят на пръсти. Затова в навечерието на празничните дни публикуваме историите на няколко татковци за „Разговора за Дядо Коледа“, как се е стигнало до него и какво се е случило после.
Разбулването на мита дойде след независим разпит от страна на най-големите ми деца, Джая и Джеси, които подлагаха на съмнение фактологичната основа на някои основни принципи. Джая стана подозрителна, когато нейната приятелка Ребека, която е еврейка, ѝ сподели, че Дядо Коледа не посещава тяхната къща. Ребека не бе стигнала дотам да отхвърли съществуването на Дядо Коледа – само казала, че Добрият старец е наложил ембарго на техния дом. И все пак Джая започна да се пита как е възможно това и, по-конкретно, защо Дядо Коледа би постъпил толкова жестоко.
По същото време Джеси започна да вижда други логически, научни и инженерни пробойни в мита: Елените могат да летят? Могат да кацнат на стръмния ни покрив, без да паднат? Дядо Коледа влиза през комина? И после се качва по него? И как така подът не е посипан със сажди? И кучето ни, София, не лае, докато всичко това се случва?
Беше ми доста трудно да давам лъжливи отговори на тези директни въпроси само за да съхраня мит, който тотално противоречи на здравия разум. Тревожех се да не загубя авторитета си пред децата, които в началното училище вече чуваха какви ли не мнения, поставящи под съмнение абсолютната родителска правота. Това беше най-хлъзгавият и стръмен баир, по който съм се спускал.
Мики Трипати, 45
Когато синът ми Ник беше на 3, прекарах цяла нощ в лепене на релсите на влаков макет. Вместо да се зарадва, както очаквах, на сутринта той ме попита защо всичките му подаръци са от Дядо Коледа, а от мен няма нито един. Затова когато дойде моментът да му разкрия истината за Добрия старец, реших да подходя поетапно, поднасяйки му все по-малко подаръци от митичния герой и все повече от мен в продължение на 3 години. На четвъртата Ник седна в скута ми и се усмихна. После силно дръпна мустаците ми и каза, „Винаги съм знаел, че подаръците ми са от дебелия брадат чичко“.
Уилям Дж. МакГий, автор на Half the Child
Една Коледа, докато се прибирахме с колата, се оплетохме в лъжата за Дядо Коледа. Тогава Сиена, вече на 21, беше на 5 или 6 години. Облечена в пижама и седяща в детското си столче, без да се разсейва от другите ни 2 по-големи деца, лицето ѝ бе озадачено, сякаш се опитва да достигне до някакъв екзистенциален отговор. Сякаш сглобяваше парченцата от пъзел.
„Мамо, татко“, каза тя изведнъж, „няма Дядо Коледа!“
„Какво?!“ извикахме ние. „Как може да го кажеш? Ами подаръците, които получи сутринта – откъде се взеха?“
„Сигурно от вас двамата“, отвърна тя.
„Наистина ли? Откъде знаеш?“
С увереността на проповедник тя започна:
„Как така Дядо Коледа и неговите елфи имат същата опаковъчна хартия като онази, в която бяха завити вашите подаръци за братовчеда Мат? Как така Дядо Коледа изяде всички бисквитки и изпи цялата чаша мляко, които бяхме оставили за него? Сигурно посещава милион домове? И как изобщо оставя подаръци във всички домове по света само за няколко часа?“
Нямахме отговор на тези въпроси. Е, няколко пъти се опитахме да съхраним илюзията, но накрая решихме, че това е загуба на време.
Джайлс Тейлър, 48
Ето как дъщеря ми Лизи научи бруталната истина. Неин съученик ѝ беше казал, че Дядо Коледа не съществува, и след училище тя се върна у дома с мисия. Беше като ченге, опитващо се да изкопчи признание, което не искахме да направим. „Знам, че няма Дядо Коледа“, каза тя, а ние се опитахме плавно и неубедително да сменим темата. Не се получи. „Просто ми кажете. И без това вече знам!“ И, като всеки глупав мошеник, ние се подведохме, че истината е най-правилният ход. „Ами феята на зъбчетата? Ами Великденското зайче? Те истински ли са? Защо сте ме лъгали?“ Беше като прокурор. Трудно хлапе. Обичаме я до смърт.
Майкъл Биърс, 38
В първия ни дом нямаше камина, затова трябваше да обясним на децата, че Дядо Коледа е намерил друг начин да се вмъкне вкъщи. С жена ми приготвяхме курабийки, пръскахме трохи по пода и набутвахме подаръците под елхата късно през нощта, закачахме коледни чорапи с лакомства – обичахме да правим тези неща.
Когато децата ни повдигаха въпроса за Дядо Коледа, обяснявахме, че вярата в него е част от магията на празника. Така и не им казахме, че той не съществува. Просто знаехме, че в даден момент те са спрели да вярват в него, но никога не са ни подлагали на кръстосан разпит. Когато след години попитах сина си, той отвърна, че никога не е искал да поставя под съмнение щедростта на майка си и обичта ѝ към коледната традиция. Ако ме сполети щастието да имам внуци, знам, че ще направя всичко по силите си да запазя магията на Коледа.
Ерик Лаудън, 49
Винаги съм казвал на момичетата си, че ако искат да чуят истината, трябва просто да ме попитат. Когато по-голямата ми дъщеря отвори темата за Дядо Коледа, аз отвърнах: „Наистина ли искаш да знаеш?“
Тя реши да не ме пита. На следващата година ме зачекна малката ми дъщеря – казах ѝ, че ако тя не вярва в Дядо Коледа, и той няма да вярва в нея.
Двете вече са на 13 и 15 години. Мисля, че вярата в Добрия старец преминава през няколко етапа. Първо, до около 6-годишна възраст, вярват в него. После, докато не навършат 9, искат да вярват, но знаят, че той не съществува. На 12 не желаят да вярват – искат да изтъкнат, че вече са големи. Не вярват, но им харесва да спазват традицията.
Подчертавам, че когато по-голямото дете научи истината за митичния герой, за по-малкото илюзията скоро приключва. Двете не могат да не си споделят такива неща.
Вкусът е сладко-горчив. Харесваше ми, когато момичетата започнаха да узряват и да осъзнават, че Дядо Коледа не съществува. Сега, когато знаят със сигурност, все още се забавляваме с мита. Заедно купуваме бисквитки за Добрия старец. Но най-хубаво е, когато с жена ми им пишем писма от него. Това е забавен начин да им кажем колко много ги обичаме.
Джон Кросман, главен изпълнителен директор на Crossman & Company
Синът ми беше сравнително голям, когато ме попита за Дядо Коледа – на около 11 години, – затова подходи трезво към темата. Мисля, че вече имаше позиция относно (не)съществуването на брадатия старец и по-скоро искаше да види моята реакция. Казах му, че различните хора вярват в различни неща, но че не само Дядо Коледа прави празника специален. Той кимна и отвърна, че вече е стигнал до истината за щедрия митичен герой, но май е по-добре да продължим да се преструваме, защото Дядо Коледа носи много радост на по-малката му сестра. Никога не съм бил по-горд с него.
Андерс Х., 44