Раждането е свързано с много надежда, но и с немалко тревоги и притеснения. Един от начините да намалим напрежението е изборът на дула. Какво точно представлява тя, каква е разликата между дула и акушерка и как е приета дулата в българските болници, разказва Олга Дукат – акушерка, която е работила като дула в миналото.
Това е обучен асистент, който не е медицинско лице, но има специална подготовка, с която да оказва емоционална и физическа подкрепа на жената преди раждането, по време на раждането и след него.
Ролята ѝ е допълваща, но тя помага с подготовка и информация, която дава на бъдещите родители.
Дулата прави няколко срещи с майката преди раждането, в които говорят за самия процес и обсъждат план за раждането.
Дулата е неотлъчно до майката по време на раждането, подсказва ѝ как да диша, прави масаж, дава препоръки какви пози да заема, какви упражнения е добре да се правят, дава и така необходимата емоционална подкрепа.
След самото раждане може да остане до майката за няколко часа, както и да се виждат в следващите дни или седмица.
В тези случаи жената също преминава през много емоции и има нужда от подкрепа.
Не е много разпространено дулите да оказват подкрепа при секцио, но когато човек минава през операция, също е важно да е с познат, който е до него и отговаря на въпроси. В случая – помага и за кърменето след това.
Бихте могли да разчитате на отзиви от познати майки, доволни от подкрепата, която са получили по време на раждане. Има и Асоциация на българските дули, като повечето дули имат собствена страница в социалните мрежи, където майките също могат да ги открият и да се свържат с тях.
За разлика от дулата акушерката има медицинско образование и медицински отговорности. Тя асистира на самото раждане, поема бебето в ръце, прерязва пъпната връв, прави манипулации и процедури, но също и проследява дали всичко е наред медицински в рамките на целия процес.
Никое от тези действия не е в обхвата на действие на дулата. Тя не преглежда родилката, не слуша тоновете на бебето.
Акушерката носи медицинска отговорност, но често отново тя оказва и емоционална подкрепа.
„Ако една акушерка е спокойна, не е претоварена, може да отдели достатъчно време, би могла да се справи едновременно и като акушерка, и като дула“, казва Олга.
Реално обаче акушерките са много претоварени, тъй като има много голям недостиг на акушерки в България. Освен че се занимава с родилката, акушерката има и други медицински и административни отговорности.
При по-напрегната ситуация акушерката трябва да се фокусира в справянето с нея. Докато за дулата единствената отговорност е комфортът на майката. Т.е. каквото и да се случва, дулата е там, за да подкрепя майката и да я успокои.
Още не сме свършили, скрол надолу
Олга Дукат работи като дула и така вижда колко е важна ролята на медицинския екип, колко е ценно да бъде опитен и да има желание да подкрепя естественото раждане.
През цялото време, докато присъства на раждания като дула, ѝ прави впечатление каква сериозна потребност има от акушерки. Така с времето се развива от дула в акушерка и продължава да подкрепя жените по време на раждане. Когато работи в екип с дула, е много по-лесно както за нея, така и за жената, която ражда. Вярва, че никоя подкрепа в такъв момент не е излишна.
„Определено има голямо неразбиране към присъствието на дулата у нас. Системата е доста консервативна и трудно допуска външни лица“, казва Олга Дукат. По думите ѝ, много често екипът се чувства застрашен от присъствието на дула.
„Има притеснение, че жената е гласувала доверие на някой друг. Много често се смята, че дулите се бъркат в медицински решения, а това не е така.“
Оказва се, че у нас дулата често се възприема като натрапник, който, освен че няма образование, се изказва компетентно за неща, от които не разбира. Често дулата се бърка с акушерка за домашно раждане.
„Става дума за съвсем различни неща. Акушерки за домашно раждане има в страни, където домашното раждане е регламентирано и съществуват такива акушерски екипи. У нас няма подобни и ако има такова раждане, то не е асистирано от медицински специалист“, уточнява Олга.
Тя допълва, че дулата не може да замести и няма за цел да замести медицинския екип. „Ако всеки в екипа си знае ролята и всички заедно работят в синхрон, може да се получи много добре, но на практика екипите са резервирани и този синхрон не се получава.“
В частните има възможности да бъде допусната, но невинаги се гледа с добро око на присъствието ѝ. Много често акушерките възприемат дулата като конкуренция – жена, която няма медицинско образование, знае по-малко и умее по-малко, но едва ли не иска да взима повече пари от акушерката. И това схващане води до конфликт.
„Това е жалко, защото много по-лесно би било и за медицинските лица майката да има необходимата подкрепа и, ако те са много изморени от многото раждащи, да оставят друг да поеме емоционалната част на раждането, а те да са спокойни да гледат медицинската“, казва още Олга Дукат.
Много често след раждането жените изживяват силни емоции. Имат много въпроси и притеснения. Всичко около тях е ново. В тези моменти дулата може да даде съвети и насоки за кърменето, как да се успокои бебето, каква да е грижата за него.
Дулата може да отмени майката, за да си вземе тя душ. Някои от дулите предлагат готвене на полезна храна след раждане. Други са подготвени с различни техники за възстановяване и масажи, някои работят с масла, билки, чайове.
Подобна подкрепа е важна особено за майка, която ражда за първи път, но е подходяща и за вече раждала жена.
„За повечето млади родители промяната след идването на бебето е огромна. Изведнъж трябва да се грижиш денонощно за детето. Отговорността е изключително и за доста родители е силно изтощително – както физически, така и емоционално.
Идват въпросите: „Справям ли се? Добра майка ли съм? Ще имам ли време за мен, за мъжа ми, за кариерата ми?“
Промяната е много голяма и се пораждат притеснения, особено ако бебето плаче повече. Ако раждането е било тежко, възстановяването е по-трудно. За някои майки следродилният период е голямо предизвикателство. Нормално е да има признаци като тъга, меланхолия, жената може лесно да се разстройва.
„Ако тези емоционални състояния не преминат след първата–втората седмица и се усеща чувство на отчаяние, липса на смисъл, това са притеснителни симптоми, които може да са признак на депресия. Тя едва ли ще мине от само себе си и изисква внимание и подкрепа от специалист. Съответно майката и нейните близки трябва да следят за такива признаци и да се търси помощ при необходимост. Важно да е навреме“, казва още Олга.
Животът постоянно ни среща с великолепни жени, които ни смайват със силата на духа и възможностите си. Два такива много качествени екземпляра са акушерките Йоана Станчева и Илона Нешкова от акушерски кабинет “Зебра”. Освен изключителни професионалисти в своята област, двете са и истински таланти в писането, доказвайки го с историите си в книгите ни “Да оцелееш като родител”.
Днес една от тях - акушерка Илона Нешкова, е в Майко Мила, за да ни разкаже няколко неща за раждането през професионалния си поглед. Но не как протича то физиологично - това се предполага, че го знаем или поне - можем да го научим, а как то преминава като стихия през всяка жена и как тя успява да овладее (или съответно да не овладее) тази стихия. В раждането всичко е възможно - особено загубата на контрол.
Работата на акушерките е такава, че постоянно ни среща с различни хора - жени и мъже. Но има някои неща, много характерни за жените, на които им предстои първо раждане, и те могат да се обединят под общия знаменател - ЗНАМ КАКВО ПРАВЯ, когато всъщност не знаеш.
Безброй пъти съм водила този разговор с чудесни момичета, за които нямам никакво съмнение, че се справят страхотно с всичко в ежедневието си, и които са убедени, че раждането е просто поредното предизвикателство, което имат да преминат, и няма никакъв начин с много желание и ентусиазъм, любов и жертвоготовност да не надвият стихията му и да не възтържествуват, преминали на другия бряг като победители. КОЛКО МНОГО БИХ ИСКАЛА ДА БЕШЕ ТОЛКОВА ПРОСТО!
НО! Има едно нещо в раждането, за което сякаш никой не ни подготвя и много често се оказваме абсолютно сащисани от мащабите му, а именно - ТОТАЛНАТА ЗАГУБА НА КОНТРОЛ. Всяка логика и взаимообвързаност между действия и следствие, с които сме свикнали, не могат да бъдат открити в този, уж познат ни на теория, физиологичен процес в женското тяло.
Свикнали сме, когато се готвим за нещо и сме наистина старателни и упорити, то да ни се отплати с триумф. Образование, работа, хоби, спорт - няма начин да не успеем, ако се раздаваме! Но нищо подобно не можем да очакваме от раждането, като гарантиран краен резултат. И това е най-трудното нещо, за което имаме да се готвим и да научим. (Родителството е същото, но то е доживот и не се наемам да го коментирам.)
И понеже всеки ден виждам най-неочаквани обрати в раждането - жени, за които съм била убедена, че няма начин да не се справят, пропадат в огромната бездна на невъзможното, или обратното - жени, за които съм била готова да се закълна, че още по средата на пътя ще се откажат, са ми скривали шапката с потапянето във вихъра на преживяването и изплуването като супергерои, бих искала да ви кажа няколко неща:
• Поставете се в центъра на това, което ви предстои! Ако по принцип сте склонни да правите жертви и да пестите на околните труд и ресурс - раждането не е такъв момент!!! Поискайте всичко и бъдете безкомпромисни!
• Не разчитайте на случайността и добрия късмет! Ако някой започне да ви натрапва личния си успех с тази стратегия, подминете го! Гответе се, четете, посетете наистина доказано добър и полезен курс за подготовка за раждането и грижи за бебето (най-вече кърмене!!!), търсете активно информация за болници, лекари, екипи и питайте за цифри - щом някой твърди, че е успешен в нещо, нека го докаже с резултатите си! Ако ви мотае, значи най-вероятно няма с какво да се похвали.
• Въвлечете партньора си наравно с вас в това! Кой и къде е втълпил на българските мъже, че имат правото и привилегията да избират дали да бъдат там, когато децата им се раждат! Не бъдете неразумни, като се съгласявате с тази привилегия! Раждането на дете е работа на двойката и това трябва да се обсъжда още преди вземането на решение да имате дете - всичко в семейството е обща отговорност, още повече - всичко около децата!
• Ангажирайте си дула! ГОСПОДИ!!! Няма по-смислено и важно нещо от професионалната подкрепа за двойката по този супер неравен и тегав път! Няма двойка, която да сме убедили в тази нужда, която после да е съжалила!!!
• Направете си план за раждане, който включва загубата на контрол!
Какво да кажа за финал…
Знам, че заслужавате всичко! Остава и вие да го повярвате!
Разказите за това как минават ражданията в други части от света са ни много любими! Вече си имаме текст за раждане в Индонезия - Да родиш в Джакарта, за раждане в Чехия - това е култовият разказ Сълзите ми капеха в пилето с ориз, докато чаках разкритие!, и за едно във Франция - Анестезиологът влезе и почна да прави йога!. Днес пък ще прочетем перипетиите на Десислава Варадинова, която се преместила в шестия месец от бременността си да живее в Холандия, и оттам последвали един куп чудеса - инструкции за раждане вкъщи, пак за домашно раждане и обещания, че ако нещо не потръгне - пожарната ще се отзове ВЕДНАГА!
*********************
В Холандия сестемата за родилна и следродилна помощ е много различна. Много, много различна. Разбира се, това не го знаех, когато със съпруга ми решихме да се преместим от Бостън в Амстердам в шестия месец от бременността ми.
Когато си търсихме квартира, хазяите на интервюто ми намигнаха: „прозорците на спалнята са достатъчно големи“. И аз им намигнах, но не бях сигурна защо са ми „достатъчно големи“ прозорци. Затова и попитах.
А хазяйката се засмя: „Ами, ако беше дошла миналата седмица, щеше да видиш как изваждат раждащата съседка от съседния номер директно през балкона с пожарния кран“.
Много се смяхме – хазяйката Вик имала готино чувство за хумор!
Не, приятелят ѝ Ян не бил направил снимки. Ееех, жалко. Нищо, де, друга родилка идва в квартала. Веселба.
От агенцията за релокация ме бяха записали към кварталната практика на дули. На първата консултация дулата ми увери:
„Спокойно, с пожарната на квартала работим отлично“.
Тук вече в мозъка ми започна да се реди пъзелът къде съм попаднала. Вик нямаше чувство за хумор - просто холандките раждат в домовете си.
Ако имаш късмета да живееш в типичната амстердамска къща с вити тесни стълби и нещо се обърка по време на раждането, викат пожарната и хората те свалят - с все кореми и контракции - през прозореца, върху нещо като мини платформа на края на един кран. Само не трябва да се въртиш много.
Започнахме да свикваме с мисълта за раждане вкъщи. По телефона обяснявах на майка ми:
„Такава е системата, мамо, раждат вкъщи. Да, децата явно оцеляват – по улиците е пълно с тях. Не, няма да се върна да родя в Майчин дом. И в Бостън няма да се върна. Какво от това, че дори бабите са ми раждали в болници, това е Холандия, тук е друго“.
Неусетно се изнизаха още 2 месеца. Някак си започнахме със съпруга ми да се самоуспокояваме, че всичко ще бъде наред, ще родя вкъщи и готово. Какво толкова?
Тогава пристигна пакетът за раждане. Едни железа, които трябва да сложиш на краката на леглото, за да стои високо, иначе дулата ще я заболи гърбът, докато те изражда.
Щипка за пъпната връв – съпругът ми с ужас разбра, че пъпната връв била задължение на таткото.
Марли.
Огромен найлон - да си го постелеш под чаршафа, за да не се изцапа случайно матракът по време на раждане.
Бяхме инструктирани – закрепяте повдигачите на леглото веднага, застилате найлона още довечера и чакате контракциите.
Жените, които са спали на найлон под чаршафа през август и септември, и то с екстра 35 кг тегло, ще ме разберат. Както и онези, на които леглото им е било точно на нивото на пъпа. Така месец и половина – от средата на август до началото на октомври.
И тогава – в края на 42-рата седмица, започнаха контракциите. В началото бяха леки, а аз бях супер щастлива – предстоеше ми най-важната среща в живота, с детенцето ми.
Но първо – позвъняване на шефа ми в Америка, да му кажа, че контракциите са започнали и излизам от този ден в майчинство по американска система.
„Стой, не тръгвай още за болницата, бързо да направим конферентна връзка с офиса в Лондон, които ще те заместват“.
Идваше ми да изкрещя: „Ама каква болница, какви пет лева, беее, тука не раждат така!!“.
Чакаме дулата, но тя на такива разводнени контракции не идвала – да звъннем като станат на 7 минути. Чакаме цяла вечер. Съмва се, а контракциите все така не са достатъчно начесто.
И така още 2 дни.
СМС-и от колегите: „Деси, как си? Още ли сте в болницата?“
Да, бе, да, де този лукс.
На близките не казваме по стара традиция – колкото по-малко знаят, толкова по-малко боли.
Стана нетърпимо. Звъняхме на дулата през час. В болница без предписание от дула не приемат родилки. Вече два дни и половина след началото на контракциите, малко след полунощ, аз прочетох, че ако разкритието е над определени сантиметри, може директно да се отиде в болница.
Колкото и книги да бях прочела за бременността, никъде не се описваше как се мери това разкритие. В невежото ми съзнание, разкритието беше като магистрала – видимо отвън.
Няма да описвам скандала между мен, хванала хартиения метър от Икея, и съпруга ми, помолен да ми измери разкритието.
Разкритието не измерихме, но последва кратко позвъняване от бъдещ татко до дулата:
„Обадете се на най-близката болница да ни чакат. Ние тръгваме за болницата ВЕДНАГА.“
В болницата, след още 24 часа неуспешни опити за естествено раждане, ме вкараха в полунощ за спешно секцио. И така, точно в деня, в който влизах в 43-тата седмица, се роди дъщеричката ни - 4,980 кг.
Ето така се ражда в Холандия.
Дарина Рангелова е сред абсолютните любимци на Майко Мила. Почти всеки неин текст предизвиква вълна от коментари, като започнем от Аз не кърмя и не ме е срам от това, минем през С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!, след това и страхотният текст За ревящото бебе и други демони и завършим с последния ѝ хит Едно българче в една обикновена канадска гимназия. Днес тя ще ни разкаже какво е да си бременна и родилка в Канада, а ние ще седим и ще цъкаме, и ще викаме "Лелее, глей кви неща има по света!".
*****************************
Когато си направих домашен тест и разбрах, че съм бременна, по стар български обичай изчаках известно време преди да отида на лекар. Щото, нали, трябва да може да се види на ултразвука!
Отидох при личния ми лекар с благата вест. Посещението се оказа дълъг разпит как са протекли предишните ми бременностти и раждания, усложнения, тегло на бебетата, специфики относно здравословното ми състояние и т.н. Взеха ми кръв и урина, но ултразвук - йок.
За моя изненада докторът ми каза, че при нормална и нерискова бременност се правят два или три прегледа на ултразвук, а запис на тонове не се прави, ако няма причина за това.
Предвид преклонната ми възраст от 39 години докторът ми даде направление за скрининг за хромозомни аномалии, който да направя между 11-та и 14-та седмица и ми каза, че ще се видим пак, когато вляза в 4-ти месец. Това изследване се прави на жени над 35 г., самият преглед на ултразвук беше около час и половина и веднага след това ми беше взета кръв. Във втория триместър пак ми взеха кръв и с това се изчерпа скринингът за хромозомни аномалии (поне при мен, тъй като резултатите показваха нисък риск).
В общи линии, прегледите са веднъж месечно, в седми и осми месец - 2 пъти месечно, а в 9-ти месец са седмични, като всеки път протичат по следния начин: даване на урина, измерване на тегло, измерване на кръвно, измерване на корема и малко приказки. Не са ми предписвани витамини или каквито и да е добавки!
Вагинален преглед не съм имала през цялата бременност, вагинална микробиология се взима в девети месец.
Като казах, че тук правят по 2-3 ултразвука, нямах предвид, че не може повече. При мен в 9-я месец се наложи 2 пъти седмично преглед на ултразвук и запис на тонове, тъй като бебето беше малко и докторът имаше съмнения, че не може да се храни, а аз отказвах индуциране.
Изпрати ме и на консултация с акушер-гинеколог. Тук ще отбележа, че ултразвуковите прегледи се правят от техник и резултатите се изпращат на доктора ми по електронен път. Техникът няма право да коментира с мен какво вижда!
Никога не съм ходила някъде за резултат от изследване, още по-малко пък да ми го дадат на хартия. Всички резултати разбирам от доктора, който ми ги показва на компютъра си, когато съм на консултация.
Малко се дразнех, че не мога веднага да си разбера резултатите, а трябва да чакам до консултация, но така пък отпада варианта сама да си разчетеш изследванията, да направиш консултация в някой форум и, полу-откачила, да си поставиш диагноза.
Правилото е, че ако има някакъв проблем с изследванията, лекарят ще ми се обади по телефона.
Жената има 2 варианта за проследяване на бременността: личният лекар или midwife, но не и двете едновременно. Midwife няма точен еквивалент в България. Това е акушерка, но акушерките в болниците не са midwife.
За да стане midwife, човек учи 4 години в университет и първата година след завършване практикува само с опитна midwife. Midwife са в отделна клиника и нейната работа е да проследява бременността. Също както доктора има право да назначава рутинните изследвания и прегледи на ултразвук. Има право обаче да проследява само нормални, нискорискови бременности, и при поява на усложнение е длъжна да се обърне към лекар, а когато е необходимо, бременната се прехвърля при лекар.
Midwife е единственият медицински специалист, който е обучен и има право да води раждане извън болница. Жената може да избере три варианта за раждане - вкъщи, в център за раждане и в болница. Ако жената е над 35г , но е здрава, няма пречка да избере midwife и да ражда вкъщи, ако желае.
Сам по себе си фактът, че жената е над 35 г., не прави бременността рискова.
Ако раждането е вкъщи или в център за раждане, midwife няма право да слага упойка или медикаментозни обезболяващи. Може да ползва хомеопатични продукти или разни практики, като масажи и т.н.
По време на домашно раждане присъстват две midwife, които имат необходимото оборудване в случай на усложнение, докато родилката бъде транспортирана до болница.
Жена, избрала midwife, може също така да реши да ражда в болница. Midwife работят в тандем с болниците, които предоставят и на двете всичко необходимо - може да се сложи упойка от анестезиолог, а midwife може да поиска консултация с доктор, ако смята, че има опасност от усложнения. Разбира се, при реални усложнения, доктор поема родилката.
След като бебете се е родило вкъщи или център, midwife се грижи първите 24 часа за майката и бебето, прави преглед и необходимите тестове на бебето (ако има някакви съмнения, трябва да го транспортира в болница), след това ходи на посещение 3 пъти първата седмица, после - веднъж седмично, в продължение на 6 седмици, като оказва помощ за всичко, за което майката има притеснения, включително кърменето.
След този период, бебето се поема от личния лекар на семейството (не от педиатър).
Не бъркайте midwife с дула. Дулата няма медицинско образование – тя може да присъства на раждането и да оказва емоционална и физическа помощ на родилката, но няма право да се намесва в процеса.
Аз избрах личният ми лекар да проследи бременността, както и да родя в болница, но след раждането ми предложиха, ако желая, първите седмици у дома да идва сестра, в случай, че имам някакви притеснения. Раждане, изследвания и всички прегледи на ултразвук (колкото и да са те), и въобще каквото се налага, е напълно безплатно, независимо дали жената е избрала доктор или midwife, включително и посещенията от сестра след раждането, ако желаеш такава. Дула не се поема от здравната каса.
Аз отказах у нас да идва сестра - нали уж съм вече опитна (не че не бях забравила всичко). Консултациите на бебето ги прави личният лекар, като поради ниското тегло на моето бебе бебето лекарят поиска първата седмица да го заведа веднъж, а след това консултациите са веднъж месечно.
Сигурно се чудите как се води новородено на консултация. Ами, тук животът не спира, защото се е появило бебе - няма забрана за излизане и разни дивотии с постепенно свикване на бебето на балкона по 5 минути.
Новородените се разнасят навсякъде, независимо от сезона – аз ходих на пазар с тридневно бебе. Нищо му няма, почти на 7 месеца е и досега не е боледувало, дори и хрема не е имало.
Ето това е моят опит като бременна, родилка и майка на новородено бебе в Канада. Нито за момент не съм почувствала отношение като към болна или нещо кой знае колко специално и смятам, че такава трябва да е нормалната практика.
МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!
