На кого и как се оплаквате, когато за пореден път се сблъскате с нещо абсурдно в средата, която съвсем отговорно, възпитано и съвестно обитавате. Във Facebook, на съседите и приятелите, ругаейки вселенската несправедливост наум или крещейки срещу телевизора?? Антония Петрова има готова стратегия, а вие споделяйте пробвали ли сте я и работи ли.
Преди време ми се наложи да отида до пощата в нашия квартал със сина ми, който беше на седем месеца. Оказа се, че не мога току-така да вляза в пощенската станция с количката. Стълбите не са пригодени по никакъв начин за детска или инвалидна количка. Помогна ми човекът от охраната, но какво щеше да стане, ако той не беше услужлив или ако имаше проблеми с кръста?
Реших, че това положение е абсурдно.
Какво си мислите направих след това? Дали се оплаках във Facebook или на съседката?
Седнах и написах един мейл до Български пощи! Попитах ги кога ще сложат край на това абсурдно положение и ще пригодят рампи, както е редно в 21-ви век. След няколко седмици получих отговор: пари за рампи нямало, но щели да сложат релси.
Разочаровах се, че не се намират пари за достъпна среда, но хората си удържаха на думата и вече има релси. Моята количка е прекалено тясна за тях, но се надявам да са полезни на други родители.
Разбира се… една птичка пролет не прави!
Започнах да проучвам защо хората не подават сигнали.
Мит 1: Нищо няма да се промени
Пробвали ли сте? Сигурна съм, че ако 200 родители изпратят мейли, парите за рампи може и да се намерят. Убедена съм, че ако се получат достатъчен брой сигнали, някой някъде ще се размърда. При всички положения мълчанието не помага! Получавам отговор на всички жалби, които пиша. Да, понякога отнема два месеца, но жалбата ми е разгледана и взета предвид.
Мит 2: Отнема прекалено много време
Един мейл или жалба до съответната институция отнема 5 минути. Буквално само за 15 минути на месец можете да промените средата, в която живеете.
Мит 3: Да посочваш проблемите в средата е мрънкане и не е достойно
Мрънкане е, ако го правиш на кафе или по форумите. Да отстояваш гражданска позиция и да изискаш държавата или организация да си свърши работата е достойно и движи света напред. Това е примерът, който искам да оставя на децата си.
Наистина няма нужда всички да подемат големи индивидуални инициативи, да отделят часове за срещи и обсъждания. Обаче има отчайваща нужда от малки интервенции, които показват, че ти пука какво се случва. Има нужда от широка обществена подкрепа за идеи и каузи, с които животът ни се променя към по-добро. Всеки малък принос допринася за промяната!
Ако се чудите откъде да започнете, ето няколко предложения:
-- изберете си една конкретна идея, която инициирате или подкрепяте (например: искам да се ремонтира тази детска площадка или да се изгради нормална тоалетна в този парк; искам шкафчета във всички училища, за да не носи детето тежка раница; искам здравословна храна в детската градина и т.н);
-- подайте сигнал до съответната институция или организация (използвайте техните формуляри или адреси в интернет; ето някои полезни сайтове: call.sofia.bg , kzp.bg , ombudsman.bg, peticiq.com, както и апликации през телефона - Гражданите, HelpBook;
-- подайте сигнал до медиите и дай гласност на инициативата/проблема;
-- подкрепете подписка или създайте своя собствена, след това разпратете информацията на приятели и познати, мобилизирайте повече хора;
-- използвайте мейлинг мобилизация: копирайте текста, който сте изпратили до съответната институция, и го споделете с другите, така че всичките ви съмишленици да могат да го използват по същия начин (посочете им и адресите, на които да го изпратят). Ще им отнеме само две минути да участват, а това ще ги мотивира да ви подкрепят.
Още:
Повече от 120 британски депутати са се обърнали към правителството с искане да се предприеме разследване как семейните съдилища в Англия и Уелс третират жертвите на домашно насилие, съобщава BBC.
Най-малко четири деца са убити от своите родители през последните пет години, след като при или след бракоразводни дела съдът им е разрешил достъп без надзор до децата.
Когато родителите се разделят и не могат да се споразумеят за правата върху своите деца, основна презумпция в правото е, че е в най-добър интерес на детето то да има контакт с двамата родители, коментира BBC.
Десетки родители обаче съобщават, че бившите им партньори са получили разрешение от съда за безнадзорен контакт с децата. Това позволява до тях да имат достъп родители насилници - включително осъдени за изнасилване, нападение и престъпления, свързани с наркотици.
Цитирайки данните за случаите, в които 4 деца са убити по време на контакта си с родител, предоставен му от семейните съдилища, BBC добавя, че във всички случаи социалните служби са били запознати с историите за домашно насилие в семействата.
Прегледите на един от случаите пък установява, че няколко държавни служители, включително социален работник и учител, са били твърде уплашени да останат насаме с баща, борещ се за правото да вижда децата си, заради агресивното му поведение. По-късно той убива двете си деца.
Като причина за друг инцидент е посочен терминът "токсично трио", който се използва за родители, които едновременно имат психично заболяване, зависимост от наркотици и проявяват насилие.
Извън смъртните случаи, броят на децата, пострадали от родител по време на разпореден от съда контакт с него, може да е много по-голям, коментира още BBC и разказва историята на жена, чиито деца са тормозени от бившия ѝ партньор.
"Бях напълно наивна по отношение на семейните съдилища", казва Мери (не е истинското ѝ име), която е похарчила 130 000 британски лири за съдебни такси, за да се опита да защити децата си.
Тя казва, че децата ѝ се прибират от срещите си с бившия й партньор с наранявания.
Мери споделя, че той е упражнявал насилие върху нея още откакто е била бременна. След като се разделят, той подава молба до съда за достъп до децата. "Мислех, че ще му позволят контакт само под надзор на социален работник, имайки предвид присъдите му за престъпления, свързани с насилие и наркотици", споделя Мери. Бившият ѝ партньор обаче получава право на контакт с децата без надзор.
Моят адвокат ми каза: „Ако не те е бил до посиняване, той ще се смята за достатъчно добър баща. Дори не си прави труда да се опитваш да се изправяш срещу това.“
Тя добавя: "Никой не казва, че детето не трябва да има връзка с баща си. Просто трябва да е безопасно за здравето му".
Междувременно 123 депутати от седем различни партии вече са се обединили и са подписали писмо до държавния секретар по правосъдието Дейвид Гоук, в което призовават за независимо разследване на семейните съдилища, за да се установи степента на проблема и при необходимост да бъде предприета по-голяма реформа.
В писмото се казва: "Макар че запазването на личния живот на семействата и децата е от съществено значение, липсата на прозрачност в семейните съдилища не позволява проверка на решения, които са в противоречие с интересите на жертвите на домашно насилие, изнасилване и насилие - или техните деца".
Луиз Хай от Лейбъристката партия казва, че е "ужасяващо" на мъжете се дава достъп до децата, след като са били осъдени за свързано с насилие престъпление. Тя добавя: "Щом е ясно, че те вече представляват риск за майката или детето, тогава трябва да приемем, че контактът с бащата вероятно не е най-подходящ за детето и да го предоставим само при определени обстоятелства."
Ако единият родител не позволява на другия да вижда детето (при условие, че съдът е дал разрешение), първият може да бъде глобен или да отиде в затвора, пише още BBC.
Адвокатът Шарлyт Прудман, специалист в случаи на насилие срещу жени, казва, че в съдилищата опитът на майките да възпрепятстват контакта на бащата с децата се смята за недостатъчно основателен. "Чувала съм съдии да неглижират тормоза, казвайки: О, това е само някакво малко домашно насилие."
Cafcass, неправителствената службата, която оказва подкрепа на деца и семейства с дела в семейния съд, също се включва в дебата: „Една от най-трудните ни професионални задачи е да преценим кое ниво на достъп на родителите е безопасно и в най-добрия интерес на детето, в случаите, когато родителят има история, свързана с домашно насилие. Трябва да продължим да намаляваме риска родителите да нараняват децата си, като вникваме в случаите по-дълбоко и ги разглеждаме по-широко от съдебния процес.", казват от службата в изявление.
По темата:
Държавата получи оценка Средн 3,31 в осмото по ред издание на годишния доклад Бележник 2019: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата. То беше представено днес в София и в още седем града в страната - Варна, Шумен, Враца, Стара Загора, Перник, Пазарджик и Сливен. Докладът се изработва от Национална мрежа за децата – обединение на 152 граждански организации от цялата страна, които работят за и с деца и семейства.
Бележник 2019, който прави преглед на основните политики, насочени към благосъстоянието на децата в България,
отбелязва лек напредък в грижите за децата, който се отразява и в по-високата обща оценка на държавата. 3,31 е най-високата оценка до момента през осемте години, в които се изработва докладът. Миналата година държавата получи най-ниската оценка от момента на изготвяне на доклада – Среден 2,88.
Автори на доклада са 30 експерти, които ежедневно са на терен и работят директно с деца и семейства в цяла България. За трета поредна година докладът включва и мнението на над 460 деца, млади хора, родители и професионалисти.
По време на събитието бе показано и видео с мнението на деца от младежка мрежа „Мегафон“, които отправиха препоръки към министрите на здравеопазването, образованието, правосъдието и труда и социалната политика. Те също така написаха лични послания към министрите в истински „Ученически книжки“. Тези бележници, попълнени от децата, ще бъдат връчени на съответните министри, с които Национална мрежа за децата поиска срещи, за да представи годишния доклад.
Какво ни казват оценките в Бележник 2019?
За първи път през 2019 г. Бележникът има нов формат и модел в представянето на напредъка в политиките за деца. Гарантирането на детските права е представено в 8 ключови теми плюс извеждането на водеща тема, свързана с правата на децата с увреждания. Ето основните препоръки по нея:
-- Да се работи активно в посока изграждане на достъпна среда във всяко детско и учебно заведение, както и в обществените сгради, посещавани от деца с увреждания, като средствата за това се предвидят в бюджета на съответните институции;
-- Да се направи обективна оценка на промените в наредбата за ТЕЛК с цел да не ощетява децата с множество увреждания. Да се въведе подробна индивидуална оценка на всеки случай, която да отчита
всички аспекти на подкрепа – здравни, образователни и социални потребности на децата с увреждания и семействата им;
-- При планирането на социални, здравни и образователни услуги да се взема предвид както равномерното териториално разпределение, така и демографски и статистически данни за децата, нуждаещи
се от услуги;
-- Да се създават приоритетно услуги, които своевременно и ефективно да подкрепят децата в семействата им, включително с услуги в дома. Да се предоставят услуги, които осигуряват на родителите в моментите на криза цялостна подкрепа – психологическа, социална, здравна, юридическа и др., с цел
прекъсване на процеса на изоставяне на деца;
-- В процесите по реформиране на законодателството и реализиране на промените за подкрепа на децата с увреждания и техните семействата, да се търси диалог с представители на организациите, работещи в сферата, както и да се създадат механизми за обратна връзка от семействата, които получават подкрепа.
Ето какви оценки получи държавата през 2019 г. по различните предмети:
Оценката: Среден 3,00
Високите равнища на бедност и неравенство продължават да са сериозно предизвикателство, като особено обезпокоително е влиянието на тези фактори върху всички аспекти от живота на децата (включително като се ограничават възможностите им за спорт и дейности в свободното време, което допълнително намалява шанса им за социално включване). Необходими са целенасочени усилия за преодоляване на системното и трайно социално изключване на децата и осъзнат интегриран подход за подкрепа на родителите, казват авторите на Бележник 2019.
2. Закрила на детето от всички форми на насилие
Оценка: Среден 3,00
Въпреки развитията в сферата на закрилата на детето от всички форми на насилие през 2018 г. (приетите промени в Наказателния кодекс относно криминализирането на домашното насилие и усилията за промени в Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, и за взаимодействие при кризисна интервенция) продължава да липсва единна, мултидисциплинарна и координирана политика за борба с насилието над деца. Липсва единна статистика, която да информира политиките и мерките, които следва да се предприемат. Съществуващите данни все пак показват увеличаване на случаите на пострадали от престъпления деца и случаите на агресия в училищата.
3. Ранно детско развитие
Оценка: Добър 3,50
Предоставянето на универсални и интегрирани услуги за ранно детско развитие все още е недостатъчно. Предприети са действия за разработване на Национална стратегия за ранно детско развитие, чрез която се очаква да бъдат адресирани проблемите. Те съществуват във всички системи, които имат отношение към насърчаването на ранното детско развитие – здравната, образователната и социалната. Предизвикателство са липсата на координация между отделните системи и на семейноориентиран подход, липса на политика за свободното време и културните занимания на децата и на адекватни политики и мерки, насочени към децата с увреждания и забавяне в развитието.
4. Детско здраве
Оценка: Добър 3,50
Оценката се дължи основно на постигнати резултати в намаляването на нивата на детска смъртност и достигането на заложените цели. Като показател тя достига 6,4 на 1 000 живородени деца до 1 година за 2017 г., но в сравнение със средните нива в ЕС (за 2016 г. коефициентът е 3,69%), продължава да бъде висок. Тревожен е фактът, че има области в страната, в които коефициентът на детска смъртност е много висок, без да се забелязват конкретно насочени мерки за подобряване на ситуацията. Има нужда от общи усилия и концентриране на вниманието върху наболели теми и прилагането на комплексен подход спрямо здравните нужди на децата: изграждането на обединена детска болница, която да осигурява комплексно лечение и рехабилитация на децата; иницииране на конкретни действия за грижа за психичното здраве на децата и младежите; повече внимание към задържане на здравните специалисти, които работят с деца; целенасочени усилия към промоция на здравословното хранене и поведение на децата.
5. Образование
Оценка: Добър 4,00
Този напредък може да се обясни с категоричното поставяне на образованието като приоритет на правителството през последните години и широкото публично говорене по темата. Все още обаче видимият напредък в образованието е по-скоро на фона на проблемите в социалната сфера, а не е ефект от устойчиви дългосрочни политики и структурни промени.
Усилията на държавата по отношение на обхвата на всички деца в задължително образование и значителното увеличение на учителските заплати са стъпки в правилната посока, но ако те не бъдат обвързани с трайни реформи, ще имат краткосрочно въздействие.
6. Семейна среда и алтернативна грижа
Оценка: 3,50
Закриването на специализирани институции за деца продължи, като през 2018 г. официално беше спряно настаняването на деца без увреждания до 3-годишна възраст в Домовете за медико-социални грижи за деца. През годината активно се работи по два нови съществени законопроекта – Закона за социалните услуги и Закона за хората с увреждания. Предприеха се и някои нормативни промени, които да разширят и развият социалните услуги, предоставяни в общността. Въпреки това, броят на децата, които живеят разделени от родните си семейства, остава относително постоянен през годините. Макар въпросът да става все по-актуален, не се предприеха конкретни мерки за повишаване на качеството на живот на децата в Центровете за настаняване от семеен тип. Не се наблюдават развития в приемната грижа, осиновяването, както и в закрилата и интеграцията на децата бежанци.
7. Правосъдие за деца
Оценка: Среден 2,50
Това е най-ниската оценка, достигана в областта от първото издание на доклада до момента. Макар и броят на специализираните помещения за изслушване на деца в страната да нараства с всяка изминала година, това не е довело до реални положителни промени в ситуацията на децата, жертви на насилие или престъпления. Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, продължи да бъде въведена само частично в българското законодателство. Като цяло липсва каквото и да е разбиране относно нуждата правните процедури да бъдат адаптирани към децата, които участват в тях, така че да бъдат гарантирани техните права.
8. Детско участие
Оценка: Добър 3,50
За поредна година отчитаме, че участието на децата буксува и стои на нивото на колективния и по-скоро „институционализиран“ подход. Дори и при него, във форми като съвети и парламенти, мнението на децата не се търси, те имат ограничен контрол върху това, за какво могат да се изказват и рядко получават обратна връзка.
Огромна пречка продължава да бъде и това, че отсъства достъпна за децата информация по отношение на решенията, които се взимат или ще се взимат за тях на национално, както и на регионално и общинско ниво.
Необходимо е въвеждане на механизми и процедури за отчитане мнението на децата в различните сектори. Образованието и по-специално училищата, вече имат изградени практики; социалните услуги (макар и най-вече поради усилията на НПО) са също на прав път, но в сферите на детското правосъдие и здравеопазване, все още предстоят много стъпки.
Не на последно място, продължава да отсъства системен подход към обучението на специалисти, работещи с деца, както и на служители в администрацията – не само по отношение на правото на децата на мнение, но и на правата на децата като цяло (доколкото детското участие, извън цялостен, основан на правата на децата подход, трудно може да постигне своето предназначение).
Още:
