fbpx

Текстът на Елена Стоянова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


„Тази или онази рокля, ляляля, тази или онази“, тананикам си аз безгрижно, докато стягам багажа за поредното уикенд море. Месецът е август, денят - петък, а аз лежерно се готвя за южното Черноморие, за което, по стара традиция, се тръгва с лека раница в петък вечер директно от офиса.

Това действие се развива, разбира се, в ерата преди появата на нашия скъпоценен Херувим, известна още като Недооценения Благодат.

Честно. Първия път, когато тръгнах на море с Херувима, оправях багажа му в продължение на ЧЕТИРИ дни, за общ престой на морето - ДВА дни. Потеглихме с тридневно закъснение, защото всяка сутрин ставах с твърдото убеждение, че днес ще успея, и на четвъртия час събиране на прилежащите на Херувима аксесоари и тоалети се предавах и разплаквах от отчаяние.

На третия ден ден таткото се намеси. Каза, че това не може да е чак толкова сложно, опакова три бодита, три чифта ританки, два различни чорапа и една плувна шапка (май беше моя) и заяви, че сме готови. Междувременно аз плачех сред флакончета за подсичане, крем против слънце и разтвори солена вода за запушен нос. 

На четвъртия ден багажът на негово величество Херувим беше почти стегнат.

Натоварването в колата отне на баща му около 16 разходки до входа и обратно. На вратата Херувимът взе несъгласувано на общо събрание решение да ходи по голяма нужда. Този форс мажор почти успя да ни събори да не потеглим и днес, но решихме да проявим характер, и към 15.30 следобяд изнемощели рухнахме в колата. 

Веднъж пристигнали в бленуваната стая с морски изглед, някак си не стана както преди времето на Недооценения Благодат да хукнем към плажа с бяло вино под мишница. Оказа се, че старателно прибраните костюми и козметични потреби на Херувима трябва да бъдат извадени и надлежно разпределени според нуждите му. 

По време на престоя блесна липсата на неизбежни за оцеляването на Херувима аксесоари като памперси и хавлия.

Излишно е да споменавам, че ДВА дни по-късно трябваше да приберем отново целия багаж, който винаги на връщане е повече, отколкото на отиване. 

Всъщност, най-ужасната част от пътуването с Херувим, ако все още не знаете, настъпва, след като се приберете от екскурзията и заблудено се радвате на края на това изживяване. Веднъж попаднали вкъщи, съдбата светкавично ви връща към окаяната ви действителност с безмилостната плесница на празен хладилник и мръсни чинии. Тепърва ви чака и една безкрайна върволица от перални, сушилни и ютии, до пълно възстановяване на статуквото отпреди пътуването.

И накрая, как изглежда приготвянето на вашия багаж, когато пътувате с Херувим ли?

Завържете си очите и дясната ръка и бръкнете в гардероба произволно с малкия и безименния пръст на лявата. Ще постигнете по-добри резултати от това, което си бях взела аз за това море. 

Истината е, че всичко е въпрос на практика. След петото пътуване стягам багажа на Херувима с концентрацията на Григор Димитров пред сервиз. А последния път дори бях с еднакви чорапи и носех модерни за сезона гривни! Така че, не се предавайте и бягайте от рутината при всяка възможност. Току-виж сте се доближи до Недооценения Благодат.

“Вече нищо не се прави като едно време” - чували сте го. Все по-често дрехите, техниката, предметите от бита се правят така, че след сравнително кратък жизнен цикъл трябва да се купят нови. 

“А защо да не ги поправим”, резонно би попитал някой. Реално няма особен смисъл да бъдат поправяни, тъй като ремонтът ще излезе много по-скъпо от купуването на чисто нов продукт. 

В Европейския съюз все по-често се говори за устойчива мода, устойчиви технологии, устойчиви производства на каквото се сетите. Но какво всъщност означава това? 

Означава съвкупност от много качества, но обобщено значи да се произвеждат продукти по по-щадящ начин за природата, изискващи по-малко вода, транспорт, материали, и траещи по-дълго.

Нови разпоредби в ЕС

Дрехите, мебелите и смартфоните, продавани в Европа, трябва да имат по-дълъг живот и да са по-лесни за поправка според нови разпоредби предложени от Европейския съюз, предава BBC.

Предложената стратегия обръща внимание на продуктите във всяка фаза на употребата им, в това число и дизайн, поправка и рециклиране. Една от целите на инициативата е да подкрепи пазара на устойчив текстил. 

В допълнение към това се цели и предпазването на потребителите от компании с фалшиви заявки за зелени политики. 

Производителите ще трябва да гарантират, че продуктите им са природосъобразни, но и издръжливи. А на потребителите ще се даде повече информация как да използват отново, поправят и рециклират дрехите си.

“Европейската комисия се стреми да сложи край на т.нар. “бърза мода”, въвеждайки регулация върху текстила, който се използва на европейския пазар”, казва Йоана Попески от неправителствената организация Environmental Coalition on Standards.

Негативното влияние на “бързата мода” в числа

Статистиката сочи, че в световен мащаб се рециклират по-малко от 1% от дрехите. Според Европейската агенция по околната среда пазарът на дрехи в Европа е на четвърто място по негативно влияние върху природата и климата след храната, жилищата и транспорта.

За да се покрият в момента нуждите от облекло на всеки гражданин на ЕС са необходими 9 куб. м вода, 400 кв. м земя, 391 кг сурови материали и 270 кг въглеродни емисии. 

Както всички знаем, Риана е бременна и хич даже не се свени да го показва.

Всъщност Риана никога не се е свенила да показва каквото и да е, защото и преди да бъде бременна, стилът ѝ на обличане, особено в публичното пространство, е бил провокативен и "на ръба", така да се каже.

Тогава защо се очаква да е нещо по-различно, когато е бременна?

Замислихме се за това, след като видяхме как се беше облякла за партито на Оскарите (снимките горе) и как отново имаше един куп критики "защо това момиче ходи с гол корем през цялото време".

На нас лично ще ни е много по-странно, ако я видим в един от онези панталони за бременни с корем, загащен в гигантски ластик.

Струва ни се, че всяка бременна жена трябва да се облича така, както на нея ѝ харесва, без да се съобразява дали това е подходящо за нейното "състояние".

Иска ти се най-сетне да излезеш по улиците с анцуг и широка тениска, с които да ти е удобно и леко, нищо да не ти стиска, отникъде да не дърпа - вади анцуга тогава!

Искаш да си сложиш най-прилепналата рокля или блуза, или да си с къси панталони и скъсен топ, или да тръгнеш по бански, или каквото друго ти се върти в главата - действай!

И знаете ли какво, вероятно една от причините Риана да се облича както си иска, е, че никой не ѝ е казал, че не може да се облича така.

В този ред на мисли, може би всички дрехи са дрехи за бременни.

Нашите гурута в света на модните находки онлайн – Александра и Велислава, основатели на Фейсбук групата IN & OUT, днес ни дават идеи как най-добре да представим своите дрехи, обувки и аксесоари, така че да реализираме успешна продажба и за двете страни. Вижте и съветите им за освежаване на гардероба в текста им "Покажи на гардероба си малко внимание".


Вече всички пазаруваме онлайн. А правило ли ви е впечатление как сме готови да купим нещо само заради хубавата снимка и готината композиция? При нас това правило е на едно от първите места, когато пазаруваме онлайн и когато одобряваме обяви в IN&OUT. Второто е свързано с доверието – качествени ли са стоките, имам ли добър предходен опит в областта. Но дори и за първи път да видим една дреха, дори и да подозираме, че идва от Китай, ако снимките ни грабнат, няма сила на света, която да ни спре да я купим.

По-долу ще намерите някои съвети как да бъдете успешни в продажбата на своите лични находки в морето от Фейсбук групи и как да привлечете вниманието на следващата им притежателка. Тези насоки биха ви помогнали и в изграждането на личния ви стил – и като купувач, и като продавач.

Красив вид и хубав аромат

След като селектирате дрехите, които желаете да продадете, ги изперете с прах и омекотител или ги занесете на химическо чистене. За повечето хора това може и да е пределно ясно, но, повярвайте ни, за годините, в които модерираме своята група, сме виждали всякакви случаи.

Привеждането в чист вид на дрехата, която ще обявите за продажба, е фундаментално. Ние гледаме на него като на неписан закон и винаги апелираме да се прави.

Химическото чистене се отнася предимно за зимни палта и якета или костюми. За дънки, блуза, пуловер или рокля и само прането в пералня е достатъчно. За обувките си пък може да се погрижите или с помощта на професионални почистващи услуги, или в домашни условия. 

Продавайте дрехите си така, както вие бихте искали да ги купите

Отделете 10 минути, за да изгладите дрехата, която искате да освободите от гардероба си. Външният вид наистина продава.

Измачканите дрехи и извинението, че не гладите, не са оправдание.

Ние ви съветваме в този случай да гледате на себе си като търговец без значение от сумата, която сте определили. Ще вложите усилия, но сами ще се убедите, че разликата между една изгладена и почистена дреха и една, която изглежда като току-що извадена от най-затънтения шкаф, е огромна. 

Правете много ясни снимки на това, което предлагате 

Направете красива снимка на артикула си на закачалка. Избягвайте снимките на пода, на килима или върху дивана. Всички имаме закачалки, светло местенце и телефон с камера. С малко въображение можем да постигнем чудесни резултати.

Допълнителен бонус са декорациите – ваза с цветя, картина или… домашният ни любимец, който преминава небрежно или влиза съвсем нарочно в кадър. Бъдете креативни, отделете малко време, за да изясните концепцията си, и покажете дрехата в най-добрата ѝ светлина. Добре дошли са и снимки на красиви детайли по дрехата, гърба или пък снимка как стои облечена. 

Уверете се, че описанията ви са точни

Не говорим само за размери, но и за потенциални забележки. Около 80% от находките ни онлайн идват в различен реален размер от поръчания. UK 8 понякога си е чист М, което разбираме едва при пробата вкъщи.

Уведомете потенциалните си купувачи за всякакви девиации, свързани с размерите – в случая те имат значение. Срещали сме много яки мацки в групите, които измерват всичко – дължина, бюст, талия, ханш. И това е НАИСТИНА страхотно. Никой не обича да купува находки онлайн, които впоследствие не му стават или не отговарят на описанието.

Важно е всички забележки да се упоменат. Ако една страхотна блуза на Karl Lagerfeld, например, е с малко петно на гърба, заради която сте намалили цената ѝ с 50 лв., да речем, това си е чиста сделка с хубав завършек. Но ако изпратите полуразпран панталон, за който се претендира, че е неносен, доверието към вас ще бъде нарушено. 

Бъдете реалисти по отношение на цените

Определете реалистична цена спрямо качеството и състоянието ѝ. Редно е в обявата за продажба да упоменете всякакви дефекти, ако има такива, колко е ползвана дрехата и дали има някакви други скрити дефекти.

Често в групата ни има попадения на известни модни марки с малък дефект, с който е съобразена и цената. Коректността в тези случаи е много важна.

Помислете за лесна, бърза и евтина доставка

Предложете опция за доставка, включваща лична среща, ако това ви е възможно. Времето в днешни дни е ценен ресурс за всеки и невинаги имаме възможност да обикаляме града за среща, но има жени, които не успяват прецизно да преценят дали ще купят в куриерските офиси.

Ние самите неведнъж сме си купували ценни находки с лична среща в пробната на някой магазин в центъра. Така кандидат-купувачът може да отдели достатъчно време, без да е притиснат от тясната пробна, многото хора в куриерския офис или бързането да си вземе пратката.

Това е особено важно за по-скъпи артикули като слънчеви очила например.

Малък жест, голямо удоволствие

Ако пък искате пратката ви да има някаква добавена стойност – отношение, което често виждаме от дамите в групата си, тогава може да направите малък жест. Някои дами добавят хубав шоколад, малко цвете или пък гривна или колие към арткула, който продават.

Това, разбира се, е по собствено преценка, но оставя изключително приятно впечатление и е прекрасен жест на внимание. Дори и една благодарствена бележка, написана на ръка, може да предизвика усмивка и това да се превърне в най-радостния момент за деня на човек отсреща. 

Не забравяйте, че благотворителните магазини винаги търсят стари дрехи, така че ако не можете да продадете някои артикули или просто искате да проявите щедрост, помислете дали да не дарите свои любими дрехи за достойна кауза.

Надяваме се с тези няколко прости трика да улесним вашите продажби в мрежата и естествено ви каним да станете членове на най-страхотната група IN&OUT.

Попадна ни това ужасно смешно “упътване”, публикувано в thedaylimash.co.uk как да се отървем от великата чест да държим нечие чуждо лигавещо се и бълващо мляко бебе и решихме да го споделим с вас. 


Знаете ги какви са новите родителите… Сигурно ви се е случвало да ви връчат по някое скъпоценно бебе, което да подържите. А то често не мирише особено приятно, освен това и пищи безобразно. Ето как да откажете тази височайша чест.

“Това тъкмо го взех от химическо”

Бебето отделя невероятна лига от всеки телесен отвор, а вие сте с кашмирен пуловер. Родителите сигурно много си харесват бебета независимо от тяхната абсолютно безспорна непривлекателност, но вие пък имате хубави дрехи… Защо да ги съсипваме.

“Със сигурност ще го изпусна”

Това е самата истина, тъй като вие имате идея как трябва да се държи бебе точно колкото знаете как трябва да се държи Хумболтов пингвин. И въпреки това родителите настояват да ви поверят бебето си. Сигурно не им пука, вероятно вече не го искат.

“С махмурлук съм и може да повърна”

Обърнете играта във ваша полза с тази хитра маневри и ще видите как незабавно ще ви вземат бебето. Никой не иска да види 4-месечното си бебе удавено в мерло и стомашен сок.

“Добре, ако вие ми подържите 6-килограмовата диня”

Бебетата са тежки и затова родителите си умират да ги връчат на някой от нищо неподозиращите присъстващи. Носете си голяма диня, за да могат да ви върнат услугата. 

“Не”

Понякога честността е най-добрата стратегия. Може и да се обидят, но само след 6-месеца и те ще бягат от разглезено едногодишно, крещейки “Не, няма шанс, категорично не”.

Днес при нас са Алекс и Вили – създатели и администратори на Фейсбук общността IN & OUT, превърнала се в не просто поредната група за размяна на дрехи, а в пространство с мисъл, раждащо добри идеи и ценни приятелства между жени със сходни интереси. 

Те започват своя поредица с теми, които ги вълнуват и стоят зад концепцията на IN & OUT. Двете много ще се радват, ако успеете да се припознаете в някоя от идеите им и им помогнете да ги надградят и развият.


Птиците чуруликат, слънцето грее и е време да се отървете от този вълнен панталон – пролетта е тук все пак! Вече сигурно сте почистили бани и кухни, но все още има едно място, което се нуждае от освежаване – вашият гардероб.

Пролетното разчистване на гардероба е идеалният начин да влезете в новия сезон с лекота и стил. Всички пазим по няколко чифта дрехи, които знаем, че няма да видят бял свят, но въпреки това всяка година ги прехвърляме от зимния в летния гардероб и обратно с надеждата, че точно този сезон ще ги облечем за повода, който никога не идва. 

Следват няколко лесни стъпки, след които гардеробът ви ще стане едно чисто и спретнато местенце.

Стъпка 1: Извадете всичко от гардероба си и го почистете

Сложете всички дрехи, чанти и обувки на леглото, на пода или на велоаргометъра – просто изкарайте всички тези дрехи, за да може да прецените с какво в действителност си имате работа

Вероятно ще откриете, че някои недрехи са се промъкнали в гардероба ви междувременно –  празнични декорации, картички, книги и детски играчки. Ако разполагате с такива, може да ги подредите в кутии далеч от заветното място за дрехи. Нека гардеробът ви се превърне в луксозен и подреден магазин само за дрехи.

Щом всичко е извадено, е време да се почисти. Избършете рафтовете и чекмеджетата, минете пода с метла или парцал. Повечето прахосмукачки имат приставка, която е много удобна за достигане на прашни ъгли. А каквото и да си говорим, прах се събира в рамките на дори и една седмица, ако не е бил чистен редовно. 

Още на първата стъпка се усеща умора, усилията са много и мотивацията пада, но дайте шанс на себе си и на дрехите си – заслужавате го. 

Стъпка 2: Сложете зимния гардероб в хибернация

Шаловете, ръкавиците и шапките са ви служили вярно допреди няколко месеца, но снегът отдавна е изчезнал, а сандалите ви просто се молят да бъдат разходени по Графа. Време е да се сбогуваме със студеното време и да направим място за пролетните дрехи.

Прегледайте внимателно всички дрехи, които вече сте изкарали. Пуловерите, палтата и якетата могат да се съхраняват във вакуумни чували, които освен че не заемат място, ще ги предпазят от всякакви летящи гадинки. 

И тук се сблъскваме с реалността – ако някои от тези неща не са носени цяла зима, то едва ли някога ще видят бял свят. Имате опции: ако дрехите са наистина запазени и животът им може да бъде удължен, след химическо чистене може да ги дарите на някого, който би имал нужда от тя; или просто да ги продадете във Фейсбук групите за секънд хенд находки. Ето няколко от най-готините според нас:

IN & OUT

Гардеробът на момичетата LUXE

Гардеробът на Момичетата

Mix&Match

Находките на Мацките

Стъпка 3: Вашият бъдещ пролетен гардероб

Време е да повторите стъпка 2, но с пролетните и летните си дрехи. Извадете ги от там, където сте ги съхранявали през зимата. Задайте си следните въпроси за всяка една дреха и бъдете честни:  

  • Ще я нося ли и през тази пролет? 
  • Още ли е актуална? 
  • Още ли ми става и ме радва? 

Ако пък искате да сте безкромпромисни, следвайки методите на Мари Кондо, въпросът се свежда само до “Това носи ли ми радост?”. 

Ако отговорът дори и на един от тези въпроси е НЕ, тази дреха отива при зимните, приготвени за продаване или даряване. Не се колебайте – бъдете категорични в убежденията си, защото целта на всяка дреха е да ни кара да се чувстваме красиви и уверени, да ни носи радост и настроение и да отговаря на личния ни поглед за стил. Чрез дрехите ние заявяваме кои сме и като жени много добре познаваме силата на модната индустрия. 

Дотук прегледахме всичко, с което разполагаме, и отсяхме тези, които предпочитаме, и тези, с които още днес можем да се разделим. А сега да погледнем към…

Стъпка 4: Най-забавната част - организирането на гардероба!

Важна част в организирането на вашия “олекотен” пролетен гардероб е да помислите кои дрехи да стоят на закачалка и как да ги сгъвате и подреждате по цвят, модел, стил и т.н. Това много лесно може да се прецени според тип на дрехите, които притежавате.

Закачете блузи, панталони, якета, рокли и всякакви други, които лесно могат да се намачкат. Към тях може да добавите и дрехите, които най-често обличате. Когато организирате закачалките си, изберете система, която работи най-добре за вас. Това може да е според типа, цвета или дори по това колко са ви любими и колко често ги обличате. 

За всичко останало, сгъването ще свърши перфектна работа. Можете да сгънете тениски, топове, джинси, къси панталони, спортни облекла и пижами. Ако имате време, хвърлете един поглед върху книгата на Мари Кондо за организацията на дрехите или пък част от нейните клипове в YouTube. За по-търпеливите – има няколко серии в Neflix, които също предлагат интересна и полезна информация. Гарантираме ви, че ще сте впечатлени от резултатите, ако опитате. 

Стъпка 5: Кутиите за съхранение са най-добрите ви приятели

Няколко хубави кутии за съхранение са всичко, което ви трябва, за да преобразите гардероба си. Те са полезни за разделяне на дрехите, съхраняване на дребни предмети или организирането на аксесоарите. Има чудесни и полезни идеи в интернет как да персонализирате и разкрасите дори и най-обикновената прозрачна кутия от магазина за левче. 

Стигнахте ли вече дотук? Значи сте готови да кажете “Здравей” на новото начало.

Пролетното почистване не трябва да ви уморява и отегчава – просто го направете стъпка по стъпка, ако е необходимо дори си отделете два последователни дни, вместо да бързате да свършите всичко днес и сега. Скоро гардеробът ви ще бъде освежен, пълен с дрехи, които ви носят радост и организирани така, че ще ви е много лесно, бързо и приятно да се преобличате по няколко пъти на ден.

И едно от най-хубавите неща е, че лесно можете да запазите създадения ред. С простичкия, но толкова категоричен въпрос дали дадена дреха ви носи радост само като я погледнете, сте способни тотално да преобразите стила си и да откриете позабравени комбинации или пък такива, които преди са ви се стрували невъзможни. Опитайте да пригодите тези съвети към вашия гардероб и могат да ви хрумнат дори още по-добри организационни идеи. 

Текстът на Моника Тинчева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Сигурна съм, че майка ми е ангел. Представям си, че ме гледа отнякъде и от време на време изпраща по вятъра малки бели перца, които се заплитат в косата ми и падат леко в качулката на якето ми. Понякога пък долитат пеперуди, които танцуват около мен и едва ме докосват като майчина въздишка. 

Въздъхвам и аз, а пред мен на улицата вървят майка и дъщеря. Младата жена е приблизително на моята възраст и говори усмихнато на майка си, а тя води за ръка момченце на около 5-6 години. Проследявам ги с копнеж по възможността им да са заедно и да споделят този момент. 

Майка ми казваше, че най-хубавото нещо на този свят са внуците. Помня сълзите в очите ѝ, когато видя за първи път в родилния дом дълго чаканите ни момчета. Помня и вълнението, с което чакаше да ѝ се обадят за раждането на племенника ми.

А ако знаеше, че има вече и още един внук, щеше да е изключително горда и щастлива. Понякога си я представям заобиколена от вече порасналите си внуци, а тя в средата, грееща от любов.

В последните ѝ месеци тя живееше с мисълта за мен, за сестра ми, за децата и за баща ми. Правеше огромни усилия, преглъщаше болката, надскачаше себе си, само за да има малко повече време с нас. 

Моята майка имаше способност да привлича хората около себе си. Излъчването ѝ беше топло като на уютен дом сред зима. Винаги имаше много приятелки, които ѝ се обаждаха по телефона, прегръщаха я на улицата, когато я срещнеха, и ѝ подаряваха разни неща, които още пазим. Чаши, книги, картини и сувенири, които ми напомнят за нея винаги, когато погледна към тях. 

Няколко седмици след като си отиде, намерих една папка, в която тя беше оставила листи, на които децата обичаха да рисуват. Сред тези листи ни беше скрила послания, които да прочетем. Имаше мисли за живота и за това колко е хубав и как трябва да се радваме на всяко малко щастие и да не се отчайваме никога. 

Тя не обичаше несправедливостите и твърдо заставаше срещу тях. Не обичаше лицемерието и лъжата и не възприемаше лошото. То я нараняваше дълбоко. 

От нея съм съхранила любовта към семейния уют, желанието, с което приготвяше домашна храна, способността да предугажда какво се харесва на всеки. 

Бях непокорна тийнейджърка и помня как на един неин рожден ден облякох скъсани дънки и карирана риза без ръкави, а тя много търпеливо и внимателно ме помоли да сменя облеклото си с рокля. В очите ѝ се четеше колко е важно за нея. Направих го точно заради това и тя беше много щастлива.

Обичаше хубавите дрехи и се грижеше всички да сме добре облечени. Въпреки това с разбиране прие периода, в който носех дрехи, с които заявявах индивидуалността си. 

Моето поколение сигурно помни режима на тока и дългите часове, в които бяхме на тъмно, но аз и от тогава имам хубави спомени. Помня как лягахме на голямата спалня и си говорехме, разказвахме си истории, а аз се взирах в лицето на майка ми, осветено леко от пламъка на свещта. Очите ѝ бяха уморени от дългия работен ден, но усмивката ѝ ги огряваше и умората отстъпваше.

Загубих дома, в който най-много обичах да се завръщам – нейното сърце. Но получих сила да бъда майка такава, каквато тя ми беше и каквато ще остане винаги, защото любовта е вечна и за нея няма измерения дори и когато не сме заедно във физическия свят.

Обичам те, мамо!


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Замисляли ли сте се дали и как точно се различава вашето детство от това на децата ви? Е, вие може и да не сте, но Алекс Попова се е замисляла. Даже го е описала спретнато и подредено в цели 20 точки. Ето ги и тях. Пишете ни с вашите. Ще ни бъде интересно.


1.
На 7 години вземаше сама 4-годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13-годишния си син да излиза сам по тъмно.

2.
Като малка изяждаше по 3 чийзбургера за обяд, последвани от два пакета кроасанчета с шоколад и поне една вафла. Сега даваш на децата си само месо от пасищни животни и домашни десерти с мед и фурми.

3.
Оставяш търпеливо дъщеря си да си избере за 17-и път различна рокля. И неволно се сещаш как майка ти щеше да тe e смразила с поглед още на втората.

4.
Единственото превозно средство, което имаше като дете, беше колелото. За разлика от автопарка на сина ти, който включва още тротинетка, ховърборд, балансьор, трактор с педали, картинг кола и скутер.

5.
Опитваш се да приготвиш здравословна закуска, която да е питателна – без пържено, глутен, млечни и бяла захар и с плодове, събирани само от девици на лунна светлина. За това време баба ти щеше да ти пъха третата мекица с пудра захар  в устата. 

6.
В детската градина на дъщеря ти има какички на не повече от 25, които дори се усмихват. В твоята детска градина вирееха само сърдити лелки с наднормено тегло и натрапчив мирис на белина.  

7.
Още на 6 сготви сама първия си шедьовър в кухнята. Но не даваш на 9-годишния ти син да държи нож, за да не се пореже.

8.
За да възпитаваш успешно децата си, сега ти е необходима поне една диплома по клинична психология и умело съчетаване на елементи от авторитарния и либерален стил, комбинирани с уважение на личността му и поощряване на автономността. Нищо общо с шамарите на леля Гиче от детската ти градина. 

9.
За да вземеш детето си от училище днес, е нужно да отидеш с още минимум трима членове на родата ви, кордон и позволение от премиера. Докато ти сменяше тролей и два рейса, за да се прибереш сама след часовете във втори клас. 

10.
Обясняваш на 17-годишния ти син колко е опасно по дискотеките и как алкохолът е вреден, докато в главата ти се прожектират флашбеци от пребиваването ти в "Ялта" на 14, докато се наливаше с шотове евтина текила в комбинация с бира.

11.
Когато ти се караха навън, към майка ти винаги се присъединяваха поне по една-две съседки, също толкова вещи по въпроса с отглеждането ти. Сега, в момента, в който леко повишиш тон, започваш параноично да се оглеждаш за норвежци.

12.
Изпитваше неописуема гордост, когато на 7 се научи да си пускаш сама видеокасетка. Сега гледаш с изумление как двегодишното ти потомство умело борави с YouTube, Skype и де що е тъчскрийн, преди да е махнало памперса. 

13.
Прекарваше по половин денонощие навън с ключ, сръчно вързан на врата ти, докато вашите нямаха ни най-малка представа къде си. Сега, в момента, в който дъщеря ти прекрачи прага, веднага ѝ пращаш три Viber съобщения, локейшън рикуест и дрон с камера.

14.
За разлика от детето ти, като малка дори не подозираше за съществуването на манго и папая, още по-малко за чия и киноа.  Единствената екзотика, която ти се полагаше, бяха банани и мандарини по Коледа. 

15.
Но пък колко щастлива беше като ги ядеше! И до ден-днешен миризмата на мандарини за теб значи само едно – Коледа.

16.
През цялото ти детство не си виждала толкова играчки, колкото има в този момент в стаята на детето ти. В единия шкаф. 

17.
Като малка си обелила повече картофи от целия персонал в кухнята на Happy за период от поне пет години. Не си сигурна обаче дали синът ти знае къде е белачката.

18.
Сглoбяването на играчка от шоколадово яйце в детството ти изискваше поне 20 свободни минути, сериозни инженерни усилия и кашон от пералня за съхранение. Сега с нескрита погнуса гледаш миньоните, които се излюпват от почти всяко яйце.

19.
Като малка имаше един чифт маратонки, които се сменяха чак когато палецът ти умело си пробиеше път до настилката отдолу. За сметка на това дъщеря ти има около 12 чифта обувки – с Елза, еднорог, дъга, светещи подметки, лепенки, пайетки, пухчета и, не дай си боже, Пепа Пиг.  

20.
Но точно заради всичко това не би заменила и 1 минута от детството си с това на днешните деца. 

“Дали аз закъснях, или времето бързаше” е рефрен, който всяка майка може да си припява, докато не ѝ заглъхнат ушите. Но от това нещата няма да се променят кой знае колко. 

Майките винаги са последни и това е правило, защото искат да се уверят дали всичко е взето, облечено, изключено, дали кучето, рибките и синигера вкъщи имат храна, дали черджето пред банята е под прав ъгъл и т.н.

Това, разбира се, не важи за всички онези жени, в чийто живот царят предимно желание и организация, и те винаги и навсякъде са първи.

Майката на Емили Солбърг, вдъхновила този текст, не е от тях. Както и самата Емили, оказва се. Както и милиони други жени по света, които може би ще се разпознаят в следващите редове.


Чудех се защо майка ми винаги излиза последна от вкъщи, когато тръгваме всички заедно нанякъде.

За известно време си мислех, че просто ѝ отнема повече време да се приготви. Струваше ми се, че чака до последната минута. 

Подозирах, че не иска да излиза без направена коса или перфектно сложено червило, макар да не можеш да си обясня как е възможно една майка да държи на тези неща.

Съвсем наскоро разбрах отговора, едва когато самата аз станах майка.

Докато всички сме я чакали навън – омотани в шалове и якета или с шапки, които е измъкнала от килера, или намазани със слънцезащитен крем, който ни е сложила, докато ни подава джапанки и бански, – и сме въртели очи колко още време ѝ трябва,

мама е пълнела термоси с горещ шоколад,

опаковала е храна за пикник,

проверявала е дали е загасено в банята,

пълнила е купата на кучето с вода,

вземала ни е резервни дрехи за всеки случай,

използвала е едничката свободна минута, за да е сама в банята,

и да, може би си е слагала малко червило.

И когато и да се появи, обличайки якето си, докато заключва вратата, винаги я посрещахме с леко раздразнение и с:

“Хааайде, бе, мамооооо!”

На което, разбира се, тя отговаряше с летящи кинжали от очите.

Много дълго време не го разбирах. Как може да е толкова бавна, при положение че започваше да се приготвя заедно с нас!

И после станах майка.

И накрая ме осени, че майка ми не е била последна, защото е била мързелива или неорганизирана, или бавна, или свръхзагрижена за външния си вид…

Било е защото се грижеше за всички и всичко, преди да се погрижи за себе си.

Това правят майките. 


Алекс Попова днес е в Майко Мила със страхотен, да не кажем СТРАХОВИТ, разказ за това чудо на чудесата “бебешки пубертет”. Някои деца ги тресе яко, други въобще не минават през тази фаза. 

Ако сте от последните, вие сте истински щастливци и ще имате повече нервни клетки в запас. За другите – спокойно, тъкмо ще излезе от “бебешкия” и ще вземе да дойде същинският пубертет. Важно е забавлението никога да не спира.


До ден днешен се чудя какво толкова му се стряскат хората на пубертета – имам предвид онзи през който момчетата се сдобиват с очарователния мъх над горната си устна, а момичетата – с непреодолимо желание да си боядисват косата поне 6 пъти на седмица. 

Вярно, вероятно е притеснително за отрицателно време да се превърнеш от на баба любимия внук в космат, миришещ на пот, дангалак с писклив глас и съмнителен вкус за дрехи. Или от малко момиченце с плитки и рокля на Елза в пъпчасала метълка с пиърсинг на носа и планове за татус на цял гръб. 

Но този пубертет си е някак очакван и в реда на нещата, а и родителите ти старателно те подготвят за него през цялото ти детство. Горе долу откакто си проходил, у вас се подмятат реплики от сорта на “Колко бях сладка като дете, после в пубертета качих 28 кила и носа ми порасна като на дядо ти”, или окуражаващото “Радвай се на тая кожа сега, че после....” . 

И така, добре информиран, крачиш неуверено към тая неизбежна участ ПУБЕРТЕТА, в очакване на пъпките, хормоните и отвратителния характер на по-големия ти брат. 

Никой обаче не те подготвя за бебешкия пубертет

Може би защото самият израз звучи малко помпозно и ако някоя майка случайно го употребява, неизбежно започваш да я гледаш, както гледаш веганките, антиваксърките и редовните консуматорки на годжи бери и конопено семе. Тъпо. 

В следващия момент обаче се сблъскваш фронтално с него. От миловидно създание, което тъкмо се е научило да казва “моля” и предизвиква в теб неописуема гордост и чувството за изпълнен майчински дълг, детето ти се превръща в нещо средно между Мегз и Тити Папазов: създава излишни драми и обилно си поревава

Така например напълно в реда на нещата е то да грее от радост, защото току-що сте взели лилаво балонче с еднорог, и после да избухне в нечуван, дори за родилно отделение, рев, защото всъщност е искало розово и вече не харесва лилаво, още по-малко пък еднорози. Това в рамките на около минута и половина. 

Докато гледаш невярващо и се чудиш “къде сбърках”, то отново изглежда добронамерено и достатъчно мило, та да те заблуди, че бурята е отминала – до след още минута и половина. 

Събуждането

Можете само да си представите как минава една типична делнична утрин с такова същество – тогава, когато нещата трябва да се случват бързо. Имате някъде около минута безгрижие след събуждането, докато не разбере, че днес е понеделник и трябва да ходи на градина.  

Тежко́ ви, ако научи тази новина още в леглото. Тогава единственият начин да го изкарате от там е с помощта на Скалата – ако случайно живее у вас. Разбира се това е само в някои дни. В други то особено много обича да ходи на градина, обожава каките там, по-известни като лели по мое време, и изобщо не си спомня, че някога не му е харесвало. 

Обличане

Дори фазата събуждане да е минала гладко обаче, рано или късно ще стигнете до фазата обличане. Тук нямате правилен ход – може вечерта да сте избрали дрехите заедно, да сте преговорили многократно с какво желание ще ги облечете днес. Забравете. 

Няма НО, казвам ви ЗАБРАВЕТЕ. 

Нищо, приготвено за обличане преди повече от 5 минути, не се одобрява вече, затова веднъж облекли се, трябва да напуснете помещението с гардероба възможно най-бързо. В противен случай ви грози опасност от повторно преобличане, а тогава дори и будистки монах в нирвана би се напрегнал. 

Също да знаете, че опитът ви да съчетаете нещо по цветове единствено ще доведе до огромни количества сълзи и реална опасност от дехидратация. Абсолютно противопоказно е и да вадите дрехите сама от гардероба.

Ще загубите ценни 10 минути, в които детето ви първо да възвърне нормалния си цвят след рязкото посиняване от рев, след което да започне да издава някакви членоразделни звуци, подобни на думи, и някак криво ляво да ви обясни, че не ВИЕ, а ТО САМО̀ е трябвало да извади дрехите. 

Накрая ще станете печален свидетел на завръщането на дрехите по местата им в гардероба, само и само за да може ТО САМО̀ да ги извади отново. В случай че е зима, и дъщеря ви на финала е с клин под лятната рокля, а синът ви дори се е съгласил да си сложи чорапи, можете да си отдъхнете – минали сте тази фаза успешно. 

Закуска

Малко ме е страх да започна с етапа закуска, но ще трябва. За нея трябва да поемете въздух, да си наместите де що чакра имате и да плюете здраво през рамо (не по кухненския плот, ако може). 

Ясно е, че детето ви иска торта с шоколадови бонбони и сладолед за закуска, а вие сте му приготвили здравословно ядене от последното издание на “Рецепти за здрави деца”. Това не е големият проблем. 

Всъщност истинското предизвикателство е пробутването на хранителната добавка, която пиете в тоя момент – още повече ако е под формата на сироп в ТЪМЕН цвят. 

Тъмните цветове според децата (както и зелените, плуващи в супата) са извор на всички злини и нечистотии в тоя свят и в никакъв случай не трябва да бъдат поемани. Единственият начин да му го пробутате е, ако евентуално таткото е вкъщи и е възседнал детето ви, вие му държите устата и пеете неуморно “Хей ръчички”, а съседът, ако е бил така добронамерен, че да се отзове, налива сатанинската течност. 

После, разбира се, трябва да предвидите 20-ина минути за последвалата истерия, но това едва ли ще е проблем, като се има предвид че вече сте закъсняли с общо поне 40 минути. 

Хубавото в цялата работа е, че минете ли етапа със сиропа, пробутването на здравословната закуска си е направо играчка. Нещо като след Толстой да прочетеш Паулу Коелю – почти не го забелязваш. 

Зъбите

Виж обаче не може да се каже същото за последвалото миене на зъби. Отново ви обръщам внимание, че за детето в бебешки пубертет е от изключително значение да прави всичко САМО̀. Това означава, че макар и закъснели с 40 минути, вие трябва да стоите неподвижно и да наблюдавате мълчаливо как детето ви си мие зъбите за още около 10 минути. Това горните. После следват и долните. 

И да не сте дръзнали да спестявате време и да вадите якета и обувки междувременно – внезапното поемане на паста за зъби в бронхите не е съвсем препоръчително за малки деца. 

След зъбите обаче ще се усетите, че ако продължите така, е възможно да изпуснете и обяда в детската градина, затова напълно съзнавайки евентуалните рискове, се заемате да обувате детето САМА. Последиците не закъсняват – напускате жилището с оглушителен рев, с което и бележите края на поредната делнична утрин в условия на бебешки пубертет. 

cross