fbpx

Тази неделя (8 декември) ще е ведра и усмихната – така го виждаме. И понеже така ни се даде свише, вие няма нужда да следите прогнози за времето и пространството, а просто да си вземете децата и усмивките под мишница и да си изберете кога в интервала между 11:00 и 16:00 часа да се отправите към едно много полезно събитие, организирано от симпатягите от Скрито в скрина.

Ако досега не сте се срещали с тях, ето сега ви е паднало. Но да кажем няколко думи, за да ви ги представим: Скрито в скрина е чудесно място, на което отивате с омалелите, но запазени дрешки на децата си, откупуват ви ги, а вие, ако искате, си тръгвате с нови съвсем по мярка, които някой друг родител е оставил. Може и просто да дарите дрехи, ако се чудите какво да ги правите.

И точно за тези дарени дрехи идва реч. В края на седмицата Скрито в скрина организира събитие, на което всеки може да дойде и да си вземе напълно безплатно дрешка, каквато пожелае. Идеята е съвсем в духа на предстоящите празници – да се предаде нататък.

Освен благородната кауза съвсем вдъхновяващо е и мястото, на което ще се случва това предаване и препредаване. Нарича се Кондабайда – резиденция за деца и животни – да!, животни и да!, може да се галят. Точният адрес е бул. Цар Борис III 238, в локалното в посока Княжево.
Подсказаха ни, че най-близката спирка на градския транспорт е "Планинец", където спират трамваи 5 и 11. Но ако решите да дойдете с кола, ще има къде да паркирате (вниманивайте само да не е пред гаражите на съседите).

Вижте сега. Наскоро в пощата получихме ето този много мил и трогателен разказ от момиче на име Борислава Борисова. Прочетохме го един път, после още един път и, трябва да си признаем, ни стана много хубаво. Защото е доказателство за това, че сме успели поне малко със задачата, която си поставихме, когато създавахме Майко Мила! - да предложим на жените, бременните и майките място, в което да се чувстват подкрепени, да говорим по теми, които ги вълнуват, да се смеят, да се усещат приобщени, а не изолирани, и да им помагаме да се чувстват щастливи или поне не нещастни в този труден период - бременността и първите години след раждането. Затова решихме да го споделим и с вас, а на Борислава ѝ благодарим от все сърце и ѝ пожелаваме здраве, сили и 8-часов сън всяка нощ! 

********************************************

И така. Година и половина по-рано, на 24 години, завършваща магистратура, силно заинтересована от политическият живот в България, попадам на някаква статия във Фейсбук за Пеевски. Зачитам се в коментарите, един от които силно ми прави впечатление. Коментатор е Фейсбук профил с името Letiashtata Kozzila Erato. Изпитвам сериозни затруднения да прочета това име въпреки четирите езика, които знам.

Решавам да разгледам профила и БАААААААААМ!

Зачитам се в публикациите на Letiashtata Kozzila Erato с месеци назад. И така....следя постовете, смея се, съгласявам се, ядосвам се. Някъде там разбирам, че тя си има и име. Елисавета. Супер (Летящата Козила Ерато ми беше трудно за асимилиране)!

През март разбирам, че съм бременна. Чакам дете от любовта на живота си, с когото се познаваме от първи клас, а сме заедно от три години.

ПАНИКАААААААААА!

Решавам,че ще задържа бебето, плод на любовта ни. И дотук.

А после?

Как се гледа бебе? С какво? Гледала ли съм преди бебета?

Като една отличничка в училище, преминала в отличничка в два университета, решавам, че ще се образовам по темата... колко бумаги са писани по въпроса (всеки път подминавани в книжарницата с високо вирнат нос!)

Записвам се в училище за бременни, където получавам така исканите знания. Ходя на лекции, на които ми казват как се ражда, как се кърми, къпе, каква козметика се ползва... хората раздават мостри от всички мазилца, кремчета, залъгалки, лигавници, лъжички.. валят брошури и препоръки.

По това време някъде обръщам внимание на постовете на Елисавета, свързани с МАЙКО МИЛА. Чета разказ след разказ и нямам търпение до следващия.

Колко бързо минаха девет месеца в четене на разкази за пилета с ориз, готов ли ми е багажът, непознати лелки и шапките на децата.

Около петия или шестия месец, не помня, разбираме, че очакваме момче. Момче ли?! Ама как момче, бе, докторе?!

Всичките ми приятелки момичета имат. Всичките ми приятелки щедро ме спонсорираха с розовите бодита, гащеризончета и панделки. Ами сега?

Имам точно едно бяло боди.

Приятелят ми веднага се намеси и каза, че на бебето няма да му пука в синьо или в розово е облечено. Абе и аз не държах да е облечен в синьо, ама чак пък в розово!

Веднага изпаднах в истерия. Ред сълзи, ред сополи. Не защото бебето ми – момче, ще е облечено в розово,а защото ние, и двамата – студенти, не можем да му купим дрехи.

След дълги обяснения и молби от страна на бащата, че все пак можем да си го позволим, сълзите ми спряха да текат.

Като светлина в тунела ли беше, като гръм от ясно небе ли, но ден по-късно МАЙКО МИЛА обявиха, че събират бебешки и детски дрешки, и ще раздават такива на София диша. Побързах да напълня торбите с розови дрешки и да ги изпратя.

Да си призная честно, беше ме срам да отида да си взема дрешки за бебето. Казвах си - абе, мойто ще изкара с тия, дето ще му вземем. Има и по-нуждаещи се хора от нас!

Цяла седмица мислих да ида или не. Накрая реших, че ще ида просто да разгледам и да се разнообразя. Обаче те се виждаха отдалече - нямаше как да се сбърка къде точно е щандът на МАЙКО МИЛА.

Тръгнах в тази посока от чисто любопитство да видя Елисавета. Нея по телевизията я дават, въпреки че ние телевизор нямаме (щото за мен е чиста глупост ), но аз знам, защото тя си казва.

Та, приближих се аз до щанда и една баба, очевидно видяла корема ми, ме побутна пред нея с думите “Върви пред мене си вземи, ще имаш нужда!” Докато гледах бабата с недоверие, от щанда Красимира вече ме питаше - „Момче или момиче? И колко е голямо?” Единственото, което успях да измъцам, беше момче. Препотих се 1000000 пъти, когато ме пита отново колко е голямо - само посочих корема си.

Тогава сякаш времето спря, усещах само пулса на сърцето си и потупванията в корема.

Стана ми лошо. Исках вода. Светът ми се завъртя. Мислех само как да се обърна и да си тръгна преди да се свлека на земята.

В същия момент Красимира ми подаде един плик и каза “Това са чисто нови бодита и ританки, искаш ли още?”. Не помня да съм отговаряла, но тогава се включи и Елисавета, която до този момент не виждах. Тя започна да пълни една голяма торба, която накрая ми подаде.

Взех торбата и побързах да се обърна и да си тръгна. Направих точно две крачки и една жена ме хвана за рамото. Стана ми още по-зле. Сякаш не беше редно да вземам пликовете и тя знаеше това!

Само че тя се усмихна и каза, че ми дава още две торби с дрешки. Дошла да ги даде, не да взима. Събрах сили да кажа, че на мен вече дадоха, и показах двете пълни торби. Тя настоя да ги взема, като тутакси се втурна да ми показва колко са запазени и хубави.

10 минути по-късно (защото всичко се разви за толкова) седях на земята пред една витрина точно срещу щанда, с четири огромни торби, плачейки.

Плачех, защото съм там, защото не беше редно аз да взимам дрехите, защото всички са прекрасни, защото не мога да се прибера с целия този багаж, защото ми беше тъжно и защото…. ми се плачеше.

Момченце с майка си мина покрай мен и каза, че ако плача аз и бебето плаче. Подаде ми едно желирано мече и се изплези.

В крайна сметка, обадих се да си ме вземат.

Дрешки не съм купувала до шестия месец и всичко е прекрасно!

Всичко с първото ми раждане мина като по учебник (нали ходих на курсове), засичах си контракциите, стоях права или в удобна позиция до последния момент, акушерките бяха невероято мили (без да съм имала избор на екип) и с четири напъна малкият невероятен човек излезе.

И на мен ми капаха сълзи в ориза, само че не преди, а след като родих. И докато ми капеха сълзи в ориза, се сетих “еееей, на една мацка в МАЙКО МИЛА също ѝ капеха сълзи в ориза”, и изпаднах в истеричен смях, което накара цялото отделение да ме гледа все едно не съм за там, а за едно друго място.

Прибра ми се усмивката, сълзите продължиха да капят, ама ми беше леко на душата!

Послушах Елисавета, не промоутърите, и ползвам българска козметика за всичко. Безценен съвет.

Случи ми се непозната лелка да ми направи забележка, ама не за шапката на детето, а за чорапите. Секунда ми беше много, за да се сетя за разказа.

Кърменето, аморе мио, ми мина през главата.

Абе, с две думи – МАЙКО МИЛА ме спаси от собствените ми хормони, нервните кризи, паниката.

Внесе смях, спокойствие и облекчение през деветте месеца, които бях бременна, и шестте, през които съм Мама.

Благодаря, момичета! Благодаря, Красимира! Благодаря, Елисавета!

ПП: Ще ви изпратя дрешките обратно! Всичко е запазено!

ПП на ПП: Нямам търпение за сополите и въшките! (в кръга на шегата, разбира се)

А извън него – отново БЛАГОДАРЯ! Няма училище и няма лекция, които да те подготвят толкова добре, колкото го направихте всички вие!

И последно, че стана много дълго. Ще прочета “Да оцелееш като родител“ веднага щом оцелея!

Благодаря!

 

Решихме да си го кажем направо.

Когато преди няколко месеца замисляхме кампанията "Ако имаш две дрешки...", нито една от нас, в Майко Мила, не очакваше тя да придобие чак такива размери. Представяхме си как получаваме две-три торби с бодита, малко пуловери, няколко плюшени маймуни и калинки, около двеста чорапа и максимум десет якета, които скромно ще раздадем за около 2 часа и всичко ще приключи мирно и тихо.

Реалността обаче ни опроверга.

На първото ни появяване на "София диша" успяхме с ДОСТА зор да занесем едва половината мазе, в което се помещаваха чувалите и кашоните с дрехи, завивки, обувки, играчки, книжки и шишета. Затова за втората дата си взехме бележка и се обзаведохме с ОГРОМЕН бус, благодарение на един добър човек на име Николай Илиев.

14124999_1778151612426662_4294623078451491853_oНики, вовеки сме ти благодарни, че ни отдели толкова много време и направи триста двайсет и седем курса от буса до мазето и обратно, така че и последният жълт чорап да бъде прилежно натоварен и отнесен където трябва!

След това идва ред на чудесните момичета-доброволки, които вместо ужасѐно да припаднат пред планината от блузки с дълъг ръкав за бебета от 3 до 6 месеца и да лежат в несвяст три часа, хладнокръвно се организираха и започнаха да раздават въпросните, докато изчерпаха и последната налична блузка. Момичета, и на вас благодарим от сърце, страхотни сте!

14079580_1778183309090159_5917437590835650154_nРазбира се, всичко това нямаше да е възможно, ако ви нямаше вас, мили родители, които месеци наред ни изпращахте ЗА ВАША СМЕТКА огромни кашони и пликове с дрехи, книги, обувки и играчки. Няма как да опишем колко много хора зарадвахте с даренията си - сигурни сме, че ако можеха, всички те биха ви казали едно голямо "Евала!".

14040201_1777516529156837_2706611487836895245_n

И накрая - благодарим на хората, които отделиха време на 7-ми и 28-ми август, за да дойдат, разгледат и изберат това, от което техните деца имат нужда. Признаваме, че на първата дата ни се сторихте малко по-плахи и срамежливи, но затова пък вчера акцията ни се разви толкова скорострелно, че в суматохата покрай хавлиите, торбите за спане и ританките изчезнаха и:

  • личните дрехи на сина на Елисавета, оставени в скромно пликче до стола с чантите ни
  • пет шарени щипки, посредством които се опитахме да защипем единия от рекламните ни винили
  • чувалче с връзки, в което прибирахме въпросния винил
  • цял кашон с детски обувки

Искрено се надяваме всички тези неща да бъдат използвани със здраве, където и да се намират!

14079716_1778206839087806_9069637470345830700_nЗатова пък имаме радостна новина за бременната жена, която много искаше ето тези бебешки обувки, но успя да намери само едната от тях. Обещахме да запазим другата, ако я открием затрупана някъде под дрехите (както и стана), и сега използваме случая да огласим наличността ѝ.

Моля, споделете поста ни, за да намерим Жената с другия розов ботуш! Тя може да се свърже с нас, за да ѝ го предадем!

14202802_10154578921964636_1709945566_o

От сърце искаме да благодарим на нашите партньори от Korres Bulgaria, на магазин Brave Moustache, чието мазе окупирахме в продължение на месеци, както и на мъжете ни, които самоотвержено и мълчаливо разнасяха чували и кашони от куриерските офиси до въпросното мазе без нито един път да се оплачат (честно!).

Ще ви издадем, че Майко Мила е в процес на уточняване на детайлите по продължението на кампанията, така че - очаквайте подробности в следващите дни в сайта ни и в страницата ни във Facebook.

И накрая. Имаме наградени майки, които са ни изпратили дарения. От съвършено честната и почтена томбола, която проведохме пред камера и качихме на страницата ни във Facebook, изскочиха три имена на жени.

Техните имена са:

1. Мария Русинова, София

2. Милена Вазарова, Бургас

3. Екатерина Петрова, София

Моля, трите дами да ни напишат съобщение на мейла ни maikomilabg@gmail.com или на съобщение в страницата ни във Facebook, за да ги наградим МОМЕНТАЛИЧЕСКИ И ПРЕБОГАТО.

А с останалите ще се видим на следващото раздаване на дрехи. Благодарим ви за всичко!!! Продължаваме с пълна сила!

 

Началото на лятото е и Майко Мила знае, че много хора искат да поосвободят гардеробите от вече ненужни дрехи, за да дадат път на новите, като това важи с пълна сила и за детските дрешки - те бързо умаляват и трябва да бъдат заменени от други. В същото време много родители пък нямат възможност да подновяват непрекъснато дрешките на децата, особено когато те са във възрастта от 0 до 3 годинки и растат буквално за седмици.

Предполагаме, че се сещате колко би било хубаво първите и вторите типа родители да се срещнат и да си решат проблемите с дрехите - едните като дадат, а вторите - като вземат. И ние се сетихме за същото и затова сега, с доста нетърпение и вълнение, ви представяме нашата лятна социална кампания "Ако имаш две дрешки...", организирана съвместно с Korres Bulgaria и фестивала за градска култура "София диша".

Основна цел на кампанията е да съберем - заедно с вас и безвъзмездно, колкото се може повече бебешки и детски дрехи (а също и дрехи за бременни), които ще бъдат дарени в рамките на първата и последната неделя на август - 7.08 и 28. 08, в рамките на фестивала "София диша".

Защо правим кампанията?

През първите няколко години след раждането, особено в първите месеци, бебетата растат като невидели и това струва изключително скъпо на всеки родител, решил сам със собствени средства да облече детето си.

Затова и често прибягваме до помощта на приятели, които имат по-големи деца, които услужливо ни снабдяват с някой и друг плик с дрехи. За съжаление обаче, има родители, които нямат приятели с деца, нито имат възможност да обновяват непрекъснато гардероба на децата си. Далеч сме от мисълта, че ще можем да помогнем на всеки, който дойде при нас, но ще направим всичко възможно да съберем и раздадем колкото се може повече дрешки на колкото може повече майки, като така им спестим пари и не на последно място - покажем, че не сме безразлични към състоянието на околната среда.

За да ви стимулира в тази благородна инициатива, нашият социално отговорен партньор Korres ще раздаде страхотни подаръци на три от майките, които дарят най-много дрешки за кампанията.

Ето и малко повече информация за правилата ѝ.

1. Ако желаете да се включите в кампанията, моля, пишете ни на имейл maikomilabg@gmail.com и заявете своето желание. Очакваме от вас телефонен номер и две имена - ние ще се свържем с вас, за да уточним предаването на дрешките.

2. Умоляваме всички участнички да ни даряват дрешки, годни за ползване. С други думи, дрешки, с които те самите биха облекли собствените си деца (или себе си като бременни) или биха дали на най-добрата си приятелка.

3. Дрешките може да не са изгладени, нито подредени красиво и по цветове, но е желателно да са изпрани и опаковани ергономично, например в плик.

4. Тъй като ще ни е трудно да обхванем всички детски възрасти, призоваваме да ни дарявате дрехи, чорапи, обувки, шапки, ръкавици за деца до 3 годишна възраст.

5. Ако имате желание да дарите играчки, то нека са най-здравите, хубавите и съвсем ограничено количество, защото дори с нашия бъдещ мощен "Доброволчески отряд" трудно ще обработим десетки кашони мечета, хеликоптери без перки, конструктори, плюшени кучета и барбита без обувки. Пожалете ни и сложете само най-доброто, което можете да заделите за нас.

И тъй като Майко Мила представлява две ентусиазирани, но уморени жени, ще ви бъдем благодарни, ако ни подадете ръка в тази мисия. Търсим няколко майки, които да ни помогнат в събирането, сортирането, извозването и раздаването на дрешките в рамките на двете недели на "София диша", както и по 1-2 дни преди всяка от неделите.

Те ще станат членове на нашия "Доброволчески отряд" и ще бъдат възнаградени от нашия чудесен партньор Korres.

И накрая - ако сте родители, които имат нужда от дрехи и играчки, и желаете да се сдобиете с част от това, което ще съберем:

1. Ще може да го направите в рамките на две недели през август - 7.08 и 28-08, като точното място, където Майко Мила ще се разположи на фестивала, ще бъде допълнително оповестено.

2. На събитието ще има ограничение в бройката от дрешки, които всяка майка (или баща) ще може да вземе. Все пак, идеята ни е да помогнем на колкото може повече родители, затова ще се опитаме да възпрем съвсем естествения порив на всяка от нас да грабне два чувала и да побегне към вкъщи.

Ще сме щастливи да видим всички, които се чувстват съпричастни към идеята ни - както за да дарят, така и за да вземат. Чакаме ви през август, за да обединим полезното с приятното!

cross