Всички от време на време ни „стяга шапката“. Въпросът е дали можем да си позволим да го признаем и да потърсим малко по-широк размер „шапка“. В случая на авторката на този текст един чифт свободни дънки са успели да ѝ дадат свободата да осъзнае, че може да го дава по-свободно не само в областта на талията, а и в живота по принцип.
Миналият уикенд останах на кухненския стол в дзен тишина, след като съпругът ми заведе дъщеря ни да хапнат навън. Току-що бях приготвила любимите си ньоки от карфиол и им се наслаждавах – времето само за мен в събота следобед се усещаше като истинско късче от рая.
Докато се чудех как може да съществува толкова вкусен полуфабрикат на света, се загледах в дънките си. Помислих си: „Харесвам ги толкова изтъркани.“
Бяха чисто нови, купени в инфарктно краткия времеви прозорец, който всяка майка на дете в яслена възраст има, за да кацне в пробна. Успях да вляза в 20 вида дрехи за 10 минути, но нищо не ми стоеше толкова добре, колкото на закачалката, и се отказах.
Изглеждаха винтидж, изтъркани по онзи съвършен начин, който ти лепва автоматично етикета „готина майка“ в очите на света. В бързината и в пълната невъзможност да попадна на своя размер (друг е въпросът, че вече не знаех и кой точно е моят размер след раждането, което вкара тялото ми в режим на промяна всеки месец) — грабнах огромен чифт и се изнесох. Нямах никакво намерение да си причинявам агонията с пробните и реших, че с приличен колан ще реша проблема, ако ми стоят като торба.
Тези дънки са ми нещо като втора кожа през последните седмици и са с около два размера по-големи от този, в който стандартно влизам. Толкова са удобни. Прилепват съвършено над глезена. И не ми дават командата „Разкопчай, преди да се пръснеш“, след като съм хапнала доволно. Променят се с тялото ми, независимо от това какво ям или как се чувствам, или кой момент от месеца е. Предполагам причината да не спирам да ги нося е, защото дават повече пространство за мен. За истинското ми аз във всички състояния.
Последните няколко години бяха заети с катерене на кариерната стълбица, бременност, раждане, смяна на жилища, перманентни диети с йо-йо ефект, загуба и битка за задържане на приятели. Сваляне и качване на килограми. Осъзнах, че при всяко разклащане и трудност продължавам да се придържам към сценария „А уж се предполагаше, че нещата ще се случат по друг начин“.
Почти всеки път, когато излизах от кожата си, първосигналната ми реакция бе да се върна в тази зона на „нормалност“, която бе супер ограничаваща. Сякаш непрекъснато се насилвах да скоча в току-що излезли от сушилнята дънки: втвърдени, тесни и невъзможни за закопчаване.
Сякаш чувах мантрата: „О, не така. Добри майки, добри съпруги, добри приятели, забравете. Няма място за проява на слабост тук. Стягайте се.”
Тези удобни, непретенциозни дънки, ме накараха да осъзная колко вярна бях на навика да се измервам нонстоп с мястото, на което мислех, че трябва да бъда. Като размер на дреха и по принцип. Очакванията и ролите, в които имах нужда да се впиша.
Ако си подаря повече време за опознаване и грижа… А защо не и повече шансове, за да раста към по-добрата си версия?
Да имам дни, в които се успивам, закуската закъснява, а дъщеря ми плаче и сутринта ми изглежда като пълно бедствие. Но аз не се побърквам. Може би правото на грешка стои на дневен ред дори за тези, които се стремят всячески да поддържат спокоен и подреден живот?
Да имам дни, в които отказвам „да се стегна“. Или да пренебрегна себе си заради друг. Мога ли да си позволя това, без да изглеждам кофти приятел? Да си позволя вечери, в които нямам сила да преборя мръсните чинии, или да жонглирам с мръсно пране. Мога ли да направя това, без да бъда набедена за лоша съпруга? Да погледна към съобщенията и пропуснатите обаждания, които стоят без отговор с дни. И да не реагирам. Мога ли да си позволя това, без да изпитвам срам?
Още не сме свършили, скрол надолу
Дните, седмиците и месеците, в които изричах думите „Стига толкова!“, когато детето ми ме тласкаше към нервна криза. Мога ли да си позволя лукса да съм просто човек, без да се чувствам и лоша майка?
Наскоро прочетох, че ако цветята нямат достатъчно пространство да растат, те просто спират. Блокират. Не цъфтят повече. В най-лошия случай просто умират. Нуждая се от повече пространство. Може би и с вас е така. Купете си този гигантски чифт дънки.
Автор: Сими Сапир за Scarymommy.com
Ако не ви стават дънките, които сте носили, когато сте били на 21, сте в опасност от развитие на диабет тип 2 според един от световните експерти в областта. Ако откриете, че повече не влизате в същия размер панталони, вероятно имате прекалено много мазнини, казва проф. Рой Тейлър от Университета в Нюкасъл, пишe The Guardian.
По време на годишната конференция на Европейската асоциация по изучаване на диабета Тейлър представи данни от проучване в начален стадий, според които хората с диабет тип 2 и нормално тегло могат “да влязат в ремисия”, ако отслабнат.
8 от 12 души успели да се отърват от болестта, сваляйки между 10 и 15% от теглото си. Участниците с диабет тип 2, които имали нормален индекс на телесни мазнини, успели да сваля нивото на мазнини в черния дроб и панкреаса и активността на клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса, била възстановена.
Тейлър, който е водещият учен в проекта, казва: “Обикновено лекарите смятат, че хората с диабет тип 2, които не са с наднормено тегло, се разболяват от него по други причини. Това, което показахме, е, че ако хората с нормално тегло свалят между 10 и 15% от него, има много голяма вероятност да се отърват от диабета."
Участниците в проучването, които имали среден ИТМ от 24,5 преминали програма за сваляне на килограми, включваща нискокалорийна течна диета за две седмици. Всеки ден те консумирали до 800 калории под формата на супа и шейкове.
Те минали през три етапа на програмата, докато не свалили необходимите килограми. След като целта била постигната, изследванията показали намаляване на омазняването на черния дроб и 8 от 12 души преминали в ремисия. Това означава, че нивата им на кръвна захар били под контрол и пациентите не се нуждаели от никакви лекарства.
Тейлър казва, че резултатите, макар и начални, “показват много ясно, че диабетът не се причинява от затлъстяване, а от това, че си твърде тежък за собственото си тяло”.
И добавя: “Ако не можете да влезете в същия размер панталони, значи имате прекалено много мазнини и следователно риск от развитие на диабет тип 2, дори и да не сте с наднормено тегло.”
Д-р Люси Чеймбърс, директор на комуникациите на проучванията в Diabetes UK, която финансира изследването, каза, че се радва на откритията, но предпазливо, защото са все още в много ранен етап, като всички резултати се очакват през 2022 г.
Вече обсъдихме колко хубаво е да имаш приятели, които, при новината, че чакаш дете, ти казват „ООО, НИЩО не купувай, ще ти дам три торби с бебешки дрехи!!“ и как никога, ама никога не трябва да отказваш подобен жест!
Днес ще поговорим за нещо подобно, но по отношение на дрехите за бременни. Ако вече сте закръглили корема (и не само него) и нито едни джинси и поли не ви стават, вероятно ви минава палавата мисъл да отидете и да си купите нещо по-подходящо и удобно, като например перде.
Признаваме, че има нещо приятно в това да влезеш в магазина и важно-важно да отнесеш шкембето именно към ъгъла за бременни, където обаче освен супер гига турбо скини джинсите за бременни (кой, по дяволите, влиза в тях??), ви чака и лек шок.
Повечето дрехи за бременни, въпреки че са създадени да се ползват едва няколко месеца – айде, в краен случай два пъти или ТРИ ПЪТИ по няколко месеца (ако има такива жени, да ни се обадят, да ги снимаме!!), по цена се доближават до тази на какаото на международната стокова борса. Те не са просто скъпи, ами са по-скъпи от тези за „обикновени“, небременни хора (това е подробност, която все по-често ще забелязвате – всичко за бременни, кърмачки, бебета и малки деца струва МНОГО).
Дрехите за бременни са индустрия, от която, очевидно, се печели добре, но нашият съвет е да не се поддавате толкова лесно, по няколко причини:
За цялата си бременност от магазин за дрехи за бременни си купих точно един чифт джинси и един клин (сега заровени вдън гардероб). За останалото – две-три рокли и туники в по-голям размер, овършах магазините за втора употреба.
В края на краищата, този период е наистина само няколко месеца, и ако не сте се обезформили тотално, е напълно възможно да си купите по-големи или да носите вашите си собствени, по-широки дрехи - няма смисъл да влагате купища пари в нещо, което може би никога повече няма да ползвате.
А и винаги може да напишете един статус във Facebook – “Трябват ми дрехи за бременни!!!“ и, повярвайте ми, към вас ще потече река от поли, рокли, панталони и всякакви други невероятни неща, от които другите копнеят да се отърват.
